Месечни архиви: април 2015

КМЕТЪТ ТОТЕВ ПОДПИСА ДОГОВОРА

за дигитализация на културно-историческото наследство на града

Кметът инж. Иван Тотев подписа в Министерството на културата договора за изпълнението на проекта за дигитализация на близо 50 000 обекта от културно-историческото наследство на Пловдив, финансиран от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Създаването на електронна база данни за паметници, археологически разкопки, книги, скулптори, предмети на бита и други артефакти ще допринесе за опазването на културното наследство, насърчаване на разнообразието в културата и изкуствата, както и съхраняването му за бъдещите поколения. 
Дигитализация от подобен мащаб на движимото и недвижимо културно наследство се предприема за първи път на територията на Община Пловдив, подчерта кметът Иван Тотев.

Той допълни, че за целта ще бъдат закупени модерни 3D скенери и друга техника, с които ще се извърши дигитализирането на десетки хиляди артефакти от богата история на града ни. То ще се осъществява по два основни метода – чрез изградените в рамките на проекта два дигитални центъра и четири мобилни дигитални станции, както и чрез уникална по рода си етнографска експедиция. Ще бъде изработен и специален софтуер, който ще показва обектите.

Поетапно целият масив от информация ще се публикува в дигиталната библиотека Европеана, като по този начин ще се рекламира наследството на града ни.

Проектът е за срок от 13 месеца и се изпълнява съвместно от Община Пловдив, Народна библиотека „Иван Вазов“, Регионален исторически музей, Регионален археологически музей, Регионален етнографски музей, Общински институт „Старинен Пловдив“ и Градска художествена галерия – Пловдив.

Петър Граматиков

тагове: кметът, тотев, договора

НАЙ- СТРАННИТЕ ЖИВОТНОВЪДНИ ФЕРМИ В СВЕТА БР.135

 къде държат пиявици и мутанти 

Пиявици ферма Photo: Пиявици фермаPhoto: All

Всички знаем за фермите, където се отглеждат   крави, кози или свине.  Ни все още не знаем за другите ферми, където се огтлеждат друг вид същества.

Ферма за пиявици в Уелс

Смятате ли, че   пиявиците  принадлежали само от Средновековието?  На места  дори и днес, се спазва част от западната медицина.  Например, биологични земеделски пиявици, която се  отглеждат в Суонзи. Всяка година пиявиците дават  стойност повече от 30 млн, нещо около 60 000 пиявици.  След това се разпределя към болниците в цяла Европа … И не само в болниците за хора, но също така и във ветеринарни клиники, защото пиявици се използват и за лечение на животни.

Ферма за пиявици в Суонзи

Ферма пиявици в Суонзи - Фигура 1 Foto: официален източник
Ферма пиявици в Суонзи - Фигура 2 Foto: официален източник Ферма пиявици в Суонзи - Фигура 4 Foto: официален източник  Ферма пиявици в Суонзи - Фигура 5 Снимка: официален източник

 Ферма за паяк  от козел

В природата, паяк козела естествено се намират; и ако някой  ги  срещне, то вероятно няма да ги разпознае от  нормалните кози. Тези странни същества, са  възникнали в лаборатории като генетичен експеримент. Те са разположени така, че телата им са обогатени с паяк ДНК. Мляко  им  не е  за пиене, но можем да се извлече от него нишка на паяк.

Това звучи като научна фантастика, но в държавния университет в Юта   стартират успешно в продължение на много години. Влакната, които се получават по този начин , след това се използват за получаване на изключително твърди вещества, като експериментален броня за парашутния военен персонал …

Koza с паяк DNAKoza с паяк DNA

Ферма за преглъщане  на Нест

За Китай със сигурност знам, че там наистина ядат странни неща. Така че може би любимите лястовичи гнездо. Всъщност, не гнездото на лястовици, но техните роднини. Годни-гнездо swiftlet. В Китай,  към това гнездо  има  толкова голям интерес, а цените са толкова високи, че  те се произвежда масово  и извън Китай  и след това се изнасят за Близкото кралство. Просто за забавление. Общата стойност на продадени гнезда  годишно  е  около 5,0 милиарда щатски долара, което е равно на около 100 милиарда долара!

Най-голямата ферма в гнездото се намира в Малайзия, специално в George Town.

Nest SwiftletNest Swiftlet

 Ферма за  кафе от слонски изпражнения

Чували ли сте някога за кафе, направена от слонска тор ?  Подготовката започва  в Тайланд и се  нарича Черно Ivory Coffee.  Кафе или черен цвят на слонова кост. Една от ключовите съставки, които го отличават от другите видове ароматно черно питие е от  торта  на  слон – черно или слонова кост. Това е един успешен бизнес, видно от цената на кафето: 20 000 корони на килограм. 

Зърната на  кафето  са първите, натрупват се   и след това се добавят във слоновите фуражни ферма. Когато минат през храносмилателния тракт на слон, специално обучен персонал  отделя зърната на кафето   от купищата тор.  След това  ги оставят на биологично ферментацията и като суровина се обработва допълнително. Сортиране слон тор

 от чуждестранния печат: Мария Герасова

тагове: странни, животновъдни, ферми, света

 

РЕЦЕПТИТЕ БР.135

images (6)
СОС С ЧЕСЪН
Сос с чесън
Начин на приготвяне
1.Изчистения чесън посолете и счукайте. Сложете го в съд с обло дъно с жълтьците. Сипвайте олиото на тънка струйка и разбивайте с дървена лъжица.
2. Междувременно прибавяйте и по няколко капки лимонов сок.
3. Когато употребите всичкото олио, сипете 1 лъжица вряла вода.
4. Поднесете соса с варени зеленчуци или риба.
ПРОДУКТИ
1 гл.чесън стар
3 бр.яйчен жълтък
1 к.ч.зехтин
1 с.л.лимонов сок
1 ч.л.сол
1 с.л.вода
СОС КИМ ЗА ПЪРЖЕНИ КЮФТЕТА
Сос с ким за пържени кюфтета
Начин на приготвяне
1.Задушете лука в олиото и 2 лъжици вода. Посолете, за да омекне. Като се изпари водата, прибавете брашното и настърганите домати.
2.Варете соса, докато се сгъсти. Прибавете кима и отстранете от огъня.
ПРОДУКТИ
2 с.л.олио
3 с.л.брашно тип 500
1 гл.лук кромид стар
5 бр.домати
1/2 ч.л.ким
1 ч.л.сол
ЧЕСНОВА МАЙОНЕЗА
Чеснова майонеза
Начин на приготвяне
1.Изчистения чесън посолете и счукайте.
2.Сложете го в съд с обло дъно с жълтъците.
3.Сипвайте олиото на тънка струйка и разбивайте с миксер.
4. Междувременно прибавяйте и по няколко капки лимонов сок.
5.Когато употребите всичкото олио, сипете 1 с.л. вряла вода.
ПРОДУКТИ
1 гл.чесън стар
3 бр.яйчен жълтък
1 к.ч.олио
1 с.л.лимонов сок
1/2 ч.л.сол
СОС ОТ МАГДАНОС
Сос от магданоз
Начин на приготвяне
1.В стъклен съд смесете лимоновия сок, нарязания на ситно магданоз и солта
2.Като бъркате с дървена лъжица, постепенно прибавяйте зехтина.
3. Поднесете соса към варена риба, месо, яйца или картофи.
4.В соса може да се прибави и малко счукан чесън.
ПРОДУКТИ
1 к.ч.зехтин
6 с.л.магданоз пресен
30 мллимонов сок
1/2 ч.л.сол

Сос „Млечко“

Сос "Млечко"
Начин на приготвяне
1.Слагаме в купа киселото мляко. Нарязваме пресния чесън наситно.
2.Добавяме сухия чесън, солта, олиото и разбъркваме добре. Украсяваме с копъра готовия сос.
ПРОДУКТИ
2 стр.копър пресен
2 с.л.олио
2 ч.л.сол
2 ч.л.чесън на прах
2 стр.чесън пресен
ЕЛИ от интернет
тагове: рецепти

РАХМАТ СУКРА БР.135

Борбата дава качества за трудните моменти в живота

sukra

Роденият през 1965 г. Рахмат Сукра, след четвърти клас се записва в спортното училище в Русе. Първото му състезание е като шестокласник, не става шампион в дебюта си, но продължава да се труди упорито под ръководството на треньора Георги Ачев. Така класата му расте с всеки сезон, за да се стигне до 1983 година, когато преминава в ЦСКА. Първият голям успех идва на световното младежко първенство в Колорадо Спрингс, където печели златен медал. Като борец в категория до 74 килограма грабва и титлата на републиканското първенство за мъже. Печели финала със 7: 3 срещу един от големите майстори в тази категория Валентин Райчев. През 1986 година се връща с бронзово отличие от Игрите на добра воля, а през 1990 година препасва Златния пояс на Дан Колов. Големият му връх е на световното първенство в Торонто същата година, където в епична схватка с руснака Гаджиханов /6: 5/ завоюва титлата на планетата. Става трети на олимпиадата в Сеул. По ирония на съдбата сбогуването му с голямата спортна сцена става пак в канадския град през 1993 година. Рахмат Сукра е баща на три деца – двама сина и една дъщеря. Старши треньор на ЦСКА и националният отбор по свободна борба за юноши и девойки
Колко момчета тренират при Вас?
– Имаме към 37-38 момчета и две момичета. Тренираме всеки ден по два пъти – сутрин и следобед.Така са ни тренировките, без събота и неделя.
На какви турнири участвате?
– Участваме във всички турнири на Федерацията по борба.Оттам насетне в националния отбор, които са национални състезатели, ходят на турнири в чужбина.
Откога сте треньор?
– Аз съм треньор от 4 години. От 3 години се занимавам с ЦСКА специално. Също съм треньор на националния отбор на клуба.
А за да бъде шампион един борец, какви качества трябва да притежава?
– Трябват много качества. Трябва най-вече много труд, много е  тежък нашият спорт и един истински борец трябва да даде всичко от себе си.
Кое е на първо място – трудът или дарбата?
– Трудът според мен е по-важното нещо в случая. Защото, ако не се трудиш, само с дарба не става.
А момчетата с каква мотивация идват на тренировките?
– По принцип всички са много мотивирани и идват за да стават шампиони в отбора. Вицешампиони, почти всички са с медали от републиканските първенства. Имаме един състезател европейски шампион, един втори в Европа, един – пети, а 90 на сто от отбора ни играе в националния отбор. Участваме в почти всички международни турнири.
Какво дава всъщност борбата като спорт на един човек?
– Първо го калява, после го учи на дисциплина, дава ти качества, с които сам можеш да се оправиш в живота, защото нашият спорт е индивидуален.

http://umitdergisi.com/2011/04/rahmat-sukra-borbata-dava-kachestva-za-trudnite-momenti-v-jivota/

тагове: Рахмат Сухра, борба трудни, моменте, живота

ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ БР.135

Старите историци от векове назад – и наши и чужди – считат балканските народи за стари, древни местни жители.

Версията, че днешните балкански народи са различни от античното население на Балканите е сравнително нова – от 18-19 в. Тя се появява сред западните историци.

Собствената си история ли учим?

Политиката на Великите сили от 18-19 в. – да изкарат балканските народи пришълци на Балканите, за да предявяват претенции върху земите ни – намира силно отражение в тяхната историография. Създават се множество щампи и предрасъдъци в подкрепа на тази версия. Чрез пресата те добиват популярност, а чрез балканските интелектуалци – възпитаници на тези страни и учили там – навлизат и у нас. Те и до днес се поддържат като догми от нашите историци и продължават да объркват историята ни.
МИТЪТ ЗА „ТРАКИТЕ“

Науката „тракология“ се появява през 20 в., създадена е от евреина Александър Фол и превърната в семейна наука от неговата фамилия.
Използваната дума „трак“ е гръцки изговор на името на едно от тракийските племена (вероятно травси или дерзики). В старогръцкият език тя добива значение на „варварин, чужденец“. Тя става обидно прозвище на гръцките пришълци за завареното балканско население. По значение е подобна на „гяурин“. Някои задават логичния въпрос, защо семейство Фол не е създало и наука „гяурология“ и защо не наричаме населението на Балканите през 15-19 век „гяури“.

МИТЪТ ЗА „СЛАВЯНИТЕ“

„Славяни“ е политическа категория, която се използва от 17 век – отначало сред хърватските интелектуалци – и се разпространява масово през 18 век. Означава желание за обединение на християните в Османската империя с цел независимост.
Отначало „славянската идея“ е използвана за пропаганда от Австро-Унгария срещу Османската империя.
През 18 век тя навлиза в Русия и там е развита от Петър І и от Екатерина Велика в национално понятие. С нейна помощ тези владетели изработват единна национална идея за многобройните народи на империята си – над 120 различни народности.

До 18 век никой източноевропеец няма понятие, че е „славянин“. Това е изкуствена идея, която се разпространява по пътя на обществената пропаганда.

Прозвищата „склавини“ и „словени“ в древността

Наименованието е древно. „Склавини“ е друго име на гетите – северните траки, според старите историци.

Едни го свързват с латинската дума за роби, други – с българската „слово“.
Според някои, византийското прозвище „склавини“ означава също и „еретици, нечестивци“.
Когато българските писатели от онези времена използват думата „словени“, те явно имат пред вид връзка с езика (слово) – хора, които са писмени на определен език. Езикът явно е старобългарският, писмеността е разпространената от Кирил и Методий. В онези времена хората са знаели, какво имат предвид, днес ни се поднасят спекулации.

Днес

Митът за „славянските народи“ се поддържа с примера за сродните езици на сърби, българи, руснаци, чехи, поляци и пр. Всъщност за повечето от тези народи има ясни сведения, че са били под българско културно влияние, а писмеността им е разпространена от български мисионери в различни периоди. Езикът на тази писменост е старобългарският. Реално групата „славянски езици“ би трябвало да се наричаБългарска група езици. За Източна и Средна Европа българският е това, което е латинският за романските езици (от португалски, през френски, до румънски). Но никой не говори за „романски народи“.
Спекулациите започват, когато руснаците наричат този език „славянски“, а по тях – и другите източноевропейски държави, които говорят на свои старобългарски диалекти – местни версии на българския език.

ПРЕУВЕЛИЧЕНИЕТО С „ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ“

За да сме пришълци, старото население на Балканите трябва да е изчезнало, а ние трябва да сме дошли отнякъде другаде. Тук в помощ на историците на Великите сили идва една догма – „Великото преселение на народите“ в периода 4-7 век. То може да има основания за Италия и други земи, където с падането на Римската империя, народите се разместват.
Във всички времена и почти навсякъде има разселвания на различни народи.
Но за Балканите няма определени данни старото население да е изчезнало през 4-6 в. Напротив – преди и след този период има пълна приемственост в традиции, фолклор, обичаи, език и пр.

Антите („славянски клон“) всъщност са роднини на траките. „Славянските божества“ всъщност са тракийски.

МИТЪТ ЗА „ПРАБЪЛГАРИТЕ“

И тоя народ го има само на хартия и никога не е живял на земята.
Те би трябвало да са монголоиди (тюрки), които обитават палатки (юрти) някъде на североизток от Черно море или някъде в Азия. Повечето време нямат държава, но носят силни административни традиции. Обикалят полетата със стадата си и не живеят на едно място, защото са чергари, но строят монументални каменни градове. Щом идват на Балканите, изведнъж усядат и престават да обикалят. Езикът им изчезва в „славянското море“, но се нарича „български“, а не „славянски“. Те са монголоиди, но потомците им са от бялата раса. Не помнят откъде идват – в „Именника“ ясно пише, че Аспарух идва от другия (северния) бряг на р. Дунав. Да идва от по-далеч – не пише. Точно там, според Именника, управляват и владетелите преди него – от другата страна на реката. Не е ясно, как историята на една държава започва от шестия й владетел.

Почитат бог Тенгри и са езичници, но използват само думата „Бог“ („Когато някой търси истината – Бог вижда…“) и в България няма никаква следа от името на азиатския бог „Тенгри“ – надписът „таггра“ в неразчетено полуизтрито изречение може да значи всичко и нищо.
Каквото кажат историците – това рисуват художниците

Не донасят никакви стари азиатски монголски обичаи, но в детайли познават и практикуват всичките обичаи на „изчезналите траки“. Така до днес. Ползват тракийските могили, за да погребват своите големци и продължават да строят нови надгробни могили, същите като тракийските.
Според днешните историци, владетелите им носят тюркската титла „хан“ или „кан„, но самите те се наричат с тракийската титла „рих“ (резос) – цар, крал. Еспере-рих – така е записано името на Исперих в единия вариант на Именника, Теле-риг – съименник на тракийския цар Телеф, Кот-раг – съименник на тракийския цар Кот (на гръцки Котис) и др. Титлата е сходна със западната „рекс“, „ригес“ – крал. Другата титла, която използват (в Именника на българските князе) е „княз“.
Титла „ХАН“ ИЛИ „КАН“ НЕ Е ЗАСВИДЕТЕЛСТВАНА в нито един документ или археологически артефакт свързан с древните българи – тя е фантазия. (Преди няколко години един изследовател дори беше обявил прилична парична награда за представяне на доказателство за титла „хан“ или „кан“ при българите и никой не се отзова. Интересно е, че и волжки българи твърдят, че титлата „хан“ на техните владетели им е прикачена в днешно време, а в собствените им извори, писани на арабски, титлата им е „цар“.)

А титлата „Канас у Биги“ на трима наши владетели – Омуртаг, Маламир и Пресиан – съвременниците им гърци превеждат като „Княз в Бога“ (буквален превод на гръцки – „от Бога/в Бога владетел“).

Същото се оказва и за всеки друг пример за „тюркски, ирански и памирски следи“ при „прабългарите“ – при по-внимателна проверка се оказва, че уж ги има, ама не съвсем…

„Прабългарите“ са по-стари от тюрките, но произлизат от тях.
Иска се въображение, за да си ги представим.

http://bgistoria.jimdo.com/

тагове:древна, истроия българите, Балканите

УТИГУРИ И КУТРИГУРИ НЕ СА ТЮРКИ БР.135

  според летописа на Менандър от VІ в.

По времето на византийският император Тиберий (578-582) при тюрките в Предкавказието е изпратено посолство, начело с Валентин.Посланикът тръгнал по море от Константинопол до гр. Синоп на южното Черно море, оттам преплувал на север до гр. Херсон, минал пеш през „планината Таврики” (Менандър), а след това „на коне през равнината, в която имало много блата” (около Азовско море) и влязъл в „страната Аккаги” (Абхазия). Оттук отишъл направо при военния лагер на тюркския наместник Турксанф.
 
 
 
По това време, пише Менандър от VІ в., утигурите имали собствен управник на име Анагей (очевидно е, че това име не е тюркско), който бил васал на Турксанф, но разполагал и с определени правомощия. Така например Анагей бил назначил една жена, която да е началник на „страната Аккаги”.
 
 
Тюрките на Турксанф
 
Турксанф посрещнал недружелюбно посланик Валентин. Той му казал с обиден тон: „Вашият цар (Тиберий) в подходящо време ще получи наказание за това, че той докато води с мен дружествени беседи, (зад гърба ми) сключи договор с вархоните, които са мои роби, избягали от своя господар. Вархоните са поданици на тюрките и те ще дойдат при мен, когато им заповядам. И дори само като видят конете, които ще изпратя срещу тях, ще избягат в преизподнята. Когато се осмелят да погледнат към нас, не от мечовете ще бъдат убити, а от копитата на конети ни ще ги смажем като мравки. И да знаете, че проклятието ми ще се сбъдне, относно вархоните” (фр. 45).
 
Гневната реч на Турксанф демонстрира, че тархана на армията на тюрките в Предкавказието, е наясно със съдбата на създадената през 568 г. панонската държава между тюрки-авари и кутригури-хуни (така наречените от него „вар/хони“) и с успехите й в Европа.
 
Що се отнася до утигурите, Турксанф е доволен. Той казва на Валентин, че те първоначално се „противопоставили на непобедимия тюркски народ, но останали излъгани в надеждите си”. Утигурите, рекъл тархана, „са наши поданици, те станаха наши роби”. Менандър пише, че вожда Турксанф бил „човек високомерен и тщестлав” (фр.45).
 
 
 Тюрките на Истеми идват от Алтай
 
 
През 565 г. тюркската каганатска армия на ябгу Истеми превзема „древна Велика България“, основана през 465 г. от Ирник, третият син на Атила. Държавата на местните предкавказки утигури и кутригури.
 
През 568 г., докато Истеми воюва с ефталитите в Согд, 10 000 българи-кутригури подлъгват 20 000 авари-тюрки и заедно дезертират на запад. Стигат до Панония, тюрките изобщо не са знаели дотогава за западните земи, както става ясно от самопризнанията на Турксанаф по-късно.
 
Българи-кутригури и авари-тюрки през 568 г. правят обща държава в Панония. Аварският войник-дезертьор се самообявява за каган. Когато Истеми научава за това е бесен и се заканва, че като се върне, ще накаже изменниците. Все пак, самият Истеми е ябгу, т.е. зам. каган, а някакъв дезертьор-авар се самообявява в далечни западни земи за каган…
 
 Българският заместник на аварския каган в общата държава приема тюркския титул „ябгу“ (т.е. зам. каган) и оттогава до християнското покръстване на българите при Борис І през 865 г., този титул е бил традиционен за нашата държава…като „канас юбиги“(KANAΣYBIΓI), т.е. кан ябгу…
http://bghistory-letopisec.blogspot.com/2015/01/v.html
тагове: утигури, кутригури, тюрки

ТЪРНОВСКАТА МОНЕТАРНИЦА БР.135

  история за Али Баба и 40-те разбойника

След 1257 г., чак до 1395 г. Търново е основната монетарница на България. Археолозите обаче до този момент не са открили нито едно категорично веществено доказателство за местонахождението на монетарницата в българската столица. Единствената монета, която пази образа на монетарницата, е от времето на Иван Александър. На лицевата страна на парата е царят с любимия си син и престолонаследник Михаил Асен от брака му с влашката принцеса Теодора. На обратната страна са изобразени три цилиндрични кули със зъбери и засводен вход. На тази страна на монетата присъства и топонимът Търново.

Монетата има два варианта. В първия тя е 22-24 мм и тежи 1,30 г, а във втория – 19 мм и 1,70 г. Намерените по време на археологически разкопки монети с тези изображения са не повече от 90. Монетата обаче не информация за мястото, на което в столицата са се секли парите. Според легендата българската монетарница се е намирала на Трапезица.

treasure_veliko_turnovo

Търновската тарапана (фабрика за сечене на медни пари) е била на хълма Трапезица до южния вход откъм „Царева стъпка”, а не в пещера. Там и до днес личи следа от крака на цар, стъпил върху скалата, когато тя била още мека като восък. Сградата била голяма и каменна, а под нея имало подземие, където се съхранявало държавното богатство. До подземието водела тясна каменна стълба, която свършвала до сами желязна врата. На решетките висели три катинара и всеки от тях бил огромен колкото конска торба. Пред вратата с кръстосани бойни брадви стояли стражите. Тежката порта се отваряла само пред царя и пред пазителя на царското съкровище.

Когато Иван Шишман трябвало да напусне столицата, за да защитава царството си от неверниците, той слязъл в подземието и проклел богатството си. Клетвата на царя обричала всеки, който дръзне да се докосне до съкровището, да остане до края на живота си затворен в тъмницата. Точно както в приказката за Али Баба и 40-те разбойника.

Столицата паднала, турците грабели градовете и къщите и естествено стигнали до монетарницата и подземието. Като видели царското съкровище, онемели и започнали да пълнят джобовете си и фесовете си с пари. Но когато поискали да излязат, се озовали в капана на желязната врата. Един от тях се досетил и предложил да върнат парите. И както било според царските думи, когато всички опразнили джобовете си, вратата се отворила. Един обаче решил да се надлъгва с проклятието и се върнал в подземието. Искал да си вземе само колкото за харчене, но вратата се затворила. Той върнал обратно парите, но вратата пак не се отворила. Отвън взели да се шегуват с него и някой му подвикнал да си събуе и цървулите. Човекът така и направил. На пода се търкулнала монета, а вратата се отворила. След време турците заринали подземието и царското съкровище останало под земята.

Сеченето на монети е изключително трудоемък процес. В него най-вероятно са били ангажирани стотици хора. Вероятно всяка част от производството на пари се е извършвала на различни места в града.       

Когато преди години Въло Вълов и Йордан Алексиев разкрили Балдуиновата кула и една голяма църква пред нея, намерили и дебел пласт поти. Това са глинени купички, в които се е топял металът. Около потите двамата археолози събрали и много изкорубени медни пластинки. В такава форма са били някога монетите. Пластинките обаче не били отпечатани. Според специалистите това са или неодобрени монетни заготовки от 13 век или отпадъци, донесени от друга част на Царевец. Затова специалистите предполагат, че една част от процеса на монетосеченето се е извършваал на хълма, но основният процес е вървял на силно охранявано място.       Древните гърци и лидийци откриват монетата. Финикийците само разпространяват парите, въпреки битуващия израз за финикийските знаци. Монетата някога е служила за разменно средство и средство за остойностяване. Талантът е бил равен на 60 кг например, затова и днес думата „талант” означава нещо много ценно. Първоначално се секат медни монети по определен курс към византийската златна перпера. Константин Асен през 1257 г. започва сеченето на медни монети.

Колкото е по-богата държавата, толкова по-тежка е златната или медната монета. И тогава всичко е зависело от приходната част на бюджета, както е и сега. В паричното книжно обръщение инфлацията се изразява в това, че голяма парична маса запушва каналите на паричното обръщение. На книжния кюпюр колкото е по-голяма числовата стойност на банкнотата, толкова по-ниска стойност има тя. При монетите – колкото е по-лека монетата, толкова по-малка е стойността й.

При Иван Александър наред с монетите на българските царе продължават да се употребяват и византийски. Но в средата на 14 в. Византия вече няма ресурса да сече толкова много монети, а има нужда от пари. Тогава има центрове, занаяти, производство, развито градско население, което е само консуматор и производител, те продават и търгуват с пари.

През 1332 г. в Търново започват да се секат монети, които стават международни парични единици. Били са с лика на Иван Александър и Михаил Асен. Били са тежки – 1,60 – 1,70 г. Девалвацията, породена от политически размирици и икономическа стагнация, води до криза и теглото на българската монета пада. При Иван Шишман парите ни са били едва по 0,50 г. Царството ни тогава е било вече малко и с огромни задължения към османската държава. През втората половина на XIII и началото на XIV в. дори и най-бедните са ползвали парите. Когато идва кризата, българите започнали да режат и да цепят монетите на парченца. Това обаче води до… инфлация.

http://myvelikoturnovo.com/2013/02/27/turnovskata_monetarnica/

тагове: Търновската, монетарница

ОТКЪДЕ ИДВАТ СИМВОЛИТЕ НА ВЕЛИКДЕН БР.135

 

Корените на Великден идват от дълбока древност. В своята езическа същност това е времето на въвеждането на пролетта. По тази причина има много знаци, свързани с началото на живота и възраждането, обяснява великотърновската етнографка Галя Чохаджиева.

„Неслучайно това е празникът на Възкресението Христово, защото това е символ на възраждането на живота – „Смертю смерть поправ“. Смъртта на един създава живота на другия. Старите българи наричат всички големи господни празници „големите деньове“. Един е денят, който се нарича Велик, което значи повече и от „големите деньове“. За източноправославните християни това е най-големият ден, по-голям дори от Рождеството Христово, защото е тъкмо поправянето на смъртта, елиминирането на смъртта“, разказва тя.

Символите на Великден се въвеждат с още няколко пролетни празници като Лазаровден и Цветница.

Най-характерният символ е яйцето, символизиращо живота. Още древните римляни и вавилонци са посрещали пролетта с боядисани в различни цветове яйца. В нашата традиция този езически символ става истински християнски символ. На този ден задължително първото яйце се прави изцяло червено. Етноложката разказа, че за това яйце има много легенди, които се свързват с кръвта Христова. Яйцата, които са за посрещането на пролетта в подножието на кръста и капалата кръв, или пък яйцето, с което Мария Магдалена е искала да каже на Тиберий, че всички трябва да повярват във възкресението. Дарявайки му яйце тя казва: „Христос воскресе“.

Всичко това се е предавало устно, защото е нямало писменост или писмеността е била във владение на много малък брой хора. И за да може да бъде запомнено, то е обличано в метафорична форма или пък с някакви красиви придатъци, не измислици, защото те никога не са случайни. Всичко това пристига при нас по този начин.

Едно време стопанките сами са шарели стотици яйца, превръщайки ги в произведения на изкуството чрез различни техники. Най-красивите яйца са били предназначени за близките в семейството, разказва Галя Чохаджиева.

„Нашият народ прави разлика между шарено и писано яйце. Съществува поговорката „Пази го като писано яйце“, защото това е яйцето за дар, то се рисува. Това не е яйцето, с което се чукат, за да си кажат „Христос Воскресе“ и да обявят идването на Великден, а това са яйцата за най-близките, обични хора, които са важни в живота – за децата, за приятелите и за всеки гост. Нищо, че си ги купуваме, нищо, че не всички имаме търпение да ги правим. За нас е важно наистина да дадеш дар красиво яйце“, посочва още тя.

Замирише ли на козунаци, значи идва Великден. Това е другият характерен символ на празника. Козунакът обаче идва много по-късно в нашата традиция. През 20-те години на 20 век. Преди това нашите прабаби са месели обредни хлябове с яйца в тях. Кулинарната рецепта за козунака идва от Полша, но при нас е приет през Румъния.

Това е така, защото в по-голямата част от Европа хората са католици, а нашите съседи, или поне една част от тях, са източноправославни. Затова превръщането на козунака във великденско обредно печиво идва през Румъния. След това козунаците стават задължителен елемент. Те почти напълно и много бързо заместват обредните хлябове.

Великденската трапеза не е толкова разточителна, колкото коледната, пояснява още етнографката. На нея присъстват всякакви зелени храни, отново символизиращи възраждането и пролетта. В по-стародавните ни традиции се е правело пиле. В по-ново време навлиза тенденцията да се приготвя агнешко. Отваряйки се към света, у нас навлиза и най-съвременният знак на празника – великденският заек, който идва от католическия свят през Америка, също символ на раждането и живота.

Натрупването на езически символи, колкото и да се променят във времето, винаги върви ръка за ръка с вярата и народността, категорична е Галя Чохаджиева. Въпреки някои различия със свещениците, които са много твърди във вярата си и смятат, че някои неща не трябва да се правят, празниците се развиват така. Те са тръгнали от езическото в себе си и в някакъв момент са станали по християнски.

Тодор Янакиев

 тагоев: символите, великден

КАКВО ЩЯХ ДА НАПРАВЯ, АКО АЗ БЯХ КМЕТ БР.135

Елена Джолева – 7 „а“ клас

Кметът на един град трябва да бъде интелигентен, с чувство за организираност, да проявява уважение към хората и да умее да комуникира с тях.

Ако аз бях кмет, щях да направя много неща за града, който управлявам, в зависимост от бюджета на общината. Щях да осигуря повече работни места, повече спортни площадки, лятно кино, боулинг център и нова спортна зала.  И нещо свързано с екоидеите – екохотел и фабрика за рециклиране на отпадъците.

Според мен идеите ми са добри. Тъй като процентът на безработните е голям, ще има повече работни места. Спортните площадки ще бъдат за забавление на по – малките, те биха се радвали на места, където ще могат да играят. Лятното кино ще бъде единственото в околността, затова по – младите хора от близките села и градчета могат да се събират в определен ден, за да гледат филми, което ще ги сплоти. Боулингът ще бъде център за отдих в свободното време, много хора обичат тази игра. Тъй като нашият град има много добър волейболен отбор, ще наредя построяването на нова и по – голяма спортна зала. В нея ще може да се играят едновременно волейболни срещи, да се ходи на фитнес и да има отделна зала за тренировки.

Екохотелът е една много добра идея за развитието на туризма. Сега има много хора, които са екоманиаци, и те биха предпочели да отседнат в хотел, изграден от естествени материали.

Идеята за фабриката ще бъде много полезна за околната среда, тъй като се събират големи количества отпадъци, които могат да се рециклират. Например хартията – тя е толкова много, но ако искаме да я дадем за рециклиране, струва много малко. Но все пак нашият клас събра доста големи количества хартия, която дадохме за рециклиране.

Не става въпрос само за хартия, но и за стъклото, металните предмети и дори пластмасата, която е един от основните замърсители на околната среда.

Фабриката за рециклиране ще представлява място, където ще се събират всички боклуци и няма веднага да се горят, а първо ще се сортират, за да може някои да се рециклират и да се използват отново. Тези две идеи ще се подпомогнат от Европейския съюз. Тъй като нашият град се намира в подножието на три от най – красивите планини, с екоидеите ще запазим биоразнообразието им.

Това щях да направя аз за моя град, ако бях кмет. Според мен, тези идеи ще допринесат много за развитието на града.

 Павлина Джупанова – 7 „а“ клас

Ако аз бях кмет, щях да се боря за равенство и справедливост.Щях да осигуря по-добро бъдеще за децата и по-добър живот за възрастните, щях да увелича заплатите, щях да подпомогна здравеопазването и културата. Ако аз бях кмет, щях да се опитам да привлека чужди инвеститори за разкриване на нови работни места, щях да модернизирам болницата. Също така щях да подпомогна финансово изграждането на модерна спортна зала. Щях да разкрася града ни с цветни градинки и фонтани. Ако бях кмет, щях да построя МОЛ и Мак Доналдс, за да привлека хора от други градове, за да видят прекрасния ни град. Щях да запълня дупките по пътищата. Ако бях кмет, щях да осигуря повече ресурси и специалисти, които да помогнат на родителите на деца с увреждания. Никой не знае и не се интересува от тези деца, а аз разбирам колко им е трудно.

Ако бях кмет, щях да включа учениците в повече социални кампании и щях да стимулирам спортовете и състезанията сред младите. Много е приятно да виждаш как младите спортуват, помагат на възрастните и почистват своя роден град.

Ако аз бях кмет, щях да се погрижа за бездомните животни , като построя приюти, където да ги отглеждат. Понякога бездомните животни са много агресивни към човек и могат да му причинят увреждания.

Бих дала всичко от себе си за доброто на града и на всички съграждани.

Петя Петрова – 7“а“ клас

Ако бях кмет на този град, бих използвала всяка възможност, за да го направя желано място за живеене, което да привлича хора от всяка възраст и най-вече – младите. Първо бих създала места за забавления и, доколкото зависи от мен, достатъчно работни места. Училищата да предлагат добро и модерно образование. Да са място, където младите хора да се чувстват добре и да обичат да си прекарват времето.

Безразборното рушене и замърсяване на околната среда е един от основните проблеми в града ни. И за да се справим с това, смятам, че трябва всеки един гражданин – от малко дете до възрастните хора – да бъде въвлечен в опазването на красотата на града.

Освен усилията на всеки от нас да запазим чистотата, кметът трябва да наеме фирма, която трябва да почиства улиците и парковете, за да се чувстваме добре там, където живеем.

За да бъде още по – приветлив градът, трябва да се погрижим и за сгради и съоръжения, които имат отблъскващ вид. Някои могат да се ремонтират или освежат, а други – да се разрушат.  Трябва да се организират повече мероприятия за хора от всички възрасти.

Могат да се изброят още много неща за подобряването на красотата и удобствата на нашия град.

Спасиана Григорова – 7 „а“ клас

Ако бях кмет, първата ми задача щеше да бъде да се оправят улиците. Да се сложат повече светофари, за да избягваме пътните инциденти.

Ако бях кмет, щях да подкрепям надарените деца. Щях да построя фирми, за да има всички хора къде да работят. Ако бях кмет, щях да построя приют за бездомни животни.Щях да построя KFC, за да не ходим чак до София.Щях да построя по-голяма спортна зала, за да се развиват повече спортисти. Щях да построя лунапарк, който всяка вечер да бъде отворен и да не се заплаща голяма сума, за да бъде достъпен за всички.Също така щях да построя воден парк, за да можем през лятото да се забавляваме.Щях да привлека чужди инвеститори, които да помогнат на града. Щях да поправя кабинетите в училищата. Щях да въведа таблети. Така на учениците да им бъде по-лесно. Ако бях кмет, щях да построя китайски ресторант, за да могат хората да опитват нови и здравословни храни. Щях да построя зала за баскетбол.Щях да построя по-голяма зала за таекуондистите. Щях да построя кино- така през лятото с приятели да се забавляваме, като гледаме някой смешен филм. Щях да построя голям МОЛ с всички марки дрехи,обувки и спортни съоръжения, за да бъдем модерен град като всички останали големи градове.

Теодора Гъркова – 7 „а“ клас

Що е власт? Властта е опиат – казват някои. За други тя е сигурност, за трети -гордост. За мен да имаш власт над другите, означава да рискуваш, да си отговорен. Означава също и абсолютна липса на страх от грешки, които биха били в ущърб на някого.

Ако бях кмет, бих се вглеждала в малките неща от живота на хората в моя град, защото дребните жестове биват най-често оценявани. Първото нещо, което бих направила, ако съм кмет , е да помогна на бездомните. Щях да им построя дом, в който да се чувстват добре. Второто –  да намеря работа на безработните хора, защото все пак и те се нуждаят от пари, за да могат да прехранват семейството си. Третото нещо, което бих направила, е да направя болницата по-уютна, в смисъл  – храната да е по-качествена, а стаите, в които са настанени болните –  по-топли и по-широки. После бих направила 5Д кино и да построя МакДоналдс.  Петото  е да помогна на пенсионерите, за  да могат да ходят на екскурзия по-често. Бих направила детски паркове и спортни площадки, организирала повече мероприятия за хора от всички възрасти, да отделя по-голям бюджет за развитието на училищата, да подкрепя и стимулирам децата да спортуват и да се занимават с извънкласни дейности, като организирам състезания между деца от различни училища. Това са някои от нещата, които бих направила като кмет на Разлог.

http://sourazlog.net/ 

тагове: какво, аз, кмет

ТАКА ИЗГЛЕЖДАТ ОПЕРАЦИИТЕ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО БР.135

Medieval черепа трепанация Photo: Medieval черепа трепанацияPhoto: All

 Когато  посещаавме лекар,  ние се оплакваме  от качествотото и бързината на обслужване. Но представете си какво е било  през Средновековието.

Най- бърза дейност   през Средновековието ,  била на  гробаря.Въпреки, че няма точна статистика, но се оценява, че оцеляването на операцията е била много по-рядко от смъртта. Парадоксът тук е, че средновековните лекари не са глупаци, но държат на най-новите открития на тогавашната наука.

Преди това било популярно да се каже, че европейската средновековна медицина не струва и пукнат цент. Това очевидно е грешка. Европейското  Средновековие е било изпълна с войни и битки, така че   са се създали  нови методи за лечение на рани, премахване на стрели и  методи  за ампутиране на  крайници. Това е още един парадокс:  .По-специално, всички видове хирургични инструменти, като триони или тренировки още от Средновековието действително са се променили особено много 

Виното е основно оборудване на хирурга

Можем да кажем, че цялата средновековна цивилизация е  базирана на виното. То  се използвало за почти всичко, но най- вече от хирурга.Виното  се използвало като упойка и както и антисептик.

Sample střeověké хирургия

През последните десетилетия се оказа, че през Средновековието, хирурзите  често се осмелявали  на интервенции, които са били проблематични за 20-ти век. Например, те могат да се отстранят камъни в бъбреците или катаракта. без апаратура и оборудване. 

Средновековните лекари, но все още са нямали представа,че наличието на замърсявания може да доведе до инфекция.  

Един от най-големите врагове на лекарите са суеверията. Твърди се, че кървенето   спира  перфектно гнойта. Вероятно всеки, който има основно  образование  вече знае какво е това .Разбира се, че в  средновековната медицина  се използвали  различни религиозни и митични понятия, които се смесвали с  медицинските методи. По този начин  използвали трепанация (или отваряне) на черепа,  за изгонването на демони от главата.

Трепанация

Слава богу, за арабите

 Напредъка в областта на медицинските науки се дължи на арабите и персите. Тъй като при тях по-добре  са запазени наследството на древността и са били в състояние да добавят много стари знания.  Много пикантни в това отношение са някои спомени  на арабските учени за работата на европейските си колеги. Един от   забравените учени е Усама ибн Мункид.Той описва случай на ранен рицар, за който се е грижил чрез класическите арабски методи – т.е. наркотици и плочки. По- късно  при  един войник влезъл в ръцете на Европейския хирург; за това е арабин лечението твърде „мека“ – и така, след кратко проучване на рицарите на засегнатия крак отсечени с брадва. Мъжът е починал на място … Тогава този европейски експерт попаднал в ръцете на една жена, с главоболие, което трябваше Munkiz сложи на диета и режим на легло – в основата на подобно третиране вероятно ще използва днешната лекар. Европейците са диагностицирани демон в главата ми, така че жената цепка скалпа си и да премахнат костите и след това мозъкът й повърхност поръсена със сол. Въпреки че жената умира, но бе изгонен бесът, за да може лекарят нарича работата си като успешен ..

Слави Иванов от интеренет

тагове: операциитеу Средновековие