в запечатана древна китайска гробница?

  захранват ни със слънчева светлина и хлорофил

Ново изследване разкрива съвсем различна перспектива, защо трябва да си ядем зеленчуците и да седим на слънце. Оказва се, че с повече „зелено“ митохондриите в клетките ни произвеждат повече енергия, когато са изложени на слънчева светлина!

ИИзследването посочва, че чрез богата на хлорофил диета бозайниците, в това число и хората, улавят слънчеви лъчи със специфична дължина на вълната, което повишава енергията, произвеждана от митохондриите в клетките.

Учените от университета Колумбия провели маса експерименти за да установят дали животните могат да използват молекули хлорофил за усвояване на слънчева светлина за синтеза на АТФ (аденозинтрифосфат), така, както и растенията. Ясно е, че растенията създават енергия, използвайки слънчевата светлина чрез фотосинтеза, но тъй като много от тях имат меню, базирано на хлорофила, учените предположили, че и животните могат да извличат ползи от това.

Оказва се, че при преработката на хлорофил, той може да навлезе в тялото и да присъства в тъканите, и да бъде усвоен от митохондриите. Когато са изложени на хлорофил, и животинските и растителните митохондриални инкубирани клетки имат по-висока концентрация на АТФ, изложени на светлина, в сравнение с клетки с недостиг на хлорофил.

Хлорофилът повишава концентрацията на АТФ и удължава живота на опитните червеи при излагане на слънчева светлина. Създава се хипотезата, че фотонна енергия, абсорбирана чрез метаболити от менюто може да има важно значение за енергийната регулация при животните.

Това поддържа теорията, че метаболизма на хлорофила в менюто определя запасите от митохондриален АТФ чрез катализирането на коензим Q. Тези открития променят разбирането за остаряване, клетъчна функция и живота изобщо.

Синтеза на АТФ е изключително важен за здравословното състояние, на клетъчно ниво. Когато този синтез е застрашен, поради липса на хранителни вещества, околна среда, или стрес, заболяванията и преждевременното остаряване са неизбежни. Синтезът на АТФ се забавя с годините, проправяйки път на хранителни вещества, които да помагат, без които например би се повишил кислородния стрес или да се получи цялостно изтощение.

Очевидно меню, богато на хлорофил, има много ползи. Без него и без излагане на слънце ще се получат ниски нива на АТФ. Зеленото днес, особено в пролетния сезон, може да направи много повече за хората, отколкото се е предполагало досега, включително и да забави процеса на стареене на клетките.

Не е трудно да се повярва, че човешкото тяло може да абсорбира и използва слънчева светлина, особено след доказателствата, че излъчваме ниски нива на светлина, познати като биофотони. Известно е, и че телата ни могат да усвояват светлина чрез меланина, както и други компоненти в клетките, процес, познат като екстрасинтез на АТФ.

Според изследване, хората са загубили окосмяването си преди около 2 милиона години, именно за да могат да използват слънчевата светлина като клетъчна енергия. Излагането на кожата на слънце е довело до генна мутация, водеща до липса на окосмяване, което пък има и странични ефекти, като повишеното развитие на нуждаещият се от енергия неокортекс.

Съвременните хипотези за липсата на окосмяване при хората са неадекватни, защото голотата не се свързва с непосредствена полза. Според новата хипотеза, голотата е базирана именно на фотобиомодулацията, или влиянието със ниски нива на светлина.

Изследването показва, че червена, и близка до инфрачервената светлина оказват положителен ефект върху тъканите, включително мозъчните. Случайни мутации, довели до обезкосмяване, са позволили на хората да получават дневните си дози от червена и близка до инфрачервената светлина. Ефектът е налице – повишена митохондриална „дишаща“ дейност, с последствие суперсинтез на АТФ във всички тъкани, включително и мозъчните.

Този ефект се получил автоматично след загубата на окосмяване, и довел до селектирано изменение на гени. След това е последвала много бърза еволюция на мозъка, което пък е довело до развитие на интелигентността, базирана на повишените количества енергия за мозъка, и адаптивността на новите чисто голи индивиди.

Според друго проучване меланинът е способен да достави до 90% от необходимата за клетките енергия, чрез улавяне и преобразуване на слънчева енергия в химична енергия. Ако това е така, то глюкозо-центрираната идея за клетъчна енергия ще бъде променена. В момента се смята, че глюкозата е основен източник на енергия.

Способността на меланина да трансформира слънчева енергия в химическа, чрез разпадане на вода, е все още неразбираема. Но тази енергия е 90% от количеството необходима на клетките за да функционират. Разкрива се нов аспект от клетъчната биология, като глюкозата и АТФ имат повече от биологични функции, свързани само с мазнините, и не толкова с енергията.

Тези открития поставят меланинът в нова роля, за използване на светлинна енергия и създаване на химическа такава, чрез разпад на водната молекула. Роля, доскоро известна само при растенията. Оказва се, че митохондриите вече не са основният клетъчен механизъм за източник на енергия в клетките. Животинските клетки, благодарение на хлорофила в диетата, са способни да усвояват енергия от слънчевата светлина. И това, яко не е сензация? Излиза, че във всички тези отвлечени псевдонаучни разкази за храна и енергия от Слънцето има известна истина. Що се отнася до вегетарианците – те ще са най-щастливи от това откритие и вече ще имат сериозен аргумент на разположение.

А вие взехте ли си дневната доза хлорофил и слънчева светлина?

http://fresh-science.com/science/biology/zhivotinski-kletki-zahranvani-sas-slancheva-svetlina-i-hlorofil/

тагове: животинските, клетки, слънчева светлина, хлорофил

Котките са чудесни домашни любимци и на никой не би му хрумнало да си прави експерименти с тях, знаейки колко са своенравни. Ето обаче няколко смели пионери, които по един или друг начин са допринесли за развитието на науката. Запознайте се със…

Сиси

Тя е първата клонирана котка. Името й идва от съкращението СС (Carbon Copy – въглеродно копие). Създадена е през 2001 година в университета в Тексас. При процеса на клониране ДНК е трансплантирана от Рейнбоу – трицветна женска котка, в яйцеклетка, чието ядро е премахнато, и след това ембриона е бил поставен в Али – сурогатна майка. Въпреки, че Сиси и Райнбоу са генетично идентични, те изобщо не си приличат. Това е така, защото цвета на козината на котките се формира чрез епигенетични промени, т.е. промени, дължащи се на околната среда – майчината утроба. Сиси все още е жива и дори е родила няколко напълно нормални котенца.

Николай Коперник Котарака

Кръстен на ренесансовия астроном, който пръв заявил, че Земята се върти около Слънцето. Собственост на американския астроном Едуин Хъбъл, в чийто скут неведнъж е заспивал. В библиотеката в Сан Марино, Калифорния се пази писмо от съпругата на Хъбъл, която разказва, че Николай може да е помогнал на собственика си да разкрие тайните на разширяващата се вселена:

„Когато Едуин работеше на голямото си бюро, Николай тържествено се разполагаше върху колкото се може повече страници. Едуин обичаше да казва, че така котката му помага.“

Телеграфната котка

Според една легенда Албърт Айнщайн си е послужил с котка за пример на това, как работи безжичния телеграф:

„Кабелния телеграф е като една много дълга котка. Дърпате опашката в Ню Йорк, и главата мяука в Лос Анджелис. Разбирате ли това? А радиото работи по абсолютно същия начин – изпращате сигнали от тук, а те ги получават там. Единствената разлика е, че няма котка.“

За съжаление няма потвърждение за истинността на този цитат.

Котки шпиони

През 60-те години ЦРУ започва операция Акустично Коте. Идеята е да се тренират котки за подслушване на руснаци. Котките са екипирани с микрофон в ушите, трансмитер близо до каишката, и антена в опашката. Първия котешки шпионин загинал нелепо, прегазен от такси. Според кратко съобщение през 1970 година, проекта е закрит, поради недостатъчно добро задоволяване на високо специализираните нужди.

Оскар – робокотката

През 2010 година Оскар става първата котка с изкуствени крайници, прикрепени директно към костите. Технологията е нова, и е базирана на начина, по който рогата на елените предпазват тъкан и метал заедно и достатъчно стегнато, за да не проникват бактерии и мръсотия. Технологията след това е използвана и при хора, които казват, че имплантираните протези са много по-удобни от тези, които се свалят.

Светеща котка

Когато през 2011 година учените създали тази котка, която свети в тъмното, те й дали ген, който я направил устойчива на котешки СПИН. Флуоресцентния зелен цвят се получава от допълнителен ген, който учените добавили с цел индикация за имплантирането на основния ген в котешкия геном. Ако се окаже, че тези генно модифицирани котки наистина имат резистентност към вируса на СПИН, това може да доведе в пробив в превенцията му при хората.

Мистър Чипи

Това е котката на борда на Ендюрънс, с който Ърнест Шакълтън се отправя на пътешествие към Антарктида в началото на миналия век. Мистър Чипи е бил много обичан от всички на борда, с изключение на впрегатните кучета, и е помогнал много в борбата с вредителите на борда. За съжаление, когато кораба засяда в леда, екипажа е трябвало да го изостави, заедно със всяка излишна тежест – включително котката. Мистър Чипи е получил последно угощение, а паметта му е жива и до днес на бронзовата скулптура в цял ръст на гроба на Шакълтън.

Котки в безтегловност

Вярно ли е, че котките винаги се приземяват на лапите си? През 1947 година американското правителство непременно трябвало да провери това. За целта космическия медицински екип качил две котки на С-131, извършващ параболичен полет, при който котките да преживеят няколко секунди безтегловност. Със сигурност на бедните писани не им е било много забавно. А отговора на въпроса е – котките не винаги се приземяват на лапите си.

Котки боксьори

Скоро след като Томас Едисън изобретява кинетографа, прототипа на видеокамерите през 1892 година, е родено първото котешко видео. Може да се твърди, че камерата и youtube са изобретени с тази единствена цел.

Фелисити, астро-котката

През 1963 година Фелисити става първата котка в космоса. Тя е улична котка с много благ характер, и живее по улиците на Париж, докато френското правителство не започва опити с котки, включващи подлагането на Фелисити и още 13 други котки на тренировки с барокамери и центрофуги. На 18 октомври Фелисити е изпратена в космоса в специално създадена капсула и електроди, прикачени към мозъка за следене на нервната активност. След около 150 километра, капсулата напуска ракетата и се спуска с парашут към земята. Фелисити оцелява на това изпитание, но е подложена на евтаназия няколко месеца по-късно, за да могат учените да изследват имплантите от мозъка й. 15-минутната слава на Фелисити поставя лицето й на пощенски картички по цял свят.

Електрическата котка

Докато Никола Тесла расте в Хърватска, най-добрия му приятел е Мацак – „най-прекрасната от всички котки“. В писмо Тесла описва как именно котката го вдъхновява за работата му:

„В сумрака на вечерта, докато галех Мацак по гърба, съзрях чудо, което ме остави безмълвен от изумление. Гърба на Мацак беше покрит с лист светлина, а ръката ми избълва блестящ поток, достатъчно шумен, да се чуе из цялата къща… Майка ми беше очарована – „Спри да си играеш с котката. Може да стане пожар.“ – каза тя. Но аз мислех абстрактно. Възможно ли е природата да е една огромна котка? Ако да, какво се случва, ако я погалим по гърба? Не бих могъл да преувеличавам ефекта от тази вълшебна нощ върху детското ми въображение. На следващия ден се питах – „какво е електричество?“

Може би без Мацак Тесла никога не би открил електричеството, което захранва компютъра ви в момента.

Квантовата котка

Класацията не би била пълна без котката на Шрьодингер. Опитвайки се да обясни как работи квантовата механика, Ървин Шрьодингер използва термини, които всички разбират – котки. Мисловния експеримент представлява нещо такова: Някой си слага в запечатана кутия котка, заедно със бутилка отрова и радиоактивно вещество. Ако дори един атом от веществото се разгради, бутилката се пръска и котката умира. Но тъй като наблюдаващия няма как да знае дали това се е случило, за животното може да се мисли едновременно като за живо и като за мъртво – квантово състояние.

http://fresh-science.com/curious/naj-znachimite-kotki-za-naukata/

тагове: най- значимите,котки, науката

 Емоционалната интелигентност е онова нещо в хората, което е малко необяснимо, но определя начина, по който се справяме с поведението си и социалните контакти, и вземаме личностни решения за постигане на успех.

Емоционалната интелигентност обяснява защо често хора с „ниско IQ“ се представят по-добре. Този вид интелигентност е още и ключов фактор, който отделя звездите от масата хора – над 90% от певците, актьорите и спортистите имат висока емоционална интелигентност.

По какво да разберем дали притежаваме висока емоционална интелигентност?

• Имате ли богат емоционален речник?

Всички хора имат емоции, но малко от тях могат да ги идентифицират правилно – едва 36% от хората. Неразбраните емоции водят до погрешно тълкуване на ситуации, което пък води до взимане на погрешни решения. Хората с висока емоционална интелигентност също така разполагат с разширен речник за описване на тези емоции, и вместо да се чувстват просто „зле“ или да използват нецензурна дума, те изпитват„безпокойство“, „фрустрация“ и „недоволство“. Колкото по-специфично е определението на емоцията, толкова по-добро разбиране имаме над ситуацията, какво я е причинило, и как да се справим с нея.

• Интересувате ли се от другите хора?

Без значение дали са интроверти или екстроверти, емоционално интелигентните хора се интересуват от хората около тях. Това любопитство е резултат от емпатията – един от най-значимите фактори за емоционалната интелигентност. Колкото повече сме загрижени за другите и как се справят, толкова по-голямо любопитство ще изпитваме към тях.

• Обичате ли промените?

Емоционално интелигентните хора са гъвкави и адаптивни. Те знаят, че страха от промяната е парализиращ и представлява огромна заплаха по пътя към успеха и щастието. Те очакват промяната и разполагат с план за действие.

• Познавате ли силните и слабите си страни?

Емоционално интелигентните хора не просто разбират емоциите си – те знаят и колко струват. Знаят кой и какво ги подлудява и пречи на успеха им. Високата емоционална интелигентност означава да знаеш в какво си добър и да използваш това за постигане на целите си, като в същото време не позволяваш на слабите ти страни за се превърнат в пречка.

• Имате ли добра преценка за хората?

Голяма част от емоционалната интелигентност се базира на социалното осъзнаване, способността да разгадаване на другите, какви са, какво им се случва. Тази способност се засилва с времето и хората престават да бъдат загадка – появява се разбиране на мотивацията на другите, дори и на скритите мотиви.

• Трудно ли се обиждате?

Ако имате ясна представа за себе си, би било много трудно да ви засегнат.Емоционално интелигентните хора имат самочувствие, увереност и отвореност към света, което ги прави неподатливи на обиди. Те дори могат да се шегуват със себе си, както и да се смеят на чуждите шеги за себе си.

• Умеете ли да казвате „Не“?

Емоционалната интелигентност е умението за самоконтрол и избягване на спонтанни решения. Изследване на университета в Сан Франциско показва, че хората, които по-трудно казват „не“, са по-склонни към стрес, преумора и депресии. „Не“ на самия себе си е огромно предизвикателство за някои хора. Емоционално интелигентните хора нямат проблем с това, и избягват фрази като „не мисля, че мога“ или „не съм сигурен“. Да кажеш „не“ на нещо ново затвърждава позициите на нещата, на които си казал „да“, давайки възможност за пълното им реализиране.

• Прощавате на себе си?

Емоционално интелигентните хора се дистанцират от грешките си, без да ги забравят. Държейки грешките на разстояние, но все пак достатъчно близо, имате възможност за адаптиране за бъдещ успех. Съжаляването за допусната грешка за дълго време предизвиква безпокойство, а забравянето им води до повторението им. Ключовият момент е способността да се използва провала като урок за бъдещето. Това също така създава тенденцията за по-бързо изправяне на крака при евентуална друга грешка.

• Давате ли, без да очаквате нещо в замяна?

Спонтанното даване, без скрити помисли, се възприема много силно. Например след интересен разговор относно книга, след месец срещате същия човек и му давате книгата просто ей така. Емоционално интелигентните хора изграждат силни връзки, защото те постоянно мислят за другите.

• Не таите озлобление?

Тайната злоба е реакция към стреса. Самата мисъл за събитието, което предизвиква подобни чувства, води до механизми за оцеляване – бягство или битка. Ако опасността е неминуема, реакцията е жизнено важна, но когато става дума за отминали събития, подобно припомняне дори може да доведе до здравословни проблеми, като повишено кръвно налягане и сърдечни заболявания. Емоционално интелигентните хора знаят как да не се ядосват за минали неща, и по този начин да се чувстват по-добре и по-здрави.

• Неутрализирате токсичните хора?

Справянето с трудни хора е изтощително за всеки. Емоционално интелигентните хора обаче контролират взаимоотношенията си с подобен вид хора чрез самообладание, и подхождат разумно към ситуацията. Те идентифицират емоциите си и не позволяват на фрустрацията да вземе връх, и обръщат внимание на гледната точка на проблемния човек, без да позволяват това да провали плановете им.

• Не търсите перфекционизъм?

Емоционално интелигентните хора не търсят перфектност, защото знаят, че тя не съществува. Хората са несъвършени. Ако се стремите към перфектното, ще останете с чувството да се откажете или да намалите усилията си. Ще прекарате повече време, мислейки какво ви е провалило, вместо да продължите, въодушевени от постигнатото.

• Оценявате това, което имате?

Отделянето на време за оценяване на постигнатото повишава настроението и намалява хормона на стреса кортизол с 23%. Хората, които са благодарни за това, което имат са с по-добро настроение, по-енергични и с по-добро здравословно състояние.

• Можете ли да се откъснете от света?

Прекарване на време само за себе си и откъсването от света е знак за висока емоционална интелигентност, защото по този начин се намалява стреса и човек се учи да оценява всеки миг. Откъсването от интернет и изключването на телефона дава почивка на тялото и ума. Понякога дори взимането на почивка от имейли намалява стреса. Технологиите позволяват непрекъсната комуникация и очакването да сме на разположение денонощно. Изключително трудно е наслаждаването на заслужената почивка, знаейки че всеки момент може да се обадят от работата.

• Внимавате ли с кофеина?

Консумирането на големи количества кофеин повишава нивата на адреналин, който е отговорен за рефлекса на бягство или битка. Този рефлекс подтиква към неразумни решения, и макар да е чудесен, когато ни гони мечка, по-скоро пречи, когато се налага да напишем писмо. Кофеина ни поставя в подобно състояние на стрес и емоциите взимат връх. Хората с висока емоционална интелигентност знаят това и ограничават консумацията на кофеин.

• Наспивате ли се?

По време на сън мозъкът се презарежда, прехвърля спомените от деня, запазвайки ги или изтривайки ги, така че да се събудим отпочинали. Хората с висока емоционална интелигентност знаят, че самоконтрола, вниманието и паметта намаляват, ако липсва достатъчно сън.

• Умеете ли да спирате негативните мисли още в зачатък?

Колкото повече се фокусираме върху негативните мисли, толкова по-силни стават те. По-голямата част от негативните мисли са само мисли, а не факти. Когато имаме чувството, че нещо винаги се случва, или никога, това е просто нормалния начин за мозъка да се справя със заплахи, увеличавайки честотата или силата на събитието. Емоционално интелигентните хора разделят мислите си от фактите, за да се измъкнат от омагьосания негативен кръг.

• На позволявате на никой да ограничава радостта ви?

Когато усещането са удоволствие се осланя на мненията на други хора, вие вече не сте господар на собственото си щастие. Когато емоционално интелигентните хора се чувстват добре от нещо, което са свършили, те не биха позволили на нечие мнение да им отнеме това чувство. Невъзможно е да избегнем чуждото мнение, но не трябва да се сравняваме с другите хора и винаги можем да приемем мнението им с недоверие. По този начин без значение кой какво мисли или прави, нашата значимост идва от самите нас.

http://fresh-science.com/health/self-knowledge/18-priznaka-za-visoka-emotsionalna-inteligentnost/

тагове: 18 признака, висока, емоционялна, интелегетност

Експеримент, проведен от професор Хауърд Уайзман от университета Грифин и университета в Токио, потвърждава това, което Айнщайн е смятал за нереално – сблъсък на вълнови функции на частици, намиращи се на разстояние е реална възможност в квантовата механика.

ВВ светът на квантовата механика съществува феномен, който е толкова странен и объркващ, в разрез с всички закони на вселената, че дори самият Айнщайн не е могъл да го обясни. Този феномен се нарича квантово заплитане, и според Айнщайн е „призрачно влияние от разстояние“.

„Този феномен е най-силното доказателство за заплитане на една единствена частица, необичайна форма на квантово заплитане, която се изследва все по-често.“ – Хауърд Уайзман

При експеримент един фотон се „споделя“ между двете лаборатории, и се провеждат тестове дали измерванията в едната лаборатория биха довели до промени в местното квантово състояние в другата лаборатория. Така учените са могли да потвърдят заплитането на един-единствен фотон.

Според Айнщайн, засичането на дадена частица само веднъж на дадено място, може да бъде обяснено с хипотезата, че частицата е на определената точка само един-единствен път, без да се разрушава вълновата функция във която и да е друга точка. Освен просто да отбелязват присъствието или отсъствието на частица, учените този път използват различни начини за измервания, за да установят разликите.

Резултатите от експеримента са объркващи – или информацията се движи със скорост, по-голяма на тази от светлината, или разстоянието, което виждаме между предметите, всъщност не съществува. И двете възможности обръщат представата за света.

В квантовата механика една или повече частици могат да бъдат определени като вълнови функции, които се простират на огромни разстояния, но никога не могат да бъдат засечени на две или повече места. Измерванията се правят на микроскопични нива. Когато учените изследват материята на това ниво, законите на класическата механика изглежда вече не присъстват в уравнението, и познанието за света като че ли няма смисъл.

Сблъсък на вълнова функция се случва, когато присъства наблюдател. Като цяло, самият акт на измерване променя това, което се измерва. Това е доказано с така наречения експеримент – двоен сплит.

Частиците са на много места едновременно и съществуват в много различни състояния. Това означава, че ако електрон се изпрати през два процепа на екран, той ще премине и през двата. Ако обаче намесим наблюдател – камера или измерване, частицата преминава само през единия процеп. Самият акт на измерването срива вълновата функция.

Този експеримент е използван множество пъти за изследване на ролята на съзнанието в определянето на структурата на физичната реалност. Физици се принуждават да признаят, че Вселената е „умствена“ конструкция, и прилича по-скоро на велика мисъл, отколкото на велика машина.

http://fresh-science.com/science/physics/kvantovo-zaplitane-dali-pak-razstoyanieto-mezhdu-obekti-ne-e-samo-ilyuziya/

тагове: Квантово заплитане, обекти, илюзия