Monthly Archives: юли 2015

ЖЕНИТЕ ОСТАВИЛИ СТЪПКИ В ИСТОРИЯТА БР.141

1509748_667943383241012_6143418115620647380_n

„Има безброй много известни жени в историята, които са повлияли хода на събитията, макар понякога и индиректно, тъй като светът векове наред е бил доминиран от мъжете. Жените, обаче, са използвали своята интелигентност и женска харизма, за да насочват мъжката сила в определена посока.

Сега, когато сме във време, когато в повечето места по света равноправието между мъжете и жените е признато и законово установено и жените получават образование и шанса да се развиват, все по-ясно и категорично жените оставят своя отпечатък върху историята, културата и политиката.“

  • Майка Тереза

Тя се казва Агнес Гонджа Бояджиу, но в цял свят е известна с монашеското си име Майка Тереза. Родената в Скопие албанка посвещава живота си на Бог и на най-бедните. На 26 август се навършиха 100 години от рождението й.

Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича!

Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!

Ние мислим, че противоположността на любовта е омразата, но всъщност това е страхът!

Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки човек!

Ние мислим, че изразът „светлината на любовта” е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко наоколо!

Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!

Ние приемаме любовта като вид безумие, но истината е, че тя е особена интуитивна разумност.

Не мисли, че любовта, за да бъде истинска, трябва да бъде изключителна. Това, от което се нуждаем, е просто да обичаме непрекъснато, без умора!

Всеки път, когато се усмихваш на някого, това е акт на любов, подарък за това лице, едно красиво нещо!

Аз открих парадокса, че ако обичаш докато те боли, не може да има повече болка, само повече любов.

Единствената реалност – любовта.

Като основателка на ордена Мисионери на милосърдието Майка Тереза е прочута в цял свят. За дейността, която се разпростира по всички континенти, е награждавана с много отличия, включително Нобеловата награда за мир през 1979 година. През септември 1997 г. Майка Тереза умира в Калкута от инфаркт. Шест години по-късно папа Йоан Павел II я обявява за блажена. Тя отдава живота си на бедните и нуждаещите се. Била е монахиня, която усещала своето призвание да помага още от детските години. Напуснала семейството си и дома си и заминала на благотворителна мисия в Калкута и повече не погледнала назад. Отворила много домове за сираци, болници не само в Индия, но и в много други страни по света.

Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.

Когато вършиш добро, ще ти припишат
егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.

Когато имаш успехи, печелиш фалшиви
приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.

Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си построил с дългогодишна
работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай.

Твоята помощ наистина е нужна, но хората
може би те нападат, защото им помагаш,
помогни им въпреки това.

  •  Мария КюриРезултат с изображение за Мария Кюри

Мария Склодо̀вска-Кюрѝ е френска физичка ихимичка от полски произход, пионер в областта нарадиологията и първият носител на две Нобелови награди, както и единствената жена носителка наНобелова награда в две различни области на науката – физика и химия (в резултат от споделянето, тя реално притежава 1,25 Нобелови награди). Тя е и първата жена преподавателка в Сорбоната. Родена е във Варшава, но през 1891 г., на 24-годишна възраст, се премества вПарижФранция, за да изучава точни науки. Там придобива всички научни степени и постига научната си кариера, като става натурализирана френска гражданка. Основава Институти „Кюри“ в Париж и във Варшава.

Заедно с Пиер Кюри и Анри Бекерел, Мария Кюри е наградена с Нобелова награда за физика през 1903 г., като по този начин става първата жена, носителка на престижната награда. След 8 години, през 1911 г., тя получава Нобелова награда за химия „като награда за нейните заслуги за развитието на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, чрез изолацията на радия и изучаването на същината и съединенията на този елемент“. Мария Кюри постъпва етично, като не патентова процеса на отделяне на радия, а оставя научната общност да го проучва. Тя е първият човек, който е награден с две Нобелови награди и е един от двамата Нобелови лауреати, на които са присъдени награди в две различни области на науката. Другият е Лайнъс Полинг.

  • Елизабет Кейди СтантънРезултат с изображение за Елизабет Кейди Стантън

Елизабет Кейди Стантън е американска социалнаактивисткааболиционистка и водеща фигура в ранното движение за права на жените вСАЩ. Нейната Декларация на мненията, представена на първия конгрес за права на жените през 1848 г. вСеника ФолсНю Йорк, често се сочи като основополагаща за първите организирани движения за права на жените и женски суфражизъм в Съединените щати.

След Американската гражданска войнапосветеността на Стантън на женския суфражизъм води до схизма в движението за права на жените, когато тя и Сюзан Б. Антъни отказват да подкрепятчетиринайстата и петнайстата поправка вКонституцията на САЩ. Тя се противопоставя на даването на допълнителна правна защита и избирателни права на афроамериканскитемъже, докато на жените — чернокожи или бели — тези права биват отказвани. Тази й позиция, както и мнението й относно организираното християнство и женските въпроси отвъд избирателните права, водят до сформирането на две отделни организации за защита на правата на жените, които се обединяват отново, със Стантън като президент, двадесет години след отцепничеството й от основното движение на женския суфражизъм.

  •  Хелън Адамс КелърРезултат с изображение за Хелън Адамс Келър

Хелън Адамс Келър е американски автор, политически активист, и лектор. Тя е първият глух исляп човек, получил бакалавърска степен в изкуствата. Келър се превръща в световноизвестен автор и оратор. Тя е запомнена с това, че е защитник на хора в неравноправно състояние. Тя се изгражда като пацифист, опонент на Удроу Уилсън, социалист-радикал, и подръжник на контрола върху раждаемостта. През 1915 година, заедно с Джордж Кеслър, основава организациятаHelen Keller International (HKI). Организацията е съсредоточена върху изследването на зрението, здравето и правилното хранене. През 1920 г., тя помага за основаването на Американския съюз за граждански права (ACLU). Келър и Съливън пътуват в над 39 страни, като осъществяват няколко пътувания доЯпония и се превръщат в любимки на японския народ. Хелън Келър написва и издава общо 12 книги и няколко публикации в медиите.

През 1999 година, Келър е включена в списъка на Галъп, за „Най-влиятелните и уважавани хора на 20 век“.

През 2003 година, щата Алабама, почита паметта ѝ, чрез издаване на юбилейна монета с нейния лик.

Болницата „Хелън Келър“ в Шефилд, щата Алабама, е построена в нейна чест. Има улици, носещи името на Хелън Келър в Гетафи, Испания, и Лод, Израел.

Заведение за предучилищна подготовка, за глухи и трудно чуващи деца в Мейсур, Индия, е кръстено с нейното име, от създателя му K. K. Шринивасан.

На 7 октомври 2009 година, бронзова статуя на Хелън Келър, е поставена в Националната зала на статуите, като замества тази на Джабез Ламар Монро Къри. Статуята представя Хелън като седемгодишно дете, стоящо до водна помпа. Статуята символизира момента от живота на Келър, в който тя разбира смисъла на първата си дума: В-О-Д-А, изписана в дланта ѝ, от нейната учителка Ан Съливън. В основата на статуята са изписани с брайловото писмо следните думи: „Най-добрите и хубави неща на света, не могат да се видят или докоснат, а трябва да се почувстват със сърцето.“ 

  • Мери Уолстънкрафт

Мери Уолстънкрафт  е английскаписателка,философка и феминистка. Тя е най-известна с творбата си Защита на правата на жената(1792), в която твърди, че жените по същество не са по-долни от мъжете, но изглеждат така, само защото им липсва образование. Уолстънкрафт внушава, че и мъжете и жените трябва да бъдат третирани като рационални същества и си представя социален ред, основан на разума. 

Първото американско издание на ‘Защита на правата на жената(1792)

‘Защита на правата на жената е едно от първите произведения на феминистката философия. Авторката го посвещава наТалейран, с напразната надежда да повлияе на законодателството в революционна Франция. В него Уолстънкрафт убеждава, че жените трябва да имат образование съизмеримо с тяхната позиция в обществото и продължава с редефиниране на тази позиция, твърдейки, че жените са от съществена важност за нацията, защото те образоват децата и защото могат да бъдат „спътници“ на техните съпрузи, а не просто съпруги. [21] Вместо да се гледа на жените като на украшения на обществото или имущество, с което да се търгува за женене, Уолстънкрафт защитава виждането, че те са човешки същества, заслужаващи същите фундаментални права като мъжете.“

  • Валентина ТерешковаРезултат с изображение за Валентина Терешкова

Първата жена-космонавт Валентина Терешкова преди 50 години летя в космоса. Днес е депутат в Руската дума, но заявява, че е готова да лети до Марс.

На 16 юни 1963 г. командирът на космическия кораб „Восток-6″ Валентина Терешкова предаде на Земята поздрави от космоса и записа името си в историята като първата жена-космонавт в света.Това е огромен научен успех и също голям коз за пропагандата на СССР по онова време. Две години след историческия полет на Юрий Гагарин, Валентина Терешкова излетя на борда на кораба „Восток-6″ и на 26-годишна възраст стана национална героиня. Тя си остава до ден днешен единствената жена, полетяла сама в космоса. През април 1962 г. Терешкова и още четири жени от СССР, подбрани от стотина кандидатки, са зачислени в 1-ви отряд на 1-ви отдел. При спазване на най-строга тайна за космически полет са избрани две инженерки, учителка, стенографка и работничката Валентина Терешкова, която е извършила 90 парашутни скока в клуб по парашутизъм за любители. Амелия Мери ЕърхартРезултат с изображение за Амелия Мери Еърхарт е американски авиатор, една от първите жени-пилоти и първата жена, прелетяла над Атлантическия океан.

През декември 1920 г. Еърхарт за пръв път се качва на самолет. „Просто разбрах, че трябва да летя“ казва тя за десетминутния полет. Решена, че ще лети, тя се заема с каране на камион и работа в телефонна компания, за да спести хиляда долара, необходими за уроците по летене. През януари 1921 година постъпва на учение приАнита Снук, една от първите жени пилоти. След шест месеца си купува първия самолет — „Кинър Ърстър“ — който нарича „Канарчето“. На 22 октомври1922 г. Еърхарт вдига Канарчето до 14 000 фута, световен рекорд за жените пилоти. На 15 май 1923 г. става шестнадесетата в света жена, получила пилотска книжка от Межународната федерация по аеронавтика.

Еърхарт мечтае и за собствен рекорд. През август 1928г. тя става първата жена, прелетяла сама над Северна Америка и обратно. През 1929 година се пробва и в авиационно състезание за жени (от Санта Моника доКливланд) и печели трето място. През 1930 г. започва да работи за Националната асоциация по аеронавтика, където настоява за отделянето на женските рекорди. Скоро и Международната федерация по аеронавтика въвежда разделението. На следната година поставя нов световен рекорд за височина — достига 18 415 фута. По същото време започва да съдейства на организацията „Деветдесет и деветте“, създадена, за да подпомага жените авиатори. Името на организацията е измислено от нея — на първото събрание се събират точно 99 жени.

  • Ануше АнсариРезултат с изображение за Ануше Ансари

Ануше Ансари  е първата жена космически турист, учен. Тя е американка от ирански произход, родена вМешхед на 12 септември 1966 г. Съосновател и ръководител на компанията Prodea systems, Inc. На 18 септември 2006 г. става първата жена-космически турист. Ануше е член на настоятелството на Съвета на фондацията X Prize Foundation, която е основен спонсор на наградата „Ансари X Prize“, присъждана за първи частен суборбитален космически кораб.

  • Емелин Панкхърст  Резултат с изображение за Емелин Панкхърст

Емелин Панкхърст  е британска политическаактивистка и водач на британското движение наСуфражетките . Въпреки че тя бива негативно критизирана за своите войнствени тактики, нейната дейност е призната като критичен елемент от постигането на право на глас на жените въвВеликобритания.

В навечерието на Първата световна война Емелин и Кристабел спират всички действия на организацията, за да подкрепят британското правителство в неговата борба снемците. Те насърчават жените да подпомагатиндустриалната продукция и окуражават младите мъже да се бият. През 1918 Representation of the People Act (Закон за избирателната система на хората) дава право на жените над 30-годишна възраст да гласуват. Панкхърст трансформира Съюза в Женска партия, която е посветена да се бори за женско равноправие в публичния живот.

  • Ширин ЕбадиРезултат с изображение за Ширин Ебади

Ширин Ебади е ирански юрист, защитник на човешките права. Получава Нобелова награда за мирпрез 2003 за нейната дейност в областта на човешките права идемокрацията. Това е първата жена от мюсюлманско вероизповедание и първият гражданин на Иран, получила това обществено признание.

Ебади е първата жена, която през 1974 става юрист в Иран. Тя е принудена да се откаже от своята обществена дейност, когато през 1979 религиозните консерватори взимат властта и установяват иранската революция и забраняват на жените да полагат обществено полезен труд. Понастоящем Ширин Ебади е преподавател в Университета в Техеран и се бори за правата на жените и децата.

  • Катрин Хепбърн

Катрин Хепбърн е американска телевизионна икиноактриса, известна най-вече със своята остроумност, независимост и елегантност. Четири пъти носителка на наградата „Оскар“. Кариерата ѝ продължава 70 години. През 1999 г. Американският филмов институт я обявява за актриса номер едно за последните 100 години. 

  • Дороти Ходжкин Резултат с изображение за Дороти-Мeри Ходжкин

е британски химик и е получила обществено признание за приноса си в развитието накристалографията на протеините.Тя подобрява техниката на рентгеновата кристалография – метод, използван за определяне на триизмерната структура на биомолекулите.

През 1969 г., след 35 години работа и пет години след спечелването на Нобеловата награда, Ходжкин успява да разчете структурата на инсулина. Рентгеновата кристалография става широко използван инструмент и е от решаващо значение за по-късното определяне на структурата на много биологични молекули, където познаването на структурата е от решаващо значение за разбирането на тяхната функция. Тя е призната като един от учените пионери в областта на рентгеновите кристалографски изследвания на биомолекулите.

Роза „Лий“ Луис Маккоули Паркс  е афро-американска активистка за граждански права на чернокожите американци.

Паркс става известна с отказа си на 1 декември 1955 г. да се подчини на автобусен шофьор и да освободи мястото си на бял мъж. Последвалото ѝ арестуване загражданско неподчинение води до т.нар. автобусен бойкот в Монтгомъри – едно от най-големите и успешни масови движения против расовата сегрегация, чиято специална организация, която да се грижи за бойкота (Гражданско обединение на Монтгомъри за подобряване на расовите връзки), е ръководена от Мартин Лутър Кинг. Ролята на Паркс в борбата за равноправие на чернокожите американци ѝ извоюва мястото на най-популярната и известната чернокожа жена в американската история.

  • Ева ПеронРезултат с изображение за Ева Перон

Мария Ева Дуарте де Перон известна и като Евита (7 май 1919 – 26 юли 1952) е втората жена нааржентинския президент Хуан Доминго Перон(18951974) и първа дама на Аржентина от 1946 до смъртта ѝ през 1952.

Влиянието на Ева Перон се базира на ролята ѝ на лидер на проперонистките профсъюзи, както и на женската партия. Тя е призната за най-влиятелната жена в историята на Аржентина. През 1951 година Ева Перон започва кампания да бъде допусната до изборите за вицепрезидент. Под натиска на военните съпругът ѝ се противопоставя на това нейно желание. За компенсация през 1952 година тя е обявена за Духовен лидер на Аржентина. Често е обвинявана, че превръща политическия живот в шоубизнес. Въпреки това тя става любимката на народа и появата и сред обществото е истински празник за населението на Аржентина.

  • Даяна Спенсър

„Всеки трябва да бъде ценен. Всеки има потенциал да даде нещо в замяна.“
Даяна ще остане в историята като „принцесата на народа“. Една от най-обичаните и ценени личности, посвети голяма част от живота си на благотворителни дейности, давайки един добър пример за това какво е състрадателност и съпричастност. Тя е обявена и за една от модните икони на 20-ти век.

Индира Ганди

  • Индира Приядаршини Ганди е индийски политик,министър-председател на Индия от 1966 до 1977 и от1980 до1984 година.

„Прошката е силата на смелите.“

Индира Ганди е била два пъти министър-председател на Индия. Годините, в които управлява се наблюдава изключителна динамика в областта на банковото дело, промишлеността, селското стопанство. Тя проправя път за демокрацията в Индия. Убита е през 1984 година.

  • Малала ЮсафзайРезултат с изображение за Малала Юсафзай

Тя е пакистанска общественичка. Родена на 12 юли1997 година в Мингора в семейството на пущунскияпросветен деец Зиауддин Юсафзай. Тя става известна с публикациите си в защита на възможностите за образование на момичетата в долината Сват, където активнототалибанско движение прави опити за неговото ограничаване. На 9 октомври 2012 година талибани правят опит да я убият и я прострелват в главата. Атентатът предизвиква широк отзвук в страната и чужбина.

През 2013 година Малала Юсафзай получава отЕвропейския парламент Наградата за свобода на мисълта „Сахаров“, а през 2014 година Нобелова награда за мир.

  • Резултат с изображение за Роза Люксембург

Тя е  теоретик на марксизмасоциален философикономистпублицист иреволюционер. Тя е полскаеврейка, която по-късно става натурализиран германски гражданин. Роза Люксембург е сред най-влиятелните дейци на германската и европейската революционна социалдемокрация.

През 1906 г., намирайки се във Финландия, Роза написва брошурата „Масова стачка, партия и профсъюзи“, в която обобщава опита на руската революция и формулира в светлината на този опит задачите на германското работническо движение. Брошурата получава висока оценка от Ленин. На Щутгартския конгрес на Втория Интернационал през 1907 г., Люксембург, съвместно с Ленин, внася поправки в резолюцията на Бебел по въпроса за отношението към империалистическата война и милитаризма.

http://vidislava.com/ 

тагове жените, стъпки, историята

КАК СЕ ПИШЕ? БР.141

images (19)

 по-нататъшен или по-нататъчен?

Правилно е да се пише по-нататъшен, също и по-нататъшна, по-нататъшно, по-нататъшни. Но в тоя миг стъклото се притвори и старецът…

румсървис, румсървиз, рум сървис, рум сервиз или рум сървиз?

Правилно е да се пише румсървис. Пише се слято, защото това е сложно съществително име, чиито съставки са от чужд…

хепиенд или хепи енд?

Правилно е да се пише слято – хепиенд, защото това е сложно съществително име, чиито съставки са от чужд произход…

сбъднат или збъднат?

Правилно е да се пише сбъднат, също и сбъдната, сбъднато, сбъднати. Тази дума има представка с- и корен -бъд-, които…

разсеян или расеян?

Правилно е да се пише разсеян, също и разсеяна, разсеяно, разсеяни. Тази дума има представка раз- и корен -се-, които…

съсредоточавам или съсредоточвам?

Правилно е да се пише съсредоточавам (се). Главоболието му беше преминало, но все още трудно съсредоточаваше мислите си. Постепенно централната…

 бъбречнокаменна или бъбречно-каменна?

Това прилагателно име се пише слято – бъбречнокаменна, също и бъбречнокаменен, бъбречнокаменно, бъбречнокаменни, тъй като е образувано от съчетание на…

 Нобелова награда или нобелова награда?

Първата дума на това съчетание се пише с главна буква – Нобелова награда, по две причини: съчетанието представлява собствено име;…

 имен ден или именден?

Правилно е да се пише разделно – имен ден. Това е словосъчетание от прилагателно име и съществително име, които по…

 с малка или с главна буква?

Когато е в обикновена употреба пред име на светец или светица, се изписва с малка буква – свети, света, съкратено:…

http://kaksepishe.com/category/pravopis/

тагове: как се пише

ЗА ТИНЕЙДЖЪРИТЕ БР.141

Когато сме родител на тийнейджър, почти всичко, което казваме или правим, може да засрами детето ни. Когато се засегне темата за секса обаче, срамът се удвоява. Въпреки че родителите са най-подходящият източник на подобна информация, за тийнейджърите те са последните хора на земята, с които биха искали, или биха се чувствали комфортно, да разговарят за секс.

Независимо от неудобството отстрана и на двете страни, този разговор трябва да се проведе от родител и въпреки че няма как да не засрамим детето, можем да се постараем да смекчим малко атмосферата…

http://www.puls.bg/gallery/gallery_161.html

тагове: тинейджърите

Естетическа функция на магията в словесния фолклор бр.141

Това е един материал, който ангажира вниманието на много от нас.Срещнах го случайно и реших да го публикувам във вестник Сияние.

Деян Айдачич

Словесната и несловесната магия в народните умотворения съдържат елементи на магично и на различни типове немагично мислене. Основната функция на магичните изрази, песни, реч и действия е магичната, но те имат и естетически функции, както и функции, свързани с установяването и поддържането на реда в социума, стимулирането и осуетяването на явления в природата или човешкия живот. Съотношението между тези функции е променливо, поради което и йерархията им може да се преобърне. Естетизацията на магичното се развива от иманентната естетическа основа на езика и магията, като елементите на магията придобиват в народното изкуство естетическа самостойност.

В синкретичното изпълнение различните изразни средства и езици на вербалната и невербалната комуникации се допълват и обогатяват. Като магични могат да се преценяват символите по носията, даровете, обредните хлябове, яйцата, куклите, освен това – цветовете, жестовете, напевите, ритмите, начините на речитативно повторение, гласът, който пее, начините на пеене, посоката на движение в хорото или в обредното действие. Иманентните и развитите естетически свойства на магичните елементи в словесния фолклор имат допирни точки с магичните действия, с магията, опосредствана от невербалните изкуства, поради което трансформациите на магията в него могат да се разглеждат и от гледна точка на невербалните елементи. В устната традиция магията присъства като творчески принцип в широкия диапазон на структуриране на речта – от комбинацията на фонемите до най-висшите нива на организация на текста.

Езикът притежава иманентните естетически качества на речта, фразите, отношенията на дословно и фигуративно изразяване и пр. В древните култури силата на думата се основава върху вярата за връзката между съществата или предметите и думите, които ги означават. “Имената против уроки” са предпазвали от потенциални опасности. Магичната сила на сродните думи, имена, глаголи или атрибути, изведени от еднакъв корен, се основава върху предполагаемото свойство взаимосвързаните думи да предизвикват и слагат началото на определено действие. Така например в магично-симпатичното предизвикване на любов се използва звуковата или етимологичната прилика или родство на имената на набраните растения и глаголите, с които се призовава желаното въздействие (любица, бълг. теменужка – любя; невен – вехна; милодух, бълг. селим – милувам). Чрез изброяването на магични изрази, които се основават на митичната връзка между името и действието, в песента се засилва логиката на магичното, но и на поетическото значение, което произтича от иманентната естетическа стойност на самите изрази, както и на паралелизма, който се установява между стиховете.

Тайните думи с магична сила (създадени чрез прибавяне на представки или наставки към вече съществуващи думи или чрез измисляне на думи) се използват от малцина посветени членове на общността при строго спазване на правилата и забраните за тяхната употреба. Речта на магията съдържа скрита, неосъзната естетическа функция. “Заумните” имена, атрибути, глаголи в устната традиция се преживяват естетически от съвременния читател, лишен от знания за традиционната култура.

Определени думи в магичните изрази имат особено значение, тъй като инициират и определят типа на изказа. Някои магични формули притежават подчертани жанрови особености, а други могат да се употребяват в различни типове изказ. Магичните императивни формули се използват при прогонването на нечистата сила, като се опират на глаголи, които заповядват определен вид движение – спиране (спри, отстъпи) или прогонване (бягай, махай се). Инвокативните формули са магически оформен начин за извикване на свърхестествените същества и се срещат в магични изрази, жанрове, припеви. Количествените и качествените формули, основани на паралелизма (както – така, колкото – толкова, каквото – такова) могат да бъдат основа на прости изрази, но и на развити поетични и речеви жанрове. Изобилието се призовава с магичната формула за количество колкото – толкова, при което първият елемент в паралелизма е нещо неизброимо и неизмеримо. Посоченият елемент с количеството си имитативно трябва да призове неизброимо количество от благословения обект. В благословиите желаните качества се представят чрез образци на красота и напредък, а в клетвите – с образи на тяхното отсъствие и нещастие. Магичното възпрепятствие на събития може да се основава на формулата за времекогато – тогава. С думата когато се представя събитие, което не е възможно, докато втората част на израза описва нежеланата ситуация. Формулите за време при магичното поставяне на условия използват подходящото отношение на думите ако -тогава и са основа на клетвите и заклинанията.

Повторенията или повторенията с модификации в звуците, метриката, лексиката, фразеологичните двойки се срещат често в магичните жанрове. Метричното уеднаквяване на стьпките в стиха свидетелства за съвършенството на отделни песни при балканските славяни. Стилистичните анализи на химните на древните култури изтъкват това качество като признак за старинност. Когато се установява връзка между колектива и свърхестествените същества, припевите като вид повторение в обредните умотворения (Ой, Ладо, Коледо, Ой додо, ой додоле) ритмизират поетичния израз, придават му и магични, и естетически качества.

В магичното претворяване на обектите езикът използва логиката на тропите. Фигуративността на магичното мислене произтича от асоциативното свързване на явленията, най-често на основата на приликата, родството и противоположността. Синекдохата, която се основава на замяната на частта и цялото или единичното и множеството, се среща в магичното означаване, при отличаването на обекта от другите и в операциите на умножаването и делението му. Магичната метонимия е твърде честа в трансформационните процеси, които привидно са причинно-следствено свързани. Митично-магичната метафора е основна тропа на сложното парадигматично кодиране в традиционната култура (цветове, числа, метали, животински атрибути). В магичното действие се преплитат различни тропи. В различните магични обреди или изрази тропата няма винаги едно и също място и еднаква функция. В обредните действия, в които се предизвиква промяна, метафората е тази, която със своите трансформационни свойства започва и предизвиква промяната. Метафората може да има функция и на означаване, и на отличаване на индивида или групите при посвещаването, изгонването и разграничаването, като променя статуса на обекта, към когото е насочено магичното действие. Преплитането на несловесната и на словесната магия се среща в песните, в които стиховете описват или съобщават за магично действие. Магично-обредните действия, в които се използва атрибутивен класификатор при описанието на действието в народните песни или приказки, могат да съхранят спомена за елементи на магични действия и значения.

Наред с доминиращата магична функция при призоваването на свърхестествените сили с цел морално или псевдоморално преподреждане на света, потвърждаване на реда или изпълнение на желания, магичните изкази – басните, клетвите, благословиите, заклинанията – имат и естетическа функция. Хармонията и тайнствената красота на магичните изрази и жанрове произтичат от запазените древни и многозначни отличителни белези на езика, тайните и забранените думи, магичните неологизми, ритмизацията на изказа, повторението на звуци и думи при обръщенията към отвъдните сили, както и от магичния паралелизъм. В комуникацията с отвъдния свят самият език се различава от говора на всекидневието, за да бъде връзката със свърхестественото резултатна.

Източник за естестическото качество на песните и речта, съставени от магични изрази, е свързването и интензифицирането на образите, които обхващат смисъла на цялостното съществуване. Картините на изобилие и пустош в магичните жанрове, на извикване на щастието и нещастието имат силата на имитативно предизвикване на съдбата. Представите, които се изразяват чрез тях, имат иманентна естетическа стойност, независимо от това какъв е техният етичен фон. Клетвата или баснята, колкото и страшна да е, от естетическа гледна точка може да има успех. Картините на пустош или изобилие се разширяват, придобивайки пълнотата и естетически подчертаната многосмисловост на съществуването. Чрез изброяването и широкото използване на магични изрази в отделната песен, в говора – във вид на молитва, благословия, клетва, заклинание, те могат да бъдат и композиционно обогатени (с антитеза, градация, обусловена от изброяването и др.).

Разлагането на сложните взаимоотношения на магичното действие и на словото като устна част от обреда, на обредното действие и неговото описание, на магично-обредното действие (говорене) и мотивите с магичен произход, трябва да се съобрази с интенциите на магичния “текст” и интенциите на жанра, както и с мярата на тяхната съгласуваност. От анализа на мотивите, който предполага трансформации в повествователния фолклор, по-прост, но и изключително значим е анализът на вербалния и невербалния фолклор в обреда. В статията си “Семантика на фолклорния текст и ритуал” Л. Виноградова отбелязва техните взаимоотношения така: думите описват действието, думите разкриват смисъла на действието, думите съдържат скрито значение. Тя открива паралелизъм в отношенията между текста и ритуала (Виноградова 1993: 210-220). Успоредното разкриване на действието и описанието на действието са най-простият случай на паралелизъм. Формалният паралелизъм разкрива зависимостта на фолклорната символика от конкретните обредни реалии, а формално-семантичният паралелизъм посочва символичното качество на определен ритуален аспект.

Чрез формули, чрез тематични и фигуративни кодове символните паралелизми се вграждат в паралелизма на вербалния текст.

Като изхожда от Гремас, Ж. Курте (1986: 200-209) смята конфигурацията за носител на фигуралните категории, а фигуративния код – обратно, за тематичен носител на парадигматичното означаване. В системата на народната традиция съществува сложно преплитане на синтагматично-тематичния и парадигматично-фигуралния код, в което се стига до тяхното взаимопроникване и претопяване. Богатството от значения в устната култура произтича от многобройните кореспонденции и взаимозависимости на отделните нейни сегменти. Естетическото развитие на синтагматичния ход и на парадигматичния код зависи от реализацията на формулите, на фигуративния и тематичния код в умотворението.

Елементите на магичното действие, които могат да бъдат пресъздадени в мотив или фрагмент на мотива, са: забраните и задълженията, осигуряващи успеха на дейстието, което се извършва; предметите, които се използват; описанието на ходовете на магичното действие; символното значение на думите, предметите и действията. Мотивът с магичен произход се включва в различните видове устна словесност синтагматично или парадигматично. Наративните форми възприемат елементите на магичните действия на различните нива на структурата си чрез свиване, разгръщане или трансформация на магичното обредно значение.

При включването на магичното действие в словесни форми не се приемат всички, понякога дори и характерни, негови елементи. По този начин магичното действие, което притежава иманентни естетически качества, едновременно губи и придава отделни елементи и функции. Начините на претворяване на магичните действия в мотиви или техни вариращи форми зависят от мярата и начина на претворяването им в песни или разкази. Във фабулите предимно парадигматичната логика на магичното мислене се надстроява чрез естетическо осмисляне на мотивните му функции в рамките на “текста”. Описанието на магичните действия се приспособява към жанровите и наративните характеристики на действието на песента или разказа, като някои от елементите им се загубват, тьй като невинаги имат еднаква стойност в магичното действие и в неговото представяне. Магичното “обредно значение” впрочем не изчезва напълно, ако не се показва част от магичното действие. Колективната памет съхранява това значение като латентно знание толкова дълго, колкото е живо ядрото на народната култура.

В наративните текстове съотношението на вербалното и на магичното действие се конструира по още по-сложен и опосредстван начин. Магичното действие, претворено в мотив, подлежи на промяна с оглед жанровата стратегия на текста. Магичното значение се активизира според жанра на наративния текст и определено според него съотношение между персонажите и жанровия смисъл на посоченото действие. Отказът от обичайното жанрово значение на магичното действие в различните варианти зависи от степента на отстъпление от материала, трансформиране според вероизповеданието, съкращаване, разширяване или контаминация на жанровете.

В сигнификативното тълкуване на наративните текстове, което предлага Левинтон, осланяйки се на изследванията на Проп, дълбинната структура на жанровете разкрива описанията на определени обреди.

Приказката, като реализация на утопичната проекция на идеалното интегриране в обществото, наблюдавана сигнификативно, представлява естетическо развито описание на инициацията (с нейните магични елементи). В приказката магичното се среща в мотивите на даряване с чудодейни предмети, в действията на помощниците, в чудесното раждане, в пазенето на повереното животно или съкровище, в растежа на растенията в неподходящо време, в бягството с хвърляне на магични предмети. В приказката съществуват скрити мотиви на неуспешна инициация, като героите, които не съумяват да решат гатанките преди главния герой или противниците си, се наказват. Инициационната редица от трудни задачи в приказката съдържа елементите на магичните действия от обредните изкушения.

Някои типове митологични балади сигнификативно могат да се обяснят с наказание за нарушаване на табуто или с жертвен обред, който наред с магичното значение съдържа и немагични аспекти за осигуряване на жертвената криза, или с омилостивяване на висшите сили. При принасянето на жертвата чрез насилие се осигурява връщане на реда или неговото осигуряване. В баладите, в които се установява връзка между живите и мъртвите (идването на мъртвия брат, неуспокоеният грешен покойник), понякога се наблюдават и магични действия.

Героите в юнашката епика се противопоставят на демоните със собствени сили, докато на героите от приказките помагат чудодейните помощници и предмети. Епиката все пак възприема магичните елементи направо от обредната практика или чрез други жанрове на словесния фолклор. Помощникът на героя като медиатор между световете притежава магично значение и може да въздейства върху хода на действието. В преданията за юнаци и в епическата поезия мотивите за чудесното раждане, придобиването и загубата на силата могат да имат връзка с магията.

Страхувайки се от насилие и от обсебване от демоничните същества, човекът на езическата култура предпазва себе си, своя дом и имот като осуетява контакта между света на демоните и човешкия свят. Предпазването от демоните е особено развито в обредите на преход, свързани с раждането и смъртта, или символичното раждане и умиране (например на момкова или момина инициация или сватба). За да се предпазят не само действащите лица, чието положение в социума се променя, но и самата общност по времето, когато действащото лице в този обред е подложено на действието на демоничните сили, се извършват определени и се избягват забранени действия, изговарят се думи с благотворна магическа сила и се премълчават опасните имена. Действията на магическа защита се извършват във времето, когато човешкият свят и светът на демоните все още са разделени. Действията за изгонване на демоните с очистване на обсебения се извършват в ситуация, когато двата свята вече са в конфликт – магиите на защита и изгонване взаимно се преплитат. Чрез черната магия се цели разрушаването на съществуващия ред чрез насърчаване на злите сили, а защитата от черна магия се състои в неутрализация на осъществените действия. За защитната магия в народната култура на балканските славяни са писали редица изследователи (Бандич 1980; Джорджевич 1938; Маринов 1914)1, но рядко й е посвещавано специално внимание като градивен елемент на словесния фолклор.

Нарушаването на нормата и наказанието са тясно свързани в митично-магичното съзнание. Човек, който не се предпазва от демоните, се излага на опасността да пострада2. Следи от магично-защитни действия се срещат най-често в мотивите за нарушаване на табуто, в баладите за силата на съдбата, в приказките, в разказните форми с елементи на предания, в приказките за героя, който се опитва да избегне “злата съдба”. Демоничните същества наказват хората, които не зачитат правилата на демоничния ред. Мотивът за наказанието съдържа следните елементи: персонажи (жертва и демон), тип нарушение и тип наказание (вкаменяване, ослепяване, осакатяване, обсебване и др.). Й. Коцева групира типовете табу според персонажите, времето, мястото, тотемите като езикови (речеви) и др. (Коцева 1975: 50-62). Често типовете табу са слети – забранено е да се ходи в полунощ на кръстопът или на гробище, не е разрешено след раждането на детето да се изговарят определени имена и думи. Макар че определени типове наказания произтичат от нарушаването на определени забрани, те не са винаги тясно свързани с тях. В песните и разказите за наказанията на демоните мотивът за наказанието се включва в по-широки повествователни рамки. Тези рамки се определят от типа забрана, персонажите, причините жертвата да наруши или да не зачете предпазната магия и от типа наказание, реакциите на околните по отношение нещастието на нарушителя. Всички съставни фактори не се появяват едновременно във всички сюжети, но и техните фрагменти в контекста на народните вярвания и обреди дават възможност да се обяснят функциите и значенията на мотивите. В песните и разказите частично са съхранени и жанрово са трансформирани и естетизирани следите от забраните, техните древни значения и интерпретации в различните културни слоеве.

Забраните, свързани с хронотопа на демоните, предупреждават индивида от името на колектива, че има опасност от нарушение на нормата, но от друга страна, във възприемането на сакралния хронотоп на празника като обновление след кризата (Жирар 1990) може да съществува точно обратната необходимост: жертвайки индивида, неговото нарушение или неговата различност по отношение на другите се използва за пречистване на самия колектив. В първия случая връзката между описаните събития в трагичните фабулати и обредните събития се подчертава, докато във втория – тя се прикрива. Следователно сигнификативното тълкуване на повествователните текстове (Левинтон 1975: 303-319) с мотив нарушаване на забрана разкрива обреда, който за индивида няма щастлив край. Изхождайки от тълкуването на Лишка за трагедията като литературния митос на Фрай, победата на йерархията над нарушението (Лишка 1989) се посочва като победа на демоничния ред над човешкия или като победа на човешкия демонизиран ред в името на колектива над индивида. Повествованието описва и интерпретира частично деритуализираното и естетизирано жертвоприношение, обредното изключване от социума или неуспешната инициация в демонологичните предания и митологичните балади.

Действията за магично стимулиране на плодородието са показани, отразени или символично се срещат в обредните песни, речевите жанрове, приказните мотиви за чудесното зачатие, решаването на трудна задача и в приказката. Продуциращата магия се гради върху имитацията на процеса на растежа на растенията или върху символите на мъжкото и женското начало. Очакваното въздействие на света на хората върху света на висшите сили в устната традиция се отразява чрез паралелизма на двата свята (вертикално: облаци – земя, хтоничен свят – земя или хоризонтално: свят на демоните – свят на хората), както и чрез паралелизма между света на хората и света на природата. Растенията, обредните хлябове, предметите, които символизират силата на плодородието като обекти, използвани за магично стимулиране на плодовитостта, променят значението си и стават поетични символи, придобивайки нови емоционални, морални и образни качества.

Всяка промяна на текста или контекста на магичното действие в устната традиция променя и отношението между неговите функции. При това намаляването на магичната функция може да доведе до усилването или намаляването на автономността на текста. В словесния фолклор, както бе посочено, наред с естетическото претворяване на думи, формули, мотиви и жанрови интенции може да бъде съхранена идеята за магичното възпрепятстване или стимулиране на желаните явления. Съществуват впрочем и процеси на разграждане на магичното значение.

В наративните видове съхранените мотиви с магичен произход в зависимост от жанра и вариантите придобиват фантастично или психологично обяснение. Когато задължителните елементи на обредната култура изчезват чрез намаляване на прагматичните функции на обредната песен, нейната естетическа функция може да стане доминантна. Чрез деритуализацията обредните песни най-често се превръщат в любовни и семейни, а чрез вторична псевдомагична ритуализация – в неестетизирани суеверия.

Хумористична естетизация на магията в устната традиция има в карнавализираните обреди, в които се осмиват съдържанието и функцията на обредните действия, думи, костюми, жестове, маски. Магични елементи понякога се срещат в хумористичните разкази и в пародийните приказки, в приказките за животни, в легендите и др.

Значенията във фолклора произтичат от установените от традицията нужди, които на основата на колективното знание, вяра и вкус се оформят чрез изразните и символни средства на народната култура. Н. И. Толстой в студията си “Към реконструкцията на семантиката и функцията на някои славянски образни и вербални символи и мотиви” посочва необходимостта да се установи фразеологията и лексиката на символите и обредите (Толстой 1990: 47-67). Ако се обхванат всички видове фолклор, би било възможно да се види универсалната система от символи, както и отделните символни системи. В рамките на словесния фолклор като една отделна система се отделят подсистемите, основани върху жанровите отлики. Разглеждайки отношенията между универсалните и специалните символи, е възможно да се установят и значенията, и начините на претворяване на антропологически универсалните и специалните значения и явления.

Съхраненото магично значение, трансформирано и приспособено към новата дейстителност на художествения текст, се конституира чрез развиване или свиване на формулите, тропите, мотивите, функциите на персонажите, магичните предмети, изразите, кодовете на времето, пространството, обектите. Магичните действия на балканските славяни наред с езическите вярвания и обреди от прародината им носят и елементи на племенните и местните вярвания, влиянията на различни религии, следите на магичните действия, възприети и трансформирани от фантастичната или християнската, апокрифно християнската, мюсюлманската, неславяската традиции (тракийска, влашка, старобалканска, карпатска) или от традицията на писмената култура. Елементите на магията в словесния фолклор носят следите на многобройни, самостоятелно развити или усвоени традиции, но те са оформени и чрез развитието и възприемането на жанрови и наджанрови елементи на устната традиция без непосредственото влияние на обредно-магичното.

http://www.rastko.rs/rastko/delo/11300

тагове: естетична, функция, магията

ЛЮЛКАТА, КОЯТО ВСЕКИ ИСКА БР.141

C нacтъпвaнeтo нa лятoтo, вce пoвeчe ни ce иcĸa дa пpeĸapвaмe вpeмeтo cи нa oтĸpитo. Aĸo имaмe двop и тaĸaвa люлĸa, тo тoплитe мeceци нecъмнeнo щe бъдaт мнoгo пo-пpиятни. Toвa бe нaй-нoвoтo пo вpeмe нa излoжeниeтo и ce нaзoвaвa „Коdаmа Zоmеѕ“. Bиcящитe гeoдeзични ĸyпoли, ĸaĸтo и тeĸcтилът ca мнoгoфyнĸциoнaлни – мoжeм дa ce oтпycнeм и дa ce нacлaдим нa oтĸpитo c близĸитe cи xopa, дa ce ycaмoтим c любим чoвeĸ, дa пocпим. Oĸaчeнитe зoни ca пpoeĸтиpaни oт лицeнзиpaния cтpoитeлeн инжeнep Pичи Дънĸaн c нaй-нoвия 3D инжeнepeн coфтyep и пoзвoлявaт дa ce люлeeм и дa peлaĸcиpaмe cпoĸoйнo. M-p Дънĸaн ce нaдявa cъвceм cĸopo дa пaтeнтoвa тaзи „вълшeбнa“ люлĸa. Bcяĸa „Коdаmа Zоmе“ e c пpaxoвo бoядиcaнa мeтaлнa ĸoнcтpyĸция, пoлиecтepни плътни лeнти, мopcĸи ĸлac 316 – нepъждaeмa cтoмaнa, xapдyep, мaтpaĸ пo пopъчĸa, възглaвничĸи и пpeдпaзнo пoĸpивaлo. Bъзглaвничĸитe ce пpeдлaгaт в paзнooбpaзни цвeтoвe, ĸaĸтo и тaпицepиятa. Bcичĸo e нaпълнo пpиcпocoбимo c дpyги мaтepии, цвeтoвe и дизaйнepcĸи мoдeли, зa дa cъoтвeтcтвa нa вceĸи интepиop или външнa дeĸopaция. Bcяĸa инcтaлaция нa тoвa вeлиĸo изoбpeтeниe зa peлaĸc, e yниĸaлнa. Heпpeĸъcнaтoтo гeнepиpaнe нa нoви нaчини зa пoдoбpявaнe, вoди дo вeчe бeзyпpeчeн „zоmе“ дизaйн.

Люлката, която всеки иска - висяща геодезическа люлка за  (1)Люлката, която всеки иска - висяща геодезическа люлка за  (2)Люлката, която всеки иска - висяща геодезическа люлка за  (3)

 

https://tallbox.org/lyulkata-koyato-vseki-iska-visyashta-geodezicheska-lyulka-za-syadane-i-za-polyagvane/гажове: люлката, крясевя

ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА НА КОНЯ БР.141

Фактори, влияещи на работоспособността на коня

Работоспособността на коня зависи от неговата възраст, ръст, тегло, охраненост, темперамент, порода, подготовка за работа, тренинг, от условията за работа и дневния режим.

Тегло

Едрите коне имат по-голяма теглителна сила, отколкото дребните. Същевременно с увеличаване теглото на конете се наблюдава намаляване на относителната величина на нормалната тяга (в проценти спрямо масата). По този начин дребните коне могат да развиват относително по-голяма тяга отколкото едрите. При всекидневно използване и при пълен работен ден за нормална тяга на коня се смята, ако тя съставлява 13-15 % от неговата телесна маса. Говорейки за зависимостта на нормалната тяга на коня от неговото тегло, трябва да се отбележи, че решаващо значение за това имат ръстът, общото развитие на организма, силата на мускулите, дейността на дихателната, сърдечно-съдовата и особено на нервната система.

Възраст

Работните коне се използват за труд от 3-годишна възраст, като натоварването се намалява с 20-25 % в сравнение с пълното натоварване в по-късна възраст. Умерената работа се отразява положително на развитието и укрепването на организма на младия кон; тежката и непосилната, обратно, задържа неговото развитие и предизвиква редица заболявания на органите на дихателната и сърдечно-съдовата система, на мускулите и  свързващия сухожилен апарат. Най-работоспособни са конете между 6 и 12 години. Ако конят е хранен добре и живее в добри условия, неговата работоспособност се запазва до 18-20 години,  което е изгодно за стопанството, защото намалява амортизационните отчисления.

 Охраненост

Позволено е само здравият едър кон да се използва за работа. За здравословното състояние на коня се съди по общия му вид, хармоничността на движенията и апетита. Здравият кон има бодър, добре охранен вид, неговите движения са енергични и свободни, обикновено изяжда цялата храна, която му се дава. Болният кон е депресиран, движенията му са вяли, козината му намалява, загубва апетит, понякога отказва да се храни. Когато конят се разболее, веднага трябва да бъде освободен от работа (до пълното му оздравяване).

Тип на телосложението

Силата на тягата, която конят развива, зависи от типа телосложение, особено от дължината на торса и от разположението на центъра на тежестта. При избора на кон за работа се предпочитат животни с масивно телосложение, с дълъг торс с къси костеливи копита, със свободни, ясно изразени движения и спокоен темперамент.

Темперамент

За работа най-предпочитани са уравновесените подвижни коне. Такива животни са енергични, активни и в същото време спокойни, с добър нрав и лесно се подават на управление. Упоритите и с лош нрав коне не са желани за работа, тъй като трудно се подават на управление, не дават да бъдат почистени, подковани, оседлани, местят си главата, ядат удилото, непокорни са, хапят, застават на задните си крака и т.н.

Условия за работа и дневен режим

Оптимален е този работен режим на коня, при който през деня той работи с нормални показатели на теглителната сила и скорост на движението. За транспортна работа на коня се препоръчва да използва променлив алюр. Непрекъснато движение в тръс е целесъобразно да се допуска в рамките на 10-20 минути. След това конят преминава ходом за не по-малко от 6-10 минути. В този случай оптималното е честотата да бъде 60 стъпки в минута. Конете могат да се движат със скорост 70-80 и дори 100 стъпки в минута, но все пак те се изморяват заради възрастта, с която намалява и работоспособността им. При ускорен тръс нормалната честота е 120 стъпки в минута. Рисистите коне могат да бягат, правейки 130-140 стъпки в минута, но това превъзбужда нервната им система и те изразходват много енергия.

 

Работоспособността на коня зависи много от правилното разпределение на задачите през деня. През есенно-зимния период продължителността на работния ден на коня обикновено е 8 часа, а през пролетта и лятото – 10-12 часа. В работния ден се указва началото и края на работата, както и началото и продължителността на почивките. Трябва да се отбележи, че почивка без храна не възстановява силите на коня, затова по време на транспортна и полева работа се препоръчва да се дава храна на конете.

Най-добрият режим на работа е този, при който работните дейности на коня в продължение на 45-50 мин. се редуват с 10-15-минутен отдих и две-три прекъсвания от по 2-3 часа за почивка и хранене. Това е особено важно, ако на коня се дава груба храна. Важно условие за работата на коня е изправността на каруците, впрегнатите коли (машини, оръжия). Трябва да се обръща внимание на правилното впрягане, което пести енергия и повишава производителността на коня.

Обучение и тренинг

Продължителността на обучението или на привикването на коня към работата е важен фактор, който влияе на неговата работоспособност. По време на системното обучение организмът на коня постепенно се приспособява към изпълнението на опредена работа с по-малко изразходване на енергия, в резултат на което се повишава неговата работоспособност.

По време на системната работа с коня у него се увеличава дейността на сърдечно-съдовата, нервно-вегетативната, отделителната и дихателната система. Задачата за обучение на младия работен кон е да развива способността си да покаже най-голяма тяга за една стъпка и при придвижването на товарната количка, използвайки бърз тръс, да издържа на продължителна работа.

През първата зима и пролет конят се учи да свикне с каишите, оглавника и ходенето с поводи. През лятото конят е на пасището, през есента на година и половина постепенно се впряга и се приучава към юздечката. В първите 2-3 дни от обучението се слага седло, а когато конят свикне с него, се надяват юздите. Най-добре е седлото и юздите да се слагат в конюшнята и конят да бъде държан по 2-3 час в ден с тази амуниция. Преди да бъде впрегнат в каруца младият кон се приучва към юздечката. За целта на специална площадка един от конярите води коня за поводите, а друг върви отзад и държи юздите. При тренинга на младия кон първоначално той се движи на корда с променлив алюр. Младият кон обикновено свиква с юздечката след 5-6 дни.

След като конят е приучен за впрягане и към юздечката, се преминава към впрягане в кола (шейна), която трябва да бъде в добро състояние и да е лека.

За началото на тренинга на конете се подбират юзда, седло, поводи и целия набор от амуниция. Особено внимание се обръща на правилното впрягане. Първите уроци по впрягане целят две неща – конят да свикне с амуницията, с товара и с юздите.

Първият тренинг на младия кон (с участието на треньор и коняр) се провежда по следната схема: първи ден – поставяне на амуницията, разходка в продължение на 25-30 мин.; втори ден – впрягане в лека каруца (шейна) и преминаване ходом около 3-4 км с двама ездачи (треньора и коняра); трети ден – повторение на същото, само че на разстояние 5-6 км; четвърти ден – почивка, проверка на състоянието на раменете на коня; пети ден – преминаване при същото натоварване 6-7 км; шести ден и по-нататък – тренингът да премине при същото натоварване, като бъдат изминати 7-8 км. При тази схема тренингът продължава 35-40 дни.

Систематичният тренинг на работния кон започва, когато конят е на 1,5-2 години в зависимост от развитието, по следната схема:

Първи период – началната теглителна сила не трябва да надхвърля 15-20 кг. Време за работа от 1 до 1,5 ч. разстояние – 7-10 км. Продължителност – 4-5 седмици.

Втори период – теглителната сила се увеличава с 1-2 кг на всеки 1-2 дни и постепенно достига 40-45 кг. С такава теглителна сила конят работи ежедневно 1,5-2 ч. на разстояние 10-15 км в продължение на 10-12 седмици.

Третият период – теглителната сила постепенно се увеличава с 1,5-2 кг на ден. Работата продължава 2,5-3 ч. ежедневно в продължение на 2,5-3 месеца.

 

Четвърти период – теглителната сила се увеличава с 1-1,5 кг дневно и постепенно достига максимума в зависимост от способностите на коня. Ако конят стане нервен, работи без интерес, ако се появи болка при  отделните видове мускули, отказва да се храни, то тогава веднага трябва да се намали натоварването или пък конят временно да се освободи от работа.

По време на всички тренинг периоди конят трябва да почива 1 ден в седмицата.

Тренингът на работния кон е съобразен с неговото предназначение

Тренингът на коня, използван за тежка работа, включва ходом, среден ход, среден тръс, а за лека – тръс. Конят започва постоянна работа на 3-годишна възраст през пролетта.

В началото младият кон се използва за лека работа в транспорта, а после, в зависимост от натоварването – и за по-тежка. Най-подходящата работа за младите коне е стопанската, не повече от 5-6 часа на ден. За работа с млади коне трябва да се използват квалифицирани кадри.

http://www.konete.bg/view/showcategory/polezno/596

тагове: фактори, работоспособността,  коня

ДРЕВНИТЕ КОНЕ БИЛИ ГОЛЕМИ КОЛКОТО КОТКА БР.11

Древните коне били големи колкото котка

Учени от университета Небраска са на мнение, че древните коне, живели на планетата преди 55.8 милиона години, са били съвсем малки по размери. Според тях представителите на несъществуващия вече вид Sifrhippus sandrae са тежали едва 3.8 кг и по размер са били колкото котка. До този извод палеонтолозите стигнали след анализ на зъбите на тези животни.

В периода, в който са живеели Sifrhippus sandrae, температурата на въздуха се повишила с 5.5 градуса. В резултат на това се отделили големи количества въглероден диоксид в атмосферата и океана. Тогава много животни намалили размерите си, някои дори двойно. Според учените подобна тенденция, свързана с глобалното затопляне, може да очакваме и сега.

http://www.konete.bg/view/showcategory/polezno/935

тагове: древните, коне, котка

МОДНИ СКИЦИ С ХРАНА БР.141

 

Това са свежите модни илюстрации на Гретхен Рьоерс (Gretchen Röehrs), която използва различни хранителни продукти като “дрехи” на своите модели. Във всяка илюстрация храните са подредени така, че отразяват извивките на човешкото тяло. В творбите на Грехтен откриваме как модата и храната могат да вървят ръка за ръка.

Прочети повече на: http://woman.hotnews.bg/n/modni-skitsi-s-hrana.42810.html

тагове: модни, скици, храан

 

СПОМЕНИ ОТ КАЗАРМАТА бр.141

Спомени от казармата: Като при истинска бойна обстановка

Публикация в някогашния военен вестник „Бойно Знаме”

Стоим притихнали в своите окопи. Цяла нощ сме копаели твърдата почва. Малкото време за сън затваря очите ни. Рано е , а слънцето се показва на хоризонта . Денят ще бъде адски горещ. Докъдето погледа ми стига, само хълмове, тук – там се зеленеят малки горички. За пореден път пристягам снаряжението върху себе си – автомат „ Калашников”с два резервни пълнителя, нож на колана, противогаз, платнище, малка лопатка, манерка, каска, която съм свалил за малко и още куп джунджурии…

Мините с писък прелитаха над главите ни. Те се пръскаха на отсрещния хребет и забулваха в дим „ противниковите”  позиции. Оръжието е насочено напред. Всеки момент очакваме сигнала за атака. Течат   миговете. И избухванията на мините започнаха да се отдалечават в дълбочината на „ противниковата” отбрана. Изведнъж, зад гърбовете ни загърмяха двигатели, проехтяха оръдейни изстрели и черната грамада на нашите танкове премина през окопите ни.

- В атака напред ! – прогърмя гласът на ротния командир .

Вдигнахме се и разпръстнати във верига започнахме да се придвижваме напред , като стреляхме в движение. Пред нас вървяха танковете, над главите ни летяха снарядите на нашите артилеристи.

Напред ! Мишените обозначаващи „противника” , често се вдигаха пред нас. Въпреки голямото разстояние, стрелбата на бойците се оказа точна. Особено сполучливо поразяваха целите бойците от взвода на старшина – школник Петров. „Боят” се разгаряше. От близката височина ожесточено стреляше  „противникова” картечница. Нейният огън можеше да провали атаката. Но бойците от отделението на младши сержант Славчев успяха да я “унищожат”.

В тясно взаимодействие с танковете, които “унишожаваха”всичко пред себе си, успяхме да достигнем първите окопи на „противника” и с огън, и щик го принудихме да отстъпи. Погледнах другарите си, пот струеше от лицата им, по войнишките куртки бяха избили мокри петна. По погледите им разбрах, че и аз изглеждам така.

Настъплението продължаваше. Слънчевите лъчи палеха лицата ни. Каската така се беше нагряла, че ми идваше да я махна и да подложа главата си на лекия ветрец. Умората се чувстваше все по – силно. Главата ми бучеше ! Каменистата височина, която изкачвахме нямаше край. Ронливият сипей, на който попаднах, ми отне и последните сили. Тежките войнишки обувки, подковани със метални  цинтове се плъзгаха по камъните. Крачка две – три напред, след това назад, отново напред и така до безркай… Погледнах другарите си…същото! По едно време чухме команда „ Газ!”. Неприятна команда! Върху потните си лица трябваше да поставим противогаза. Тръгнахме отново нагоре по стръмния сипей…Не стигаше въздух!  Не след дълго чухме командата „Свали противогаза!”. Изтрих потното си от лицето и с треперещи от напрежение ръце го прибрах противогаза.. По мокрите лица и дрехи на другарите си разбирах, че и те са на края на физическите си възможности. Няколко минути почивка, глътка вода и отново напред.

По едно време огънят на „противника” се усили. Получил подкрепление от бронемашини и хора, той се опита да контраатакува…

Залегнахме и от място отразихме контраатаката на „противника”.

Настъплението продължи в дълбочина…

Редник Стефчо Кирин

тагове:споменни, казарамата