Една от слабо проучените теми в българската история несъмнено е личността на държавника Кубрат, за когото сведения има в няколко летописа и хроники от края на VІІ в. до краят на ІХ в. Това са арменската „Анонимна география“ (Анани Ширакаци) от края на VІІ в., хрониката от началото на VІІІ в. на египетският епископ Йоан отгр. Никиу. Хрониката от края на VІІІ в. на Теофан и Бревиария от ІХ в. на Никифор.
Йоан Никиуски е бил монофизит и дава обилни сведения за Мартина, втората жена на Ираклий, понеже тя съдейства за възвръщане на авторитета на египеткият патриарх Кир. Колкото пестелив е Теофан в своята хроника от края на VІІІ в. за Мартина, толкова обратно словоохотлив е Йоан Никиуски за нея.
През 641 г. умира византийският император Ираклий (610-641), който прави едно сложно завещание, според което детето му от първия брак и детето му от Мартина, с която Ираклий има втори брак, заедно със самата Мартина, да поемат заедно управлението на властта във византийската столица. Мартина обаче е недолюбвана от народа и сената, понеже тя е племенница на Ираклий (дъщеря е на сестра му) и на техният брак се е гледало като на кръвосмешение, църквата също не го е одобрявала, макар и да не е поставяла открито въпроса.
Именно във връзка с трудния период от животът на Мартина и нейният син непосредствено след смъртта на Ираклий (641 г.), Йоан Никиуски дава едно интересно сведение в хрониката си, според което след смъртта на императора, Мартина за да запази позициите си, е разчитала на подкрепата и приятелството на Кубрат.
Явно Кубрат е посетил Мартина в Константинопол още в 641 г., понеже Никифор пише, че сената е упреквал Мартина, че приема варварско посолство, все едно е царица.
Епизода на взаимоотношенията през 641 г. между Кубрат и Мартина е незаслужено пренебрегнат от изследователите, а той разкрива, че Кубрат, който е пребивавал от 619 г. до 624 г. в дворът на Ираклий, е познавал втората жена на императора, с която са били даже на сходна възраст.
През 624 г., по време на византийско-персийската война, Ираклий посещава хуните в Предкавказието (Теофан, л.м. 6115) и очевидно се среща с Орган, чието християнско име е било вероятно Андрей.
По всяка вероятност тогава се връща от двора на Ираклий при чичо си Орган и Кубрат, който е оставен от него през 619 г. в Константинопол, когато Орган и хуно-българския двор посещават Ираклий (Бревиария на Никифор ни дава сведение за посещението на този „владетел на хунския народ“ през 619 г. в Константинопол).
През същата 624 или през 625 г. Орган преговаря за хазарска помощ за Ираклий, във връзка с водената от него война с Персия. Летописът от ХІІІ в. „Барадж тарих” разкри, че духовното име на Орган е било Арбуга, което може би е неточно предаване на християнското име Андрей.Точночовек с име Андрей, според късно-античният историк Мовсес Каланкатуаци, се е казвал посредникът, който осигурил хазарите, които през 626 г. се включват, макар и епизодично, в помощ на войските на Ираклий срещу Персия.
Никифор нарича Орган „владетелят на хунския народ” (с. 30 от Бревиария), а Йоан Никиуски твърди, че Кубрат е „владетел на хуните” (гл.СХХ, 47; от хрониката на Йоан Никиуски), което ясно демонстрира, че сведението на Теофан за предкавказките хуни, посетени през 624 г. от Ираклий, се отнася за българите и кутригурите на Орган.
Още през 1918 г. българският учен Златарски прави този извод, а днес е необходимо той да се повтаря ясно и категорично, защото в съветската и руска историческа наука се твърди, че Ираклий бил ходил в Предкавказието при хазарите. Този извод е доста нелеп, понеже не се отчита категоричното сведение на арменския историк Мовсес Каланкатуаци, че посредник между Ираклий и хазарите, бил мъж с име Андрей, т.е. Ираклий е нямал непосредствени контакти в Предкавказието с хазари.
Ираклий е ходил при Орган и най-вероятно Орган, който е кръстен през 619 г. в Константинопол (Никифор дава сведение, че кръстник му е бил лично брата на Ираклий), е имал християнско име Андрей (грешно изписано като „Арбуга” във волжко-българският летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих”), на Апостолът покръстил Приазовието и Предкавказието…
Орган и Кубрат, както пише Никифор, приемат още през 619 г. в Константинопол християнството и това е факт (незнайно защо своеволно отречен от Л. Н. Гумильов в книгата му за тюрките; Вж. Древните тюрки. С.,2007, с.234, 235).
И досега не са отречени изопачените твърдения в съветската и руска наука, че Орган и Кубрат не били създали държава, а „номадско-родово обединение” (Плетньова, Новоселцев), при условие, че още към 555 г. Псевдо-Захарий Ритор ясно и категорично пише, че българите имат градове в Предкавказието…
Все още грешно се датира основаването на държавата на Орган и Кубрат, която през 629 г. възстановява “стара Велика България” (Теофан, Никифор). Тава става две години след падането на Персия от Ираклий и по-същото време, когато тюрките са ангажирани в Средна Азия, където имат проблеми с уйгурите.
Кубрат през 635 г. (Никифор) получава от Ираклий почетната титла „патриций”. Но по това време Ираклий и Мартина не са в столицата, а в „източните области” (Никифор). Тоест, през 635 г. Кубрат воювал успешно срещу аварите (Никифор), след което „изпратил пратеници при Ираклий и сключил с него мир, който те и двамата спазвали до края на живота си, защото той му изпратил подаръци и го почел със сана патриций” (Никифор, патриарх Константинополски. Кратка история след царуването на Маврикий. С.,1997, с.41).
Победата на Кубрат срещу аварите е или в Панония, или в Малка Скития (дн. Добруджа, на север от устието на Дунав), защото авари на изток от Карпатите няма.
Причината Кубрат да изпрати пратеници при Ираклий след тази победа, е очевидна: той сключва мир с Ираклий и получава титла „патриций”, понеже Кубрат е разширил владенията си върху стари римски земи (малка Скития). Владеейки над тези земи като съюзник на империята, Кубрат е припознат за федерат (под ефимизмът „подаръци” почти навсякъде в късно-античните летописи, се разбира приятелски данък) и му е даден почетният римски титул „патриций”.
Още през 619 г. Ираклий дава същият титул на Орган.
Къде през 635 г. Кубрат изпраща посолство до Ираклий?
Последният не е в Константинопол, а в „източните области”, в „Анатолика”. Явно е в северо-източната част на Мала Азия, защото по същото време Антиохия е нападната от арабите и на юг се водят военни действия. Пратениците на Кубрат, за да стигнат до Ираклий, не може да са минали по друг сухопътен маршут, освен през Кавказ и на юг към Анатолика. Това косвено потвърждава, че мащабите на държавата на Кубрат, са били от Добруджа до Кавказ.
Неслучайно в периода 836-847 г. арабоезичният родоначалник на географията ал-Хорезми съвсем отговорно твърди, че „Бурджан” (=България) съответства на птоломеевският топоним „Сарматия”, който в географията на александрийският учен от ІІ в. от н.е. обхваща земите от Карпатите до Кавказ.
След 641 г. (смъртта на Ираклий) Кубрат, след като се среща с Мартина, е очевидно предпочетен от последната като човека, който да защити интересите й. Именно това намеква Йоан Никиуски в своята хроника (гл. СХХ; 46,47). Той пише, че Мартина и константинополският патриарх Пир били написали писмо до военачалникът Давид в Кападокия, т.е. до стратега на Анатолика, чието име било Давид. Преносител на писмото до стратега бил „47. Кубрат, владетелят на хуните, племенник на Орган, който бил приет млад в християнството в Константинопол и отраснал в императорският дворец. 48. Между него и Ираклий имало дружба и мир и той, след смъртта на императора доказал привързаността си към синовете му и Мартина. …49. Сега той подкрепял интересите на Ираклий (синът на Мартина – бел. К.М.) и се противопоставил на тези на Константин (наследник на Ираклий от първият му брак – бел. К.М.)…”
Мартина изпраща Кубрат с тайно писмо, в което предлага на военачалника на Анатолика Давид да се ожени за нея и да стане император. Мисията е била секретна и изисквала доверено лице на Мартина, каквото се оказва Кубрат. Тя се е надявала да запази статуквото си на царица. Нейният ход не е нещо ново в историята на империята. Ариадна, съпругата на Зенон (474-475;476-491) също се омъжва за Анастасий (491-518), за да запази положението си на царица.
Опитите на Мартина и действията на Кубрат водят до смут в столицата, където е избран нов стратиг на Анатолика Теодор, син на стария Теодор, назначен през 635 г. от Ираклий. А Давид, който очевидно се е съгласил да стане император, избягал към Армения.
Определено Кубрат в този момент се е отказал от по-нататъшна намеса във вътрешните дела на Византия, понеже Давид е заловен и главата му е отсечена и разнасяна по градовете. А Мартина и потомството й е измъчвано и са изпратени на заточение.
Какво е получил Кубрат за да не се намесва повече от новият император Константин ІІІ (м. ІІ. 641 – м. V. 641), син на Ираклий от първия му брак ? Какво му е обещано и от Констанс ІІ (641-668), син на Константин ІІІ и внук на Ираклий?
Трябва да потърсим отговор на този въпрос. Дадена ли е на Кубрат земя на Балканите, за да разшири той своята Велика България?
В империята се налага потомството на Ираклий от първия му брак, а потомството от любимата му Мартина, втората му жена, е низвергнато. Кан Кубрат е бил защитник на Мартина, изпълнява нейна мисия, но тя е неуспешна. Давид е убит, а Мартина и сина й са заточени.
Кубрат не се намесва повече в тяхна полза и очевидно има причина за това. Коя е тя? Какво му е обещано?
От част ІІ на „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“, става ясно.
Там четем за един архиепископ Йоан, който е управлявал от 650 г. до 680 г. първи пренесената от Салона в Спалато епархия и е бил съвременник на: „папите Мартин І, Евгений І, Виталиан І, Адеодат ІІ, Доно І, Агатон І и по време на императорите Константин ІІІ, Констанс ІІ, Константин ІV Погонат, а така също по време на кралете на Източна Далмация и Сърбия Селимир и Будимир, и на Западна Далмация и Хърватско Кубрат и Порин“.
Този крал на западна Далмация и Хърватско е всъщност нашият кан Кубрат.
В част ІІ на „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“ имаме сведения за Кубрат в периода 650 до към 662 г., когато той умира. Това е много важно, понеже последните сведения в гръкоезичните извори за дейността на Кубрат, са от 641 г. и не е проучвано какво става с него след 641 г. до смъртта му към 660 г. или 662 г.
Хърватите са пришълци на Балканите от Карпатите. Произходът на името им „хървати“ (Hrvati, Кроа́ти) напомня на името на Χουβρατις/Кубрат. Въпросът дали тези славяни са заселени в западна Далмация от Кубрат и дали затова носят неговото име, е част от непроучената биография на кан Кубрат в последната част на живота му.
Кан Кубрат умира към 660/662 г.
Теофан пише: „По времето, когато Константин (= Констанс ІІ – бел. К.М.) беше на запад (стъпва в Италия през 662 г. – бел. К.М.), Кроват, владетеля на България и котрагите, починал…”
Именно през 662 г. Констанс ІІ тръгва да воюва на запад с лангобардите и форсира италиянското южно крайбрежие
Бел.: Салона е онзи античен град в Далмация на Адриатическо море, където е роден император Диоклециан (284-305). Именно Диоклециан основал близо до Салона през 303 г. гр. Спалатум, Спалато, дн. Сплит.
Кирил Милчев
тагове: България, , кан, кубрат, Далмация, Хърватия, Константинопол, Сплит, Констанс, Ипаклий,
Автор е на повече от 1100 труда по езиковедски и литературно-исторически въпроси. Изследва историята и етимологията на българския език, съпоставяйки я съсславянските и индоевропейските езици. 
(1).jpg)
.jpg)
снимка: tunedbody.com
