Доста от нас смятат, че в древността траките са обитавали земи между Карпатите и Бяло Море. Има и такива, които знаят, че значителна територия от Мала Азия е била заселена от народа на Орфей. Съвсем малко обаче са тези, на които е известно, че далечните ни предци са обитаваи и територии в Централна Азия. Това се дължи на ограничената информация, която ни бе давана в училища и университети.
Липсата на важни сведения е довела до пораждане на скептицизъм у доста сънародници, ако някой спомене за траки в земите на Бактрия, Индия, а и в прародината на тюрките – Сибир.
Извори обаче има и то немалко. Плиний Стари пише за тракийското племе сарапари, което живее в съседство с бактрийците – “Saraparae, Bactri, quorum oppidum Zariastes, quod postea Bactru a flumine appellatum est.“ - Plin.VI.xviii-48.
Същият автор споменава за племена кикони и брисари между индийците и китайците – “…iam Indorum, Casiri introrsus ad Scythas versi — humanis corporibus vescuntur —, Nomades quoque Indiae vagantur. sunt qui ab aquilone contingi ab ipsis Ciconas dixere et Brisaros “- Plin. VI.xx.55.
Плиний пише също за саки, масагети и едони на север от Персия- “Ultra sunt Scytharum populi. Persae illos Sacasuniversos appellavere a proxima gente, antiqui Aramios, Scythae ipsi Persas Chorsaros et Caucasum montem Croucasim, hoc est nive candidum. multitudo populorum innumera et quae cum Parthis ex aequo degat. celeberrimi eorum Sacae, Massagetae,Dahae, Essedones, Astacae, Rumnici, Pestici, Homodoti, Histi, Edones. “Plin.VI.xix.50.
Киконите са познати още на Омир – “And Euphemus was captain of the Ciconian spearmen… “ – Hom. Il. 2.846. За тези траки знае и Херодот -“Samothracian city of Sane, and Zone; at the end is Serreum, a well-known headland. This country was in former days possessed by the Cicones. “ - Hdt. 7.59.
Едоните са били могъщо и богато тракийско племе. Половин хилядолетие преди времето на Плиний, те салокализирани край реките Струма и Вардар от Тукидид – “Beyond Axius they possess the country called Mygdonia as far as to Strymon, from whence they have driven out the Edonians. “ - Thuc.II.99.4.
Масагетите са наричани още хуни от Прокопий Цезарийски “Aïgan was by birth of the Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace. “– Proc.BG.III.xi.9.
Същите тези масагети обаче Йордан определя като част от семейството на гетите и дори споменава, че град Томи в Малка Скития (Добруджа) е основан от масагетската царица Томира (през VI век преди Христа) – “ Elated by his victories in Asia, he strove to conquer the Getae, whose queen, as I have said, was Tomyris… Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia-a name borrowed from great Scythia, and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself. “ –Jord.X(62). Може да се добави и това, че масагетските лични имена Томира, Спаргапий, Балас отговарят на тракийските Тамир, Спарка, Балас.
Присъствието на тракийските племена сарапари, едони, кикони, гети (масагети) и едони в Средна Азия е важно, но по-важна е ролята на саките. Те се отличават ярко от местното население поради своята светла кожа и коса. Тези признаци ги определят като преселници от Европа и от не откъде да е, а от нашите земи.
Сведения за това има, но те не са популярни въпреки своето значение. В работи на старогръцки автори намираме следния пасаж – “Наричаха го Сака поради това, че е чужденец, а саките са тракийско племе.”– Д.Попов, Гръцките Интелектуалци и Тракийския Свят, Лик, София, 2010, с.326.*
В по-късни времена саките са наречени согдийци. За тях се знае, че са многоброен и могъщ народ, който е причинявал доста главоболия на Китай. Те са обитавали също територията на Монголия, а и други съседни земи като са оказвали силно влияние над тюрките. С.Г. Кляшторный предава думите на китайски служител, който твърди, че тюрките са простодушни и недалновидни, между тях може да се внесе раздор, но сред тюрките живеят и согдийци (саки), които ги напътстват и направляват:
“Тюрки сами по себе простодушны и недальновидны, и можно внести между ними раздор. К сожалению, среди них живёт много ху (согдийцев), которые хитры и коварны; они научают и направляют (тюрков)!”- С.Г. Кляшторный,Древнетюркские рунические памятники как источник по истории Средней Азии, Наука, 1964, c.114.
На согдийците-саки се приписва не просто влияние върху тюрките, но автори като B.A. Лишвиц и др. смятат, че древната тюркска руническа писменост е създадена въз основа на согдийското писмо. Като аргументи се посочват успоредиците между тюркските руни и согдийските букви във форма и звукова стойност:
“Среди алфавитных письменностей, выдвигавшихся на роль источника древнетюркской руники, наибольшее внимание уже давно привлекает согдийская. «Согдийская гипотеза» основывается прежде всего на близости форм ряда рунических и согдийских графем, имеющих тождественные или сходные фонетические референты. При этом учитываются также многовековые контакты согдийцев и тюрок в Центральной Азии, в частности, на территории Монголии. “ – В.А. Лившиц, О происхождении древнетюркской рунической письменности.Археологические исследования древнего и средневекового Казахстана, Алма-Ата, 1980. с. 3-13.
Лишвиц допълва и това, че согдийската писменост е заета от уйгурите, които от своя страна я дават на монголците, а те пък я предават на манджурите: “Хорошо известна эстафета согдийской письменности, которую заимствовали уйгуры, передали её через несколько столетий монголам, а последние — маньчжурам.
Със сигурност произлизащите от Тракия саки са дали на тюрките не само писменост и съвети как да се борят с по-многобройните китайци, но също така и военни титли. За това, че тюрките охотно приемат титли от други народи пише Кляшторный-“Третье возражение Лю Мао-цзая также не может быть принято. Рунические надписи отмечают, что, когда тюркские беги подчинились Китаю, они приняли китайские имена и титулы.”
Някои автори се опитват да изкарат старобългарската титла олгу таркан тюркска, но не съобщават на своите читатели нито, че с титлата таркан е носена и от согдийци-саки, нито пък се уточнява, че тези саки са определяни като траки от старогръцките автори. За Огул таркан при согдийците съобщава Кляшторный като обявава титлататаркан за тюрска, но не представя тюркската й етимология. Каган също бива наречена тюрска титла, но се премълчава за съществуването на тракийските думи кага и кагайон, когайон. Според Сорин Олтеану значението на кага е свещен, друго възможно значение е светъл.
Благодарение на саките, или пък други тракийски племена като кикони, едони, сарапари, а и масагетите наречени хуни, в езика на тюрките намираме думи като ачари-учител, деде-баща, балгам-влага, мен-мен, аз, касик-кожа,капа-копа, височина, огри-укрит, скрит, кози-козле, агънце, ата-отец.
Повлияна е не само речта на тюрките, но и тяхното облекло. Багодарение на изображения от Централна Азия, а и на археологически проучвания, ние знаем как са изглеждали саките и какво са били дрехите на старите тюрки. Дошлите от Тракия в Сибир наши предци са носили тясна куртка и панталони, имали са високи ботуши, висока шапка, която е наклонена напред. Това е вариант на така наречената тракийска, фригийска шапка.
Точно с такова облекло е изобразен трако-троянецът Парис, а и доста други негови сънародници.
Изображения има дори в Етрурия, която е колонизирана от предците ни векове преди да се появи Рим.
Тюрките са копирали облеклото на своите учители и наставници в желание да ги наподобят.
изображение на тюрки населяващи земите на Монголия
Понеже саките обитават Китай, а и оказват влияние на китайската политика и общество, то дрехите на дедите ни проникват и на място, в което никой не би ги очаквал.
Влиянието на колонизиралите Средна Азия траки върху тюрките е доста дълбоко, защото народът на Гюл Текин възприема от дедите ни дори техните погребални обреди.
За жертване на кон в гроба на благородник и за издигане на могила при тюрките пише Б.Б. Овчинникова, но за жалост не споменава една важна подробност – тази практика съществува на Балканите още през Бронзовата епоха.
Така наречените каменни баби – антропоморфни стели обикновено се приписват на тюрките, но тези, които го правят забравят да споменат, че такива надгробни паметници се срещат доста по-рано в Европа. Варненският музей съхранява прекрасен екземпляр от трето хилядолетие преди Христа.
https://scontent-fra3-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xfp1/v/t1.0-9/936860_191331291020275_365904865_n.jpg?oh=8512d6da10b468070709928c738b3ba6&oe=56613825
Овчинникова е пропуснала и други данни, а именно това, че артефактите, които се срещат в гробовете на старите тюрки имат прототип в земите на траките от Източна Европа.
Още в началото на ХХ век учени като Андерсън и Йетс откриват смайващи паралели между древната китайска керамика и тази от Иран, Туркестан, Южна Русия и Румъния. Това кара тези изследователи да мислят, че е имало контакти между Китай и земите на запад, като тези контакти са започнали през трето хилядолетие преди Христа -W. Perceval Yetts, Links between Ancient China and the West, Geographical Review, Vol. 16, No. 4.
По-късно У.Уотсън също набляга на изненадващите паралели между Китай и Източна Европа, но за жалост не прави връзката на сродната с културите Кукутени и Триполие Варненска култура, а точно тя е ключова понеже е най-стара.
Друга ключова култура е също от нашите земи - тази от Бреница. Както керамиката, така и оръжията, земедеските сечива и т.н. показват силни прилики с керамика, оръжия и т.н. от Южен Сибир, като намерените в Азия артефакти са от доста по-късен период.
Тези данни позволяват за се каже, че в края на четвърто и началото на трето хилядолетие преди Христа древни балкански племена познати на римляни и гърци като траки, са мигрирали на изток и са стигнали чак до Китай и Индия. Там те са оказали влияние върху местното население, но също така и върху обитаващите Алтайския регион тюрки.
Влияние е оказано върху държавната организация, езика, културата и писмеността на тюрките. Това обяснява защо има общи титли между тюрки и стари българи, а и защо определен брой руни от земите ни имат паралели сред тюркската писменост.
В миналото тези прилики караха учените да мислят, че старите българи са азиатци по произход. Както антропологическите, така и генетичните проучвания обаче опровергаха това виждане. Както антрополозите, така и генетиците установиха, че българите не просто са потомци на местно население, но и на най-древните балканци.
За траките се знаеше малко в края на XIX и началото на ХХ век, под натиска на чуждеци народът на Орфей бе обявен за изчезнал, а постиженията му бяха безсрамно приписани на други хора. Сведенията на Ариан, Страбон, Плиний и др. за влиянието на траки върху азиатските народи бяха премълчани. Историческите извори, в които се поставяше тъждественост между траки и българи бяха или укривани, или дефинирани като неверни.
Днес дори обикновените хора имат достъп до специализирана литература. Всеки може да си набави и провери старите исторически извори. Пътят към истината е отворен, но не е лесен. Иска се доста търсене, сравнения, проверки, но пък си заслужава защото да знаеш, че дедите ти са били хора на светлината не е никак малко. Да знаеш, че в твоите вени тече кръвта на тези, които са повлияли китайци, индийци, иранци и тюрки си е повод за гордост.
Тази гордост обаче задължава, тя не е украшение, с което всеки има право да се кичи. За да имаш правото да се наречеш българин, трябва да се държиш като българин, а това означава да си силен, благороден и добър човек, който страни от злоба, завист и алчност. Оцелява този, който е намерил пътя към истинската си същност.
Използвана литература и пояснения:
1.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
2.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
3.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;
4.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, HarwardUniversity Press, London, 2000;
5.Tacitus, The Agricola and the Germania, transl. H.Mattingly, transl.rev.S.A.Handford, Penguin Books, Harmondsworth, 1970;
6.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
7.С.Г. Кляшторный, Древнетюркские рунические памятники как источник по истории Средней Азии, Наука, 1964;
8.В.А. Лившиц, О происхождении древнетюркской рунической письменности. Археологические исследования древнего и средневекового Казахстана, Алма-Ата, 1980;
9.Б.Б. Овчинникова, Погребение древнетюркского воина в Центральной Туве.
10.W. Perceval Yetts, Links between Ancient China and the West, Geographical Review, Vol. 16, No. 4 (Oct., 1926)
11.W.Watson, Early Civilization in China, Thames & Hudson, London, 1966;
Jordanes, De Origine Actibusque
*Не може да се отрече, че саките са наричани и скити, това прави Страбон обяснявайки, че те са същите хора, коитоОмир нарича абии и галактофаги и определя като съюзници на Троя – Strab.VII.3.9.
От друга страна скитите са наречени тракийски народ от Стефан Византийски, а Касий Дион твърди, че даките са клон на скитите – Dio-51.22.4.
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html
Павел Серафимов
http://sparotok.blogspot.nl/2015/09/blog-post_18.html
тагове:тракийско, тюрките
