Може да се каже, че Гьобекли Тепе е най-значимото откритие на модерната археология! Представлява изумителен храмов комплекс, разположен на 15 километра североизточно от град Шанлъурфа (предишно име Урфа, древната Едеса), в южна Турция. На това място се е издигал огромен внушителен храм, към който са се стичали поклонници от хиляди километри. Възрастта му е поне на 12 000 години!

Открито е по абсолютна случайност от турски овчар през 1994г. Германският археолог д-р Клаус Шмид организира първите разкопки и прави една от най-значимите археологически находки на нашето съвремие. 

Археолозите откриват детайлна статуя на човек/или хуманоид и скулптори на глави на лешояд и на глиган. Учените смятат, че Гьобекли тепе е изграден на два етапа. Най-старите структури принадлежат към ранния пред-керамичен  неолитен период А, който завършил някъде около 9 000 г. пр.н.е. По-късните останки, които спадат към пред-керамичен неолитен период B, са от около 8 000 г. пр.н.е. и са доста по-изкусно изработени.

Към по-ранните конструкции спадат Т-образните колони и скулптори на животни.

Мегалитите, на чиито рамене някога са стоели покриви, са високи около 2,74 м. Храмът се състои от около 20 кръгли подземни постройки. Всяка сграда е с диаметър от 10 до 30 метра и е украсена с масивни каменни колони и много рисунки и фигури.

 

 

Смята се, че първите каменни кръгове са маркирали територия, на която са се намирали гробовете на знатни хора.  Т-образните стълбове са били изображения на човешки фигури като горната част на „Т-то“ е наподобявала човешка глава в профил. 

Пресата в Турция нарича местността „турският Стоунхендж“. В действителност първата постройка в Гьобекли тепе е издигната някъде около 10 000 г. пр.н.е., изпреварвайки Стоунхендж с цели 7 000 години!

Храмовият комплекс е безспорно доказателство, че човешката цивилизация съществува от много по-отдавна отколкото сме предполагали до сега! 

Според повечето историци Гьобекли Тепе е бил култов център обединявал в религиозно и социално отношение населението на доста обширен регион. Там са се стичали групи от древния свят няколко пъти годишно. Според някои историци сбирките са били, за да се честват празници, ловни ритуали свързани с култа към предците, придружени с жертвоприношения на и животни.

Вероятно на това място са се срещали не само религиозни, но и търговски маршрути на древното население на региона, смятат археолозите.

Както добре знаем, най-старата цивилизация е била в земите на България. Разцвета на Дунавската цивилизация, и този на храмовия комплекс в Гьобекли Тепе съвпадат във времето! Доказателствата, които са открити по нашите земи ясно показват, че в територията на днешна българия е имало древна цивилизация хилядолетия преди всички други.

Когато се загледаме изображенията по камъните в Гьобекли Тепе, и тези открити в българските земи, паралелът е повече от ясен! Дунавската цивилизация се е простирала на изток и със сигурност нашите предци са посещавали изумителния комплекс – те са били т.нар. световна суперсила на това време!

А дали не са го и построили!? 

Напълно е възможно, защото през този далечен период единствено нашите предци са разполагали с организирана цивилизационна структура, която би им позволила реализирането на подобен монументален проект!

Има и друга доста интересна теория. Архитектурното ниво и детайл на строителството е немислимо за тогавашния период! Този комплекс е построен буквално 7 хиляди години, преди времето, когато се е смятало, че хората са „слезли от дърветата“, така да се каже! 

Мистерия е как с примитивните каменни инструменти, намерени на обекта, хората са успели да издялат, пренесат и украсят огромните блокове, които изграждат светилището. 

Според някои учени цивилизациите са се зародили от храма, а не обратното! Но тогава кой е създал храма!?

Как е възможно общество от примитивни същества внезапно да се трансформира в строители и архитекти?

Откритата статуя в Гьобекли Тепе. Не ви ли прилича на хуманоид със скафандър!?

Според водещи уфолози като Джордж Цоклос древният храмов комплекс е най-яркото доказателство, че извънземните са дали искрицата на човешката цивилизация! Според него този храм е бил мястото, където „инженерите“ са създали модерния човек и са дали тласъка на организираното общество! Структурата на комплекса и изумителните рисунки изглеждат сякаш са създадени от по-висш интелект, не от този свят! Профилите на човешки глави и цялата структура подсказват, че това е наистина специално място!

Според Цокалос, модерният човек е продукт на „сплайсване“ /обединяване/ на гени между хора и извънземни! Дали това, което ние виждаме днес като храм не е било древна лаборатория, където извънземните генни инженери са създали хибридното същество, което разполага с интелект по-висш от този на всички останали живи организми на планетата!? 

Интелект, който му позволява да гради, да организира, да структурира – да създава цивилизация! Възможно е, след като модерния човек е бил създаден, първите екземпляри да са мигрирали към плодородните земи на днешна България, където са доказали своя потенциал и са основали първата човешка цивилизация!

Сходството в стила на орнаменти, рисунки и артефакти намерени у нас и в Гьобекли Тепе свидетелства точно за това! 

Разкопките в Гьобекли Тепе продължават с пълна сила, но тъжното е, че може би никога няма да научим цялата истина, защото тя усърдно се потулва! Сами можете да прецените, че тази монументална по важността си находка е държана на тъмно в известен смисъл и нищо чудно!

Дали великите сили днес ще имат интерес да се разбере, че това, което смятаме за истина въобще не е така. А да не говорим, че българската връзка с този изумителен монумент би била изключително „неудобна“ от пиар гледна точка. Въпреки, че най-уважаваните световни учени признават, че най-старата цивилизация на света се е зародила по българските земи, никоя от световните медии не говори за това! Фактите се знаят само от отбрана прослойка доста образовани хора по света, които „ровят“ за информация. Тези истини въобще не стига до масовия западняк или американец, защото той получава цялата си информация за света  от строго контролираните световни медии.

 Точно поради тази причина масовия човек на запад дори и не подозира за дунавската цивилизация, както и за чудото, наречено Гьобекли Тепе. 

http://ivestnik.net/?p=5882

тагове:Гьобекли Тепе- „лабораторията“,  човешката цивилизацията!

Черно море – в древноста първоначално било известно като Axenos, или „Негостоприемно“,  а по-късно и като „Понтус“. Водосборният район на Черно море е пет пъти по-голям от неговата площ и годишно в него се вливат 350 куб. километра вода. 

Дълбокият до 50 м Босфорски проток го свързва с Мраморно море, а чрез Дарданелите има връзка със Средиземно море. На север Керченският проток го съединява с Азовско море, което може да се приеме като плитък и голям залив на Черно море. 

ИСТОРИЯ И ГЕНЕЗИС 

След многократно диплене на земната кора, до преди 7 800 -7 500 години на мястото на днешния басейн се установило сладководно езеро, доста по-малко от днешното море. 

Равнището му е било с цели 130 м по-ниско, а по бреговете му са се разполагали огромни плодородни равнини. Тук се развива изключителна култура, за която само ни загатват Варненското и Дуранкулакското златни съкровища, представяващи ни най-древното намерено обработено злато в света. Можем само да мечтаем какво наследство би оставила тази цивилизация на човечеството, ако преди около 7 500 години, не бе настъпил потопът… 

Тогава били залети заселените полетата (плоските терени) и устията на реките. А профила на Черно море и днес подсказва накъде са се оттеглили подгонените от потопа хора. Така предците ни в периода между 4500 – 2300 г. пр.н.е. достигнали в процеса на разселението си до бреговете на Нил, Междуречието – Тигър и Ефрат, Урал, Волга, Памир и Каспийско море, както и до бреговете на Балтийско море и земите на сегашна Северна Франция, Англия и Дания. 

Краят на една цивилизация. Потопът в Черно море. Изследвания, легенди и спорове

Вероятно именно преживелите Потопа и разселили се нейни създатели, са поставили основите на шумерската цивилизация в Месопотамия, оставили са диря и в знанията на древен Египет.

Катастрофата, която настъпила и в която се родило Черно море, вдъхновила вечното предание за потопа и не случайно именно шумерите твърдели, че тяхното познание било придобито от други във времето след потопа.“

проф. Петко Димитров, ръководител секция “Морска геология и археология”
Институт по океанология – БАН, Варна
проф. Диана Гергова, Археологически институт с музей при БАН, София
http://www.credobonum.bg/bg/news/945/Krayat-na-edna-tsivilizatsiya-Potopat-v-Cherno-more-Izsledvaniya-legendi-i-sporove

 
Карта, направена от двама американски учени проф. Уйлям Райън и Уолтър Питман от Колумбийския университет, обясняващи миграцията на хората от Балканите след потопа при отварянето на Босфора през 5600 г.пр.н.е. 

Науката днес кагегорично потвърждава, че в района на Черно море към 5500 год. пр. Хр. е имало грандиозно наводнение – потоп, като при това нахлуване водата е заляла сушата на 80-100 км. от предишната брегова ивица. Загинали много хора поселища в гъсто населения район окоро предишното сладководно езеро, което е представлявало истинска екологична и културна катастрофа. 

Въз основа на археологически находки се констатира, че след този потоп белите народи, обитаващи Югоизточна Европа започват да мигрират. Едни тръгват на запад, други на североизток, а трети през днешна Мала Азия – към земите на Шумер и Месопотамия, и по-нататък към Средния Изток и Централна Азия до Северна Индия. 

В подкрепа на тази теория идват резултатите от генетичния анализ: 

Това е произхода на един мизийски българин от Делиормана, според генетичния тест и хаплогрупите към които спадат предците му, заедно с географското разположение на земите, от които са ген. маркери. – теста е направен от Family Tree DNA – http://www.familytreedna.com/ 

Правите европейци са били именно тук, преди 9000 г.  в района на днешна Варна, общество с добре развита цивилизация. На дъното на Черно море, на около 200 метра дълбочина, са открити останки от селища от преди потопа. Предците на тракийски племена са достигнали до днешен Иран през Мала Азия и в последствие част от тях са се върнали обратно, минавайки северно от Каспийско и Черно море, като са оставили следи за присъствието си.

Тези разселвания продължават няколко хилядолетия след епохата на потопа. В случая генетичните маркери от изследването по-горе сочат именно тази посока на разселение, като връщането на част от тези племена, впоследствие към Европа около 2 век е станало точно, както посочва Михаил Сирийски, през пустинята Каракум – идвайки от клисурите на планината Имеон до р. Дон, която се влива в Азовско море… 

„А като стигнаха до р. Дон, която се влива в Азовско море, единият брат, Булгариос, помоли ромейския император да му даде земя за заселване и той му даде Дакия и Мизия… Другите двама братя се заселиха в градовете на Аланската страна в Кавказ, които се наричат още Каспия или Торайски врати. Тези хора бяха наречени от ромеите с името българи.“ 

 

Съществува много достоверна хипотеза, че следващите в нашето повествование събития са били реалният отзвук, отразен като вселенския потоп, както в епоса Гилгамеш, така и в Библията. Както посочих, близо преди 7 500 години земята се разтърсва, и от конвулсиите й тесния провлак разделящ долината на сладководното езеро от Мраморно море и чрез него от световния океан, се пропуква и в получилия се разлом, известен днес като Босфора, нахлуват морските води, стигат до края му и оттам се хвърлят от 130 м височина и започват да заливат огромната долина и сладководното й езеро. 

Тътенът е бил оглушаващ. Някой си е направил труда да изчисли, че звуковата картина е съответствала на 200 Ниагарски водопада! Чувал се е на стотици, на хиляда километра! Един истински земен рай е бил напълно унищожен и залят от солените води на световния океан. За кратко историческо време възниква най-новият морски воден басейн край нашите земи – Черно море. 

 

Черно море е било сладководно езеро до преди преди 7 500 години. Тогава повдигането на равнището на Световния океан довежда до възникването на сегащния Босфор. Преливник с дълбочина от 36 метра, през който нахлува солената вода, преминала през другия плитък проток Дарданелите (55 м.). 
  
Една от най-вероятните хипотези за мита за библейския Потоп е свързана с това събитие. 
Бреговете на сладководното езеро са били заселени. В него са се вливали тези реки, които и днес се вливат. Земите около езерото са се обработавли. Отглеждани са животни, езерото е гъмжало от живот. 

Пробивът на океана през тесния Босфор е повдигал нивото с около 15 см на ден и е изтласквал населението. Днес древният бряг е на около 150 метра под водата. При Синоп (Турция) това ще рече, че той се намира на около 37 километра навътре в морето. А при Синоп брега е сръмен и залетите площи са тясна ивица. 

 

За около три години сладководното езеро е унищожено и се е получило днешното Черно море. Залети са около 100 хил. кв. км. – в зависимост от релефа на терена. Това е описано в книгата на в книгата „Потопът“(„Noah’s Flood“, 1997) от У.Раян (W.Ryan) и У.Питман (W.Pitman). 

През 1999 г. експедиция ръководена и инициирана от Боб Балард открива древната, сладководна брегова линия при Синоп. Намерени са черупки от сладководни мекотели, чиито радиовъглероден анализ ги датира на около 7000 години. Намерените черупки от соленоводни мекотели са от преди 2,800 до 6,820 години, докато сладководните варират от 7 460 до 15 500 години.
Според тези данни (от 1999 г.) Босфорът е пробит от солените води на световния Океан в периода между от преди 7460-6820 години. 

 

БИБЛЕЙСКИЯТ ПОТОП, ЧЕРНО МОРЕ И АРХЕОЛОГИЯТА

                                                                    Иван Иванов 

„Кои са археологическите предпоставки да се твърди за наличието на потоп в Черно море. На първо място това са потъналите селища, за които стана дума по-горе. Те разбира се биха били потънали и при постепенно – за десетилетия или столетия, покачване нивото на морето.  

Тук обаче става дума за много бързо и рязко покачване защото:

– Намерени са много цели керамични съдове, които при нормално напускане на жилището всеки би взел със себе си. 

– Има много цели сечива от камък, кости от рог на елен – също не биха били изоставени. 
– Липсват пластове и нива, нормални при праисторическо селище на брега, а има общо струпване на находки в песъчливо глинест пласт, което би могло да стане при нахлуване на голяма маса вода. 
– Коловете от жилищата не са били забити във вода, а на суша и то поставени в стени, защото се намери запазена кора на коловете. Ако е било бавно покачването и кората щеше да изчезне. 
– Над енеолитния пласт бе намерен пласт с дебелина от около 90 – 100 см, който е лишен от останки от човешка дейност, както и от полен. Това може да стане само при бързо натрупване на наноси след прииждане на висок стълб вода. 
– Има още един сериозен аргумент за наличието на потоп – това е съдбата на последните жилищни хоризонти от енеолитните селищни могили в по-голямата част от нашата страна. Всички пластове са горели!? И всички са покрити от пласт около 30 –40 см хиатус (празен слой без археологически находки). Когато има пласт от ранната бронзова епоха той е винаги над хиатуса.

Към всичко следва да се добави, че в следващата, бронзова епоха водата се е оттеглила, но след значителен период от време, почти до нивото от енеолитната епоха. В края на бронзовата епоха, около 2 000 г.пр.Хр. процесът със заливането и потъването на селищата се повтаря. И отново  нивото на водата се повишава рязко. И вече за дълги години остава така и  постепенно се покачва, но в резултат на други процеси. 

В заключение мога  да предполагам, че е имало катастрофално бедствие с характера на потоп, който е поставил края на току що родената Варненска цивилизация. Той е навлязъл дълбоко във вътрешността на страната с висока водна маса. Разрушени са повечето селища от това време и почти всички от тях и  изгорели. Ще споделя само един факт. Преди повече от 15 години предположението за потоп споделих и с професор Ян Бест от Холандия, тогава ръководител на българо холандска експедиция, проучваща една от най-големите селищни могили у нас – при с. Дядово до Нова Загора. Културният пласт на енеолитната епоха и там завършва с горял хоризонт и след пласт от хиатус започват находки от ранната бронзова епоха. 

Професор Бест събрал черупките от охлюви в този лишен от археологически находки пласт и ги изпратил за анализ в САЩ – Масачузетс. Отговорът бил, че тези черупки са от водни мекотели!? Оставям извода на читателите. 
И това страшно събитие е станало близо по време с библейския потоп.“

Най-важното, което трябва да се знае за Черно море е фактът, че в по-голямата си част то е мъртво. Само в най-горния му пласт – докъм двеста метра, има кислород и живот. Надолу, до самото дъно то е наситено със сероводорот, и всъщност представляват най-голямата маса безжизнена вода в света. Сероводородът мчоже да се използва като суровина за добив на газ, но вероятно икономически причини забавят тази индустрия. 

Ако обаче се получи естествено „преобръщане“ на водните слоеве, и сероводорода бликне в атмисферата, това би предизвикало една от най-ужасните катастрофи на Земята. 

Дали ние, българите, сме много специални днес е спорно, безспорното е, че имаме най-зловещото море на планетата. 90% от общия обем на морския басейн е мъртва вода, силно наситена със сероводород, чието общо количество в Черно море се изчислява на над 20 000 куб.км! Едно е сигурно, Черно море е уникално, почти мъртво море, в което животът обитава само повърхностните 100-150 метра от над двукилометровите му глъбини. 

 

Географията на водосборният басейн на Черно море е потресаваща. На нея ще се наложи да се върнем още веднъж, а тук ще спомена мимиходом, че 

• площта за която говорим е над 2 млн. кв.км, 
• обхващаща 24, основно европейски и няколко азиатски държави, 
• с обща численост на обитаващите този водосбор – около 180 милиона души. В морето ни се вливат 
• около 100 реки сред които грандовете на Европа – Дунав, Днепър, Днестър, Южен Буг, Дон, Кубан (част от тях през Азовието). 

Със самото му създаване в него е заложена чудовищна по мощта си геобиологична адска машина, чийто часовник неумолимо цъка с 

НАТРУПВАНЕТО НА СЕРОВОДОРОД 

в дълбините. То започва още от първия час на сътворението му поради: 

1. морфологичните характеристики на басейна, 
2. плитководния проток Босфора и 
3. чудовищния водосборен басейн, 

обхващащ половин Европа. Солените води буквално удавят и затрупват в придънния слой под километров воден стълб сладководната флора и фауна на долината. Това е началото – немислимо по обемите си гниене, без достъп на кислород. 

 

След първоначалния бум, процесът дори не се забавя. Босфорът е твърде плитък и не позволява обмен на дълбинни води от Черно море към световния океан. Нещо повече, хидродинамиката в Босфора дори влошава нещата. Течението от Черно към Мраморно море е повърхностно, т.е. отнася жива, наситена с кислород и по-слабо солена вода, а обратния поток – от Мраморно към Черно море е по дъното на протока, вкарвайки по-солената и съответно по-тежка средиземноморска вода. 

Този обем обаче е нищожен в сравнение със сладководния дебит от огромната водосборна площ. В същото време реките освен, че вкарват сладка вода, носят и огромни количества органични отпадъци, които непрекъснато подхранват армадите анаеробни организми. И цикълът се затваря. Взривните запаси на Черно море не намаляват, а дори и се увеличават. Един мощен природен катаклизъм по дъното на морето или човешка намеса, с детонационен еквивалент на бомбата хвърлена над Хирошима, ще доведе до изхвърляне на чудовищни количества сероводород над повърхността и взривяването му, което за планетата ни би имало ефекта от сблъсък с космическо тяло 6 пъти по-малко от Луната!

 Ползвани са и извадки от статията на Валентин ФЪРТУНОВ „H2S* – ЩЕ ГРЪМНЕ ЛИ ЧЕРНО МОРЕ?”

https://youtu.be/hmM-5eAMLY4?t=8

http://alexandradelova.blogspot.bg/2015/02/blog-post_88.html

 тагове: потопът

 

http://www.bglev.org/index.php?route=journal2%2Fblog%2Fpost&journal_blog_post_id=71

тагове: хорото, космоса, древните българи

Започваме разглеждането историята на България от най- древни времена до наши дни. Материалите са от интернет.

Палеолитът е не само най-древната, но и най-дългата епоха в развитието на човечеството. Започнала с появата на първите хора преди повече от 2,6 милиона години, тя завършва едва преди около 12 000 години. Дели се на ранен, среден и късен палеолит. По това време Земята била обхваната от няколко последователни застудявания на климата (ледникова епоха). Докато Северна Европа била изцяло скована от ледена покривка, на юг, включително на територията на днешна България, ледниците обхващали само планинските масиви. Палеолитните хора обитавали естествени пещери (пещерни хора) и се препитавали с лов на диви животни. През средния палеолит доминирали неандерталците, а през късния – кроманьонците, които се смятат за първите представители на човека от съвременен тип (Хомо сапиенс).

Палеолитни сечива от кремък

Най-древните следи от човешко присъствие в днешните български земи са от края на ранния палеолит (преди около 200-100 хиляди години). Става дума за случайни находки на примитивни каменни сечива; засега не са намирани костни останки от живелите по това време хора или други следи от техния живот.
През средния палеолит (преди около 100 000 – 40 000 г.) групи от неандерталски ловци са обитавали постоянно някои пещери в Северна България, както и поселения под открито небе край Дунава, в Черноморието и в Родопите. Впещерата Бачо Киро край Дряновския манастир са намерени най-много материали от тази епоха: остриета от кремъчни оръжия, кости от диви животни, пепел от огнища.
През късния палеолит са били обитавани много пещери в Старопланинската област и в Северна България; следи от живота на кроманьонците са открити и на други места както в планинските райони, така и край реките и по черноморския бряг. Кости от мамути, елени, носорози, диви коне, пещерни мечки, а също от разни дребни животни, птици, риби, черупки от костенурки и миди, намирани от археолозите около останките от огнища в обитаваните пещери, дават нагледна представа за живота и източниците на прехрана на къснопалеолитните ловци. Вероятно кроманьонците са събирали и диворастяща растителна храна – плодове, семена, треви, корени и гъби. Те са се обличали с дрехи от кожа и са носели накити от животински зъби. От камък, кост, рог и дърво изработвали разнообразни сечива и оръжия – ножове, копия, брадви, игли за шиене и др.

2. Неолит (Новокаменна епоха)

Климатичните промени, съпровождащи края на ледниковата епоха преди около 12 000 г., довели до постепенното изчезване на стадата от едри животни, осигуряващи препитанието на палеолитните ловци. Настъпилата хранителна криза подтикнала неолитната революция – въвеждането на земеделието и животновъдството като независими от природата източници на храна. Най-ранните неолитни земеделско-скотовъдни общества се появяват през ІХ и VІІІ хилядолетие пр.Хр. в Предна Азия.

Профил на проучения участък на селищната могила  при с. Караново, Новозагорско

Предполага се, че неолитът е пренесен на Балканския полуостров около средата на VІІ хилядолетие пр.Хр. от преселници от Мала Азия. По-късно земеделието и скотовъдството постепенно се разпространяват от Балканите към Централна и Западна Европа, които значително изостават в своето развитие от югоизточните части на континента. 
Сигурното препитание, което неолитните хора получавали от своите ниви и стада, им позволило да се заселят трайно в постоянни селища, разположени най-често в плодородните равнини. Те строели своите къщи от здрави дървени колове и греди, стените между които били запълвани с преплетени клони и измазвани с глина; покривите били от клони и слама. Поради гниенето на дървото носещата конструкция на тези постройки не била трайна и те периодично трябвало да бъдат разрушавани, а върху останките им да се изграждат нови. Тъй като много неолитни селища съществували в продължение на дълги векове на едно и също място, с течение на времето натрупването на последователни пластове със строителни останки ги превърнало в издигнати над околния терен селищни могили. Най-много селищни могили се срещат в Тракийската низина и в Североизточна България. 
Обитателите на неолитните селища се препитавали основно със земеделие и скотовъдство, но допълвали трапезата си и с лов и риболов. Най-важно стопанско значение имали зърнените култури; наред с житните ниви имало и градини с различни зеленчуци и плодове. Отглеждали овце, кози, свине и крави, а също кучета (помощници в лова и животновъдството) и котки (пазачи на зърнените запаси от мишки и плъхове). Както през палеолита, основните сечива и оръжия били изработвани от камък, кост, рог и дърво; неолитните каменни инструменти се отличават със своята гладка, полирана повърхност. От растителни влакна и животинска вълна започнали да произвеждат чрез предене и тъкане текстилни тъкани, използвани наред с кожите за облекло и обзавеждане на дома. 
Друго важно нововъведение през неолита било производството на керамични съдове. С тях за първи път станало възможно да се готви варена храна. Неолитните керамични съдове имат интересни форми, а повърхността им често е украсена в два или повече цвята. Освен съдове, от изпечена глина били изработвани и фигурки на хора и животни, свързани с религиозните вярвания и обредната практика на неолитното население. Керамичните съдове и фигурки са най-характерните паметници на неолитното изкуство.

3. Енеолит (Каменно-медна епоха)

На границата на VІ и V хил. пр.Хр. неолитът на Балканите постепенно и без значителни сътресения бил заменен от следващия период, наричан енеолит или халколит (каменно-медна епоха). Много селищни могили са били обитавани последователно през неолита и енеолита, които са оставили дебели пластове с културни останки. Основната промяна през енеолита е появата на първите изделия от метал: сечива и накити, изработвани от чиста мед. Металургията на медта вероятно е била пренесена от Мала Азия, където е известна значително по-рано; отново Балканският полуостров изпреварва останалата част на Европа и служи за начална точка на постепенното разпространение на новата технология към останалите части на континента. Физическите свойства на медта, която е сравнително мек метал, не позволили примитивните медни сечива и оръжия да изместят напълно каменните, които продължавали да се използват широко; оттам и двойното наименование на тази епоха, белязала прехода от каменната ера към ерата на металите. Освен първите метални изделия, през енеолита се появяват и първите некрополи – гробищата, обикновено разположени на запад от селищните могили. Заедно с телата на мъртвите в изкопаните в земята гробове полагали гробни дарове – керамични съдове с храна и различни предмети.

Находки от гроб № 36 във Варненския некропол.  Обърнете внимание на скиптъра (в средата)и на двете  медни сечива (брадва и шило)

Дългото еволюционно развитие на земеделско-скотовъдните общества през неолита и енеолита довело до значителни културни натрупвания и относителен стопански разцвет. През 1972 г. едно неочаквано археологическо откритие в България предизвика истинска научна сензация. Става дума за проучения край град Варна некропол на голямо селище, останало днес под водите на Варненското езеро. Наред със сравнително бедните масови гробове, съпоставими с други некрополи в Югоизточна Европа, тук са открити няколко изключителни по своето богатство погребения. В тях са намерени многобройни предмети от злато, мед, кост икерамика, включително златни скиптри и диадеми – предполагаеми символи на власт. Богатите погребения отВарненския некропол предполагат формирането на аристократическа върхушка на обществото, съсредоточила в свои ръце значителна власт и богатство. Блестящите находки от тези гробове – най-старото злато в Европа, показват недвусмислено, че в епохата на късния енеолит населението на западното черноморско крайбрежие е било на равнището на най-напредналите райони на древния свят. 
Възникването на първата истинска цивилизация в Европа обаче било осуетено по причини, които все още не са напълно изяснени, вероятно в резултат на климатични промени или на масова миграция на население, стоящо на по-нисък стадий в своето развитие. Докато в Египет и Месопотамия през ІV и ІІІ хил. пр.Хр. възниквали най-древните човешки цивилизации, историческото развитие на Балканския полуостров задълго забавило хода си.

4. Бронзова епоха

Следващата голяма праисторическа епоха – бронзовата – започнала в края на ІV хил. пр.Хр. след дълъг преходен период и продължила около две хилядолетия. През тази епоха каменните оръжия и сечива окончателно били изместени от метални, изработвани от бронз – сплав от мед и калай, отличаваща се със сравнително ниска точка на топене (което облекчавало леенето) и със значителна твърдост. Стопанството оставало сравнително примитивно, основано на традиционното земеделие и животновъдство. Сред важните културни нововъведения било отглеждането на коне.

Вълчитрънското съкровище

През бронзовата епоха Балканският полуостров бил засяган нееднократно от преселения на ново население. В резултат на смесването на пришълците със завареното население постепенно се оформили древните балкански народности –тракийците в източната част на Балканския полуостров,илирийците в западната и древните гърци (или елини) в южната. Те говорели различни, но родствени езици, които спадат към една и съща езикова група – индоевропейската.
В късната бронзова епоха се датира едно от най-впечатляващите златни съкровища, намирани в българските земи – Вълчитрънското. То е открито случайно през 1924 г. край едноименното село в Плевенско. Състои се от 13 златни предмета с общо тегло над 12 килограма и се датира между ХVІ и ХІІ в. пр.Хр. Великолепната изработка и огромната стойност на това раннотракийско съкровище говорят за значителната концентрация на власт и богатство в ръцете на неговия неизвестен притежател.

 http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=628&article=1105465048

 тагове: Палеолит (Старокаменна епоха)

Това не е лесно да бъде усетено, но тъй като черният дроб и бъбреците са органите, които участват в детоксикирането на тялото ни, след известно време човек започва да усеща как организмът му е пречистен и по-жизнен.

Мозъкът функционира по-добре

Куркумата подобрява паметта, кръвообращението, а съответно и оросяването на мозъка. Така той действа по-бързо и оптимално преработва информацията.

Край на нередовния стомах

Храносмилателните смущения бързо биват туширани от вълшебната комбинация. Газовете, подуването на корема, нарушеният метаболизъм – вече няма да бъдат част от вашето ежедневие.

Силен имунитет

Чувствайте се сигурни за здравето си цяла зима със златно мляко. Няма да ви хване дори и лека настинка. Освен това ще бъдете пълни с енергия.
Един от вариантите е да смесите всеки път по малко от двете подправки и по желание малко мед с чаша топло прясно мляко. Или пък да си приготвите паста – за да спестите и време. 

Ето как:

Смесете ½ ч.ч. филтрирана вода, ¼ ч.ч. куркума на прах и ½ ч.л. черен пипер на прах. Разбъркайте в метален съд на бавен огън, докато се получи пастообразна смес. Оставете да изстине и съхранявайте в хладилник.

Всяка вечер затопляйте чаша мляко (може да бъде животинско, а може и растително – кокосово или бадемово). Прибавете меда, когато млякото поизстине малко, за да запазите ценните му свойства.

https://www.pinterest.com/zanaqti/bulgarian-folklor-and-traditions/?utm_campaign=networkstorydigest&e_t=de2b90bffb4947d9af6fa3bf44a73fe7&utm_medium=2026&utm_source=31&utm_content=480548291428295576

 тагове: мъжка, носия

https://www.pinterest.com/explore/shoes/?utm_campaign=interestrecommendations&e_t=ebcd4d58815d4ebf881f847377fbc2aa&utm_content=955847418782&utm_source=31&utm_term=2&utm_medium=2024

тагове: ботуши

Няма куче, което да не обича да си подава главата през отворения прозорец на движеща се кола. Нека видим как се отразява на четириногите промяната на скоростта:

 

тагове: куче, прозореца, кола

Как мислите, какво прави човекът на снимката и какво е това странно устройство?

Истината е, че това е подслушвателно устройство от Първата световна война, а на снимката мъжът подслушва.

Ето и друго устройство от това време.

 http://www.webmiastoto.com/21966.html

 тагове устройство, подслушване