Снимка: Free Digital Photos / stockimages

Криза, финансови затруднения, проблеми на работа – всичко това занимава ума на възрастния човек. Натрапчивите мисли се въртят в главата на човек с часове, изтощават индивида и причиняват стрес. Ето как може да се справим с тях:

Физическа активност

Само за пет минути активна физическа работа може да се избавите от натрапчивите мисли. След това, за щастие, човек разбира, че проблемът за който е мислел, вече не е толкова сложен. За този метод не са ви нужни допълнителни средства и инструменти – само вашето тяло. Можете да правите лицеви опори, коремни преси или каквито упражнения искате.

Плуване или душ

Водата лекува не само физически рани, но и душевни. Още в древността съветвали при необходимост човек да се отърве от натрапчиви мисли да отиде до банята. Така че вземете си душ и се опитайте да не мислите за нищо – скоро вероятно ще се почувствате далеч по-добре.

Медитация

Малцина са тези, които се занимават с медитация. А това е много лошо, защото с помощта на медитационни практики негативните мисли практически изчезват. Текущи проблеми, стрес, обсебващи мисли за пари – всичко това изчезва, когато упражненията от медитацията се практикуват редовно.

Тишина

Просто се изключете от обкръжаващата действителност. Може да го направите с помощта на добрите стари тапи за уши. Звуците са навсякъде около нас – разговори на хора, шум от автомобили, телевизор и т.н. Затова ви трябват 3-5 минути тишина и спокойствие и ще дойдете на себе си. Опитайте го и след това споделите какво се е получило.

http://www.webmiastoto.com/27757.html

тагове: натрапчиви, мисли

Гъсениците, които по-късно се превръщат в пеперуди синевки имат феноменална способност – те знаят как да получат облаги от други видове, като се представят за някой друг. Звучи по-скоро като човешка тактика, нали? Как може някое насекомо без да притежава добре развит мозък да прави такива измами?

Ето как:

Върху тялото на гъсеницата, и по-конкретно върху нейната глава, е разположена малка „устна“. Когато ларвата не желае да се грижи сама за себе си, с помощта на тази „устна“ започва да имитира „песен“, подобна на тази, която „пее“ царицата-мравка. Тогава мравките работници веднага пренасят гъсеницата в своя мравуняк, където тя си живее щастливо и охолно до какавидирането си и трансформацията в пеперуда.

През цялото това време мравките хранят гъсеницата, предпазват я от опасности, местят я на ново място в случай на опасност и ú отдават всички необходими царски почести.

Готованската гъсеница дори не трябва да се притеснява за дъвченето – мравките-работници повръщат вече сдъвчената и усвоена с техните полезни ензими храна директно в устата на гостенката. А в най-гладните времена мравките пренасят в жертва на паразита даже своите неродени братя и сестри (също предварително сдъвчени).

Досегашната царица-майка пък бива изгонвана от мравуняка или дори убивана от поданиците си – такава е злата сила на чаровната измамница. Има и друга теория, че гъсениците всъщност отделят феромони, които карат мравките да ги обслужват.

http://www.webmiastoto.com/26262.html

 тагове: гъсеница

Да разгледаме кръвожадни бойни изкуства, които по една или друга причина не са станали много известни по света, но пък имат своите големи достойнства:

Бокатор

Това е камбоджанско бойно изкуство, което произлиза от древните армии на град Ангкор – центърът на някогашната Кхмерска империя. Думата „бокатор“ се превежда като „биещ се като лъв“. Според древна легенда, ученик, изучаващ този стил, се озовал очи в очи с един лъв. Младият воин убил кръвожадния звяр само с един невероятно точен удар с коляно. Подобно на много други азиатски бойни изкуства и техниката на бокатора се основава на имитация на движенията на различни животни.

С повече от десет хиляди различни техники и удари бокатор е едно от най-сложните бойни изкуства. А ето и клип с демонстрация на юнашкия бой:

Баком

Този стил се е родил в бедните квартал на Лима (Перу) и е безмилостно бойно изкуство, което не само учи как бързо да елиминрате и убиете врага, но и как да изпозлвате измамни тактики (например скрито оръжие).

Баком е основан през 1980 г. от бившия морски пехотинец и затворник Роберто Пуч Безада. Стилът е официално класифициран като модерна смесица от различни бойни изкуства, влючително елементи от жиу-житцу и вале тудо (бразилска техника за бой без защитни средства и без ограничения на позволеното). Баком включва техники като изкълчване на китката, задушаване и точни удари в жизненоважни органи. Всичко това се прави с голяма скорост, за да няма време противникът да разбере какво се случва.

Ледрит

Това е модерно бойно изкуство, което води началото си от кръвожадното муай тай и се практикува от командосите от тайландската Кралска армия. Техниката му се основава на същите принципи, но все пак има няколко разлики.

Файтърите са обучени да атакуват без предупреждение, възможно най-бързо да повалят врага на земята и да завършат с фатален удар – крак или лакът в гръкляна. Именно за да се намали риска от нараняване, се атакува с твърда част от тялото (колена, лакти, глезени, ръце).

Дамбе

Смъртоносно бойно изкуство, практикуващо се от племето хауса (Западна Африка), което се основава на техниката на бокса в Древен Египет. Главното оръжие в дамбе е юмрукът около който е навита една специфична корда. С тази корда, поставяща се на по-силната ръка, ударите са още по-болезнени. В миналото дамбе практикували най-вече животновъдите, които обикаляли със стадата си от село на село и демонстрирали бойната си техника. Интересна подробност за африканския стил е, че често преди битка участниците пушат марихуана.

Система

Добре известната ни дума „система“ донякъде подсказва, че става въпрос за бойно изкуство от Русия. То води началото си от 10 век, когато на необятната руска територия идвали всякакви нашественици, които трябвало да бъдат прогонвани. Прогонвани с бой. „Системата“ включва ръкопашен бой, употреба на хладни оръжия или каквото ти е под ръка, а главна особеност се явява въздействието върху уязвимите части на тялото като лактите, шията, коленете и корема.

Техниката за водене на боя се основава на законите на биомеханиката, които се използват за намиране на слабите места на врага. Интересно е, че обучаващите с в този стил бойци се бият срещу няолко спаринг партньори, които атакуват с различни видове оръжия.

Затворнически рок

Да те пребият с нещо, казващо се „Затворнически рок“, не е оферта, но неведоми са съдбините човешки… Стилът е измислен в безмилостния свят на затворите в САЩ и във визитката му присъства стряскащия факт, че е създаден от хора, които не умеят нищо друго, освен да се бият. Отличава се с жестоките си форми на обучение и с интересния метод на бойна подготовка „събери картите“ – карти за игра се разпиляват на пода, а боецът се опитва да ги събере, докато двама-трима други с тежки тупалки гледат да отворят работа на зъботехника му.

Каларипаят

Мнозина го смятат за най-старата бойна система и предшественик на съвременните бойни изкуства. Стилът е разработен в южната част на Индия – Керала, а според устно предание съществуването му се дължи на хиндуистките богове. Каларипаят и неговите разновидности се практикуват както с голи ръце, така и с оръжие. Един от известните подвидове на стила се казва Марма Арти (въздействие върху жизнените точки), а владеещият го лесно може да парализира или убие противника. Ето защо, в допълнение, майсторите на каларипаят се обучават и в сидха медицина.

Силат

Този вид бойно изкуство се зародил сред ловците на глави, които били представители на племена от Малайзия, Сингапур и Филипините. Силат включва най-различни стилове. Според легендата, бойните техники били създадени на остров Суматра от жена, която наблюдавала поведението на животните и имитирала техните движения.

В наше време силат се практикува от няколко военни звена в Малайския архипелаг, а също и от пиратски кланове в Южнокитайско море.

Окичито

Окичито е едно от малкото запазили се индиански бойни изкуства. Основано е от Джордж Лепин, който изучавал джудо, таекуондо, хапкидо и владеел прекрасно бойната тояга и томахавката. Специално внимание в стила се обръща и на употребата на ножа. В крайна сметка какъв е смисълът от индианско бойно изкуство, ако не те учи как да взимаш скалпа на бял човек?

http://www.webmiastoto.com/14877.html

 тагове: бойни, изкуства

Снимка: pixabay.com/393334

Като се има предвид, че японската нация е рекордьор по брой на дълголетници, то е хубаво да чуем техните съвети:

1. Слагайте телефона на лявото ухо.

2. Не пийте повече от едно кафе на ден.

3. Не пийте хапчета със студена вода.

4. Не приемайте храна след 5 вечерта.

5. Употребявайте минимално количество мазни храни.

6. Пийте повече вода сутрин и по-малко вечер.

7. Не стойте близо до зарядните устройства на клетъчните телефони.

8. Най-доброто време за сън е от 22 вечерта до 6 сутринта.

9. Не заемайте хоризонтално положение преди сън, ако преди това сте пили лекарство.

10. Не ползвайте клетъчния си телефон, ако батерията показва само една чертичка. В този случай нивото на радиация от телефона е повече от 1000 пъти.

http://www.webmiastoto.com/30154.html

 тагове: здраве, японци

Терминът „лаконичност“ произлиза от името на гръцката област Лакония, в която се намира град Спарта, чиито жители се отличавали с немногословност и кратък изказ.

Пример за лаконичността на спартанците е случаят, в който цар Филип II Македонски застанал пред стените на Спарта и казал: „Покорил съм цяла Гърция, имам най-голямата армия в света. Предайте се, защото, ако превзема Спарта със сила, ако строша вратите ú, ако пробия с тарани стените ú, безмилостно ще унищожа цялото население“. На което спартанците/лаконийците отговорили с една дума: „Ако“.

http://www.webmiastoto.com/24930.html

 тагове: думата, лаконичност

Мамутите – едни от най-големите млекопитаещи в историята на нашата планета.

Мамутите живеели предимно на територията на Евразия от Британските острови до Чукотка и в северозапада на Северна Америка. До днес учените намират под слоеве вечен лед останки на тези величествени животни.

За съжаление, мамутът правел печална компания на динозаврите и другите изчезнали от флората и фауната, които човек може да види само в музеите по палеонтология. Относно причините за изчезването на рунтавите гигантиизследователите все още спорят. Ще разгледаме по-вероятните и по-малко вероятните теории за тяхната гибел:

Една от тях разказва за внезапен катаклизъм – падане нагигантски метеорит на Земята и страшен взрив, който причинил изчезването на мамутите. Друга хипотеза предполага смяна на полюсите на планетата. Но самите учени признават за малко вероятни тези теории.

Изследванията от „гробища на мамути“, изучаването на техните кости, бивни и съдържание на стомаха показват, чеизчезването на тези животни е постепенно, в продължение на няколко хиляди години, бавно и до голяма степен свързано снеспособността да се адаптират към изменението на климата иместообитанието. Топлият, влажен климат небил подходящ за обитателите на студените тундрови степи или както още ги наричат „мамутови прерии“.

За период от 36 хиляди години пригодените за обитание мамутови територии се съкратили с 90%. Преди 6 хиляди години броят на мамутите не надвишавал 1 милион. Последните мамути измрели преди около 3 хиляди години.

Често се чува, че причината за изчезването на мамуите са станали първобитните ловци. Но учените не подкрепят това предположение. Първобитният човек няма как да унищожи толкова животни, че да причини изчезването на даден вид. Но за ускоряването на окончателното изчезване на мамутите ловците определено са изиграли своята роля.

http://www.webmiastoto.com/34306.html

 тагове: мамутите

Следващият път имайте едно наум преди да ги наричате „слабия пол“, защото сега ще ви запознаем с няколко жени, които са всичко друго, но не и слаби:

Мери Уолстънкрафт

 Английската писателка и философка е смятана за една от първите феминистки в историята, а най-известната ú творба е “Защита на правата на жената”, написана през далечната 1792 година. В тази си публикация Мери Уолстънкрафт изтъква, че жените са не по-малко разумни същества от мъжете, но им е нужно образование, за да се развиват.

 

Флорънс Найтингейл

 Родената през 1820 година във Флоренция англичанка е считана за основоположник на съвременната професия на медицинската сестра. По време на Кримската война тя обучава група от сестри, която да помага на ранените войници. Благодарение на познанията и усилията на Флорънс процентът на смъртност в лазаретите спада от 42 на 2. След войната се завръща във Великобритания и реформира цялостно  медицинското обслужване. На рождената й дата 12 май в света се чества професионалния празник на медицинските сестри.

 

Хелън Келър

 Изключително драматичен и вдъхновяващ, животът на американката Хелън Келър е пример за неограничените човешки възможности. Тя е първата сляпа и глуха жена,получила висше образование. Родена на 27.06. 1880 година, още в ранна детска възраст след тежко боледуване Хелън загубва слуха и зрението си.

Когато е на седем години, родителите й наемат възпитателката Ан Съливан, която да я обучава. Ан веднага започва да учи малката Хелън на езика на знаците. Хелън се научава да повтаря думи без да знае тяхното значение. Скоро усилията и на двете дават резултат и Хелън научава значението на първата си дума – “вода”. След това незрящото и глухо момиче усвоява и брайловата азбука.

През 1890 година Хелън започва образованието си в института Пъркинс, през 1896 се записва в училището за млади девойки в Кембридж, а после се премества в Радклиф. На 28.06 .1904 година тя се дипломира и така става първата в света жена със степен бакалавър на хуманитарните науки. Автор на няколко книги, участник в многобройни публучни беседи и лекции и основен сътрудник на фондацията на слепите Хелън Келър доказва, че и хората с увреждания могат да бъдат активна част в обществото и че благодарение на усилията си човек може да успее, въпреки трудностите.

 

Роза Паркс

 На 1 декември 1955 година цветнокожата шивачка Роза Паркс от Монтгомъри, щата Алабама, се прибира уморена от работа с автобус на градския транспорт. Тя обаче отказва да отстъпи мястото си на бял мъж, както е прието да се прави тогава по закон, и е арестувана за гражданско неподчинение.  Арестът й предизвиква вълна от недоволство и протести от страна на местните цветнокожи. Те обявяват бойкот на градския транспорт и така принуждават Федералния съд да обявят сегрегационния закон за противоконституционен. В тези протести става известен и младият Мартин Лутер Кинг. През 2005 година Роза Паркс почина на 92-годишна възраст, но остана в историята като символ на борбата за равноправие на цветнокожите. Или както заяви преподобният Джеси Джексън след смъртта й: “Тя остана на мястото си, за да може всички ние впоследствие да се изправим”.

http://www.webmiastoto.com/17873.html

 тагове: жените, света

Източник: youtube.com

С тегло от 10 килограма и ръст от 82 сантиметра приживе индиецът Адития „Ромео“ Дев бе най-малкият културист в света. През 2012-а обаче, едва на 23 години, храбрият индиец почина след мозъчен кръвоизлив.

Адития страдаше от изключително рядкото заболяване дварфизъм, при което се запазват пропорциите на тялото, но със свръхнамалени размери.

Въпреки проблемите си, със своята воля индиецът стана пример за подражание на милиони хора по света. Вместо да се съжалява, малкият-голям човек посвети живота си на културизма, прекарвайки  по няколко часа на ден във фитнес залата.

Усилията му останаха оценени, защото всички, от колеги културисти до обикновени хора, искрено се възхищаваха на смелостта на необикновения атлет. Чрез имейли стотици хора от цял свят постоянно засвидетелстваха подкрепата и уважението си към Адития, а десетки фенове го посещаваха лично в залата.

Така, за краткия си, но съдържателен живот, момчето от Индия се превърна в пример за подражание на всички и доказа, че човек може да живее така, както желае и както си заслужава. Да следва и сбъдва мечтите си, независимо от трудностите, които му се изпречват. И напук на тях.

http://www.webmiastoto.com/8674.html

 тагове: малкият, културист, света

 

Когато край теб свистят куршуми и смъртта дебне край ъгъла, няма как да не си истински. Вижте тези разтърсващи писма, написани на фронта: 

Писмо на Атанас Буров до Смарайда Салабашева

Атанас Буров е единственият действащ депутат, който след обявяването на Балканската война се записва като доброволец на фронта. При Чаталджа оцелява по чудо, след като вражески куршум уцелва металната му запалка в горния джоб. Писмото до любимата му Смарайда Салабашева, дъщеря на полковник Стефан Салабашев, е написано на 23 октомври 1912 г. по време на поход към южната граница.

Мила моя,

 

Аз съм вече в полка си от 3 – 4 дена. Де се намираме – забра¬нено е да пишем, достатъчно е да ти кажа, че наближаваме Цариград и че турците отстъпват пред нас по цялата линия.

 

Да ти кажа, че съм щастлив – ще те излъжа: не мога да бъда щастлив далеч от теб. Но те моля да вярваш, възлюбена моя, че ако не беше това обстоятелство, аз можех искрено да кажа, че съм щастлив. Аз съзнавам, че изпълнявам съвестно дълга си, а това е много важно за моето вътрешно настроение. Самото ми идване в полка подействува ободрително на офицери и войници. Чувствувам, че съм полезен. Най-сетне преживявам впечатления единствени и незабравими, участвувам и наблюдавам съвсем от близо това страшно героично нещо, а същевременно величестве¬но, което е войната. В подробности нямам възможност сега да влизам, но ще имам материал да ти разправям с часове.

 

Сега е чуден слънчев ден. Днес сме на почивка след няколко денонощни походи и престояване на позиции. Войниците правят полски упражнения.

 

Пред нас се разстила необозаримо поле. Нощес за първи път спах непробудно 10 часа, под палатка, завит с твоето одеяло и облечен в кожухчето, което знаеш. Сега съм отпочинал, бодър и здрав и мисля за теб, мила моя, с всичката нежност, която заслужаваш и на която душата ми е способна.

 

Бъди весела, не тъжи, вярвай в Бога и съдбата, която не би ни събрала, ако смяташе да ни раздели.

 

Тате* не съм виждал, но научих, че е жив и здрав и че командува бригада.

 

Целувам на майка ръка и й пожелавам кураж. Поздрави децата и Стефка, а ти приеми сърцето и душата на любещия те Атанас.

 

Пощенска картичка, изпратена от Александър Римшев до неговите родители

Александър Римшев е български моряк, който през 1913 г. участва в обсадата на Одрин. От фронта той изпраща тази картичка до роителите си, която днес е експонат във Военноморския музей във Варна:

„Мили ми родители,
Приемете тая картичка за спомен от войната, В най-големият студ през зимата съм правил бомби за тоя проклет турчин ги хвърляхме от аеропланите в Одрин изобщо върху неприятели. Зимата не исках да ви пиша, че се занимавам и с това, за да не мислите още повече като правя и пълня тия бомби да не се убия, но Слава богу нищо не се случи. Картичката не е ясна, защото този, който ни снимаше беше много истинал, така че прибърза, но нищо това е спомен. Не е хубав, но е скъп.
С поздрави ваш Саша.“

 

Писмо на Борис Дрангов до неговата съпруга Райна

 

Борис Дрангов е велик български офицер, блестящ военен тактик и голям патриот, за когото нямало по-силна любов от тази към Отечеството. Загива през Първата световна война, докато отбранява участъка край река Черна (Южния фронт). Това писмо на полковник Дрангов до жена му Райна е написано на 17 август 1903 г. по време на Илиденско-Преображенското въстание:

„Мойта невеста,

Ти отлично знаеш как стоят работите в нашата родна земя. Там юнашка кръв се обилно лей. Никога по усилно време за майка Македония не е било. Аз отлично чувствам това и като нейн мил син, не мога да не се притека на мъченическия й зов.

Аз заминавам, мойта драга невеста!

В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага.

Не тъжи за мен. Предопределеното от горе с тъги не можеш измени. След Отечеството, теб и децата най-много обичах в тоя свят. Бъди разумна, живей економично, тури си за цел в живота – да отгледаш децата – и ти ще намериш в това щастието си.

Целувам теб и децата най-горещо.

Борис“.

 

Писма от Одрин на Генчо Стайнов

Генчо Стайнов е виден гражданин на Казанлък, който участва в обсадата на Одрин по време на Балканската война. Тези писма до жена му Райна са писани буквално няколко дни преди започване на военните действия:

19 септември 1912 г. (малко след мобилизацията в България):
Както ме виждаш съм добре. Днес две дружини заминаха./б.р. 30 Шейновски полк се мобилизира в Т. Сеймен и от там дружините му тръгват за границата/ Вероятно и ние утре заминаваме с най-голям ентусиазъм и ура.

1 октомври 1912 г.
Отгде ти пиша, то не е нвоя работа. Ние военните пазим в голяма тайна нашето разположение…Турците са много страшливи и ние от великодушие не желаем да ги нападнем. Чакаме да се посъвземат и приготвят, защото ние като рицари, проникнати от най-аристократическо благородство не искаме да се борим с неприготвен противник.

3 октомври 1912г.
Тук стоим вече десет дена в пълно бездействие. Офицерите се делят на три групи: едни, които вярват и очакват, че ще има война, други, които не вярват и смятат, че ще се размине някак, и трети, които не могат да твърдят ни едното, ни другото. Последните по – скоро според настроението си менят убеждението. Аз изобщо съм бил винаги склонен да вярвам, че всичко ще мине по мирен начин. Нали така беше и през 1908 година, когато княз Фердинанд се провъзгласи за цар и обяви независимостта на България. И тогава пак бях мобилизиран и пак по тия места на границата бяхме струпани и очаквахме султанът да се разсърди и да ни нападне. Но той се уплаши, призна независимостта ни и ние след няколко седмици се завърнахме по домовете си. Та и сега султанът може пак да се уплаши и да даде свобода на Македония и Тракия. Та че сега остава за мене един открит въпрос: скоро ли ще се върнем по домовете си. 

http://www.webmiastoto.com/25572.html

тагове: български, писма, фронта

 

Понякога в живота се случват необясними, невероятни съвпадения, които граничат с мистериозна и фатална промяна в съдбата на хората:

Лий Харви Осуалд и Джон Кенеди

Само месец преди убийството на резидента Джон Кенеди Лий Харви Осуалд получил работа към училищното книгохранилище на Тексас. По-късно, според официалната версия, точно това място той избрал като укритие, когато се целил в 35-ия президент на САЩ. И тук възниква един основателен въпрос: какво щеше да се случи, ако Осуалд не бе получил тази работа?

Едуин Бут и Робърт Линкълн

Робърт Линкълн

Преди смъртта на Ейбрахам Линкълн неговият син Робърт Линкълн се отправил на пътешествие към Ню Джърси. Когато влакът потеглил, Робърт изведнъж паднал от платформата и не можел да се изкачи обратно. За щастие, в този момент го дръпнали за яката на палтото и отново се озовал върху платформата. Негов спасител се оказал Едуин Бут, американски актьор и брат на Джон Уилкс Бут, който по-късно се превръща в убиец на Ейбрахам Линкълн.

Людовик XVI и числото 21

Когато кралят на Франция Людовик XVI бил още дете, астролог го предупредил да бъде нащрек на всяко 21-во число от месеца. Мрачната прогноза така уплашила краля, че той никога не планирал никакви дела на 21-ви. Френската революция обаче го принудила да се откаже от навика си. На 21 юни 1791 г. кралят и кралицата били арестувани, докато се опитвали да избягат от страната. На 21 септември Франция била обявена за република. А на 21 юни 1793 г. кралят бил екзекутиран на гилотината.

Ричард Лоурънс и президента Джаксън

През 1835 г. Ричард Лоурънс направил опит да отнеме живота на тогавашния американски президент Андрю Джаксън. Той взел два кремъчни револвера и се прицелил в гърба на политика. Когато Лоурънс натиснал спусъка, оръжието засекло. След това престъпникът се приближил още по-близо и стрелял от упор. Но и този път нещо се объркало. В този момент кандидат-убиецът привлякъл вниманието на тълпата и бил задържан. Когато полицията проверила оръжието на Лоурънс, и двата пистолета били в изправност.

Йосиф Сталин и Тамерлан

През 1941 г. Сталин нарежда на група археолози да открият гробницата на азиатския завоевател Тамерлан, който бил погребан в Самарканд (Узбекистан). Според слуховете, в гробницата бил намерен надпис, който гласял: „Този, койт отвори гробницата ми, ще пусне на свобода злия дух на войната, по-могъщ, отколкото съм аз“. Два дни по-късно немските войски нападат СССР. През 1942 г. Сталин наредил останките на Тамерлан да бъдат погребани отново. Малко след това германската армия капитулра край Сталинград, което е повратната точка през Втората световна война.

http://www.webmiastoto.com/26065.html

 тагове:невелоятни, световни, истории