Вертикалната градина лесно се прави, пести място, изглежда атрактивно и в нея може да се отглежда всичко – зеленчуци, билки и поправки, цветя.
Ето 20 идеи, които ще ви вдъхновят да направите вертикална градина в дома си.
За трета поредна година в съзнанието ми отеква едно историческо, величествено ,,НЕ‘‘. В един от най-ужасяващите периоди в историята на света, в разгара на Холокоста, България казва ,,не‘‘ на влаковете за депортиране, ,,не‘‘ на концентрационните лагери, ,,не‘‘ на масовото изтребление и спасява животите на петдесет хиляди евреи.
Докато отново прелиствам книгата, едно нещо ме изумява със същата сила, както и преди- смелостта. Виждам цяла Европа, освирепяла от Втората световна война-Великите сили играят с властта си, в търсене на величие, един жесток диктатор избива невинни хора в името на болните си амбиции.
На този фон една България, застанала на кръстопът, съюзник на Третия райх, събира смелостта да се опълчи на зверствата на Хитлер. Подобна храброст ми се струва героична, велика и за съжаление неестествена. Кога за последно сме били смели? Може би именно тогава, когато сме спасили своето еврейско население. Обикновено българинът мълчи, търпи, подчинява се. Днес бихме ли се изправили срещу могъщ водач? Бихме ли се извисили над целия окървавен свят в името на хуманността?
За съжаление, убедена съм, по-скоро бихме свели покорно глави, готови на някакъв мирен компромис, осигурявайки собственото си спокойствие. Днес не сме смели. Тогава, по време на Холокоста, кой знае как, българският народ и неговите лидери събират дързостта и куража да излязат от ролята на пионки в ръцете на Великите сили, и да извикат гръмко ,,ДА‘‘ за своите еврейски съседи и то право в лицето на Хитлер.
Събитията, лицата, свързани със спасяването на българските евреи – те вече са ми познати. Но това е един от онези подвизи, при сблъсъка с които човек винаги се вълнува. Лесно е да науча факт от историята. Лесно е да запомня дати, свързани с войната, имена на световни лидери, брой на загинали. Трудното е обаче да свържа всичко това в една жива картина. Трудно е за миг да се пренеса във времето на Холокоста, на мястото на някое еврейско момиче. Войната е човешка трагедия, която не може да бъде измерена в статистика, не може да бъде разглеждана безстрастно и безразлично. Какво е усещането да носиш жълтата звезда – знак, че си различен? Какво е усещането да изпращаш с ужасен поглед преминаващите, пълни с евреи от Тракия и Македония, влакове и да знаеш, че тези от България ще ги последват?
В тази епоха на ужаса, хуманността придобива мистични измерения. Изглежда свръхестествено явлението да се противопоставиш на яростта и жестоките стремежи на целия свят, за да спасиш няколко хиляди човеци. Но въпреки че откривам изключително хуманно величие в спасяването на българските евреи, за мен това събитие остава на първо място нещо съвсем нормално. Разбира се, по-удобно в днешно време е да мислим за себе си и за тесния кръг от близки хора. По-лесно е да живеем в егоистичен сън, затваряйки очите си за чуждото нещастие, благодарейки, че слава Богу, злото не е насочено срещу нас. По-лесно е да наблюдаваме страданието отстрани, да клатим глава съчувствено, но дистанцирано. Толкова егоистична ценностна система сме изградили в днешното ни общество, че идеали като справедливост и хуманност звучат патетично, театрално и неестествено. А всъщност няма нищо по-нормално от това да спасиш нечий живот- на близък, познат, съсед дори на някого напълно непознат. Именно това се случва тогава, по време на Втората световна война в България – хора спасяват хора. По най- нормален начин е защитено естественото човешко право на живот на петдесет хиляди български евреи.
Разбира се, и тогава не всички българи са били единодушни относно политиката и въпросът за човечността и спасението. Сред поддръжниците на Хитлеровата антиеврейска идеология са били властимащи държавни служители като шефът на Комисарството по еврейските въпроси Белев и премиерът Филов. Те и още много други многократно опитват да задействат извозването на българските евреи в концентрационни лагери. Но по-голямата част от българския народ наистина се изявява като защитник на своите еврейски съграждани. За щастие историята става свидетел на единността на народ и лидери. Българският владетел цар Борис Трети, решителните водачи на духовенството, интелектуалци като Елин Пелин и служители като Димитър Пешев и Лиляна Паница, обикновени българи – всеки заедно, със силите и възможностите, с които разполага, допринася за спасението на евреите. От една страна, цар Борис Трети проявява политическа хитрост и решителност в правилните моменти. От друга страна, митрополитите заемат твърда позиция относно спасяването на българските евреи, която отстояват с всички средства. Лиляна Паница, от поста си на секретарка, се включва в спасителната кауза, загърбвайки личните си чувства. Ето защо е невъзможно да се посочи една конкретна личност, благодарение на която евреите в България биват спасени. Пътят към това спасение е като пъзел, съставен от множество лица, човешки съдби и подвизи. Не е важно на преден план да изпъкне определен човек, когото да провъзгласят за спасител . Важен е резултатът – нито един български евреин не е изпратен в лагерите на смъртта в Полша.
След края на войната остава благодарността. ,,Мила родино“ -пее силно развълнуваният хор от български евреи, напускащи страната ни – ,,Ти си земен рай! Твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край!“ Пеят стотици спасени души, обърнали за последно, изпълнени със сълзи от благодарност, очи към България- тяхната родина и убежище. Пишейки, отново се връщам към тази разтърсваща сцена, в която и млади, и стари, и деца изпълняват българския химн с вечна благодарност в сърцата си, сбогувайки се със страната ни. Това е краят на историята- една история за величието да постъпиш нормално. Това е от онези истории, които трябва да бъдат разказвани. Едва ли някога ще мога да си обясня тогавашната смелост на България. И едва ли ще спра да се надявам някога тя отново да се пробуди и да ни даде още един повод за гордост.
За трети път пиша за спасяването на българските евреи. Причината не е стремежът към лична победа. Причината е вече осъществената победа на човечността над жестокостта, на България над Холокоста, на морала над кървавата битка за власт и влияние. Във война, толкова ужасна, че трудно могат да бъдат посочени победители, победа е фактът, че българските евреи единствени увеличават броя си в страна съюзник на Третия райх. Това е подвиг, който може да служи за пример, на какво е способен българският народ, обединен от една кауза. Това е напомняне, че и в най-страшната епоха, има място за хуманност и величие, стига да има и достатъчно смелост.
България е страната, в която жълтите звезди, не се превръщат в съзвездие на срама, а изгряват като съзвездие на героизма. Петдесет хиляди човешки живота остават извън хватката на Хитлер.
За тази победа пиша.
Бисерка П. Граматикова
12 „З” клас /І–во място/
ЕГ „Иван Вазов” – гр. Пловдив
В* Е* С* Е* Л
Златната тя. Стои си милата в автобуса и все едно не е тя.
Изведнъж, като че ли нещо и прещракна и тя поде с пискливия си глас :
-Не тъ ли е срам, ма! Тук си седнала да ядеш. Засрами са? Сички пътници та гледаш. А ти си ядеш тъй сладко.
Така озвучаваше с приятния си тембър, в обратния смисъл на думата фръцлата.
Кондукторката в автобуса я гледаше с искрящ поглед, но без да повиши тон се обърна към нея:
-Госпожо. Аз съм тук от дванайсет часа на крак, а ти ми правиш забележка. Нямам ли право а се нахраня?
- Виж са, ма!- продължи фръцлата.
-Какво да се видя? Аз съм на работното си място и не съм мръднала от тук. Всичко ми присяда.
- Тъй значи? Май нарушаваш работната дисциплина?
- Така ли? Аз мисля, че не . Виждаш, че моята столова е в автобуса. Ти може би се храниш в уютния си апартамент, а аз тук, на бързо.
- Тъй значи. Пък ма обиждаш?
- Кой те обижда мила? Това е така. Както те гледам, май цял живот не си хващала работа.
- Тук май си права. Имам добър и богат мъж.
- Ето, виждаш ли? Ако си изкарваш парите като мен и работиш по 12 часа без прекъсване, тогава няма да говориш така.
- Сега разбирам. Хайде да слизам, че в къщи ма чакат. А аз не съм са прибирала целият ден.
- Милата , едни бачкат целият ден, а други си гледат кефа!
- И ти май са раздрънка? Говореше интелегентно, а сега…
-С такива като теб, така трябва да се говори. По друг начин няма да те разберат. Хайде слизай, че озвучи целият автобус! Какво ще кажат пътниците?
- Каквото и да кажат, не ми пука. Никой не ма познава.
-Не те познава, но ще те запомнят. Такива като теб се помнят дълго. Не знаеш какви ги срещам тук?
- Хайде чао. – и фръцката забърза към вратата на автобуса.
-Ако още една като нея дойде тук, вече няма да издържа- гласно изрече кондукторката.
ПАК ЩЕ СЕ ВИДИМ
Ами, сега, накъде? Така се питаше Магито от магазина за обувки. Уволниха я, пък не знаеше защо? На нейното място сложиха едно младо маце.
– Вижте бе, хора? Не се ли срамува горкичката? С какво ме превъзхожда? Големите и цици ли, или тлъстото задниче? Но на шефа такива му харесват. А аз. Все пак си падам,още съм запазеничка. Наистина, самичка съм и няма кой да ме защити. Мъжът ми си отиде на оня свят и няма да се върне вече. Затова си мисли моят шеф, че може всичко да си позволява като съм сама. Но ще види той!…
И докато си мислеше горката Маги, шефът и Плаченков беше се разположил удобно в огромното кресло и погледът му витаеше някъде в пространството. Мислеше си, как ще дойде новото маце. Пък е толкова апетитно. Ще я свали набързо. Нали ги знаеше младите!?Дай и малко дю шеш и са готови да легнат в леглото ти. Ще я заведе сред природата. Ще си направят малък пикник и готово. А после ще я има когато си поиска. Така се беше задълбочил да витае в пространството, когато нечий глас го стресна.
-А, бе ти на какво се мислиш? Да не си паднал от Марс? Не видиш ли, че всичко тук е станало анархия!? Никой не знае кой какво прави. А ти ни най – малко.
-А, а… Излезе от сънното си състояние Плаченков. Ти за кой се мислиш , байовия?
- Аз ли, аз ли? Един от вашите. Но вече всичко ми е дошло до гуша. Пък ти, я се виж, на какво си замязал!
- Как на какво? Тук, аз съм шефът.
- Така значи? Шефът. На него всичко му е позволено. Да гони хората , които му пречат. Иска млади мацета, така ли?
- Ей, ей. Не ме обиждай, че ако те хвана, не знам на какво ще ми заприличаш!
- Тъй ли! Виж го ти, нашият шеф! На бабаитин се пише. Но аз като кажа на жена ти, тогаз всичко ще ти стане тясно.
- Ей, байовия! Недей така! Нека да не се караме Готов съм на всичко за теб.
-А, сега си съгласен на всичко. А когато те молих да ми помогнеш с малко пари, за да купя лекарство на жената, ти ме изгони и ме заплаши, че ще ме изхвърлиш.
- Сгрешил съм. Прости ми байовия! Повече няма…
- Сега тръгвам, пак ще се видим !
писателят Мария Герасова
Правилно е да се пише портфолиа (форма за мн.ч. на портфолио). Добре е бъдещите младоженци да разглеждат внимателно портфолиата на…
Правилно е да се пише компонент. Съществителното име е от мъжки род; мн.ч. компоненти, членувани форми компонентът, компонента. Тежестта на…
Правилно е да се пише таман или тамън. Двете форми са дублетни. Формата тамам е неправилна. Думата е заета чрез…
Правилно е да се пише павилион, мн.ч. павилиони. Думата е заета чрез руски от френски (pavillon). Павилион за цигари и…
Това са две различни думи, които се употребяват съобразно значението, вложено в тях. Глаголът уронвам и съответният глагол от свършен…
Правилно е да се пише отегчен, също и отегчена, отегчено, отегчени. Мрачното време често ме кара да се чувствам отегчена…
Правилно е да се пише препоръчителен, също и препоръчителна, препоръчително, препоръчителни. Думата има корен -ръч- (срв. препоръчвам, поръчвам, заръчвам). Проверка…
Формите са дублетни и могат да се употребяват равностойно в книжовната реч: осреднявам/усреднявам, осредня/усредня. Двете оценки от тестовете се осредняват/усредняват…
Правилно е да се пише постройте. При образуване на повелителни (заповедни) глаголни форми се пише й, ако пред него има…
Правилно е да се пише слято – половинвековен, също и половинвековна, половинвековно, половинвековни.
Повече от просто досада, хъркането е и най-честият симптом на потенциално сериозен здравен проблем, обструктивна сънна апнея (OSA).
Над 18 милиона американци хъркат, и това е свързано с OSA.Хората, които страдат от OSA многократно и несъзнателно спре дишането през нощта поради частична или пълна обструкция на тяхната дихателните пътища. Това се случва, когато мускулите на челюстта, гърлото и езика да се отпуснат, блокиране на дихателните пътища се използва, за да диша. Получената липсата на кислород може да продължи за минута или по-дълго, и се появи стотици пъти всяка вечер. OSA е свързана с:
Киселинен рефлукс
Честото нощно уриниране
Загуба на паметта
Удар
депресия
Диабет
Сърдечен удар
Последователно липса на сън
тагове: причини, хъркане
ПРОЛЕТЕН КОНЦЕРТ
https://youtu.be/O1T-656VHzU?t=2
подбра Мария Герасова
тогове: пролетен концерт
Местата изоставени от хората притежават едно особено очарование, което по необясними причини привлича интереса на търсачи на приключения и пътешественици от всички краища на света. Може би причината за тяхната привлекателност е усещането за мистерия и опасност, с които са пропити тези сгради, паркове или цели изоставени градове. А може би е просто възможността за полет на въображението на посетителя, който може да измисли собствена история, да дострои по свой вкус в съзнанието си рушащите се сгради, да ги изрисува по начина по който сам ги вижда в далечните времена на техния разцвет.
Когато сме на такова място не е трудно да си представим най-различни сюжети, защото навсякъде около нас има разнообразни следи от присъствието и напускането на човека. Историята, легендата и собствените ни усещания се смесват по особен начин и всеки може да види уникална лична история докато се разхожда из изоставените монументи на човешката цивилизация. Техният магнетизъм е в основата на така нареченият от японците хайкио туризъм – пътуването и изучаването на изоставените места по света.
„Хайкио туризъм“ означава „туризъм из руините“ и се практикува от японците от много години насам, преди да се пренесе като нова туристическа мода в западния свят. През 2007 г. дори е публикуван пътеводител, който запознава туристите с най-интересните изоставени места в Япония и тяхната история. Ако сте начинаещи хайкио туристи, преди да се придвижите до първоизточника на тази интересна практика, ви предлагаме да започнете от по-близките дестинации, за това ви представяме някои най-интересните изоставени места в Европа.
Решенезе е изкуствено алпийско езеро в западната част на Южен Тирол, Италия. Намира се на около 2 км южно от прохода Решен на границата с Австрия и на 3 км източно от билото на планината, която формирана границата с Швейцария. Езерото е известно с камбанарията на потопена църква от 14 век. От нея се вижда само църковната кула, която маркира мястото на бившето село Алт Граун, изоставено от жителите си и наводнено през 1953 г., когато е завършена стената. През зимата, когато водата замръзне добре, по-смелите посетители могат да достигнат до кулата пеша. Една легенда разказва, че понякога все още може да чуете звънтенето на черковните камбани. В действителност обаче камбаните са били извадени от кулата на 18 юли 1950 г., една седмица преди разрушаването на храма и създаването на езерото.
Укрепленията Монсел са малки крепостни кули, построени в устията на реките Темза и Мърси по време на Втората световна война, с цел да подпомогнат защитата на Обединеното кралство. Те са били изградени от армията и флота и носят името на своя дизайнер, Гай Монсел. Крепостите не се използват по предназначение от края на 1950 г. и са напълно изоставени и на разположение за любопитните туристи. През 60-те години на 20 век в тях са се настанявали пиратски радиостанции, популяризиращи бунтарската и песните на Бийтълс. Една от военноморските платформи се управлява от непризнатия Сийланд, най-малката държава на света, разположена 550 кв.м площ.
„Тунелът на любовта” е част от частна железопътна линия, построена за нуждите на завод за обработка на дървесина. Намира се край град Клеван, част от Ровенската област в Украйна. Дължината му е около километър и по време на топлите месеци на годината дърветата засадени едно до друго около железопътната отсечка сформират приказен зелен тунел. Той се е превърнал в любимо място за срещи на влюбените двойки, а поверието гласи, че ако преминете през тунела ръка за ръка с любимия човек, желанията ви ще се сбъднат.
Крако е град-призрак в провинция Матера, намираща се в южната част на италианската област Базиликата. Старият град е изоставен през 1963 г. в резултат на повтарящи се свлачища и земетресения. Жителите били спешно евакуирани към съседната долина, където и към момента живеят около 700 души, а сградите на града са оставени да пустеят и са се превърнали в популярна туристическа атракция и снимачна площадка на различни филми, сред които е и продукцията „Страстите Христови“ на Мел Гибсън. През 2010 г. Крако е включен в списъка на Световния фонд за паметниците.
Шпреепарк е открит през 1969 г. в непосредствена близост до река Шпрее и е бил единственият постоянен увеселителен парк в ГДР – подобен парк не е съществувал нито в Източен, нито в Западен Берлин. На 18 януари 2002 г., собственикът Норбърт Уити заедно със семейството си и най-близките си съдружници заминава за Перу. Той урежда превозването на шест от атракциите в 20 корабни контейнера, като за да получи разрешение за властите декларира, че ги изпраща за ремонт. От тогава паркът не е отворен за посетители, а през август 2002 г. е обявен в пълна несъстоятелност с дълг от 11 милиона евро. Най-забележителната от изоставените атракции, които може да видите на територията на изоставения увеселителен парк, е внушителното виенското колело, около което са останали част от някогашните статуи на динозаври.
Най-популярната подобна хайкио дестинация на територията на България е Паметникът на Бузлуджа – най-големият идеологически монумент в страната. Построен е през 1981 г., за да отпразнува идеологията на комунизма и Бузлуджанския конгрес. След политическите промени от ноември 1989 г. състоянието му се влошава значително и сградата започва да се руши. Той е на 25 място в класацията „Най-красивите изоставени места в света“ и е популярна туристическа дестинация за хайкиу и дарк туризъм за посетители от цял свят.
Квартал Вароша се намира в южната част на кипърския град Фамагуста. Преди турската инвазия в Кипър през 1974 г. той е модерна туристическа зона на града, но по време на инвазията жителите му го напускат и той опустява завинаги.
Последната хайкио дестинация, която ще ви предложим, е Градчето Балестрино, което се намира в Северна Италия, в региона на Лигурия. Над новия му център се извисява хълм, където може да видите останки от призрачен град. Хълмът е изоставен през 1953 г. поради хидрогеоложка нестабилност, а жителите му са се преместили в подножието, където са изградили новия град, обитаван и до днес.
http://brat-bg.com/bg/interesting/routes/bg-extreme/1067-haikio-turizam-yaponskiyat-prinos-v-pateshestviyata-2
тагове:Хайкио туризъм, японският, пътешествията
Освен като града на липите, Стара Загора е известен още и като… града на бирата. Тук се намира един от най-големите и най-старите заводи за производство на пиво у нас, а откритият към него музей е сред най-посещаваните атракции в града. Туристическата обиколка на производствените цехове и разглеждането на експозицията, проследяваща пътя на една от най-популярните марки бира у нас, може да се превърне в необичайно преживяване за любителя на кехлибарената напитка. Защо ли? Да започнем от края на обиколката, която завършва в дегустационната зала с халба пиво местно производство.
Пътят е дълъг и много интригуващ, а ако искате, когато отпивате глътка от кехлибарената течност, да знаете по нещичко и за историята и, тръгнете по този път заедно с Венета Николова и нейния разказ за пивоварната индустрия в Стара Загора. Всичко започва през 1902 г., когато младият д-р Константин Кожухаров се завръща от странство и построява първата местна пивоварна фабрика „Бъдащност” по чешки тертип. След първоначален бурен възход обаче предприятието фалира, за да бъде възкресено през 1921 г. от братята Златеви, които създават АД „Тракия” с участието на акционери от цяла България.
Усилията им се увенчават с небивал успех. За кратки срокове лансираната от тях напитка намира добър пазар в цяла Южна България, налагайки се като една от най-консумираните марки от българите, известни иначе като върли любители на виното и ракията. Но и тук превратностите на историята си казват думата. Защото след края на Първата световна война пивоварната отново спира производство, а машините и инсталациите са разпродадени. Сградата се превръща в склад, а околните терени се засяват със зърнени култури. И така до средата на 50-те години на XX в., когато социалистическата власт започва строителство на нова фабрика на мястото на рухналите постройки и я кръщава „Загорка”. Жителите на града не могат да се нарадват на модерната си придобивка. Още в първите месеци фабриката буквално залива пазара с 10 милиона литра, а през следващите години продукцията й се удвоява и дори утроява… Днес „Загорка” е част от фамилията на холандската компания „Хайнекен” и е сред най-популярните ни марки бира. Какво още научава гостът на единствения по рода си у нас сертифициран Музей на бирата?
„Има витрини, на които са представени личните вещи на някои от първосъздателите на марката. Могат да се видят как са изглеждали етикетите в миналото, как са изглеждали бутилките” – разказва уредничката на музея Светла Димитрова. „Запазена е първата бутилка на пивоварната от епохата на „Бъдащност”, рекламни материали от 80-те години. Има книги от библиотеката на Андрей Брашованов – първият майстор пивовар у нас. Запазени са някои стари съоръжения. Има експозиция на уреди в лабораторията, където се тестват всички крайни продукти. Интересът е голям. И тъй като експозицията е на територията на действаща пивоварна, посещенията са регламентирани в петък, събота и неделя. Идват не само българи, но и гости от Япония, Англия, САЩ, Германия, Холандия, Русия и пр.”
Годишно музеят посреща над 2000 туристи. След като разгледат колекцията от 130 автентични експоната и дегустират пенливата течност, гостите си тръгват с подарък – симпатична фирмена чаша, която да им напомня за пътешествието им в света на бирата.
http://brat-bg.com/bg/interesting/routes/historical/1362-istoriya-na-birata-epizodi-ot-stara-zagora
тагове:бирата, Стара Загора
Понятието “винен туризъм” се появява в началото на 90-те години на миналия век в САЩ – Калифорния и по-късно в Австралия. Там преобладават неголеми като обем винарни, които чрез организирането на винени уикенди и турове успяват да увеличат директните си продажби.
В Европа включването на известни винарски региони и изби в туристическите маршрути е много по-стара практика, но тя не е развивана като отделен бизнес и вид туризъм. Винените турове с увлекателни беседи за технологията на вината, изнасяни от енолог, завършващи задължително с дегустации, проведени по всички професионални правила, стават търсени туристически продукти в Аржентина, Чили, Южна Африка, както и в стари винарски държави като Франция, Испания, Италия и Германия.
През последните години България също се превръща в атрактивна дестинация за винен туризъм – не само заради традициите във винопроизводството и културата на виното, които датират още от времето на траките, далеч преди създаването на самата българска държава, а защото във всички краища на страната малки, средни и големи, отлично проектирани и добре оборудвани изби произвеждат лимитирани серии вина от местни сортове с неповторим вкус. Голяма част от тях откриха дегустационни зали и предлагат на своите гости възможността да се насладят на превъзходните качества, вкус и аромат на българските червени и бели вина.
В момента в малка България са обособени цели 47 региона за качествени вина с гарантирано и контролирано наименование за произход – Видин, Ново село, Плевен, Лозица, Върбица, Ловеч, Русе, Лясковец, Свищов, Сухиндол, Павликени, Шумен, Нови Пазар, Велики Преслав, Хан Крум, Драгоево, Търговище, Варна, Евксиноград, Северно Черноморие, Южно Черноморие, Поморие, Сунгурларе, Славянци, Карнобат, Септември, Пловдив, Асеновград, Карлово, Хисаря, Перущица, Брестник, Ямбол, Стара Загора, Оряховица, Сливен, Шивачево, Нова Загора, Хасково, Ивайловград, Любимец, Стамболово, Сакар, долината на Струма, Сандански, Мелник, Хърсово. Винените турове и посещенията на винарни са в конкретни лозаро-винарски райони и обикновено се съчетават с посещения на атрактивни природни и културни обекти.
http://brat-bg.com/bg/interesting/routes/follow-bachhus/371-vinen-turizam
тагове: Винен туризъм, България, непознатата дестинация
Колитът е възпаление, което засяга лигавицата на стомашно-чревния тракт и най-вече надебелото черво. Има два вида колит – остър и хроничен, като разликата между тях е в причинителите на възпалението, симптомите и продължителността на протичането.
Различни са причините за развитие на колит. Може да бъде инфекция със стрептококи,стафилококи, патогенни коли бактерии и други. Също така колит се развива при патогенно развитие на бактерии, които са обичайни обитатели на дебелото черво. Сред другите причини са неправилно хранене, отравяне с химически агенти, различни видове заболявания, както и прием на лекарства.
Много често причините за развитието на колит са нервно-психически. Но влияние може да окажат при жените бременност, раждане, менопауза и др.
При хроничния колит се наблюдава влошаване, когато човек е подложен на силен психическистрес.
Острият колит започва с болки в областта около пъпа, често изхождане, при което изпражненията може да бъдат примесени с кръв и са течни. Наблюдава се отпадналост, повишена температура, мускулите се отпускат, а коремът е болезнен на пипане.
При хроничния колит, болката е по целият корем, болният има газове, а също така и чести изхождания, които както при острият колит са кашави или воднисти и могат да бъдат примесени с кръв. В някои случаи може да се наблюдава и запек.
Диагностицирането на колит се извършва от специалист. Болният бива разпитан за оплакванията си, за начина си на живот, за близки травмиращи събития, прием на храни имедикаменти, скорошни отравяния. Коремът се опипва и при нужда се назначават необходимите изследвания.
Лечението на колита зависи от причините за възникването му. Ако той е резултат от друго заболяване, следва да се обърне внимание на основното заболяване, на прием на медикаменти, които могат да доведат до колит и ако е възможно да се заменят.
В случай, че колитът е резултат от стрес е важно да се ограничи нивото на стреса или да се предприемат мерки за справянето с него. Такива могат да бъдат посещения при психотерапевт, групи за взаимопомощ, физическа активност, йога, курсове за дишане имедитация и др.
При всички видове колит, независимо от причините за възникването е необходимо да се спазва коректен режим на хранене и движение, които да се погрижат за правилното функциониране на стомашно-чревния тракт. Медикаменти се приемат само по предписание от лекар.
Ако имате колит като начало спрете трудносмилаемите храни – грах, леща, боб, зеле, фасул. Най-добре е да се консумират каши и пюрета. Храните да се приготвят на пара, чрез варенеили печене. Пържените и мазни храни е добре временно да се изключат от менюто. Забравете за лютите, пикантните и силно подправени ястия, откажете се от алкохола и тютюнопушенето. Хубаво е да се приемат леки билкови чайове като лайка, липа, шипка и други. Не пийте газирано.
http://ezine.bg/n61-27286-%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82
тагове: колит