В този пост ще обърнем внимание на животните, които са заплашени от изчезване в България и са записани в Червената книга, съдържаща списък с изчезващи, застрашени или изчезнали вече биологични видове.
ПТИЦИ
В България са установени 409 вида птици. Под защита са 327 вида. В Червената книга са включени 100 от тях, част от които са:
Черния щъркел
Дължината на тялото на черния щъркел в 95-100 cm.
За разлика от белия щъркел, който живее в провинцията и степите, черният щъркел обитава горите. Живее в тихи вековни гори, като строи гнездото си на някое голямо дърво.
Менюто е съставено основно от риби,бозайници, влечуги, мекотели, насекоми и др. Ловуват като нагазват в плитка вода и хващат своята плячка с дългия си клюн.
Осоядът
Осоядът е с размери 50-58 см., дължина между 130 и 150 см.
Много ярко изявена прелетна птица. Предпочита планински и високи области.
Често използва стари гнезда на сходни по размери птици, които надстроява. Ако започне сам строежа гнездото се намира в разклонението на някой страничен клон. Едно гнездо се използва последователно няколко години.
Осоядът е високо специализирана насекомоядна птица. Лятото се храни предимно с ларвите на оси. Наблюдава скрит къде е входа към гнездото на осите, което често е под земята и ги изравя. Осите не могат да се противопоставят на осояда, защото той е добре защитен от жилата им. Лицевите му части са покрити от специални твърди перца. Включително се приближава и до големи гнезда на стършели, където обикновено изяжда само ларвите, но понякога и възрастните насекоми с жилото включително.
Скалният орел
Скалният орел е с дължина на тялото80 – 93 см.
Храни се с разнообразни дребни животни, но предпочита лалугери и сухоземни костенурки, които разчупва, като ги пуска отвисоко върху скали.
Лови и врани, кеклици, зайци, лисици, змии и др.
През зимата се изхранва и с трупове на животни. Обитава скали в близост до открити пространства.
Ливадният дърдавец
На големина е колкото пъдпъдък (130-190 г. и 25-29 см).
Обитава предимно обработваеми площи, но се среща и по влажни ливади, предпланински плата и хълмисти райони с тревна растителност.
Все пак той намира спокойствие най-вече в хвойнови храсталаци и високопланински ливади по южните склонове.
Храни се със семена и дребни насекоми.
Гълъбът хралупар
В недалечното минало гълъбът хралупар е бил сравнително широко разпространен, но изсичането на горите и унищожаването на естествения му биотоп предизвикват значително намаляване на популацията, до степен да се превърне в застрашен от изчезване вид. Основната причина за намаляването на числеността му се счита липсата на подходящи хралупи с които живота му е тясно свързан. Когато отгледа едно люпило в дадена хралупа, гълъба хралупар я оставя силно замърсена и негодна за повторна употреба, което налага наличието на втора за да може да отгледа второ люпило през същата година.
В райони, където проблемът с гнезденето и спането е отпаднал, благодарение на изкуствени къщички или защитени райони в горите, гълъбът хралупар сравнително бързо може да възстанови своята численост, защото хранителната му ниша е доста подобна на тази на скалния гълъб и обикновено не страда от липса на храна. Храната му в дивата природа се състои от зърна, семена, кълнове и плодчета, но в близост до хора се храни с тестени отпадъци и други.
Белогърбият кълвач
У нас обитава подвида южен белогърб кълвач. Той е „среден на ръст“ – достига 25 см. Най-често този вид се среща в старите иглолистни гори.разпознава се по силния крясък „кик-кик“, който издава.
Храни се основно с насекоми. Този вид е рядък жител на парка. Обитава старите букови и буково–елови гори в парка. Над 1% от световната популация на този подвид се опазва в Централен Балкан. Включен e в Червената книга на България.
Черният кълвач
Черният кълвач е най-големият кълвач, който се среща по българските земи.
Черният кълвач е полезна насекомоядна птица. Храната му е много разнообразна. През лятото той непрекъснато „прослушва“ дърветата, като ги чука със силния си клюн и изважда от кората различни вредители: корояди, сечковци, листояди и техните ларви. През останалите сезони разнообразява храната си с различни семена на иглолистни и широколистни дървета.
Малкият креслив орел
Дължината на тялото на малкият креслив орел е 55 – 65 см.
Храни се с гризачи, земноводни, влечуги, дребни птици и насекоми. Обитава широколистни гори в близост до пасища, ливади, обработваеми земи и водоеми.
Соколът орко
Соколът орко е с дължина на тялото 29 – 35 см.
Храни се в полет с насекоми и дребни пойни птици. Обитава крайречни гори, ивици от дървета сред пасища и обработваеми земи, често в близост до водоеми.
Големият ястреб
Големият ястреб е с дължината на тялото 53-66 cm.
Хищна птица, 85% от храната му се състои от дребни и средни по размери птици, като дроздове, вранови, яребици. Останалите 15% се падат на бозайниците, като зайцевидни, гризачи и насекомоядни.
За неговата ниска численост са отговорни предимно гълъбари и ловджии, които го отстрелват с предлог, че е техен конкурент и вредител.
Египетски лешояд
Дължината на тялото на египетския лешояд достига 60-70 (до 85) cm.
Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни животни като жаби, охлюви и всякакъв вид яйца. Яде също костенурки и яйца от едри птици като щрауса.
По земята ходи много уверено, подобно на Кокошоподобните.
Орел змияр
Орелът змияр има дължина на тялото 62 – 69 см.
Храни се основно със змии и гущери. Обитава широколистни гори в близост до обширни открити пространства – пасища, ливади, ерозирали и каменисти терени.
Девет вида птици са престанали да гнездят и са вписани в Червената книга като изчезнали.
Пет от тях – розов пеликан, картал, сив жерав, средна бекасина и малка кукумявка вече не гнездят в страната. Други три вида – брадат лешояд, момин жерав и стрепет вече не гнездят в България, нито мигрират през нея.
БОЗАЙНИЦИ
В Червената книга на България са вписани 19 бозайника, като:
Златката
Златката е дребен хищник от семейството Порови.
Тя има стройно и гъвкаво тяло с дълга рунтава опашка. Дължината и достига 40-58 см., теглото и е около 2 кг., а опашката е дълга 17-26 см.
Златката живее в стари букови и иглолистни гори.
Храни се с мишевидни гризачи, зайци, птици, катерици, а понякога дори и таралежи. Също така яде и меда на дивите пчели, както и някои горски плодове.
Пъстрият пор
Пъстрият пор е рядък хищник. Дължината на тялото е 28-38 см, а теглото му е 0,7 кг. Опашката е дълга 12-20 см и има тъмнокафяв край.
По принцип обитава степи, полупустини и пустини. Обикновено живее на укрепени и равни пясъчни райони.
Пъстрият пор е нощно животно. Храни се с гризачи (полевки, суяци, пискуни и др.), птици и яйца. Живее поединично. Пъстрият пор е активен главно през нощта.
Кафявата мечка
Кафявата мечка е най-едрият хищник в България.
Мечката е зависима от местообитанието си – тя има нужда от покоя на дивите гори. В България – в Средна Стара планина, Рила, Пирин и Родопите, живеят около 800 мечки, които са ядрото на Южноевропейската популация на вида. Националният парк и околностите му предлагат най-добрите условия за живот на мечката у нас и приютяват около 200 животни.
Дивата котка
Дивата котка е дребен хищник от семейство Котки. Дължината ѝ е от 45 до 80 cm (91), височина до 43 cm, опашка 29-34 cm, тегло от 3 до 8 кг. Живее в скалисти или гористи местности и се храни с дребни бозайници, като гризачи и зайци. Известни са и случаи на нападение над по-млади сърни и кози. Предпочита да ловува нощем и избягва срещите с хора, поради което са много редки случаите на прякото ѝ наблюдение в природата.
Черноморският тюлен-монах се счита за изчезнал, макар че отделни екземпляри са били виждани за последен път през 1991 г. Изчезнала е и европейската норка. През последните десетилетия са изчезнали и шест местни породи домашни животни – риломанастирска овца, местна клепоуха свиня, местна правоуха свиня, делиормански кон, камчийски кон и рилски кон. Породите домашни животни и сортовете културни растения са продукт на изкуствения (а не на естествения) отбор и не са обект на опазване от Световния съвет за защита на природата.
ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ
В Червената книга са описани 2 земноводни (алпийски тритон и сирийска чесновница) и 13 влечуги.
Част от защитените видове са:
Вдлъбнаточел смок
Вдлъбнаточелият смок достига до 2 m дължина, а най-големият екземпляр, намиран в България, е дълъг 157 cm. Нарича се вдлъбнаточел поради факта, че надочните му щитчета са изпъкнали.
Вдлъбнаточелият смок е много пъргава змия, която в случай на опасност бърза да се скрие. При невъзможност да избяга, обаче, е агресивен, яростно съска и хапе, като заема отбранителна поза, понякога издигайки предната част на тялото си, подобно на кобрите. Отровните му зъби са разположени на задния край на горната челюст, като сведенията за това, дали е опасен за човека, са противоречиви.
Живее по припечни склонове, обрасли с храсталаци и ниски дървета. Особено предпочита каменисти и скалисти места с много възможности за укрития.
Храни се предимно с гущери, поради което в някои краища на България го наричат змия-гущерница.
Смок мишкар
Смокът мишкар достига дължина до 1,8 m, Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен.
Смокът мишкар предпочита стари широколистни и смесени гори. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Основната му храна са гризачи, птици, яйца.
Леопардов смок
Името на вида се дължи на оцветяването на петнистата форма, която е и по-често срещана в България
Леопардовият смок обитава обрасли с треви и храсти сухи и топли скалисти местности. През лятото е активен главно през нощта, а през деня се укрива под камъни или храсти.
Храни се главно с дребни гризачи и насекомоядни, по-рядко с гущери, малки на птици и други.
Шипоопашата костенурка
Шипоопашатата костенурка достига до 3-4 kg тегло (източния подвид е по-едър) и 28 cm дължина.
В България се среща подвидът Източна шипоопашата .
Шипоопашатата костенурка предпочита редки гори, за разлика от шипобедрената костенурка, която е типична за тревистите ландшафти.Шипоопашатата костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Зимува в дупки с дълбочина до 90 cm, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва.
Шипобедрена костенурка
Шипобедрената костенурка достига до 7 kg тегло (най-голямата регистрирана шипобедрена костенурка е уловена в България).
Шипобедрената костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни.
Предпочита тревисти терени, за разлика от шипоопашатата костенурка, която е типична за редките гори.
РИБИ
В Червената книга са вписани 2 кръглоусти и 22 костни риби.
Част от застрашените от изчезване риби са:
Деветиглена бодливка
Деветиглената бодливка е много дребна риба, достига 5 см дължина на тялото. На гърба има 7-12, най-често 9 бодила (преобразувана част от гръбната перка), несвързани, насочени в различни посоки зигзагообразно. Гръдните перки са относително къси и закръглени. Обитава слаботечащи или стоящи води. Слабо подвижна, но проявява активност сутрин и привечер.
Дунавска минога
Дунавската минога е вид Минога от клас Безчелюстни, разред Миноги. Представителите на този клас са най-примитивните гръбначни в европейската фауна.
Основната част от популацията на вида предпочита бистри и чисти води, като разпределението на индивидите в речното течение зависи от наличието и изобилието на подходяща храна. ларвите живеят заровени в тинята на дъното.
Михалца
Михалцата е единственият представител от семейството на Треските, обитаващ сладки води. Тя е студенолюбива риба, проявяваща активност при температура на водата, не по-висока от 10 градуса, и по тази причина през лятото е практически невъзможно да бъде уловена.
http://spasime.org/%D0%B8%D0%B7%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0/
тагове:животни, червената, книга, България
![Sweet Cottage Chic Dresser with Roses [embossed wallpaper & glass knobs]:](https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/be/8f/8e/be8f8e17019feebe8c25c8d86441e636.jpg)
