Най-голямата пирамида в света, мислели я за планина

  серия от ужасяващи останки от човешки жертвоприношения

В своята HISTORIA LANGOBARDORUM  Павел Дякон (Паул Варнефрид), лангобардски историк от VІІІ в., отбелязва, че първият лангобардски крал бил Агелмунд и него „неочаквано през ноща го нападнали българи” (кн.І,16), убили го, а дъщеря му взели в плен.

Става дума за огромния масив Таму, с площ от 310 хиляди квадратни километра.

Той превъзхожда по размери хавайския  вулкан Мауна Лоа, който засега се смяташе за най-големия на Земята. Съпоставим е с най-големия в Слънчевата система – угасналия вулкан Олимп на Марс.

Таму е разположен е на около 2 километра под нивото на океанската вода. Намира се на подводно плато, известно като възвишението на Шацки, на около 1600 километра източно от Япония.

Масивът се е образувал преди около 145 милиона години.
Според учените, кратерът на вулкана никога не  се  е подавал над океана.

Смята се, че е твърде малко вероятно той да изригне в наши дни.

„Предполагаме, че масивът е създаден за сравнително кратък геологичен период – от един до няколко милиона години, след което вулканът е угаснал.” – коментира пред агенция „Франс прес” един от авторите на изследването – Уилям Сагър от университета в Хюстън.

Проф. Сагър е започнал да изучава Таму от две десетилетия, но досега не беше ясно дали става дума за един вулкан или за няколко вулкана в един масив

http://www.mystics.eu/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8/372-otkriha-gigantski-podvoden-vulkan-v-tihia-okean.html

 тагове: подводен, вулкан, Тихия океан

ДОБРОТА

Дори да ме преследват, аз пак ще ги обичам,

Дори да ме удавят във блатна клевета,

Аз пак ще им простя- усмихната и тичинкова,

А коренът ми смазан ще ражда пак цветя.

Дори да ме замерват със завист безпричинна,

Дори да отсекат крилете ми със злост

Аз пак ще полетя с мечтите си невинни

И с болка ще градя от тях към мене мост.

Дори да давят в мъка утехи и стремежи

Дори от мен да крият оазиса- живот,

Аз пак ще напоя пустинята с надежди

 И тяхната неправда ще стане мир и плод.

 Дори да ме прогонват от пристани любими,

Дори да ми захлопват врата подир врата

Аз пак ще ги посрещам пред граница незрима

На моята държава със име Доброта.

 Стефана Цанкова- Велико Търново

ПОЗДРАВИТЕЛНА

Не спадам към нововерците

обожествените взимаха превес.

 

поклоняваха се, постиха,

на църквата се отдадоха и само жертвено се ожениха.

 

При кума, който те  е кръстил от незапомнени времена на

    празник се е ходило,

пътуваше се по света… Вероятно повече в него, отколкото

     във вярата.

 

От дома нямаше много принуда

и песни  са писани малко, да не споменавам терапефтите.

 

Други времена маршируват, стълбищата и без това наддаваме

   лед са хлъзгави

Поздравления оцеляват.

Дарко Хабазин Дакс, Белград Сърбия

МАЕСТРО

Прекрасна музика звучи,

на сцената проблясват хиляди звезди…

     Вълшебни пръсти, топъл глас…

Искрят очите в ритъма на валс.

 

Какво ми казваш с погледа си нежен?

     Потъвам в него- океан безбрежен.

Разпръсквам се  на малки кахчици- сълзи,

Магична тръпка- по тялото пълзи.

 

Разтварям се в магията на твойта песен,

топла като пролет, вълшебна като есен…

     Пулсира в мен сърцето ти горещо…

Прекланям се, притихвам пред теб, Маестро!

Виолета Жекова Петкова, Димитровград, България

МАЙКА

Коя тихо те буди със изгрева на зората

Като петлите нетърпеливо обявяват деня?

   На кого погледа лута право в прозореца,

 На своето първородче да не нарушат съня.

 

Кой грижливо те пази от страха и зимата,

пуловер плете и увива шал около врата?

   И когато си далече вика те по име,

И на кого се най- драгоценен от най- хубавото злато.

 

Кой над тебе бди и ден и нощ,

Във времена тежки като вятър духа?

   Кой с теб дели и добро и самота?

Кой те целува, милува и пази?

 

Това е твойта майка, която винаги те следва,

която сили ти дава и звезди от небето ти сваля.

   Това е тази жена, която надеждата връща,

     Която винаги е с теб , тук е когато трябва

Светла Матич  Беч, Австрия

ОТКРИТИЕ

Открих те в облаците

     докато дъжда валеше

по бузите и косата ми,

 открих те в цветето.

Докато жадно изпиваше утринната роса,

открих те в моята рошава кукличка с лунички по носа.

Намерих те в моите стихове

  в моите очи видях твоите,

видях те в реката

в боровете,

които край моя прозорец стоят.

Съзрях те в тревичките,

в птицата докато прелиташе през дъгата,

в стиховете, които носеха

красота, щастие и тъга

Намерих те навсякъде,

беше във всичко, което обичах.

И много се радвах за това,

но едва вчера

те открих и в сърцето свое…

Биляна Попович  Крагуевац, Сърбия

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 В паметната райковска книга – „Исторически бележник“се говори и за квартал Смолян. Тук, той е познат със славянското име Езерово.Това е и първото писмено сведение  забулено със страшната трагедия на масовото помохамеданчване в Смолянско, през втората половина на 17 век не отминало и Езерово- днешният квартал Смолян. Легендарният Смолян! Назован тъй   само поради легендата за неговите езера, тези, както ги нарича  Антон Страшимирав  „кристалобистри очи на Родопа, стоящи бездънни като омагьосани, сред скалите и боровете.“   Смолян е легендарен  заради природата и околностите,изобщо са легенда.Той е наниз от безброй исторически събития. Около него се подвизавал не един герой и войн. В 1344- та година, цар Иван Александър получил като награда от Ана Палеолог крепостта  Аетос ( гръцки- сокол, орел ).На най- високият канарист връх Соколица- северозападно от Смолян,през 1936 година бяха разкопани основете на крепостни зидове, навярно руини на някогашен Аетос. Соколица стои твърда, непристъпна. Някога  в подножието на Аетос, в местността  Могилата, бе даден живот на Езерово. То претърпяло трагедията на чуждоземците- османлии. Езерово менило самото име  не един път.

В 925 година по Егира  ( т.е. в 1519 година), Смолян и бившата Смолянска околия до вододела Рожен, Карлък и Новак са били подарени от султан Селим I, в пълна собственост на придворния лекар Ахъ Челеби , поради което тукашните земи са добили  името Ахъ Челеби. С това име, те бяха известни до Балканската война. В официалната книга и документи, често в бившият Смолян бе назоваван Ахъ Челеби.

В кадийският протокол от 1676 година, Езерово е наречен  „Башмаклъ“. Така е вписан и в списъка на изкупените храни през 1877 – 1878 година- сал 33 килета ечемик.В последствие,„Башмаклъ“ се транскрибира  в „Пашмаклъ“ и по- късно в „Пашмакли“.

Но какво значи „Пащмакли“? И тук отговорите  на нашите езиковеди са различни: че Пашмакли получава името си от юруците- от паша и махле, т. е. селище, дето е живял някой първенец, паша. Други тълкуват името Пашмакли  от думата помохамедачен българин. Трети, от башмак специални върви за  юрушки обуща. Четвърти от басамак т. е. от стъпаловидна повърхност на сграда и т. н. Както виждаме – тълкуванията са съвсем противоречиви. И в основата си- неправилни. Най- правдоподобно е обяснението, че „Пашмакли“ произлиза от „башмаклък“, което значи султанска издръжка, цивилна листа,сума определена за лични разноски на султана и семейството му. От там иде Башмаклъ  и Пашмаклъ ( Пашмакли), т. е. населено място, жителите на  което са плащали  данъци, предназначени за султанската каса. В Смолян ще да е било управлението  на пашмаклъка, а неговите околности- селища, твърдини, земи са съставлявали самия хас- пашмаклък.

Друго известно нам сведение от ранните писмени извори за днешния квартал Смолян е писано през 1706 година от френския лекар и пътешественик Пол Люкас.

Едно от нй- ранните известия за Пашмакли са и вградените мраморни надписи от 1716 година, на един от старите сводести мостове в града, в който се говори за общоселска взаимопомощ  в миналото, както и за голямо наводнени  станало по това време.

Пашмакли- с това име квартал Смолят остава много врме.

През 1924 година се прави предложение, Пашмакли  да се назовава Смолян. В 1931 година – Красногор. Започват спорове защо да е Смолян, а не Красногор,  защо Красногор, а  не Красенград или Каменград, та дори   Стъпалово.

И така до 1934 година, когато Пашмакли добива звучното „Смолян“- на името на отците населявали Средногорието- прочутото славянско име „смоляни“. С указ № 227 от 18 юни 1960 година на Президиума на Народното събрание се постанови: „Слива градовете Смолян и Устово и село Райково от Смолянски окръг в един град, с наименованието град Смолян.

Представи Мария Герасова от книгата на Никола Коюмджиев „Смолян“

тагове: Смолян

https://www.pinterest.com/bartoliguevara/m-a-x-i/

тагове: макси

Реймънд Чандлър: Една добра история не може просто да се измисли – тя трябва да се дестилира.

Елиас Канети: Свободен си там, където не те обичат

Бърнард Шоу: Бях свободомислещ, преди да умея да мисля

Олдъс Хъксли: Фактите не престават да съществуват, само защото някой ги игнорира

Александър Дюма-син: Само мъжете имат силата никога да не прощават

Херман Мелвил: Истината е в делата, не в думите

Ърнест Хемингуей: Работата е най-доброто лекарство против всички беди

Франческо Петрарка: Алчният е винаги беден

Арчибалд Кронин: Яжте по-малко. Врата на рая е тясна

Стендал – Овчарят винаги се опитва да убеди овцете, че неговите и техните интереси съвпадат

Чарлз Дикенс„Имай сърце, което никога не се втвърдява, нрав, който не се уморява и докосване, което никога не наранява.“

Емил Зола – Не аз съм силен. Силен е разумът, силна е истината

Ги дьо Мопасан: Животът е планина – качваш се бавно и слизаш бързо

Фьодор Михайлович Достоевски – Животът е пълен с комизъм, и е величествен само в своя вътрешен смисъл

Олдъс Хъксли – Човек не може да консумира много, ако си седи мирно и си чете книжки

Мъдър е този, който знае не много, а необходимото.

Есхил

тагове: мъдри мисли, велики хора

  Облечен в земната обвивка, човек може да твори добро, като се усъвършенства в това отношение – така говори мъдростта от незапомнени времена. Най-голямата полза, която можем да принесем, се състои в това да усилим нашите излъчвания по пътя на разширяване на съзнанието и с това издигане на вибрациите да въздействаме оздравително върху всичко обкръжаващо ни. Трябва да разтоварим отровената атмосфера около Земята, която не пропуска благотворните лъчи на Светилата. Но това може да се направи само с повишаване на вибрациите или с пробуждане на духовността в човека. Характерът на бъдещото устройство ще бъде основан върху осъзнаването от народа на великото служене на Общото Благо. Не „аз”, а „ние” – ето къде е ключът към бъдещото преуспяване! Така и Учението на Живота е призив към любовта, към служенето на Общото благо, което е висшата форма на любовта, защото е лишена от егоистично чувство. Любовта към човечеството изисква пълно себеотрицание и самоотверженост. Едно от великите понятия често е било тълкувано неправилно – това е великото понятие на смирението. То се е тълкувало като непротивление на злото, като добросърдечност, като милосърдие, но малцина са приемали себеотрицанието като смирение. В същото време единствено себеотрицанието и саможертвата дават понятието за смирение. Наистина ние виждаме великани на духа и герои, отдали се на смирен труд за благото на човечеството. Ние знаем за големи опити, извършвани смирено в лаборатории за благото на човечеството. Многообразно е смирението, проявено като самоотверженост и себеотрицание. Героизмът е проява на различни видове смирение. Героите на смирението изпиват пълна чаша с отрова за благото на човечеството. Най-силният показател за подвига е саможертвата. Разбира се, трябва да разбираме това космическо понятие в цялата му красота. Не само на бойното поле духът се укротява със силата на саможертвата. Да преминеш жизнения път стремително, да преминеш през всичките животи като по струна, да преминеш през всички пропасти с песни – на това е способен единствено самоотверженият дух. В огнения устрем се изграждат всички творения, които следват космическото си предназначение. Сърцето на героя познава саможертвата в името на Общото Благо. Пътят на героя не винаги е осеян с венците на човешката благодарност. Пътят на героя е трънлив. Общността на труда трябва да възпитава героите, защото опорите на народа се утвърждават само чрез качествата на героизма на духа и сърцето. Понятието за подвига трябва да бъде възпитано чрез утвърждаване примера на героите. Трябва да напомним за героите, преодолели нечовешки трудности. Но малцина обичат борбата в подвига. А е не минуемо да се приучим към борба, тъй като иначе не можем да закалим духа си. И за земното придвижване напред, и за далечните светове са необходими препятствия и умение да ги преодоляваме. Понятието за подвига трябва да се въведе в общия смисъл на живота. Само подвигът може да подхранва духа ни и да ускори еволюцията. Днес както никога е нужно понятието за подвиг в живота. Хората трябва всеки ден да разбират подвига в живота. Животът е безсмислен без подвиг. Думата подвиг е толкова прекрасна! И толкова изразителна! Думата подвиг няма еквивалент в нито един западен език. В тази дума е предаден целият смисъл, цялото качество на устременото напред действие към самоотвержения подвиг, към бъдещето, към еволюцията! В него са обединени самоусъвършенстване, саможертва, чийто резултат е напредъкът на съзнанието, не само личното, но и съзнанието на народа и страната. Радостта от подвига трябва да се възпитава – в себе си и в другите. Това е най- главното, защото единствено в това е залогът за спасението на човечеството, залогът за настъпването на новия свят! Нужни са герои! Създавайте герои! Заветът на Най-великия Дух, напуснал нашата планета, е бил – „създавайте герои!” Дошло е време, когато всички ние трябва да станем герои и да творим герои. Как да преминем през бездната на живота? Като по струна: Красиво, внимателно и стремително.

предостави: Мария герасова

От Седемте велики тайни, Космоса на Николай Рьорих

 тагове: герои, Николай Рьорих