05. – 25. октомври 2016 г

Със самостоятелна изложба в галерия „Аспект“ е избрал да отбележи своята 60-годишнина големият пловдивски художник Недко Итинов. Повече от десет години той остава верен на галерията, където всяка негова изява се превръща в събитие за ценителите на изобразителното изкуство и в празник за културния живот на Пловдив. Така ще бъде и тази година, но сега празникът е двоен, защото освен прекрасните Недкови платна ще празнуваме и юбилея на твореца.

 За изложбата Недко е подготвил 26 работи – живописни платна и няколко рисунки, върху които е работил през последните месеци – в този смисъл изложбата е юбилейна, но не и ретроспективна. „Винаги съм казвала, че есента е сезонът на Недко Итинов и Недко Итинов е художникът на есента, затова и някак естествено в годините се наложи традицията да откриваме неговите изложби винаги през есента. Още повече, че е роден на 1 октомври”, споделя галеристката Олга Петр

Есенната гама доминира и настоящата изложба, съставена от характерните Недкови пейзажи със специфичен растер, определящ стила му на интуитивен художник. Това е може би най-точното определение за твореца, защото той не е нито хиперреалист, нито сюрреалист, а разчита на емоциите и на зрителната си памет да пренесе върху платното не толкова конкретното място (макар че повечето му картини пресъздават определени места), а да предаде настроението, емоцията, духа на града и на природата.

„В този аспект юбилейната изложба на Недко е своеобразно надграждане, добавяне на нови щрихи към физиономията на художника”, продължава Олга Петрова. Друг много типичен за Недко Итинов момент е силното му повлияване от конкретни места в конкретно време; в този период той творчески е обсебен от „вечния град” Рим и по-голямата част от платната и няколко рисунки са с римски сюжет – топлите бежово-кафяви багри, охра, преминаваща към оранж, – импонират чудесно на цветовите предпочитания на художника. Типични римски сгради надничат иззад стройните силуети на пиниите на фона на историческите римски хълмове.

В някои от рисунките Недко стига дори до конкретика, изобразявайки например Колизеума в доста детайлна графична техника. Тук е мястото да кажем и нещо повече за рисунките в изложбата – това е специфично Недково решение да работи с акрилни бои върху картон, смесвайки монотипия с чиста рисунка, няма принт, всяко произведение е уникално и е единствен оригинал. В няколко рисунки се появяват и друго място и тема – Амстердам със слепените къщи, колелета и канали. В изложбата намират място и пловдивски сюжети, но това се подразбира – пловдивският пейзаж винаги присъства в картините на Недко – силуетът на тепето, което вижда всеки ден от ателието си, покривите и есенните дървета дооформят звученето на експозицията.

На 5 октомври, в разгара на златната пловдивска есен и само няколко дни след 60-годишния си юбилей, Недко Итинов изпълва пространството на галерия „Аспект“ с прекрасната си живопис. Каним всички негови почитатели да се потопят в меките есенни багри на картините му, а защо не и да отнесат късче топлина в домовете си.

 

Олга Петрова

 тагове: изложба, Недко Итинов

 

 

 

 

Пътят му към голямата сцена започва от предаването “Като лъвовете” по БНТ, а сега получава признание в цял свят и прославя България с музикалния си талант.

Името му е Светослав Тодоров, а това, което умее най-добре, е да свири на пиано.

В момента Светослав учи в Кралския музикален колеж в Лондон.

През 2015 г. участва в най-големия фестивал за изкуства в света - Единбургския неждународен фестивал. В края на годината се изявява в Япония, където печели първа награда на Международния конкурс за изпълнение на музика от Йохан Себасиан Бах. Следващата стъпка на пианиста е Ню Йорк, където е избран да представи Кралския музикален колеж в “Манхатън Скул ъф Мюзик” (Manhattan School of Music).

Васко Василев го определя като “много добър пианист”, а известният британски цигулар Найджъл Кенеди - като “удивителен”.

Как се стига от Добрич до Кралския музикален колеж в Лондон

“За всеки случай неслучайно. От Добрич забелязаха, че явно имам талант и с много желание успях да участвам в предаването “Като лъвовете” по БНТ. След това ме поканиха да премина във Варненското музикално училище, което завърших. Запознах се с едни британци случайно (или не), които ми повлияха да замина в Единбургския университет. Още в Единбург знаех, че следващата ми стъпка искам да е Кралският колеж и с много труд, отдаденост, малко късмет и стратегия осъществих желанието си”, разказва пианистът специално за Vesti.bg.

Какво е общото между Светослав и британската кралица

Светослав вече има собствен дебютен видеоклип, наречен Капустин Проджект. Работил е по него с големите цигулари Васко Василев и Найджъл Кенеди, които са негови ментори. Пианистът посветил видеото на Елизабет II.

“Първоначалното вдъхновение за проекта дойде от постъпването ми в Кралския колеж. “Исках да покажа своята креативност на повече хора, да представя себе си и институцията зад гърба си по най-добрия начин и да вдъхновя и обединя колкото се може повече хора”, споделя Светослав и допълва, че е посветил проекта си на кралицата, защото заснемането на видеото е станало през юни, когато бяха честванията за 90-ия юбилей на Елизабет II.

Във видеото Светослав свири, облечен в бяла риза с български фолклорни мотиви, за да покаже произхода си.

Чуйте изпълнението на Светослав във видеото горе.

За срещата със знаменитите цигулари Васко Василев и Найджъл Кенеди

Светослав среща Васко Василев в Кралския колеж, където давал майсторски клас, а с Найджъл Кенеди се запознал случайно, след като отишъл да му поиска автограф, а той го накарал да му посвири. 

“Така двамата се превърнаха в мои ментори и съветници за Капустин Проджект. Също и моите професори Дина Паракина, и Майк Моран. От всички тях научих, че не трябва да бягаш от себе си и от това, което ти е вродено. Много по-трудно и вероятно неуспешно е да опитваш да се променяш, отколкото да следваш естественото си привличане”, разказва Светослав.

За честта да свириш на кралската дъщеря

Още в началото ви споменахме за някои от успехите на младия пианист, но има и още.

Светослав никога няма да забрави поканата да свири в Едибургския дворец “Холируд” за британската принцеса Ана – дъщерята на кралица Елизабет. 

Ако не беше пианото…

Светослав никога не е мечтал за друго освен да бъде музикант. Като малък обаче инструментът, който привличал вниманието му, бил гайдата. 

“Дори първата година на уроците по пиано съм казвал, че от догодина ще съм на гайда. Явно наистина ми е предречено от малък да съм в музикалния свят. Ще просвиря някой ден на гайда, ако това се превърне в следващата ми смела мечта”.

Именно мечтите изстрелват Светослав към върха. Той не спира да си поставя високи цели и да ги преследва. 

“Силата на положителното мислене, безпрецедентната вяра в себе си и високите идеали са ключови за осъществяването на всички мечти. Така мечта след мечта, всяка по смела от предходната, ме доведоха на пътя, по който съм сега. Ако няма смели мечти, пътят свършва”. 

Това казва Светослав, отправил поглед към Ню Йорк, където ще покори още една сцена. 

http://www.vesti.bg/lyubopitno/shoubiznes/pianist-ot-dobrich-proslavia-bylgariia-s-talanta-si-6057818

 тагове:пианист,Добрич, България, талант

Така нареченият „отитис медиа“ или „среден отит“ представлява най-обичайната ушна инфекция. Заболяването се характеризира с болки, замайване и частична загуба на слуха.

За да се разбере механизмът, по който се развива средният отит, е добре да се познава елементарната анатомия на средното ухо. Външният слухов канал представлява тръба, която води от външния отвор на ухото към тъпанчевата мембрана. Зад последната се намира пространството, наречено средно ухо. В него има три костици, които заради специфичната си форма се наричат „чукче“, „наковалня“ и „стреме“.

Звукът, под формата на вибрации, кара тъпанчето да се движи, а после това движение се предава на костиците. Костиците предават звука към охлюва във вътрешното ухо, който пък го подава на мозъка за обработка.

Вероятността да развият отит е най-голяма при бебетата и децата на възраст 6 месеца – 6 години

Носоглътката е проходът зад носа, който поема вдишания въздух и го вкарва в дихателните тръби, водещи към белите дробове. Евстахиевата тръба представлява канал, който се намира между средното ухо и носоглътката, като една от функциите й е да поддържа въздушното налягане в средното ухо равно с това навън. Това позволява на тъпанчето и на костиците да вибрират както трябва, за да се осигури нормален слух.

До навършване на тригодишна възраст почти 85% от всички деца вече са имали отит на средното ухо поне веднъж. Това е най-честото педиатрично оплакване. Вероятността да развият отит е най-голяма при бебетата и децата на възраст между шест месеца и шест години. Децата с повишен риск от развиване на среден отит са от бедни семейства, такива с алергии, коренните жители на Америка и на Аляска, деца, родени с цепка на небцето или други дефекти на структурите на главата и лицето, както и деца със синдрома на Даун.

Бебетата, при които първата ушна инфекция възникне преди шестмесечна възраст, след това са по-податливи на хронични проблеми със средното ухо. По всичко изглежда, че съществува известна генетична предразположеност към това заболяване, която може да е свързана със структурата и функцията на областта във и около средното ухо.

Излагането на цигарен дим значително повишава риска от ушни инфекции, както и от проблеми на дихателната система.

Излагането на цигарен дим значително повишава риска от ушни инфекции

Освен това при децата, които тръгват на ясли на по-ранна възраст, се наблюдават повече инфекции на горните дихателни пътища и оттам – повече случаи на среден отит. Макар че самата ушна инфекция не е заразна, инфекциите на горните дихателни пътища, които правят децата уязвими спрямо ушните инфекции, определено са заразни. Отитът на средното ухо най-често се появява през зимата и в ранна пролет.

Средният отит е сериозен медицински проблем, тъй като често в резултат от него вътре се събира течност. Това състояние е известно като отит на средното ухо с излив. Изливът може да трае от седмици до месеци и може да причини значително увреждане на слуха. Когато такова увреждане се получи при малко дете, то може да попречи на нормалното развитие на говора и боравенето с езика.

Хроничният излив освен това повишава риска от последващи инфекции, тъй като течността осигурява среда за развитието на бактерии.

При възрастните острият отит на средното ухо може да доведе до усложнения като парализа на лицевите нерви. Възстановяването може да отнеме от две седмици до цели три месеца.

Причини и симптоми

Първото предварително условие за развиването на остър отит на средното ухо е излагане на микроорганизъм, способен да причини тази инфекция.

Отитът на средното ухо може да бъде предизвикан от вируси или от бактерии. В около 15% от случаите става дума за вирусни инфекции.

Трите най-чести бактериални патогена са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis. Съобщава се, че около 75% от ушните инфекции, причинени от S. pneumoniae, са устойчиви на пеницилин.

Отитът на средното ухо може да бъде предизвикан от вируси или от бактерии

Отитът на средното ухо може да бъде причинен и от други болестотворни организми, в това число Bordetella pertussis, агентът-причинител на коклюша, както и от едноклетъчното Pneumocystis carinii, което често води до съпътстващи инфекции при пациенти със СПИН.

Съществуват и други фактори, които увеличават вероятността от развиване на ушна инфекция. Тъй като евстахиевата тръба е хоризонтално ориентирана и значително по-къса в детските години, материал от носоглътката лесно може да достигне до средното ухо. В тези материали често има и инфекциозни организми.

Освен това децата имат много лимфна тъкан, като част от нея изгражда аденоидните възли (т.нар. „трета сливица“) в областта на евстахиевата тръба. В резултат на повтарящи се инфекции на дихателния тракт аденоидните възли може да се увеличат и накрая да запушат евстахиевите тръби.

Когато евстахиевата тръба е запушена, вероятността средното ухо да се напълни с течност е по-голяма. Тази течност увеличава опасността от инфекция и съпътстващите я рискове от загуба на слуха и забавено развитие на говора.

Напредъкът в картографирането на гените през последните години доведе до откриването на генетичните фактори, които повишават податливостта на децата към заболяването.

Учените се надяват да разработят молекулни диагностични тестове, които ще помогнат за откриване на децата с повишен риск от остри ушни инфекции.

Повечето случаи на остър среден отит възникват вследствие на инфекция на горните дихателни пътища. Признаците може да включват симптоми на настинка, повишена температура, болка в ухото, раздразнителност и проблеми със слуха.

При бебетата се наблюдават трудности при храненето. Когато в средното ухо има голямо количество течност, болката може да се променя в зависимост от положението.

Лягането в хоризонтално положение може да доведе до увеличаване на болезненото налягане в средното ухо, затова бебетата често са неспокойни и плачат, ако не бъдат държани в изправено положение.

По-големите деца понякога се оплакват, че усещат ухото си пълно. Ако събраното количество течност зад тъпанчето е значително, в тъпанчето може да се появи дупка (перфорация), при което от ухото изтича кървава течност или жълтозеленикава гной.

Макар че болката преди „пукването“ на тъпанчето може да е силна и остра, след перфорацията тя намалява, тъй като налягането спада.

http://lekuva.net/117118/

 тагове: отит

  е единствената по рода си на целия Балкански полуостров

Античната тракийска куполна гробница Хероон е тайнствено и мистично място, датиращо още от II – IV в.пр.н.е и е обявена за паметник на културата от национално значение. Гробницата се намира в град Поморие и е разположена под насипа на могила в местността, наречена “Палеокастро”.

Археологическите находки свидетелстват, че в тази гробница – мавзолей е погребано богато семейство от Анхиало и там понякога са се организирали религиозни церемонии в чест на заможната фамилия.

Тази забележителна находка е открита през 1888 година. Тя е единствената по рода си на целия Балкански полуостров и е най-голямата гробница в страната ни. Архитектурата и е смесица между тракийското гробищно строителство и римската строителна техника. Заради своя полуцилиндричен свод е считана за невероятен паметник от античния период, тъй като подобен свод не се среща при никоя от сградите, съградени през Античността.

Внушителният монумент е направен от камък и тухли, съединени помежду си чрез хоросан. Впечатление прави кухата колона в центъра, която се разширява като гъба и се съединява с покрива на гробницата  

Зданието се състои от кръгла камера с диаметър 11.6 м. и височина 5.5 м., а коридорът е с дължина от 22 м. Има и няколко по-малки помещения. През лятото гробницата е отворена за посещения от Сряда до Неделя, така че всички туристи които са на почивка в Поморие могат да я посетят. През зимния период трябва да се направи предварително заявка.

предостави Яким Пенев

 тагове: тракийска, куполна, гробница, Поморие

 подбра Мария Герасова

 тагове: красиви, чанти

https://www.pinterest.com/dafini/my-boho/?utm_campaign=networkstorydigest&e_t=ad07b5dd43104ea0a6eaa8256b47e396&utm_medium=2026&utm_source=31&utm_content=286682401218983005

 тагове: моето бохо

 Автор : арх. Слави Дончев

Имало ли е папа българин? В известен смисъл въпросът е основателен, тъй като от историята е известно, че освен италианци, 

престолът на св. Петър са заемали и французи, гърци, сирийци, африканци (копти), испанци… Може би на любознателния читател ще му бъде интересно  да узнае за съществуването на данни, според които папският престол е бил заеман не само от един, а може би от двама папи българи. 

Какво представляват данните, които ни позволяват да изкажем горното предположение? 

Добре е, че от древността и Средновековието хронистите са ни завещавали писмени данни за историята и културата на различни народи. В тях се срещат и имена на техни владетели и родове, дати за забележителни събития… Те именно съдържат данни, които могат да бъдат полезни на по-късните изследвачи в определена област на научното дирене. 

На италианския проф. Винченцо д’Амико например са били известни исторически свидетелства за неколкократните мирни заселвания на „булгари“ в Италия от 568 г. (Според някои изследователи заселванията им са започнали и по-рано. 

Например бъдещият кардинал Пиетро Булгаро е бил роден през 560 г., а родителите му са били жители на родния му град Салусола очевидно и преди това събитие. Вероятно е, според други, „булгари“ да са останали в Италия и по време на Атиловия поход до Рим през 452 г.). На д’Амико му прави впечатление изключителната продуктивност на етнонима „булгар“ в италианската топонимика и ономастика, която съществува и до днес. 

През 1941 г. той изчислява на тяхна основа три милиона италианци – съвременници на потомци на „булгарски“ родове и призовава да се изследва значението на същите за историята и културата на съвременното му италианско общество. 

Съществуват обаче и данни, които проф. д’Амико не е познавал, но които също биха били полезни, по наше мнение, в тази насока. Така арабски хронисти от ХІХ-Х век наричат старобългарите от двете страни на река Дунав „борджани“, а в географските си карти от ХІХ-ХІІ в. надписват страната им като Борджан. Става дума за България от времето и след кан Крум, обхващала и съвременните Молдова, Румъния, Унгария – т. нар. 

Отвъддунавска България. Оказва се, че днес следа от името Борджан е макротопонимът Добруджа! Също такава следа са, според нас, съвременните български фамилни имена Борджиев, Бурджев и може би Буруджиев! А прозвището на Васил Борджука от българския юнашки епос? Но какъв е всъщност произходът на името Борджани? Откъде го знаят арабите? 

Изследователи в различни области на науката са правили опити да издирят, локализират и изследват ранните поселища на т. нар. „прабългари”, т. е. булгарите, в Централна Азия от периода на мобилен бит и култура до Великото преселение. Това са територии от съвременните Западна Монголия, Източен Казахстан и Алтай. 

Тук отрано е бил известен родът Дуло, а днес и народът  Дулати. Името Булгар/Булгари е затруднявало китайските хронисти и ние не го откриваме днес в  династийните им истории, но за техния род и за тяхното присъствие в региона до Великото преселение свидетелстват живеещите днес в Бурятмонголия булгати (макар преселени тук през ІІ в. И вече асимилирани в течение на почти 2000 г.!). 

Също така днес в Монголия са известни област, град, планина и река с имена Булган, което езиково е равно на Булгар. Булгар се нарича и връх в планинската верига Тян Шан, където има и връх Кан Тенгри. Съществено е, все в тази насока, че в някои области на Монголия днес са известни и етнографски групи „борджигин“! И в двата случая се е запазил до днес в Централна Азия спомен за имената, с които те впоследствие още през Ранното средновековие стават известни на съседи и хронисти в Европа. 

Дали по време на експанзията им на изток към Централна Азия, арабите са се добрали до данни, позволили им да свързват булгари и борджани? Дали между двата етноса е имало генетична връзка? Дали борджаните са били коляно от булгарите? Отговори на тези въпроси не можем да открием в съществуващите данни. 

В тази насока по-важно за нас обаче е обстоятелството, че още през Ранното средновековие булгарите и борджани присъстват заедно в Европа! За Балканския полуостров това свидетелстват арабските хронисти. В Италия, наред с лични и фамилни имена, производни от етнонима Булгар, откриваме и лични такива, водещи произхода си от етнонима Борджан: Борджио, Борджини, Борджиано, Борджиати, Борджоли, Барджоли, Ламборджини и др. 

Вероятно с подобен произход е и името на фамилията Борджиа/Борджа, дала през ХV в. на Светия престол в Рим двама папи! Калист ІІІ и Александро VІ. 

Наистина родът Борджа води произхода си от Арагон, Испания, но след различните данни за проникването на булгари в Западна Европа, включително в Германия и Франция, още през първите десетилетия на V в., всяко съмнение по повод казаното следва да отпадне. 

В негова подкрепа има и други, макар и косвени данни. Така от Алтай до Испания и даже до насрещния й бряг в Африка – тогавашното Вандалско кралство – музикалният струнен, щипков инструмент тамбур е известен навред с имена, производни от етнонима „булгар“: булгарь, булгари, булгария, булгаре, бугария, тамбур… И днес в Испания тамбурата се нарича булгарина! Интересно, защо ли българските музиковеди и диригенти на фолклорни състави не я наричат с това име? 

Вероятно по същото това време във Франция са се заселили и родоначалниците на фамилията дьо Кубертен (същата, чийто потомък е и барон Пиер дьо Кубертен, възстановил съвременните Олимпийски игри, б. а.), свидетелстваща с името си за връзка с Булгари, у които се среща името Кубер –кан Кубер, брат на кан Исперих и основател на Керамисийска или Вардарска България. 

Впрочем името Кубер, често с начално „Х” (срв. кан- хан, каган – хаган) е било разпространено в цяла Европа и сред немскоезичните, и сред англоезичните, и романоезичните народи: Хубер, Хуберт, Хубертус, Хобер, Хоберт, Хувър, Юбер, Уберто, Умберто и др. п.  Както и името на кан Кардам, двете имена се срещат в древноиндийската, индуистка митология – Кубера и Кардама – и са най-ранните писмени свидетелства за изключителното влияние от Субконтинента върху европейската топонимика и ономастика. 

Следва да уточним, че двамата папи Борджа са били не от български, а от булгарски произход. Но тъй като, от една страна – Булгари и Борджани са обитавали заедно, по едно и също време до Великото преселение, Централна Азия, а от друга – в ранносредновековна Европа впоследствие ги откриваме отново заедно в едни и същи региони и време, то до евентуалното откриване на нови данни, ще приемем двамата споменати папи за българи. 

Още повече като имаме предвид, от трета страна, че и арабите наричат българите на Балканския п-ов борджани. Много е вероятно гербовете на двамата папи Борджа да ни разкрият полезни неща в тази насока. 

И така уверено можем да отговорим на въпроса „Имало ли е папа българин” с „да“, имало е, и то двама папи българи – Калист ІІІ и Александро VІ. За по късния от двамата – Александро VІ (492 – 1503 г.) и за родствениците му, обикновено се помнят по-маловажни подробности, но не е забравено обстоятелството, че както самият той, така и синът му Чезаре, са били радетели за политическо обединение на разпокъсаната по това време на враждуващи помежду си градове – републики Италия.

http://www.desant.net/show-news/22947/

 тагове: папа, българи, престола, св. Петър