Венци Дянкова  

За мнозина непознат, Георги Миркович е един от най-ярките и самоотвержени български личности. Роден е през 1825 г. в занаятчийско семейство в Сливен. Учи при Сава Доброплодни, а на двайсет и една заминава за Русия, където учи в Духовната семинария на град Киев.

Между 1851-ва и 1 856-та година следва медицина в Монпелие, като усилено изучава и хомеопатия. За действията му като лекар по време на холерна епидемия във Франция е награден със сребърен медал от самият Наполеон III.

След завръщането му в родния Сливен през 1857 г. започва да практикува медицина. Сътрудничи на сп. „Български книжици“ и в-к „България“ с главен редактор Драган Цанков. През 1960 г. в Цариград публикува „Кратка методическа българска граматика“, което е изключително полезно помагало при обучението на българчетата.

Заедно с архимандрит Йосиф Соколски, дякон Рафаил поп Добрев (бъдещ епископ Рафаил Попов) и Драган Цанков, заминава за Италия през март 1861 г. В Рим те са приети на аудиенция при Папа Пий IX, с цел възобновяването на българската народна и каноническа йерархия. Там, за своята дейност в тази насока, Георги Миркович е награден със златен Ватикански медал. До края на 60-те Миркович води частна лекарска практика на различни места в България, в Бесарабия, като участва активно в българското революционно движение.

През 1869 г. е арестуван за политическата си дейност и е заточен под строг режим в затвора в Цариград. Там, по думите и на други каторжници, той лекувал изключително успешно болните с хомеопатични средства във вид на „зрънца, ситни, разноцветни като мъниста“. След края на Руско – Турската война Георги Миркович е освободен и се завръща в Родината. Сред инициаторите е за създаване на първото в България дружество „Червен кръст“, което бива учредено в Сливен още през същата 1878 година.

През 1885 г., отново в родния му град, е публикуван най-известният труд на д-р Миркович – „Домашен хомеопатичен лекар“, в който се разясняват и защитават основните принципи на хомеопатията. На базата на личен опит авторът съпоставя алопатичната и хомеопатичната терапии, и доказва, че „лечебният хомеопатичен метод има всички преимущества, които някой може да иска“. Хомеопатията лекува сигурно, бързо и най-важното – безвредно. Силно критикуван от мнозина, особено от колеги лекари, Георги Миркович никога не се отказва от принципите на хомеопатията и я практикува до края на живота си.

Освен от алтернативните методи на лечение, Миркович е силно заинтригуван и от необяснимите и свръхестествени явления. Така между 1891-ва и 1902-ра година издава няколко списания: „Нова светлина“ (1891 г. – 1896 г.), „Здравословие“ (1892 г. – 1896 г.) и „Виделина“ (1902 г.), в които публикува статии за спиритизъм, ясновидство, хомеопатия, материали за здравословен начин на живот, за жизнената сила, за източниците на болести и т.н. От 1896-та до 1900-та година Георги Миркович често е във Варна и Бургас, където е деен участник и съосновател на няколко спиритически кръжоци.

Заради интереса му към свръхестественото и необяснимото, през 1900 година е поканен от самият Петър Дънов в първата духовна среща на Учителя във Варна. Така, макар и вече на 74 години, Миркович става един от най-приближените до Дънов ученици и навлиза в един нов свят.

На 29-ти септември 1905 година Георги Миркович завършва земния си път. Погребан е с изключителни почести и уважение от съгражданите си. Предсмъртното му желание е всичките му средства и имоти да бъдат дарени на сливенското сиропиталище, а личната му библиотека и изданията му – на местното читалище „Зора“. В завещанието си той споменава с обич и Учителя, като препоръчва винаги да се слушат и следват неговите съвети!

http://bulgarkamagazine.com/%D0%B4-%D1%80-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87-%D0%B1%D1%83%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B8/

тагове: д-р Георги Миркович, бунтовник, лечител

Новооткритите руините на 1500-годишно голяма базилика в крепостта Palmatis в Североизточна България с оцелелите стъпките на своя synthronon. Снимка: Дарик Добри

А 5 -ти век AD Раннохристиянска базилика е билаоткрита по време на първите някогаархеологическите разкопки на късноантичната исредновековна крепост Palmatis близо до градОногур, община Тервел, в Североизточна България.

На откриването се казва, че е забележителен не само защото на значителен размер на ранновизантийска базилика, която е дълга 55 метра и 30 метра широк, но и защото изглежда, че са имали изключително уа лл synthronon - най- трон епископа и духовенство сергии, където се проведоха срещи на духовници.

На откриването бяха представени пред медиите от олово археолог Казимир Попконстантинов, съобщава местната новинарски сайт Дарик Добрич .

В руините на Palmatis се намира на плато с естествените защитни сили на древния път от Дуросторум(Durustorum), днешна Силистра на река Дунав, за да Марцианопол (Marcianople), днешния град Девня в близост до Черно море град Варна (древен Одесос ).

Palmatis е и функционира крепост по време на периода на Първата българска държава (632 / 680-1018).

В късната античност (4 -ти -6 -ти век от н.е.), в близост до крепостта Palmatis, в район, наречен Шан кая (да не се бърка с рок светилище на Шан кая в Родопите в Южна България) , имаше една скала манастир, който е свързан с скален манастир в близост до българския град Балик , община Крушари , област Добрич ( която все още е известно днес от неговия пренебрежителен и обидно турско име “Gaiour (Gavur) Evleri” означава ”Homes на неверниците” , тъй като на първоначалното име на святото място остава неизвестна).

Първата по рода си археологически разкопки на Palmatis са водени от археолога проф Kazamir Попконстантинов от Св Университет Кирил и Методий в Велико Търново , който е най-известен за 2010 г. му откритие на мощите на св. Йоан Кръстител в Раннохристиянска манастир на Св Иван остров в Черно море край бреговете на Созопол .

На разкопки край град Оногур са инициирани и организирани съвместно от Община Тервел и Добрич Регионалния исторически музей .

Три от стъпките на synthronon в наскоро открити 1,500-годишният базилика в Palmatis са запазени.

“За първи път в България, а вероятно дори и в Балканския регион, в християнската археология там е откритие на synthronon който се извисяваше на голяма височина – вероятно 2.7-3 метра,” олово археолог Попконстантинов е цитиран да казва.

“[The synthronon] е в централната част на храма , където владиката ще служи по време налитургии, и ще седне на престола си. Това е мястото, където срещи епископи и съвети бяха проведени. Този храм трябва да играе голяма роля в [днес] територии на Североизточна България, “ добавя той.

Оцелелите стъпки на synthronon на базиликата в Palmatis. Снимка: Дарик Добрич

Водещият археолог проф Казимир Попконстантинов показва действителната височина (от около 3 м), че synthronon извисяваше в. Снимка: Дарик Добрич

The раннохристиянска базилика в крепостта Palmatis е построена по времето на византийския император Юстиниан I Голямата (R. 527-565 от н.е.), и е имал “интересен” интериорен дизайн, споредизследователите.

В близост до synthronon, те откриха пиедестал и запазени фрагменти от мраморна маса олтар. Над олтарната маса, имаше богато украсена балдахин .

В цялата базилика трябва да са били богато украсени въз основа на открити сложни столици на колони , които, според Попконстантинов, може да са били произведени в мраморни работилници в Мала Азия.

В археологическия екип се надява да бъде в състояние да открие баптистерията на голяма ранновизантийска базилика в следващите дни.

Следва да се отбележи, че “нито една монета е била намерена на сайта през трите седмици на разкопките досега, защото от набезите на иманяри” , които трябва да имат многократно плячкосаномястото.

В късната античност и средновековната крепост на Palmatis в община на България Тервел имаше територия от около 225 декара (ап. 56 акра), и местните власти се надяват, че тя ще се превърне в място закултурен туризъм, евентуално в комбинация с крепостта Залдапа , друг голяма късната античност град , чиито останки се намират в близост до община Крушари.

Доклади посочват, че един екип от френски и канадски археолози , които помагат на своите български колегис разкопки в Залдапа са посетили сайта Palmatis, и са били “впечатли” с откриването на на раннохристиянска базилика.

Археологът Казимир Попконстантинов и директор на Добрич Регионалния исторически музей Костадин Костадинов са благодари Община Тервел за вземане на решение за финансиране на първия по рода си разкопкив Palmatis с общо 30 000 лева (прибл. 15 000 EUR).

Според Костадинов, Palmatis може да са били мисли като малък римската пътна станция в миналото, но новото откритие осигурява допълнителни доказателства, че това е основен Късноантична и средновековна град.

“Тази година сме имали първотоархеологическо лято с разкопки вкрепостта Palmatis. Нашите планове са да се разшири дейността наобщинския исторически музей, и да показват това, което виждаме вкрепостта , така че община Тервелможе да започне привличане на хора, интересуващи се от такива сайтове и тази област, “ Тервел зам.-кметът Дияна Илиева е цитиран да казва.

Изтеглете ArchaeologyinBulgaria приложение за iPhone и IPAD!

Следвайте ни на Facebook , Twitter , Google+ , Tumblr , Pinterest !

Големият ранновизантийска базилика в Palmatis е богато украсена. Снимка: Дарик Добрич

Декоративните орнаменти, открити в базиликата руините са довели археолозите да се предположи, че архитектурните фрагменти произхождат от Мала Азия. Снимка: Дарик Добрич

В допълнение към разкопките на крепости Palmatis и Залдапа , през 2016 археологически сезон, наРегионалния исторически музей Добрич също ще работят по разкопките и подводни изследвания накрепостта Caria на брега на Черно море в близост до град Шабла, и на частични реставрационни проекти заЗалдапа и Slavnata канара ( “Glorious Rock”) крепост край град Дебрене , където археолозите са намерени бронзови апликации от Древна прабългарски войн колани през 2015 г., и по- съкровище от византийски монети през 2014.

Фон Infonotes:

В крепостта Palmatis е късната античност и средновековен град и крепост , разположен в близост до град Оногур, община Тервел, в Североизточна България. Той се намира в почти еднакво разстояние от река Дунав град Силистра (древния Дуросторум / средновековния Дръстър ) и Добрич - почти на 50 км от всеки.

Той е разположен на плато с естествените защитни сили, предоставени от коритото на Сухата река, (т.е. Суха река) , която го заобикаля от юг, изток и север. Стените на крепостта Palmatis през четвъртото направления са дълги между 200 и 600 метра. В крепостта правилното е заобиколен с крепостни валове (насипи) с ровове , които са всъщност една външна крепостна стена.

По време на късноримската и ранновизантийската период, на крепостта Palmatis се намира на древния пътот Дуросторум (Durustorum), днешна Силистра на река Дунав, за да Марцианопол (или Marcianople),днешния град Девня в близост до Черно море град Варна (древен Одесос ). Palmatis е и функционира крепост по времето на Първата българска държава (632 / 680-1018).

В късната античност (4 -ти -6 -ти век от н.е.), в близост до крепостта Palmatis, в район, наречен Шан кая (да не се бърка с рок светилище на Шан кая в Родопите в Южна България) , е имало за ранно Christian скален манастир , който е бил част от голяма раннохристиянска монашеска колония центрира вскален манастир в близост до българския град Балик , община Крушари , област Добрич ( която все още е известно днес от неговия пренебрежителен и обидно турско име “Gaiour (Gavur) Evleri” което означава”Homes на неверниците” , както е оригиналното име на святото място остава неизвестна).

В манастира рок в Шан кая в близост до крепостта Palmatis е изоставен в ранното Средновековие, т.е. по време на варварските нашествия на авари и славяни в 6 -ти -7 -ти век, но е възстановен след Първата българска държава приема християнството в 865 г. ( т.е. в 9 -ти -10 -ти век). Той се е хипотеза, че в късното средновековие, т.е. по време на Втората българска държава, на монасите от Shan Kaya може да са преместени в други скални манастири в Североизточна България , като тези по протежение на река Русенски Лом .

Основната галерията на скален манастир в близост до Palmatis, която е с дължина 64 метра и свързвамножество ниши, е запазен.

Малко подробности са известни около крепостта Palmatis тъй като преди лятото на 2016 г., тя е била проучена само с геофизична геодезия, без археологически разкопки.

Днес градчето Оногур е населена с потомци на татари от Кримския полуостров , които са се заселили вСевероизточна България от османска Турция след руско-турските войни от 1806-1812, 1828-1829 и 1853-1856 (т.е. Кримската война) , докато стотици хиляди етнически българи бягали от зверствата на редовни и нередовни османските войски за тогава югозападната част на Руската империя. (Днес потомците на тезибежанци формират общности на историческите българските малцинства в Украйна и Молдова , известен като Бесарабия българи и Taurica (Кримската) българи).

http://archaeologyinbulgaria.com/2016/07/16/archaeologist-discovers-large-early-christian-basilica-with-unusually-tall-synthronon-in-palmatis-fortress-in-northeast-bulgaria/