тагове: Мария Герасова- Спасова

тагове: официални, тоалети

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  подготви: Мария Герасова- Спасова

 тагове: плетени, тоалети

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

тагове: мъжки, шапки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  таг: е хейййййййййй
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

тагове: красавиците, о, хо, хо

 Патентован още в края на миналия век и с доказано действие

Знаете ли, че 75% от нашата кожа е изградена от колаген? Ето защо той се явява най-естествената и ефективна съставка за хидратиране и за забавяне на процесите на стареене. Ето защо в днешно време най-търсените козметични продукти са именно продуктите с колаген. Но тук има важна подробност, която производителите и търговците умишлено пропускат. Това, че в козметиката ви има колаген, съвсем не означава, че той действително ще бъде усвоен от кожата! Даже, когато й “натрапим” неусвояема молекула, я стресираме допълнително, вместо да й помогнем да бъде здрава и млада. И това си проличава, след като изчезне замаскиращият филм от продукта. И няма никакво значение дали колагенът е от риби или бозайници. Ако формулата му не е усвояема, резултатите са буквално отчайващи! И тук е моментът да споделим един факт, с който можем да сме горди. Още в началото на 90-те години на миналия век, български специалисти разработват и патентоват колаген, който доказано въздейства на молекулярно ниво за възстановяване структурата на кожата. Патентът е на производителят на продуктите COLLAGENA, а българският колаген става съставка във висшата и професионална козметика по целия свят!  

Нека разберем, защо българският патентован колаген Collagena е истински феномен. Колагенът е фибрилярен белтък, съставен предимно от аминокиселини. Молекулата му има вид на тройна спирала, състояща се от три пептидни вериги. Всяка една от тях съдържа по ~19 незаменими аминокиселини. Само в неговия състав се среща аминокиселината хидроксипролин по която се идентифицира от другите белтъци. Молекулното тегло на тройната спирала на колагена е  ~360000 D. Достатъчно голяма, за да не може да проникне в този си вид в дълбочина на кожата и да окаже биологичното си въздействие. Под тази форма (нативен или жив колаген) е подходящ за много ценни продукти за медицински цели като превръзки за тежки изгаряния, биологични хирургически конци и др. Но не и за козметични продукти, чиято цел е регенерация и поддържане на младия и красив вид на кожата. 

 

Научно доказано е, че за да окаже биологично въздействие върху кожата на молекулярно ниво, нативният колаген трябва да се преработи и доведе до фрагменти от молекулата с размери между 3000÷5000 D. И именно в това се изразява патентът на българския колаген Collagena – хомогенни по размери фрагменти с точно определена молекулна маса. С висока концентрация на колагеновите фрагменти от 97÷95,5%. И с изключително високата степен на пречистване, максимално освободен от съпътстващи го странични вещества от неорганичен и органичен произход.

Ето защо, ако наистина искаме да се възползваме от действието на колагена, можем спокойно да избираме козметиката с патентован български колаген! С научно доказано въздействие на молекулярно ниво! Българският патентован колаген е гаранция за регенерация, възстановяване и поддържане правилната структура на кожата. На свежият й и млад вид.  

Патентът нa българският колаген - хомогенни по размери фрагменти с точна молекулна маса. Или колаген с по-ниско молекулярно тегло за пълноценно усвояване и въздействие върху кожата!

http://www.bioline.bg/blog/58.%D0%A4%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%B2-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%B8-%D1%81-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5

 тагове: колагенът, български, патент

подбра: Мария Герасова- Спасова

 тагове: царството, куклите

таг: цветята

“It is the very pursuit of happiness that thwarts happiness.”

In September 1942, Viktor Frankl, a prominent Jewish psychiatrist and neurologist in Vienna, was arrested and transported to a Nazi concentration camp with his wife and parents.

Three years later, when his camp was liberated, most of his family, including his pregnant wife, had perished — but he, prisoner number 119104, had lived.

In his bestselling 1946 book, Man’s Search for Meaning, which he wrote in nine days about his experiences in the camps, Frankl concluded that the difference between those who had lived and those who had died came down to one thing: Meaning, an insight he came to early in life.

When he was a high school student, one of his science teachers declared to the class, “Life is nothing more than a combustion process, a process of oxidation.” Frankl jumped out of his chair and responded, “Sir, if this is so, then what can be the meaning of life?”

As he saw in the camps, those who found meaning even in the most horrendous circumstances were far more resilient to suffering than those who did not. “Everything can be taken from a man but one thing,” Frankl wrote in Man’s Search for Meaning, “the last of the human freedoms — to choose one’s attitude in any given set of circumstances, to choose one’s own way.”

Frankl worked as a therapist in the camps, and in his book, he gives the example of two suicidal inmates he encountered there. Like many others in the camps, these two men were hopeless and thought that there was nothing more to expect from life, nothing to live for.

“In both cases,” Frankl writes, “it was a question of getting them to realize that life was still expecting something from them; something in the future was expected of them.” For one man, it was his young child, who was then living in a foreign country. For the other, a scientist, it was a series of books that he needed to finish. Frankl writes:

This uniqueness and singleness which distinguishes each individual and gives a meaning to his existence has a bearing on creative work as much as it does on human love. When the impossibility of replacing a person is realized, it allows the responsibility which a man has for his existence and its continuance to appear in all its magnitude. A man who becomes conscious of the responsibility he bears toward a human being who affectionately waits for him, or to an unfinished work, will never be able to throw away his life. He knows the “why” for his existence, and will be able to bear almost any “how.”

In 1991, the Library of Congress and Book-of-the-Month Club listed Man’s Search for Meaning as one of the 10 most influential books in the United States. It has sold millions of copies worldwide. Now, over twenty years later, the book’s ethos — its emphasis on meaning, the value of suffering, and responsibility to something greater than the self — seems to be at odds with our culture, which is more interested in the pursuit of individual happiness than in the search for meaning. “To the European,” Frankl wrote, “it is a characteristic of the American culture that, again and again, one is commanded and ordered to ‘be happy.’ But happiness cannot be pursued; it must ensue. One must have a reason to ‘be happy.’”

Even though American happiness levels are at a four-year high, 4 out of 10 Americans have not discovered a satisfying life purpose.Flickr/Christian Haughen

According to Gallup, the happiness levels of Americans are at a four-year high — as is, it seems, the number of best-selling books with the word “happiness” in their titles. As of January 2013, Gallup also reports that nearly 60 percent of all Americans today feel happy, without a lot of stress or worry.

On the other hand, according to the Center for Disease Control, about 4 out of 10 Americans have not discovered a satisfying life purpose. Forty percent either do not think their lives have a clear sense of purpose or are neutral about whether their lives have purpose. Nearly a quarter of Americans feel neutral or do not have a strong sense of what makes their lives meaningful.

Research has shown that having purpose and meaning in life increases overall well-being and life satisfaction, improves mental and physical health, enhances resiliency, enhances self-esteem, and decreases the chances of depression. On top of that, the single-minded pursuit of happiness is ironically leaving people less happy, according to recent research. “It is the very pursuit of happiness,” Frankl knew, “that thwarts happiness.”

***

This is why some researchers are cautioning against the pursuit of mere happiness. In a new study, which will be published this year in a forthcoming issue of the Journal of Positive Psychology, psychological scientists asked nearly 400 Americans aged 18 to 78 whether they thought their lives were meaningful and/or happy.

Examining their self-reported attitudes toward meaning, happiness, and many other variables — like stress levels, spending patterns, and having children — over a month-long period, the researchers found that a meaningful life and happy life overlap in certain ways, but are ultimately very different. Leading a happy life, the psychologists found, is associated with being a “taker” while leading a meaningful life corresponds with being a “giver.”

“Happiness without meaning characterizes a relatively shallow, self-absorbed or even selfish life, in which things go well, needs and desire are easily satisfied, and difficult or taxing entanglements are avoided,” the authors write.

How do the happy life and the meaningful life differ? Happiness, they found, is about feeling good. Specifically, the researchers found that people who are happy tend to think that life is easy, they are in good physical health, and they are able to buy the things that they need and want. While not having enough money decreases how happy and meaningful you consider your life to be, it has a much greater impact on happiness. The happy life is also defined by a lack of stress or worry.

Most importantly from a social perspective, the pursuit of happiness is associated with selfish behavior—being, as mentioned, a “taker” rather than a “giver.

The pursuit of happiness is associated with selfish behavior—being, as mentioned, a “taker” rather than a “giver.”

The psychologists give an evolutionary explanation for this: happiness is about drive reduction. If you have a need or a desire — like hunger — you satisfy it, and that makes you happy. People become happy, in other words, when they get what they want. Humans, then, are not the only ones who can feel happy. Animals have needs and drives, too, and when those drives are satisfied, animals also feel happy, the researchers point out.

“Happy people get a lot of joy from receiving benefits from others while people leading meaningful lives get a lot of joy from giving to others,” explained Kathleen Vohs, one of the authors of the study, in a recent presentation at the University of Pennsylvania. In other words, meaning transcends the self while happiness is all about giving the self what it wants. People who have high meaning in their lives are more likely to help others in need. “If anything, pure happiness is linked to not helping others in need,” the researchers, which include Stanford University’s Jennifer Aaker and Emily Garbinsky, write.

What sets human beings apart from animals is not the pursuit of happiness, which occurs all across the natural world, but the pursuit of meaning, which is unique to humans, according to Roy Baumeister, the lead researcher of the study and author, with John Tierney, of the recent book Willpower: Rediscovering the Greatest Human Strength. Baumeister, a social psychologists at Florida State University, was named an ISI highly cited scientific researcher in 2003.

The study participants reported deriving meaning from giving a part of themselves away to others and making a sacrifice on behalf of the overall group. In the words of Martin E. P. Seligman, one of the leading psychological scientists alive today, in the meaningful life “you use your highest strengths and talents to belong to and serve something you believe is larger than the self.”

For instance, having more meaning in one’s life was associated with activities like buying presents for others, taking care of kids, and arguing. People whose lives have high levels of meaning often actively seek meaning out even when they know it will come at the expense of happiness. Because they have invested themselves in something bigger than themselves, they also worry more and have higher levels of stress and anxiety in their lives than happy people.

Having children, for example, is associated with the meaningful life and requires self-sacrifice, but it has been famously associated with low happiness among parents, including the ones in this study. In fact, according to Harvard psychologist Daniel Gilbert, research shows that parents are less happy interacting with their children than they are exercising, eating, and watching television.

“Partly what we do as human beings is to take care of others and contribute to others. This makes life meaningful but it does not necessarily make us happy,” Baumeister told me in an interview.

Meaning is not only about transcending the self, but also about transcending the present moment — which is perhaps the most important finding of the study, according to the researchers. While happiness is an emotion felt in the here and now, it ultimately fades away, just as all emotions do; positive affect and feelings of pleasure are fleeting. The amount of time people report feeling good or bad correlates with happiness but not at all with meaning.

Meaning, on the other hand, is enduring. It connects the past to the present to the future. “Thinking beyond the present moment, into the past or future, was a sign of the relatively meaningful but unhappy life,” the researchers write. “Happiness is not generally found in contemplating the past or future.” That is, people who thought more about the present were happier, but people who spent more time thinking about the future or about past struggles and sufferings felt more meaning in their lives, though they were less happy.

Having negative events happen to you, the study found, decreases your happiness but increases the amount of meaning you have in life.

Having negative events happen to you, the study found, decreases your happiness but increases the amount of meaning you have in life.

Another study from 2011 confirmed this, finding that people who have meaning in their lives, in the form of a clearly defined purpose, rate their satisfaction with life higher even when they were feeling bad than those who did not have a clearly defined purpose. “If there is meaning in life at all,” Frankl wrote, “then there must be meaning in suffering.”

***

Which brings us back to Frankl’s life and, specifically, a decisive experience he had before he was sent to the concentration camps. It was an incident that emphasizes the difference between the pursuit of meaning and the pursuit of happiness in life.

In his early adulthood, before he and his family were taken away to the camps, Frankl had established himself as one of the leading psychiatrists in Vienna and the world. As a 16-year-old boy, for example, he struck up a correspondence with Sigmund Freud and one day sent Freud a two-page paper he had written. Freud, impressed by Frankl’s talent, sent the paper to the International Journal of Psychoanalysis for publication. “I hope you don’t object,” Freud wrote the teenager.

While he was in medical school, Frankl distinguished himself even further. Not only did he establish suicide-prevention centers for teenagers — a precursor to his work in the camps — but he was also developing his signature contribution to the field of clinical psychology: logotherapy, which is meant to help people overcome depression and achieve well-being by finding their unique meaning in life.

By 1941, his theories had received international attention and he was working as the chief of neurology at Vienna’s Rothschild Hospital, where he risked his life and career by making false diagnoses of mentally ill patients so that they would not, per Nazi orders, be euthanized.

That was the same year when he had a decision to make, a decision that would change his life. With his career on the rise and the threat of the Nazis looming over him, Frankl had applied for a visa to America, which he was granted in 1941. By then, the Nazis had already started rounding up the Jews and taking them away to concentration camps, focusing on the elderly first.

Frankl knew that it would only be time before the Nazis came to take his parents away. He also knew that once they did, he had a responsibility to be there with his parents to help them through the trauma of adjusting to camp life. On the other hand, as a newly married man with his visa in hand, he was tempted to leave for America and flee to safety, where he could distinguish himself even further in his field.

As Anna S. Redsand recounts in her biography of Frankl, he was at a loss for what to do, so he set out for St. Stephan’s Cathedral in Vienna to clear his head. Listening to the organ music, he repeatedly asked himself, “Should I leave my parents behind?… Should I say goodbye and leave them to their fate?” Where did his responsibility lie? He was looking for a “hint from heaven.”

When he returned home, he found it. A piece of marble was lying on the table. His father explained that it was from the rubble of one of the nearby synagogues that the Nazis had destroyed. The marble contained the fragment of one of the Ten Commandments — the one about honoring your father and your mother. With that, Frankl decided to stay in Vienna and forgo whatever opportunities for safety and career advancement awaited him in the United States. He decided to put aside his individual pursuits to serve his family and, later, other inmates in the camps.

The wisdom that Frankl derived from his experiences there, in the middle of unimaginable human suffering, is just as relevant now as it was then: “Being human always points, and is directed, to something or someone, other than oneself — be it a meaning to fulfill or another human being to encounter. The more one forgets himself — by giving himself to a cause to serve or another person to love — the more human he is.”

Baumeister and his colleagues would agree that the pursuit of meaning is what makes human beings uniquely human. By putting aside our selfish interests to serve someone or something larger than ourselves — by devoting our lives to “giving” rather than “taking” — we are not only expressing our fundamental humanity, but are also acknowledging that that there is more to the good life than the pursuit of simple happiness.

http://www.businessinsider.com/a-lesson-about-happiness-from-a-holocaust-survivor-2014-10?utm_content=bufferab2b2&utm_medium=social&utm_source=facebook.com&utm_campaign=buffer

Именно гонитбата на щастието го осуетява.

През септември 1942 година Виктор Франкъл, известен еврейски психиатър и невролог във Виена е арестуван и транспортиран до нацистки концентрационен лагер, заедно с жена си и родителите си.

Три години по-късно, когато лагера е освободен, по-голямата част от семейството му,включително бременната му съпруга са загинали, но той, затворник номер 119 104 оживява.

В бестселъра му „Човекът в търсене на смисъл“ /1946/, написан за 9 дни и описващ преживяванията му в концлагера, Франкъл заключава, че разликата между тези, които оцеляват и тези които загиват се заключава в една дума: Смисъл, проникновение, до което стига в ранна възраст.

Когато е студент в университета, един от неговите преподаватели заявява пред класа:“ Животът е нищо повече от процес на горене и окисление“. Франкъл скача от стола си и заявява:“Сър, ако това е така, тогава какъв е смисълът на живота?“.

Както забелязва в лагера, тези които намират смисъл в живота, дори при най ужасни обстоятелства, са много по-устойчиви на страданието от другите, които не са.В книгата си Франкъл пише „Всичко може да бъде отнето от човека, освен последната от човешките свободи- да избира отношението си към заобикалящите го обстоятелства и да избира собствения си път“.

Франкъл работи, като терапевт в лагера и дава в книгата си пример, с двама затворници с намерение за самоубийство.Като много други в лагера, те са изгубили надежда и считат, че няма какво повече да очакват от живота, не виждат смисъл да живеят.

„И в двата случая- посочва Франкъл, беше въпрос на убеждение, че живота все още очаква нещо от тях, нещо в бъдещето ще се случи с тях“.За единият от мъжете беше малкото му дете, което живее в друга страна.За другия, учен, завършването на серия от книги“.

Франкъл пише:

„Тази уникалност и единственост, която разграничава всеки индивид и дава смисъл на съществуванието му се подкрепя, колкото от креативната работа, толкова и от човешката любов.Когато се осъзнае, че човека не може да бъде заместен, отговорността на всеки индивид към неговото съществуване добива изключителни измерения.Човек, който разбира отговорността, която носи за друго човешко същество, което го очаква или към незавършена работа, никога няма да е способен да се лиши от живота си.Той знае защо съществува и е в състояние да понесе всички възможни въпроси „как““.

През 1991 година, библиотеката на американския конгрес и клуб „Книга на месеца“, включиха книгата „Човекът в търсене на смисъл“ , в списъка на 10 те най- влиятелни книги в САЩ. Продадени са милиони екземпляри, по целия свят. Днес, 20 години по-късно изглежда проблемите, които разглежда:подчертаване значението на смисъла,ценността на страданието,отговорността пред нещо по-голямо от самия теб-сякаш са не на място в съвременната ни култура, която се стреми повече към постигане на индивидуално щастие, отколкото на смисъл.“За европееца- пише Франкъл, характерна черта на американската култура е изискването „заповедта“, всеки да бъде „щастлив“.Но щастието не може да се преследва, то трябва да се случи.Всеки трябва да има причина да бъде щастлив.

Според агенция „Галъп“, нивото на щастие в Америка е в четири годишен пик, що се отнася до броя на книгите бестселъри, с думата щастие в заглавието.

Според „Галъп“ към януари 2013 година, повече от 60% от американците се чувстват щастливи, без да имат особен стрес или притеснения.

От друга страна, според Центъра за контрол на болестите 4 от 10 американци не са открили задоволителен смисъл в живота си.40% или смятат, че живота им няма ясен смисъл или не могат да кажат дали изобщо има такъв.Почти ¼ от американците, не могат да преценят или да посочат какво прави живота им смислен.

Изследването показва, че да имаш жизнена  цел, смисъл повишава благосъстоянието, удовлетворението,подобрява менталното и физическо здраве,засилва съпротивителните сили, себеоценката, като намалява опасността от депресия. Нещо повече, строго индивидуалния стремеж към щастие ,прави хората по-малко щастливи. Франкъл знае :“Именно гонитбата на щастие, го осуетява“.

Ето защо, някои изследователи са предпазливи в търсенето просто на щастие.

В ново проучване, което ще бъде публикувано тази година в списание „Позитивна психология“ психолози питат почти 400 американци между 18 и 78 години дали мислят, че живота им е смислен и/или щастлив.

Изследвайки собствените им гледни точки към смисъла, щастието и други променливи-като ниво на стрес,спестяване,желание за деца в продължение на повече от месец, изследователите откриват,че независимо от факта, че смисления живот и щастливия живот се припокриват в някои аспекти, са всъщност съвсем различни.

Да водиш щастлив живот се асоциира от изследваните, като повече да „взимаш“, а смисления живот според тях е повече да „даваш“.

„Щастието без смисъл, характеризира относително еднообразен,погълнат от себе си  или дори егоистичен живот, в който нещата вървят добре, нуждите и желанията се осъществяват лесно, като трудните и материални обвързаности се избягват“ пишат авторите.

Как се различават щастливия и смисления живот?Щастието, според тях, е да се чувстваш добре.По-специално откриват, че щастливите хора са склонни да възприемат съществуването, като леко. Те са в добро физическо състояние и са в състояние да си купят стоките, които искат и от които имат нужда.Докато, недостига на пари влияе върху чувството за щастлив и смислен живот. Липсата им има по-голямо влияние върху усещането за щастие.Щастливият живот се определя и като такъв свободен от притеснение и стрес.

От социална гледна точка, преследването на щастие се счита за егоистично поведение.По-скоро си в категорията на „взимащ“, отколкото на „даващ“.

Психолозите дават еволюционно обяснение на този феномен: щастието е за задоволяване на определена нужда.Ако имате нужда или желание,като глад,  я задоволявате и това ви прави щастливи.С една дума, хората стават щастливи, когато получат това, което искат.Тогава не само хората се чувстват щастливи.Животните също имат желания и нужди, и когато те са удовлетворени се чувстват щастливи, посочват изследователите.

„Щастливите изпитват голямо удовлетворение, когато получават от другите, смислените хора от това да дават на другите“ подчертава Катлин Вос, един от авторите на изследването, от Университета в Пенсилвания.Накратко, смисълът надхвърля собственото аз, докато щастието се ограничава до това, да удовлетвориш потребностите си.Хората, които виждащи в живота дълбок смисъл е по- вероятно да помогнат на другите в нужда. „По правило, чистото щастие не предполага да помагаш на хора в нужда.“ Пишат изследователите Дженифър Ейкър и Емили Гарбински от Станфордския университет.

Това, което отличава хората от животните, не е стремежа към щастие, което се случва навсякъде по света, а търсенето на смисъл, което е уникално за хората според Рой Баумайстер, ръководител на изследването и съавтор с Джон Тиърни на книгата „Силата на волята: Преоткриване на най- голямата човешка сила“.Баумайстер, социален физиолог от Държавния университет на Флорида е обявен за най-цитирания научен изследовател на 2003 година.

Участниците в изследването определят смисъла, като отделяне на част от тях самите и предоставянето им на други живи същества или осъществяване на саможертва, в името на цялата група.По думите на Мартин Селингман, един от най- големите живи физиолози „в смисления живот, вие използвате най- големите си способности и таланти, за да служите на нещо, което мислите, че е по- важно от самите вас“.

Например, наличиято на повече значение в живота се олицетворява с дейности, като купуване на подаръци за другите, грижи за деца,убеждаване в определена идея.Хората, които имат по-високи цели в живота, често търсят значението, дори и ако това няма да ги направи щастливи.Защото, те инвестират в нещо по-голямо от тях.Те също се притесняват повече и имат по- високи нива на стрес,отколкото щастливите хора.

Да имаш деца, се счита за смислен избор, който е свързан и със саможертва, но и води до по-малко щастие, включително и за хората в това изследване.Всъщност, според физиолога в Харвард Даниел Гилберт, изследването показва, че родителите са по-малко щастливи,когато общуват със своите деца, отколкото, когато спортуват, ядат или гледат телевизия.

„Това, което правим, като човешки същества е да се грижим и помагаме на другите.Това прави живота ни смислен, но не ни прави по-щастливи.“ми каза Баумайстер в интервю.

Авторизиран превод на български  Георги Караджов

А

Абревиатура – Съкратена сложна дума, образувана от началните букви на думите, влизащи в състава на сложното название.

        • ОУ (Основно училище)

        •  БНТ (Българска национална телевизия)

        •  ЕС (Европейски съюз)

Абсолютни синоними – Думи, които напълно съвпадат по значение и употреба.

        • езикознание и лингвистика;

        • граматичен и граматически

        • вертолет и хеликоптер

Абстрактни съществителни имена ( отвлечени съществителни имена) – Съществителни имена, с които се назовават нематериалните неща, които не можем да възприемем със сетивата си, можем само да ги мислим (усещаме ги, разбираме ги с ума си, но не можем да ги видим, да ги пипнем):

        • радост, страх, надежда, любов, чест, достойнство, човещина и др.

Авторска реч – Речта на автора в дадено художествено произведение; речта, в която авторът говори от свое име, а не от името на героя:

        •  – Чекай, облечи това отгоре! – И тя му подаде връхна дреха, с която беше покрила детето. – Взех манастирско скришом, боже, прощавай, грях сторих…(Ив. Вазов, “Една българка”).

Вж. Страница 32, зад.3

Адресант – Лице, което изпраща съобщение (подател).

Адресат – Лице, което получава съобщение (получател).

Алегория – вж.  Алегория

Алитерация – вж.  Алитерация

Анафора – вж. Анафора

Антоними – Думи с противоположно значение.

        • млад – стар

        • горе – долу

        • бързо – бавно

♦ Антонимите винаги принадлежат към една и съща част на речта.

Арго – Изкуствено създаден език на отделна група  с цел тайност на общуването. Таен говор.

Архаизъм (от гръцки през френски – стар) – Стари думи или изрази, които вече не се употребяват в обикновения съвременен език. 

        • софра  – вид ниска масичка

        • бран, рат – война

        • хоратя – говоря

Асонанс – вж.   Асонанс

Б

Безглаголно  (именно) изречение – Изречение, в което няма място за сказуемо.

     • Няколко стълби надолу, една каменна полукръгла ограда… и Ниагарският водопад! (Ал. Константинов “До Чикаго и назад”)

♦ С безглаголни изречения се изразяват:

→ силни чувства или оценка – одобрение, възторг, страх

    • Ужас!

→ силно желание или категорична заповед, отправена към слушащия:

      • Мирно!

Безличен глагол – Глагол, изразяващ действие или състояние, което протича от само себе си, без вършител на действието. Тези глаголи не могат да бъдат свързани с лично местоимение (не можем да кажем аз ми причернява).

♦ Безличните глаголи означават главно:

  • природни явления - съмва се, мръква се, роси, гърми, свечерява се

   • вътрешни състояния и преживявания на човека - причернява ми, тресе ме, срам ме е, криво ми е, струва ми се

  • отделни понятия - има, няма, изглежда, трябва, може, стига (тези глаголи се употребяват и като лични)

Безлично изречение – Едносъставно изречение, в което подлогът не е означен и не може да бъде възстановен.

      • ”Но съмна вече…” (Хр. Ботев, “Хаджи Димитър”)

      • Цял ден гърмя.

     • Цял ден ми се спи. Не можем да кажем Аз цял ден ми се спи.

Безподложно изречение – Едносъставно изречение, в което няма изразен подлог. Безподложните изречения биват лични ↓ и безлични ↑.

Безподложни лични изречения – В тези изречения подлогът липсва, защото говорещият не го е назовал, но може да бъде възстановен. В българския език често се използват такива изречения, тъй като личните глаголи съдържат информация за вършителя на действието.

      • Тръгнахме към върха рано сутринта. В това изречение подлогът може да бъде възстановен: Ниетръгнахме към върха рано сутринта.

 • Научи ли стихотворението? Ти научи ли стихотворението?

      • Ще ходя на кино. Аз ще ходя на кино.

Бройна форма на съществителните имена от мъжки род – вж. Особена форма на съществителните имена от мъжки род

В