Monthly Archives: декември 2016

Влечуги бр.(75

Влечугите (Reptilia) са клас гръбначни животни, включват дишащи атмосферен въздух четирикраки, обикновено покрити с люспи. Макар и все още използвана в повечето съвременни системи за класификация, групата на влечугите е парафилетична, като обединява всички Амниота (гръбначни с амниотично яйце) с изключение на птиците, бозайниците и техни изчезнали роднини. 

Влечугите са животни с непостоянна телесна температура (пойкилотермни) – не произвеждат достатъчно топлина, за да поддържат постоянна телесна температура, а вместо това разчитат на топлообмен с околната среда, за да регулират вътрешната си температура, например чрез придвижване между сянка и слънце. Повечето влечуги са месоядни и яйцеснасящи, някои са яйцеживораждащи, а други са същински живораждащи.

Влечугите, възникват преди около 320 – 310 милиона години по време на периода на карбон. Еволюират от напреднали подобни на земноводни влечуги, които стават все по-адаптирани към живот на сушата. Много групи влечуги изчезват, включително динозавриптерозаври и водните групи като ихтиозаврите.

Съвременните представители са разпространени на всички континенти, с изключение на Антарктида, като най-голямо разпространение имат в тропиците и субтропиците. Обитават подземни хабитатипустинигориблатаокеани и други. Размерите им варират от дължина 1,6 cm при гекона Sphaerodactylus ariasae до дължина 6 m и маса над 1 000 kg при соленоводния крокодил (Crocodylus porosus).

Съвременните влечуги се разделят на 4 разреда:

  • Testudines (Костенурки) – около 300 вида;
  • Squamata (Люспести) – включва змиигущери и други – около 7 900 вида;
  • Rhynchocephalia (Клюноглави) – 2 вида;
  • Crocodylia (Крокодили) – 23 вида.

Въпреки че те имат люспи на краката си и снасят яйца, птиците са изключени от групата на влечугите, отчасти защото са топлокръвни. Затова не са включени в списъка по-горе. Въпреки това, тъй като някои влечуги са по-тясно свързана с птици, отколкото с други влечуги – крокодилите са по-тясно свързани с птици, отколкото с гущери. Някои учени ги групират в монофилетична група включваща и над 10 000 вида птици, известна като Sauropsida.

Науката изучаваща земноводни и влечуги се нарича херпетология (на гръцки: ἑρπετόν, херпетон – „пълзящ“ и -λογία -логия – „слово“, „наука“).

Разпространение 

 

Влечугите са се приспособили към множество среди, включително и океаните.

Влечугите са представени почти по цялото земно кълбо, с изключение на зоните, които е твърде студено – близо до полюсите. Тъй като те са студенокръвни животни, предпочитат по-скоро по-високи температури, а тяхното присъствие и разнообразие стават все по-голямо в близо до тропиците. Така най-богатите континенти на влечуги са АзияАфрика и Южна Америка.

Влечугите са адаптирани към много различни местообитания. Техен дом са тропическите гори, където са отличават с много високо видово разнообразие, но също обитават и пустините, където има гущери и змии, които през деня се крият от горещините и излязат през нощта. В планинските райони гущерите се крият в купчини камъни, а някои змии са се специализирали в районите с висока надморска височина, като усойницата (Vipera ursinii), която се среща във високите планини на Европа при надморска височина до 2 000 m.[4] Някои от влечугите се заравят и прекарват част от живота си под земята, както Amphisbaenia. Влечугите също са успели да колонизират водната среда: крокодилите, някои костенурки като европейска блатна костенурка и някои змии като анаконда, мокасинова водна змия (Agkistrodon piscivorus) и представители на смокообразни са обитатели на реки и езераМорските костенурки са завладели всички океани по света и излизат на сушата само за да се размножават (да снесат яйцата си).Морските змии проявяват по-високо ниво на адаптация, тъй като повечето от тях не се връщат на сушата и целият им жизнен цикъл преминава в морето. Много видове са се приспособили към живот по дърветата. Някои от тях могат да се движат от дърво на дърво като планират – летящи дракони (Draco Volans) и в по-малка степен някои летящи змии (Chrysopelea ornata).

Анатомия 

 

Скелет на Мегалания изчезнал от Австралия преди около 40 хил.години

 

Скелет на змия

 

Череп на крокодил

Скелет 

Гръбначен стълб 

Гръбначният стълб при влечугите е разделен на четири основни части: шийна (на латинскиpars cervicalis), гръдно-поясна (pars thoracolumbalis), кръстна (pars sacralis) и опашна (pars caudalis).

Броят на прешлените варира при различните видове. Средният им брой е 50 – 80, но при змиите могат да достигнат до 140 – 435. Шийните прешлени са от 7 до 10 като първите два са атлас и епистрофей. Вторият се появява за първи път в еволюцията на гръбначните животни и прави възможно движението на главата наляво и надясно. При някои влечуги от последните три прешлена излизат чифтове шийни ребра. Гръдно-поясният отдел на гръбначния стълб е съставен от 16 до 25 прешлена като от всеки от тях излиза чифт ребра. Първите няколко чифта ребра заключват пространството на гръдния кош, който липсва при змиите. Гръдната кост е образувана от срастването на коремните части на няколко предни двойки ребра. Кръстната част на гръбначния стълб е представена само от два прешлена, които посредством издатъци се свързват с таза. Опашният отдел е съставен от няколко десетки постепенно намаляващи по размер прешлени, които към края на опашката съвсем изтъняват в миниатюрни костици.

При някои групи влечуги се наблюдават характерни отличия в устройството на гръбначния стълб. При змиите той видимо се дели само на две части – туловищна и опашна. При костенурките туловищната част на гръбначния стълб е сраснала с панцира и го прави неподвижен.

Череп 

Черепът при влечугите е вкостен в значително по-голяма степен в сравнение със земноводните. Единствено обонятелната капсула и слуховата област са изградени от хрущял. Слуховата област е съставена само от една кост наречена проотикум. Нова е и слъзната кост, която липсва при земноводните. За първи път при гущерите и крокодилите се появява твърдо небце. Лицевата и мозъчната част на черепа се залагат отделно в ембрионалното развитие, но по-късно се свързват в общо анатомично образувание. В състава на черепа освен първичните кости, които нормално го изграждат се включват и допълнителни кожни пластинки, които вторично вкостяват.

Поясчета и крайници 

Предното поясче е вкостено. Единствено при лопатката се наблюдава хрущялна супраскапула. Тазът е съставен от три чифтни кости свързани неподвижно помежду си. Крайниците са устроени подобно на тези при земноводните. Предните крайници са съставени от раменна кост, подмишница и длан с пръсти, а задните от бедро, подбедрица и ходило с пръсти. Пръстите накрая си имат нокти.

Мускулатура 

Мускулатурата в сравнение с тази на земноводните е по-добре развита, особено в главата, шията и крайниците. Представена е от дъвкателна, шийна, дихателна, а също така и флексори и екстензори осигуряващи процеса на движение на организма. Подкожната мускулатура позволява промяна на положението на роговите пластинки.

Кожа 

 

Линеене при Източна зелена мамба‎

Съставена е от епидермис и намираща се под него дерма. Епидермисът е най-външната покривка на кожата и често участва в образуването на различни кожни образувания. Такива са люспите при гущерите и змиите, костните пластини при крокодилите и панцира при костенурките. Смяната на епидермалния слой се осъществява при процеса на линеене. Отделя се частично или пълно от тялото на влечугото като отдолу остава нов слой, който бързо нараства и вкостява. Линеенето се осъществява до няколко пъти в годината. За разлика от бозайницитедермата е по-тънка. Наличието на епидермис позволява кожата на влечугите да издържа на сушата. Липсват и слизести жлези характерни за земноводните.

Във вътрешността на дермата се намират специални клетки наречени хроматофори. В тях се секретират пигментимеланини и каротиноиди. Благодарение и на гуанина в тях те са способни и да отразяват светлината. Хроматофорите са способни да променят цвета на тялото за сравнително кратко време. Типичен пример за това е промяната на цвета на кожата при хамелеоните.

Нервна система 

Подобно на голяма част от гръбначните животни нервната система е представена от главен и гръбначен мозък. Главният мозък е разположен в черепната кутия. Отделните му части са почти еднакво развити. Характерна особеност е, че частите му не са разположени в права линия, а образуват лека чупка поради по-ниското разположение на продълговатия мозък. За разлика от рибите и амфибиите, при които главния мозък е от ихтиопсиден тип при влечугите той е от зауропсиден. Различават се пет части на главния мозък:

  • Краен мозък – съставен е от две големи полукълба, разделени от дълбока мозъчна бразда. Повърхността на полукълбата е напълно гладка. При крокодилите се наблюдава струпване на мозъчни клетки, което се приема за зачатък на мозъчна кора.
  • Междинен мозък – разположен е между предния и средния мозък. В горната му част се намира теменен орган, а в долната му част е хипофизата. Дъното на междинния мозък е заето от зрителните нерви и тяхната хиазма.
  • Среден мозък – представен е от два големи предни хълма, представляващи зрителна част и два малки хълма в задната половина на мозъка. Зрителната кора е развита в значителна степен в сравнение с тази на амфибиите.
  • Малък мозък – покрива предната част на продълговатия мозък. Той е значително по-добре развит от този на земноводните.
  • Продълговат мозък – той прави характерна извивка във вентрална посока.

От главният мозък излизат 12 чифта черепно-мозъчни нерва.

Гръбначният мозък е удебелен в шийната и поясната област. От него излизат сегментални гръбначномозъчни нерви, които образуват раменни и тазови сплитове. Притежава и сиво мозъчно вещество под формата на буквата „Н“.

Сетивни органи 

 

Терморецептори при различни видове змии

 

Око и слухов отвор при гущер

Влечугите притежават шест основни сетивни органа.

  • Очи. Устроени са по-сложно от тези на земноводните. В склерата се намира пръстен от твърди вкостени пластинки, от задната част на очната ябълка към склерата се вдава образувание наречено пектен, в ресничестото тяло се намира мускулатура, която позволява не само преместването на лещата, но и промяната на нейната форма. Очите са приспособени за възприемат образи във въздушна среда. Поради това са нужни и допълнителни спомагателни органи, които да запазват неговата цялост и функция. Такива са слъзните жлези, които посредством произвеждания от тях секрет не позволяват окото да изсъхне. Друг орган са клепачите. При някои змии се образува допълнителна ципа намираща се над окото. Поради характера на метаболизма си повечето влечуги са дневни животни. Ето защо е добре развито цветното зрение, което е най чувствително към жълто-оранжевата част от спектъра на светлината.
  • Уши. Състоят се от вътрешно, средно и зачатък на външно ухо. Вътрешното ухо е съставено от утрикулус с три полуокръжни канала, сакулус с охлюв и мембрана базиларис. За разлика от зрението слухът няма първостепенна роля сред сетивата на влечугите. Те възприемат звуци в диапазона 20 – 6 000 Hz, но повечето от тях чуват добре само в диапазона 60 – 200 Hz (при крокодилите 100 – 3 000 Hz).
  • Обонятелен органОбонянието се извършва с помощта на хоаните и Якобсонов орган. За разлика от земноводните хоаните се намират близо до глътката и позволяват влечугото свободно да диша дори когато се храни.
  • Орган на чувствителността към топлина (терморецептори). Намира се в лицевата ямка между очите и носа, симетрично от двете страни. Добре развит при змиите.
  • Орган на вкуса. Вкусовите луковици са разположени основно в глътката.
  • Осезателен орган. Осезателните образувания се намират под люспите и по езика.

Дихателна система 

Влечугите дишат с помощта на бял дроб като движенията на органа се осъществяват от налягането осъществено върху него от междуребрената и коремната мускулатура. В задната част на устната кухина е разположен отворът на ларинкса – глотис. В стените му има пръстеновиден и покривен хрущял. След ларинкса следва трахея, която в долната си част се разделя на бронхи за левия и десния дял на белия дроб. Подобно на земноводните белите дробове при влечугите имат торбовидна структура. Въпреки това обаче вътрешният им строеж е изключително сложен. Вътрешните стени на алвеолите са нагънати и прилепени една до друга и това увеличава значително дихателната повърхност.

Тъй като тялото е покрито с люспи, кожно дишане при влечугите липсва (с изключение на мекочерупчестите костенурки и морските змии) като белите дробове са единствения орган осъществяващ дишането. При крокодилите се е развила диафрагма, която допълнително помага при дишането. При костенурките дишането е ограничено от черупката. Установено е, че белият дроб е обвит от тънък мускул, който при съкращаването си помага при дишането.

Кръвоносна система 

 

Схема на кръвообращението при влечугите

Подобно на рибите и земноводните, влечугите също са студенокръвни животни. Това се дължи в най-голяма степен от устройството на сърдечно-съдовата система и типа на кръвообращение.

Отвън сърцето е обвито с перикард. Съставено е от една камера и две предсърдия. Чрез непълна преграда камерата е разделена на лява и дясна половина. При крокодилите има почти пълна преграда, но с малък отвор. Между предсърдието и камерата се намира по едно полулунна клапа. От камерата излизат три самостоятелни артерии:

  • Артерията излизаща от лявата част на камерата носи окислена кръв и дава разклонения за лява и дясна сънна артерия и продължава към дясната дъга на аортата.
  • Артерията излизаща от дясната част на камерата носи смесена кръв и образува лявата дъга на аортата.
  • Третата артерия излиза също от дясната половина на камерата и носи венозна кръв. Разделя се на дясна и лява белодробна артерия.

След като се отдели окислената кръв към главата двата дяла на аортата се съединяват в една нечифтна гръбна аорта и продължава назад като дава различни разклонения към органите на тялото. Така смесената и артериалната кръв допълнително се смесват в общата аорта.

Ендокринна система 

От ендокринната система далакът е добре развит. Хормоните на тиреоидната жлеза контролират отделянето на роговата обвивка. Хипофизата е също добре развита.

Лимфна система 

Лимфната система се състои от подкожни синуси и лимфни сърца в основата на опашката.

Влечугите имат сложно изградена лимфна система, чийто многобройни съдове обгръщат вените. Под гръбначния стълб преминава главният лимфен съд, който в горната си част се разклонява, а двата му клона се вливат в горните кухи вени. В задната част на тялото се намират други големи съдове както и лимфните сърца, които изпомпват лимфата в тазовите вени.[5]

Храносмилателна система

Благодарение на разнообразието от хранителни ресурси, с които влечугите се хранят се появява и по-ясна диференциация на отделите от храносмилателната система. Съставена е от устаглъткахранопроводстомахтънкодебело черво и клоака. Между тънкото и дебелото черно се намира сляпо черво, което липсва при земноводните. Черният дроб е с жлъчен мехур, притежават и задстомашна жлеза.

Отделителна система 

Отделителната система при влечугите е представена от бъбрециуретра и пикочен мехур.

За разлика от рибите и амфибиите, при които бъбреците трябва да се справят с отделянето на голямо количество вода от организма, при влечугите вследствие на преминаването към сухоземен начин на живот бъбреците трябва да филтрират кръвта като отделят голямо количество соли и непотребни вещества, образувани в резултат на обмяната на веществата. При първите бъбреците са от типа мезонефрос. При влечугите бъбреците вече са от типа заден бъбрек (метанефрос, meta – „след“, nephros – „бъбрек“). От мезонефроса еволюционно се запазват само каналите, които остават като части на половата система. При метанефроса се оформят малпигиеви телца. Те нямат каналчета, които започват от тях (нефростоми) и са разположени близо едно до друго. Поради това бъбрекът е къс и компактен.

Като изходен канал служи отклонение от Волфовия канал, наречено уретра. Тя е тънкостенна и се отваря на вентралната страна на клоаката. При някои влечуги (крокодили, змии, някои гущери) уретрата е слабо развита.

Полова система 

 

Чифтосващи се гущери от вида Зелен анолис (Anolis carolinensis)

Влечугите са разделнополови организми.

  • Женска полова система. Състои се от яйчници, които нямат връзка с яйцепроводитеОплождането се извършва в яйцепроводите. Последните се отварят в клоаката.
  • Мъжка полова система. Съставена е от семенници с каналчета, които излизат от тях и семепровод, който се отваря в уретрата преди клоаката. При гущерите в клоаката се намират два копулационни израстъка, по които се стичат сперматозоидите. Те нямат структура на пенис, макар че служат при копулация. За пръв път пенис се появява при крокодилите.

Влечугите снасят яйца. Някои са яйцеживородни или живородни. Развитието им е без метаморфоза.

   
 от Уикипедия
 тагове: влечуги

 

НОВО БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВО БР.175

Освобождението на България от турско робство (1878) поставя началото на нова епоха от развитието на българското изкуство. През 80-те години на ХІХ век в България пристигат художници – българи и чужденци, които за завършили художествени академии в Италия и Германия. Описателно-етнографският подход към сюжета, точност и конкретност при изобразяването на типажите, средата, детайлите и природата са същината на тяхното изкуство. Битовият жанр е в разцвет, а „Ръченица” (1894) на чеха Иван Мърквичка (1856-1938) вероятно е най-популярната картина, която се е превърнала в своеобразна емблема на епохата.
Иван Мърквичка е и талантлив портретист. Потретите на Амалия Гаврилова (1896) и Стоян Заимов (1904) са ярко доказателство за достолепието, самочувствието и силната виталност на следосвобожденската личност.
Всеки от първите български следосвобожденски художници има свои предпочитания към определен кръг от теми и сюжети. Антон Митов (1862-1930) е признат майстор на сцени от градските пазари и „Шопкини на пазар в София” (1903) и „Пазар на зеленчуци в София (Гънчарският пазар)” (1917) са типични примери на неговите многофигурни композиции, разположени на огряни от слънцето градски улици и площади.
Иван Ангелов (1864-1924) предпочита жетварските сцени. „Жътва в Чепинско” (1905) е класически образец на неговото изкуство, в което подробния „разказ”, характерен за съвременниците му, е заместен от стегната композиция с ясен ритъм на обобщените форми.
Ярослав Вешин (1860-1915) пристига в България през 1897 година със славата на утвърден мюнхенски художник. Неговата свободна живопис, богата палитра и енергична четка са пример за модерна живописна култура на следващото поколение български художници. „Връщане от пазар” (1898) и „Контрабандисти” (1899) са първите картини, рисувани от Вешин в България и показани на изложби в София. В началото на ХХ век Ярослав Вешин рисува военни композиции и поставя началото на баталния жанр в българската живопис. Неговото монументално платно „Отстъплението на турците при Люлебургаз” (1914) със силата на своята емоционална наситеност и майсторска живопис е най-яркият образец на жанра в новото българско изкуство.
В началото на 20 век плеяда талантливи млади художници, обикновено наричани „Български импресионисти” коренно променят облика на българската живопис. 
Никола Петров (1881-1916) безспорно е най-яркият представител на младата генерация. Неговите пейзажи, виртуозно изпълнени с къса експресивна мазка като мозайка от условни цветове, трептят от светлина и багри, а градските мотиви в неговото творчество са своеобразна живописна еманация на българския модернизъм от началото на 20 век. Надарен с изострена чувствителност към истинските стойности в изкуството, Никола Петров само за няколко години придава на българската живопис европейски измерения.
 „Кеят на Месемврия” (1910) на Йордан Кювлиев (1877-1910) е образец за нивото на пленеризма в българското изкуство от началото на 20 век. Талантлив художник, с подчертано чувство за композиция и силата на колорита, платната на рано загиналият Йордан Кювлиев са сред най-добрите образци на българския импресионистичен пейзаж.
Влиянията на импресионизма оставят следа и в ранното творчество на художници, които са обвързани с академичното наследство. Пейзажите „Река Марна край Париж” (1907) на Цено Тодоров (1877-1953) и „Край Сена” (1914) на Борис Митов (1891-1963) са примерни за различните степени на възприемане на европейската художествена култура от младите български художници в началото на 20 век.
Наред с пейзажа, основен жанр на българския „импресионизъм” е портретът като младите портретисти търсят моделите си сред своето семейство и приятели. Портретите на Елена Карамихайлова (1875-1961) и Никола Маринов (1879-1948) очертават основните тенденции в жанра. Те не се интересуват от достолепието и внушителната осанка, а се стремят към живописен еквивалент на духовната близост и почувстваното настроение на модела. Плавната, често обърната в полупрофил фигура е предпочитаната постановка на модела в новия портрет, която носи със себе си усещането за самота и вглъбеност. Този мотив на портрета – настроение е типичен за българското изкуство от първото десетилетие на 20 век и е развит в галерия от замечтани, леко сантиментални дамски образи.
През първото десетилетие на 20 век в българската живопис остава силна академичната традиция. Тя се поддържа както от откритото през 1896 година Държавно рисувално училище (Художествена академия) в София, така и от обучението на наши художници в Германия, предимно в Мюнхен, в Италия (Торино и Рим), в Русия. Пейзажът и портретът са предпочитаните жанрове, но вариантите са разнообразни – портрет-композиция, портрет сред пейзаж, различни типове пейзаж. В началото на века българските художници отделят с специално внимание и на голата фигура, която се обособява като нов самостоятелен жанр в нашата живопис.
Майстор на портрета-настроение е мюнхенският възпитаник Никола Михайлов (1876-1960). В България (той напуска страната през 1911 година), художникът въвежда тондото като композиционен похват и създава галерия от дамски портрети, изведени с изящен рисунък и разработени в приглушена гама („Годежен пръстен”). В портретите на българските писатели („Портрет на Петко Ю. Тодоров”) Никола Михайлов постига внушението за духовна възвишеност и аристократизъм.
Ранното творчество на Стефан Иванов (1875-1951), представено с портрета-композиция „Капят есенни листа”, също е подвластно на елегичните настроения на епохата. През 20-те и 30-те години, воден от подчертаното си чувство към чистия рисунък, ясната форма и композиция, Стефан Иванов създава серия портрети, които очертават неокласицизма в българската живопис през периода („Портрет на Дора Габе”). 
Творчеството на Цено Тодоров (1877-1953) и Борис Митов (1891-1963) допълва представата за академичния портрет в българската живопис през първите десетилетия на 20 век. 
 В началото на 20 век, като се опира на уроците на Ярослав Вешин, Атанас Михов (1879-1975) създава първите образци на обобщения, панорамен пейзаж в българската живопис (Ледовете на Дунава край Силистра”). Пак през тези години Александър Мутафов (1879-1957) се утвърждава като художник-маринист и неговите морски пейзажи поставят началото на жанра в нашето изкуство. 
30-те години на 20 век са период на класическа зрялост на новото българско изкуство. Време изключително богато на творчески личности, първи негов белег става последователната защита на индивидуалния „стил”. За младите художници, завършили академията около 1930 година (Бенчо Обрешков, Вера Недкова, Васил Бараков, Давид Перец, Борис Елисеев …), последователната ориентация към определени образци е отминал етап. С размах и професионално самочувствие те свободно се опират на всичко, което им предлага европейската и национална култура, и без да се съобразяват с „чистотата” и доктрините на различните явления, извеждат своя индивидуална стилистика. Това трансформиране на много широк диапазон от чужди и родни „опити” е характерен знак на периода. В живописта и скулптурата се върви към нов пластичен синтез, основан на сложни модерни взаимоотношения на пространство, обем, линия, цвят. В художествената практика той се изразява и в пълната равнопоставеност на темите, жанровете и мотивите, разчупване на границите между тях и постоянното им преливане, варианти, които зависят само от индивидуалния възглед на художника. 
Със своето богатство и многоплановост изкуството на 30-те години е израз на осъществените стремежи на няколко поколения български художници. То е органична част на европейския художествен процес, който подготвя развитието на изкуството през втората половина на 20 век.
НМБИИ притежава зала, която  е посветена на творчеството на тримата големи майстори на класическата живопис от 30-те години на 20 век – Дечко Узунов (1899-1986), Илия Петров (1903-1975) и Ненко Балкански (1907-1977). В своето ранно творчество, 20-те години на века, Дечко Узунов и Илия Петров преминават през увлеченията по отгласите на сецесиона и експресионизма и рисуват картини, които отговарят на духа и тежненията на кръга „Родно изкуство”. През 30-те години и двамата художници, обогатени с опита от младежките си години и усвоили похвати на класическата живопис, се утвърждават като големите майстори на психологическия портрет в българското изкуство.
Дечко Узунов рисува големия български артист Кръстю Сарафов в ролята на Фалстаф през 1930 година. С уверената си свободна четка и композиционно майсторство, с блестящ артистизъм Дечко Узунов създава „театралния” портрет в нашето изкуство, живописен еквивалент на мощното присъствие на Кръстю Сарафов на българската сцена.
В живописта на Илия Петров няма външни ефекти. Неговото изкуство е пример за извличане на богати нюанси в сдържаната, достигаща до монохромност цветова гама и нейното съчетаване с виртуозен рисунък. Надарен с остра наблюдателност, той извайва галерия от психологически проникновени портрети.
Портретът, натюрмортът и пейзажът са жанровете, в които най-пълно се разкрива талантът на Ненко Балкански. Той се откроява сред своите съвременници с майсторството си да гради сложни композиции с плътни форми, изпълнени с топли наситени цветове. Ненко Балкански оставя прекрасни образци на композициите в интериор, в които съчетава елементи на портрета с пейзажа и натюрморта.
Двадесетте години на 20 век са особен период от развитието на българското изкуство. В България, както в цяла Европа след края на Първата световна война, се формира младо поколение художници, които енергично отстояват ценностите на своето изпълнено с катаклизми време. За него еднакво значими са традицията и авангардът, модерната естетика и фолклорът. Това определя широкия диапазон на европейски „опити”, на които се опира новото поколение. В неговото изкуство са сплетени наследеното чувство за реализъм на формата, варианти на импресионизма и сецесиона, отгласи на експресионизма. В художествената практика на времето тази плетеница се проявява в твърде различни резултати. Експресията, ярката декоративност на цветовете, особената стилизация на формите в творчеството на Иван Милев  (1897-1927) са върховно постижение и своеобразна емблема на движението „Родно изкуство”. Но неизменна част от него са и „Благовест” и „Интериор” на Сирак Скитник (1883-1943), открито опиращ се на руската традиция на дружеството „Мир искусства”, както и илюстративния символизъм в картината на Никола Кожухаров (1892-1971) „Мене ме, мамо, змей люби”.
Пак през 20-те години в българското изкуство се утвърждава името на Борис Георгиев (1888-1962), който със своята композиция „Вечният път” дава един от най-чистите варианти на символизма в българската живопис
Като художествен резултат на другия полюс са произведения като „Автопортрет с музи” на Иван Бояджиев (1894-1981), „Пейзаж от Нюрнберг”, на Иван Пенков (1897-1957), „Марионетки” на Сирак Скитник, „Старият театър” на Никола Танев (1890-1962). Мотивите и начините на тяхната художествена интерпретация ги отвеждат настрани от широко прокламирания стремеж към „национален стил”.
За много от младите художници 20-те години са време на опити и експерименти, време на изглеждане на личен почерк и прокарване на своя път в изкуството. През следващото десетилетие едни от тях ще се върнат към класическата форма (Дечко Узунов, Илия Петров), други (Никола Танев и Сирак Скитник) ще разгърнат напълно таланта си на живописци, трети като Иван Ненов ще променят своя стил и ще оформят облика на българския модернизъм на 30-те години. Но именно опита натрупан през 20-те години, разнопосочен и невинаги последователен, е основата за разцвета на българската живопис през 30-те години.  
През 30-те години на 20 век проблемът за националния облик на изкуството продължава да бъде определящ за развитието на българската живопис. Почти няма художник от периода, който да не се докосва до националната тема, да не създава картини с мотиви, подсказани от бита и облика на българското село и стария български град. Проблемът не е в мотивите или темата, а в начина на тяхната интерпретация. През 30-те години той не е еднозначен. Художниците на 30-те години развиват националната тема като разработват разнообразни пластични решения, които варират от сочна и експресивна живопис до подчертано  декоративно-стилизаторски похвати.
В залата са представени някои от най-значителните произведения на художниците, посветили своето творчество на националната тема. Особено място в нея е отредено на творчеството на Владимир Димитров – Майстора (1882-1960). В неговото изкуство националното, въплътено в чистите ликове на момите, в експресивните жетвари и жетварки, в тържествения строй на обряда (сватбени хора и ръкоцелувания) надхвърля границите на живописта, за да се превърне в знак на българската душевност.
В майсторската живопис на Златю Бояджиев (1903-1976) битовият факт е извисен до символ на битието, експресивната четка на Стоян Венев (1904-1989) гради здраво стъпилия на земята образ на българския селянин, а „Розоберачки” на Стоян Сотиров (1903-1984) излъчват неподправено внушение за монументална възвисеност.
Красотата на българския възрожденски град оживява в карловските дворове на Никола Танев (1890-1962), в търновските панорами на Борис Денев (1883-1969), в изпълнените с живот калдъръмени улици на Пловдив на Цанко Лавренов (1896-1978).
Васил Стоилов, Данаил Дечев, Владимир Рилски, Ценко Бояджиев, Бочо Донев, Борис Коцев и други – всеки от тях прави своя интерпретация на националното и със своето изкуство обогатява панорамата на българската живопис. 
Освобождението на България от турско робство (1878) поставя началото на нова епоха от развитието на българското изкуство. През 80-те години на ХІХ век в България пристигат художници – българи и чужденци, които за завършили художествени академии в Италия и Германия. Описателно-етнографският подход към сюжета, точност и конкретност при изобразяването на типажите, средата, детайлите и природата са същината на тяхното изкуство. Битовият жанр е в разцвет, а „Ръченица” (1894) на чеха Иван Мърквичка (1856-1938) вероятно е най-популярната картина, която се е превърнала в своеобразна емблема на епохата.
Иван Мърквичка е и талантлив портретист. Потретите на Амалия Гаврилова (1896) и Стоян Заимов (1904) са ярко доказателство за достолепието, самочувствието и силната виталност на следосвобожденската личност.
Всеки от първите български следосвобожденски художници има свои предпочитания към определен кръг от теми и сюжети. Антон Митов (1862-1930) е признат майстор на сцени от градските пазари и „Шопкини на пазар в София” (1903) и „Пазар на зеленчуци в София (Гънчарският пазар)” (1917) са типични примери на неговите многофигурни композиции, разположени на огряни от слънцето градски улици и площади.
Иван Ангелов (1864-1924) предпочита жетварските сцени. „Жътва в Чепинско” (1905) е класически образец на неговото изкуство, в което подробния „разказ”, характерен за съвременниците му, е заместен от стегната композиция с ясен ритъм на обобщените форми.
Ярослав Вешин (1860-1915) пристига в България през 1897 година със славата на утвърден мюнхенски художник. Неговата свободна живопис, богата палитра и енергична четка са пример за модерна живописна култура на следващото поколение български художници. „Връщане от пазар” (1898) и „Контрабандисти” (1899) са първите картини, рисувани от Вешин в България и показани на изложби в София. В началото на ХХ век Ярослав Вешин рисува военни композиции и поставя началото на баталния жанр в българската живопис. Неговото монументално платно „Отстъплението на турците при Люлебургаз” (1914) със силата на своята емоционална наситеност и майсторска живопис е най-яркият образец на жанра в новото българско изкуство.
            
В началото на 20 век плеяда талантливи млади художници, обикновено наричани „Български импресионисти” коренно променят облика на българската живопис. 
Никола Петров (1881-1916) безспорно е най-яркият представител на младата генерация. Неговите пейзажи, виртуозно изпълнени с къса експресивна мазка като мозайка от условни цветове, трептят от светлина и багри, а градските мотиви в неговото творчество са своеобразна живописна еманация на българския модернизъм от началото на 20 век. Надарен с изострена чувствителност към истинските стойности в изкуството, Никола Петров само за няколко години придава на българската живопис европейски измерения.
„Кеят на Месемврия” (1910) на Йордан Кювлиев (1877-1910) е образец за нивото на пленеризма в българското изкуство от началото на 20 век. Талантлив художник, с подчертано чувство за композиция и силата на колорита, платната на рано загиналият Йордан Кювлиев са сред най-добрите образци на българския импресионистичен пейзаж.
Влиянията на импресионизма оставят следа и в ранното творчество на художници, които са обвързани с академичното наследство. Пейзажите „Река Марна край Париж” (1907) на Цено Тодоров (1877-1953) и „Край Сена” (1914) на Борис Митов (1891-1963) са примерни за различните степени на възприемане на европейската художествена култура от младите български художници в началото на 20 век.
Наред с пейзажа, основен жанр на българския „импресионизъм” е портретът като младите портретисти търсят моделите си сред своето семейство и приятели. Портретите на Елена Карамихайлова (1875-1961) и Никола Маринов (1879-1948) очертават основните тенденции в жанра. Те не се интересуват от достолепието и внушителната осанка, а се стремят към живописен еквивалент на духовната близост и почувстваното настроение на модела. Плавната, често обърната в полупрофил фигура е предпочитаната постановка на модела в новия портрет, която носи със себе си усещането за самота и вглъбеност. Този мотив на портрета – настроение е типичен за българското изкуство от първото десетилетие на 20 век и е развит в галерия от замечтани, леко сантиментални дамски образи.
            
През първото десетилетие на 20 век в българската живопис остава силна академичната традиция. Тя се поддържа както от откритото през 1896 година Държавно рисувално училище (Художествена академия) в София, така и от обучението на наши художници в Германия, предимно в Мюнхен, в Италия (Торино и Рим), в Русия. Пейзажът и портретът са предпочитаните жанрове, но вариантите са разнообразни – портрет-композиция, портрет сред пейзаж, различни типове пейзаж. В началото на века българските художници отделят с специално внимание и на голата фигура, която се обособява като нов самостоятелен жанр в нашата живопис.
Майстор на портрета-настроение е мюнхенският възпитаник Никола Михайлов (1876-1960). В България (той напуска страната през 1911 година), художникът въвежда тондото като композиционен похват и създава галерия от дамски портрети, изведени с изящен рисунък и разработени в приглушена гама („Годежен пръстен”). В портретите на българските писатели („Портрет на Петко Ю. Тодоров”) Никола Михайлов постига внушението за духовна възвишеност и аристократизъм.
Ранното творчество на Стефан Иванов (1875-1951), представено с портрета-композиция „Капят есенни листа”, също е подвластно на елегичните настроения на епохата. През 20-те и 30-те години, воден от подчертаното си чувство към чистия рисунък, ясната форма и композиция, Стефан Иванов създава серия портрети, които очертават неокласицизма в българската живопис през периода („Портрет на Дора Габе”). 
 Творчеството на Цено Тодоров (1877-1953) и Борис Митов (1891-1963) допълва представата за академичния портрет в българската живопис през първите десетилетия на 20 век. 
 В началото на 20 век, като се опира на уроците на Ярослав Вешин, Атанас Михов (1879-1975) създава първите образци на обобщения, панорамен пейзаж в българската живопис (Ледовете на Дунава край Силистра”). Пак през тези години Александър Мутафов (1879-1957) се утвърждава като художник-маринист и неговите морски пейзажи поставят началото на жанра в нашето изкуство. 
30-те години на 20 век са период на класическа зрялост на новото българско изкуство. Време изключително богато на творчески личности, първи негов белег става последователната защита на индивидуалния „стил”. За младите художници, завършили академията около 1930 година (Бенчо Обрешков, Вера Недкова, Васил Бараков, Давид Перец, Борис Елисеев …), последователната ориентация към определени образци е отминал етап. С размах и професионално самочувствие те свободно се опират на всичко, което им предлага европейската и национална култура, и без да се съобразяват с „чистотата” и доктрините на различните явления, извеждат своя индивидуална стилистика. Това трансформиране на много широк диапазон от чужди и родни „опити” е характерен знак на периода. В живописта и скулптурата се върви към нов пластичен синтез, основан на сложни модерни взаимоотношения на пространство, обем, линия, цвят. В художествената практика той се изразява и в пълната равнопоставеност на темите, жанровете и мотивите, разчупване на границите между тях и постоянното им преливане, варианти, които зависят само от индивидуалния възглед на художника. 
 Със своето богатство и многоплановост изкуството на 30-те години е израз на осъществените стремежи на няколко поколения български художници. То е органична част на европейския художествен процес, който подготвя развитието на изкуството през втората половина на 20 век.
НМБИИ притежава зала, която  е посветена на творчеството на тримата големи майстори на класическата живопис от 30-те години на 20 век – Дечко Узунов (1899-1986), Илия Петров (1903-1975) и Ненко Балкански (1907-1977). В своето ранно творчество, 20-те години на века, Дечко Узунов и Илия Петров преминават през увлеченията по отгласите на сецесиона и експресионизма и рисуват картини, които отговарят на духа и тежненията на кръга „Родно изкуство”. През 30-те години и двамата художници, обогатени с опита от младежките си години и усвоили похвати на класическата живопис, се утвърждават като големите майстори на психологическия портрет в българското изкуство.
Дечко Узунов рисува големия български артист Кръстю Сарафов в ролята на Фалстаф през 1930 година. С уверената си свободна четка и композиционно майсторство, с блестящ артистизъм Дечко Узунов създава „театралния” портрет в нашето изкуство, живописен еквивалент на мощното присъствие на Кръстю Сарафов на българската сцена.
В живописта на Илия Петров няма външни ефекти. Неговото изкуство е пример за извличане на богати нюанси в сдържаната, достигаща до монохромност цветова гама и нейното съчетаване с виртуозен рисунък. Надарен с остра наблюдателност, той извайва галерия от психологически проникновени портрети.
Портретът, натюрмортът и пейзажът са жанровете, в които най-пълно се разкрива талантът на Ненко Балкански. Той се откроява сред своите съвременници с майсторството си да гради сложни композиции с плътни форми, изпълнени с топли наситени цветове. Ненко Балкански оставя прекрасни образци на композициите в интериор, в които съчетава елементи на портрета с пейзажа и натюрморта.
Двадесетте години на 20 век са особен период от развитието на българското изкуство. В България, както в цяла Европа след края на Първата световна война, се формира младо поколение художници, които енергично отстояват ценностите на своето изпълнено с катаклизми време. За него еднакво значими са традицията и авангардът, модерната естетика и фолклорът. Това определя широкия диапазон на европейски „опити”, на които се опира новото поколение. В неговото изкуство са сплетени наследеното чувство за реализъм на формата, варианти на импресионизма и сецесиона, отгласи на експресионизма. В художествената практика на времето тази плетеница се проявява в твърде различни резултати. Експресията, ярката декоративност на цветовете, особената стилизация на формите в творчеството на Иван Милев  (1897-1927) са върховно постижение и своеобразна емблема на движението „Родно изкуство”. Но неизменна част от него са и „Благовест” и „Интериор” на Сирак Скитник (1883-1943), открито опиращ се на руската традиция на дружеството „Мир исскуства”, както и илюстративния символизъм в картината на Никола Кожухаров (1892-1971) „Мене ме, мамо, змей люби”.
Пак през 20-те години в българското изкуство се утвърждава името на Борис Георгиев (1888-1962), който със своята композиция „Вечният път” дава един от най-чистите варианти на символизма в българската живопис.
Като художествен резултат на другия полюс са произведения като „Автопортрет с музи” на Иван Бояджиев (1894-1981), „Пейзаж от Нюрнберг”, на Иван Пенков (1897-1957), „Марионетки” на Сирак Скитник, „Старият театър” на Никола Танев (1890-1962). Мотивите и начините на тяхната художествена интерпретация ги отвеждат настрани от широко прокламирания стремеж към „национален стил”.
За много от младите художници 20-те години са време на опити и експерименти, време на изглеждане на личен почерк и прокарване на своя път в изкуството. През следващото десетилетие едни от тях ще се върнат към класическата форма (Дечко Узунов, Илия Петров), други (Никола Танев и Сирак Скитник) ще разгърнат напълно таланта си на живописци, трети като Иван Ненов ще променят своя стил и ще оформят облика на българския модернизъм на 30-те години. Но именно опита натрупан през 20-те години, разнопосочен и невинаги последователен, е основата за разцвета на българската живопис през 30-те години.  
През 30-те години на 20 век проблемът за националния облик на изкуството продължава да бъде определящ за развитието на българската живопис. Почти няма художник от периода, който да не се докосва до националната тема, да не създава картини с мотиви, подсказани от бита и облика на българското село и стария български град. Проблемът не е в мотивите или темата, а в начина на тяхната интерпретация. През 30-те години той не е еднозначен. Художниците на 30-те години развиват националната тема като разработват разнообразни пластични решения, които варират от сочна и експресивна живопис до подчертано  декоративно-стилизаторски похвати.
В залата са представени някои от най-значителните произведения на художниците, посветили своето творчество на националната тема. Особено място в нея е отредено на творчеството на Владимир Димитров – Майстора (1882-1960). В неговото изкуство националното, въплътено в чистите ликове на момите, в експресивните жетвари и жетварки, в тържествения строй на обряда (сватбени хора и ръкоцелувания) надхвърля границите на живописта, за да се превърне в знак на българската душевност.
В майсторската живопис на Златю Бояджиев (1903-1976) битовият факт е извисен до символ на битието, експресивната четка на Стоян Венев (1904-1989) гради здраво стъпилия на земята образ на българския селянин, а „Розоберачки” на Стоян Сотиров (1903-1984) излъчват неподправено внушение за монументална възвисеност.
Красотата на българския възрожденски град оживява в карловските дворове на Никола Танев (1890-1962), в търновските панорами на Борис Денев (1883-1969), в изпълнените с живот калдъръмени улици на Пловдив на Цанко Лавренов (1896-1978).
Васил Стоилов, Данаил Дечев, Владимир Рилски, Ценко Бояджиев, Бочо Донев, Борис Коцев и други – всеки от тях прави своя интерпретация на националното и със своето изкуство обогатява панорамата на българската живопис. 
https://www.nationalartgallerybg.org/index.php?l=47

СРЕЩИ С ДОБРОТО И ЛЮБОВТА БР.175

IMG_20161206_121930
Наистина, земята е място, където човешката същност страда, защото не може да разбере, че самата тя е виновна за мъките и неволите, болките и страданията. Чрез тях тя  гради своята Карма и така живее във Вечността. Идва един момент, когато се размисля: “Заслужава ли да се живее! И заради какво страдам? Мисля, мисля и не мога да размисля нищо.” Продължава да живее по старому и не се замисля, че тези страдания идват от греховната ù душа.  Греши, греши и в един момент започва да страда и боледува. Тогава, пред смъртния си одър, започва да се размисля. Но вече не е ли малко късничко? Досега не беше потърсила справедливия Бог. Не беше помислила да живееш по-разумно. И започва да се моли. Сега вече проумява, че Той съществува и си казва: “Защо не го направих преди това? Защо трябваше да страдам, като можех да живея и да давам на близките си Любов!”
Бог ти даде да живееш на тази земя. Да се радваш на нейната красота. Да чуваш всеки ден песента на славеите. Шепота на дърветата. Полъха на вятъра. Смеха на децата. И слънцето, което те приветства отгоре. Но ти не виждаше тази красота. Мислеше само за своето лично удоволствие. Вървеше като омагьосана, без да вижда около себе си. Не се замисляше върху същността на Живота. Той ти беше даден, за да му се радваш. Но, ти не проумя това. Сама си предизвикваше страданията и утежняваше Живота. А отгоре на всичко си казваше: “Колко е лош, този Живот?”
   Животът не е лош, а ти, осъдена Душа, го правиш такъв. Не сметна за необходимо да му се радваш, защото Бог беше ти го дарил. Веднъж не помисли за Бога. Трупаше, трупаше и вече нямаше място къде да трупаш. Реши, че всичко, което беше съградила, да го разрушиш, защото повече не можеше да градиш. Не се ли замисли, че това, което трябваше да трупаш са знанията, които са пътят към усъвършенстването? Трябва да съградиш един уютен дом, в който да цари хармония, а ти реши, че хаосът е това, което трябва да цари в него! Домът, това е твоята Душа. Защо беше станала така неспокойна? Защо всичко вече ти е безразлично? Не се замисли, нали? Отговорът беше лесен: “Ти беше забравила Любовта към близките и далечните.  И в семейство ти цареше хаос, а Любовта беше изчезнала. И сега не се замисли, защо? Защото Бог изчезна от душата ти. А Бог е Любов. И тази Любов трябваше да търсиш, за да я намериш! Тогава щеше да цари спокойствие и нямаше да се луташ безцелно. Ти непрекъснато търсиш нещо. Не се запита какво ли е това? Та това е Любовта към Бога, а тя е любовта към всички хора и цялата Природа. Колко малко е нужно на Душата! Една малка капчица в целия океан на Живота. Но и тази капчица беше пресъхнала. Затова беше необходимо едно сърце, което да излъчи много Любов и да обгърне цялата Вселена.
 писателят Мария Герасова- Спасова
 част от книгата

Философия на програмата бр.175

 Целта на програмата Teacher Effectiveness Training (Т.Е.Т ) е да направи максимално времето за учениците да учат ,а за учителите да преподават.Всеки учител знае ,че процеса на учене спира когато учениците имат проблем ,а процеса на преподаване се затруднява ,когато учениците създават проблем на учителя. За да бъдат по-ефективни в класната стая и на работното място преподавателите и възпитателите се нуждаят от набор от умения.
Те включват умения за помагане на учениците да решават собствените си проблеми,които пречат на възприемането , умения за ефективно решаване на проблемите на учителите с разрушителното и неприемливо поведение на учениците , което прави преподаването трудно.
T.E.T. предлага модел за ефективни взаимоотношения в класната стая, така че времето прекарано там да е оптимално и за учителите и за учениците, с по-голямо чувство на удовлетворение и постижение и за двете страни.
Поведенческият прозорец и уменията в програмата Т.Е.Т
Основната концептуална рамка в програмите по модела Гордън се нарича Поведенчески прозорец Behavior Window . Поведенческият прозорец на д-р Гордън предлага ясна структура на учителите и възпитателите за това кога, как и кое умение да се използва за да се разрешават възникналите проблеми . Kлючов момент в технологията е принципът Собственост на проблема.
Тук проблемите се сортират въз основа на техния носител. Собственик на проблема може да бъде както учителя , така и ученика.Когато проблемът е на ученика /детето се прилага метода „активно слушане”. Той помага на учителя на долови чувствата на детето и да разбере същността на проблема, което в повечето случаи е причина за „лошото” поведение и нежеланието да участва в учебния процес . Активното слушане е метод, чийто използване кара ученика/детето да се чувства прието, чуто и разбрано. То е първа стъпка от ефективното общуване, което предполага умението на учителя да бъде добър слушател, да познава езика на тялото, да наблюдава лицеизраза на детето, за да открие скритото послание . Активното слушане позволява на детето/ученика да поема повече отговорност за решаването на проблема, отключвайки творческия му потенциал. Този метод учи децата на автономност, което качество е в съответствие със социалните детерминанти на времето, в което живеем.
Когато проблемът принадлежи на учителя/възпитателя той се нуждае от различно умение наречено „АЗ-послание”. Това е инструмент, който учителите използват за да се справят със ситуациите в които поведението на децата им пречи да посрещнат своите нужди, да се чувстват удоволетворени и да осигурят оптимална обучителна среда . Поради факта, че е необвиняващо и некритикуващо поведението на детето, е по-вероятно то да не се съпротивлява и учителя да бъде чут. Изпратено по добър начин Аз-посланието усилва вероятността детето да приложи поведение на кооперация с преподавателя, както и би съхранило самооценката му стабилна. А най-важното е, че децата получават ценен урок по самодисциплина. Те променят поведението си не защото се страхуват от учителите си или за да получат награда или поощрение от тях, а защото ги е грижа и зачитат техните нужди. По този начин децата се обучават в емпатия и съпричастност, а тези качества са в основата на емоционалната интелигентност, зрелостта и самодисциплината.
Уменията Активно слушане и Аз-послание работят заедно в екип. След като учителите и децата са изградили отворена двупосочна комуникация използвайки двете умения, конфликтите които възникват могат да бъдат разрешавани посредством умениетоМетод III или Беззагубния метод.
Той се прилага за разрешаване на конфликти и е алтернатива на двата властови метода на „победа-загуба”. Първият /метод I/ се основава на авторитарен тип общуване, при който учителят печели, а детето губи. При втория /метод II/, известен още като либерален тип общуване – детето печели, а учителят губи. Това означава, че при прилагането на тези два крайни метода, в процеса на общуване винаги има губеща страна, придружена с негативни чувства, които разрушават връзката учител – дете. Изходът от този омагьосан кръг на печалба и загуба е беззагубният метод, при който никой не губи. Тук печелят и двете страни, след като решението е взаимноприемливо. Разрешаването на конфликти с помощта наБеззагубнияметодводи до по-голяма степен на мотивация от страна на детето да изпълни решението, именно защото се базира на принципа на участието. При метод III има по-голям шанс да се вземе по-качествено, по-творческо и по-ефикасно решение, до което никой от двете страни поотделно не може да достигне. Методът още се третира като интелектуално упражнение, което развива умението на детето да мисли. Не без значение е и неговият емоционален заряд. Беззагубният метод внася позитивни емоции, които се активират от възможността всеки да се съобразява с желанията на другия. Тук учители и ученици не се борят един срещу друг, а по-скоро работят един с друг.
Програмата Т.Е.Т предлага доказана във времето последователна ,структурирана методика за подобряване на взаимоотношенията учители-деца, чието качество е от решаващо значение и е много по- важно от това какъв предмет преподава учителя, на кого преподава и как преподава.
 http://gordonbulgaria.com/tet-philosophy.html
тагове: философия, програмата

ЛОЗЯТА НА ТРАКИТЕ БР.175

За добър добив от лозе, което за пръв път дава грозде, се считал този, който осигурявал сто амфори вино от един югер. В съвременни мерки това се равнява на 1050 л от декар. В имението на Сенека от същата площ получавали по 1680 л вино. Колумела препоръчва да се изкореняват лозята, даващи под 630 литра от декар.
Към l в. сл. Хр., опирайки се на опита на древните гърци, траки и други народи живели преди тях, римляните поставили винопроизводството на модерни начала.
В заключение бихме могли да добавим, че традицията на нашите предци е жива – в хасковския регион има десетки изби, които съхраняват и развиват наученото от древните траки.
Ирко Петров – археолог
http://www.haskovo-bulgaria.com/bg/page_43_96.html

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. ДУХ БР.175

Здрав живот: Учителят Говори – (09) Дух

Бог, в Сво­е­то би­тие, е Дух.
Ду­хът е изяв­ле­ние на Бо­га. Той веч­но е съ­щес­т­ву­вал и веч­но ще съ­щес­т­ву­ва. Ду­хът е на­ча­ло на всич­ки не­ща.
Ка­за­но е: „В на­ча­ло бе Сло­во­то“.* Сло­во­то – то­ва е пър­во­то про­я­в­ле­ние на Лю­бов­та в ма­те­ри­а­л­ния свят. А Лю­бов­та – то­ва е пър­ви­ят плод на Ду­ха.
Гла­ва на Сло­во­то е Ис­ти­на­та. А гла­ва на Ис­ти­на­та е Бо­жи­ят Дух. Той е На­ча­ло на на­ча­ло­то на всич­ки не­ща.
Ето за­що, пър­во­то, с ко­е­то чо­век тряб­ва да за­поч­не, е Сло­во­то. И то­ва, ко­е­то по ня­кой път го­во­ри на чо­ве­ка, не е още Ду­хът Бо­жи, то е Сло­во­то. Пос­ле чо­век ще дой­де до Ис­ти­на­та. И най-пос­ле – до Бо­жес­т­ве­ния Дух. Кой­то не раз­би­ра Сло­во­то, не мо­же да раз­бе­ре Ис­ти­на­та, а кой­то не раз­би­ра Ис­ти­на­та, не мо­же да раз­бе­ре и Ду­ха. За­що­то Ду­хът сли­за в Ис­ти­на­та, а Ис­ти­на­та сли­за в Сло­во­то.
И то­ва Сло­во го­во­ри: „Ду­хът е оно­ва, ко­е­то да­ва жи­вот.“ Жи­вот има, за­що­то има Дух. Ду­хът е вне­съл Жи­во­та.
Ис­тин­с­ки жи­вот е са­мо он­зи, кой­то про­и­з­ти­ча от Ду­ха. За­що­то има жи­вот, кой­то не про­и­з­ти­ча от Ду­ха. Жи­во­тът, кой­то про­и­з­ти­ча от Ду­ха, е аб­со­лют­но ра­зу­мен. В не­го ни­що не уми­ра. В не­го са из­к­лю­че­ни всич­ки стра­да­ния, всич­ки бо­лес­ти, всич­ки про­ти­во­ре­чия, все­ки не­до­и­мък.
Ду­хът е веч­на­та, без­с­мър­т­на ос­но­ва на то­зи имен­но жи­вот. Той крие в Се­бе Си всич­ки пър­вич­ни фор­ми, в ко­и­то жи­во­тът се про­я­вя­ва. А под пър­вич­ни фор­ми се под­раз­би­рат оне­зи фор­ми, ко­и­то про­и­з­ти­чат нап­ра­во от Ду­ха. Вся­ка фор­ма на Ду­ха е на­пи­сан лист от Ве­ли­ка­та кни­га на жи­во­та.
Ду­хът в Сво­я­та съ­щи­на е един, но в про­я­ви­те Си Той е мно­жес­т­во. Един­с­т­во и мно­жес­т­во – то­ва са свойс­т­ва на Ду­ха. Ка­то про­я­ва, Ду­хът е мно­жес­т­во от еди­ния Си по­люс до дру­гия. За­то­ва каз­вам: Един е Ду­хът, мно­го са ду­хо­ве­те. Ду­хо­ве­те – то­ва са ди­ха­ния, ро­де­ни от ед­но­то Ди­ха­ние. В мно­жес­т­во­то на Ду­ха се про­я­вя­ва не­и­з­чер­па­е­мо­то Му раз­но­о­б­ра­зие. И ве­ли­чи­е­то на Бо­жия Дух се про­я­вя­ва в то­ва раз­но­о­б­ра­зие. Ду­хът но­си всич­ки­те не­и­з­б­ро­и­ми бо­гат­с­т­ва на ви­ди­ми­те све­то­ве и раз­к­ри­ва, как­во е Бог.
Бог сли­за при нас, ка­то из­п­ра­ща Ду­ха Си, как­то Слън­це­то из­п­ра­ща свет­ли­на­та си. Бо­жи­ят Дух все­ки ден из­г­ря­ва, все­ки ден ни но­си Сво­и­те бла­га, доб­ро­вол­но, без да Му ис­ка­ме то­ва и без Той да ис­ка как­ва­то и да би­ло от­п­ла­та от нас. Всич­ко, ко­е­то при­те­жа­ва­ме, не­му се дъл­жи. Хо­ра­та, по­ве­че или по-мал­ко, ви­на­ги са съз­на­ва­ли то­ва. Те са оп­ре­де­ля­ли та­зи Ра­зум­на си­ла, ко­я­то из­ти­ча от Бо­га и се про­я­вя­ва в све­та по раз­лич­ни на­чи­ни; на­ри­ча­ли са я с най-раз­лич­ни име­на: пър­вич­на суб­с­тан­ция, пър­вич­на енер­гия, за­ко­ни на При­ро­да­та и пр. и пр.
Ала за­ко­ни­те Ду­хът ги съз­да­ва. Те имат от­но­ше­ние към она­зи ве­ли­ка енер­гия в све­та, ко­я­то из­ли­за от пър­вич­но­то Си със­то­я­ние, вли­за в пъ­тя на ево­лю­ци­я­та, ди­фе­рен­ци­ра се, за да се про­я­ви в сво­е­то без­к­рай­но раз­но­о­б­ра­зие. И то­зи път на раз­ви­тие не е ни­що дру­го, ос­вен ми­ро­во­то дви­же­ние на Ду­ха при при­ла­га­не на един общ, Кос­ми­чен план.
Ду­хът е най-ве­ли­ка­та ре­а­л­ност. От гле­ди­ще на фи­зи­чес­кия свят, Той е не­ви­дим, но от гле­ди­ще на Бо­жес­т­ве­ния свят Той е та­ка обек­ти­вен, как­то тя­ло­то във фи­зи­чес­кия свят и как­то ду­ша­та в Ду­хов­ния свят.
Всич­ко ве­ли­ко, въз­ви­ше­но, мощ­но в све­та се дъл­жи на Ду­ха.
Ду­хът е дал най-ве­ли­ки­те пло­до­ве в жи­во­та. Те­зи пло­до­ве са:
Лю­бов, Ра­дост, Мир.
Дъл­го­тър­пе­ние, Бла­гост, Ми­ло­сър­дие.
Вя­ра, Кро­тост, Въз­дър­жа­ние.
То­ва са три ве­ли­ки три­ъ­гъл­ни­ка, ко­и­то фун­к­ци­о­ни­рат в три­те свя­та: Бо­жес­т­вен, ан­гел­с­ки и чо­веш­ки.
Лю­бов, Ра­дост, Мир – то­ва е Бо­жес­т­ве­ни­ят три­ъ­гъл­ник. Лю­бов­та е ба­ща­та, ра­дост­та – май­ка­та, ми­рът – тях­но­то де­те.
В три­ъ­гъл­ни­ка на ан­гел­с­кия свят дъл­го­тър­пе­ни­е­то е ба­ща­та, бла­гост­та – май­ка­та, а ми­ло­сър­ди­е­то – де­те­то. При­до­бий­те те­зи ка­чес­т­ва, и вие ще бъ­де­те меж­ду ан­ге­ли­те!
В тре­тия три­ъ­гъл­ник вя­ра­та – то­ва е ба­ща­та, кро­тост­та – май­ка­та, въз­дър­жа­ни­е­то – де­те­то. При­до­бий­те те­зи ка­чес­т­ва в тех­ния дъл­бок, мис­ти­чен сми­съл и вие ще вле­зе­те меж­ду све­ти­и­те!
За да раз­бе­ре чо­век, как­во не­що е Ду­хът, ду­ша­та му тряб­ва да се про­бу­ди. За­що­то са­мо ду­ша­та има пря­ко об­ще­ние с Ду­ха. Без ду­ша, ние ня­ма­ше да има­ме ни­как­во по­ня­тие за Ду­ха. И мо­же да се ка­же, че как­во­то е от­но­ше­ни­е­то на из­рас­т­ва­що­то зрън­це към Слън­це­то, та­ко­ва е от­но­ше­ни­е­то на чо­веш­ка­та ду­ша към Бо­жес­т­ве­ния Дух. Чо­веш­ка­та ду­ша из­пит­ва све­щен тре­пет пред Бо­жия Дух, за­що­то жи­во­тът и рас­те­не­то й за­ви­сят от не­го.
Ду­ша­та още не е за­вър­ши­ла сво­е­то раз­ви­тие, тя ще ми­не през още ми­ли­о­ни фор­ми. Ко­га­то за­вър­ши сво­е­то раз­ви­тие, тя ще се слее с Ду­ха и то­га­ва ня­ма да има от­дел­но ду­ша и дух. То­га­ва веч­ни­ят жи­вот ще се про­я­ви.
Ду­хът мо­же да жи­вее са­мо с ду­ша­та. С на­шия ум той не мо­же да жи­вее, за­що­то мис­ли­те ни пос­то­ян­но се ме­нят.
Ед­но пом­не­те: Пър­вич­но­то в чо­ве­ка – то­ва е не­го­ви­ят дух. Пър­ва­та про­я­ва на чо­ве­ка е про­я­ва­та му ка­то дух. Ду­хът е она­зи аб­со­лют­на точ­ка, в ко­я­то чо­век се явя­ва в Би­ти­е­то. Ду­ша­та – то­ва са въз­мож­нос­ти­те на ду­ха.
Ду­хът на чо­ве­ка е ве­чен. Той неп­ре­къс­на­то сли­за, про­я­вя­ва се и от­но­во въз­ли­за. Ко­га­то Бо­жес­т­ве­ни­ят Дух сле­зе в ду­ха на чо­ве­ка, той се про­буж­да и се про­я­вя­ва. Той сли­за и след то­ва от­но­во въз­ли­за към Бо­га. В то­ва сли­за­не и въз­ли­за­не, чо­веш­ки­ят дух вър­ви ед­нов­ре­мен­но в три по­со­ки, от ко­и­то се по­раж­дат три стре­ме­жа:
Пър­ви­ят стре­меж на ду­ха е стре­меж към жи­во­та.
Вто­ри­ят стре­меж на ду­ха е стре­меж към зна­ние.
Тре­ти­ят стре­меж на ду­ха е стре­меж към сво­бо­да.
Чо­веш­ки­ят дух учи чо­ве­ка на всич­ко. Той под­тик­ва чо­веш­ка­та ду­ша към рас­теж и раз­ви­тие. Ду­ша­та е сък­ро­вищ­ни­ца на чо­веш­кия дух. Тя но­си всич­ко оно­ва, ко­е­то той е при­до­бил от не­за­пом­не­ни вре­ме­на до днес.
Чо­веш­ки­ят дух е ав­тор на всич­ки не­ща на Зе­мя­та. Всич­ки на­у­ки, всич­ки из­кус­т­ва, всич­ки ре­ли­гии, всич­ки епо­хи и кул­ту­ри, през ко­и­то е ми­на­ла Зе­мя­та, са съз­да­де­ни все от чо­веш­кия дух, кой­то още не се е про­я­вил на­пъл­но. Са­мо­то фи­зи­чес­ко тя­ло на чо­ве­ка, с всич­ки­те му ор­га­ни, с всич­ко­то му ус­т­ройс­т­во, е съз­да­де­но от не­го­вия дух. И ко­га­то тя­ло­то на един чо­век се съг­раж­да в ут­ро­ба­та на ед­на май­ка, ду­хът на чо­ве­ка взи­ма учас­тие за­е­д­но с ду­ха на май­ка­та при из­г­раж­да­не на тя­ло­то. За­що­то всич­ки енер­гии, всич­ки си­ли, ко­и­то дейс­т­ват в Кос­мо­са, са дос­то­я­ние на чо­веш­кия дух. Той опе­ри­ра сво­бод­но с ма­те­ри­я­та – мо­же да я сгъс­тя­ва, да я раз­реж­да, да я мо­де­ли­ра. Та­ка нап­ри­мер, ко­га­то Ду­хът ис­ка да на­ма­ли треп­те­ни­я­та на свет­ли­на­та, Той сгъс­тя­ва ма­те­ри­я­та око­ло Се­бе Си.
Ма­те­ри­я­та пос­то­ян­но зас­та­вя Ду­ха да съз­да­ва но­ви фор­ми, все по-усъ­вър­шен­с­т­ва­ни. Ду­хът съз­да­ва фор­ми­те, а ма­те­ри­я­та ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ра Ду­ха. И то­ва, ко­е­то на­ри­ча­ме бор­ба меж­ду ма­те­ри­я­та, ко­я­то са­ма по се­бе си е без­жиз­не­на и инер­т­на, и Ду­ха, кой­то е пъ­лен с жи­вот, то е стре­меж на пос­лед­ния да я нап­ра­ви по-плас­тич­на и по-по­дат­ли­ва на Не­го­ва­та твор­чес­ка ра­бо­та.
Чо­век тър­си в жи­во­та щас­тие, зна­ние, бо­гат­с­т­во. Ала те­зи не­ща мо­гат да се до­би­ят са­мо от Ду­ха. Са­мо Ду­хът е но­си­тел на всич­ки­те те­зи бла­га. Той е но­си­тел на всич­ки дар­би, на всич­ки та­лан­ти, той е но­си­тел на ин­те­ли­ген­т­ност­та, на ге­ни­а­л­ност­та. Ко­га­то Ду­хът дой­де, то­га­ва се раж­да всич­ко ве­ли­ко.
Ко­га­то Ду­хът дой­де, той да­ва под­тик на всич­ко оно­ва, ко­е­то е съб­ра­но от ми­ли­о­ни го­ди­ни в чо­ве­ка. То се про­буж­да и за­поч­ва да се раз­ра­бот­ва. Дой­де ли Ду­хът, у чо­ве­ка нас­тъп­ва раз­ши­ре­ние, кръ­го­зо­рът му се про­я­с­ня­ва, про­ти­во­ре­чи­я­та из­чез­ват и той за­поч­ва да виж­да яс­но.
Ако чо­век ис­ка да се про­я­ви у не­го Бо­жес­т­ве­на­та Лю­бов, Ду­хът тряб­ва неп­ре­мен­но да бъ­де у не­го.
Но Ду­хът е мно­го де­ли­кат­но съ­щес­т­во. Той е мно­го чув­с­т­ви­те­лен към сла­бос­ти­те на хо­ра­та и има свойс­т­во­то да вли­за у оне­зи, ко­и­то са в пъ­тя. Той не чу­ка сил­но. Той ще по­чу­ка мно­го ти­хич­ко на ва­ше­то сър­це и ако му от­во­ри­те, вед­на­га ще из­ме­ни из­дъ­но ва­шия жи­вот. Той ще ви по­ка­же, как тряб­ва да жи­ве­е­те, как­во да вър­ши­те и да го вър­ши­те съз­на­тел­но.
Бо­жес­т­ве­ни­ят Дух сли­за да ра­бо­ти в нас са­мо то­га­ва, ко­га­то сър­це­то и умът ни ра­бо­тят пра­вил­но. Той дейс­т­ва пър­во ка­то ин­ту­и­ция, но ко­га­то чо­век нап­ред­не, Той му за­го­вор­ва яс­но и от­ри­вис­то. Про­я­ви­те му ста­ват все по-яс­ни и по-кон­к­рет­ни.
Ко­га­то Ду­хът про­ник­не в чо­ве­ка, Той неп­ре­мен­но ще се про­я­ви. Ня­ма си­ла в све­та, ко­я­то мо­же да поп­ре­чи на Ду­ха да се про­я­ви. Но без чис­то­та, чо­веш­ки­ят дух не мо­же да се про­я­ви в си­ла­та си.
Слу­шай ду­ха си! И пом­ни, че той е ве­ли­ки­ят ав­тор на всич­ко, ко­е­то е на Зе­мя­та! На­у­ка­та, ко­я­то хо­ра­та по­ня­ко­га бо­гот­во­рят, е съз­да­ние на чо­веш­кия дух. Ала чо­веш­ки­ят дух се­ди над вся­ка на­у­ка. Ето за­що, не се кла­няй на оно­ва, ко­е­то чо­веш­ки­ят дух е съз­дал, ко­е­то ти си съз­дал!
По­чи­тай ду­ха си ка­то ве­лик тво­рец, ка­то ве­лик тъл­ку­ва­тел и из­пъл­ни­тел на Бо­жи­я­та во­ля! За­що­то чо­веш­ки­ят дух ви­на­ги вър­ши Бо­жи­я­та во­ля. Той вър­ши оно­ва, ко­е­то е на­у­чил от Бо­га.
Ис­каш ли да вър­виш в пъ­тя на Ис­ти­на­та, дай сво­бо­да на Ду­ха у се­бе си! Ос­та­ви Той да те ръ­ко­во­ди и упът­ва! Вън или вът­ре, Ду­хът сле­ди и наб­лю­да­ва всич­ко, ко­е­то ти вър­шиш.
И се­га Ду­хът во­ди чо­ве­чес­т­во­то по но­ви пъ­ти­ща. Ця­ла­та слън­че­ва сис­те­ма е нав­ляз­ла в ед­на но­ва об­ласт. След вре­ме уче­ни­те ще до­ка­жат, че и Зе­мя­та е вляз­ла в ед­но но­во съ­че­та­ние със Слън­це­то. Ние вли­за­ме в до­сег с ед­на дев­с­т­ве­на ма­те­рия и ко­и­то са го­то­ви, ще въз­п­ри­е­мат но­вия жи­вот, кой­то се крие в нея, и ще въз­к­ръс­нат. Ко­и­то не са го­то­ви, ще ча­кат да бъ­дат по­де­ти в бъ­де­ще от ед­на но­ва въл­на.
При­гот­ви се за ид­ва­не­то на Ду­ха!
И не заб­ра­вяй, че ко­га­то Ду­хът дой­де, вра­та­та на тво­е­то сър­це тряб­ва да се от­во­ри!
Ко­га­то Ду­хът вле­зе, вра­та­та на тво­е­то сър­це тряб­ва да се зат­во­ри.
Не от­ва­ряй вра­та­та, пре­ди Ду­хът да е до­шъл!
Не зат­ва­ряй вра­та­та, пре­ди Ду­хът да е вля­зъл!
Ра­бо­ти там, къ­де­то Ду­хът ра­бо­ти
http://www.zdravjivot.org/1680/%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8-09-%D0%B4%D1%83%D1%85/
 тагове: Учителят, дух

ВИРУСИТЕ ЩАДЯТ ЖЕНИТЕБР.175

Разболяват ги по-леко, за да се разпространяват по-лесно.

clker.com
Някои вируси могат да еволюират и да се приспособят, за да предизвикат по-леки форми на заболявания и по-малко смъртни случаи сред жените, отколкото сред мъжете, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес. Това им позволява да се разпространят по-лесно и да оцелеят.

 

Смъртността вследствие на инфекциозни болести често е по-висока сред мъжете, отколкото сред жените. Това се приписва на различия в имунните им защити. Учените Франсиско Убеда и Винсънт Янсен от Кралския университет Холоуей в Лондон обаче предлагат друго обяснение. Според тях по-лекото заболяване сред жените е плод на успешна за вируса еволюционна стратегия, тъй като те му предоставят допълнителни възможности за заразяване посредством предаването му от майката на детето по време на бременността, раждането и кърменето.
Авторите на изследването анализирали случай с вируса HTLV-1, който може да предизвика левкемия. Учените твърдят, че приспособяването на патогенни агенти към нежния пол може да обясни наблюдаваните вариации в заразяването с HTLV-1 и предизвиканите от него форми на левкемия. Оказало се, че няма различия между заразяването и честотата на случаите на левкемия сред представителите на двата пола на Карибските острови. За сметка на това в Япония този вид левкемия е по-често срещан сред мъжете, отколкото сред жените, защото в тази страна бебетата са кърмени по-дълго време, отколкото на Карибите. Рискът заразяването да стане смъртоносно е 2-3,5 пъти по-голям за японците, отколкото за японките.

“Вече бе установено, че реакцията на мъже и жени към болестта е различна, но самите вируси са еволюирали, за да заразяват по различен начин двата пола”, увери Янсен.

 

Резултатите от изследването са публикувани в Nature Communications.
http://www.politika.bg/article?id=49405
тагове: вирусите, жените

ПАИСИЙ ПЛОВДИВСКИ БР.175

В руското посолство при граф Игнатиев и княз Лобанов- Ростовски.

ОСМАН ПАША (1832- 1900)- за турците”герой” от Плевенската епопея. Началник на Западната турска армия по време на Руско- турската война;военен министър от 1878 до 1885 година.
ПАИСИЙ ПЛОВДИВСКИ (роден неизвестно- починал на 25 февруари 1872 година) Грък от Янина. Предполага се, че родителите му се заселват там от Албания. Бил е владика в Смирна. Вселенският патриарх Йоаким II, го изпраща в Пловдив, на мястото на компроментиралия се Хрисант ( съден в Одрин и Цариград под давление на пловдивски общинари , доказали злоупотребите му.)
Паисий идва да управлява Пловдивската епархия през 1858 година и сварва непримирима борба между българи и гърци. Взема страната на българите.Поради тази причина, гърците пишат донос  и оплаквания до Синода.Патриархът, след акцията в Цариград на 3 април 1860 година ( Българският Великден) заточва виновниците Иларион Макариополски и Авксентий Велешки, а с писмо до пловдивския управител праща заповед, за заточение на Паисий в Света гора.Привикан в конака на 15 април 1861 година, той е качен на каруца, без да успее да даде напътствия на подчинените си и без пари заминава за назначеното място, за покаяние като низвергнат. Паисий не приема обвинението, защото смята, че не е пристъпил закона, тъй като служи по волята на пасомите си. Приел е да се сложи  на страната  на българите по своя съвест и като счита, че те имат право на богослужение на своя език, не се покайва. Според него, присъдата му не е по никой канон на Светата Църква. Йоаким II   го изпраща на изгнание на Чанак кале, а после го заточва на остров Халки. След смъртта на Авксентий Велешки по застъпничество на граф Игнатиев, Иларион и Паисий са освободени.Но Портата под давление на Патриаршията не разрешава връщането му в Пловдив.След издаването на фермана от февруари 1870 година на свикания Общонароден събор за устройство на Екзархията, Паисий като висш богослов участва в изработването на екзарският устав. Той е един от предложените кандидати за екзарх. Отказва,мотивирайки се  с лични причини.По настояване на събранието взема думата. Речта му е образец а целомъдрие, скромност и праведност. ” Не искам- казва той- за понесеното страдание, облаги. Аз по народност съм грък, а българин трябва да заеме мястото.”
Дълбоко развълнувани, делегатите му стават на крака.Малко по- късно, Паисий вече не може да присъства поради напреднало заболяване.Той е толкова беден, че д- р Стоян Чомаков, го лекува безплатно.Умира в страшна мизерия в Цариград.
През 1948 година, митрополит Кирил ( от 1853 година Патриарх български), издава книга за живота на митрополит Паисий Пловдивски. На стр. 7, той отбелязва, че от близките на Паисий- племенникът му Трисовул Зафиров е бил дългогодишен учител по гръцки език в Пловдивската семинария, но не е оставил спомени за своя именит роднина.  В предговора на книгата се казва:” Паисий е един голям дух, роден в духовната родина на елинизма, но превъзмогва нейната  историческа слабост.С това, той е и нейна чест. Но преди всичко, той е гордост на българския народ.
За него П. Р. Славейков   през 1863 година  бе писал: “Великият този иерарх и поборник на нашите черковни правдини, грък по народност , но българин по чувство, обезсмъртил своето име в черковната наша история, с доблестната си постъпка, изнайнапред в отказването си от Фенер. (” Гайда” бр.6 Х 1863 ).
автор Росица Шопова

 

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.175

 НОВОГОДИШЕН ПИКА ПОП

Двама пробратими се уговорили да посрещнат  тази Нова година в къщи. Жените им толкова тичаха, за ад приготвят новогодишната трапеза, че накрая уморени , седнаха  сами край масата.
Домакинята гледаше непрекъснато към прозореца и се ослушваше, дали вратника няма да заскърца.
Всички чакаха…някой от тях започнаха да се прозяват. А Новата година наближаваше. Никакъв помен нямаше от мъжете. Домакинята неспокойно кръжеха ту до прозореца, ту до прозореца и думаше:
- А, бе, знам си моя хумостник. Докато не удари картата, няма да го бива. Май и този път, кавгата не ще се размине. Ще му дам да разбере, кой командва в къщи!
- А пък, аз знам къде  са- подхваща другата, като се мъчи да поуспокои домакинята. Моят ми каза, че докато станело яденето, щели да минат покрай един приятел , да си поиграят на карти. Нямало да се бавят. Па затуй си потраях.
Туй картите са като крастата. Чешиш се, чешиш се и се те сърби. А  домакинът беше страстен картоиграч. Хванеше ли се на карти, иди та го търси. Не победи ли, няма да мръдне от мястото си, така и тая вечер. А дичурлигата не издържаха и заспаха. Едно по едно лягаха и заспиваха. Само жените останаха  и оклюмваха глави  и длани върху бузите.
Вън вече се развиделяваше На пътната врата се появиха две фигури – бяха побратимите. Срещу им една от жените.
- Къде- пита мъжът ú  и я хваща за ръката. Тя се отскубва от него и тръгва към дерето, дето беше къщата им.
Побратимият тръгва след нея и си мисли: “Леле, леле, каква караница ще има!Не стига, че паднахме на карти, а на всичко отгоре и това. Ама, побратимият е виновен, не ни стигнаха четири бройки, за да победим.”  
Когато си пристигнаха в къщи, кавгата започна. ” Но какво е това, в сравнение с това, че паднаха  на карти.”- мислеше си побратимият. Само четири бройки. Как можа да допуснем! Не го сдържаше на едно място. Нахлузи панталона и тръгна към къщата на приятеля си. “Жив резил. такъв играч като него, а пък да падне на карти.”- продължи  той. Когато наближи домът му, чу кавга отвътре. Прозорецът се отвори и се чу:
- Сега пък какво? пак ли за карти го викаш? Ако е за децата, те са гладни и спят. Достатъчно ви чакаха.
- Кой си ти, бе? Какво има- чу се отвътре гласът на другия побратим.
- Побратиме, ако не беше дал поп пика, а не седмака, нямаше да паднем. Ха, да е честита Новата ви година!- изрече той.
- Ти, затова ли дойде бе, да кажеш за пикия поп? – добави домакинята. Спокойствие не давате,  с тия пусти карти. Чумата да ви ръгне!
Жената тресна прозореца под носа му. В стаята битката продължи, но не на карти.
( сатирикът Методи Генин )
-
 

НАЙ- ПОПУЛЯРНИТЕ МЪЖКИ УВЛЕЧЕНИЯ БР.175

 

men

В миналото свободното време било не, за да се отпуснеш, а за да се отдадеш на увлечението си, да преследваш собствените си интереси и страсти.
Да дадеш ход на онези любими занимания, които не са се превърнали в професия.
За съжаление днес често прекарваме свободното време разположени пред телевизор или компютър. Осланяме се на това, че съвременният живот е прекалено напрегнат или на това, че единственото, на което сме способни през почивния си ден е да лежим с часове на дивана.
Безспорно е, че онова, което наистина ви доставя удоволствие, така нареченото хоби, ще възстанови силите ви много по-ефективно, отколкото непрекъснатия маратон по гледане на сериали или скролиране из нечий социален фийд.
Хобито носи радост, повишава вниманието, поддържа остротата на ума, разширява творческия потенциал и дава възможност да се срещаме с приятели и да придобиваме ценни навици. То прави живота по-интересен и ни помага да се превърнем във всестранно развити личности.
Ако чувствате потиснатост, безпокойство или апатия, причината може да е отсъствието на увлечение във вашия живот, нещо, което би ви доставяло чувство на удовлетворение.
Как ви се струва да се заемете с ново хоби?
Подбрахме 50 типично мъжки хобита. Надяваме се, че някое от тях ще завладее и вашето внимание, както е ставало с нашите братя в миналото.
P.S. Редът на хобитата е напълно произволен!
#1 Мотоциклети
moto
Дали ще яздят из страната или ще бърникат по него в гаража, много мъже обичат да бъдат до своя мотоциклет. Това е хоби, което е много повече от просто въртене на газта, технически умения и показване на мъжество. За много мъже това е начин на живот и философия.
Ако сте чели книгата „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ вече знаете, че мотоциклетизмът е нещо повече от купчина желязо на две колела – в него се съдържат огромно количество психологически и философски ползи.
Когато прекарваш отпуската си на мотоциклет, виждаш нещата по съвършено различен начин. При колата винаги си в затворено пространство и понеже си свикнал с нея, не съзнаваш, че каквото виждаш през прозореца ѝ, е просто допълнителна порция телевизия. Пътникът в нея е бездеен наблюдател и всичко се движи отегчаващо в рамката пред него. При мотоциклета рамката липсва. Човек е в пълен допир с всичко. Става част от гледката, вече не я наблюдава, а усещането за присъствие е изумително. Този бетон, дето свисти на пет инча под краката ти, е нещо истинско, същата материя, по която стъпваш, той е тук, така слят, че не можеш да фокусираш погледа си върху него, но можеш да спуснеш крак и да го докоснеш всеки момент, и всичко това, цялото преживяване, никога не изчезва от съзнанието. – Робърт Пърсиг
#2 Алкохол/Пури/Лула
smoke
Може да сте от мъжете, които си вземат евтино уиски от магазина, просто за да има какво да пийнат вечерта. Но може и да се превърнете в истински ценител на малцовото уиски, добрите пури и превъзходната лула. Неща като скоч, бира, вино, пури, тютюн, лола може да бъдат теми, в които да станете истински експерт, човек разбиращ от тънкостите, превръщащи всяка премиум марка в уникален екземпляр. И не само това!
Освен, че ще увеличите удоволствието от консумацията на тези първокласни мъжки вкусове и аромати, едно такова хоби ще ви помогне да се срещнете с други джентълмени споделящи подобен интерес, правейки ви желан приятел сред отбрана група хора.
Може да станете човекът, който приготвя най-доброто мартини или пък онзи, който споделя най-добрите съвети за пушене на пура.
Вижте още и: Пътеводител на алкохолните напитки и тяхната употреба
#3 Антикварство
antikvar
Антикварството е хоби, което се изразява в събирането и най-вече в откриването на антики от различни специализирани антикварни магазини, пазари, гаражи и други подобни места, предназначени за целта. В много случаи това означава и добър бизнес, чиято цел е обратната продажба на старинните предмети, след като бъдат реставрирани.
Това е едно от типичните мъжки хобита, което дава среща на любители колекционери от най-различни области, разменящи по между си исторически ценности, предмети на изкуството, старинни мебели или дори обикновени мъжки играчки. Най-добрият начин да се посветите на това хоби е да се насочите към една точно определена ниша, в която да се потопите назад в историята. Това ще ви осигури тръпката от търсенето и издирването на нещо конкретно, а не просто да се скитате в търсене единствено на добрата сделка.
За много мъже колекционерска страст може да предизвикат средновековните оръжия, за други пощенските марки, за трети и четвърти отлежалото вино или уиски. Възможностите са безброй, а удовлетворението от намирането на екземпляр, който само вие притежавате е неповторимо.
#4 Иманярство с металотърсач
imanjar
Докато при антикварството, ценностите се търсят по пазарите, между колекционерите и по старите килери и тавански стаи, при иманярството трябва да се заровите в земята.
Разбира се, не буквално, а чрез лопата и металотърсач.
Всичко, от което ще имате нужда, ако решите да се захванете с това хоби, е да се запознаете добре с различните видове метал и техните характеристики, както и с принципа на работа на металотърсача. Много мъже изпитват тръпка от претърсването на историческите хроники, в които често присъстват данни за стари съкровища, местоположения на големи градове или пазари, чийто следи са останали скрити  дълбоко в земята. Откриването на подобни богатства е истинско вълнение, но определено трябва да сте запознати и със законодателството, за да не се окажете в ситуация да притежавате национално съкровище, без да имате право на това.
#5 Голф
golf
Като че ли малко спортове могат да се опънат на голфа като типично джентълменско занимание. Облеклото е спретнато, има етикет, движенията са плавни, грациозни, тревните площи са красиви, а компанията интелигентна. Това определено е играта на джентълмена!
А когато говорим за изграждане на добри бизнес взаимоотношения на високо ниво, от голяма полза ще ви бъде ваше хоби да е голфа.
И въпреки, че не е толкова лесно да сте майстор на този спорт, точно тези трудности са нещата, които го правят толкова забавен. При голфа винаги ще се конкурирате не само с останалите, но и със самия себе си, докато в други спортове просто трябва да сте по-добри от останалите. Това е и част от забавлението в голфа – да подобрявате собствената си игра.
#6 Airsoft
airsoft
Преди няколко години мой добър приятел ми сподели за страстта си към този спорт/хоби. Тогава останах силно впечатлен, че подобен спорт вече има и в България.
Когато започнах да търся информация за това занимание започнах да се вълнувам като малко момче, влязло в магазин за автомати и пистолети.
За какво става въпрос обаче?
Това е занимание, подобно на пейнтбола, с тази разлика, че тук може да се въоръжите с реплика на почти всеки модел истинско оръжие, предлагащо се на пазара. И не само това!
Може да се екипирате с бутафорни гранати, мини, пистолети и изобщо всичко, с което се въоръжават истинските пехотинци и специални части.
Ако видите истинска картечница и такава за Airsoft, вероятно няма да направите разлика – толкова е истинско. Стрелбата и мунициите – оръжията са заредени с топчета като в българския правилник са забранени стъклените и металните.
Що се отнася до характеристиките на оръжията:
Еърсофт репликите са нискоенергийни пневматични оръжия, които стрелят с 6 мм. пластмасови топчета. Те са копия на реални оръжия, но са напълно различни като конструкция, материал и начин на работа. Обикновено кинетичната енергия е 0,5-3,3 джаула, така че те остават доста под разрешените от законите в България 24 джаула, и не подлежат на разрешителен, или уведомителен режим – forum.airsoftbulgaria.com
Това се казва мъжко хоби, нали?
#7 Писане, блогване, журнализъм
write
Писането несъмнено е било хобито на много велики мъже.
Докато някои хора пишат просто, за да продадат книга или идея, други използват това занимание, за да подредят мислите си, да създадат връзки, да решават проблеми, дори да намалят стреса и да си починат. Да изкараш думите от душата си може да бъде едно наистина очистително занимание. Може да е личен дневник, съкровищница с размисли и снимки, който да разгледате след години. Дневникът, тетрадката или дигиталния лист хартия могат също да се използват за предвижването на кариерата и личната ви марка. Това е дело, чиято привлекателност разбираш едва тогава, когато започваш да се занимаваш с него, а след това трудно би могъл да спреш.
#8 Ветроходство
sea
Да противопоставиш собствената си воля на могъщото море е нещо, за което много мъже мечтаят. Ветроходството включва някои от най-древните занимания като прогнозиране на времето, навигация, най-различни умения с въжета и връзване на възли, дисциплина, стоицизъм и работа в екип. Със сигурност едно такова хоби като плаването с ветроходен кораб ще ви даде глътка свеж морски въздух, сериозно физическо и умствено изпитание.
#9 Гмуркане – „дайвинг“
diving
Докато ветроходството ще ви държи над морето, гмуркането ще ви отведе отдолу, за да изследвате дълбините. Въпреки, че това уникално хоби вече стана широко разпространено и у нас, преди да се потопите надълбоко сте длъжни да изкарате курс и да се сертифицирате, че може да го правите.
Така ще си осигурите собствената безопасност, тъй като освен, че е безкрайно красиво и предизвикателно, гмуркането може да бъде и опасно ако не знаете какво правите. Малко хобита предлагат тръпката да се превърнете в историк, биолог, да изследвате древни останки на кораби, да се срещате с разнообразни морски обитатели и всякакви други водолазни приключения.
#10 Моделиране на влакчета
train
Това е доста интересно хоби, при което не просто събирате влакчета, а изграждате макети на цели железопътни мрежи, които реално съществуват. Ако си мислите, че създаването и колекционирането на подобни влакчета е рядко срещано и непопулярно хоби, то може би ще ви е интересно да узнаете, че то се практикува от някои изключително известни личности.
Моделирането на влакове е хоби на Джони Кеш, Джо Ди Маджо, Уалт Дисни, Том Ханкс, Франк Синатра, Уорън Бъфет и други. Благодарение на железопътния моделизъм ще научите различни дисциплини, включително и математика, основи на физиката, проектиране, окабеляване и др.  Ето ви и едно чудесно място, от което да започнете – mrr.trains.com/how-to
#11 Катерене, алпинизъм
climb
Ако планината ви е на сърце, няма нищо по-подходящо за вас от приключенията свързани с алпинизма и катеренето на скали и покоряването на върхове. Всъщност, какво може да ни достави по-голяма радост в живота от постигането на някаква цел и свързаното с нея чувство на гордост, което изпитваме достигайки върха след изтощаващо катерене? Освен приятните емоции, катеренето развива физическите и аналитични умения за бързо решаване на проблеми в търсене на следващата малка скална пролука, за която да се хванете по пътя към върха. Повечето катерачи използват партньор, който ги подсигурява, което за някои може да бъде препятствие в упражняването на това занимание ако не може да си намери такъв. Но пък ако намерите, катеренето в планината може да се окаже едно от най-любимите ви хобита през уикендите.
#12 Исторически възстановки
bg-fighter
За един мъж е важно да култивира носталгична любов към историята и особено към онази част с битките и военните победи. Какъв по-добър начин да се потопите истински в славни минали сражения от това да вземете участие в исторически възстановки. Те могат да бъдат пресъздаване на славна победа (нещо, което всяка година се прави и в България – календар), или нещо по-мащабно като пресъздаване живота през цял период от време и място.
Възстановките на исторически моменти датира още от римски времена, когато на арената са се пресъздавали епични исторически битки. Това дава възможност на хората да се докоснат до онова, което са преживели сънародниците им в миналото и да се учат от тях.
Едно такова занимание със сигурност предлага на всеки човек да походи една миля в обувките на своите деди, които отдавна са изчезнали.
Вижте още и: Чингис Хан – жестокост, власт, сила, мъдрост, щедрост
#13 Пчеларство
bee
Първите сведения за съществуването на пчеларството датират от преди 4500 години в древен Египет. Това хоби (често и бизнес) набира все по-голяма популярност и у нас. В него се съчетават опасността от жилещата сила на пчелите и осезаемата възвръщаемост под формата на мед.
Това е и занимание, при което ако сте отдадени (и издържите на всички болести характерни за пчелите) лесно може да се мащабира (особено с така популярните напоследък мобилни кошери). Освен хоби, пчелите са изключително важна част и от нашата околна среда и ако решите да се занимавате с това определено ще допринесете за намаляване на все по-честото и безпричинно измиране на цели пчелни семейства. Неслучайно Айнщайн е казал, че хората ще разполагат само с 4 години живот след като пчелите напълно изчезнат.
#14 Грамофонни плочи – културната тежест на музиката
elvis
Подобно на много ретро активности, които все повече се завръщат в настоящето, грамофонът отново е на мода.  Да, старите винилови плочи изживяват своя истински ренесанс, както отбелязва и Дойче Веле. Всъщност, продажбите на музикални плочи в световен мащаб са скочили няколко пъти през последните години, докато продажбите на CD-та продължават да спадат.
Преди няколко месеца имах възможност да вляза в обикновен музикален магазин в Мюнхен (Германия е най-големия консуматор на подобни музикални носители), където останах впечатлен от огромното кътче с винилови плочи с музика, както от стари времена, така и съвременна.
Изборът беше невероятен. И докато при плочите беше пълно с хора, при CD-тата нямаше никой. За съжаление, осъществяването на това хоби в България не е толкова лесно и достъпно, но пък интернет е толкова необятен, че ако решите може да си намерите почти всяка плоча, която търсите.
Ако сте човек, който обича музиката винилът ще ви предложи съвсем ново изживяване. Слушането на музика по този начин ще ви помогне да се съсредоточите върху самия албум на любимия си изпълнител, а не да прескачате от песен на песен. Това е истинско наслаждаване на самото музикално изкуство, а не просто мимолетна консумация на звуци за забавление.
#15 Домашен майстор – изобретател
handyman
За някои мъже майсторенето около къщата или апартаментът е изключително досадна и неприятна работа, която избягват на всяка цена. Но за много други това е абсолютно приятен начин да прекарат съботния си следобед. Без значение дали става въпрос за довършителни работи в мазето, поддържа на домакинството или пребоядисването на някоя стая, ролята на домашен майстор предлага на много мъже шанса да работят с ръцете си и да усвоят нови умения.
Домът се нуждае от любов и грижи, точно както нашите тела имат нужда да са здрави. Ако превърнете подобно занимание в хоби, приятните моменти около верандата ще се допълнят и от някой и друг спестен лев. Добрата новина е, че ако сте от тези мъже, които обичат да работят с ръцете си, в интернет има изобилие от ресурси (особено в Youtube), където може да намерите цялото познание, което ви е нужно. От вас се иска само желание.
#16 Аналогови игри
go
Дуайт Айзенхауер е играл Бридж с колегите си офицери в малките часове на нощта, Уинстън Чърчил с удоволствие е практикувал маДжонг и Джин Руми със семейството си преди вечеря. Джеферсън и Медисън са били пламенни играчи на шах.
Президенти като Рузвелт и Хари Труман са играели покер със своите съветници, а Ейбрахам Линкълн е обичал да играе табла със синовете си.
Почти всеки велик мъж в историята е имал любима игра на дървена дъска или с карти. Присъединете се към редиците им, за да откриете огромните ползи за приятелството и семейството, които дават тези аналогови игри.
Игра на шах – Мъжете играят шах вече хиляди години, за да подобрят съсредоточеността , критичното мислене, абстрактното мислене и навиците за решаване на проблеми. Още през XVIII век Бенджамин Франклин написал есе на тема „Моралът в шаха”. В него Франклин излагал тезата си, че играта на шах формира ценни качества за ума, полезни в живота на човека, които трябва да се придобиват или се укрепват с нейна помощ, за да се превърнат в навици за всички случаи в живота. Понеже животът е един вид игра на шах…
Бенджамин Франклин играе шах
Бенджамин Франклин играе шах
Всъщност, позволете ми да ви препоръчам нещо по-различно от шах!
Защо не се пробвате с древнокитайската логическа игра Го.
Казват, че е много по-сложна от шаха, а целта и е завладяване на по-големи територии от тези на противника. Го е елементарна като правилник, но изключително дълбока като стратегия.
Неслучайно това е била и любимата игра на Сун Дзъ!
Го отразява различните качества на човека: безразсъдно смел или внимателен, оптимистичен или песимистичен, романтичен или реалистичен. Го е единствената игра в света, при която човекът със своето чувство за хармония и интуиция може да победи компютъра. Известна тайванска фирма е предложила един милион долара за създаването на по-добра компютърна версия на Го. Ето защо и психолози, и кибернетици са единодушни, че Го е играта на XXI в. – в. Сега
#17 Доброволчество, филантропия
cherity
Дори мъже, които не смятат себе си за материалисти, с времето алчността може да се появи на повърхността. Но докато държим здраво нашето време и материални ресурси само и само, за да защитим щастието си, в дългосрочен план този егоизъм ощетява душите ни. Затова благотворителността трябва да стане част от живота, не само на всеки мъж, но и на всеки човек, защото в помагането на другите често намираме своя живот значително по-смислен и подобрен.
Вместо да посвещавате цялото си свободно време единствено на вашите хобита и любими занимания, защо не отделите малко време за другите? Помагайки на ближния ще намерите удовлетворение и перспектива за собствените си проблеми. Да, мъжете се нуждаем от известно време насаме със себе си, потопявайки се в любима дейност, но редовното доброволчество и филантропия ще ви предложи и страхотен начин за подмладяване.
Не вярвате ли? Опитайте…
#18 Магия, фокуси
magic
Всеки мъж трябва да може да извади от шапката си поне няколко добри магически трика, за да впечатлява не само госпожиците, но и да радва децата си.
Освен истинска забава, фокусите носят и удовлетворение от учудването на останалите, питайки се как се прави фокуса, а вие запазвате тайната с усмивка.
Магията може да бъде наистина евтино хоби.
Това, от което имате нужда е желание за практика, магическа книга и тесте карти. Ако искате вземете си и зайче…
#19 Правене на домашен алкохол
beer
Няма как, традицията повелява! Не можем да минем без това традиционно за нашите ширини мъжко занимание, превърнало се в обичай всяка година.
Варенето на домашен алкохол, било то вино, бира или ракия, е неизменна част от нашата култура и ние няма как да се откажем от него. А защо и да го правим?
Събиранията около казана създава страхотни емоции, предизвиква горещи разговори и опияняващи движения – гледка препоръчителна само за мъже.
Освен това, да седнеш на трапезата през зимата и да извадиш бутилка домашно приготвено червено вино или загряваща лична ракия е усещане, което може да разбере само един истински мъж. Първите стъпки в домашната пивоварна не са скъпи, нито трудни. Трябва да си осигурите подходящ съд за приготвяне на алкохол, суровина, бутилка с газ или дърва и разбира се, малко търпение, докато потече първокласната ви лимитирана серия ароматен алкохол.
#20 Любителско радио
radio
Искате да сте част от сплотено общество, което се интересува от радио вълни?
В такъв случай обърнете внимание на любителското радио.
Макар и интернет почти да измести радиото като доминираща форма на обществена връзка, ентусиасти – любители на радиото все още съществуват.
Радиолюбителите с удоволствие общуват с  хора от своя свят, обогатявайки знанията си по теория на радио предавателите. Освен това, много радиолюбители работят като кореспонденти в държавна служба в своята страна, информатори в случай на стихийни бедствия.
#21 Четене
read
Въпреки че днес мъжете  четат все по-малко, едва ли има по-мъжествено хоби от четенето. Не се учудвайте, че казвам точно това. Четенето дава достъп към идеите на велики мислители, военни стратези, герои, писатели и примери от миналото правейки ни по-умни, смели, образовани и начетени. Ако се запишете в библиотеката, четенето може да бъде съвършеното безплатно хоби.
#22 Свирене на китара
guitar
Китарата е една от емблемите на мъжкото общество, независимо дали ще носи тежки електрически звуци или ще доставя удоволствие по класическия начин. Умението да свирите, на какъвто и да е инструмент ще ви придаде мъжественост, но китарата определено си има своите преимущества: тя е относително евтина и не е чак толкова трудно да се научите.
В мрежата има достатъчно ресурси, които предлагат безплатни уроци по свирене на китара.
#23 Дървообработка
wood
Човек не може да не се възхити на мъж, които взима сурово парче дърво и го превръщат в нещо полезно и красиво. Такива мъже сами правят подаръци, а не ги купуват. С гордост посочвайки към мебелите в своя дом те казват: „Това сам го направих”. И вие можете да станете един от тях, ако се заемете с това изключително полезно хоби – дърворезбата, ако разбира се сте сръчен.
Ще придобиете не само полезен навик – много любители дърворезбари свидетелстват за повишаване нивата на търпение и устойчивост.
Истинските фенове на това занимание казват, че когато вземеш в ръцете си инструмента и започнеш да  работиш, изпадаш в състояние, подобно на дзен.
#24 Обработка на метал
metal
Обработката на метал дава същите преимущества, които и обработката на дървесина, но вместо ароматната миризма на стърготини ще се обградите от опасната топлина на разтопен метал.
Чугунените орнаменти на леглото, с които жена ви иска да украси стаята и поставките за саксиите с цветя са само някой от нещата, които можете да направите. Да не говорим за остриетата, които може да сътворите – било то под формата на ножове, мечове и всякакви други метални изделия.
#25 Градинарство
garden
Навярно един от най-ярките мъжки образи е увереният в себе си мъж, който обработва своята собствена градина за удовлетворяването на потребностите на семейството си и за естетическите нужди на околните. За да се решите на това, не е нужно да имате декари земя.
Достатъчен е малък участък около дома. Ако цял ден седите в офиса с изкуствено осветление и застоял въздух, най-подходящото за вас хоби е градинарството.
Това е движение, и слънчева светлина, и свеж въздух.
Наблюдавайки как от семенцата стават растения, все по-големи и по-големи започваш да се чувстваш в хармония с природата. Когато събираш своята реколта или се наслаждаваш на цветята си, изпитваш чувство за изпълнен дълг и огромно удовлетворение.
А когато се заемеш с приготвянето на храна от зеленчуците, които си отгледал със собствените си ръце в собствената си градина, ще почувстваш още по-голямо задоволство.
#26 Реставрация на ретро автомобили
retro-car
Едно от най-големите удоволствие за всеки мъж ценител на автомобилите е да стои часове наред в гаража и да ремонтира или подобрява своята кола.
Днес, когато автомобилите са толкова модернизирани и компютъризирани, да бръкнеш под капака с гаечния ключ или с отверката става почти невъзможно.
Пластмасови кори върху мотора, натъпкан до пръсване двигател в шасито, където няма място да бръкне дори и детска ръка – всичко това ни кара да се върнем назад в добрите стари времена на класическите автомобили, които ни доставяха толкова автентично удоволствие.
Ако искате да станете механик, може да се заемете с реставрация на ретро автомобили, където нещата са доста по простички. Това хоби ще ви позволи да придобиете технически знания, да подобрите навиците за решаване на проблеми и да изпитате сладкото чувство на успеха, когато възстановения от вас двигател започне да мърка като котенце.
Реставрацията на автомобили обаче е скъпо хоби.
Ще се наложи не само да си закупите автомобил, който да реставрирате, но и инструменти и части, които невинаги ще успявате лесно да намирате. Но времето и изхарчените средства могат да се възвърнат, тъй като напълно реставрираният ретро автомобил може да се продаде скъпо (макар най-вероятно да не поискате да се разделяте с вашето метално „дете“).
#27 Ловуване
hunt
В продължение на хилядолетия ролята на мъжа в семейството остава неизменна – да се грижи за него и да го изхранва. В много култури и племена ловуването било изпита, при който момчетата ставали мъже, а мъжете получавали възможност да се обединяват в преследването на една цел.
Но да се пренесем за малко в настоящето.
Повечето мъже „добиват” месо от близкия супермаркет. Обикновено то е пълно с хормони и антибиотици. Ако искате да възстановите връзката си с предците си, време е да излезете на лов. Преимуществата му са много, тук сме изброили само някои от тях. Като начало ловът ви дава възможност да осигурите на себе си и семейството си качествено месо без антибиотици и хормони, които често са в състава на местото от животни отгледани във ферми. Второ, той ви дава възможност отново да влезете в контакт с природата. Трето вие ще съдействате на охраната на дивата природа, тъй като парите, похарчени за лиценз ще отидат за финансиране на държавните ведомства за охрана на дивата природа. И четвърто дори да не застреляте нищо, ловът е отлична възможност за развитие на приятелските отношения, а това е важна част от нашето щастие.
#28 Риболов
fish
Риболовът – култовото мъжко хоби. То е отличен начин да се съберете с приятели или да прекарате време заедно с баща си. Това увлечение няма да ви струва скъпо. Добрата въдица едва ли ще разклати бюджета ви, а за стръв и корда ще похарчите още съвсем малко.
Тук няма да говорим повече. Просто вземете въдицата и отивайте за риба…
#29 Стрелба с бойно оръжие
shoot
Ако ловуването не е по ваш вкус, можете да си доставите удоволствие от стрелбата и без да убивате нищо. Може да се заемете със спортна стрелба.
За нея се изисква съсредоточеност и твърда ръка. Различните клубове предлагат различни видове стрелбищен спорт.  Можете да избирате между стрелба с пистолет, стрелба с пушка, автомат и др.
Имайте предвид, че това хоби не е евтино. Оръжието струва не малко, а и стойността на боеприпасите не позволява излишна шикозност.
Също така ще трябва да намерите удачно място, където безопасно да си постреляте. Ако не сте уверени, че сте готови да се „изхвърлите“ за истинска пушка , опитайте с пневматично оръжие.
Основните принципи и навици са същите, с изключение на това, че с пневматичното оръжие можете да постреляте и в двора на дома си или извън града (и без деца и котки, нали?).
#30 Колекциониране
collection
Колекциониране – това е нещо, което мъжете обичат, а жените просто не разбират (или поне, когато не става въпрос за обувки). Жените обичат да се затрупват с множество задачи, като в същото време мъжкият мозък предпочита целенасочено да се съсредоточи върху едно единствено нещо.
Мъжът може да прекара целия си живот в търсене на последния предмет, за да завърши колекцията си. Това става негова фикс идея. Всъщност, дълбоко в душата си всеки колекционер разбира, че не иска да завърши колекцията си, защото цялото това усещане ще свърши.
#31 Къмпинг, лагеруване
cumping
Съвременният мъж е разтревожен и нещастен, защото е изгубил връзката си с външния свят, с природата – с гората, с планината с морето.
Всеки от нас трябва да се стреми към редовно съединение с природата заради нашето физическо и психическо благополучие. Отървете се от задушните помещения и прекарайте няколко дни на свеж въздух. Поспете под звездите, седнете около огъня.
Лагеруването е един от най-евтините начини „да избягаме от всичко това”. Къмпингът е отлична възможност да отработите навици необходими на туриста, за да си прекара добре времето с приятели или да остане насаме със собствените си мисли.
#32 Кораби в бутилка
ship
Да вкарате кораб в стъклена бутилка – класическо и широко разпространено по целия свят хоби. Удивете децата си като им покажете това чудо. Те ще прекарат остатъка от своето детство опитвайки се да разберат как точно го правите. Вкарването на кораб в бутилка не е лека задача.
Това е пипкаво занимание, което изисква съсредоточеност, търпение и твърда ръка резултатът, от което наистина е впечатляващ.
 
 
#33 Спортуване
football
Всеки мъж бил той интелигентен или пълен глупак, трябва да се занимава с някаква физическа активност. Състезанието между мозъка и мускулите все по-често започва да се печели не от едното или другото, а от мързела.
Физическата активност повишава нивото на тестостерон (който така и недостига на съвременните мъже), поддържа във форма, предотвратява депресията и минимизира стреса, а мисловния процес се издига на много по-високо ниво.
Видовете спорт, в които всеки мъж може да открие своя състезателен дух са особено полезни за формирането и поддържането на мъжественост.
Играйте футбол, баскетбол или волейбол например. В индивидуалните видове спорт (тежка атлетика, тичане и др.) също има много достойнства.
Те ви предоставят пространство за размисъл и помагат да сте в хармония със самите себе си. Не е важно какъв ще е спорта, важното е той да кара кръвта ви да се движи бързо, сърцето ви да бие учестено, а мозъкът ви да вибрира.
#34 Моделиране
model
Създаването на точни копия (реплики) на автомобили, самолети и кораби най-вероятно ви се е харесвало в детството.
Защо да не се заемете с това и като зрял мъж?
Моделирането ще ви помогне да развиете внимание към детайлите и ще ви вдъхнови да разберете повече за историята на вещите, над които работите.
Освен това, ще имате нещо изработено от вас с което да украсите офиса или дома.
#35 Работа с кожа
leather
Обработката на кожа е отличен начин да сте в контакт с онзи каубой, който живее вътре във всеки един от нас. Изкусният кожар може да сътвори множество страхотни вещи като: тефтери, кожени чанти, колани, седла и други. Недостатъци? Това е скъпо хоби.
За да успеете в това начинание, ще трябва да имате под ръка и специални инструменти.
#36 Стрелба с лък
arrow
Макар бойните оръжия да са изместили стрелянето с лък и стрела, понякога връщането към старото може да донесе голямо удовлетворение.
Стрелбата с лък ви позволява да се приобщите към едно от най-примитивните оръжия, което работи изключително и само благодарение на мускулите, ловкостта и точността ви. Тази спокойна, концентрираща дейност помага да успокоите ума си. Независимо от това, че лъкът и стрелата вече практически не се използват за лов (макар да има арбалети за това), по-голямо удовлетворение можете да намерите в стрелбата по мишени и да отработите навика си до пробождането на ябълка поставена върху нечия глава (по-добре не пробвайте).
Обикновеният лък за начинаещи може да бъде намерен на ниска цена, а да тренирате можете директно в двора, като преди това обезопасите тази зона.
#37 Бойни изкуства
box
Едно от най-добрите неща, които може да направи един мъж за себе си е да се занимава с бойни изкуства. Освен умения за самоотбрана, тези занимания изграждат дисциплина, подобряват здравето, издигат духа и формират качества на войн. Като чуете бойни изкуства, вероятно първото, за което се сетите е Карате. Това обаче далеч не е единственото, което може да тренирате.
Има много различни видове, които да практикувате: Бразилско Jiu-Jitsu, Таекуондо, Винг Чун и т.н. Източните бойни техники не са единствения избор.
Ако изберете Бокс, Кик-бокс, Муай Тай и т.н. също няма да сбъркате.
Не робувайте на мода, спрете се на това, което ви харесва най-много, купете всичко необходимо като екипировка и по-важното – намерете подходящ треньор, който да възпита у вас ценностите на избрания боен спорт.
#38 Фотография
photo
Ако винаги сте искали да се занимавате с изкуство, но нямате кой знае какви художествени способности, опитайте да се занимавате с фотография.
Фотоапарати и програмите за редакция на снимки стават все по-евтини, а фотографията като хоби става все по-популярна и достъпна.
Фотографирането може да се съчетае с други интереси и в това е едно от преимуществата на това хоби. Обичате да правите преходи? Възползвайте се от случая и снимайте природата. В интернет има множество групи на фотографи, освен това много фотолюбители предлагат безплатни сайтове обучаващи на изкуството на фотографията (вижте и тук).
#39 Билярд
snooker
Билярдът е съчетание на стратегия, геометрия, често и на психология.
Това е и отличен начин да прекарате времето си и да се отпуснете с приятели.
Ако не можете да убедите жена си в това, че билярдната маса у дома е просто задължителна, съберете компанията и похарчете някой лев за билярд клуб.
#40 Кулинария
cook
Всеки мъж трябва да умее да готви. Такова умение дава множество преимущества като най-вече удоволствие от храната, добър терапевтичен ефект, независимост (няма нужда да разчиташ на другите) и икономия на пари (не е нужно да ходите където и да било, за да хапнете).
Това толкова достъпно хоби ще ви помогне да водите и по-здравословен начин на живот, защото колкото и зле да готвите, трудно бихте могли сам да си приготвите толкова вредна храна, колкото може да намерите във веригите за бързо хранене.
И разбира се, едно от най-важните преимущества да готви мъж е, че ще впечатлите дамите.
#41 Ковач
metal
Изкуството на кованото желязо далеч не е отминало, напротив!
Макар и вече доста малко хора да изкарват прехраната си като ковачи има мъже, които с удоволствие ще се заемат с този занаят в качеството му на хоби.
За да се заемете с това старовременно и богато на традиции дело ще трябва да похарчите горе долу същите пари, които и за добър фотоапарат.
И ето, палите огън в ковачницата и удряте с чука по разтопеното парче метал, лежащо върху наковалнята, подобно на покровителя на огъня – древноримския бог Вулкан.
Вижте още и: Как се прави катана по стария Японски начин
#42 Пилотиране на самолет
plain
Едни от най-смелите мъже са тези, които покоряват небето.
Разбира се, най-голямото препятствие, за да се захванете с това хоби е финансовата част. Скъпо е, много е скъпо. Само уроците и лицензите ще ви излязат няколко хиляди лева.
Освен това ще трябва да наемете и самолет.
Някои мъже комбинират любовта към пилотирането с тази към механиката и сглобяват свой собствени едноместни самолети.
Независимо от стойността, много пилоти-любители казват, че всичките тези пари си струват в замяна на чувството за свобода, което изпитват във въздуха.
И все пак самолетите не са единствения начин да полетите като птица.
Съществуват и много по-достъпни начини като например: безмоторни и моторни самолети тип делтаплан, скокове с парашут, летене с балон и други способи, които ще ви издигнат не само физически, но и духовно.
#43 Игра на карти
cards
Неслучайно отделихме това мъжко хоби от аналоговите игри, защото то заслужава специално внимание. Причината е, че голяма част от мъжете обожават да играят на карти. Било то белот, бридж, покер и т.н. Идеалната социална обстановка, която създава играта на карти е предпоставка за приятни разговори, а в съчетание със състезание и добро питие, позволява душевно да се освободите и прекрасно да прекарате времето си.
Купете бутилка уиски, съберете момчетата и се позабавлявайте.
#44 Пейнтбол
paintball
Помните ли как като дете играехте на война с фунийки?
Сега, когато сте „голямо момче” също можете да поиграете на война, но сега вместо куршуми ще се възползвате от топчета с боя.
Пейнтболът вече не е скъпо развлечение. Всичко необходимо (терен, защитна маска и достатъчно количество топчета) можете да вземете под наем. А ако сериозно се увличате по пейнтбола, то винаги можете да си купите и свое собствено оборудване.
#45 Фехтовка и боравене с меч
sword
Защитавай се (Angard)!
Какво е общото между Тримата мускетари, Зоро, Люк Скайокър и Конан Маклауд? Отличният набор от умения със сабята, разбира се.
Този вид спорт, който съществува от времето на древен Рим и Гърция, винаги е привличал истинския джентълмен. Приобщете се към традицията, на която са били обучени рицарите и лордовете от миналото.
Придобийте равновесие, координация, гъвкавост и внимание в процеса на обучение на това древно изкуство. Във фехтовката специално се използват три различни вида оръжия – рапира, сабя и шпага. Всички те имат различно тегло и се използват по различен начин.
Е, защитавайте се…
#46 Рисуване и живопис
painting
Уистън Чърчил бил заклет художник. Той прекарвал по няколко часа пред статива в градината си или в студиото. Така той гонел „черния пес” депресията.
Чърчил добре разбирал, че творчеството оказва благотворно влияние за психичното здраве на човека. Много мъже се отказват от изкуството, защото не забелязват в себе си вроден талант. Може би това е истина, но обучението и практиката ще си свършат добра работа.
Най –достъпното изкуство, с което може да започнете, е рисуването. Достатъчни са само няколко молива и един бял лист. Живописта изисква малко повече вложения в зависимост от вида й Акварелната живопис например е по-евтина от маслената.
#47 Гледане на военни и исторически филми
 
 
Няма нещо по-жестоко от войната, но в същото време няма и нещо, което да създава толкова силна емоционална връзка между мъжете, както тежката битка.
Историята помни невероятно кървави и жестоки сражения, които могат да разчувстват и най-студеното сърце. За щастие, много от тях са пресъздадени от киното (къде преувеличени, къде не), благодарение, на което не можем да разберем какво точно са изпитвали истинските войни, но можем да се докоснем до онова, с което са се сблъсквали.
И независимо дали става въпрос за история между врагове, за приятелство или и за двете (както в случаите с Чарли Браун и Фарнц Щиглер), историческите филми, пресъздаващи тези силно въздействащи картини, са чудесен вариант за приятно прекарване на уикенда.
Ето и списък с 50-те най-добри военни филма според Телеграф.
#48 Любителска астрономия
stars
Космосът е последната граница. Всъщност, там няма граница, освен тази на телескопа ви. Независимо от това, че самите вие най-вероятно не може да стигнете до там, за да усетите величието му, можете да разгледате звездите и в собствения си двор.
Ще се изумите колко много можете да видите от космоса с помощта на неголям телескоп или дори по-силен бинокъл. Ако пък искате да погледнете по-надълбоко в космоса ще ви трябва много мощен телескоп, който разбира се ще ви излезе доста скъпо. И не забравяйте, че астрономията е много повече от просто гледане на „Голямата мечка“ през телескопа.
#49 Приключенски състезания, маратони, преходи
maraton
Търсите нещо по-сложно от състезания по тичане на 5 километра?
Омръзнали са ви стандартните маратони? Обърнете внимание на приключенските състезания, в които са включени дълги планински преходи, плуване, катерене и т.н.
Те обикновено продължават цял ден и включват различни препятствия и състезания.
Ще трябва да тичате 15 километра, след това да гребете още толкова с каяк и накрая да покарате около 30-тина километра колело през гората. При това трябва да спирате само на контролните точки, които можете да намерите само с карта и компас. Тежката физическа активност в съчетание с природата и ориентирането – ето това се казват мъжки занимания.
#50 Вашето екстравагантно хоби
question
Разбира се, мъжките хобита не се изчерпват с тези 49 занимания.
Вие например може да обичайте да карате колело, да яздите кон или да гледате животни. Точно затова оставихме № 50 на вас!
Споделете кое е вашето любимо хоби в статуса към статията във Facebook, за да попълним колекцията и да подсетим нашите братя какво биха могли с удоволствие да правят в свободното си време

Е, избрахте ли си хоби? Помнете, да започнете винаги е весело и зареждащо. Но не мислете, че да стигнете ниво на майстор е така просто.
Но не допускайте и вашето ново хоби да отиде на заден план или да събира прах в шкафа.
http://kingsman.bg/hobby/top-50-hobita-za-muge/
 тагове: популярните, мъжки, увлечения