Ако се замислим по-дълбоко върху значението на понятията добро, зло, любов, всъщност ще установим, че сме в състояние да дадем само битово определение на тези понятия, позовавайки се на примери от живота. За добрия човек съдим по намерението му да помогне в беда, по топлите думи, по безкористността и по много други хубави качества. Злия човек асоциираме със завистливия, кариериста, престъпника, изменника и други подобни отрицателни типове. А любовта е чувство на душевен полет, прилив на енергия, обожествяване на другия човек и сладки безсънни нощи.
Ако внимателно се съсредоточим в понятията добро, любов и зло, ще забележим, че тези чувствени категории не е възможно да бъдат измерени или анализирани с материални способи. Те са на подсъзнателно равнище и само скритият интуитивен шепот ни подсказва решението на чувствената главоблъсканица. Но силата му понякога е толкова значима, че изцяло попадаме във властта на чувствата и се подчиняваме на желанието да решим душевния проблем. Заради любовта са разрушавани цели страни, загивали са народи, стигало се е до световни открития. Завистта и властолюбието пък са водили до репресии и гибел на милиони хора.
Къде са източниците на този интуитивен шепот, насочващ ни към доброто, любовта или злото? За да да отговорим на въпроса, ще разгледаме основните моменти на мирозданието и антропогенезиса.
Материята, възникнала от Абсолюта, се разделя на два свята – фин и физически. Физическият постепенно се изменя чрез формирането на галактики, звезди, планети и междупланетни газове. Финият свят, т.е. на свръхвисоките честоти, също се променя, но по друг път. В него започват да се появяват усуканите полета, които постепенно се усложняват. Финият свят еволюира чрез развитието на усуканите торзионни полета на свръхвисоките честоти. Според нас точно тези полета са източниците на нашите основни чувства –
http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=18715&df=46&dflid=3
тагове: доброто, любовта, злото |