Monthly Archives: февруари 2017

10 СЪВЕТА ОТ БАБА БР.181

  които не трябва да забравяме

d0b1d0b0d0b1d0b01

1. Вдишвайте бъдещето, издишайте миналото. Няма значение къде се намирате и през какво ви предстои да минете. Винаги вярвайте, че има светлина в края на тунела. Никога не очаквайте, не предполагайте и не изисквайте. Просто направете това, което можете, а всичко останало нека да си е такова, каквото е. Веднага след като направите възможното, ще стане това, което трябва, или пък вие ще видите ясно следващата си стъпка.
2. Животът може да е по-простичък. Фокусирайте се върху едно нещо. Не трябва да правите всичко веднага и сега. Дишайте, живейте и правете това, което е пред вас. Всичко, което вложите в живота, той ще ви даде след известно време.
3. Нека другите ви приемат такъв, какъвто сте, или да не ви приемат въобще. Говорете истината, даже гласът ви да трепери. Ако бъдете себе си, ще донесете красота там, където досега я е нямало. Вървете уверено по пътя си и не чакайте от другите да разберат вашия път, особено ако те не знаят накъде сте тръгнали.
4. Вие не сте онзи човек, който сте били преди и това е нормално. Преминали сте през много възвисявания и падения, за да сте този, който сте в момента. През изминалите години са се случили различни неща. Те са променили вашите възгледи, поднесли са ви много уроци и са ви накарали да укрепнете духом. Времето тече и никой не остава на мястото си, но някои хора все едно ще ви повтарят, че сте се променили. Отговорете им: „Разбира се, че съм се променил. Винаги така става в живота. Но съм все същият човек, само малко по-силен отпреди“.
5. Всичко, което се случва, ни помага да израстваме, даже ако ни е трудно да го разберем сега.Обстоятелствата ще ви направляват през цялото време като ви променят и усъвършенстват. Затова каквото и да правите – продължавайте да се надявате. Най-тънкият конец ще се превърне в най-здравото въже. Позволете на надеждата да стане ваша котва, повярвайте, че вашата история не е свършила, че приливът ще смени отлива и ще ви отведе към тихи брегове.
6. Не се стремете да сте богати, стремете се да сте щастливи. И когато станете по-зрели, ще виждате ценността на нещата, а не тяхната цена. Рано или късно ще стигнете до разбирането, че най-хубавите дни са тези, в които се усмихвате без кой знае какъв специален повод. Ценете моментите и бъдете благодарни за тях, без да търсите нищо, нищо друго. В това е същността на истинското щастие.
7. Бъдете решителни и жизнерадостни. Разберете, че по-голямата част от вашите страдания и неудачи са предизвикани не от обстоятелствата, а от вашето отношение към тях. Усмихнете се на завистника, който иска да ви навреди. Покажете му, че той никога не може да ви вземе това, което на него му липсва в живота.
8. Бъдете внимателни към тези, които са ви скъпи. Понякога любимият човек казва: „Всичко е наред“. Вгледайте се в очите му, прегърнете го и му кажете: „Знам, че не е така“. И е ненужно да се разстройвате, ако ви се струва, че някои хора си спомнят за вас само когато им трябвате за нещо. Намерете удовлетворение да сте като малък фар за другите, чийто живот е обвит в мрак.
9. Понякога трябва да пуснете човека, за да може той да израства. Защото най-важното в живота е не какво правите за него, а това, което сте го научили да прави сам за себе си, за да бъде успешен.
10. Ако чакате щастлив край, но не го виждате, вероятно е дошло време да потърсите ново начало.Погледнете се отстрани и приемете факта, че вие също понякога имате право на грешки. Само така се учите. Силните хора са тези, които се смеят на проблемите с искрен смях – те са се сражавали в тежка битка. Те се усмихват, защото знаят, че няма да позволят нищо, теглещо ги надолу, да им попречи да се движат към новото начало.
http://chujdozemec.com/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BC%D1%8A%D0%B4%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/10-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D0%B1%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B5-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80/
 тагове: 10ксъвета, баба

Трябва ли бременните да се притесняват от сутрешното прилошаване бр.179

Трябва ли бременните да се притесняват от сутрешното прилошаване

При много бременни жени сутрешното прилошаване поражда страх, че нещо не е наред с тяхното бебе.
Най-новите изследвания на специалисти в тази област предлагат разделят бременните жени на две групи – първата са бременни с обичайните сутрешни прилошавания без опасност за здравето им, а втората група включва тези, при които съществува някаква опасност.
Девет от всеки десет жени с такива оплаквания дочакват съвсем нормално и без усложнения своя термин.

На какво се дължат прилошаванията?
Прилошаванията, придружени с гадене и повръщане, се дължат на хормоналните промени, които настъпват в организма по време на бременността.

Как да избегнете или намалите сутрешните проблеми?
Сутрин, преди да станете от леглото, трябва да хапнете поне 2-3 залъка.
След това през целия ден трябва да се храните често, но по малко. След всяко хранене задължително трябва да полегнете за 15-20 минути.

Ако чувството за глад не ви напуска, малко сухар или бисквита ще ви се отразят добре.
Задължително трябва да се избягва употребата на масло, маргарин, тлъсти и пържени храни.
Кафето, черният чай и алкохолът също дразнят стомаха и не е желателно да се приемат по време на бременност.
Пушенето също трябва да се прекрати не само за да се избегнат прилошаванията, но и за да се роди здраво бебе.
Ако прилошаванията се ограничават само сутрин, това е нормално и не крие опасност за здравето на бременната, но ако те продължават през целия ден, задължително трябва да се потърси лекарски съвет или да се постъпи в болница.

http://www.zdravnitza.com/a/nav/rubrics/raz/3/cat/1/sub/3/rub/32
 таговебременните, сутрешно, прилошаване

Студент от Царево стана Математик №1 в СА Щ бр.179

home-aome3t-aplaf2_j

Иван Ценов от Царево е обявен за “Математик №1″ в Бостънския университет в САЩ. Титлата си той получи след усилена едногодишна работа под ръководството на своите професори в престижното учебно заведение. Младежът е възпитаник на Природоматематическата гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в Бургас. Преди това е учил в Музикалното училище „Проф. Панчо Владигеров“ и в Базовото училище „Михаил Лъкатник“ в морския град. После е завършил Американския колеж в столицата. Веднага след това е приет в Бостънския университет, като е спечелил пълна стипендия. Сега му предстои да бъде във втори курс в специалността „Физика и математика“. Изследователският университет в щата Масачузетс се слави със седем нобелови лауреати, сред които Мартин Лутър Кинг и Ели Визел, 35 носители на наградата „Пулицър”, девет носители на „Оскар”, носители на наградите „Еми” и „Тони” сред своите преподаватели и възпитаници.
Иван Ценов е почитател на точните науки още дете. Първи клас той започва в Базовото училище в Бургас, после е прехвърлен в Математическата гимназия, а успоредно с това учи и в Музикалното училище в морския град. След като се научава да свири на пиано, става и китарист. И споделя, че и днес обича да свири винаги, когато има време и настроение за това.
Сега младият студент разказва за обучението си зад Океана с ентусиазъм и споделя, че е получил прекрасна възможност да развива потенциала си. „Всичко е направено така, че да предразполага към развитие. Материалната база е отлична. Професорите ни са невероятно отзивчиви“, коментира Иван Ценов. Но е категоричен, че в пътя пред него му предстои да положи още много усилия и ясно си дава сметка за това.
Мечтата на момчето е след като завърши, да се занимава с научно-изследователска работа. Със съжаление си дава сметка, че ще му бъде трудно да реализира плановете си, ако работи в България. Но се надява, че ще успее да организира времето си в бъдеще така, че да може да работи освен в чужбина, и по проекти, свързани в България.
http://chujdozemec.com/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA-%E2%84%961-%D0%B2/
тагове: ученик, Царево, математик № 1 САЩ

Триумфът на „Тича“ бр.179

 българското отмъщение на терена


Съставът на отбора години по-късно.
В славния български спортен летопис има редица велики победи и успехи. Стотици пъти родните ни спортисти са карали милиони хора от всички краища на света да слушат българския химн в чест на техните триумфи. Този победен път има и своята първа страница. Първата купа, спечелена зад граница, е дело на варненския спортен клуб „Тича“ през пролетта на 1925 г. Това се случва на футболния турнир за Купата на Букурещ, наричана още Сребърната купа. Историята е наистина интересна, така че ще сме ви благодарни, ако отделите няколко минути, за да прочете в какво се състои успехът. Материалът е подготвен от нашия читател Велико Димитров.
Ticha_logoВсичко започва година по-рано, когато румънският отбор “Трикольор“ гостува във Варна, побеждава “Тича“ и отправя покана за участие в предстоящия турнир за Купата на Букурещ. Времето се изтъркулва и точно по великденските празници една група български спортисти пристига в Букурещ. Едва ли и самите те са очаквали това, което ще се случи. Наближава времето за първия мач. Румънците тотално подценяват футболистите на “Тича“. Нещо повече – двата отбора на домакините си спретват скандал помежду си, убедени, че ще победят варненските спортисти. След края на румънската разправия все пак е определено “Тича“ да се срещне с тима, отправил поканата -“Трикольор“. Мачът не се развива добре за българите с червено-бели фланелки, тъй като “Трикольор“ набързо повежда с 1-0. Останалият в ранната история на нашия футбол като вечно усмихнатият Иван Найденов-Найденката изравнява. По-късно друг играч – Никола Люцканов, дава преднина за “Тича“. Ако използваме едно съвременно сравнение, срещата почва да прилича на футболен трилър.
kupaРумънците изравняват, после пак повеждат, но това не сломява българския дух.“Тича“ изравнява, а 12 минути преди края Йордан Заяков вкарва 4-тия победен гол. Румънците са победени на своя стадион. Малко вероятното се случва и радостта наистина е голяма. Тогава идва вестта за кървавия атентат в софийската църква “Света Неделя“ (16 април 1925 г.) Този акт се отразява и на футболистите, стига се дотам да не се знае дали ще изиграят втория си мач. Все пак водачът на отбора Ангелов, или както по-скоро е известен – Ангелсон, повежда момчетата, за да влязат завинаги в историята на спорта, като ги окичва с ореол на победоносци. А до този ореол има една крачка – срещата със “Спортул-Студентск“.
Като че ли предусещат, че купата ще си тръгне от Букурещ, домакините “забравят“ да я донесат на терена. Виждайки, че трофеят липсва, Ангелсон заявява в прав текст, че докато не го види с очите си, мач няма да има. В края на краищата купата пристига и мачът започва. Преди началото на срещата е отдадена почит на жертвите в кървавия ад в София. Въпреки отпадналия дух на родните спортисти заради събитията в българската столица на терена всичко е като щастлив край на приказка. “Тича“ не дава никакъв шанс на противника си. Румънците си отбелязват автогол. Отново Заяков и Найденов са сред голмайсторите. Резултатът е 3-0 за “Тича“ и граничещото с абсурд е факт. Купата отива във Варна.
Съставът на отбора години по-късно.
Съставът на отбора години по-късно.
Честта пръв да вдигне купата се пада на капитана Боян Боянов. Той и неговите съотборници (вратарят Ерван Кебабчиян, Борис Петров, Кирил Денев, Стоян Златев, Щерю Савов, Йордан Заяков, Никола Люцканов, Иван Найденов, Александър Бояджиев и взетият за турнето от “Владислав“ – Андрей Иванов-Дядото) се окичват с този славен ореол. Това са спортистите, донесли първия футболен трофей в историята на нашия спорт. Уви, както много стойностните неща и техните имена тънат в забвение. Освен чисто спортен успех, има и един друг прочит на този триумф. Той е извоюван в румънската столица – същата тази Румъния, която само преди 6 г. чрез Ньойския договор (1919 г.) откъсва Южна Добруджа от България. Това прави спортната победа с по-особен заряд.
https://www.bulgarianhistory.org/triumfat-na-ticha/
 тагове: триумфът Тича

ТОДОР КОЛЕВ БР.179

IN MEMORIAM

Ще оживее това, което може да живее
Едно непубликувано интервю с Тодор Колев
Когато станахме пълноправен член на европейското семейство (през 2007 г.), потърсих Тодор Колев за интервю (за едно научно списание за култура). Върнах го в спомените му за Канада, където беше културно аташе в началото на 90-те години на миналия век. (Като човек на изкуството не успя да вирее в политиката и още в началото на дипломатическата си кариера подаде оставка и се завърна у нас през 1994 г.) 
Исках да разбера от него как живеят хората в Канада, в тази многонационална държава – с 86 различни националности и етноси – в която се говори на 104 езика.
Седяхме отвън на една маса в „Японския хотел“, без факсове, без телефони. Тодор Колев ми отговаряше сериозно и изчерпателно на всеки въпрос. Докато бъбрехме, любезно ме попита имам ли скайп, за да прегледа готовия текст. За съжаление нашите усилия бяха напразни. Списанието не отпечата следващия си брой. Интервюто с „Тодор Колев в Канада” остана непубликувано..
На 16 февруари 2013 г.знаменитият актьор ни напусна! Тъжно е, че такава светла личност си отиде от нас. Вместо IN MEMORIAM  искам да предложа на читателите на БЕЛА част от автентичния запис на интервюто ми с Тодор Колев.
- Каква страна е Канада?
- Голяма! Не можеш да я обозреш.. Канада е най-доброто място за емиграция от всяка гледна точка. Рай е за емигрантите! И много чиста!
Променила ли се от времето, когато за канадеца се е знаело, че това е човек, който може да прави любов в кану?
- Петмилионният град Торонто е назован така от индианците. Думата „туронту” на езика на махоките означава „място, където хората се срещат”. Светът е малък. Тук живеят толкова различни хора, традиции, смесица от култури. Махване с ръка, поздрав на друг език. И всеки приема различието на другия! Официално в Канада има два езика – английски и френски. Няма стока, дори кибритът навсякъде е изписан и на двата езика. А в гръцкия квартал улиците са изписани и на гръцки език! Ето това е голямата страна!
- Обичате да се шегувате, че на нас, българите, ни е виновна географската ширина. Как се приема тук различието между хората?
- Друга демократична нагласа имат канадците. Нямат етнически проблеми, защото не създават проблеми, а възможности. Уникалното в тази страна е, че там има огромна толератност между различните култури, към религиите. Най-мръсната дума в Канада е „расист”! Немислимо е там да се произнасяш по тези въпроси. Просто е неприлично.
- ООН сочи Канада като една от най-добрите страни за живеене и с най-малко предразсъдъци към емигрантите. Как се интегрира канадското общество?
- Канада е много богата страна. Отвисоко като я гледаш, представлява вода, много вода и тук-там суша. Красива е! Пролеттта избликва през май като вулкан. Една сутрин се събуждаш и виждаш, че всичко е зелено, цветно, а си мръзнал през зимата в дълбокия сняг. Канада е страна на емигранти. Всякакви и образовани и с по ниска цивилизованост, но те ги приемат такива, каквито са. В същото време към европейците са сдържани. Коренното им индианско население живее в резервати, а в музеите културата им е представена като екзотика. Всичко е култура и всяка култура е своеобразна. Вие си мислите, че се разбират помежду си от само себе си. О, не! Всичко се дължи на реда, на законността, на порядките, на начина на живот! Манталитетът на една или друга националност се съобразява с това. Толерантността е спойката между различните култури, религии, езици!”
- Как изглеждаме българите на фона на тази многонационална държава?
- Като българи! С балкански манталитет! В Торонто българите имат три църкви. Но ето я разликата, голямата разлика. Тези три църкви са конфронтирани помежду си! Канадското общество приема всяка религия. Техните църкви са живи, посещавани. Нашите са разединени, една се смята за македонска, другата е българска, а третата, дори не мога да я назова. Има виц: „Двама българи – три църкви!”. Въобще, балканска история!
- Как се държим българите като общност сред другите?
- Продължаваме да мислим по нашему. Въпреки че има и други, ние сме си ние. Единственото реално общо множество помежду ни е езикът. Църквите ни са мъртви като среда за общуване. Имаме българска програма, излъчвана по радиото, имаме вестник, но общност нямаме, каквато имат гърците и арменците например. Дори в битов план рядко можеш да видиш задружни българи. Иначе терминологията, която се използва, е доста отживяла времето си: „Майка България!”; „Родината!”. Е, има все пак българи патриоти, особено сред старата емиграция, които полагат усилия за сплотяване на българската общност. Мисля си, че ние сме народ, който има трудна, но героична история, много сме преживели и може да се предполага, че от гърците трябва да сме по-сплотени! Но не е така.
- Движим се нанякъде, но накъде? Вашата „тънка” чувствителна кожа, какво усеща?
- В резултат на големите промени в света, ако се погледне рационално, всъщност всичко си е в реда на нещата. Но трябва също и да се работи все пак, и то все повече. Иначе залязваш! Тежко е! Неприятно е! И още по-тежко е с простотията, която е оставила белези и във времето, и в отношенията помежду ни. Всички се обичат и мразят. В културата ни е заложено. В крайна сметка ще оживее това, което може да живее. В това ми е надеждата.
Неспокоен човек
Помня Тодор Колев от БНТ. По-точно от „Ефир 2“, на който през средата на 90-те години той беше програмен директор. Истинска културна работна сила си беше, която се вливаше с много хъс в телевизионния поток. С неговото артистично чувство и подкрепа се правеха оригинални предавания и филми. Тодор Колев съзнаваше къде е и не слизаше от върха на своята артистична кариера. Все по това време той радваше зрителите с популярното си шоу „Как ще ги стигнем, американците!”, с новия албум „Най-доброто от Тодор Колев”. През 2005 г. стана носител на „ИКАР“ за цялостната си актьорска дейност, а през следващата година беше класиран от читателите на списание „Паралели” за един от „Най-популярните български актьори на всички времена”. Появи се и като рекламно лице на един нов продукт „Уплътнете нещата!”…
Тодор Колев беше неспокоен човек, който все твореше, пееше, свиреше (на сцената и в студиото), превъплъщаваше се в запомнящи се роли в киното и в театъра, дори пишеше (издаде собствената си автобиография „Варненското софиянче от Шумен”), и най-вече милееше за духовността…
Така го запомних като част от и лице на културата на България! 
http://bela.bg/%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2/
 тагове: Тодар Колев

Жените и мъжете обичат различно бр.179

© Yuri Arcurs – 123rf.com
Във времена, когато е трудно да намериш нещо, което все още не се е превърнало в унисекс, мъжете и жените продължават да обичат по различен начин.
Скъпи момичета и жени, преглътнете следващите факти, колкото и горчиви да са те, и се радвайте, че все още съществуват разлики между мъжете и жените.
Трудно се разговаря с мъжете, особено когато става дума за взаимоотношения и чувства. Те не са способни на вярност, колкото нас, и винаги бягат от решаването на проблемите… Тези и други женски упреци към различни страни в поведението на мъжете звучат почти христоматийно и не се променят с течение на времето. Защо ли?
„На мъжете не може да се вярва“ – коя ли жена не е изричала тази или подобна реплика? Кой от мъжете не е чувал подобен упрек от женска страна? Но не е толкова лесно да се правят обобщения по повод мъжките особености. А и не бива.
36-годишният Иван е женен от девет години, синът му расте. Ето какво споделя таткото: „Искам да избягам някъде за няколко дни и това мое желание се появява поне 20 пъти годишно. Никога не го правя. Съпругата ми обаче много често си хваща куфара и заминава на почивка.“
Докато мъжете плуват по течението
жените просто действат. Тези противоположни стратегии на поведение са свързани с най-първия опит в любовта, с който всички ние разполагаме – любовта към майката. В ранните детски години момчето си въобразява, че е буквално всичко за майка си. Тази грешка в своето мислене синът поправя някъде към 3- до 5-годишна възраст, когато забелязва, че обект на интерес, грижи и желания е не само той, но и неговият баща. Откритието предизвиква у детето едновременно и тревога, и чувство на облекчение. Това е времето, през което искрената любов на сина към бащата и очакването за взаимност са свързани с хомосексуалността.
По тази причина бащата и синът несъзнателно избягват проявите на нежност, което усилва у детето болезненото чувствонанесподелена любов.
На момчето остава единствено да съхрани спомена за първата и безусловна майчина любов и едновременно с това да преодолее това чувствокато се учи да гради отношения с други жени
Много мъже обаче продължават да възприемат майчината любов така, сякаш не са напуснали утробата на родителката си. Когато мъжът асоциира образа на своята спътница с този на майка си, той трудно проявява инициатива в отношенията и е обзет от несъзнателен страх да не бъде изоставен, да не бъде отхвърлен и да не изпита самота.
Сексуалното развитие при жените протича по друг начин поради факта, че любовта на дъщерята към бащата е хетеросексуална.
Това означава, че момичето има шанс да познае трепета, нежността и уважението в любовта още в най-ранна детска възраст. Общуването между дъщеря и баща са първите опити за взаимоотношения в двойка. Този контакт обогатява личността на момичето, дава на жената свобода на чувствата и действията, но в същото време повишава нейните любовни очаквания.
Вероятно вече не се чудите защо срещата между мъжа и жената винаги е среща на две противоположни представи за взаимоотношения, на различен опит.
Когато мислят за своята сексуална идентичност, представителите на двата пола си задават различни въпроси.
Мъжете по принцип се страхуват да не би да не успеят да задоволят партньорката си сексуално. Жените от своя страна се питат какво точно означава това да бъдат жени. Да се държат така, както се държат майките им, или да се обличат като фотомодели? Или пък да се държат като деца, подобно на сестра си или приятелката си?
Женствеността се усеща като непълнота – като дефицит от нещо.
Освен това жените са убедени, че единствено любовта е в състояние да ги отърве от всички възможни проблеми и грижи. Подобна илюзия превръща любовта в абсолют. Ноабсолютната любов, която жените мечтаят да изпитат, никога не може да бъде съсредоточена в реален мъж.
Тогава на жената є остава едно-единствено убежище – любовта към бога. Отсъствието на реалната любов жените заместват с отдаване на професията си или с любовта към децата.
„Той не ме разбира“
Мъжете сякаш не вникват достатъчно дълбоко в терзанията на своите приятелки или съпруги. Жената възприема отношенията преди всичко като устен договор. Оттук и честите упреци към партньора. „Ти въобще не разговаряш с мен“, което в превод означава: „Ти въобще не ме разбираш.“
В тези фрази много ясно личат различните психологически потребности на двата пола. На жените им е необходимо да изразяват своите емоции вербално. Голяма част от тях се нуждае от това да обсъжда с партньора всички малки детайли от протеклия ден. Благодарение на общуването те осмислят своите преживявания и разбират по-добре себе си. Мъжете са устроени по друг начин. В зоната на техния мозък за речта са отговорни 17% по-малко неврони, отколкото в аналогичния отдел на женския мозък. Освен това мъжете и жените се възпитават по различен начин.
В много редки и крайни случаи момчетата разговарят с майките си за своите чувства.
В резултат на това жените могат да говорят за своите преживявания, а мъжете предпочитат да използват думите пестеливо и основно за предаване на информация.
Независимо от факта, че жените не престават да обвиняват мъжете в това и онова, нещата не са толкова черни. В голяма част от случаите между съпрузите съществуват диалог
и разбиране. Те си помагат взаимно и могат да се опрат един на друг. Огромен процент от жените споделя, че съпрузите им са готови да разговарят с тях по важните въпроси. Това са разговори, в които мъжете са готови да дадат съвети, да споделят своя опит и да вдъхнат увереност на жената.
„Той бяга от проблема“
Потребността на жените да формулират всичко личи и в случаите на конфликт, когато обичайното поведение на мъжа е да се обвие в… мълчание. Мъжете обясняват мълчанието с нежелание да разстройват жената допълнително. Но истина ли е това? „Защо да обяснявам на приятелката си, че не желая да я виждам повече? Ако престана да є звъня, тя сама ще разбере, че всичко е свършило“ – споделя Краси М.
Според психолозите страхът на мъжете да обясняват е всъщност страхът от собствените им чувства.
Като избягват решението на проблема, мъжете забравят за това, което ги безпокои. По този начин те успяват и да защитят собственото си самочувствие.
Като не успяват да преживеят раздялата с майка си, мъжете несъзнателно действат по модела, според който свикват да избягват привързаността. Те не се разкриват, не искат да градят отношения с една-единствена цел – да не би отново да преживеят разочарованието на раздялата. Ето защо по-голямата част от мъжете е ориентирана към професионалната си реализация, с която са свързани, и към целите, които си поставят и с които заместват взаимоотношенията в двойката.
Поведението на много жени може да бъде определено като тревожна привързаност.
За тях е важно да чувстват на всяка цена близостта на партньора. По този начин мъжете и жените посвоему се справят с детските травматични преживявания. В резултат на което жената се стреми към мъжа, а той страни от нея. Според специалистите това бягство е свързано и с особеното отношение на мъжете към смъртта.   
Взимането на решение означава да се лишиш от възможността да се върнеш назад. Мъжете се стремят да избегнат подобни терзания и се държат отпуснато и вяло, сякаш са мъртви. Тази невротична тактика позволява на много мъже да се освободят от чувството за страх, като предоставят на жената възможността да действа вместо тях.
Друг факт, който държи жените на Венера, а мъжете – на Марс, е отношението към секса, което се свързва донякъде с отношението към смъртта.  
Жените правят секс, за да бъдат любими. Мъжете се обясняват в любов, за да могат да правят секс.
Думите „имаш едно наум“ според жените означава следното: „Така, както правиш любов с мен, сигурно я правиш и с всяка друга жена. Но ако ми кажеш, че ме обичаш, веднага придобивам чувството, че съм единствената и неповторима жена.“ Очевидно е, че мъжете и жените влагат различен смисъл в сексуалността. Мъжете заявяват, без да се колебаят: „Сексът е потребност.“ Според последователите на Фройд подобно твърдение е свързано с особеностите на мъжкото либидо, което
може да „прави“ разлика между любов и секс
С други думи, жените обичат като богинята Венера, а мъжете правят секс като бога Марс.
Изневярата на партньора и в още по-голяма степен раздялата с него карат жените да се измъчват с въпроса: „Истинска жена ли съм аз?“
Реакция, която е немислима за мъжете. Тях по-скоро би ги мъчила въображаемата сцена как партньорката им прави секс с някой друг мъж, със съперник. Склонността на мъжете да отделят любовта от сексуалното удоволствие има неприятни последици за техните партньорки. Горките жени са принудени да живеят с мисълта, че техните партньори са полигамни по своята природа. Какво изпитание за различната женска природа! Дори жената да има цяла колекция от мъже, за нея винаги ще има „един“, „истински“ мъж, около когото тя ще организира своя живот. Дори и да са влюбени, мъжете никога не се посвещават изцяло на жената до себе си. За мъжа съществува една жена, която той нарича „мамо“, и това е любов до гроб.
Противно на всякаква логика обаче, именно жените са тези, които завладяват мъжете, а не обратното. Така твърдят психолозите. Попаднали в плен на женственото излъчване, мъжете често са готови да се предадат без бой на първата срещната непозната. Мъжът мисли за удоволствието, жената – за любовта. На жената є е необходимо мъжът да бъде до нея. Мъжът се нуждае от дистанция и собствено пространство, в което може да диша свободно. Но така излиза, че е зарязал жената, за което тя, разбира се, го упреква. В същото време мъжът не разбира в какво се е провинил. Защо жената го ругае?
„Помощ! Искам мама да се върне!“
Професионално за различията
Според френския психотерапевт Жерар Лелю (Gerard Leleu) мъжкият „страх от любов“ е причина за многовековната дискриминация на жените.
Женските полови органи винаги са предизвиквали у мъжете противоречиви чувства. В преданията на различни народи вагината се описва като тъмно и влажно място, всепоглъщащо блато, морски дълбини, в които можеш да се загубиш… Широко разпространена е и фантазията за „ранената“ вагина, която кърви. Женската сексуалност винаги озадачава мъжа дори днес, когато и двата пола знаят много един за друг. Така например те не престават да се чудят как е възможно жените да изпитат много поредни оргазми, а мъжете да „излизат от играта“ след второто или третото семеизпразване.
Интересен е въпросът, как е възникнала половата дискриминация.
В доисторическите времена мъжът все още не е разбирал каква роля играе неговата сперма в оплождането. И мъжете, и жените смятали, че видът на постепенно закръглящата се бременна жена се дължи на нейните свръхестествени способности. Единствено в обятията на жената мъжът усещал истинска наслада. По тези и по още причини доисторическият мъж се покланял на богинята прамайка, защото бог отец не би могъл да сътвори такова създание, каквото е жената. Преди няколко хиляди години, когато мъжете открили връзката между спермата и появата на живота, е поставено началото на патриархата. След това започнало развитието на селските стопанства, после – развитието на градовете, където и възникнали съвсем новите взаимоотношения и навици. Мъжете завзели властта и оттогава се страхуват, че жените отново ще им вземат главната роля. Това е старо атавистично чувство. На изток и на запад, на север и на юг, по целия свят (с редки изключения) мъжете наложили своите, понякога жестоки, правила, които принизяват жените или поне ограничават техните права и възможности.
http://bela.bg/%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BC%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%82-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/
 тагове: мъжете, жените, обичат

Малко вероятно e лекарите да ви разкрият бр.179

Тайната на дълголетието, която лекарите крият от нас

Дълголетието е нещо, към което всеки човек се стреми. За съжаление, все по-често срещаме хора, които си мислят че щом са минали 50 години, то тогава вече са остарели и животът им клони към залез. Това съвсем не е така, пише lekuva.net.
Възможно е да се подобри паметта и здравето и да сбъднете желанието да живеете колкото се може по-дълго и по-пълноценно.
Днес ви предлагаме няколко съвета, които лекарите едва ли ще ви кажат. С помощта на тези съвети ще може да спрете времето и да започнете нов живот във всяка възраст!
mladost
На жените им е по-трудно да приемат старостта – това е факт! Сякаш вчера беше, когато самите те са станали майки. А днес вече се радват на децата на своите деца…
Е, на всички ни остава утехата, че мъдростта, придобита през годините, ще ни направи щастливи дори и когато сме с прошарени коси.
И така, нека да разберем каква е
тайната на младостта и дълголетието, която лекарите ни спестяват – прочетете, запомнете и направете тези 7 съвета свое ежедневие!
dvijenie
1. Правете нещо!
Активността подобрява паметта, вниманието и способността да мислите по-ясно. Физическите упражнения или работата в градината увеличават скоростта, с която нашият мозък обработва информация, и … увеличават на обема на самия мозък!
2. Яжте повече растителни храни
Учените са доказали, че хората които за закуска, обяд и вечеря хапват пресни зеленчуци, зърнени храни, билки и плодове, по-рядко се разболяват. Една напълно вегетарианска диета може дори да спре рака, да помогне при тежки болести или просто да ви освежи! Защо не опитате?
baba-kralica
3. Повече комуникация!
Общуването с други хора е много важно. Учените са доказали, че познавателните способности на хората, които живеят сами, през годините се влошават.
Но онези, които обичат да разговарят със съседи и приятели, напротив – те могат да се похвалят с отлично психическо и физическо благосъстояние.
bulka
4. Вашето лице не е вашата душа!
Времето променя лицето, разбира се. Когато лицето започне да изглежда състарено, повечето от вас си мислят, че то навярно принадлежи на някой друг.Но онова, което е вътре във вас, вашата вечно млада и жива душа никога няма да си отиде. Запомнете това!
baba
5. Пуснете предизвикателствата във вашия живот!
Приемайте поне по едно ново предизвикателство всеки ден. Нови преживявания, забавления и интелектуални предизвикателства (дори най-простите, като решаване на кръстословици, например) стимулират мозъка. Будната мисъл държи и душата будна. А будната душа е млада душа прави и лицето да изглежда по-младо.
bebe
6. Всяко събитие е ново преживяване!
Постарайте се да гледате на онова, което се случва с вас, като ценен урок от живота. Дългогодишният ви опит ще ви помогне да преминете през трудностите с усмивка!
hobi
7. Изгонете страха и срама и си намерете хоби или ново занимание
Страхът кара времето да тече по-бързо! Вместо да дремете пред телевизора и да се тюхкате накъде отива този свят, излезте навън, рисувайте, пишете, съчинявайте стихове, играйте народни танци. Правете нещо! Нещо, което никога не сте си представяли, че може да направите!Така страхът ще изчезне, а пред вас ще се открият нови възможности. Възползвайте се от тях в най-пълна степен!
http://www.blitz.bg/zdrave/taynata-na-dlgoletieto-koyato-lekarite-kriyat-ot-nas_news491305.html
 тагове: лекарите, дълголетието

Любовните похождения на Иван Вазов бр.182

Националният литeратурен музей в София отвори врати на Вазовия дом за премиерата на “Любовта е златен сън” (издание на “Персей”) – книга, събрала шедьоврите на интимната лирика на патриарха на българската литература, любовни писма, интригуващи факти за романтичните му истории и жените, превърнали се в негови музи.
Корицата на книгата
Корицата на книгата
Можете да видите оригиналите на снимки на Евгения Марс, сватбената фотография с Атина Болярска, ръкописи и писма, както и вещи на писателя.
Ще прозвучат и интимните му откровения, които го показват в светлина, съвсем различна от представата за него в учебниците.
Иван Вазов, “Любовта е златен сън”, ИК “Персей”, 160 стр., 14,99 лв.
„Богат с романтични спомени, вледеняван от изневери, предаван от приятели, преследван от ревниви мъже, Иван Вазов има достатъчно голям опит, за да признае в заника на живота си каква е неговата рецепта за идеалната любов. Широко известна е връзката му с харизматичната, но омъжена и 27 години по-млада писателка Евгения Марс, която се превръща в неговата най-голяма муза, вдъхновила го да изживее нов творчески подем и донесла му щастие. Но другите жени в живота му досега оставаха в сянка.
Първото романтично увлечение на Вазов е от 1868 до 1870 г. – по една девойка, която се казва Елена Божинова и играе в “Многострадална Геновева”. Пиесата е представена в Карлово, където той я вижда и още същата вечер излива емоциите си в стихотворението “На непознатата девойка”, в което има и немалко еротизъм.
  • Така е изглеждал Иван Вазов през 1920 г.
  • Интериор от къщата музей.
  • Ръкописи на поета
  • Евгения Маркс
  • Семейството на поета.
  • Младият Вазов
Но това възхищение се оказва краткотрайно и е пометено от тайфуна на първата му истинска любов – Катерина. Ирония на съдбата е, че тя се среща с Вазов благодарение на ревнивия си мъж, който не искал никой друг да спира погледа си върху нея. Историята й е в духа на най-романтичните саги, които са на мода по онова време, но за разлика от тях е напълно истинска. Еврейка от Солун, тя се омъжва за търговеца Васил Кьороолу, след като той буквално я отвлича – затваря в една голяма каца за боза и тайно я измъква от града.
В Сопот се държи строго с нея и тя има малко приятели, сред които и майката на Вазов. Година и половина 19-годишният поет е влюбен в нея и никой не знае за чувството, което го изгаря. По това време Катерина е на 30 години и както я описва Вазов, “със среден ръст, мургаво лице, мечтателен поглед, ориенталски тип – иначе простичка, необразована жена”. Но въпреки липсата на светски маниери и култура тя го очарова с нежността, спокойствието и отзивчивия си характер. Един ден той решава, че вече не може да крие страстта, която го влудява, и пристига в дома й. На близките й казва, че носи писмо от съпруга й, който по това време е във Влашко. Те спокойно го изпращат в стаята й, без да подозират за бурните чувства, които ще се разразят.
Разтреперан от страх и ужас, че може да бъде отхвърлен, Вазов признава на Катерина любовта си.
– Иванчо – отговаря му тя, – както ме обичаш ти, и аз ще те обичам. Но сега нашите са на двора и аз отивам на баня. Ела довечера да си поприказваме повече.
– Няма ли да бъда видян от роднините ти? – пита я Вазов.
– В никакъв случай не влизай през портата, а се помъчи през съседната градина и се прехвърли през зида – обяснява му Катерина.
Той прави точно така и тази нощ става преломна за него. “Аз се чувствах най-блаженият човек на света и животът ми беше верига от радости.” Но еуфорията му е кратка – след една година мъжът й я извиква във Влашко и те се разделят с много сълзи.
Макар връзката им да завършва горчиво, тя вдъхновява Вазов за много от стиховете, които по-късно включва в стихосбирката си от 1880 г. “Майска китка”.
Като председател на окръжния съд в Берковица (от 1879 г.) поетът намира нов образ за сантименталните си идеали. Тя се казва Зихра (известна и като Параскева), 19-годишна покръстена туркиня, чийто съпруг – турски бей – веднъж така се напил, че паднал в реката и се удавил. След като научава за вдовството й, един руски офицер я взема под свое покровителство, но когато трябва да напусне града с него, тя отказва, за да остане с Вазов. Амбициозно се заема с идеята да му създаде домашен уют, вкусни гозби и весела атмосфера, която го преражда и му дава сили да преодолее обидите на своите завистници. За голямо огорчение на поета обаче чувствата й се оказват всеотдайни, но кратки. Една вечер офицерите от местния гарнизон решават да съблазнят Зихра и да я отнемат от Вазов. За този случай той разказва 40 години по-късно пред дъщерята на техния началник Христо Чавов – Олга Чавова. “До ден днешен, след толкова години, имам зъб на него. Бях съдия в Берковица. Тогава там имаше полк. Дойде баща ти, хубавец, млад, елегантен, стегнат подпоручик, получил образованието си във Виена, и в кратко време завъртя девойките ни. Но това не ме засегна. Аз имах една приятелка, една чудно красива туркиня. Какво направи Христо, как успя за кратко време да ми я открадне. Не му простих това досега.”
Жена, която ще го заслепи до лудост, е полугъркинята Пелагия – находчива, обаятелна и безкористна. Тя го пленява не само с женското си очарование, но и с бързия си ум. Поетът е толкова щастлив, че животът за първи път изгубва сивото си напрежение за него. Потънал в своя розов облак от мечти и екстаз, той има чувството, че лети по улиците на Пловдив. Пътят му изглежда ясен – любов, брак, деца, щастие…
Но вместо това е съсипан от гняв, самота и огорчение. Какво предизвиква неочакваното сътресение във връзката му? По ирония на съдбата – точно качеството, което цени най-много в любимата жена, се оказва пречката към неговата идилия. Убедена, че Вазов ще оцени нейната прямота, която винаги е подчертавал, че харесва, Пелагия споделя с него своята най-голяма тайна – че има извънбрачно дете на остров Крит. Обичта на поета наистина е силна, но не по-малко влиятелни са и предразсъдъците на тогавашното време. И до днес не е ясно кой слага край на любовта им – дали Вазов, огорчен от този “грях”, или Пелагия, която малко по-късно се омъжва за руски полковник в София. Безспорно е само, че раздялата го наранява до такава степен, че той мисли за самоубийство: “Исках да се отърва от страдания, като се хвърля в морето… Тъй обичах “оная”.” Това признание навежда на мисълта, че Вазов би преглътнал всичко, за да остане с нея, но тя предпочита да започне живота си на чисто и заминава за София, където слуховете за нейното минало няма да й тежат като клеймо.
Към отчаянието в личния му живот се прибавя и разочарованието от политическите конфликти след Освобождението. Неуспешният преврат през 1886 г. прогонва много русофили от страната, включително Вазов. Той заминава за Одеса, където започва да пише “Под игото”. Там среща 25-годишна рускиня, Вера Алексеевна Тимони. “Не беше сериозна любов… Не беше много образована. Не се интересуваше от литература… Тя се твърде привърза към мен.” Нейният мъж бил изпратен в Сибир и Вазов се осмелява да изпрати снимката й на майка си. “На портрета тя изглеждаше доста прилична и симпатична – пише брат му Борис, – но майка ни не одобряваше неговото желание и смяташе, че той трябва да се ожени за българка.”
Вера е много увлечена и заплашва поета със самоубийство, когато разбира, че ще я напусне. Той отлага за малко пътуването си, но все пак си тръгва за България, като я успокоява с обещанието, че пак ще се върне при нея. Колко ли дълго Вера е чакала отчаяно Вазов, който й е вдъхнал лъжливи надежди само за да я “укроти”, както споделя по-късно самият той?
По същото време още една жена търси жадно неговото внимание и го кани на среща с анонимно писмо. Без да подозира кой се крие зад поканата, той отива в посочената градина и вижда с изненада бившата си приятелка Пелагия. Тя е на посещение в Одеса с мъжа си и му се вижда разхубавена, богата и напълняла, но не предизвиква у него “никакви особени чувства”.
През 1889 г. Вазов с облекчение загърбва живота на емигрант и пристига в родината, без да знае, че ще поеме още един тежък удар. Но този път той не е от враговете му, а от една миловидна жена с буден поглед и гъсти, царствено падащи коси. Тя носи име, което й подхожда – Атина Болярска, и няма търпение да свърже живота си с този на поета. Вазов вижда в брака удобен пристан от мътните бури в политиката и решава да се ожени сравнително бързо, макар че не познава добре бъдещата си съпруга. На пръв поглед тя е блестяща кандидатка – завършила е престижния Фундуклеевски лицей в Киев, има представителна външност, енергичен характер и аристократично потекло от Русе. Вазов предполага, че сборът от всички тази качества ще има прекрасен резултат. Но бързо разбира, че в брака подобни изчисления не важат. С Атина се оказват коренно различни. Тя е приказлива и жизнерадостна, а той – вглъбен домошар, който предпочита уюта на скромната си стая пред блясъка на балните зали. “Не мога да кажа, че беше много общителен – пише снаха му Елисавета Консулова-Вазова, – но никога не беше невнимателен или намусен.”
Това обаче не е достатъчно за Атина и за кратко време им става трудно не само да си говорят, но дори да съвместяват навиците си. Тя жадува за светското общество – доколкото такова въобще е имало в България, с изключение на чуждите дипломати, – а той намира подобни събирания за безплодно пилеене на времето.
Както отбелязва брат му Борис, той никак не обича прахосването на живота; затова не одобрява кръчмарските събирания, бъбренето с “приятели”, играта на карти, висенето по вечеринки. Целта му е само да съхрани и удвои своята енергия, за да пише все повече и повече. Затова навиците на Атина не само не го вдъхновяват, а точно обратното – дърпат го надолу, към блатото на сивото всекидневие, което би могло да притъпи перото и на най-активния творец. Поне такава е версията на неговите роднини, а тя самата твърди, че е жертва на тяхната нетолерантност. В крайна сметка различията между двамата младоженци, чийто брак изтрайва едва година и три месеца, завършва безцеремонно. Един ден Атина отива на разходка и когато се връща, разбира, че входната врата е заключена. От втория етаж се отваря прозорец и една бохча тупва в краката й. “Булка, няма място за тебе вече в тази къща”, чува тя от близките на поета, които са опаковали набързо багажа й, докато тя отсъства. Изпаднала в шок, младата жена отива да търси подслон при Михалаки Георгиев и съпругата му Магдалина, които са я запознали с поета и са техни кумове. За връщане на първоначалната романтика в брака и дума не може да става, но Вазов се надява поне разводът да мине бързо и леко. За негово голямо съжаление той не получава развод до края на живота си. До такава степен е огорчен от Атина, че дори изрично подчертава в своето завещание, че на нея не оставя нищо, защото “тя ми измъчи душата”.
Скандалите около брака му предизвикват различни слухове, включително и този, че майка му е виновна за изгонването на жена му. Това не отговаря на истината. Съба Вазова повече от всички иска двамата да се съберат отново, но не успява да промени мнението на сина си: “Тя настояваше пак да се съберем. Аз не рачих. Имаше защо.”
https://trud.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2/

БРОДЕРИЯ БР.179

 

4d2b89d06f0f7cfcab47b57325fe69ad

 

 

 

 

 

 

 

3bf0e438e01778ae477ed560ed4ad5f2

 

 

3c54cd5892acd4987cbb0d7eff78a2d2

6e18dc70d2fde32c39d63aa6e25204a3

 

 

 

 

 

 

 

 

7ace29a51fc658e24b0d8f991e586cd2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7d43ff7ec73a25928089835e75957b0d

 

 

 

 

 

 

 

 

8bc203d135817e1fcc46937e24a31f3c

 

9f3b642c6b289aedce0defd150d485ed

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

16c9d6597750070548a25d85687c20f9

 

 

 

 

 

 

 

 

40c4cf2ca394e36f83d990a40b3b6536

 

 

 

 

 

 

 

 

88f8c6ae64f55e8e0febbe455ace2482

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

a54232afffc475628233bf05ba7efd38

 

 

 

 

 

 

 

2509a91e369a7ab55643eaebfb083192

 

 

 

 

 

 

 

874e37e50b51f837ca2879660ad08ccc

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

876091cf0118f48ff4c31e5454d37bb6

 

 

 

 

 

 

 

 

bd533745eda0978e8b94914807247dc4

 

 

 

 

 

 

c167b1d3b33edc9d6bf64d2b655e2503

 

 

eca9b41a2295642ea6e4660fb9a7bfa4

 

 

 

 

 

 

 

 

f3bf127b277c6284daebf9fc28884816

 

 

 

 

 

 

 

 

 

faf7df406303501a81ad19761ff7ff35

ff4538a1e9a821949986eb3d44d3d427

подбра Мария Герасова- Спасова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НОЩНИ ЛАМПИ БР.179

1381_pair

 

 

 

 

1423_detail

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1456_c

 

1462a

 

 

 

 

 

 

 

 

1477a

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1629a

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1549_nightshades_lit

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1560c

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1564a

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1590a

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1592a

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1621a

 

 

 

 

1626a

 

тагове: нощни, лампини