тагове: подбра Мария Герасова- Спасова

КОН НА ПРЖЕВАЛСКИ –Конят някога е съществувал само като диво животно. След като хората опитомили коня, чрез селекция са създали най-различни породи. В наши дни са запазени само две породи, живеещи на свобода, които са преки потомци на животинския вид, от който произлизат конят, магарето и зебрата. Това са породите „кон на Пржевалски” и „тарпан”. Тези две породи притежават характеристиките на първите коне, които хората опитомили преди хиляди години – тежка глава с изпъкнал профил, къси конични крака и понякога зеброви ивици на краката или черна ивица по гръбнака. Конете от тези породи много приличат на изображенията на коне в пещерните рисунки.
Конят на Пржевалски обитава днешните монголски степи край пустинята Гоби. Поради изолацията в този полупустинен район, а също и поради издръжливостта и агресивността на жребците, тази порода почти не се е променила от ледниковия период насам. Била открита за европейците през 1881 г. от руския офицер от полски произход Николай Пржевалски и дълго време била обект на лов заради месото. Днес, като образец на прародител на коня, породата е защитена със закон, а отделни екземпляри се отглеждат и в зоологически градини.

Тарпан е прародител на бойните коне, с които някои племена и народи са се преселили от Азия в Европа. От тези коне са произлезли някои европейски породи, предназначени основно за стопанска работа. Породата тарпан почти изчезнала в края на XIX в., когато учени от Полша започнали да я изучават и да отглеждат оцелели екземпляри в условия на пълна свобода в горите на Попиелно, Полша. Счита се, че породата е изчезнала като див вид през двайсетте години на ХХ век.

 предоставя Мария Герасова- Спасова

19.  Големите родови и племенни обединения в Централна Азия се наричали ханство или каганат. Отношенията в тях били изградени на принципа на федерацията. Начело на обединението стоял хан или кан.

Каганатът се е състоял от множество владения, като всяко от тях можело до има собствени закони, традиции, дори своя религия, но всички се подчинявали на общите закони и правила в каганата. Канът се е излъчвал само от определени родове (според някои изследователи те са 10 рода), известни със своето държавническо мислене и с уменията си да управляват и да водят успешни войни. Наследници на два от владетелските родове, които са можели да излъчват кан – Дуло и Ашиан, са дошли в Дунавска България и активно са участвали в нейното създаване и управление. Други големи български родове са Чакарар, Вокил, Чдар (Чавдар), Ермиар, Угаин, Ердуар, Кубиар, Кюригер.

В миналото основната градивна единица в България са били големите и малките родове. Големите родове се състоели от хиляди сродници, като най-големите родове са можели да излъчат във военно време до 5 000 воини. Административно държавата се разделяла на владения, управлявани по наследство от местни владетели. Боилите (болярите), като представители на всеки голям род, участвали при взимането на всички важни управленски решения. Съществувал е и по-висш орган, наречен Съвет на великите боили.

Каганатът имал три основни дяла: дясно крило (западният дял), наричано ОНГ; централен дял (средище), наричан ОРДОС, и ляво крило (източният дял), наричано СОЛ.

Отделните владения се управлявали чрез законите на родовото право.

20. КАН – висша титла на държавник. В някои ръкописи се среща като каган, ЮВИГИ КАН, КАНА СУ БИГИ, КАН Ю, а в китайските летописи – ШАН ЮЙ или КАН Ю. Титлата кан”можела да бъде придобита не само по наследство, но и чрез избор от Съвета на великите боили. Канът упражнявал трите най-важни управленски функции – той бил държавен глава, главнокомандващ на армията и върховен жрец. В управленската йерархия на християнските държави титлата КАН се приравнява съответно на ЦАР. Неслучайно Борис I и Симеон I през IХ в. са водили дълги преговори и дори войни, за да им бъде призната от Византия титлата цар, а не княз или крал.

21. ХАН – титла на държавник, която се предава по наследство. Ханът изпълнявал две управленски функции: държавен глава и главнокомандващ на армията. Ако ханството е съставна част от каганат, ханът се подчинявал на решенията на кана в мирно и военно време. В йерархията на управление на християнските държави титлата „хан” съответства на „крал”. от интернет

от интернет

 тагове: големите, родови, обединения

Днес сме ви подбрали шест ефективни упражнения, които ще стегнат и изваят ръцете ви. А най-хубавото е, че можете да ги правите у дома, затова какво чакате!

Цар Зиези е описан в “Анонимен хронограф” на латински език от 354 г.сл.Хр. като „родоначалник на българския род”. Зиези произлиза от управляващата династия на град Бан, намиращ се в северната част на територията на Шумерската цивилизация. Бан е наричан още “Градът на лъка” и се намирал между градовете Суза и Харан. Зиези бил потомък на български род, съставна част от племената, преселили се след Черноморския потоп от Балканския полуостров в Месопотамия. Името на Зиези е изписвано и по следните начини: ЗИА ЗА ДА, ЗАГГИЗИ с титла ЛУГГАЛ, която означава цар. Знае се жреческата титла на бащата на Зиези – “УКУШ”, и името на един от владетелите на Бан преди Зиези – Иниугин. Зиези е бил главнокомандващ на източното крило на войските на Бан. Около 2755 година пр.Хр. в главния град на Шумерската цивилизация – Киш, имало конфликт между управляващата династия и част от жреците. Бащата на Зиези се възползвал от тази нестабилност в столицата и превзел град Ума, населен предимно с халдеи и семити. Върховното божество на град Ума по това време била Нидаба. През 2750 година пр.Хр. Зиези наследил баща си и повел войските си към град Киш. Зиези завладял столицата и изпратил в изгнание владетеля на Киш – Урукагин. След като превзел и главното пристанище Лагаш, Зиези станал първият едноличен владетел на Шумер. Той обединил религиозно, военно и административно воюващите дотогава градове на Шумер. В град Нипур е открит надпис от 132 реда, направен по заповед на Зиези и преписан над сто пъти върху големи вази, които били подарени на най-свещения храм в Шумер – храма на бога на Небето. Надписът бил посветен на бога на Слънцето и на обожествения праотец на Зиези – “Господаря Саг” (на места Сакх). Зиези се опитал да възстанови йерархията на божествата в Шумер, която била нарушена преди това от жреческото и военно-административното съсловия. Широко се разпространил знакът за шумерската дума ДЕНГИР (Тенгир), което в буквален превод означава Бог.
След като завладял и град Ури (на територията на днешна Сирия), Зиези се обявил за “Цар на четирите посоки на света”. Титлата не е въведена от Зиези, а е титла за върховен владетел и е ползвана от легендарните му прадеди.

Зиези управлявал 25 години (2750 – 2725 г.пр.Хр.). Той преместил столицата от Киш в Ереч (Урук, Енок, днешен град Барка). Територията на Шумер по време на управлението на Зиези е следната: на изток до долината на река Инд; на север до Черно море, Кавказ и северните склонове на днешното Иранско плато; на запад до устието на река Нил, плюс остров Крит. Саргон Велики е наследник на Зиези. Той преместил столицата от Ереч в град Акад. Саргон бил привърженик на семитите. В 2700 година пр.Хр. започнал периодът на развитие на Акад.

 от интернет

таг: Зиези

I. Съюз – Дума, чиято основна задача е да свързва:

1. еднородните части на изречението:

      • Децата носеха цветя и балони.

      • Вестта за въстанието са разнесе по гори и по паланки.

      • Днес цял ден вали ту дъжд, ту сняг.

 2. простите изречения в състава на сложното (сложно съчинено и сложно съставно изречение):

      • В този момент всички разбраха, че ще успеят.

I. Частица – Частиците са неизменяеми кратки думи, които служат за изразяване на чувства, уточняване на смисъла, образуване на граматически форми и др.

1. Допълване, уточняване или промяна на смисъла на изречението:

      • Трябва още много да учим.

      • Едва ли ще успеем да стигнем навреме.

      • Ще дойда чак утре.

2.  Изразяване на чувства:

      • Леле, море, ти Пирин планино!

1. Междуметия – неизменяеми думи, които изразяват непосредствено чувства или наподобяват природни звукове:

      • Ех, колко е хубаво!

      • Ура!

      • Олеле, умирам от страх!

      • Стига с това фалшиво цигу-мигу!

      • Хей, какво е това шушу-мушу?

  Междуметията са странични думи – не са нито самостойни, нито несамостойни.

♦ От междуметията могат да се образуват други думи:

 http://gramatika-bg.com/chasti-na-rechta/megdumetie.html

 тагове: части, реч

Жул Габриел Верн

Жул Верн (на френски: Jules Verne) (1828–1905) е френски писател, един от най-четените романисти, превеждан на 148 езика според статистиката на ЮНЕСКО. Жул Верн е автор на пиеси, либрета за оперети, разкази и на 65 романа. Широко разпространено е мнението, че той е един от създателите на жанра научна фантастика. Романите му са изградени върху внимателно проучени научни факти и теории, а в тях действието се разгръща чрез полета на въображението. Жул Верн предвижда много научни постижения, включително пътуване в Космоса, пътуване под вода, управляеми ракети. Неговата напълно реализирала се фантастика представлява стартова площадка за грандиозното развитие на научната фантастика през 20-ти век.

Живот и творчество 

Жул Габриел Верн е роден на 8 февруари 1828 г. в Нант, Франция. Той е най-голямото от петте деца на Пиер Верн, преуспял адвокат, и Софи Алот. Жул Верн и по-малкия му брат Пол са изключително близки през целия си живот. Като момчета те обичат да четат в различни списания за пътешествия и да си фантазират за такива. Увличат се по кораби, искат да станат моряци. На дванайсетгодишна възраст Жул Верн успява да се качи на един кораб, който заминава за Карибските острови, обаче баща му го сваля на следващото френско пристанище. Влечението към мореплаването Жул Верн наследява по майчина линия – майка му е от известна фамилия на корабостроители и морски капитани.

В Париж 

Бащата на Жул Верн желае синът му да се изучи за юрист и му дава пари за тази цел. През 1848 г., след завършване на лицея в Нант, Жул Верн заминава за Париж и започва да следва право. Там един негов роднина го въвежда в литературните кръгове и Жул Верн започва да публикува пиеси, повлияни от автори като Виктор Юго и Александър Дюма, с когото се познава и лично. Първата му пиеса е едноактната комедия „Пречупени сламки“ (Les pailles rompues), която се играе в Париж, когато авторът и? е на 22 години. Въпреки голямата си ангажираност с писането и спряната финансова подкрепа от страна на баща му, Жул Верн успява да се дипломира. Макар и с диплома на юрист, Жул Верн решава да не се върне при баща си и да работи в неговата кантора, а остава в Париж. За да се издържа, първоначално работи като писар при един нотариус, а след това, като секретар на малкия „Театр лирик“.

Жул Верн не продължава да пише пиеси, поради недоброжелателността, с която се отнасят към него управителите на театрите, и започва да публикува в „Мюзе де фамий“ (Mus?e des familles) повести, повлияни от Едгар Алън По. Една от тях, „Пътуване с балон – драма във въздуха“ (1851) (Un voyage en ballon – un drame dans les airs), привлича вниманието на читателската публика. (Творчеството на Едгар Алън По оставя следа у Жул Верн и той, доста по-късно, пише продължение на недовършения му роман „Историята на Гордън Пим“ (Narrative of a Gordon Pym), озаглавено „Сфинксът от ледените полета“ (Les sphinx des glaces), 1897 г.).

През 1857 г. Жул Верн се жени за 28-годишната вдовица Онорин де Виан. За да издържа семейството си, Жул Верн започва да работи като борсов посредник. Същевременно продължава да пише и жена му изцяло го подкрепя в това начинание. През 1861 г. се ражда синът им Мишел Жан Пиер Верн. В кариерата си на писател Жул Верн напредва постепенно и през 1862 г. сключва договор с известния издател Пиер Етцел, според който писателят се задължава да осигурява по два романа годишно за поредицата „Необикновени пътешествия“ (Voyages extraordinaires). През 1863 г. излиза романът на Жул Верн „Пет седмици с балон“ (Cinq semaines en ballon), разказващ за изследователско пътешествие с балон над Африка. Той му носи изключителен успех и Жул Верн от този момент напуска борсата и се отдава изцяло на писателската си дейност. До края на живота си не прекратява договора си с Етцел, който внимателно чете ръкописите му и не се колебае да предлага корекции. Дори една от ранните творби на писателя, „Париж през двайсети век“ (Paris au XXe siecle), не бива издадена. Открита е много по-късно и е публикувана през 1994 г.

Романите на Жул Верн бързо печелят огромна популярност по цял свят. Авторът няма образование на учен, нито опит като пътешественик, но отделя много време за проучване на материала за своите книги. Жул Верн се опитва да представя реалистично дори и най-малките подробности. Например, „Осемдесет дни около света“ (1873) (Le tour du monde en quatre-vingts jours) се базира на реалното пътешествие на американеца Джордж Франсис Трейн. Разбира се, когато логиката на сюжета противоречи на постиженията на тогавашната наука, Жул Верн не робува на стриктното придържане към фактите. Например, „Пътуване до центъра на Земята“ (1864) (Voyage au centre de la terre) описва експедиция в кухата вътрешност на Земята и от гледна точка на съвременната геология има редица слабости, а в „Хектор Сервадак“ (1877) (Hector Servadac) една комета отнася Хектор и слугата му и те правят пътешествие през Слънчевата система, като освен това откриват, че кометата е откъснала и парче от скалата на Гибралтар, на което двама англичани играят шах. Понякога въображението на Жул Верн противоречи с научните факти. Например, в „От Земята до Луната“ (1865) (De la terre a la lune) гигантско оръдие изстрелва героите в орбита. Съвременните учени биха казали на Жул Верн, че първоначалното ускорение би убило пътниците в снаряда. (Идеята за оръдие, изстрелващо космически кораб е използвана преди Жул Верн, още през 18-ти век, а преди това Сирано дьо Бержерак, в „Пътешествия до Луната и Слънцето“ (1655) използва ракета за космическото пътешествие). В „Двадесет хиляди левги под водата“ (1870) (Vingt mille lieues sous les mers) Жул Верн представя един предшественик на съвременните супергерои – Капитан Немо. Неговата подводница „Наутилус“ (носеща името на парната подводница на Робърт Фултън), вдъхновява много изобретатели. Първата подводница, задвижвана изцяло с електрическа тяга, е построена през 1886 г. и е кръстена в чест на подводницата на Капитан Немо.

През 1860-те Жул Верн води спокоен живот. През 1867 заедно с брат си Пол предприема пътуване до Съединените щати, където посещават Ниагарския водопад. През 1868 г. пътува със своята яхта „Сен Мишел“ из Средиземноморието, посрещат го тържествено в Гибралтар и Северна Африка, а в Рим папа Лъв XIII благославя книгите му.

В Амиен 

През 1871 г. Жул Верн се установява в Амиен, където остава до края на живота си. През 1888 г. е избран за градски съветник. Животът на писателя в Амиен е изключително скромен: всеки ден става в пет часа сутринта и с малки прекъсвания работи до осем вечерта. Сутрин обикновено пише, през деня чете коректури и отговаря на писма от цял свят, както и приема посетители, преглежда вестници, списания и отчети на многобройни научни дружества. Води огромна картотека (с повече от 25 000 фиша), в която са отразени всички последни постижения на науката и техниката от неговото време. Този график се нарушава веднъж годишно, когато Жул Верн излиза с яхтата си в открито море.

През 1886 г. Жул Верн е ранен в крака от племенника си Гастон, който страда от душевно заболяване и в момент на пристъп се опитва да убие писателя. След този нещастен случай Жул Верн окуцява за цял живот.

Жул Верн написва най-значителните си творби до 1880 г. През първата част от кариерата си той изразява своя оптимизъм на технофил за прогреса и за централната роля на Европа в социалното и техническо развитие на света. В по-късните романи на Жул Верн се отразява авторовия песимизъм в атмосфера „идване на страшния съд в края на века“. В своята късна повест „Вечният Адам“ (изд. 1910) (L’Eternel Adam), Жул Верн разказва за историк от далечното бъдеще, който открива, че цивилизацията на 20-ти век е унищожена от геологически катаклизъм, а легендата за Адам и Ева става по-истинска и циклично повтаряща се. В „Робюр Покорителят“ (1886) (Robur le conqu?rant) Жул Верн предсказва раждането на въздухоплавателен съд, по-тежък от въздуха, но в неговото продължение „Господарят на света“ (1904) (Ma?tre du monde) големият изобретател Робюр страда от мегаломания и взаимно се дебнат с властите.

В някои свои произведения Жул Верн засяга политически и социални въпроси. Един от героите в „Оживелите от ‘Джонатан’“ (1909) (Les naufrag?s du ‘Jonathan’) е благороден анархист, чийто прототип е принц Пьотр Кропоткин, който пише за анархия, основаваща се на взаимопомощ и доверие (за ужас на близките си, Жул Верн симпатизира на Кропоткин). Интересът на Жул Верн към социалистическите идеи се забелязва в „Матиаш Шандор“ (1885) (Mathias Sandorf).

За повече от 40 години Жул Верн публикува по 1–2 книги годишно, чиито теми са с широк диапазон. Въпреки че пише за екзотични места, самият Жул Верн не пътува много и единственото му пътуване с балон трае двайсет и четири минути.

Няколко седмици след своя 78-ми рожден ден Жул Верн сероизно заболява. Чекмеджетата на бюрото му се пръскат от завършени ръкописи. Жул Верн запазва съзнание до самия си край. Почива тихо, в присъствие на семейството си, на 24 март 1905 г. Погребан е близо до дома си в Амиен. На гроба му е поставен паметник, на който е изобразен Жул Верн, излизащ от гроба с протегната към звездите ръка.

http://www.puiakdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=291:2008-10-14-12-34-14&catid=58:2008-10-14-12-27-54&Itemid=84

тагове Жул Габриел Верн   

≈В* Е* С* Е* Л≈ 

 ≈Г* Р* Ъ* М* О* Т* Р* Ъ* Н≈

≈ Я Г5ЛЕДАЙ ГО, НАШЕЧКИЯ ≈

Гледам я, аз, наща. Врътнала глава нагоре, като че не е от  този свят и си свирка с уста. А да не я знаех каква е. Скита се по улиците немила недрага.

 Усмихва се без повод и с повод и намига многозначително с едното око. И тя самата не знае на кого. Аха, май на оня от афиша. Пък и тоя, лепнали го на стената.  Ох, миличкият, какъв килипир е… Насъбрал само отбор юнаци, кой от къде е, не се знае. Той е гурорбашията. Начело на юнаците. Търсят го под дърво и камък , но никой не зае къде се е мушнал. Ха, сега де… Май го видях в махалата. Сложил си фес на главата и се прави на не знам какъв си. Така никой не може да го познае.Пък си пуснал брада и мустаци. Шапка на тояга.Ама, аз го познах. Айде, бе… Като че ли не  те знам какъв си! И теб майка ти е родила, но си я забравил. Вървиш си, навирил чорлавата си глава под феса и хич не ти пука за нищо. Че майка ти получава пенсийка и умира от глад, защото добре, че ми са предните зъби да не кажа нещо.Умориха хората, бе Скитат гладни и жадни по улиците. Ей, нашечкия! Не виждаш ли майка си как рови по кошовете, за една коричка хлебец? Не, тя не те интересува. Че  цяла зима стои на студено и трепери от студ. Едва не умря, горката. А ти си седнал да се вириш. „Вижте ме! Какъв съм хубавец. Пък и паричките не ми са малко. Имам бол от тях.

Сега имаш, но внимавай после да нямаш. Щото животът се върти. Едни имат, а после им се взема, щото имат много и са забравили за старите и гладните.Ей, човече… Време е да отидеш при майка си и да я спасиш, да не рови в кошовеге!

А аз ще бързам, щото в къщи ме чакат две гладни гърла.

≈ НА СТАР ВОЛ,ТЕЛЕ СЪМ БИЛ? ≈

Леле мале,куцо да проходи, сляпо да прогледа. Тъй и тия двамата.

- Жочка, не можеш да ме излъжеш. На стар вол, теле си. Теб никой не можел да те подхлъзни.

- Аз ли, да ме подхлъзни, Зарка?  Имаш толкоз големци зад гърба си и….

- Тъй ли? А пък аз си мислех, че ти си от онези, връзкарите….-Такава била работата, значи? Пък ме обвиняваш във връзкарство. Кви ти   връзки, Жочка? Не стига,че не мога да се оправя, да свържа двата края, а съм бил връзкар.

-Ами, защо не можеш? Щото много ти знае племпалото и те изгониха от    от работата. Май ти истина местенцето! Тъй ти се пада!

- Ох Жочка, Жочка. И ти да си на мое място, не знам какво ще правиш?

- Тъй ли?

 - Не че не зная много, а не мога да ги търпя. Май, от истината ги боли някой хора!

- О хоооооооооо. Пък отгоре на всичко се оправдаваш! Поне да не те знаех какъв си.

- Какъв съм? Човек с два крака и с две ръце. Виж ги, тия ръце. Цял живот са бачкали. Къде ли не съм бил. И на края, в скоро време ще стигна до просешка тояга.

- Ох, той милият ми!

- Милият не милият, това е истината. Хората  за това са, да си говорят без да знаят истината. Някой чул, не видял и хопа…

- Ето защо, Жочка. Аз много гледам и мисля, щото някой ден и  с мен може да ме случи същото. Големците са за това, да вардят гърба ми. На стар вол теле  съм бил, а? Ще бъда, я…

 писателят сатирик Мария Герасова- Спасова