Притча -Някой ще ви подари сърцето бр.182
Leave a reply
Monthly Archives: март 2017
ПРОДЪЛЖЕНИЕ БР.182
Глава трета
Създаването на пълния живот в движение на земята: рибите в водата, първия пол, жената и нейния противопол мъжа
Етап 13.
Създаването на рибите във водата на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
След създаването на птиците от силата на сътворението, тя отиде да си почине на един бряг до водата, добита от нейните първи сълзи, но като видя, че тези нейни първи сълзи не са така кристални, както бяха изтекли от нейните очи, пожела да създаде един живот в движение и във водата, който да я избистрюва и да я съживява, както птиците съживиха въздуха около земята.
В този свой замисъл силата на сътворението взе късове от най-сребристите корени на дървесата, хвърли ги в една близка рекичка, която течеше и се вливаше в големите води, и им рече:
- Както плувате сега по тази рекичка, за да влезете в моретата, образувани от моите сълзи, които пролях, за да спася навеки земята от силата на разрушението, така да плувате по всички водни ширини, които да пречиствате и да оживлявате също навеки.
По тоя начин се създадоха и рибите във водата.
Етап 14.
Създаването на другите животни на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
След като се създаде и животът в движение на земята, силата на разрушението отиде при силата на сътворението, за да я насърчи да създаде повече животни, като сили в движение на земята. Тогава силата на сътворението, взимайки още много части от земната твърд, търкаляйки ги и благославяйки ги както при създаването на първото животно в движение на земята, създаде безброй други големи и малки животни в движение на земята, като по тоя начин изпълни всички желания на силата на разрушението за създаването на пълен живот в двиение на земята.
Попълзяха тогава по всички посоки тези големи и малки животни, захвърчаха птиците над земята, заплуваха рибите по всички води, и при вида на всичко това силата на разрушението се обърна към силата на сътворението с думите:
- Видиш ли как наистина се съживи всичко на земята, о моя силата на сътворението и как слънцето е обърнало лъчите си към всички нейни гори и поля? Тогава силата на сътворението отговори:
- Нека първото мое несъвършено творение, земята, стане най-съвършеното от всички мои творения след слънцето.
Етап 15.
Появяването на беса в животните на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Смущение:
Силата на сътворението дълго се радва на пълния живот в движение на земята сътворен от нея, но после, като тръгна със силата на разрушението между животните, и като видя, че те всички са обхванати от толкова страшен бяс, щото сухоземните животни, където минат, измачкват всички зеленини и изпокършват всички дървеса, птиците в яростта си сякаш искат да разбият въздуха, а рибите се мятат в страшно плискане из водите, разбра, че на земята се е появила нова сила на разрушението. Тогава силата на сътворението се смути много и поставяйки силата на разрушението между побеснелите животни, се предаде на плач, като говореше сама на себе си:
- Слаби са вече моите сили да преодоляват натиска на силата на разрушението, а да унищожа всичко вече създадено, трябва сама да стана сила на разрушението. Това обаче е невъзможно, понеже аз съм сила на сътворението.
После, като и дойде ново вдъхновение, тя продължи в плача си:
- Не. Аз ще създам още едно последно животно на земята със силата на движението, и ще му предам всичките мои съвършенства, за да може да укротява всякога беса на животните, създадени до сега. То ще бъде моето най-съвършено творение на земята.
Етап 10.
Създаването на първия пол на земята – жената
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
В замисъла си да създаде най-съвършеното земно творение, което да може да укротява беса на животните, създадено дотогава от нея, силата на сътворението отиде до една котловина, в която течеше кристално бистра вода и като взе от котловината най-бяла пръст, пристъпи към изпълнението на своя замисъл. Размеси пръстта с водата, т.е. със своите сълзи, от което се получи животрептящата смес, на която почна чрез ваяние да придава прекрасна форма, различна от формите на всички други животни.
Така биде създаден първия пол на земята – жената.
По-нататък силата на сътворението, събирайки най-хубавото от хубостите на всички свои създания, украси с него новото си творение, което стана най-съвършеното от всички земни творения: с очи светли и бистри, като сълзите на силата на сътворението и сини като синкавините на надземните висини, с нежни овални форми, чиито трептения излъчваха само наслада и упоение, скоси златисти, игриви и буйни, като планинските ручеи. После силата на сътворението потопи това прекрасно тяло в реката, за да го къпе, през което време над него слънцето грееше, за да му предаде както топлина, така и своя блясък. По този начин в очите на това творение сякаш се отразиха: и земните зеленини, и всички земни и небесни красоти. Възхитена от своето прекрасно творение, силата на сътворението се обърна към него и рече:
- О, мое върховно дело на съвършенство и на последните ми дихания, които влагам в тебе, макар след това да изчезна, щастлива, че ще направя самото тебе вечно и че посредством тебе ще обезпеча всички мои творения в движение на земята, които ще можеш да укротяваш, да ги изцеряваш от бесове и да ги пресъздаваш, ако някога силата на разрушението, след моето загиване иска да ги погуби! О, мое дело на последно вдъхновение, което си надарено като мен с милостта и любовта към всяко мое създание, нека от твоя поглед на милосърдие и на любов се изпарява всеки бяс, който се е вмъкнал чрез силата на разрушението в душите на моите творения, нека чрез тебе бъде нанесена решителна победа над силата на разрушението. О, мое най-съвършено творение, което аз къпя в моите сълзи, за да бъде чисто и невинно като тях, и така навеки да носи най-великото добро, което аз влагам сега в тебе заедно с моето последно дихание! О, мое последно творение на любов и на красота, в което влагам всичките мои творчески сили, бъди последната и вековечна сила за творения и за пресътворения на живот в движение на земята, бъди пол-жена!
Етап 17.
Първият рай на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
Като свърши с благословията си над своето последно творение за вечен живот и вечна красота на земята, силата на сътворението пророни последната си сълза над него и го изпълни с подлените си дихания. Така то доби живот в движение, и сякаш пробудено от сън, то осия с погледа си цялата околност, по който начин се създаде на земята на съвършеният живот в движение. След това силата на сътворението изчезна завинаги, като за свои заместници остави: слънцето, месеца, звездите, земята и всичко каквото бе сътворила на земята заедно с живота в движение, пол-жена.
Силата на разрушението пък, останала само с първичните животни, сътворени под нейно подсещане и в които се бяха вмъкнали бесове, се опита да пресъздаде , но когато силата пол-жена се яви между тях, с красотата си така ги обая и ги укроти, щото от тях изчезна всичкият бяс и силата на разрушението остана поразена.
От страх да не бъде омаяна самата тя и чрез това да бъде победена завинаги, силата на разрушението избяга, за да не се яви вече дълго време нито пред силата пол-жена, нито между животните, създадени по нейно подсещане.
От тогава силата пол-жена заживя с всичкия си пламък и с всичката си дарба за творчество. Само с появата й между живите твари и с погалването им от нейна страна, те се превръщаха в нейния пол и добиваха женска красота, според вида на самото животно.
Така, чрез тази промяна на земните и хвъркати животни в пол, те заживяха само в смирение, в леки игри и в ласки, и между тях настъпи мир и щастие.
В това състояние на мир, на щастие, на леки игри и на ласки всред животните у тия от тях, които оставаха непогалени от силата пол-жена, се създаде противополът. Така силата пол-жена, като въплъщение на силата на сътворението, извърши първото творческо дело на земята.
Защото първичният живот в движение, създаден с подсещане от силата на разрушението бе несъвършен, безполов и вън от кръговъртежа за творение и пресътворение, в който силата на сътворението е предопределила да тече животът в движение на земята.
При несъвършенството на животните в движение на земята, които бяха вън от творческия кръговъртеж, които бяха в застой, в мъртва точка, в безполие и в бес, силата на разрушението поиска да им отнеме възможността, като създания на силата на сътворението, да се пресъздават. Силата полъжена, обаче осуети завинаги този замисъл на силата на разрушението, чрез създаването на пола в тях, а заедно с това тя победи и самата сила на разрушението, която вече нямаше друг противник на земята, освен силата пол-жена.
В изпълнение на своята мисия, силата пол-жена продължи да се любува на мира и щастието, всред които живееха всички земни твари.
Когато тя се явяваше между рибите в водата, за да се опресни в сълзите на силата на сътворението, рибите я приемаха като тяхна другарка и най-гальовно играеха около нея, защото те бяха сътворени със същата нежност, каквато притежаваше силата пол-жена.
При това милуване на рибите около силата пол-жена, с допирането им до нея, и у тях се създаваше женския пол, който пък предизвика противопола, т.е. мъжкия пол у рибите, които не успяха да се допрат до силата пол-жена.
Защото първите животни във водата, като създадени с подсещане от силата на разрушението бяха също в безполие, но запазвайки вечността си, предадена им от силата на сътворението, се пресътворяваха в своята първичност чрез деление, т.е. чрез разпадването им на части за създаване на нови животни като тях.
Когато силата пол-жена тръгнеше пък между зеленините из полята и по горите, при всяко нейно помирисване, на която и да било зеленина, зеленината се разцъфтяваше; от тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и за ново размножаване на зеленините, и по тоя начин се създаде съвършеният рай на земята, който получи вид на най0съвършеното творение в красота.
Върху този земен рай слънцето изсипваше обилно своите лъчи, за да му предаде пълно съвършенство.
Така на земята не остана никъде място за силата на разрушението. Навред се въдвори любовта на силата пол-жена, а заедно с това и любовта на самата сила на сътворението.
Тоя земен рай изпълваше с радост не само силата пол-жена, но и всеки живот в движение и в растеж на земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звукове и така се явиха първите чуруликания, първите песни на птиците, а за другите животни – първичния звуков език.
Зачуруликаха тогава птиците по висините на земята, за да възхваляват блясъка и красотите на всички творения на силата на сътворението, заблеяха стадата по полята и по горите, затрептяха листата на дърветата, за да отдадат и те чрез своя шепот хваление на своята сътворителка, а слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната и на звездите, които идеха след слънцето, за да хвърлят всички създания в неизразимо блаженство и в блянове за други, още бедни радости от творчества, които може да им даде тяхната възлюблена, силата пол-жена.
Силата пол-жена дълго се наслаждава от този съвършен рай на земята, но с течение на времето, при всяко закриване на слънцето и при всяко показване в трепет на първата звезда, тя почна да изпитва някаква мъка, непозната преди това. Измъчваше я мисълта, че докато всички животни, които от предишното им несъвършенство бяха минали в съвършенство, изпитваха радост на пол и противопол, за нея тази радост бе недостижима и непозната.
При тази мъка силата пол-жена и при чувството на самота, което бе я налегнало, тя се отдаде на нов плач, пред който замря целия земен рай, чиято царица беше тя, но който не разбираше болката й.
предоставя Мария Герасова- Спасова
Следва продължение
ДЕТСКИ СВЯТ БР.182
УЧИЛИЩЕТО БР.182
Училището е вид учебно заведение, което хората посещават обикновено в своите детски и младежки години, за да придобият знания. Ролята му е не само образователна, но също така възпитателна и социална. Със съответните определения, обхватът на понятието може допълнително да се разшири (например, по отношение на възрастта на обучаемите) или стесни (по отношение на профила на преподаваните знания).
През вековете е имало мъжки и девически училища, които делят учениците по пол, както и смесени. В днешно време съществуват т. нар. професионални училища, които дават образование, отнесено към дадена професия, както и училища по изкуствата и профилирани училища. По отношение начина на финансиране, биват държавни и частни.
История
Първите училища в България са основани през IX век от княз Борис при пристигането на учениците на Кирил и Методий – това са Преславската и Охридската книжовни школи. Тяхната цел е била обучаването на българските духовници в грамотност с новата азбука. Но освен това в Охрид св. Климент е преподавал и редица други знания, които са били важни за обикновения живот, например как се облагородяват плодни овошки.
В историята на България важна роля изиграват и килийните училища които през Възраждането се обособяват към българските църкви и манастири.
След килийните училища се появяват и елинските светски училища, а след тях и елино-българските училища, като преходен етап към светското новобългарско училище.
Други училища са били взаимните училища. Тяхното възникване е предизвикано от липсата на преподаватели. В тези училища учителя преподавал на по-напредналите ученици, те от своя страна предавали знанията си на другите, които преподавали на следващите.
След взаимоучителните училища се появяват и класните училища.
от уикипедия
THREE THEORIES EXPLAINING WHAT БР.182
PARALLEL UNIVERSES ARE AND HOW THEY CAN BE REAL
The idea that things exist in a particular, well-defined state at all times where their properties can be determined so long as you can measure them well enough was fundamental to how we conceived of the Universe.
When quantum physics came along, that idea went right out the window, never to return. The Universe, at a fundamental level, is indeterminate. One possible interpretation — that of infinite parallel Universes — holds that every time a quantum interaction occurs, all possible outcomes do actually occur somewhere, with only one of them reflecting what happens in our observable Universe. But if the right conditions exist, these parallel Universes will actually be real.
Quantum indeterminism is a fundamental fact of the Universe, but how we interpret it is up to us. If you fire a single electron through a double slit, you’d like for it to go through either one slit or the other, but that’s not how the Universe works.
Instead, the electron acts as a wave, passing through both slits simultaneously and interfering with itself. There’s a probability distribution describing where each individual electron will wind up, but each one will only make a single “hit” on a background screen. If you take thousands of these electrons in a row, the interference pattern will emerge.
The wave pattern for electrons passing through a double slit, one-at-a-time. If you measure “which slit” the electron goes through, you destroy the quantum interference pattern shown here. Note that more than one electron is required to reveal the interference pattern.
There are lots of processes that are inherently indeterminate in exactly this fashion. Some are discrete: when you collide a particle and antiparticle to create two photons, one of the photons will have spin +1 and the other will have a spin of -1, but which is which has a 50:50 shot.
Other indeterminate processes are continuous: colliding a particle and antiparticle creates two photons, and those two photons will be created in opposite directions (oriented 180 degrees) relative to one another in the particle/antiparticle’s center-of-mass frame. But what direction will those photons pick? North/South? East/West? Up/Down? Anything in between? It’s entirely random.
Particle-antiparticle annihilation will produce two photons of equal energy in opposite directions. But which direction that will be is completely random.
Every interaction between two particles in the Universe has this quantum indeterminism, at some level, inherent to it. Every particle has an inherent uncertainty to both its position and momentum, and when two of them interacts, that uncertainty propagates into the final position and momentum, too. We have a lot of different ways to try and understand this indeterminism, many of which are equally valid.
The idea of parallel Universes, as applied to Schrödinger’s cat.
These interpretations of quantum mechanics cannot be distinguished from one another, and include ideas like wavefunction collapse (where an observation triggers the collapse of the wavefunction), an ensemble approach to possible outcomes (where all outcomes are possible, and the Universe selects one when an observation is made), and the many-worlds approach, where all possible outcomes do occur in some Universe, but we only have the one Universe to observe
The multiverse idea states that there are infinite numbers of Universes like our own, and infinite ones with differences.
This last one has a fantastic consequence, if true: there must exist a number of parallel Universes that’s so great, it approaches infinity as time goes on. There are some 10^90 particles in the observable Universe, which has been around for 13.8 billion years since the Big Bang, and each particle has undergone anywhere from millions of interactions to many quadrillions (or more) over that time.
The number of possible outcomes is ridiculously huge — a number greater than (10^90)! — but that doesn’t mean the many-worlds approach is ridiculous. In fact, there are a number of ways in which it could be exactly true.
The observable Universe might be 46 billion light years in all directions from our point of view, but there’s certainly more, unobservable Universe, perhaps even an infinite amount, just like ours beyond that.
1. The Universe, of which our observable Universe is a small part, was born infinite
No matter how many particles we have in our Universe, no matter how arbitrary their initial configurations and no matter how many possible outcomes their interactions could have given rise to, that number will still be finite. But the Universe could have been born infinite!
Beyond the stars, galaxies, matter and energy that we can see, we have every reason to believe that there is more “Universe” just like our own, and that it’s simply not observable to us due to the fact that the speed of light and the age of the Universe (since the Big Bang) are both finite. If there’s an infinite amount of Universe like this, then the exact configuration starting off our Universe occurred an infinite amount of times, and everything that was ever possible happened somewhere.
Inflation set up the hot Big Bang and gave rise to the observable Universe we have access to, but we can only measure the last tiny fraction of a second of inflation’s impact on our Universe.
2. Our Universe was born finite, but there were an infinite number of them born
The Big Bang was not the very beginning of everything, as we once thought, but was merely the birth of our observable Universe. It was the first moment that our Universe could be described as hot, dense, full of matter/antimatter/radiation, and simultaneously expanding and cooling.
This happened a finite amount of time ago — 13.8 billion years — and was preceded by a period of cosmic inflation. Inflation creates an exponentially growing spacetime, which means, if it occurred for an infinite amount of time to the past, could have created an infinite number of finite Universes, one of which contains ours.
Even though inflation may end in more than 50% of any of the regions at any given time (denoted by red X’s), enough regions continue to expand forever that inflation continues for an eternity, with no two Universes ever colliding.
3. Our Universe was born finite, there are a finite number of Universes, but there are enough of them around that all possible outcomes still occur
This is the trickiest case of all, because nothing — not even exponentially-growing, inflating spacetime — grows as fast as the number of possible quantum outcomes for the Universe. But a big enough, possibility-rich enough multiverse will have created a Universe with identical initial conditions to our enough times that all the possible outcomes to date have been realized somewhere. This will change, given enough time; as interactions continue and quantum systems evolve, we will eventually see the number of possibilities surpass the number of Universes available to realize all of them.
A representation of the different parallel “worlds” that might exist in other pockets of the multiverse.
Somewhere, the Nazis won World War II; somewhere, Hillary Clinton is president; somewhere, humans have driven themselves to extinction; somewhere, we’ve achieved world peace. We still have just the one Universe, though, and still have no prospects for gathering information outside of what’s observable to us.
But if the Universe was born infinite, if the state that gave rise to it existed for an infinite amount of time, or we simply created enough pocket Universes for these parallel Universes to exist today, then they’re real. And they could be real if any of these three possibilities are true; there are three different paths to success. But until we have some way of testing it, we have no way of knowing what the ultimate truth of the matter is, and whether parallel Universes truly are real.
http://sciencenewspage.blogspot.bg/2017/03/three-theories-explaining-what-parallel.html
РАЗВИТИЕ НА ЕКОЛОГИЧНОТО МИСЛЕНЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ БР.182
Екологията, като отделен дял на научното познание, съществува едва от около 130 години. Преди толкова години се е появило нейното име и тя е била призната за самостоятелна наука. Ако обаче се обърнем назад в историческото развитие на народите, ще установим безброй факти, които показват, че хората още от древността са обръщали внимание на взаимоотношенията между животните и растенията, познавали са много от условията на съществуването им. В редица древни летописи се откриват много факти, които показват, че хората са изучавали както взаимоотношенията между животните и растенията в природата, а така също и необходимите условия за съществуването на културните растения и домашните животни. В някои от запазилите се писмени паметници на шумери, египтяни, индуси, китайци и други има описания не само на отделни растения и животни, но и на условията, при които те живеят. Така древноиндийските поеми “Махабхарата” и “Рамаяна”, писани II и VI в. пр. н. е. са открити сведения за начина на живот на десетки видове животни. Съдържат се данни за тяхното хранене, местообитаване и денонощна активност. Тези знания са били обвити в мистичност и тайнственост, но в основата си те са екологични. Екологични знания се откриват и в трудовете на много римски учени. Например Плиний, който е живял преди 2000 години, е обръщал внимание на необходимостта от грижи, когато гледал, че Рим е покрит с мътна пелена, затрудняваща дишането. Още през I–ви век пр. н. е. Цицерон е апелирал към римския сенат за издаването на сурови закони против обезлесяването на планинските гори. Древногръцката наука също има важно значение в това отношение. Особено голяма е дейността на Аристотел ( 389 – 322 год. пр. н. е. ). Съчинението му “История на животните”разкрива в обобщен вид знанията от тази епоха, като една част от тях има чисто екологичен характер – за сезонната активност на животните, за тяхната привързаност към местообитанието. Екологични мисли се срещат и в съчинението на Теофраст ( 370 – 285 год. пр. н . е. ). Посветени на растителния свят. Тези разработки в Древна Гърция и Рим можем да разглеждаме като предистория на екологията.
Културата на Древна Гърция и Рим е връх в човешката цивилизация. За съжаление, следва дълъг период на застой и упадък на човешкото познание. Това е така нареченото “тъмно средновековие”. Европейското Възраждане дава на хората много нови факти и наблюдения, свързани с растителните и животински организми и условията на техния живот. Опитите на Р. Бойл през първата половина на VII век са животни, поставени при различно атмосферно налягане, могат да се приемат като първи екологични експерименти. В началото на VIII век английският свещеник У. Дерем публикува съчинение, в което с много примери показва, че в природата съществува равновесие между организмите. Той за първи път употребява понятието “баланс в природата”. Неговият съвременник Р. Реомюр в шесттомния си труд “ Мемоари по естествена история на насекомите”, съобщава своите наблюдения свързани с условията на живот на насекомите, с паразитизма при тях, взаимната зависимост между растенията и насекомите.
http://www.referati.org/razvitie-na-ekologichnoto-mislene-prez-vekovete/90866/ref
тагове: екологичното, мислене, вековете
Абстрактно изкуство бр.182
автор: Добрин Атанасов
Терминът абстрактно изкуство произлиза от понятието абстракция (от латински abstractio – отвлечен) което се използва в изкуството още от края на ХIХ век за произведения рисувани по памет, а не от натура. С развитието на изкуството паралелно се променя и смисълът на това понятие по посока на обозначаване на произведения, които не изобразяват външния свят и радикално са скъсали връзката си с фигуративното отразяване на действителността.
Абстракционизъм е течение в модерното изкуство, което се развива основно в полето на живописта. При него цветовете са освободени от предметна форма, а формите нямат аналог с натурата. Онова, което го различава от декоративното изкуство е, че се случва в рамките на кавалетната сфера – в картината.
За формално начало на абстракционизма се смята първият абстрактен акварел, нарисуван през 1910 г. от Василий Кандински, въпреки че и преди това има подобни опити (Густав Моро например). Според Кандински, живописта може да изрази всичко със своите собствени средства, без да ползва натурата. Абстрактният художник е най свободен, т. к. не е ограничен от натурата, а изразява своя собствена действителност.
Абстрактното изкуство може да се раздели на две направления: природна (негеометрична) абстракция и геометрична абстракция. Кандински се причислява към първото направление. Влияят му идеите на експресионизма и руските фолклорни орнаменти, на базата на които създава нефигуративно изкуство, в което няма сюжет и не се оподобява природата. Отправната точка е живописта да въздейства по начина по който въздейства едно неизобразително изкуство каквото е музиката. На тази основа той се отказва от търсене на форми, съществуващи във видимата реалност.
Паралелно с живописните си опити Кандински прави и теоретични разработки, в които смята, че изкуството може да промени света. Говори за водещата функция на духовното, скритата личност в личността – идеи свързани са с теософията и антропософията.
Второто направление в абстрактното изкуство обхваща геометричната абстракция. С него се свързва творчеството на художници като Казимир Малевич и Пит Мондриан. Въпреки че работят независимо един от друг, те достигат до идеята, че висшата функция на изкуството може да се постигне чрез денатурализация – изчистване на предметите чрез геометризация. В това отношение може да се открие влиянието на Сезан и изкуството на кубизма. И двамата са художници, които изграждат теоретична основа за изкуството си.
Мондриан за своята живопис дава наименованието „неопластицизъм“. Това понятие става основополагащо за работите на групата „Де Стил“, формирала се около едноименното холандско списание. Принципите на неопластицизма се свеждат до асиметрични композиции от хоризонтални и вертикални линии и равнини, в които се използват само основните цветове (червено, синьо, жълто) плюс „нецветовете“ черно, сиво и бяло. Освен Мондриан, в този кръг художници и архитекти влизат Тео ван Дусбург, Барт ван дер Лек, Вилмош Хусар, Жорж Вантонгерлоо, Герит Ритвелд.
Подобно на Кандински и Малевич, Мондриан е много силно повлиян от идеите на неоплатонизма. Според тях сътворението е проекция на божественото и следователно тази проекция е материалния свят. Човекът има и мисловен свят, който е отвъд материалния, и който помага за изграждане на формата. Задачата на художника е да изчисти материята, случайното (феноменалното) от своето творчество.
Казимир Малевич е автор на термина „супрематизъм“ (от лат. supremus – най-висш). Издава книгата „От кубизма и футуризма към супрематизма. Новият живописен реализъм“ (1916 г.). Според заложената в нея концепция, супрематизмът търси най-висшето изкуство, изчистено от „всичко нехудожествено“; изкуство което надхвърля „заробващите граници“ на реалността. Малевич защитава идеята за чистото изкуство, освободено от всичко предметно, фигуративно, съдържателно. Този начин на търсене на чистота се свежда до крайни позиции – чистата плоскост, кръга, кръста – „крайно икономични фигури, които ще създадат лексиката на новия пластичен език, който ще промени света“. Тук личи утопичността на тези възгледи, близки до идеите на конструктивистите, които смятат, че чрез преобразуването на средата ще се преобразува и самия човек към по-добро.
Малевич създава картини изградени от комбинации на квадрати, кръстове, кръгове, правоъгълници, по-рядко с триъгълници, трапеци, елипси. Той нарича някои от композициите „супреми“. Създава също супрематични пространствени форми – „архитектони“.
Емблематичната творба на супрематизма е Черен квадрат на бял фон (1913). С тази работа Малевич достига до своеобразния абсолют, най-крайната, чистата форма. Тази работа е „икона“ на абстрактното изкуство. Означава сливане на формата със самата предметност – творбата не препраща към нищо, освен към самата себе си. Живописта е стигнала до своята крайност. Картината има четири варианта. Показана е за първи път през 1915 г. в „0.10: Последната футуристка изложба“, като е поставена в ъгъла срещу входа на залата. Това е мястото на което се поставят иконите в руските къщи.
Дриги творци, свързани със супрематизма са: Иван Клюн, Любов Попова, Олга Розанова, Надежда Удалцова, Александра Екстер, Николай Суетин и др.
- Василий Кандински, „Първи абстрактен акварел“, 1910 г., акварелни бои върху хартия (196 × 188 см), център „Жорж Помпиду“, Париж, Франция
- Василий Кандински, „Импровизация 7“, 1910 г., маслени бои върху платно (131 × 97 см), център „Жорж Помпиду“, Париж, Франция
- Василий Кандински, „Композиция IV“, 1911 г., маслени бои върху платно (159.5 × 250.5 см), колекция на изкуството на Северен Рейн-Вестфалия – Музей в Дюселдорф, Германия
- Василий Кандински, „Композиция 6“, 1913 г., маслени бои върху платно (195 × 300 см), музей Ермитаж, Санкт Петербург, Русия
- Василий Кандински, „Напречни линии“, 1923 г., маслени бои върху платно (202 × 141 см), колекция на изкуството на Северен Рейн-Вестфалия – Музей в Дюселдорф, Германия
- Василий Кандински, „Композиция 8“, 1923 г., маслени бои върху платно (140 × 201 см), музей Гугенхайм, Ню Йорк, САЩ
- Василий Кандински, „Композиция IX“, 1936 г., маслени бои върху платно (113.5 × 195 см), център „Жорж Помпиду“, Париж, Франция
- Василий Кандински, „Композиция X“, 1939 г., маслени бои върху платно (130 × 195 см), колекция на изкуството на Северен Рейн-Вестфалия – Музей в Дюселдорф, Германия
- Казимир Малевич, „Черен кръг“, 1915 г., маслени бои върху платно (106.4 × 106.4 см), Държавен руски музей, Санкт Петербург, Русия
- Казимир Малевич, „Черен квадрат“, 1913 г., маслени бои върху платно (79.5 × 79.5 см), Третяковска галерия, Москва, Русия
- Казимир Малевич, „Черен и червен квадрат“, 1915 г., маслени бои върху платно (71.4 × 44.4 см), музей за модерно изкуство, Ню Йорк, САЩ
- Казимир Малевич, „Супрематична композиция“, 1915 г., маслени бои върху платно (70 × 47 см), Музей за изящни изкуства в Тула, Русия
- Казимир Малевич, „Супрематична живопис. Летящият самолет“, 1915 г., маслени бои върху платно (58.1 × 48.3 см), музей за модерно изкуство, Ню Йорк, САЩ
- Казимир Малевич, „Супрематична живопис“, 1916 г., маслени бои върху платно (88.5 × 71 см), частна колекция
- Казимир Малевич, „Супрематизъм“, 1916 г., маслени бои върху платно (79.5 × 70.5 см), Държавен руски музей, Санкт Петербург, Русия
- Казимир Малевич, „Супрематизъм“, 1916-17 г., маслени бои върху платно (80 × 80 см), Музей на изкуствата, Краснодар, Русия
- Пит Мондриан, „Сиво дърво“, 1911 г., маслени бои върху платно (79.7 × 109 см), Общински музей в Хага, Холандия
- Пит Мондриан, „Океан 5“, 1914 г., въглен и гваш върху тъкана хартия, (87.6 × 120.3 см), музей Гугенхайм, Венеция, Италия
- Пит Мондриан, „Композиция А. Композиция с черно, червено, сиво, жълто и синьо“, 1920 г., маслени бои върху платно (91.5 × 92 см), Национална галерия за съвременно изкуство, Рим, Италия
- Пит Мондриан, „Диагонална композиция с жълто, черно, синьо, червено и сиво“, 1921 г., маслени бои върху платно (60 × 60 см), Арт институт в Чикаго, САЩ
- Пит Мондриан, „Композиция с голяма синя плоскост, червено, черно, жълто и сиво“, 1921 г., маслени бои върху платно (60.3 × 49.8 см), музей на изкуствата, Далас, САЩ
- Пит Мондриан, „Композиция с жълто“, 1930 г., маслени бои върху платно (46.5 × 46 см), колекция на изкуството на Северен Рейн-Вестфалия – Музей в Дюселдорф, Германия
- Пит Мондриан, „Коммпозиция с жълто, синьо и червено“, 1937-42 г., маслени бои върху платно (72.5 × 69 см), галерия Тейт Британ, Лондон, Англия
- Пит Мондриан, „Ню Йорк I“, 1941-42 г., маслени бои върху платно (114.2 × 119.3 см), център „Жорж Помпиду“, Париж, Франция
- Пит Мондриан, „Бродуейско Буги Вуги“, 1942-43 г., маслени бои върху платно (127 × 127 см), музей за модерно изкуство, Ню Йорк, САЩ
- Роберт Делоне, „Едновременни контрасти: слънце и луна“, 1912-13 г., маслени бои върху платно (134.5 см в диаметър), музей за модерно изкуство, Ню Йорк, САЩ
- Роберт Делоне, „Le Premier Disque“, 1912-13 г., маслени бои върху платно (134 см в диаметър), частна колекция
- Роберт Делоне, „Simultaneous Windows on the City“, 1912 г., маслени бои върху платно (40 × 46 см), Салон на изкуствата, Хамбург, Германия
- Роберт Делоне, „Кръгли форми“, 1930 г., маслени бои върху платно (67.3 × 109.8 см), музей Гугенхайм, Ню Йорк, САЩ
- Соня Делоне, „Електрически призми“, 1914 г., маслени бои върху платно (250 × 250 см), център „Жорж Помпиду“, Париж, Франция
- Соня Делоне, „Ритъм“, 1938 г., маслени бои върху платно (182 × 149 см), център „Жорж Помпиду“, Париж, Франция
- Михаил Ларионов, „Лъчисти линии“, 1911 г., маслени бои върху платно (52.5 × 78.5 см), Бакширски държавен художествен музей, Уфа, Русия
- Михаил Ларионов, „Син лъчизъм“, 1915 г., маслени бои върху платно, Галерия на руския авангард – ART XX, Женева, Швейцария
