Олга Чукá

Зле ли си? Не знаеш как да живееш по-нататък?

Струва ти се, че животът ти е свършил? Ще ти разкажа една приказка.

Отдавна, много отдавна, в един процъфтяващ град живял един търговец. Търговията му вървяла и с всяка изминала година му носила все повече и повече печалба. Родил му се син, дългоочакван наследник на все по-увеличаващото се богатство. Хората в града уважавали търговеца, понеже цялото си богатство той спечелил с честна търговия, а не с измама. Градските бедняци и болните хора в града се молели за него, тъй като той правел щедри пожертвования за тяхното лечение и изхранване. Синът на търговеца растял като прилежно и здраво момче, не бил нито мързелив, нито разглезен. За радост на своя баща се превърнал в красив и образован юноша, който не се срамувал от никаква работа. В града всички казвали, че по ум, доброта, честност и справедливост той по нищо не отстъпва на баща си.

Веднъж търговецът повикал сина си и му казал, че иска да събере голям керван с техните стоки и да тръгне през голямата пустиня, за да проправи нови пътища за керваните, да стигне до нови, непознати земи. Синът се съгласил с радост да съпровожда баща си в това пътешествие. Много скоро те тръгнали на път. След няколко дни търговецът се обърнал към сина си с предложение да разделят кервана. „В пустинята има много дръзки хора, а нашият керван е лека плячка за тях. Ако си разделим стоката поравно, има надежда, че поне един от нас ще стигне до нови, богати земи.“

Послушният син се съгласил с мъдрите думи на баща си, получил своята част от стоки и камили и скоро стигнал до нови, цветущи земи, където започнал да търгува също толкова честно, както и баща му, с което прославил името си, оженил се за дъщерята на владетеля на тази земя и след неговата смърт поел щастливо управлението й.

В едно прекрасно утро в покоите на младия владетел влязъл един слуга, който всеки ден бил длъжен да докладва на своя господар за всички малки и големи събития, станали отвъд стените на двореца. Слугата му разказал за малко събитие, станало сутринта в градските бани. Разказал как днес в банята дошъл да се измие странстващ беден чужденец, и в момента, когато се къпел, му откраднали дрехите. Той обаче вместо да заплаче, започнал да се смее, въпреки че изобщо нямал вид на малоумен. Младият владетел заповядал да доведат бедняка при него в двореца. Какво било неговото учудване и каква радост изпълнила сърцето му, когато в ограбения чужденец познал своя, загубен завинаги, както той си мислел, баща.

Ето какво му разкрил не по-малко щастливият му баща: „По онова време, когато ние живеехме в нашия град, аз разбрах, че в този живот съм постигнал всичко, за което дори не съм мечтал: имах богатство и уважението на моите съграждани. И разбрах, синко, че от този момент нататък моят живот ще трябва да започне да се променя към по-лошо. Затова събрах голям керван с всички наши стоки и тръгнахме с теб към нови земи. Затова и разделих аз нашия керван и те пратих да вървиш самостоятелно по своя път. На следващия ден след като ти потегли в пустинята със своя керван, нас ни нападнаха разбойници, разграбиха всичко и убиха всички, само аз по чудо се спасих и тръгнах да бродя сам по пустинята. По пътя си срещнах красиви и богати страни и градове, но щастието и късметът вече не бяха с мен. Никъде не можах да постигна успех, макар че полагах за това всички усилия. До момента, в който пристигнах в твоя град, единственото, което ми беше останало, освен живота, бяха моите бедняшки парцали върху гърба ми, които ми откраднаха в градската баня. Тогава започнах да се смея. Разбрах, че съм загубил последното, а това означаваше, че пак всичко ще се променя и… ме доведоха при тебе!“

Стана ли ти по-леко? Нали не мислиш, че животът е свършил?

Сега разбираш ли, че в живота има толкова много – прекрасно и уродливо, тъжно и смешно, скръб и радост, раздяла и любов, че да се преживее всичко това….. просто няма, няма нищо по-интересно!!!

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/istoriite/1706-prikazka-za-vazrastni

 тагове: приказка, възрастни

 подбра Мария Герасова- Спасова

 таг: носията

Светлините в залата изгаснаха и на екрана изплуваха слайдове. Тиха музика съпътстваше снимките на щастливо раждащи жени. Блаженство, екстаз и смирение грееше по лицата им. Току-що родени бебета се приютяваха в прегръдките им. Млади мъже дискретно преглъщаха сълзи от щастие и с благоговение докосваха рожбите си…… 

Така започна Първата Международна Конференция за Раждането. Мястото е София, а денят е двадесет и девети май.
Залата е пълна с хора, любопитни към мирозданието:
Бременни, искащи да се уверят, че нормалното раждане е възможно;
Млади майки, търсещи истината за собственото си раждане;
Акушерки, дошли да сверят часовниците си със световните практики и…
Гостите от „другия” свят – там където раждането принадлежи на майките.

Елизабет Гейзъл разказа за родилните центрове в Германия, където жените могат да родят съпровождани само от акушерка, използвайки своите собствени хормони.

Тея Ван Тъйл опроверга вярването, че в Холандия жените раждат по-лесно защото карат колело и тазът им е по-широк. Тя сподели, че 30% от ражданията стават вкъщи, защото груповите акушерски практики са в състояние да осигурят сигурност и безопасност за майката и детето.

Елизабет Дейвис сподели своя опит като акушерка и автор на акушерски програми за обучение. Тя е убедена, че нищо не оправдава насилственото разкъсване на околоплодния мехур. Истинско професионално предизвикателство беше демонстрираната от нея техника за подпомагане на раждане при раменна дистокия и проблеми с позиционирането на детската главичка в изхода на таза.

Енейда Рамос и Джен Тритън показаха традиционни техники с шалове, които се използват за подпомагане на раждането и възстановяването в послеродовия период. Непознато и екзотично, както за майките, така и за акушерките в залата.

Бевърли Бийч бе убедена, че раждането в болницата все повече се отдалечава от нормалното: там управлява медицинския персонал, акушерките следват определени протоколи, обстановката е непозната и жената не може да се движи свободно.

Във видеоинтервюто си д-р Марсден Уагнер заяви: ”Ако трябва да изляза вечер аз търся за децата си детегледачка, а не педиатър, който да се грижи за тях. Защо тогава бременната трябва да ражда с лекар, в болница след като не е болна?” Раждането се превръща в бизнес и това го отдалечава от естествения му ход. Раждането принадлежи на майката и нейното семейство. Те са хората, които трябва да решат как, къде и с кого това събитие ще се случи.

Д-р Мишел Оден – име-легенда в съвременното акушерство, което за съжаление българските гинеколози не познават – разказа за битката на титаните: Окситоцин и Адреналин. 
Окситоцинът е хормонът на любовта. Той е отговорен за контракциите на матката, за рефлекса на изхвърляне на млякото, на изхвърляне на спермата по време на сексуален контакт. Зависи от околната среда и е твърде „срамежлив”. Не се отделя, когато човек бъде наблюдаван. Нали двойката, която прави секс иска да се усамоти?!

Той сподели, че най-честата интервенция по време на раждането е вливането на система с окситоцин с цел засилване на маточните контракции. 
През 1996 година е публикувано единственото валидно изследване върху влиянието му върху плода. 
Знае се, че преминава през плацентата, постъпва в чернодробната вена и “прескача” кръвно-мозъчната бариера с лекота. 

Какво се случва, ако рецепторите във феталния мозък са изложени на продължителен окситоцинов натиск? “Не се ли намесваме безотговорно в човешката окситоцинова система?”- попита риторично д-р Оден. 

Според него когато жената ражда нейният неокортекс не трябва да бъде стимулиран, за да може раждането да протече нормално. 
Неокортексът (или новата кора) наричаме кората на главния мозък, която се е появила най-скоро в процеса на еволюцията.
В нея се крие способността ни да говорим, да мислим логически, да анализираме. Раждането е много древен процес, за който са достатъчни хормоните на собственото ни тяло и инстинктивно поведение.

Затова неокортексът трябва да се „изключи” или по скоро да не се стимулира.

• На първо място, обаче, стимулирането му става чрез речта. 
Ето защо в родилната зала трябва да цари тишина и спокойствие. 

• Вторият е фактор, който може да го активира е светлината – тя трябва да бъде приглушена, мека и ненатрапваща се.

• Когато сме наблюдавани неокортексът се събужда. Това става чрез насочване на вниманието на жената към слушането на детските тонове, чрез персонала и бащата, които се суетят наоколо. 
В родилната зала пред очите на раждащата кипи работа. Лекари, акушерки, студенти, санитари вършат ежедневните си задължения без да се замислят, че на жената й трябва усамотение, тишина, спокойствие и бягство от действителността. Тя има нужда да остане сама със себе си или с подкрепящ човек, който е до нея дискретно и не натрапчиво. 

• Неокортексът се включва и когато изпитваме чувство на страх и се чувстваме заплашени. Доказано е, че жените, които се страхуват раждат три пъти по-продължително. Затова е толква важно бременната да е предварително уверена в способността си да роди.

Мишел Оден не приема присъствието на съпруга по време на раждането като разумно. Той смята, че мястото на мъжете никога не е било и не трябва да бъде в родилната зала. Обикновено те са притеснени, стресирани и изпълнени с адреналин. 
А той (адреналинът) е заразен. Повишеното му количеството в кръвта на раждащата блокира производството на окситоцин и затруднява раждането. 

Д-р Оден е убеден, че колкото по-напрегнати са хората около раждащата (акушерки, лекари, студенти или близки), толкова по-бавно върви раждането. Трябва да се изработят нови критерии за оценка на медицинската намеса в хода на нормалното раждане – смята д-р Мишел Оден.
В процес на проучване са дългосрочните последици, които това вмешателство има в еволюционно селектирания начин за раждане. 
Знае се, че оперативните раждания (неизвестно как) увеличават броя на децата-аутисти, създават сексуални проблеми в последващия живот, повишават сензитивността на рецепторната система. Има толкова много неизвестни! Знаем само, че най-мъдра е ПРИРОДАТА.

След това лампите бяха запалени, за да се огледаме и да се приземим в България. Тук жената няма избор. Влизайки в родилното отделение тя остава в ръцете на лекарите. Те решават вместо нея. Никой не приема сериозно идеята, че раждането може да протече безпроблемно, без да се намеси медицината: без изкуствено разкъсване на околоплодния мехур, без индуциране на раждането с окситоцин, без епизиотомията, без отделянето на майката от детето, без оперативното раждане.

А може би първата крачка към промяната бе напаравена в този момент?

http://www.varnaparents.com/za_maiki/na_kogo_prinadleji_rajdaneto.html

 таг: раждането

Пчелите могат да броят до четири, да четат сложни знаци, да разговарят помежду си в таен код. Когато търсят храна, те планират сложни маршрути, за да се съберат най-много нектар с най-малко усилия. И в рамките на кошера те имат индивидуални отговорности като почистване и дори проветряването му.

Човешкият мозък има близо 100 000 пъти повече неврони от този на пчелите, но нашите действия наподобяват тези на пчелите. Тогава какъв е смисълът на цялото това сиво вещество? И как то трябва да ни отличава от другите животни? Това са някои от въпросите, които ще бъдат обсъдени на среща за бъдещето на света на 15 ноември в Сидни, предаде BBC. 

Във видеото – най-умните хора на планетата

Големите мозъци загуба на пространство ли са? 

Предимството е поне това, че докато пчелите оглеждат всеки обект, то при хората може да се вършат много задачи наведнъж. По-големият мозък осигурява и повече място за памет. Например един гълъб може да се научи да разпознава над 1800 снимки, това е нищо в сравнение с човешкото познание. 

Разглеждайки историята на цивилизациите до днес, със сигурност при хората трябва да има някаква способност, която другите животни не притежават изобщо. 

Това със сигурност не е вроденото чувство за справедливост. Да разгледаме случая на гърбав кит, който наскоро бе видян да спасява живота на тюлен, докато е атакуван от кит убиец. Това е доказателство, че ние не сме единствените животни, които се държат алтруистично.

Знаехте ли и че слоновете могат да разпознаят собственото си отражение? И това какво значи – че ние не сме нищо особено в края на краищата?

Не бързайте.

Вижте следния пример – семейство се събира за вечеря на масата. 

Първият удивителен факт е, че можем да говорим изобщо, разбира се. Без значение какво си мислим и чувстваме в рамките на деня, ще бъдем в състояние да намерим думи и да го изразим.

По-умните хора са по-мързеливи

Никоя друга твар не може да комуникира с такава свобода. Поклащащият се танц на пчелите мед, например, може да значи местоположението на цветна леха, или да се предупредят за опасни насекоми.

Хората притежават и т.нар. „семантична“ памет. Хората живеят в настоящето, но могат да правят планове и да се сещат за миналото. Докато пчелите са залепени в настоящето.

И именно тук е разковничето – способността да се мисли

за миналото, да си представим бъдещето, също както ние използваме предишния опит да предскажем бъдещи сценарии. Можете да си представите следващата си почивка, като припомните всичките си предишни пътувания. Например да си представим хотела, да планираме кои забележителности да посетим, дори и менюто, което ще търсим.

Никой животински вид изглежда няма такива сложни спомени, съчетани с възможността да планират. 

https://www.vesti.bg/lyubopitno/istinata-za-choveshkata-inteligentnost-6061224

 тагове: човешка, интелегентност

“ Палмата, чиито листа никога не окапват, винаги си остава украсена с една и съща зеленина. Човекът е сметнал тази сила на дървото за благоприятна и достойна да символизира победата. “ – П л у т а р х

Още от дълбока древност, палмата е запазила своето значение на соларен символ, ликуване, праведност, слава – тъй като расте винаги право нагоре, благодат, триумф, победа. Палмата се среща и като Дърво на живота.

За Християнската общност палмата придобива следната символика: Праведникът, който “ ще процъфтява като палмово дърво „, безсмъртие и затова често се изобразява заедно с феникса, божествена благодат, триумфално влизане на Исус Христос в Ерусалим, победата на мъченика над смъртта, Раят. Клоните на палмата символизират слава, триумф, възкресение, победата над смъртта и греха. Палмата е била погребална емблема на ранните християни, атрибут на всеки поклонник, който е ходил до Божи гроб, откъдето произлиза и наименованието “ палмонисец “ – на български език “ хаджия „. Палмотото клонче се превръща и в емблема на много християнскии светци – мъченици. Палмовата неделя се празнува в чест на триумфалното влизане на Спасителя в Ерусалим, когато целият Му път е бил постлан с палмови клони.

  И до днес в Пловдив, когато се чества годишнината от Съединението на Княжес­тво България и Източна Румелия, се разиграва възстановка на събити­ята. Най-атрактивният момент от нея е обиколката на града с обле­чения по халат Треперико паша, ве­личествения Чардафон и неговата годеница Делка. За разлика от Съ­единението тази сцена е по-скоро недоразумение и глупост.

 „Омразният“ Трепе­рико паша, който на 6 септември 1885 година изживял едновремен­но и радостта от на­ционалния успех на Съединението, и уни­жението, на което го подложили организа­торите му, всъщност е един от най-смислени­те, образовани и дос­тойни българи на въз­рожденска България. Това е котленецът Гав­рил Кръстевич. Шест­надесет години пре­ди да бъде разходен с файтон по улиците на Пловдив от бутафорния фелдфебел Продан Тишков Проданов, ос­танал в историята като Чардафон, Кръстевич бил едно от главните действащи лица при извоюването на бъл­гарската църковна не­зависимост. През це­лия си живот, тихо и без излишен патос, той работил едновременно и за родината си, и за султана, на който слу­жил като високопоста­вен чиновник в Осман­ската империя.

 Заради този си статут и перфектните си юри­дически познания, Гав­рил Кръстевич пър­во успял да спаси от заточение поборника за църковна независи­мост Иларион Макариополски, а след това и да издейства от султан Абдул Азис фермана, с който Българската пра­вославна църква полу­чила своята независи­мост.

  Гаврил Кръстевич се родил в Котел през 1818 година с името Гандьо Баев. Заради високите му интелек­туални възможности котленските първенци го изпратили да учи в Карлово при прочутия учител Райно Попович. След това Кръстевич започнал работа като учител в Сливен, но бо­гатият котленец Стой­ко Попович – баща на Георги Раковски, го изпратил в Цариград при Стефан Богориди. Богориди бил един от най-влиятелните хора в Османската импе­рия и един от малцината нейни подани­ци, в чийто дом лично гостувал султанът.

 Заради знанията и прилежността си мла­дият Кръстевич ста­нал любимец на Сте­фан Богориди.

 Багодарение на финансовата му помощ той завършил елитната Велика народна школа в Куручешме, а след това се сдо­бил с диплома за юрист от Париж. 

Когато се вър­нал в Цариград, Гав­рил Кръстевич започ­нал работа като секре­тар на Стефан Богори­ди. От 1845 до 1850 година той бил управи­тел на гръцкия остров Самос, а през 1851 г. станал член на търгов­ското съдилище в Ца­риград. Заедно с това Кръстевич преподавал търговско право в юридическото училище на Османската империя. Качествата му не оста­нали незабелязани от османския елит и той се издигнал до член на Върховния съд на Ос­манската империя. 

Въпреки невероятна­та си кариера и абсо­лютното доверие, кое­то му гласувала османската власт, Кръстевич никога не забравил от­къде е тръгнал. През 1859 г. той станал ре­дактор на списанието „Български книжици“. По-късно издал „Исто­рия българска“, в която за пръв път се казвало, че българите са пото­мци на хуните.

 В годините, в кои­то служи на султана, Гаврил Кръстевич успява да съчетае бъл­гарската национална кауза с коректност­та си към Османската империя. Затова след Освобождението е из­пратен от официални­те османски власти за главен секретар и ди­ректор на вътрешни­те работи на Източна Румелия. През 1884 г. става генерал-губернатор на автономна­та област. Тогава се случват и най-големи­те унижения в живота на достолепния бълга­рин.

 Пьрво друг значим българин – Захарий Стоянов, му лепнал прякора Трепе­рико паша в поредица унищожителни статии във в. „Борба“. Заха­рий Стоянов наричал по този начин Кръсте­вич, защото заради преклонната му въз­раст ръцете му потре­первали.

 На 5 септември габ­ровецът Продан Тиш­ков, когото наричали Чардата (думата оз­начава стадо говеда; Тишков получил пря­кора си, защото бил шумен и нетактичен), развял знамето на Съ­единението в Панагю­рище. По-късно остроумният Захарий Стоянов го прекръстил на Чарда­фон, за да подиграе румелий­ския началник на по­лицията генерал Фон Дригалски. 

В Панагюрище Чардафон се обявил за еднолична Хвърковата чета и започнал да обикаля кръчми и мегдани и да агитира бездруго съгласния да подкрепи Съеди­нението народ. След това събрал малка войс­ка, с която тръгнал към Пловдив. Така на 5 септември бившият фелдфе­бел Чардафон влязъл в покои­те на Гаврил Кръсте­вич и го арестувал. Докато се пре­давал, Кръсте­вич казал: „Съеди­нение, съединение, та какво от това? Аз съм рин, имам заслуги: и аз съм за съединение­то“.

 Това обаче не му помогнало да избегне унижение­то. Той бил настанен от Чардафон във фай­тон, който обиколил Пловдив. По халат и със сабя в ръка достолепният Кръстевич бил подложен на непристо­ен присмех от ликува­щите пловдивчани.

Гаврил Кръстевич прекарал като арес­тант само няколко дни. След това заминал за София. Там пред свои приятели споделил: „Във всеки случай де­лото беше народно и аз всичко забравям и всичко прощавам за това, което се извър­ши и спрямо моята личност.

 Но едно нещо не мога да забравя, не мога да простя на на­шите българи, а то е, дето ме качиха на един файтон с една облече­на в хъшовско облекло мома и с гола сабля на ръка и ме разведо­ха така низ града за присмех и подигравка„.

 Така приключила дългата кариера на Гаврил Кръстевич. Още през 1885 г. той се вър­нал в Цариград, където дочакал спокойно края на живота си. Смъртта го застигнала на 80-годишна възраст през 1898 г. 

 http://senzacia.net/%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE/%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%8F%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B8%D0%BB-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5-6095

 тагове: героят, възраждането, Гаврил Кръстевич

Уилямина Флеминг (на английски: Williamina Paton Stevens Fleming) е шотландски астроном. Създава система за каталогизиране на звездните и други астрономически обекти. През 1888 г. открива мъглявината „Конска глава“. 

Биография и научна дейност 

Родена е на 15 май 1857 година в Дънди, Шотландия, в семейството на Робърт Стивънс, бижутер и златар, и Мери Уолкър. Омъжва се за Джеймс Ор Флеминг, счетоводител. Първоначално работи като учител. По-късно, двамата със съпруга си отпътуват за Бостън, където той я изоставя заедно с детето ѝ. Тя работи като прислужница в дома на професор Едуард Чарлз Пикеринг. Пикеринг е недоволен от работата на асистентите си (мъже) в Харвардската обсерватория и според легендата заявил, че „прислужницата му би свършила по-добра работа от тях“  През 1881 г., Пикеринг наема Флеминг на писарска работа в обсерваторията. На този пост, тя измисля и помага да се приложи система за класифициране на звездите според количеството водород, което е наблюдавано в спектъра им. Така, за звездите класифицирани от клас А се е предполагало, че съдържат най-много водород, тези от клас В – втори по изобилие на водород, клас С – трети и т.н. По-късно, Ани Джъмп Кенън подобрява тази класификация, като основава класовете на температурата.

Флеминг допринася за каталогизирането на хиляди звезди, който каталог се публикува под името Каталог „Хенри Дрейпър“. За девет години, тя каталогизира над 10 000 звезди. По време на работата си, открива 59 газови мъглявини, над 310 променливи звезди, и 10 нови. През 1907 г., публикува списък на 222 променливи звезди, които тя открива.

През 1888 г., Флеминг открива мъглявината „Конска глава“, на харвардската фотографска плака №B2312. Описва я като ярка мъглявина (по-късно наречена IC 434), „описваща полукръг с 5 ъглови минути диаметър, на 30′ южно от звездата Дзета Орионис“. Братът на Едуард Пикеринг, Уилям Хенри Пикеринг, който получава изображението, предполага, че петното е тъмна затъмняваща материя. Последвалите статии не признават приносите на Флеминг и У. Х. Пикеринг – съставителят на първия Index Catalogue Дж. Дрейер премахва името на Флеминг от списъка с обектите открити в Харвардската обсерватория и приписва всички открития на „Пикеринг“ (като се подразбира Е. Ч. Пикеринг, директор на Харвардската обсерватория). При второто издание на Index Catalogue Флеминг и другите са достатъчно известни, за да не може приносът им да бъде отречен, но авторството на откриването на „Конската глава“, едно от нейните ранни наблюдения, така и не ѝ е признато.

Флеминг е определена за отговорник на жените−изчислители, наети да правят математически класификации и да редактират изданията на обсерваторията. През 1899 г., Флеминг получава почетната титла „Уредник на астрономическите фотографии“. През 1906 г., тя е обявена за почетен член на Лондонското кралско астрономическо дружество, в което тя е първата американка. Малко след това е обявена за почетен сътрудник на Уелзли колидж. Малко преди смъртта ѝ, Мексиканското астрономическо общество я награждава с медала „Гуадалупе Алмендаро“ за откриването на нови звезди.

Публикува трудовете „Фотографско изследване на променливите звезди“ (1907″) и Спектри и фотографски звездни величини в стандартни области“ (1911).

Умира от пневмония на 21 май 1911 година в Бостън на 54-годишна възраст.

 уикипедия

 тагове: Уилямина Флеминг

По принцип “капаните” вече не са капани за съвременните младоженци, както и първата брачна нощ не е това, което е била.

Отдавна е минало времето когато в тази нощ се пренася в жертва девствеността на девойката в чест на бог Хименей (известен още като бог на брака сред древните гърци и изобразяван като момче на тийнейджърска възраст?!?). От името на бог Химней произлиза и наименованието на девствената ципа – химен, която се разкъсва при първия полов контакт.

Повечето от днешните младоженци предварително са “консумирали” екстрите на първия сексуален контакт (ако с това отъждествявате първата брачна нощ).

Днешното определение за тази нощ може да бъде: първата нощ (сутрин) след сватбата, която може и да запомните, ако държите на пиене. 

Така че капан номер 1 е АЛКОХОЛЪТ. 
Има нещо в сватбите, което забележително повишава алкохолната устойчивост и ентусиазма за пиене, но масова практика е младоженецът към края на вечерта да е пиян като финландец на руски ферибот. 
Така че ако сте решили да спазите обичая и да имате истинска брачна (а не кошмарна) нощ – пийте до момента в който булката има ясни очертания и определено ви изглежда по-красива от кумата. 

Капан номер 2 – БРАЧНОТО ЛОЖЕ.
Вероятно сте си ангажирали хотел за този специален повод или поне имате на разположение отделна стая. Добре би било да сте далеч от еротично-насърчаващите подмятания на хора с опит, на които всъщност не може да се вярва докрай, тъй като датират или от друга историческа епоха, или са преразказ на спомените на булката.
Можете да направите този момент специален като изненадате младоженката (защо не и младоженецът) с красиво подредена стая, в която горят ароматни свещи, искри френско шампанско, а от хладилника закачливо ви се усмихва купа с ягоди и сметана.

Капан номер 3 – УМОРАТА. 
Никой не очаква от вас след 12 часов сватбен маратон да изглеждате като новобранец в първи гарнизонен отпуск. 
Ако все пак имате такъв дух в такова тяло – запомнете обстоятелствата. Може да ви помогнат в затруднени интимни ситуации след 10-20 години. (Не дай боже, по-рано!)
Срещу умората има един единствен универсален лек – любовта! 
Тя ще ви даде сили да превърнете първата брачна нощ в незабравимо събитие, за което ще се срамувате да разказвате на децата си.

Капани номер 4,5 и 6 – ГОЛЕМИТЕ ОЧАКВАНИЯ.
Ако сте големи, неразумни оптимисти сигурно сте си направили планове как точно ще протече първата ви брачна нощ. Не се заблуждавайте – тези планове се сбъдват едва в 10% (така поне твърди едно американско проучване). 
Но не се отчайвайте – в България нещата не се подчиняват на никаква статистическа или житейска логика. Вие сте длъжни да опитате. 

Всъщност първата нощ не е толкова важна. По-важни са нощите след нея. 
Ако обичате някого ще имате много прекрасни нощи и не е страшно, ако нямате ясен спомен за първата – какво ви пречи да пробвате отново!?

Ако вашата брачна нощ е наистина първа, то вие вероятно сте изчезващ вид, за който се знае малко и ще се радваме да научим как изглеждате. Пишете ни!

http://www.varnaparents.com/za_tatkovci/parva_brachna_nosht.html

 тагове: капаните, първата, брачна, нощ