Серия от статии, съдържащи полезни идеи за провеждането на интерактивни учебни часове по чужд език 

https://www.pinterest.com/pin/487303622161983699/repin/?utm_campaign=category_rp&e_t=b34a4e003a2145b58e4fb2d1e4ae0377&utm_content=487303622161983699&utm_source=31&utm_term=4&utm_medium=2012

 тагове: българската, национал, носия

Мон Сен Мишел, Нормандия, Франция

Замъка Нойшванщайн през есента цветове, Бавария, Германия.

Мон Сен Мишел, Франция

Colomares замък, Беналмадена, Андалусия, Испания

Colomares Castle, Беналмадена, Малага, Коста дел Сол, Испания.

Stone шлеп в Vizcaya, Испания

Ангкор Ват, гигантски изправен в храм Байон

Храм на Ангкор Ват – Ангкор, Камбоджа

Библиотеката на Целзий в Ефес, Измир, Турция

Петра (на арабски: البتراء, Al-Batrā’, древногръцки Πέτρα) е исторически и археологически град в южната част на йорданската губернаторство на Маан, който е известен със своята рок нарязанd архитектура и водопровод система.

Светлината на боговете (Изследване) | Khajuraho Индия | Жул Бери | Flickr

Тамил Наду, Индия

Meenakshi храм ~ Мадурай, Индия от Серена

Аджанта Аурангабад Индия

Елора, Махаращра, Индия

Портата на Ангкор Том, Камбоджа.

Храмът Байон в древния град Ангкор Том вътре в парк Ангкор Ват в Камбоджа

 храм в Ангкор Ват

https://www.pinterest.com/pin/452048881323293037/repin/?utm_campaign=category_rp&e_t=b34a4e003a2145b58e4fb2d1e4ae0377&utm_content=452048881323293037&utm_source=31&utm_term=3&utm_medium=2012

 тагове: замъците

подбра Мария Герасова- Спсова

 тагове: нашият, дом

подбра Мария Герасова- Спасова

 тагове: моите, мъничета

На думи това напомня магия, но в действителност е сериозна наука – статията за отглеждането на човешки уши от ябълки е публикувана в изданието PLOS One.

 
Твърди“Книгата   БългАрите“,bulgarite.com/category/category-1-kniga-na-bylgarite/feed/и ние стъпили на това високо стъпало на Посвещението, навлизаме в тайните на Българския свещен език и писменост,в чиито непристъпни трезори сега ни въвеждат Исус и Богородица.Защо Българският език и писменост са СВЕЩЕНИ,какво съдържа тази висша категория на човешкия интелект и цивилизационно постижение? Официалната версия на отговора обяснява това сакрално прилагателно за езика и писмеността ни с уж извоюваното право от Св.Св.Кирил и Методи да използват създадената от тях азбука и писменост за превеждане на Светото Писание и проповядване на Божието слово на Български език,наравно с другите три Свещени езика-гръцки,еврейски и латински.Литераторите се отклоняват възторжено и лирически,и твърдят,че езикът ни е свещен,защото  е:–свързан с разноликата историческа съдба на народа ни и въплащава страданията, добродетелите и душевността му…–с чувство на възторг и патриотична гордост Вазов се прекланя пред неговата красота,богатство и могъщество…–защото езикът ни има свещена мисия за връзка между поколенията и за съхранение на Българската национална идентичност…–защото е език на рождената майка,език на изплаканата мъка през вековете…–защото епитетът СВЕЩЕН е емоционално и патриотично натоварен…–защото езикът има богати художествени възможности…–свещен е,защото е неделимост от историческата съдба на народа ,–защото е бил мелодичен,красив,съвършен…–защото е национална светиня…–защото е годен за стихотворни форми,богат на рими и има музикален стих,има          необятни езикови възможности,звучен е,победил е догмата на триезичниците да се  проповядва Словото само на гръцки,еврейски и латински…–защото поражда представата за дълговечност и древност на Българите …“ Все верни литературни дефиниции,от възвишени по възвишени,но винаги някой цензурира внимателно най-същественото и точно определение за понятието СВЕЩЕН,САКРАЛЕН,а то е,чеСВЕЩЕН означава посветен на Боговете,СВЕЩЕН означава отнасящ се само и изключително и задължително до Боговете и Божественото,в широк смисъл това е всичко,което има пряка и косвена връзка и отношение към Божественото, религиозното,небесното,ирационалното,мистичното,отличаващото се от травиалното и ежедневното,защото категорията СВЕЩЕН представлява идеите и образа на Бог.Сакралното съдържа във висша степен изискване за тайна,за секрет и херметичност за материята,за която се отнася!  Към тази официална енциклопедийна формулировка на категорията СВЕЩЕН,ние ще прибавим сакралната семантична дешифровка на думата,която ще проумеете след като бъдете просветени с Тайната на Свещения шифър,и която дешифровка безапелационно казва и фиксира истинското значение и обекти на отношение на думата и понятието:СВЕЩЕН=СВЕШТЕН=Богиня Диана и Исуш=Богиня Диана и ИсусСВЕЩЕН=СВЕШТЕН=ВЕШЕСТЕН=БЕШЕСТЕН=БЕЗИСТЕН–най–свещеното место на Света,сътворенческата демиургова база и лаборатория на Боговете,Първосвещеният дом и храм  в Ямбол на Бога Отец и Великата Богиня Майка Едно момиченце с чистата си още неманипулирана Душа е писало,чеезикът е ключ към вратите на нови и непознати светове,към съкровени тайни на Българите от древността,той е тайнство,чието разгадаване отнема време и усилие,но накрая достигаме до прозрение и открития…,но по-нататък не му е позволено да разсъждава в тази посока,да не би случайно да тръгнем и ние към търсене на Древно–Български съкровени тайни,сиреч тайни за Боговете ни,в писмеността и езика ни!Всички официални академични историци,археолози,лингвисти и др.учени,както и всички изследователи,езотерици,посветени духовни хора и мъдреци,различните явни и тайни общества и всички тайни служби-както и обикновения читател,знаят категорично, че Информацията през всички времена винаги се е считала за свещена и абсолютно неприкосновена,и затова всички нейни носители и най-вече езиковите и писмените,са се държали и съхранявали в най-дълбока секретност с непробиваем шифър и код!Винаги в тях се е съдържала засекретена информация на няколко посвещенчески нива, която се е държала в дълбока тайна с цената на всичко! А висшата свещена информация в своята дефиниция означава познание,сведение за Боговете на народа,в случая на Българския! Затова толкова се мълчи по тази тема и се манипулират Българите-да не би да тръгнат в посока на търсене на информация за Боговете си в свещения статут на езика и писмеността си,и да открият нещо,което се крие вече векове от тях с всички средства,обобщени с наименованието ПЛАНИРАН И РЕЖИСИРАНО ПРОВЕЖДАН ПЕРМАНЕНТЕН ГЕНОЦИД И ЦЕНЗУРА!Когато тръгнем в посока да търсим сакралното в Българския език и писменост-сиреч да изследваме имплантирани и скрити богове в тях,ние с изненада откриваме много богове-многобожие с най-разнообразни параметри и характеристики,което оправдава официалната щампа ЕЗИЧЕСТВО,наложена за многобожие.Ако обаче започнем да превеждаме тия много богове под един общ знаменател или по-точно ако започнем да разшифроваме техните параметри със шифровъчният ключ,чрез който са задължително закодирани като Свещена секретна информация,ще започнем с възхищение и възторг да откриваме,че огромният брой богове се интегрират и оформят като едва само ДВА бога! И тия два бога вече ще трябва да се изписват задължително с главно Б,като имената и параметрите Им започват да приличат поразително и категорично на два много добре познати на съвременните хора християнски идола:

http://bezistena.blog.bg/history/2013/05/24/tainata-na-sveshteniiat-bylgarski-ezik-chast-1.1113546

 тагове: български, език, свято, наше

Всеки народ има свои герои, с които се гордее, които го вдъхновяват и служат за пример. Ние, българите, знаем и се прекланяме пред Левски, Ботев, Бенковски, Раковски, Любен Каравелов, Гоце Делчев, Яне Сандански и още много, много други. Някои от тях са дали живота си в името на вярата в едно по-добро съществуване, други са жертвали собственото си благоденствие и спокоен живот, за да направят нещо за сънародниците си. Дали се сещаме, обаче, за жени от българската история, чиито имена да стоят до тези на мъжете, които ние всички познаваме. По-плахи, по-малко дейни ли са били жените в миналото, или просто ние по-малко знаем за тях.

Ето имената само на част от дамите в българската история, пред които си заслужава да се преклоним.

Райна Княгиня

Всички сме чували за Райна Княгиня, която развява знамето на Априлското въстание.Истинското име е Райна Попгеоргиева Футекова-Динчева. Родена през 1856 г, тя е била учителка в девическото училище в родното Панагюрище. При избухването на бунта тя е само на 20 години, когато Бенковски й предлага да ушие знамето на въстанието. След потушаването му, тя е заловена от турците и подложена на жестоки страдания. Била е бита, малтретирана и оставена на хляб и вода за повече от месец в Пловдивския затвор. Освободена е от затвора след намесата на чуждестранни дипломати, които се застъпват за нея. Пак с помощта на чужди дипломати заминава да учи медицина в Москва и става акушерка при завръщането си в България. Малко известен е фактът, че Райна Попгеоргиева издава всъщност първата книга за Априлското въстание „Автобиография“, най-напред на руски, а чак през 1924 г и на български език. Райна изпраща 32 панагюрски сирачета в Москва, на които съдейства да уредят живота си. Работи като учителка в Търново, връща се отново в родното Панагюрище, където се омъжва за Васил Дипчев, който е кмет на града. Живеят в Пловдив и имат 5 сина. Райна осиновява и едно момиченце. Умира на 61-годишна възраст през 1917 г. 

Баба Тонка Обретенова

Друга българка, достойна за уважение е Баба Тонка Обретенова . Родена е през 1812 г в Русе. Тя оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на Русенския революционен комитет, който е основан от сина й Никола Обретенов. Била е най-изтъкнатата куриерка, която снове между Букурещ, Гюргево, Русе и Търново. Има четирима сина, които участват в революционни чети и са убити или изпратени на дълго заточение. Има й дъщеря, Анастасия, която се омъжва за Захари Стоянов. Нейни са думите „Четирима сина загубих – двамата не са живи, другите – полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв“.

Анастасия Димитрова

Революционерка за времето си се явява и първата българска светска учителка Анастасия Димитрова . Дете на бедни родители, Анастасия е отгледана от майка си-прислужничка на врачанския епископ. Продължава образованието си в Калоферския девически манастир. Тук тя учи не само при калугерките, но и при учители като Ботьо Петков и Райно Попович. През 1839 г открива в родния си град Плевен първото девическо взаимно училище, което се е издържало от врачанския епископ Агапий. Девойките, които завършвали това училище, откривали впоследствие нови девически училища в други градове на страната. След като се омъжва Анастасия Димитрова напуска училището и преподава от дома си на други девойки Ученичките на Анастасия Димитрова са едни от най-дейните и будни за времето си жени в българското образование, които дават принос не само в развитието на обучението, но и на издигането на приноса на жената в обществото като цяло. Самата Анастасия Димитрова е била изключително религиозна, отива на поклонение в Йерусалим, където приема монаществото под името Анна и малко след това умира. 

Мара Бунева

Всяка година през месец януари в Скопие се отбелязва годишнина от героичната смърт на Мара Бунева . Името й днес е символ на българщината в Скопие. Тя е само на 26 години, когато на 13 януари 1928 г извършва атентат срещу скопския юрист Велимир Прелич. Родена е през 1901 г в Тетово, тогава част от Османската империя, а днес град в Македония. Учи в Софийския университет и се омъжва за офицера от българската армия Иван Хранков. Братът на Мара Бунева я привлича в редовете на ВМРО. Революционната организация я избира да извърши убийството срещу Велимир Прелич. Той е известен с омразата си към българите в Македония. През 1927 год български студенти в Скопие са били подложени на жестоки изтезания – стягане на главите с менгеме, чупене на ръце и дори заравяни живи заради българското си самосъзнание. Мара Бунева го разстрелва в центъра на Скопие, на стария Камен мост на река Вардар. След това се самоубива, умира на следващия ден от раните си. Когато на местопрестъплението пристига сръбски офицер и пита защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря „Заради мъченията, които той извърши над моите братя българи. Защото обичам отечеството си.“ Атентатът е с голям отзвук в Европа. Започва открито да се говори за съдбата на българите под гръцка и сръбска власт. През 1941 г на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. 3 години по-късно плочата е разрушена от секретаря на Македонската комунистическа партия. През 2002 г български патриоти поставят нова плоча и извършват панахида в памет на Мара Бунева. Всяка година тази плоча е брутално чупена и премахвана от вандали в Скопие, и съответно, отново поставяна от български доброволци. През 2008 г в навечерието на честване на годишнина от смъртта на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис, поставен до Българския културен център “ Смърт на българите и предателите на 13 януари“. Мара Бунева остава в историята като всеотдайна родолюбка, жертвала собствения си живот, за да запази честта на сънародниците си. 

Макар имената на жените герои в нашата история да са по-малко от тези на мъжете, трябва да им отдаваме заслужена почит, уважение и признание. В онези далечни „мъжки“ времена, ролята на жената е била сведена основно в кухнята и край децата, което прави издигането им над битовите задължения още по-трудно и достойно за признателност.

http://www.hera.bg/s.php?n=2491

 тагове: жените, героини, българска, история