„На западната страна на града има верига височини с червена земя, там има 10 000 лозя. Източната страна е широка, равна местност, която се простира до морето. Целият град е разположен на равно място, с лозя и градини“, това е част от описанието на нашия град в записките на  Евлия Челеби, един от най-прочутите турски пътешественици, чиито описания на местата, които е посетил, разкриват начина на живот на населението и управляващите в Османската империя в средата на ХVІІ в.

„И най-бедният жител на Варна е собственик на лозе“, констатира с удивление през 1850 г. френският посланик в Персия граф Дьо Сартиж, който на път за родината си се отбива във Варна, а след като му поднасят да опита за десерт бяло грозде, местно производство, възхитен добавя: „По-добро грозде не би могло да се намери дори в самата Франция!“.

Гроздоберът във Варненско започвал на Кръстовден и бил истинско празнично събитие, наричано в града и околните села „бабозум“. Бабозумът започвал със свирни, хора и песни, а в прибирането на реколтата се включвали всички, дори войниците получавали отпуск, а гимназистите били освобождавани от училище. В края на ХІХ век варненските лозари изнасяли над 1,5 милиона тона грозде годишно основно от сортовете „Перл дьо Ксаба”, „Анжевин Жуанен”, „Шасло доре”, „Чауш”… и перлата в короната на лозята в нашия край  –  „Варненския димят”. Според публикация в бр. 37 от 21 март 1892 г. на вестник „Черно море“ това е така, защото: „Градът Варна се намира под склона на една възвишеност, на която полегатата страна към морето е покрита едва ли не с най-добрите лозя в Княжеството“. Статистиката от това време сочи, че тези лозя заемали площ от 32 000 декара.

Лозовите масиви били много,но и проблемите за лозарите съвсем не били малко – от остарялата технология при отглеждане на лозята, до нашествието на филоксерата, заради която се наложило унищожаването на стотици декари заразени масиви. Филоксерата в края на ХІХ век се превърнала в бич за лозарите в цяла Европа. Това е името на едно дребно насекомо, установено за първи път в Америка през 1854 г. От там филоксерата била пренесена в Европа чрез вкоренени лози и само за няколко десетилетия унищожила почти напълно насажденията, заети със сортове на културната (европейската) лоза. Заразата с филоксера се оказала истинска катастрофа за европейското лозарство. В България за първи път открили филоксера през 1894 г. Тя бързо се разпространила в цялата страна и унищожила стари, неприсадени лози с изключение на засадените в дълбоки песъчливи почви, което фактически намалило отчасти загубите на лозарите във Варна, но едва през 1910 г., когато били засадени първите масиви с устойчиви на филоксерата американски сорт лози, производителите могли да си отдъхнат от непрекъснатите притеснения. А когато през 1913 г. отворил врати Общинският лозов разсадник, който започнал да предлага посадъчен материал от готови, облагородени лози, лозарството в града започнало истинския си подем.

ЛОЗАРО-ВИНАРСКА И ОВОЩАРСКА ИЗЛОЖБА 19-25.ІХ.1932 Г. Пред щанда с експортно грозде – девойка с национална носия. Снимката е ползвана за реклама на гроздолечението. (Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна)

След войните в периода 1919 – 1920 г. цените на гроздето и виното се покачват и лозарството започва да носи добри доходи. Празниците около бабозума прераснали в голям градски празник, организиран от първите винарски изби, кооперации и акционерни дружества в града. Как протичал празникът, научаваме от бр.10 от 1 октомври 1932 г. на вестник „Варненски кореняк“:

„Седмица на гроздето и гроздовия сок

в града ни се проведе от комитет в който участваха представителите на кооперациите „Мискет“, „Димят“, „Безалкохолната кооперация“, Лозарското дружество, духовенството, училището и въздържателните дружества.

За целта в училищата и църквите се държаха беседи за ползата от консумацията на гроздето и гроздовия сок.

В събота вечерта се организира танцувална гроздова вечеринка, на която се сервира безплатно грозде и гроздов сок.

Освен това се разлепиха и пръснаха много афиши и позиви.

Седмицата завърши с демонстрация с музика от ученици и ученички, които носеха грозде и плакарди.“

ТАБЛИЦА НА НАЙ-ВАЖНИТЕ СЪСТАВНИ ЧАСТИ НА ВАРНЕНСКИТЕ ВИНА, изследвани в лабораторията на Медицинский Съвет през Август, Септем. и Октом. 1886 г., публикувана в бр. 22 от 25 октомври 1889 г. на “Варненски общински вестник”.

В същото време пред пивниците, според разказите на старите варненци, спирали каруците, върху които били поставени огромни бъчви без горно дъно, наречени аполин, или кадус. Те вече били пълни с грозде. Във всяка бъчва, с помощта на специално устройство, качвали човек, който започвал с крака да мачка гроздето. Под мишниците на смелчагите били поставяни по два дълги пръта, осигуряващи стабилността им, за да не потънат в бъчвите. Когато от канелата в долния край на кадуса потичала шира, собствениците на кръчмата черпели по чаша всеки случаен минувач и, разбира се, всички събрали се да гледат необичайното представление деца.

Въпреки че винарските изби и кооперации вече отдавна се били обзавели с преси за изваждане на гроздовия сок, традицията в първите бъчви гроздето да се мачка с крака останала жива чак до средата на ХХ век.

През 1928 г. Варненската градска община организира

лозаро-винарска изложба,която дава много сериозен тласък на развитието на този отрасъл в икономиката на града. Ето какво разказва за събитието „Варненски общински вестник“ в броя си от 26 септември същата година:„На 23 септември т.г. се откри в юнашкия салон лозаровинарската изложба устроена от Варненската градска община. С право, изложбата предизвика голям интерес не само всред варненските лозари, винари и гражданството, но сред лозарите и винарите в цяла България. Уредниците се принудиха да върнат маса изложители от Варна и провинцията поради липса на места: много преди откриването на изложбата павилионите бяха бързо заети предимно от местни лозари и винари.

Варненската лозарска изложба, може би, ще остане най-голямото културно събитие във Варна през 1928 година.“

Изложбата, която се провежда в рамките на три дни, е открита с молебен, слово на митрополит Симеон за огромното значение на събитието и реч на кмета Никола Попов, който отбелязва, че  лозарството храни повече от 1000 семейства в града, а 1/3 от „общото работничество намира хляб в лозарството“, което плаща годишно около 100 000 надници.

Лозаро-винарската изложба е посетена масово. Изложени са лози, машини, препарати, литература за земеделието и отраслите му. Изнасят се лекции и беседи за лозарите, прожектират се филми за болестите по лозята. Благодарение на нея значително се засилва износът на грозде в чужбина.

Четири години по-късно, от 18 до 26 септември 1932 г., в Морското казино на Варна се провежда втората лозаро-овощарска изложба. Тя е организирана от Варненското общинско управление, Общинския лозов разсадник, Министерството на земеделието и Варненска популярна банка. Втората лозаро-овощарска изложба се превръща в една отлична демонстрация на българските лозари и овощари. Участват изложители на различни сортове грозде, плодове, напитки, консерви, посадъчен материал, химикали и машини, специализирана литература и др.

След нея вестник „Варненски кореняк“ отчита повишения интерес в чужбина към сортовете афуз-али (болгар) и димят от страна на „чуждите пазари, на първо място Германия, Англия, Чехославия, Полша и напоследък Египет“. Според автора на материала „Това дава тласък на частния почин да развие още по-силно дейността си, но този почин трябва да бъде подпомогнат от държавата, от общината да може да се обезпечи благородния, положен от нашите лозари труд“.

ПЪРВА НАЦИОНАЛНА ЛОЗАРО-ВИНАРСКА ИЗЛОЖБА – ГР. ВАРНА, Щандът на Константин Панайотов – специалист лозар в изложбата, състояла се от 23 до 25 септември 1928 г. (Регионална библиотека „Пенчо Славейков” – Варна)

През 30-те години на ХХ век лозарството и курортното дело в града стават не само водещи отрасли за общинската икономика, но и взаимосвързани такива.

По това време в цяла Европа започва да се обръща специално внимание на лечебните свойства на гроздето и на гроздолечението. Затова и на 10 септември 1933 г. в модерния и много посещаван от чужденците курорт Свети Константин  била открита

първата българска гроздолечебна станция

Станцията, която останала и единствена такава в страната, разполагала със 120 стаи с изглед към морето. По лекарско предписание почиващите получавали безплатно до 3 кг грозде на ден, набрано от близките лозя или доставено от Евксиноград. Предпочитани били добре узрелите плодове, но не прекалено сладки, от сортовете афуз-али и димят. Гроздето се приемало на дози по три пъти на ден преди хранене. Лечебният сезон започвал от 5 август и продължавал до 10 октомври, а съчетанието на гроздолечението с морски и слънчеви бани давало много добри резултати. Гроздолечебната станция бързо станала много популярна и била посещавана от много чужденци, които при отпътуването си били изпращани на гарата във Варна със специални подаръци – пакети с грозде.

Марица Гърдева

 http://www.chernomore.bg/jivot/2017-10-10/nepoznatata-istoriya-babozumat

тагове: непознатата, история, Бабозумът

За много хора това е познато от собствен опит – с напредването на годините става все по-трудно да се задържи нарастването на теглото. Защо с по-високата възраст увеличаваме теглото си, въпреки че не променяме хранителните си навици?

Причините са много, казва д-р Каролина Аповиан, професор по медицина в Университета Бостън.  Преди всичко промяната в теглото се дължи на хормоналните промени настъпващи с повишаване на възрастта. Дял имат и по-застоялият живот, увеличеният стрес и по-малкото време за сън с нарастване на отговорностите.

„Основната причина за повишаване на теглото с настъпването на средна възраст е загубата на мускулна маса, нещо което е характерно за всички“, казва д-р Аповиан. Обемът на мускулна маса зависи от метаболизма, от скоростта на обмяната. Колкото по-голяма мускулна маса имаме, толкова повече калории ще изгаряме. Естествен процес на намаляване на мускулната маса започва след 30-та година на човек. Този процес, наречен саркопения, се ускорява още повече след 40 годишна възраст.

Ако не се предприемат мерки за запазване на мускулната маса, тялото ни ще гори все по-малко калории, а мускулната маса ще се замества от мазнини.

Как да се избегне или поне намали  саркопенията?  Ето три съвета от д-р Аповиан:

– Упражнения с гирички или други тежести поне два пъти седмично, като постепенно се увеличават интензивността и тежестите.
– Приемане на богата на протеини храна, включително многобройни протеинови плодови коктейли
– Увеличете съня, това дава време на тялото да възстанови мускулната си маса.

http://megavselena.bg/kakvo-e-sarkopeniya-i-zashto-pylneem-s-napredvaneto-na-vyzrastta/

 тагове: саркопения, пълнеем

Не всички разбираме, че здравето и жизненият ни успех в значителна степен зависят от мислите, които ни посещават. Внушавайки си негативни мисли, можем да разрушим кариерата, личния си живот и здравето си, казва психотерапевтът Александър Дородни*.

– Проблемът е в това, че изобщо не си даваме сметка за собствените си думи – започва разговорът с Дородни. – Често на шега казваме ужасни неща: „Очите ми да не видят това”, „Едва не получих инфаркт”, „Заседна ми в гърлото” и несъзнателно привличаме болестите. Известен ми е случай, когато една жена, чийто мъж обичаше да си пийва, в емоционален изблик неведнъж е казвала: „Не искам да го виждам!” И в крайна сметка… практически напълно загуби зрението си вследствие на катаракта.

Разберете, всяка мисъл за недъг, всеки болезнен образ се задържа в нашето подсъзнание. Специалистите твърдят, че лошите мисли активират определен отдел от дясното полукълбо на главния мозък, а добрите – от лявото, и подобна реакция на организма оказва влияние върху нашата имунна система.

– Ами ако човек боледува отдавна, например от рак?

– Дори при рак с метастази човек може да се излекува, ако мисли правилно, ако престане да вярва, че е обречен. Болестта, дори на пръв поглед нелечима, преди всичко трябва да се приеме. Не да й се съпротивляваме мислено, не да се отчайваме, а точно да я приемем: „Не аз съм болен от рак, а моето тяло. Пред себе си имам още много години, имам да свърша още много неща в живота.”

Такъв обрат в мислите се приема спокойно от нашето съзнание и много често организмът започва да се бори сам с рака и лечението протича по-успешно.

Оптимизмът – най-добрият лекар

Голяма роля в оздравяването играе не само волята, а просто доброто и оптимистичното настроение. Преди няколко години много медии разказваха за историята на онкологично болен от САЩ, на когото според прогнозите на лекарите оставали не повече от два месеца живот. Той решил в последните седмици от живота си да се занимава с приятни неща и започнал да колекционира анекдоти, шеги, гледал комедии и хумористични предавания. Според думите му никога не се бил смял така в живота си. Скоро „смъртникът” се излекувал напълно.

Тази невероятна история още веднъж доказва на човечеството каква роля играят в живота ни нашите мисли. Изводът се налага от само себе си – по-често се усмихвайте, старайте се да вярвате в доброто, не допускайте мрачно настроение и състоянието ви значително ще се подобри.

– А в последно време лекарите все по-често казват, че източник на най-страшните болести, включително онкологични, са обидите, които трупаме с години. Едни хора се сърдят на съдбата – че животът им не се развива така, както им се иска. Други – на приятелите си, които не им дават рамо в трудна минута. Трети – на любимите си хора, отишли си от тях. Четвърти – на децата си, неоправдали техните надежди.

Мислите за това постоянно се въртят в главата и не дават покой. Човек, който е в плен на неприятните спомени, през цялото време провежда вътрешен диалог със самия себе си, отново и отново се потапя в различни ситуации, премисляйки какво би станало, ако би постъпил не така, а иначе…

Ето защо злопаметните хора, неумеещи да прощават, боледуват по-често и живеят по-кратко от доброжелателните и оптимистично настроените.

Силата на мислите

– Получава се, че всички проблеми и неприятности сами привличаме в живота си – съжалявайки, че сме бедни, не можем да се отървем от дългове; жалвайки се от неуспехите в личния си живот, оставаме сами; мислейки за слабото си здраве, постоянно прихващаме болести и вируси?

– Мнозина подават подобни сигнали на организма си. Спомнете си колко пъти по време на празници сте възкликвали: „Стомахът ми не може да понесе това!” И колкото по-често сте произнасяли тази фраза, толкова по-бързо са се появявали реални болкови усещания. Агресивните и избухливите хора често страдат от бронхиална астма; упоритите и обичащи скандалите, обожаващите да получават всичко, страдат от повишено кръвно налягане; хората, нетърпими към чуждото мнение и чуждите грешки, са жертва на чести мигрени.

Списъкът може да бъде продължен.

Разбира се, всичко може да се отдаде на обикновено съвпадение, но специалистите, изучаващи работата на човешкото подсъзнание, отдавна са стигнали до извода, че нашите мисли са своеобразен магнит, привличащ желаното и правещ го реално.

– Вие смятате, че човешката мисъл е толкова могъща?

– Да. Отлична илюстрация на силата на мислите е история, случила се през 50-те години на миналия век. Тя е описана в книгата на френския писател Бернар Вербер „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание”.

Английски товарен кораб докарва в Шотландия бутилки „Мадейра” от Португалия. Един от членовете на екипажа влиза в хладилния товарен отсек, за да провери всички ли бутилки са разтоварени. Друг моряк, без да знае за това, заключва вратата отвън.

Пленникът с всички сили чука по вратата и вика за помощ, но никой не го чува. Корабът тръгва обратно за Португалия. Морякът разбира, че няма да оцелее дълго при ниската температура. Цялата си енергия той насочва към това ден след ден, час след час да описва с парче метал своите мъчения. Как студът сковава тялото му… как размразява пръстите и носа си… как трудно и болезнено диша ледения въздух. Накрая корабът пристига в Лисабон. Когато отварят отсека, откриват там мъртвия моряк.

След това прочитат страшната му история. Но поразителното е друго.

Когато капитанът измерва температурата в отсека, термометърът показва… 19 градуса. По обратния път корабът се движел без товар и системата за охлаждане била изключена.

– Значи човекът е умрял само защото си е мислел, че му е студено?

– Това е прекрасен пример на вътрешната ни обратна връзка – появява се мисъл за нещо лошо и мозъкът започва да следи усещанията в тялото. В природата съществува просто правило: подобното привлича подобно. Добрите мисли може да привличат в живота ви добро, да подобряват настроението ви и от болестите да не остане нито следа.

Внимавайте какво си пожелавате – може да се сбъдне

– А какво да прави човек, ако по природа е песимист и не вярва в промяната към по-добро?

– Представяйте си в сложни ситуации как на ваше място би постъпил оптимистът и би трябвало се появи поне проблясък надежда. За да се освободите от коварните мисли, възползвайте се от необичаен метод: ако сте помислили за нещо лошо, веднага спрете вътрешния монолог и превключете вниманието си – да речем върху телевизора, върху някоя музика… Но на всеки свой срив поставяйте отметка. В края на деня ги пребройте и се старайте от ден на ден да намалявате техния брой. Важно е също да осъзнавате, че можете да контролирате негативните мисли и че сами сте ги породили.

– Казват, че всички желания рано или късно се изпълняват – така е устроено нашето подсъзнание…

– Да, но само правилно формулираните желания. Разбира се, Вселената фиксира оплакванията (например от самота) именно като оплаквания – те се изпълняват, а ние продължаваме да се оплакваме. Същото може да се каже за нашите страхове. Неслучайно казват, че ни се случва това, от което най-много се страхуваме. Така че пожелавайте си разни неща внимателно!

Един от клиентите ми много искаше да получи в подарък чанта с пари. През цялото време мислеше за това, представяше си новите шумящи банкноти, докосваше ги, усещаше мириса им и посвещаваше на това занимание не един час на ден. И когато жена му предложи да прекарат отпуска си в Германия, се оказа, че той не иска да се отвлича от мечтата си. След няколко дни телефонът му звъннал и му съобщили, че жена му и дъщеря му са загинали при катастрофа. Животът им бил застрахован за голяма сума и скоро му я изплатили – парите едва се поместили в куфарчето му.

– Тоест мислите му са привлекли парите към него и той е станал притежател на мечтаната чанта с пари?

– Да, мечтата му се сбъднала, но животът без близките му хора му се сторил безсмислен и той се хвърлил от прозореца. И ако той, да речем, си е представял, че е притежател на бизнес или е голям ръководител с голяма заплата, неговите мисли биха могли да привлекат съвсем друга ситуация. Затова мечтайте, но внимателно!

Да си направим модел за бъдещето

– А как да се научим да мислим правилно?

– За да промените съдбата към добро и да привлечете в живота си желаните блага, трябва да се научите правилно да формулирате желанията си.

Изхвърлете всички негативни мисли, с които сте свикнали да живеете. Преразгледайте миналото, нарисувайте си щастливо бъдеще и мислете за него само позитивно. Помнете, че нашите собствени убеждения, украсени в черни тонове, са залог за сив и безнадежден живот с много проблеми и липса на радостни перспективи.

– Но от лошия навик да се жалваме от живота не е толкова лесно да се отървем…

– Съгласен съм. Това е като да откажеш цигарите – ако не го искате с цялото си сърце, никаква сила не е в състояние да ви помогне. Затова, за да се научите да мислите позитивно, трябва веднъж и завинаги да си забраните унили и песимистични мисли. И обратното – всекидневно да се подхранвате със светли мисли, да мечтаете, фантазирате – само тогава животът ви ще започне да се променя.

Научете се да контролирате фантазиите и думите си и подсъзнанието – този верен слуга – ще приеме всичките ви мисли и думи като ръководство за действие и ще започне да строи вълшебния нов свят – този, който сте си поръчали.

––––-

*Александър Дородни е опитен психотерапевт. С помощта на коучинг – метод за психологическо консултиране и своеобразен тренинг, той помага на обърналите се към него хора да постигнат максимума от своите възможности, да намират хармония в семейството си и да разберат самите себе си; лесно и с удоволствие да се добират до поставените цели, да си осигурят достойно качество на живот и осъзнато да се движат към разкриването на своя потенциал.

http://megavselena.bg/vnimavayte-kakvo-si-pozhelavate/

 тагове: внимавайте, пожелавате