Ето как изглежда днес момиченцето, седяло в скута на Георги Димитров бр.198
Вашият коментар
Месечни архиви: декември 2017
АЛБЕНА ДИМИТРОВА БР.198
Албена Илиева Димитрова е родена на 7 септември 1958 година в град Павликени, област Ловешка. Завършила е гимназия в родния си град с отличен успех и златен медал. После завършва астрономия в Софийския университет и започва работа в Университетска библиотека като физик–библиотекар, след което специализирва „Библиотекознание”. По-късно завършва музика (оперно пеене) в Софийския университет и в момента работи като музикален педагог.
Първите си стихове написва на 18 и 19 години. Отличена е с поощрителна награда за млади поети. След двадесет годишно прекъсване, поетичното ù вдъхновение се възвръща. Особено я вълнува темата за любовта и Бог.
В момента публикува свои стихове в литературни сайтове.
Живее в София.
НЕ БЪДИ ИДИОТ
Всеки ще мине през тази Врата.
Няма как с хитрости да се измъкнеш.
Щом е решила да дойде смъртта,
вече не можеш назад да я върнеш!
Всичките ѝзпити ще са приключили.
И не ще има за тях нови дати.
Свършено!… Който научил, научил!
Тежката дума ще каже Създателят.
Ще е дотук и свободната воля.
Край на игрички, лъжи, забавления…
Доста бе здравият носен от болен!…
Сметката трябва да бъде платена!
Няма друг начин. Побързай, не чакай!
И не мислѝ „Ще се справя все някак си… “
Бог не ти дава отсрочка случайно,
за да заравяш главата си в пясъка…
Той те обича безкрайно… Наистина!
Но не безкраен е твоят живот.
Имаш възможност да почнеш начисто.
Не я губѝ! Не бъди идиот!
Лесно е – виж десетте Божи заповеди.
После сериозно над тях размишлявай…
Всеки човек ако ги изпълнява,
сумата колко е? – Рай на земята!
Хората – здрави, щастливи, обичани!…
Страх не познали, ни ревност, раздяла,
ярост, насилие, болка, обида…
И би се тръшнал в агония дяволът!…
Сигурно вече ти става по-ясно –
Господ съвсем не е страшен Диктатор!
Просто не иска да бъдем нещастни!
Той е Баща, но и Законодател!
Дал ти е правото сам да избираш.
Хайде, възползвай се от свободата!
Ще се опитваш ли пак да лавираш
или ще следваш докрай Правилата?…
ЗАБРАВИХ
Почувствах, че Те няма чак когато
отвътре в мен небето посивя…
И бавно ме обгърна тъмнината…
Тревожни, странни прилепи влетяха…
Зловещи гарвани криле размятаха…
Тогава си припомних – твърде дълго
не произнасях името Ти, Господи!
Душата ми, потънала в безмълвие,
забрави неусетно да се моли
Духът Ти винаги да ме изпълва!…
Забравих да Те търся, да Те викам…
Да ме приспиваш като ме прегърнеш…
Да се пробуждам в Твоите зеници…
И първата ми мисъл, още сънена,
към Тебе да полита като птица…
Забравих непрестанно да Ти казвам,
че имам нужда повече от всичко
до мен да бъдеш всеки ден и час!…
Да водиш дъщеря Си за ръчичка,
макар че тя отдавна уж порасна…
Забравих, Боже мой, да Те обичам!…
ЕСЕННО
Красива си наистина! Трептиш неотразима
в златисти, червеникави оттенъци…
Но тази красота навярно маска е на зимата.
Предвкусвам вече устните ѝ ледени…
Коси разпускаш слънчевосияйни, меки, топли…
Не са като на лятото изгарящи.
Но всеки лист отронен е безмълвният ти вопъл.
Отлитат щъркели… Остават гарвани.
Така ми липсват славеите!… Сгушват се щурчетата
на мрака хладен в диплите дантелени…
Една тревога ден след ден се смесва неусетно
с дъха на плодове и хризантеми….
Не искам, ако Господ покрай мен внезапно мине,
да види малко полза или никак.
И както на онази древна, ялова смокиня,
в гнева Си да ми каже „Изсъхни!“…
БЕЗУМИЕ
Ослепял е този свят за красотата Ти.
Оглушал е за Небесната Ти музика.
Мъдростта изхвърлил е като ненужна.
И заключил е за Любовта сърцата.
За да търсят не където трябва щастието…
А когато после там не го намерят,
да възкликнат с гняв към Тебе недоволни.
Или просто да решат, че няма Бог!…
Докога ще трае Твоето търпение?…
Би могъл в един миг всички да изтребиш!
Но прощаваш ни… Обичаш ни безкрайно…
Не смъртта ни искаш Ти, а да живеем!
Като благ Баща ни чакаш… Неизменен.
И напомнят ни от гвоздеите Раните,
че за нас отворен пътят е към Рая!…
НЕ ТАКА
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.
А сред възгласи шумни „Горчиво!“, под звън на камбани.
В бяла рокля, с воал, от ръцете ти мъжки понесена.
И с коса – тъмно злато – на рамото ти разпиляна…
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.
Да си вречен на друга, но все да се връщаш при мене…
В две пътеки различни не радост, а мъка несрета
да се кае за избора грешен на кръст, неотменен.
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.
Да не млъкват въпроси, кълвящи безжалостно раните…
От себичната гордост ли беше мечтата отнета?
Колко сила за прошка в руините тъжни остана?…
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така!
Исках само да бъдеш единствена, първа, последна…
Да не идва след тебе напразно и втора, и трета…
Да угасват телата ни заедно в залеза леден…
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така…
Автор:Албена Димитрова, София;
ГАТАНКИТЕ НА МИГЛЕНА МИТКОВА БР.198
Миглена Миткова е родена на 18.01.1985г. в гр. София, но голяма част от живота си прекарва в Шумен, родния град на родителите ѝ. Завършва в София магистратура „застраховане и осигуряване“, което е и настоящата и професия. От малка се възхищава на поезията и обича да прекарва часове в четене на стихове, а в юношеска възраст написва и няколко стихотворения. Малко преди да се роди синът ѝ, Миглена започва да пише по-активно, като се насочва към детската поезия.
На 17.12.2017 година е отличена с трето място на националния конкурс „Никола Вапцаров” в Благоевград.
В момента публикува стихове в сайтове за лично творчество, както и в личния си блог за детска поезия.“
Живее в София.
***
Аз съм малка и червена,
с черни точки на крилцата,
весело летя в небето
и за радост на децата,
на ръчичката щом кацна,
ти внимавай, гледай в мене!
На където после литна,
утре там ще се ожениш.
Кацнала на боровинка,
аз съм пъстричка к_ _ _ _ _а.
***
Жълто-черна на райета
и летя като комета.
Работата – най-напред –
да събирам сладък мед.
С мойте дружки работливи
търсиме в поля и ниви
най-красивите цветя,
цъфнали през пролетта.
Със крила съм като птичка,
но съм мъничка п_ _ _ _ _ _а.
***
Черна, малка, пресметлива,
работата ми отива.
Бързам да се прибера
с тежък камък на гърба.
Във задачки и тревоги,
с мойте дружки бързоноги
тичаме на върволица
пак при нашата царица.
Тука няма подигравка,
аз съм работлива м_ _ _ _а.
***
Малък буболек съм аз,
но пък имам чуден глас
и като си търся булка
ведро свиря на цигулка.
Във полята се спотайвам,
с мойта песен ви омайвам.
С краченца тънки кат’ конец,
аз съм бодрият щ_ _ _ ц.
***
Страшен съм и дългокрак,
днес ще те изплаша пак!
На полето, на тавана
тук ме има, тук ме няма.
Правя сигурен капан,
кой се хване – ще го ям!
Ту съм малък, ту голям
или гол съм хич без срам,
ту космат съм като заек,
че съм ужасяващ п_ _к.
***
Вечер крия се в блатата
и огласям тишината.
Викам силно „Кря кря кря,
дай ми тлъстичка муха!“
Денем зорко се озъртам
да не дойде чичо Щъркел.
Гласовита съм певица,
аз съм ж_ _ _ к_ _ _ _ _ _ _.
***
Шарена съм като цвете
но пък нямам аромат.
Весела и пъстрокрила,
аз летя от цвят на цвят.
Ти крилцата ми не пипай,
че покрити са с прашец.
От цвета с нектар се храня,
а пчелите със медец.
Няма никаква заблуда,
аз съм волна п_ _ _ _ _ _ а.
Автор: Миглена Миткова, София;
Златен медал за България бр.198
Приключи XI Международна олимпиада по астрофизика, която стартира на 13 ноември и се проведе на остров Пукет, Тайланд. В престижното състезание взеха участие повече от 220 ученици от 45 страни от целия свят. Церемонията по откриването на олимпиадата бе под патронажа на нейно Величество принцеса Маха Чакри Сириндорн.
Както обикновено, олимпиадата се проведе в три тура: теоретичен, анализ на данни и наблюдателен. За съжаление облачното време не позволи осъществяването на наблюдателния тур под истинското небе, а само пред компютър в планетариум.
Ако планината ви е втори дом, имаме нещо за вас!
България бе представена от пет ученици, които спечелиха следните отличия:
Стефан Иванов – 11 клас, ППМГ „Акад. Никола Обрешков“, гр. Бургас – златен медал;
Бойко Борисов – 11 клас, СМГ „Паисий Хилендарски“, гр. София – бронзов медал;
Петър Димитров – 11 клас, НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“, гр. София – почетна грамота.
Феодор Кономаев, 12 клас, МГ “Д-р Петър Берон”, Варна
Димитър Томов, 11 клас, МГ “Баба Тонка”, Русе
Забележителното е, че Стефан се нареди сред само десетте участници, получили златни медали, което е 4% от всички участвали в състезанието. Всъщност България е сред осемте държави, чиито състезатели са спечелили златно отличие в олимпиадата. Постижението на Стефан не е изненадващо, тъй като преди две години той стана абсолютният първенец в XX Международна олимпиада по астрономия в гр. Казан, Русия.
Ръководители на националния отбор по астрономия тази година са Никола Каравасилев, учител по физика и астрономия в СМГ „Паисий Хилендарски“, и Захари Дончев от ИА с НАО към БАН.
B0%D0%BB-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-xi-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE/
тагове: златен,медал, България
КАРТИНИТЕ НА ВАСИЛ ГОРАНОВ БР.198
БАЧКОВСКИ МАНАСТИР
ПЛОВДИВ
КРАЙ СОФРАТА
Васил Иванов Горанов е български художник, живописец.
През 2000 година завършва живопис във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ в класа на проф. Николай Русчуклиев. Оттогава досега живее и твори в София.
Картините на Васил Горанов са изработени в маслена техника, можем да видим виенски балове, стари български пазари, корабни битки и гладиаторски борби, магически или религиозни сюжети. Известни са портретите му на актрисите Искра Радева, Александра Сърчаджиева, мис България 2003 Ива Титова и др. обществени и политически фигури.
Картини на художника са собственост на редица колекционери както от България така и от чужбина
подбра Мария Герасова
НАЙ- СТАРАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА СВЕТА БР. 199
Индската (харапската) цивилизация, е съществувала в долината на река Инд отпреди над 8000 години. Нейните градове са имали канализация и обществени тоалетни, а в селата – напоителни системи
Открити са доказателства, че Индската цивилизация е най-малко на 8000 години, а не на 5500 години, както се смяташе досега. Много преди цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия, пише Times of India.
Нещо повече, изследователите са открили доказателства за предшестваща Индската (харапската) цивилизация, която е съществувала в продължение на най-малко 1000 години преди това.
Изследването е публикувано в списание Scientific Reports.
Проучването също така хвърля нова светлина върху това, защо тази привидно процъфтяваща цивилизация е загинала.
Екип от изследователи от няколко археологични института в Индия са анализирали керамични фрагменти и животински кости от два археологически пластове в Бирана (Bhirrana), област Фатехабад, в северната част на страната, използвайки радиовъглеродния метод и техника, наречена „оптически стимулирана луминесценция (Optically Stimulated Luminescence- OSL)“, пише Daily Mail.
Бирана – най-древното цивилизовано селище
Бирана е малко селце в района Фатерхабад. Намира се в близост до басейна на река Гагар-Харкра (Ghaggar-Hakra), това харапско селище в момента е най-старото в човешката цивилизация и е запазило всички културни слоеве, разказва Swarajya magazine.
„В Бирана най-ранният слой по датировка с 14C е средно 8350 ± 140 години пр.н.е. (8597 до 8171 години пр.н.е.). Последователно културните слоеве в Бирана, определени от археологически артефакти, заедно с радиовъглеродната датировака, са Прехарапски период (Pre-Harappan Hakra phase) (~ 9500-8000 години пр.н.е.), Ранен харапски период (~ 8000-6500 години пр.н.е.), Ранен зрял харапски период (~ 6500 -5000 години пр.н.е.) и Зрял харапски период (~ 5000-2800 години пр.н.е..) “ – пише в изследването.
Екипът всъщност е имал за цел да потърси и покаже, че цивилизацията е била разпространена в други места като Bhirrana и Rakhigarrhi в Харяна, освен известните места Харапа и Мохенджо Даро в Пакистан и Lothal, Dholavira и Kalibangan в Индия. Изследователите започнали разкопки до неизследван район, Бирана, и в крайна сметка разкриват нещо много по-голямо. На разкопките са намерени и големи количества животински останки като кости, зъби, рога на крава, коза, сърна и антилопа, от които чрез радиовъглероен анализ са определени възрастта и климатичните условия по време на разцвета на цивилизацията, а също и да запълни „критичен пропуск в информацията … [за] Харапската (Индската) цивилизация, обяснява Арати Дешпанде Мукерджи (Arati Deshpande Mukherjee) от Deccan College, който заедно с Изследователската лаборатория по физика, Ахмедабад, анализира находките.
Това, което открили учените:
„Керамиката на 42 см дълбочина е идентифицирана като слой от зрелия харапски период на средно 4800 ± 300 (1σ) години пр.н.е. (между 5120 до 4520 година пр.н.е.), докато керамиката от по-дълбоки нива, съответстващи на ранния зрял харапски период при 143 см показаха 5900 ± 250 (1σ ) години пр.н.е. (между 6185-5695 година пр.н.е.). В ниво Хакра (Прехарапски период), при 300 см по-голяма дълбочина, е определено на 8384 година пр.н.е.“
„На местата на разкопките, видяхме запазени всички културни нива от етапа на предшестваща Индската цивилизацияя (9000-8000 г. пр.н.е.), която сме категоризирали като Ранна Харапа (8000-7000 пр.н.е.) до времената на зралата Харапска цивилизация,“ – отбеляза Аниндья Саркар (Anindya Sarkar), ръководител на отдела по геология и геофизика в IIT Kharagpur пред индийското издание Bharata Bharati.
Упадъкът на цивилизацията не е пряко свързан с изменението на климата
Първо, учените не са съгласни с допускането, че Индската цивилизация е изчезнала изведнъж. Доказателствата не поддържат тази хипотеза, твърдят те. Защо?
„Въпреки, че разпадането на Харапа, както и на няколко съвременни цивилизации като Акадската (Месопотамия), Минойската (Крит), Яндзъ (Китай) е обяснявано или с отслабване на мусоните, или с паназиатска суша около 4100 години пр.н.е., доказателствата са едновременно противоречиви и непълни. Или климатичните събития и културните нива не се съгласуват по време, или самите промени на климата са регионални.
Някои експерти свързват упадъка на Харапската цивилизация с пресъхването на „изгубената река Срасвати“ Гагар-Хакра в резултат от изменението на климата.
Има и много други теории за причините, включително арийската инвазия, катастрофални наводнения, разпространение на инфекциозни заболявания.
Но екипът има нова теория.
„Нашето изследване показва, че климатът не е причината за упадъка на харапската цивилизация,“ – твърдят учените.
Докато по-ранните фази на индската цивилизация представляват земеделски общности, зрелите харапски селища са силно урбанизирани с организирани градове и много по-развита материална и занаятчийска култура. Те са имали редовна търговия с Арабия и Месопотамия. Късният харапски етап свидетелства за мащабна деурбанизация, спад на населението, изоставяне на установените места, липса на основни удобства, насилие и дори унищожение, разказват изследователите.
„Анализирахме изотопния състав на кислорода в костите и фосфатите в зъбите от тези останки, за да разгадаем състоянието на климата. Кислородният изотоп в костите и зъбите на бозайниците пази информация за древните атмосферни води и от там – за интензивността на мусонните валежи. Нашето изследване показва, че предшествениците на хората от харапската култура са започнали да обитават тази област, когато климатът е благоприятен за заселване на човека и земеделие. Мусоните са били много по-силни преди 9000 – 7000 години от сега и вероятно са захранвали река Гагар-Харкра, били са по-пълноводни с огромни заливни зони“, обяснява Дешпанде Мукерджи.
Археологичните данни показват, че хората са променили модела на културите и земеделската си стратегия.
Ако първоначално в Индската цивилизация интензивно са отглеждани зърнени култури (пшеница и ечемик), след това, с настъпването на сушата, те са сменени със сухоустойчиви култури – просо и ориз. Това, според учените, е довело до деурбанизация – нарастване на населението в селските райони и упадък на градовете.
Цивилизацията на р. Инд
Индската (харапската) цивилизация, е съществувала в долината на река Инд от над 8000 години. Нейните градове са имали канализация и обществени тоалетни, а в селата – напоителни системи.
Съществуват данни, че големите градове на цивилизацията по Инд, като Мохенджо-Даро, са поддържали връзки с другите два центъра на градивната човешка деятелност по онова време – Месопотамия, а вероятно и Египет. Големите центрове по Инд били изграждани по сходни градоустройствени планове, като крепости със зъбчати стени, а в укреплението били разположени обществени и жилищни постройки. Сградите били строени на два и повече етажа от печени кирпичени тухли с високо качество.
Градовете на Индската цивилизация притежавали градоустройствен план с квартали и улици, а в домовете на жителите им имало бани с водосточни тръби, съединени с градската канализация, която минавала под улиците и била покрита със специални кирпични плочи, едно изключително постижение на благоустройството за онези времена. В Мохенджо-Даро бил открит и един от най-древните басейни за къпане в историята с размери 11Х7 m. Градовете разполагали и със зърнохранилища за съхранение на пшеница и ечемик.
Индската цивилизация имала своя писменост, съставена от около 270 пиктографни знаци, която все още не е разчетена. По въпроса за етническия състав на носителите на най-древната култура по Инд сред учените няма единно мнение, като има три хипотези – дравидска, семитска и арийска. (от Уикипедия)
http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Opredeliha-naj-starata-tcivilizatciia-v-sveta_48462.html#ad-image-0
тагове:най- старата, цевилизация
Легендата за Боженци – село с над 600 години история бр.198
Легендата разказва за болярката Божана, която през 1393г – при превземането на Търново – бяга със семейството си, за да търси спасение в гористите планини и стига до малка рекичка. Божана се заселила по северните склонове на Стара планина и основала село Боженци.
Габровско село Боженци е един от най-красивите архитектурни резервати в България.
Според легендата селото е с история на повече от 600 години, пише в сайта на архитектурно-исторически резерват Боженци – Bojentsi.com.
Снимка: bulgariatravel.org
Легендата разказва за болярката Божана, която през 1393г – при превземането на Търново – бяга със семейството си, за да търси спасение в гористите планини и стига до малка рекичка. Божана се заселила по северните склонове на Стара планина и основала село Боженци.
Селото е разположено близо до стария римски път Никополис ад Иструм – Августа Траяна – Константинопол. През XVIII и XIX в. селото преживява своя разцвет. Търговците кърджии търгуват и разнасят стоките си из цялата Османска империя, Русия, Австро-Унгария, Италия и др. В края на XIX в. в Боженци има около 110 къщи и 500 жители.
Специфичното историческо развитие на селото създава условия за съхраняване на възрожденския му облик до средата на XX в.
Снимка: bulgariatravel.org
Масовата миграция на жителите му в гр. Габрово след Освобождението, когато традиционната търговия и занаятите в Боженци замират, води до прекъсване на културното, икономическото и социалното развитие на селището. Точно това прекъсване спомага за съхраняването на цялостния архитектурен и градоустройствен ансамбъл на едно българско селище от епохата на Възраждането.
В Боженци е съхранена непокътната възрожденската атмосфера с прекрасни архитектурни образци от XVIII – XIX в.
Боженци е единственото наше село, запазило цялостно характера си от епохата на Възраждането, което съдържа и съхранява в себе си ценни етнографски и архитектурни паметници и градоустройствени ансамбли. Географското му разположение и климатичните му условия пък позволяват то да бъде курортен и туристически обект. Ето защо селото се обявява за исторически архитектурен резерват.
Снимка: bulgariatravel.org
На 6 септември 1964 г. тържествено е открит Архитектурно-историческият резерват – Боженци.
В АИР „Боженци“ са отворени за посещение две музейни къщи – къща-музей „Баба Райна“ и къща-музей „Дончо Попа“, които представят етнографски експозиции, Менгема – работилница за пречистване на восък, Килийно училище, Експозиционна зала в Новото школо и Изложбена зала в Старото школо.
В изложбената зала се сменят гостуващи изложби, а в експозиционната – освен гостуващите изложби, се поставят и постоянните експозиции на музея. Църквата „Св. Пророк Илия“, построена 1841 г., е свързана с интригуваща история разказвана от екскурзоводите в АИР.
https://opoznai.bg/articles/view/424
тагове: легендата,Боженци, село 600 години
ТОП 10 ЧУЦЕСА НА БЪЛГАИЯ БР.198
CNN изчетка мощно Пловдив, посочи 10 причини да го посетите! бр.199
