Monthly Archives: декември 2017

Истинската любов на Иван Вазов в лицето на Евгения Марс бр.198

 


Иван Вазов
  Едва в последната четвърт от живота си Вазов среща истинската си любов – виталната Евгения Марс. Чувствата им са изпепеляващи и дразнят софийската бохема.
 Когато не успява да види Евгения Марс, Вазов изпада в истинска паника.
 „Вчера напразно се озъртах на тържеството. Евгения Марс никъде не блестеше с гордата си грация“ – признава й в писмо разочарованият поет.
 Вазов е самотник и Женичка създава у него необхо­димото душевно равновесие. Писателят споделя с нея своите творчески планове. Често пъти „драгата ученичка“ е неговият пръв критик. Пое­тът я допуска твърде близо до себе си. Дистан­цията между тях е незабележима. Патриарха е с цели 27 години по-възрастен от своята любима приятелка, но това не го смущава да я моли за съвети, свързани с неговото творчество.
 Светските дами в София изпадат в криза. Те ненавиждат Евгения, тъй като заради нея Вазов не забелязва никоя от тях. Особено бясно излива гнева си срещу госпожа Елмазова белетристката и общественичка Ана Карима. Тя е твърде грозновата дори за бездарна писателка, а за капак е и изоставена от съпруга си. Напротив – омъжената Марс е една от най-ухажваните жени в Со­фия, и то от самия народен поет. Жестокостта на Ана в печата е безпределна, а в това време Евгения излива своята душа в писма до незаменимия си учител. В тях градацията на чувствата расте. Вазов е велик учител, вълшеб­ник на перото, гений и Княз. На него няма подобен. България е честита, че е родила такъв син.
Евгения Марс
  Патриарха следи творчеството на Евгения Марс и я насърчава. Интересното е, че той ни­кога не я критикува, макар да е забелязвал недос­татъците в нейната белетристика. Големият ни творец е снизходителен и любвеобилен в пис­мата си, но Евгения не ги запазва. В нейния архив са намерени твърде малко писма от Вазов. По­етът оказва съдействие на своята Женичка за поставянето на драмата й „Магда“ в театъра. Дори кани известния актьор Сава Огнянов да иг­рае главната роля. Той обаче отказва, уж поради голяма преумора.
 Когато е в провинцията или в чужбина, учите­лят чака с нетърпение пощенска картичка от Женя. Той я обвинява, че му пише кратки писма. Мисли, че понякога не го разбира колко е самотен.
 „Плаши ме вече самотата – пише той на своята любима. – В младите си го­дини аз считах за най-голямо щастие да можех да живея в някоя пустиня… Сега искам да бъда близ­ко до живота. Може би затуй, че чувствам, че скоро трябва да му кажа сбогом…“
 Евгения придружава Вазов в някои от неговите пътувания в чужбина. През 1911 г. тя, заедно със сина си Павел, и народният поет са във Венеция и Милано, а после в Швейцария. Това пътуване е запечатано на снимка. На нея учителят и ученич­ката му са един до друг в красива градина. Пред тях е малкият Павел, а писателят е сложил покровителствено ръка на рамото на детето. Зли­те езици в София започват да говорят, че Павел Елмазов е син на Иван Вазов.
Прелестната Евгения Марс
  Уморен от минали преживявания и интриги, от тежьк и безкраен труд над белия лист, Патриар­ха започва да боледува. Според Евгения той има мними болки в гърлото, които го дразнят чес­то. Невролози и психиатри в чужбина твърдят, че българският гений е здрав. Вазов се чувства неразбран, когато u неговата Женя му повтаря, че му няма нищо. Веднъж той дори посяга към пистолета си, за да сложи край на своите мъки.
 Марс е развълнувана и смутена. Вазови я посре­щат в дома си като най-желаната гостенка. Въла, сестрата на поета, забелязва, че само в нейно при­съствие брат й не коментира болките си. Кога­то през 1914 г. поетът е пак в Швейцария, но сам, изпада в депресия. Той мечтае до него да е любимата му ученичка. Спасява го нейният портрет, който творецът носи навсякъде със себе си. Влюбеният писател е вече на цели 64 години, но това не му пречи да излива чувствата си пред своята любима като ученик. Евгения е не само неговата Муза, тя е и смисълът на живота му. 
Лятото на 1921 г. е последно за Вазов. Той е в село Плачковци с братята и сестра си Въла. Тази компания не го успокоява, нито пък запълва празното място на неговата Женичка. В писмо поетът прави равносметка на своята последна и велика любов. „Аз обаче нямам друга радост ос­вен тебе… и надеждата пак да те видя и да ти се радвам“ – изповядва творецът.
 „Ти си била досега мой ангел-хранител, мое божество, мой идол – жена­та, която съм обоготворявал, която обоготворявам… Друго същество ня­мам на този свят“ – пише Вазов до своята вдъхновителка.
 Галеното и обожаемо дете на Патриарха изяжда много шамари след неговата смърт.
 През 1938 г. Ана Карима започ­ва война с председателката на Клуба на българските писателки Евгения Марс. Ана издава бро­шурата   „Чудесата  на   Евгения Марс“, в която я обвинява, че е продала „обсебения от нея сребъ­рен венец на поета, поднесен му като народен дар на 50-годишния му юбилей“. Страстите на Кари­ма са нажежени, тъй като Вазов ни­кога не й обръщал внимание. Пред писатели пък я нарекъл „грозно чучело“.
 Засегната, Елмазова подава тъжба в Софийски областен съд за обида на честта й и открива дело №227 от 22 февруари 1937 г. То продължава цяла година. Ана за малко да бъде осъдена и по чудо не попада в затвора. Помилвана е лично от цар Борис III.
 Въпреки това тя не престава да говори против своята колежка по перо и нарича нейните твор­би „празни бръщолевения“. Налага се Марс да обясни в печата, че е продала подарената й лира от поета на Народната библиотека, за да купи лекарства за болния си съпруг.
 Музата на народния поет се разболява от при­теснение и получава тежък миокардит. На 26. IX. 1945 г. умира в дома си. До последния си час тя приема с достойнство своите приятели и близки, величествена като царица, както я нари­ча Вазов.
 Със себе си Евгения отнася много тайни, включително и тази за връзката си с най-известния в онези години българин.
тагове: Ана Карима, Вазов, Евгения Марс, Иван Вазов, любов,  муза, писма,  ученичка

ХУМОР И САТИРА В ЕДО БР.198

 ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

 18056446_1331763540234747_3485183745123729494_o

СЛУЧАЯТ Е ОБРАБОТЕН

В фирмата “Клю-клю-сан” се случи невероятно странна  история. Един ден, директорът Хайлезов излезе от кабинета си с окървавена уста, а секретарката Мони държеше кърпичка под брадата му. В един миг, той вдигна заканително юмрук и изведнъж очите му се разшириха. Едно огромно, кърваво петно беше капнало върху панталона му. Не усети как се строполи върху дивана. Мони го подхвана под мишница и с последни усилия го затътри към кабинета.
Служителити от бюро “Машинно обработване на случаи”, които присъстваха на инцидента, гледаха изненадано и се питаха: “Какво ще рече всичко?” И решиха да разшифроват случая. Първо, трябваше да започнат с обработката на Мони. Досието ù до най-малки подробности беше чисто, освен това, че в главата ù бяха зашифровани всички тайни на служителите в бюрото. Теглиха чоп, кой ще започне обработката. Падна се на Камелия. Със своето словохотливо красноречие, тя бе най-достойна да изведе работата до победен край.
Камелия издири момента, когато директорът отсъстваше от кабинета си и се доближи до Мони.
- Скъпа, станала си невероятна! Такова благородство лъха от теб, че да бях мъж, моментално бих се влюбил! – подхвана тя.
- Ками – отговори с престорена любезност Мони. Без увъртания! Казвай направо!
- Ама, ти да не се обиди? Знаеш ли? Трябват ни някои данни за нашия директор.
Къде е роден, на колко години е, семейно положение и още куп други подробности.
От всичко това главата на Мони се замая. Тя я погледна с такъв изпитателен поглед, че Камелия не можеше да устои.
- На колегите им трябват, тъй като има някаква загадка около Хайлезов – продължи тя.
“Ето каква била работата” – помисли си Мони.
- Ками, вземи тази  бележка и отиди при Евстатиева! Поздрави я от мен!
Камелия беше доволна, че всичко се реши така бързо. И тя забърза към Евстатиева.
Няколко дни след това чрез машинна обработка, случаят беше изяснен. Само едно не им беше ясно. Но и то се изясни с появата на директора Хайлезов. Когато го видяха застанал до вратата, всички изтръпнаха.
- Колеги – започна той. Искате да знаете истината около онзи случай? Нарочно се намазах с червена боя. Но петното на панталона си не бях видял. Тогава това ме смути. Всичко беше импровизирано. И какво мислите? Бях дълбоко разочарован. Как не се намери един да ми каже: “Какво ти е, господин директор?” Решихте, че може да съм се сбил с някого и тръгнахте да разучавате моето минало. Така ли е?
Всички наведоха глави. Само Мони се престраши и престъпи.
- Така ви се пада, колеги! Хубаво ви го рече, господин Хайлезов. Сега да му се извините!
писателят сатирик Мария Герасова / Весела Будилкова/

Космосът е над 250 пъти по-голям, отколкото се смяташе? бр.198

Какви са всъщност размерите на Вселената? Измервайки времето на пътуване на най-древните светлинни източници, учените са стигнали до заключението, че радиусът на видимата Вселена би трябвало да е около 47 милиарда светлинни години – следователно диаметърът й е 94 млрд. св. г., като се вземе предвид, че тя се разширява непрекъснато. Никак не е малко, откъдето и да го погледнеш.
Екипът на Михран Варданян от Оксфордския университет обаче изчисли с помощта на така наречения Байезиански математически анализ, че Вселената вероятно е плоска по форма и поне 250 пъти по-голяма от сегашния модел. В бъдеще тези и подобни данни, получени от космическите изчислителни уреди, ще бъдат анализирани от новия американски суперкомпютър SCIAMA, който има мощността на 1000 обикновени машини и може да прави 1 млрд. изчисления в секунда.
Учените се надяват, че SCIAMA ще им помогне да разберат не само колко е голяма Вселената, но и какви точно са били първоначалните условия, при които е създадена.
http://www.obekti.bg/kosmos/kosmost-e-nad-250-pti-po-golyam-otkolkoto-se-smyatashe

тагове: космосът, 250 пъти

Пушенето по време на бременност е вредно бр.198

vchal / Shutterstock
Близко е до ума, че бременните майки не трябва да пушат по време на бременността, за да не увредят плода. Но реалният механизъм зад това, което се случва в утробата, парадоксално или не, не беше добре разбран. Поне досега.
Ново изследване показа, че истинският механизъм, по който неродените бебета се увреждат от пушенето, е зарадсвободните радикали и вредните молекули, които се движат из тялото на майката.“Преди нашето изследване се смяташе, че най-вредните ефекти върху плода се дължат на действието на никотина - както при майките, така и при децата – обяснява водещият учен Брайън Оливър – Но когато човек пуши, допълнителни токсични химически вещества и милиарди от свободни радикали (познати още и като оксиданти) се вдишват, влизат в кръвния поток на майката и плода и засягат и двата организма по вреден начин”.
Източник: Science Alert

АКО СИ ДАЛ… НЕ СИ ЖИВЯЛ НАПРАЗНО – ЕМИЛ ДИМИТРОВ БР. 198

Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в град Плевен, в семейство на артисти-илюзионисти. Баща му е Димитър Димитров, известен като Факира Мити. Mайка му е французойката Анастасия, асистентка на Мити, с артистично име Мадам Сиси, рано развела се с баща му и завърнала се във Франция, тя често бива посещавана в родината си от Емил. Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси.
Приет е да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. В същата година дебютира като певец в концерт с водещ Коста Цоневи изпълнява своята авторска песен „Арлекино“, акомпанирайки си на акордеон. Това поставя началото на една дълга и успешна кариера като поп изпълнител, музикант и композитор. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Най-големи успехи има в СССР и Франция. В началото на 60-те концертира в България и чужбина с Мария Косева. Създава оркестър „Синьо-белите“, чийто диригент и ръководител е Митко Щерев.
През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове – „Моя страна“, който по-късно става песен на столетието.
През 1970 г. подписва договор с френската музикална компания EMI Pathé-Marconi, която издава първият му френскоезичен сингъл „L’amour c’est toi“. Песента му „Monica“ (на български „Моя страна, Моя България“) е разпродадена в тираж от 500 000 копия в Германия и 100 000 в Белгия. Песента е също записана и изпълнявана от немския изпълнител Ulli Martin. 
Според американското списание „Билборд“ и други медии е продал над 40 млн. копия на свои албуми в Източна Европа и СССР.
Емил Димитров става известен във Франция, запознава се с Шарл Азнавур и Далида. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 70-е години. Пее заедно, на една сцена, с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но тъгува по родината и се завръща обратно в България.
В Париж през 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър „Балкантон“ и сестри Кушлеви изнася близо 30 концерта под името „Шоу булгар“ в театър „Ейропен“. Във Франция записва песни в студията Пате Маркони, Барклей, Ривиера и Орфеюс.
Емил Димитров става първият български член на Съюза на френските композитори. Вратите на Съюза на българските композитори обаче остават затворени пред него, заради липсата на музикално образование.
Още в началото на 60-те години внезапният и стремителен подем на аматьора Емил Димитров всява смут сред чиновниците в културата и музикалните кръгове у нас.
Едни са шокирани от спонтанната му поява направо от „нищото“, тоест отдолу и извън регламентираните и контролирани канали за производство на културни продукти за масова употреба.
А той самият винаги е твърдял:
Аз съм хулиган и нищо хулиганско не ми  е чуждо!
http://chetilishte.com/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D0%B8-%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D1%8F%D0%BB-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%BE-%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BB-%D0%B4%D0%B8/
тагове: Емил Димитров

Да си направим свещи самихбр.198

Искра Виденова
Тази техника ще ви отнеме повече време, усилия и творческа енергия, но удовлетворението, което ще изпитате след като сътворите красива свещ със собствените си ръце, е неописуемо. Тя може да бъде и уникален подарък, с който да зарадвате най-близките и обичани хора.

Необходими материали:

6-7 бели домакински свещи или восък на гранули
етерично масло 10-15 капки
Подходяща форма – тетрапак, дъно на пластмасова бутилка, кен
Свещ от червен восък (аз съм използвала ароматизирана в чаша)
Съдове за разтапяне на восъка – джезве и тенджера
Молив за закрепване на фитила
Златен контур или маркер на акрилна основа
Разрежете домакинските свещи, за да извадите фитилите, като запазите само една половинка. Натрошеният восък сложете в джезве и го разтопете на водна баня. Когато се втечни напълно добавете етерично масло с коледно настроение, например комбинация от портокал и канела. След това излейте ароматизирания восък във формата. Аз съм използвала картонена кутия, отвътре облепена с фолио – нещо подобно на опаковките тетрапак. Когато избирате вашата форма имайте предвид, че материалът трябва да може лесно да се разреже – това е единственият начин, да извади вече готовата свещ.
Вземете един от фитилите, навийте го около молив и го спуснете в центъра на формата. Време е за малко почивка, тъй като трябва да оставите восъка да стегне. Едва когато повърхността започва да побелява, добавете и разтопения червен восък. Оставете свещта да изстине до следващия ден.
Най-вероятно ще намерите на сутринта вашата свещ по-малко или повече хлътнала. Сега е време да използвате и последната половинка от домакинските свещи. Просто я разтопете и излейте в кухината. Тъй като восъкът е малко, най-много до час ще изстине напълно. Тогава разрежете формата и извадете готовата свещ. Ще забележите че двата цвята са се прелели, тъй като първият восък не беше напълно стегнал при изливането на втория. Моята свещ изглежда като леко заскрежена. При вас е възможно да се получи и друг ефект. Така или иначе резултатът всеки път е индивидуален, както при всяко едно творчество.

Сега остава да украсим ароматната свещ със златен контур. Небрежните спирали са по силите на всеки, но можете да нарисувате и всичко, което ви дойде на ум.
https://www.hera.bg/s.php?n=351
 тагове: свещи, сами

Свещ с празнична декорация бр.198

      

Дори и най-обикновената свещ може да заблести в празничен блясък, да се превърне в украса на празничната трапеза или в красив подарък за близки и познати. Разковничето е в декорацията. Вече ви представих една идея за украса на коледна свещ с декупаж. Сега обаче ще ви предложи още по-лесен и бърз начин.

Свещта, която съм използвала е собственоръчно излята, а формата е постигната с опаковка от натурален сок а. С не по-малък успех обаче можете да използвате и всяка една по-голяма свещ, закупена от магазина, ароматизирана или не. 

Необходими материали:
голяма свещ
резен изсушен портокал
няколко броя звездовиден анасон
сешоар
по желание: златна акрилна боичка

За да се прикрепя портокалът и звездовидния анасон не съм използвала лепило, а естественото свойство на парафина да се размеква при по-висока температура. Мястото, където исках да сложа декорацията, просто нагрях за няколко секунди с сешоар. Когато усетих, че парафина започна да поддава, „вградих” със силен натиск първо резена портокал, а после и звездовидния анасон. За финалех щрих оцветих със златна боичка скосеното от формата ъгълче на свещта. Тъй като акрила не попива в парафина се наложи да нанеса няколко слоя. Затова пък, ако установите, че сте излезли от контурите и вече боята е изсъхнала, леко можете да я изстържете от свеща с връхчето на ножа.

https://www.hera.bg/s.php?n=1121
 тагове: свещ,празнична, декорация

ЗА ТРАПЕЗАТА БР.198

изтеглен файл

 ДА ВИ Е СЛАДКО

РОДОПСКИ КЛИН

Родопски клин
Продукти:
250 гр. брашно
3 кафени чашки ориз
200 гр. овче сирене
1 1/2 чаени чаши вода
2 кафени чашки растително масло
25 г краве масло
5 яйца
1 чаена лъжичка оцет
1 чаена лъжичка сол
Начин на приготвяне:
От брашното, водата, оцета, 1/2 чаена лъжичка сол и 1 супена лъжица растително масло се омесва банично тесто, което се покрива с влажна кърпа и се оставя да отлежи около 30 мин. Оризът се сварява в подсолена вода (съотношение 1:3), отцежда се и се смесва с натрошеното сирене и разбитите яйца. Тестото се разточва на две кори – първата да е по-голяма от размерите на тавата, в която ще се пече клинът, а втората да е колкото тавата. Тавата се намазва обилно с растително масло и в нея се поставя голямата кора (краищата й да останат навън от ръба на тавата), напръсква се с останалото растително масло и се покрива с равномерен пласт от плънката. Отгоре се поставя втората кора. Краищата на първата кора се прегъват навътре и се увиват като венец. Приготвеният клин се намазва с разтопеното краве масло и се пече в умерена фурна, до леко зачервяване. 
ПАТАТНИК ПО ХАСКОВСКИ
Пататник по хасковски
Продукти:
1 кг картофи
1 глава кромид лук
щипка сол
две точени кори
Начин на приготвяне:
Картофите се обелват, измиват и настъргват на ренде. Нарязвате лука на ситно и го обърквате заедно с настърганите картофи, като прибавяте и едно яйце. Разточват се две кори, според големината на тавата. Намазва се тавата с олио, слага се едната кора, върху която като слагате от готовата смес от картофи, след това покривате с втората кора и печете на умерен огън. Като се изпече, с помощта на дървена табла обръщате пататника от другата страна и се пече отново да зачервяване на кората.
БЮРЕК
  1. Бюрек
Време за подготовка:
1ч 30 мин, но имайте предвид, че 30 мин от тях са за тестото да си почине.
Време за печене – 40 мин.
Продукти
За тестото:
8 ч.ч. ( 200 гр. всяка) пресято брашно
100 гр. разтопено масло
1 яйце
1 ч.л. сол
2 ч.ч. гореща вода
За плънката:
100 гр. разтопено масло
2 ч.ч. натрошено сирене
За заливката:
3 яйца
4 ч.л. кисело мляко
щипка сода за хляб
Начин на приготвяне:
Изсипете 7 чаши брашно в голяма тава и направете кладенче. В средата сложете водата, яйцето, солта и маслото. Месете тестото, докато измесите всичките 7 чаши брашно. Разделете тестото на 5 топки и оставете да си почине 30 мин. Преди това, поръсете с малко брашно всяка топка, за да не изсъхне.
Смесете продуктите за заливката – яйца, кисело мляко, сода за хляб и оставете настрана. Използвайте останалата една чаша брашно за поръсване отгоре и отдолу на листите, които разточвате. Листите трябва да са колкото е възможно по-тънки, защото при печенето ще станат по-дебели.
След като разточите първата кора, намажете с маслото и поръсете със сиренето. Навийте откъм широката страна и навийте като спирала в намаслена тава. Намажете с останалото масло отгоре и залейте със заливката.
Печете на 200 градуса 40 минути или докато се зачерви. Оставете да изстине поне 15 мин и разрежете. Сервирайте топъл.
* Може да се навива и на отделни охлюви и да се пече само залят с масло, без яйца. 
KАТМИ
Kатми
Продукти:
400 гр. брашно тип 500
60 гр. масло
1/3 пак. мая
1 бр. яйчен жълтък
Начин на приготвяне:
От брашното, размитата с малко хладка вода-мая, сол на вкус и олио 2 ч.ч. вода,се приготвя тесто, което се оставя да втаса, докато обема му се увеличи 2 – 3 пъти. От него с малък черпак се сипва върху сач (вид плитък меден тиган), който се намазва с мазнина и разбит желтък (за всяка катма). Изпичат се катми (като се запекат от едната страна се обръщат и от другата).
Веднага след изпичането им, катмите се намазват с масло и се поднасят с кисело мляко, айрян или мед. 
КАЧАМАК
Качамак
Продукти:
1 кг картофи
1 кг брашно
250 гр. Масло (вместо масло може да се използва месо или три – четири пържени яйца)
сол на вкус
Начин на приготвяне
Нарязвате картофите на малки купчета и ги слагате в литър вода да заврят. Оставят се да врят около 20 мин. и след това равномерно се насипва брашното върху тях. С точилка се правят няколко дупки, за да излиза парата през тях, така се оставя да ври още 20 мин. След това се изкарва от огъня и се обърква много добре с точилката. Маслото, месото или пържените яйца се приготвят предварително в тиган. Половината от тях се наливат на дъното на тава. Качамакът се разстила в тавата, а след това върху качамака се излива останалата част от маслото(месото или яйцата). Отгоре, по желание, се поръсва с извара или сирене. Заедно с качамака се сервира кисело мляко, салата или туршия. 
Рецептите са събрани от Регионална библиотека „Христо Смирненски