Силната психика се развива като мускул. Отнема време, за да се изгради. Създава се чрез ежедневни усилия да направим себе си по-мотивирирани и решителни. Чрез здравословен оптимизъм и определяне на здравословни духовни граници, пише Мениджър Нюз.

Силните хора не губят времето си да се самосъжаляват и не прехвърлят на други  правомощията да решават вместо тях, посочва сайтът Business Insider. Един от тях  ли сте? Авторите на американския сайт предлагат на читателите да разберат, като анализират мисленето и поведението си спрямо 21 знака за ментална сила, определени от психотерапевта Ейми Морин. 

Ето ги знаците. 

Хората със силна психика…

Успяват да балансират емоциите с логиката. Разбират как чувствата им могат да повлияят на мисленето им. В опита си да вземат най-добрите възможни решения, те балансират между двете. 

Избират продуктивното поведение. Не се изкушават да се оправдават, да се оплакват от реакциите на други хора. Не се впускат в безсмислени усилия да избегнат обстоятелствата. 

Чувстват се уверени в способността си да се адаптират към промяната. Знаят, че въпреки че тя е некомфортна, е възможно да се изтърпи. Насочват енергията си към адаптация, вместо да се съпротивляват. 

Изправят се пред страховете, които ги дърпат назад. 

Учат се от грешките си, не се измъкват с мъгляви обяснения. Поемат отговорност. 

Балансират между себеприемане и самоподобрение. Приемат нуждата да се самоусъвършенстват. 

В повечето случаи се радват на успехите и късмета на други хора. Не мислят, че те по някакъв начин ще навредят или ще засеначат техните постижения. 

Чувстват се добре, живеейки според собствените си ценности. Вземат решения сравнително лесно, защото разбират приоритетите си. 

Фокусират се върху изостряне на личните умения, регулират се, така че да няма самохвалство. По-малко са концентрирани в нуждата от социално одобрение и похвала, по-скоро са мотивирани да стават все по-добри. 

Живеят като себе си. Държат се истински. Всичко човешко не им е чуждо. 

Гледат на трудностите в живота като възможности за растеж. 

Знаят, че стойността на човека идва от това кой е в момента, не от нещата, които е постигнал досега. 

Практикуват т.нар. забавена благодарност. Гледат на целите си като на маратон, не на спринт. Готови са да изтъпят трудното в краткосрочния план, за да достигнат дългосрочни резултати. 

Изправят се след провала и продължават да се броят. Не са съгласни, че той ще бъде край на пътя, който са поели. 

Опитват се да бъдат реалистично оптимистични. 

Поемат лична отговорност за изборите си. 

Често казват „Благодаря!“. Винаги си припомнят, че разполагат с повече, отколкото им е нужно. Знаят, че да се убеждаваш, че имаш нужда от още нещо, и още нещо, е трик на ума, защото вътрешно вингаи сме недоволни, а постигнатите придобивки и успехи празнуваме твърде кратко. 

Фокусират се върху това, което могат да контролират.

Ангажират се в активното разрешаване на проблеми. Вместо да анализират дълго, насочват вниманието си към изграждането на решение. 

Отворени са за научване на повече от заобикалящата среда. 

Работят върху слабите си места, вместо да се опитват да ги прикриват.

https://www.obekti.bg/chovek/21-naglasi-na-horata-ss-silna-psihika

Вживота истински научаваме само това, което ни се случва на практика.

Разделете хората в класове, или групи и те ще изживеят живота си в невидима клетка. Прекъсвайте ги, когато говорят през цялото време и те ще се научат, че няма нищо истински ценнои важно.

Принудете ги да се молят за естествените си права и те ще се превърнат в лъжци и подлизурковци. Подигравайте им се и те ще се откажат да създават емоционални връзки с хората. Засрамвайте ги и те ще намерят хиляди начини да си го върнат.

Тези неща обаче, не са неизбежни. Всичко може да бъде преодоляно. Ние имаме избор как да прекараме всеки един ден, правилният път не е само един.

Не съществува нито един международен закон, или конвенция, които да ни забраняват да се борим за естественото си право да обичаме и да бъдем обичани. Съвременната глобална икономика не забранява да се борим за този един ден, който ще прекараме с любим приятел – и ще открием смисъл, там където му е мястото. Тя е толкова чужда на емоциите на човека, че дори не може да е правилна. Аз не мога да ви дам този един ден, но вие можете да го сътворите.

И ако се върнем към философията, която открива смисъл там, където му е мястото – в семействата, в приятелите, в смяната на сезоните, в първия сняг, в природата, в простите ритуали и церемонии, в любопитството, щедростта, съчувствието и грижата за другите, в здравословната независимост и правото на личен живот, във всички безплатни и не толкова скъпи неща, от които се градят истински семейства, приятели и общности, ще открием, че има смисъл да се борим за този един ден.

Тогава ние ще сме толкова достатъчни сами на себе си, че няма да се нуждаем дори от тази, индивидуална за всеки, степен на материална „осигуреност“, за която всички толкова настояват да се грижим.

Борете се за днешния толкова хубав и изпълнен със смях и музика ден.

https://www.edna.bg/iz-edna/filosofiiata-na-zhivota-4635083

Тази феноменална находка възбудила разгорещени спорове за истинността на огромния човекоподобен череп на Атлант, открит в пещера в САЩ

Джей Ейч Портър притежавал ферма в близост до Североизточния квартал Каунти в Пенсилвания. Той живеел не далеч от мястото, където на брега на езерото железопътните релси пресичат линият границата на щата Ню Йорк.

Огромен череп на Атлант откриха археолози

Портър решил да наеме няколко работници, които да използва, за да се разчисти пещерата, която се намира в близо до фермата му. На влизане в нея обаче, хората се натъкнали на купища кости. Десетки скелети били открити там. Портър и хората му веднага сигнализирали на властите и човешките останки били откарани в лаборатория на археолози, за да бъдат проучени.

Но какво било учудването на работниците, които се натъкнали на тези човешки останки. Те били с огромни размери като на гиганти, по всяка вероятност това са костите на древните Атланти. Мълвата за уникалната находка много скоро се разпространила из цялото селище. Местните поискали да видят тези скелети на свръхчовеци. Те предполагали, че останките са от войници, живели преди много векове на Земята.

Имало е версия, че тези скелети са от индиански войници, които са обитавали тези места. Но огромният размер на черепа, както и дължината на костите на краката са разсеяли тази теория.

Повече от 150 гигантски скелета са били ексхумирани и изследвани, а втората пещера, която се показала в дъното на първата, разкрила още по-щедри находки.

Учените, проучвали и анализирали костите на тези гигантски човекообразни същества, предполагат, че тези скелети са принадлежали на великани или Атланти, обитавали Земята преди стотици векове.

Гигантите са съществували

В интерес на истината и в Библията пише, че са живели гиганти, но не се знае дали става въпрос за чак толкова голяма височина. Според един източник на пророк на адвентистите от нашето време Елън Уайт, височината на първите хора е била до 4 метра. По времето на цар Давид е живял гигантът Голиат, който според описанието е бил висок 3 метра.

Имало е и други подобни на него, но за доста по-голяма височина е под съмнение дали не е някаква измама с техниката, за привличане на вниманието на обществеността. Но може и да е имало по изключение до няколко метра високи гиганти, които да са били мутанти. Гигантът от Патагония с две глави е доказано истински и е бил висок 3,5 метра, следователно е имало и други.

Обикновено атеистите имат интерес да не се знае за гигантите, защото това им оборва теорията, а с потвърждаването на истините от Библията, човек се приближава повече до Бога и до Неговите обещания за вечния живот в бъдещия свят.

https://www.chudesa.net/misteriozen-ogromen-cherep-na-atlant-otkriha-v-pestera/

Родена е на 24 януари 1936, под знака на духовния Водолей в морската ни столица Варна, дала много певци и инструменталисти на музикална България. Произхожда от бедно семейство. Детството и ученическите години минават в труд, учение и лишения. Но съдбата й е щастлива. Още като дете откриват гласа й попада под грижите на незабравимия Събчо Събев, тогава директор на Варненската опера, която я привлича в детския хор към трупата. Така влиза в  прекрасния свят на операта и решава да стане певица. В Музикалната гимназия „Добри Христов”  – също има късмет, влиза в класа  на една голяма педагожка, виенската възпитаничка Вяра Здравева, която й дава добра основа.  В Консерваторията я поема проф. Илия Йосифов, също виенски възпитаник, който поставя отлично гласа й, насочва я и към камерното музициране. След като се дипломира постъпва във Варненската опера, основана от знаменития Петър Райчев.

През 1962 година печели второ място на Международния студентски фестивал в Хелзинки, а година по-късно — второ място и сребърен медал на Международния конкурс за млади певци в София. Специализира в Милано през 1965-66 година при прочутата Мерседес Лиопард. Продължава да пее на варненска сцена до 1966 година, когато бива приета в състава на първата ни оперна сцена, където преминава по-голямата част от певческата ѝ кариера.

Много са ролите на Благовеста Карнобатлова от българския, славянския и западния репертоар. В разговори и интервюта тя споделя, че сред тях може да отдели четири като най- обичани и добре изградени: Мими от „Бохеми”, Татяна от „Евгений Онегин”, Маргарита от „Фауст” и преди всичко Виолета Валери от „Травиата”. Но към тях могат да се прибавят още: Лиу от „Турандот”, Лейла от „Ловци на бисери”, Памина от „Вълшебната флейта”, Микаела от „Кармен”. В тях тя просто бе ненадмината. Пишещият тези редове имаше възможност да я чуе и види в тези роли. Съжалявам, че не познавам творчеството й на варненска сцена, оценено твърде високо от критиката и особено участията й в „Годеж в манастира”, „Албена”, „Така правят всички”, Риголето”, „Дон Жуан”.

За Благовеста Карнобатлова просто нямаше тайни в пеенето. Лекотата, с която преодоляваше проблемите на всяка от тези партии бе наистина завидна. Гласът й бе напълно изравнен във всички регистри, с красив, запомнящ се тембър. Нейната емисия беше невероятно красива и съвършена. Една първокласна белкантова певица с възможности и за по- виртуозни в техническо отношение роли. С не по- малък успех се изявяваше години наред и на концертния подиум. В богатия й песенен репертоар влиза музика от различни стилове и епохи, от предкласиката до съвременността. Тя изпълняваше с голяма любов и песните на българските композитори, като бе и първа, вдъхновена изпълнителка на немалко техни нови опуси.

Още като солистка на Операта – през 197 година тя започна да преподава на младите в Музикалната академия. Отначало беше асистент на своя професор, Илия Йосифов, а по- късно самата тя защити блестящо това научно звание. Подготви редица първокласни певци, сред които бих споменал: Арсени Арсов, Людмила Хаджиева, Петя Иванова и още: Мартин Цонев, Любомир Виденов, Илина Михайлова, които се утвърдиха у нас и на редица чужди сцени.

През успешната си кариера тя обиколи Европа, а също и други краища на света, беше член на журитата на авторитетни международни конкурси като: „ Чайковски”/ Москва/, „Роберт Шуман”/ Цвикау/, „Мария Калас”/ Атина/.

Радио София и „Балкантон” съхраниха нейния прекрасен глас в документални и студийни записи, които дават отлична представа за голямото майсторство на тази забележителна българска певица, чието име, без съмнение, ще остане в аналите на българската опера.  Да й пожелаем здраве и дълъг живот.

                                                                                                                                    Мими в „Бохеми”