azur13 / Shutterstock
Месечни архиви: юли 2018
ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА бр.212
Вживота истински научаваме само това, което ни се случва на практика.
Разделете хората в класове, или групи и те ще изживеят живота си в невидима клетка. Прекъсвайте ги, когато говорят през цялото време и те ще се научат, че няма нищо истински ценнои важно.
Принудете ги да се молят за естествените си права и те ще се превърнат в лъжци и подлизурковци. Подигравайте им се и те ще се откажат да създават емоционални връзки с хората. Засрамвайте ги и те ще намерят хиляди начини да си го върнат.
Тези неща обаче, не са неизбежни. Всичко може да бъде преодоляно. Ние имаме избор как да прекараме всеки един ден, правилният път не е само един.
Не съществува нито един международен закон, или конвенция, които да ни забраняват да се борим за естественото си право да обичаме и да бъдем обичани. Съвременната глобална икономика не забранява да се борим за този един ден, който ще прекараме с любим приятел – и ще открием смисъл, там където му е мястото. Тя е толкова чужда на емоциите на човека, че дори не може да е правилна. Аз не мога да ви дам този един ден, но вие можете да го сътворите.
И ако се върнем към философията, която открива смисъл там, където му е мястото – в семействата, в приятелите, в смяната на сезоните, в първия сняг, в природата, в простите ритуали и церемонии, в любопитството, щедростта, съчувствието и грижата за другите, в здравословната независимост и правото на личен живот, във всички безплатни и не толкова скъпи неща, от които се градят истински семейства, приятели и общности, ще открием, че има смисъл да се борим за този един ден.
Тогава ние ще сме толкова достатъчни сами на себе си, че няма да се нуждаем дори от тази, индивидуална за всеки, степен на материална „осигуреност“, за която всички толкова настояват да се грижим.
Борете се за днешния толкова хубав и изпълнен със смях и музика ден.
https://www.edna.bg/iz-edna/filosofiiata-na-zhivota-4635083
Мистериозен огромен череп на Атлант откриха в пещера! бр.212
от Калинка Петрова
Тази феноменална находка възбудила разгорещени спорове за истинността на огромния човекоподобен череп на Атлант, открит в пещера в САЩ
Джей Ейч Портър притежавал ферма в близост до Североизточния квартал Каунти в Пенсилвания. Той живеел не далеч от мястото, където на брега на езерото железопътните релси пресичат линият границата на щата Ню Йорк.
Огромен череп на Атлант откриха археолози
Портър решил да наеме няколко работници, които да използва, за да се разчисти пещерата, която се намира в близо до фермата му. На влизане в нея обаче, хората се натъкнали на купища кости. Десетки скелети били открити там. Портър и хората му веднага сигнализирали на властите и човешките останки били откарани в лаборатория на археолози, за да бъдат проучени.
Но какво било учудването на работниците, които се натъкнали на тези човешки останки. Те били с огромни размери като на гиганти, по всяка вероятност това са костите на древните Атланти. Мълвата за уникалната находка много скоро се разпространила из цялото селище. Местните поискали да видят тези скелети на свръхчовеци. Те предполагали, че останките са от войници, живели преди много векове на Земята.
Имало е версия, че тези скелети са от индиански войници, които са обитавали тези места. Но огромният размер на черепа, както и дължината на костите на краката са разсеяли тази теория.
Повече от 150 гигантски скелета са били ексхумирани и изследвани, а втората пещера, която се показала в дъното на първата, разкрила още по-щедри находки.
Учените, проучвали и анализирали костите на тези гигантски човекообразни същества, предполагат, че тези скелети са принадлежали на великани или Атланти, обитавали Земята преди стотици векове.
Гигантите са съществували
В интерес на истината и в Библията пише, че са живели гиганти, но не се знае дали става въпрос за чак толкова голяма височина. Според един източник на пророк на адвентистите от нашето време Елън Уайт, височината на първите хора е била до 4 метра. По времето на цар Давид е живял гигантът Голиат, който според описанието е бил висок 3 метра.
Имало е и други подобни на него, но за доста по-голяма височина е под съмнение дали не е някаква измама с техниката, за привличане на вниманието на обществеността. Но може и да е имало по изключение до няколко метра високи гиганти, които да са били мутанти. Гигантът от Патагония с две глави е доказано истински и е бил висок 3,5 метра, следователно е имало и други.
Обикновено атеистите имат интерес да не се знае за гигантите, защото това им оборва теорията, а с потвърждаването на истините от Библията, човек се приближава повече до Бога и до Неговите обещания за вечния живот в бъдещия свят.
https://www.chudesa.net/misteriozen-ogromen-cherep-na-atlant-otkriha-v-pestera/
15 ЧУДЕСА НА БЪЛГАРИЯ БР.213
БЪЛГАРИЯ РАЯТ БР.121
ЧУДЕСАТА БР.212
СВЕТОВНИ ЗАГАДКИ БР.212
10 ЦИТАТА НА ВАНГА БР.212
БЛАГОВЕСТА КАРНОБАТЛОВА – ЕДНА БЪЛГАРСКА ТЕБАЛДИ БР.212
БЛАГОВЕСТА КАРНОБАТЛОВА Концерт по БНТ
Сред плеядата звездни лирички в българския оперен театър се откроява името на народната артистка Благовеста Карнобатлова- Добрева. Тя притежаваше рядко красив и съвършено школуван лиричен сопран и определено може да се каже, че бе певица от класата на прочутата италианка Рената Тебалди. В своите роли – от 60-те до 80-те години, особено във вокално отношение, тя беше просто съвършена, ненадмината.
Родена е на 24 януари 1936, под знака на духовния Водолей в морската ни столица Варна, дала много певци и инструменталисти на музикална България. Произхожда от бедно семейство. Детството и ученическите години минават в труд, учение и лишения. Но съдбата й е щастлива. Още като дете откриват гласа й попада под грижите на незабравимия Събчо Събев, тогава директор на Варненската опера, която я привлича в детския хор към трупата. Така влиза в прекрасния свят на операта и решава да стане певица. В Музикалната гимназия „Добри Христов” – също има късмет, влиза в класа на една голяма педагожка, виенската възпитаничка Вяра Здравева, която й дава добра основа. В Консерваторията я поема проф. Илия Йосифов, също виенски възпитаник, който поставя отлично гласа й, насочва я и към камерното музициране. След като се дипломира постъпва във Варненската опера, основана от знаменития Петър Райчев.
През 1962 година печели второ място на Международния студентски фестивал в Хелзинки, а година по-късно — второ място и сребърен медал на Международния конкурс за млади певци в София. Специализира в Милано през 1965-66 година при прочутата Мерседес Лиопард. Продължава да пее на варненска сцена до 1966 година, когато бива приета в състава на първата ни оперна сцена, където преминава по-голямата част от певческата ѝ кариера.
Много са ролите на Благовеста Карнобатлова от българския, славянския и западния репертоар. В разговори и интервюта тя споделя, че сред тях може да отдели четири като най- обичани и добре изградени: Мими от „Бохеми”, Татяна от „Евгений Онегин”, Маргарита от „Фауст” и преди всичко Виолета Валери от „Травиата”. Но към тях могат да се прибавят още: Лиу от „Турандот”, Лейла от „Ловци на бисери”, Памина от „Вълшебната флейта”, Микаела от „Кармен”. В тях тя просто бе ненадмината. Пишещият тези редове имаше възможност да я чуе и види в тези роли. Съжалявам, че не познавам творчеството й на варненска сцена, оценено твърде високо от критиката и особено участията й в „Годеж в манастира”, „Албена”, „Така правят всички”, Риголето”, „Дон Жуан”.
За Благовеста Карнобатлова просто нямаше тайни в пеенето. Лекотата, с която преодоляваше проблемите на всяка от тези партии бе наистина завидна. Гласът й бе напълно изравнен във всички регистри, с красив, запомнящ се тембър. Нейната емисия беше невероятно красива и съвършена. Една първокласна белкантова певица с възможности и за по- виртуозни в техническо отношение роли. С не по- малък успех се изявяваше години наред и на концертния подиум. В богатия й песенен репертоар влиза музика от различни стилове и епохи, от предкласиката до съвременността. Тя изпълняваше с голяма любов и песните на българските композитори, като бе и първа, вдъхновена изпълнителка на немалко техни нови опуси.
Още като солистка на Операта – през 197 година тя започна да преподава на младите в Музикалната академия. Отначало беше асистент на своя професор, Илия Йосифов, а по- късно самата тя защити блестящо това научно звание. Подготви редица първокласни певци, сред които бих споменал: Арсени Арсов, Людмила Хаджиева, Петя Иванова и още: Мартин Цонев, Любомир Виденов, Илина Михайлова, които се утвърдиха у нас и на редица чужди сцени.
През успешната си кариера тя обиколи Европа, а също и други краища на света, беше член на журитата на авторитетни международни конкурси като: „ Чайковски”/ Москва/, „Роберт Шуман”/ Цвикау/, „Мария Калас”/ Атина/.
Радио София и „Балкантон” съхраниха нейния прекрасен глас в документални и студийни записи, които дават отлична представа за голямото майсторство на тази забележителна българска певица, чието име, без съмнение, ще остане в аналите на българската опера. Да й пожелаем здраве и дълъг живот.
Мими в „Бохеми”
https://www.operasofia.bg/novini/item/5756-blagovesta-karnobatlova-edna-balgarska-tebaldi
https://www.operasofia.bg/novini/item/5756-blagovesta-karnobatlova-edna-balgarska-tebaldi