В света на изобразителното изкуство едва ли има художник с по-завладяваща биография от тази на италианския гений Микеланджело Меризи да Караваджо. Той има репутацията на най-размирния и избухлив човек в историята на изкуството. Художникът успява да наелектризира артистичните среди както със своите неконвенционални картини, така и с бурния си живот, изпълнен със свади и скандали.

Микеланджело Меризи (или Америги) да Караваджо, наречен по името на град Караваджо е роден на 29 септември 1571 година в Милано. Художникът се обучава в града под ръководството на Симеоне Петерцано, който пък е учил при Тициан. В края на XVI век се мести в столицата Рим, където по това време се строят много нови църкви и дворци и има остра нужда от художници, които да ги изпишат.

Караваджо предизвиква истински фурор през 1600 година, когато представя „Мъченичеството на свети Матей“ и „Призоваването на свети Матей“ – първите му публични поръчки. От този момент насетне никога не му липсват поръчки, но художникът трудно понася славата – заради буйния си нрав той има непрекъснати проблеми с правосъдието. Най-големият от тях е убийството на човек при сбиване, заради което папата му издава смъртна присъда. Караваджо бяга от Рим в Неапол, след това в Малта и Сицилия.

През лятото на 1610 г., Караваджо поема към Рим, с надеждата, че ще успее да измоли опрощение от папата, но по пътя умира. Фактите около смъртта му са спорни. Според някой сведения той е умрял от треска, но според други е бил убит. По ирония на съдбата няколко дни след смъртта му пристига известие за помилването му.

Микеланджело Меризи да Караваджо остава неоценен от съвременниците си, но записва името си в списъка на най-великите художници в света.

10. Призоваването на Св. Матей

Шедьовърът на Караваджо пресъздава библейската сцена, в която Исус Христос срещнал Матей на брега на Тивериадското езеро, там, където се събирали данъците и го призовал да върви след него. Матей последвал Исус и станал един от неговите дванадесет ученици. Картината краси олтара на параклиса Контарели в църквата на френската конгрегация „Сан Луиджи дей Франчези“ в Рим. То е едно от трите платна на Караваджо в параклиса, изцяло посветен на свети Матей. Другите две са „Мъченичеството на свети Матей“ и „Вдъхновението на свети Матей“.

9. Тома Неверни

Още една библейска тема в картините на Караваджо. Според Евангелие от Йоан, Тома пропуска едно от появяванията на Христос пред апостолите след неговото възкресение и отказва да приеме чудото, докато не докосне раните му, за да се убеди. Седмица по-късно Христос се появява и кара Тома да го докосне с думите: „Блажени са тези, които не са видели, но въпреки това повярваха“. Картината е рисувана около 1601-1602 година и в момента се съхранява в картинната галерия Сансуси в Потсдам, Германия.

8. Младият Бакхус, болен

Картината е рисувана през 1593 година, когато Караваджо е едва 20-годишен. Предполага се, че зад ликът на младия, прегърбен и подпийнал мъж се крие образът на самия автор от времето, когато художникът бил болен от малария. “Болният Бакхус” е изобразен с грозде в ръка, погледът му не фиксира зрителя, а е зареян в празното, загатвайки за отчаяната си умора от болестта. Въпреки че на картината не се вижда вино, гроздето в ръцете и лозовият венец на главата му недвусмислено подсказват смисъла.

7. Бакхус

Бакхус е римският еквивалент на Дионис – гръцкия бог на виното и лудостта. Тук той донякъде подходящо е изобразен от Караваджо като италиански тийнейджър от XVII век. Зачервени бузи, изписани вежди, сладострастни пухкави устни. От платното ни гледа не римски бог, а бохем от XVII век. Разхайтен, развратен и разглезен младеж. Нито богат, нито беден гражданин, на който нищо плътско не му е чуждо. При реставрация на картината експертите с изненада откриват, че виното в гарафата, отразява образа на самия художник.

6. Гадателката

За разлика от повечето художествени произведения от този период, „Гадателката“ не пресъздава сцена от Библията или гръцко-римската митология. Картината пресъздава момент от обикновения живот – нещо характерно за художниците от Северна Европа, но не и в Италия. Платното изобразява богат мъж, който наивно се доверява на млада циганка- гледачка на ръка. Работата е пример за склонността на художника да черпи вдъхновението си от природата и ежедневните събития, а не от произведенията на вече доказалите се майстори на четката.

5. Кошница с плодове

С платното от края на XVI век Караваждо популяризира натюрморта като художествен жанр. „Кошница с плодове“ е пример за изключителната точност при предаване на детайлите, с които се отличават творбите на Караваджо. Кошницата е изобразена от художника на нивото на очите и излиза извън ръба на масата, придавайки усещането, че всеки момент ще падне в скута на зрителя. Критиците от години водят спорове за смисъла на червената презряла ябълка в кошницата, но е възможно художникът просто да е нарисувал това, което е имал под ръка.

4. Залавянето на Христос

„Залавянето на Христос“ е с размери 134 на 172,5 см и се смята, че е рисувана в периода 1598-1599 г. На нея са изобразени Исус Христос и Юда в момента на предателската целувка, заобиколени от ученици на месията и римски войници. Интересно е да се отбележи, че Юда е изобразен с плешивина, наподобяваща кардиналска шапчица и недоразвити пръсти на лявата си ръка Творбата е известна също с наименованието „Целувката на Юда“. Картината се оценява на няколко десетки милиона долара.

3. Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител

Картината е определяна като „една от най-важните в западната живопис“. Произведението е рисувано около 1610 година и се намира в параклиса към катедралата „Свети Йоан Кръстител“ в столицата на Малта, Валета. Платното улавя момента, в който палачът поставя главата на свети Йоан Кръстител на подноса, държан от принцеса Саломе. Композицията е с внушителни размери – 361 × 520 см и е единствената творба, подписана от художника.

2. Давид с главата на Голиат

Неприятностите са неизменна част от живота на Караваджо. В Неапол художникът е преследван за убийство. За главата му е обявена награда – жив или мъртъв. Ето защо той прави това, което върши най-добре: рисува. „Давид, държащ главата на Голиат“ е автопортрет. Но художникът избра ролята на злодея от картината. Вероятно авторът се е надявал, че предлагайки главата си в платното, ще се спаси в истинския живот. Картината е рисувана в периода 1609-1610 година.

1. Медуза

Караваджо рисува две версии на „Медуза“, първата през 1596 година, а втората около 1597 г.. Първата версия, известна и като Муртула по името на поета, който писал за нея, е подписана от Караваджо с името Michel A F, (Michel Angelo Fecit). Платното е в частна колекция, докато втората, по-известна версия се намира в галерия Уфици във Флоренция. Картината „Медуза“ е поръчана от кардинал Дел Монте, който поискал Караваджо да нарисува главата на Медуза върху церемониален щит, който по-късно е поднесен на Фердинад I ди Медичи, велик херцог на Тоскана.

https://www.10te.bg/art/10-te-naj-izvestni-kartini-na-karavadzho/

Има едни симпатични същества с малки телца, четири рогца и компактна къщичка, която е навсякъде с тях. Това са охлювите. Макар и бавни, те са доста упорити и почти винаги достигат целта си. Представям ви 10 фактa за охлювите, които ще ви изумят, удивят, а и със сигурност ще ви накарат да гледате на тях с други очи.

1. Охлювът е едно от най-древните животни. Има свидетелства, че охлюви са съществували още преди 600 милиона години. Първоначално охлювите ca oбитaвaли мopeтo, нo мнoгo oт тяx ca пpeминaли ĸъм живoт в пpяcнa вoдa и нa cyшa. Те са единствената група от мекотелите, представители от която са преминали към сухоземен начин на живот. Техни представители населяват океаните, моретата, реките, езерата, блатата и сушата във всичките ѝ форми.

2. Охлювите имат синя кръв. Кръвта им съдържа вещество, известно като хемоцианин, който служи за пренасяне на кислорода до клетките. За разлика от хемоглобина, който дава червения цвят на кръвта на гръбначните, някои червеи и ларви на насекоми, хемоцианинът съдържа в молекулата си мед, а не желязо.

3. Охлювът се храни чрез рогова челюст и специален режещ устен апарат, наречен радула. Радулата наподобява ренде със 150 реда зъбчета, по 100 във всеки ред. Върховете на зъбчетата са насочени назад, радулата се движи напред-назад и така настъргва храната си. По време на хранене първите редици от зъби постепенно се изхабяват, след което падат и биват заменени от следващите. Зъбите са изградени от най-здравия биоминерал на земята – магнетитът.

4. Охлювите са еднополови или двуполови, но винаги образуват двойки.Съвокупляват се в продължение на 10 часа, след което снасят яйца. Двата охлюва не винаги снасят едновременно яйцата си, често се случва някой от двата да се съвокупли с още един екземпляр.
За да снесе яйцата си, охлювът издълбава дупка с дълбочина 5-8 см., в която ги полага и зарива с пръст. Излюпването на младите охлювчета става след 12-25 дни. Малките излизат на повърхността на земята, за да се нахранят. Теглото на един екземпляр е от 0.02 до 0.04 гр.

5. Черупката на охлювите е в различна степен застъпена при различните видове. Състои се от 3 пласта – периостракум, остракум и хипоостракум. Първият е от органично вещество, останалите – варовикови. Върхът на черупката се нарича апекс, а края – апертура. Черупките са турбоспирални или планиспирални, дясно и ляво завити. При някои черупките са с формата на калпаче. Вътрешните стени образуват стълбче с отвор – пъп. При някои черупката има и капаче. Черупката се образува още в ларвния стадий.
Здpaвинaтa нa чepyпĸитe зaвиcи oт ĸoличecтвoтo ĸaлций в xpaнaтa: ĸoлĸoтo пoвeчe гo yпoтpeбявaт, тoлĸoвa пo-нaдeждни са. Πoчти пpи вcичĸи видoвe чepyпĸaтa ce ycyĸвa нaдяcнo, пo пocoĸa нa чacoвниĸoвaтa cтpeлĸa. Ho пoняĸoга имa и чepyпĸи, завити наляво. Цветът на черупката на охлюва зависи от цвета на почвата и състава на храната. Ако черупката на охлюва е счупена, той може да я поправи. Черупката не се сменя. 

6. Oxлювитe живeят cpeднo oĸoлo 15 гoдини. Има и видове, които достигат до 25 години. Пo вpeмe нa блaгoпpиятни ycлoвия мoгaт дa пpeĸapaт в cън от пoлoвин гoдинa до осем месеца. C нacтъпвaнe нa cтyдa охлювите издълбават дубки в земята, където може да се поддържа температура 7-9 градуса. След като затворят дупките добре, охлювите се прибират на дъното, като се настаняват с отвора на черупката си нагоре. Bxoдът ce зaĸpивa cъc cлyз, ĸoятo c вpeмeтo ce втвъpдявa и става еластична. Нарича се зимно покривало на черупковия отвор.
При много студено време и при изчерпване на хранителния резерв, охлювът се оттегля още по-навътре и прави още прегради. Така се образуват въздушни камери, играещи ролята на изолатор. Πpoдължитeлнocттa нa cъня e дo нacтъпвaнeтo нa пpoлeттa. Πo тoзи нaчин oxлювитe мoгaт дa издъpжaт нa cилeн cтyд и жeгa. C нacтъпвaнe нa тoплoтo вpeмe те ce пpoбyждaт и жaднo нaпaдaт xpaнaтa.

7. Охлювът има на главата си два чифта нежни пипала с по едно миниатюрно око на върха. Зрението на охлюва е слабо – той различава само светлината, но двете по-къси пипалца му служат като органи на вкуса, обонянието и осезанието, чрез които намира храната си. Cлyxът им oтcъcтвa нaпълнo. He ca cпocoбни дa издaвaт звyци. Bзaимoдeйcтвaт пoмeждy cи чpeз дoĸocвaнe.

8. Максималната скорост, с която се движат е 55 м/ч. Имат наистина странна траектория и мъчно може да ги накарате да се движат по права линия. Охлювите могат да се движат дори и с главата надолу. Причината е в слузта, която им помага за образуването на вакуум и не им позволява да падат.
Охлювът оцелява независимо през каква повърхност се движи. Ако кожата му се нарани, тя се възстановява много бързо. Може напълно да направи отново черупката си цяла, като използва собствената си слуз.

9. Мудната животинка била символ на вечността за древните египтяни, а още Хипократ съветвал кожни възпаления да се лекуват с охлюви. Охлювената слуз ускорява клетъчната регенерация, заздравява рани и белези, глади бръчки, защитава и овлажнява кожата. Секретът съдържа ценни биологично активни вещества – алантоин, колаген, протеини, еластин, витамини, естествени антибиотици и гликолова киселина.

10. Българските охлюви имат уникален щам бактерия, която оказва полезно влияние върху човешкия организъм. Те имат благотворен ефект върху храносмилателната система на човека заради антитуморния ефект на дебелото черво. Млечната бактерия, открита само в нашите охлюви, стимулира имунната функция, намалява токсичните метаболити в тънките черва, асимилира холестерола от бактериалните клетки. Благоприятната и все още чиста природа на България е най-доброто обяснение на резултатите от проучванията на българските охлюви.

https://www.10te.bg/lyubopitno/10-lyubopitni-fakta-za-ohlyuvite/

Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата в Слънчевата система. Юпитер и другите газови гиганти в Слънчевата система – Сатурн, Уран и Нептун, са известни още като юпитероподобни планети или планети-гиганти.

Планетата е известна на човечеството още от древни времена и присъства във вярванията и митологиите на много култури. Тя носи името на римския бог Юпитер. В гръцката митология това е главният бог, гръмовержецът Зевс. Затова астрономическият символ е стилизирано изображение на светкавица.

Ето още 10 любопитни факта за тази планета-гигант.

1. Юпитер има най-краткия ден от всички планети в Слънчевата система.Планетата прави пълно завъртане около оста си за 9 часа и 55 минути. Заради бързото си въртене, формата на Юпитер е видимо сплескана.

2. „Голямото червено петно“ е мощна буря, която вилнее на Юпитер поне от 150 години. Бурята е толкова голяма, че в нея се побира два пъти размера на Земята. Според последните научни открития червеният цвят на бурята се дължи на непрекъснатата „бомбардировка“ от космически лъчи и изработваните от тях серни съединения.

Южният полюс на Юпитер, заснет от сондата „Джуно“

3. Планетата има 67 известни спътника. Първите 4 от тях са открити през 1610 година от Галилео Галилей. Сред тях е и Ганимед – най-голямата луна на Юпитер, с размер по-голям от този на планетата Меркурий.

4. Юпитер има система от пръстени, познати като Пръстените на Юпитер. Те са тънки и са съставени предимно от прахови частици.

Облаците на Юпитер в близък план, заснети от космическия апарат „Джуно“

5. Магнитното поле на Юпитер е огромно. То обхваща почти 6.4 милиона км във всички посоки, а силата му е между 20 и 30 пъти по голяма от тази на Земята.

6. Според учените, температурата в близост до ядрото на Юпитер може да е около 24 000 градуса, по-горещо от повърхността на Слънцето.

Четирите галилееви луни на Юпитер: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Снимка: NASA

7. Юпитер е най-тежката планета в Слънчевата система. Нейната маса е 318 пъти по-голяма от тази на Земята. Въпреки това, нейната плътност е относително малка. Ако беше 80 пъти по-масивна, Юпитер щеше да бъде звезда, вместо планета.

8. Този газов гигант е съставен предимно от водород и хелий, затова и повърхността на Юпитер не е твърда.

Юпитер, заснет от космическия апарат „Вояджър“ 1

9. Силата на гравитацията на повърхността на Юпитер е около 2.4 пъти по-голяма от тази на Земята. Тяло, което тежи 100 кг на Земята, на Юпитер ще тежи 240 кг.

10. Според последните научни теории, Юпитер е станал най-голямата планета в Слънчевата система, след като погълнал огромна своя посестрима, скалиста планета, десетократно по-голяма от Земята.

https://www.10te.bg/lyubopitno/10-lyubopitni-fakta-za-yupiter/

„Народ, който не поддържа традициите си, е обречен на забвение!“

Всеки от нас обича да пътува, да вижда нови места, недокоснати, или твърде докосвани, застроявани и комерсиализирани. Тенденцията несъмнено показва, че забравените места не са предпочитана дестинация за никого. А има местенца, които са замръзнали във времето, останали точно такива, каквито са били преди стотици години.

Ще се върнем на село, където животът тече много, много по-бавно. Където имаш време за всичко, имаш време за себе си, имаш време за близките, приятелите, роднините си. Имаш цялото време на света да правиш нещата, за които хората от големия град или не са чували или отдавна са заровили в двора на бързото и натоварено ежедневие. На село ти остават минутки да дишаш, да усещаш по-силно всяко събитие, да оценяваш нещата, които ти се случват. Защото има време да ти се случат.

Ще се върнем при бабите, които остават единствените пазители на българските традиции. В дни, в които на тях се гледа като на безкрайно екзотични създания, останали да живеят по онези български села, отдавна забравени и затрупани от големите градове.

Докато все още има хора, които съумяват да пазят, помнят и живеят с фолклорното ни богатство, само можем да черпим от мъдростта им и да учим откъде е произлязло и как се е развило ежедневието ни. Ще ви запознаем с 10 толкова стари български традиции, че информацията за повечето от тях фигурира единствено в главите на хората, предци на онези отдавна минали времена.

1. Хумористичният обичай „мъжка сватба“

Един обичай, който с намигване подсказва на старите ергени, че им е време да се задомят. Той се провежда само през високосна година и е по-разпространен в селата около Търновския регион. „Мъжката сватба“ се провежда по същия начин като стандартната народна сватба, но всички женски персонажи се изпълняват от мъже.

В деня на сватбата, рано сутрин се извършват ритуалите „бръснене на зетя“ и „прощаване на зетя“ с родителите му, всичко това под съпровод на акордеон, кларинет или кавал. След това се насочват към дома на кръстника, където „булката“ (в тази роля – мъж) се покланя пред кръстника си, приема почерпки от вино, ракия и сладки, шаферът носи декоративен петел, гердан от пуканки и люти чушки. Кръстникът носи байряк с пешкир, а на върха на кола варосан чимшир набоден на голяма глава лук. Сватбата се отправя към центъра на селото, където поп и клисар извършват венчавката.

2. Ладуване

Ако в наши дни това дали и за кого ще се омъжи една жена е само плод на догадки, в миналото сме имали цял обичай посветен на тази дейност. Младите, неомъжени жени се обръщат към Лада (богинята на любовта и семейния живот) с въпроси към нея дали ще се омъжат и по-важно, за кого. В деня на празника момите носят в бял котел вода, наричана мълчана, василиевска или цветна, събират се в обща къща и всяка от тях оставя в котела свой личен накит или китка, на която е закачен пръстен.

На сутринта една от момите или малко момиче, облечено в булчинска рокля, вади накитите, а останалите пеят песни, с които предричат сватба, щастие и благоденствие. Вярва се, че ако някоя девойка сънува определен момък, той ще е бъдещия и жених.

3. Бялото и червеното, но не като мартенички, а в сватбата

Бялото и червеното са били основни цветове в сватбеното облекло. Бялото – символ на женското начало, чистотата и девствеността, а червеното – мъжкото начало, огънят и плодородието. Черното се появява чак през 18-ти век, като става символ на траура.

Много интересен обичай, който вече не се изпълнява, е стигането до къщата на булката. Сватбарите минават по път, по който задължително няма да се върнат след това, за да не овдовее булката и не се върне при родителите си. При пристигането пред дома на булката, те намират дворната врата затворена, а младоженецът трябва да се пребори с брата на невестата, за да стигне до бъдещата си съпруга.

4. Първата брачна нощ

Всеки, който е чел разказа „Дервишово семе“ на Николай Хайтов, е запознат с тази стара българска традиция. Подредеността на битието и строгостта са били част от живота на всички, живели в онова време. Описван и като срамен, това е обичай, задължителен за всяка бъдеща булка. В първата брачна нощ на младоженците, тя е длъжна да докаже девствеността си като покаже бялата риза изцапана с кръв. При положителен резултат, веселбата става нечувана, започва „пъстро хоро“ и се пие „шарена“ ракия.

5. Миша сватба

Този обред може да се категоризира като един от най-странните в България. Изпълнявал се е само в някои нейни части и цели предпазването на храната и дрехите от гризачи. Изпълнява се по следния начин: две жени, задължително с еднакви имена улавят една мъжка и една женска мишка и ги определят като младоженци. Поставят ги в кошница, завързват ги една за друга и някои от свидетелите на „сватбата“ стават кумове, девери и зълви. Цялото село се събира на събитието и под съпровода на сватбарска музика изнасят младоженците извън границите на селото като така се вярва, че те ще бъдат последвани и от всички останали домашни и полски мишки.

6. Строеж на нова къща

Един от обичаите запазени до 50-те, 60-те години на миналия век е свързан със строителството на нов дом. В деня, в който е определен за започване на строежа, над основите на дома, където се предполага, че ще бъде прага, се коли кокошка или агне. Кръвта на кокошката попива в пръстта, а ако животното е агне, главата му се заравя в земята. Вярва се, че ако не се изпълни този обичай, къщата няма да преуспее. Животното играе роля на курбан, който се принася в жертва на злите сили. Ако не бъде принесено в жертва животно, първият човек пристъпил прага на къщата, ще умре.

7. Опазване на новороденото и майката

В миналото, непосредствено след раждането на дете се е месила „богородична питка“, която се е разделяла на три части. Една част за Богородица, една за родилката и трета за цялото семейство.

До 40-тия ден след раждането, родилката е била смятана за нечиста. За да се избави от смърт, до леглото и са били поставяни метла, лук, ръжен, сърп и брадва. В стаята, където спи се кади с тамян. Обичаят изисква новороденото да се храни, докато акушерката държи над главата му сито с хляб и чесън.

В следващите три дни се меси втора питка, тогава се канят роднини и съседи като всеки от тях носи подаръци. В тази трета нощ „орисници“ предопределят и съдбата на детето, нагостяват се с богата трапеза, накити и кърпи.

8. Гонене на змей

Този обичай е разпространен главно в Западна и Северозападна България и централните части на Стара планина. Изпълнява се при продължително засушаване и до него се прибягва, когато стандартните обичаи Пеперуда и Герман не дават резултат. Докато другите два обичая се свързват със същество, властващо над дъжда и дъждовните облаци, когато те не помогнат, тук вината за засушаването е прехвърлена върху змей.

Участниците в прогонването са млади, задължително силни физически мъже, които са неизвестни за жителите на селото. Вярва се, че ако някой разбере кои са те, змеят няма да бъде прогонен. В полунощ, групата от смели мъже, напълно голи, тръгват из селото въоръжени с дебели тояги, влизат във всяка една къща и двор и мушкат тоягите навсякъде, където се предполага, че може да се крие змеят.

Докато трае ритуалът, никой не трябва да издава никакъв звук, в противен случай го грози тежка болест. След цялата нощ, младите мъже се измиват в реката, обличат се и змеят се смята за изгонен.

Снимка: Wikipedia, Svetlina bov

9. Буенец или буенек

Това е момински празник, отбелязва се една седмица преди Великден и носи името си от танца, който се изпълнява на него – „буен“ танц (бързо хоро). Всички момичета се обличат в носии и тази, която играе най-добре се избира за буенец. Вечерта преди лазаруването се събират и спят в дома на буенеца, като всеки се стреми техния буенец да е най-добре и шарено облечен.

На сутринта групите тръгват из селото и в зависимост от това дали в домовете има ерген, мома или млада булка, се пее конкретна песен. Обхожда се цялото село, а след обяд всички групи се събират на мегдана, където става надиграването и определянето на най-добрия буенец. Обявяват я за кумица и всички останали ѝ целуват ръката.

10. Преданието за вграждане

Много преди жертвата да бъде животно, ролята на дух-покровител е изпълнявана от човек. Според поверието, за да бъдат един мост или сграда здрави, в основите им се зазижда или жив човек или много по-късно неговата сянка. Изпълнението на самия обичай било особено жестоко и първобитно. При строеж, майсторите оставяли част от съоръжението незазидано и при удобен момент (при преминаване на някого случайно) го блъскали и зазидвали жив. Този обичай е претворен от П.Р.Славейков в баладата „Изворът на белоногата“, описващ действието на моста между Хабибчево и Харманли.

https://www.10te.bg/obshtestvo/10-pozabraveni-balgarski-traditsii-i-obichai/

Вероятно на мнозина тези церемонии ще се сторят изключително странни, плашещи, дори нереални. Но те наистина съществуват. И се практикуват от столетия по света.

Смразяващите кръвта обреди ще ви изненадат – от самобичуване до канибализъм и танц с мъртви тела. Tе са толкова откачени, че спокойно могат да вдъхновят цяла поредица филми на ужасите. Ето ги.

10. Смъртен ритуал

В тропическата джунгла на Амазонка хората от племето Яномамо имат традиция да кремират своите починали близки. Пепелта добавят към бананова каша, която изяждат. Според тях смъртта е неестествен процес, затова изпълняват този ритуал, с който вярват, че душите на техните близки продължат да живеят с тях.

9. Пробождане

На тайландския остров Пукет всяка година се провежда Вегетариански фестивал, който е меко казано шокиращ. По време на церемонията участниците пробиват бузите си с копия, ножове и куки. Те вярват, че изпадайки в транс, духовете ще защитават телата им от тъмните сили и ще им донесат късмет.

8. Танц с мъртвите

Фамадихана е ритуална церемония за почитане на мъртъвците, която жителите на остров Мадагаскар извършват от векове. По време на ужасяващия ритуал покойниците се изваждат от гробовете, сменя се платното, с което са увити, хващат им ръцете и танцуват с тях. Накрая ги връщат обратно в гробовете. Според местните поверия човек преминава в отвъдния свят, само когато тялото му се разложи напълно, а дотогава той трябва периодично да бъде „раздрусван“, общувайки с роднини и близки.

7. Ходене по жарава

Традицията на ходене по горяща жарава, известна по нашите ширини като нестинарство, е древен обичай в България и Гърция. Подобен ритуал обаче съществува и в Малайзия. Церемонията там е посветена на деветте основни божества-императори и включва пречистване, чрез ходене по горещи въглени. Местните смятат, че духът на огъня плаши злите сили и има свойството да лекува редица заболявания.

6. Небесно погребение

Тибетските монаси вярват в кръговрата на прераждането на човешката душа, затова те не виждат смисъл в традиционното погребение на тялото на починалия. Душата, според тях, не е свързана с физическата си обвивка – тялото. Така че, след смъртта на човек, специален служител реже тялото му на малки парчета, с които храни лешоядите в планината.

5. Вуду магия

Африканският ритуал за връзка с мъртвите е разпространен в западната част на континента. Смята се, че по време на този ритуал, духът на починалия се вселява в човек, след което обсебеният губи съзнание. В това състояние той остава в продължение на три дни, докато душата на починалия му прародител го напусне. Според вуду съществува свещен кръговрат между живите и мъртвите. Затова мъртъвците трябва да се погребват или изгарят с почит.

4. Скокове за мъжественост

Тези ритуални скокове се извършват на остров Петдесетница в Тихия океан. Всяка година местните строят платформа върху най-високото дърво в околността или изграждат високи кули от бамбукови стъбла. От тях младите островитяни извършват главозамайващ скок с привързани към краката си тънки въжета. Като мярка за смелостта на младия човек се смята височината, от която скача и разстоянието на което се намира от земята, когато увисне с главата надолу. При това задължително условие е докосването ѝ по време на скока. Така младежите доказват своята зрялост и правото да се наричат мъже. Скачането от платформата обаче често води до сериозни травми и дори смърт.

3. Самобичуване

Тази шокираща церемония се провежда ежегодно от мюсюлманите – шиити по време на свещения месец мухарам. Така те отдават почит към паметта на Хусейн ибн Али – първият шиитски мъченик и внук на пророка Мохамед. Участниците в ритуала се подлагат на масово самобичуване като за целта използват инструмент за мъчения от езическата епоха, наречен занджир. С него те нанасят безброй удари по телата си, без обаче да изпитват болка, тъй като са в състояние на религиозен транс.

2. Танц на Слънцето

Коренните жители на Америка винаги са имали силна връзка със земните сили. Комуникацията с духовете на Земята им дава възможност да благодарят на божествата за благата, които получават. Този странен ритуал е такъв. Той включва завързване за дървен стълб, символизиращ дървото на живота. В телата на завързаните индианци били забивани тънки пръчки. Някои от участниците успявали да се освободят от стълба сравнително бързо, но други оставали с часове, с кървящи тела, завързани за дървото.

1. Канибализъм

Сред най-шокиращите ритуали по света е този на индийската секта агхори.
Те вярват, че плътта и тялото са преходни и нямат тежест в този свят, затова обитават гробищата и местата за кремации – място на разложение и смърт. Необичайните им ритуали са свързани с ядене на човешка плът, мърша и дори фекалии, пиене от човешки черепи, включително на урина, медитация сред труповете, дъвчене на главите на живи животни, рисуване по телата с пепел от изгорени трупове – всичко това, в търсене на духовно просветление.

 https://www.10te.bg/obshtestvo/10-shokirashti-rituala-po-sveta-18/

 Смятам, че учителят трябва да бъде преди всичко човек. Той трябва да вдъхва доверие, да бъде съпричастен с вълненията и потребностите на своите ученици, но в същото време да бъде и взискателен. Постигането на този баланс е изключително трудно и изисква много усилия, търпение, постоянство. Съвременният учител трябва да бъде много добре подготвен, да бъде в крак с всички новости, но и да бъде обаятелна и чаровна личност, която да увлича учениците си, разкривайки им необятния свят на науката. От него се изисква самостоятелност, предприемчивост, творчество, отлични качества за общуване, адаптивност, организираност, аналитичност, способност за трзва преценка и постоянен стремеж към усъвършенстване. Той трябва да обича своята роля и да не може да си представи да работи нещо друго. Да има огромно търпение и да знае как с малки стъпки се върви по дългия път на знанието. Да покаже на децата кои са големите цели и как да ги постигнат. Да успее да ги убеди, че най-добрата инвестицията е образованието.

 В днешно време учителят трябва да бъде не само педагог, но и психолог, естет, изповедник. Според мен той трябва да носи и нещо от възрожденския учител. Тази професия изисква отговорност и всеотдайност. Колкото и тривиално да звучи, учителството е призвание, не просто занаят. Истинският учител намира удовлетворение в постиженията на своите ученици, той е щастлив от това, което прави, виждайки всяка година реалните резултати от работата си. Аз съм от тези, които напълно съзнателно, а не по силата на обстоятелствата съм избрала тази професия, защото през моя ученически живот съм имала учители, които са оставили трайна диря в съзнанието ми. Искам да приличам в много отношения на тях, но искам да бъда и себе си. Иска ми се и аз след време да бъда любимата учителка за поколения наред. Вярвам в силата, която образованието има, за да промени обществото ни към по-добро, а и ние все още пазим традициите си. Никой друг народ няма в празничния си календар ден на духовността, а ние отбелязваме два – Ден на славянската писменост и култура и Ден на народните будители. Посвещавайките се на тази професия, съзнавам огромната отговорност, която поемам. Тя е до някъде плашеща, но пък дава невероятно чувство за собствена значимост.

Автор: София Димитрова – учител

https://uchiteli.bg/interesting/kakvo-e-za-men-da-si-uchitel-prez-21-vek/565