Сладкиш с тиква

Продукти:

• 500 гр. тиква

• 2 ч.ч. мляко

• 1 яйце

• 3 с. л. захар

• 2 с. л. брашно 

Начин на приготвяне

Обелете и нарежете тиквата на малки парченца. Оваляйте ги в брашното и ги наредете в намазнена тава. Отделно смесете млякото, захарта и разбитото яйце и с тази смес залейте тиквата. Пече се на силна фурна.

Млечен крем

Продукти:

• 1 л прясно мляко

• 6 яйца

• 7 суп.л. захар

• 7 суп.л. брашно (или царевично нишесте)

• 1 пак. ванилия

• 50 г краве масло

Приготвяне:
Сложи млякото да заври. Разбий жълтъците със захарта. В 50 мл студено мляко прибави пресятото брашно. Добави жълтъците и брашното към заврялото мляко и разбърквай непрекъснато, докато кремът се сгъсти. Сложи кравето масло и овкуси с ванилията. По желание можеш да добавиш 1-2 суп. л. от любимото сладко на твоето дете.

Бисквитена торта с ябълки

Продукти:

• Обикновени бисквити – 400 г

• прясно мляко – 1 каф.ч.

• 4 ябълки

• смлени орехови ядки (по желание) – 1 каф. ч.

• канела – 1 ч.л.

За крема:

• 500 г изцедено кисело мляко

• пудра захар – 2 суп.л.

Приготвяне:

Смели или счукай на ситно бисквитите. Наръси ги с прясното мляко, за да омекнат.

Половината бисквити сложи плътно на дъното на форма за торта. Обелените и настъргани на ситно ябълки смеси с канелата и орехите. Полученият крем намажи върху блата, отгоре завърши с останалите бисквити.

Притискай леко всеки пласт от тортата. Остави я да престои около 10 ч. в хладилник и после внимателно я извади от формата.

Можеш да я покриеш с крем от разбита със захар сметана или да поръсиш с пудра захар, настъргани орехи, настърган бял шоколад.

от интернет

 подбра Мария Герасова

 Повечето хора поне веднъж в живота си са се запитвали: Какъв е всъщност Бог? При все че Бог е дал отговор на този въпрос, все още някои предпочитат да си създават собствени представи и да се осланят на фантазията си, вместо да прочетат в Библията какво е казал Бог за Себе Си. Такива хора обръщат наопаки едни от най-важните думи на Библията. Докато Бог казва: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“ (Битие 1:26), те заявяват: „Да създадем Бога по нашия образ, по наше подобие“, и така „разменят славата на нетленния Бог срещу подобие на образ на смъртен човек“. (Римляни 1:23) Всеки измислен от хората Бог е напълно безсилен, а понякога даже комичен. Колкото и да е умен един човек, той със земната си мъдрост никога не може да открие живия Бог. „…светът с мъдростта си не позна Бога…“ (1. Кор. 1:21) Ако Бог можеше да бъде намерен от човешки разум, Той би бил твърде малък, за да бъде Бог. Освен това, ако човешката мъдрост беше необходима, за да се намери Бога, то онези, които не са много интелигентни, щяха да го търсят по-трудно. А това не е така. Напротив, духовната мъдрост е достъпна за всеки, и то в еднаква степен и за изпадналата просякиня, и за университетския професор, тъй като тя не е резултат от някакво академично обучение. Тя е за всички, които са достатъчно смирени, за да разберат, че в търсенето си на Бога те са зависими от Неговата помощ. „Ако на някого 28 от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро.“ (Яков 1:5) Този вид мъдрост не е земна, а от небето, „която нито един от владетелите на този свят не е познал … А ние получихме не духа на света, а Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог ни е подарил.“ (1. Кор. 2:8,12) Библията не е някаква религиозна хипотеза. Тя е преди всичко автентичен разказ за това, как Бог се е открил на човека. И само Бог може да ви даде духовната мъдрост, от която се нуждаете, за да разберете кой е Той и какво би искал да направи във вашия живот. Ако го помолите за това, Той ще ви се разкрие чрез святото Си слово. По време на нашите пътешествия ние срещнахме на най-необичайни места дълбок духовен интерес и разбиране, и то у хора, от които никога не бихме очаквали това. Веднъж например срещнахме група африкански момчета в джунглите на Кения. Те се интересуваха само от разговори за вярата и искаха да научат повече за Бога. Жаркото слънце бързо изчезна зад хоризонта и настъпи краят на един дълъг, изпълнен с напрежение ден. Когато седнах да си почина на един камък край прашното шосе на Кения, чух шум в храстите. Обърнах се и видях как слаб лунен лъч се отразяваше в големите черни очи на едно десетгодишно африканско момче. Скоро то седна до мен на камъка. Бързо се сприятелихме. Другите момчета чуха гласовете ни и дойдоха отнякъде, за да разберат за какво говорим. Силно впечатление ми направиха техните познания за Библията. „Защо Бог не е разрешил на Мойсей да види лицето Му?“, запита ме моят млад приятел. Поразен от подобен въпрос, аз зададох на Джоел контравъпрос – дали може да си спомни молбата на Мойсей, преди Бог да му каже: „Ще Ме видиш изотзад, но лицето Ми няма да се види.“ (Изход 33:23) Той отговори отрицателно. 29 „Тогава ще ти припомня“, продължих аз. „Тогава Мойсей каза: Моля Те, покажи ми славата Си!“ (Изход 33:18) С други думи, Мойсей помолил Бога да му покаже какъв е в действителност. Бог обаче е знаел, че с тази молба Мойсей иска нещо невъзможно, понеже Неговото величие далеч надхвърля онова, което човек би могъл да обхване или да разбере. Неговото сияйно величие, святост и светлина са тъй унищожителни, че Бог предупреждава: „Не можеш да видиш лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.“ (Изход 33:20) Мойсей не е знаел колко непосилно би било да види Божията слава. Но тъй като Бог се открива и иска да привлече хората при себе си, той показал на Мойсей само толкова от Себе Си, колкото пророкът е можел да издържи. Ако Бог не бе постъпил така, Мойсей щеше да бъде изпепелен от Неговото величие. И въпреки че Бог скрил от него пълнотата на славата Си, пак, като преминавал покрай него, му осигурил и допълнителна защита в процепа на една скала. (Изход 33:22) Момчетата, които живееха на екватора, знаеха много добре, че не бива да гледат срещу ярката светлина на обедното слънце, без да пазят очите си. Известно им беше също, че в тъмна нощ светлината привлича пеперудите. Когато ги запитах какво става, когато пеперудите твърде много се приближат до източника на светлината, те в хор ми отговориха: „Загиват.“ Те съзнаваха опасността от излагането на прекалено силна светлина. Опитах се да намеря още един пример, който би могъл да онагледи отговора на техния въпрос. Моите малки приятели бяха виждали пелените, с които любещата и грижлива майка повива бебето си. Тогава им разказах и за пелените, с които Бог е повил земята. (Йов 38:9) (Учените говорят за озонов слой. Тази чувствителна обвивка от алотропен кислород филтрира вредните ултравиолетови слънчеви лъчи. Естествено, без слънцето на плане- 30 тата Земя не би бил възможен никакъв живот. Божията грижа обаче ни пази от прекалената доза слънчева енергия и от нейните канцерогенни последици.) Децата много се заинтересуваха от Божиите пелени, когато аз с прости думи се опитах да им обясня, че те ни защитават от опасни изгаряния. Не знам дали разбраха всичко, което им разправих, но малките им сърца реагираха с радост на Божията любов и величие и след това ние прекарахме прекрасно и ценно за всички нас време в обща молитва. Очевидно те от собствен опит познаваха грижата, която бе почувствал Мойсей, търсейки Бога. За да разберем по-добре Неговата същност, Бог ни е казал Своите имена. В Библията имената винаги се смятат за нещо важно, тъй като изразяват характерни черти на тези, които ги носят. Всяко име, което се употребява, за да се назове Бог, има някакво специално значение и показва някаква неповторима страна на Божествената Му личност. В Стария Завет Бог се нарича предимно с три имена: Яхве (Йехова), Елохим и Адонай. Всяко от тях има свой особен смисъл. Първото име, което се употребява, е Елохим. То се споменава повече от две хиляди пъти. Макар че името Яхве по значение стои над всички, очевидно Елохим има стойност, която Бог не иска да пропускаме. Каква е тя? В нашия език множественото число се употребява, когато говорим за повече от едно лице или предмет. Единствено число употребяваме, когато се отнася за един човек. Еврейският език в смислово отношение е по-прецизен, понеже в него може да се използва двойствено число – когато става дума за двама – и множествено число, когато говорим за повече от двама. Разликата между двойствено и множествено число (между „две“ и „три“ или повече) е от голямо значение за това първо име Елохим, употребено в Библията като име на Бога. 31 Елохим не е нито единствено, нито двойствено число. Познавачите на еврейския език ни казват, че то е множествено число – т.е. за повече от двама. Елохим обаче е сложна дума и се състои от други имена. Едната съставна част на Елохим е Ел, която има същия корен като арабската дума „аллах“. Ел безспорно е единствено число и с това се подчертава друго нещо, което Библията казва за Бога: „Слушай, Израилю! ГОСПОД е нашият Бог; ГОСПОД е един.“ (Второзак. 6:4) Така в първия стих на Библията, в който Бог се открива на човека, ние се запознаваме с Божията концепция за трима в един и един в трима. „В начало Бог (Елохим) създаде небесата и земята.“ (Битие 1:1) Това единство на трима понякога се нарича и Троица или Триединство. След това първо загатване за Триединството на Бога малко по-надолу стигаме до разказа за сътворението на човека. Тук концепцията за Триединството на Бога е съвсем ясно изразена и подсилена. И Бог каза: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“ (Битие 1:26) „Ние“ безусловно означава множествено число. Но още в следващото изречение се казва: „ …мъж и жена ги създаде“. (Битие 1:27) „Създаде“ ясно се отнася за едно лице. Четем за „един“ и „повече от един“, като и двата израза се отнасят до Бога, който вече е назован Елохим. Земната мъдрост е безсилна да разбере такъв Бог. Затова „ние получихме… Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог ни е подарил.“ (1. Кор. 2:12) След това първо указание какъв е Бог в действителност, Той постепенно ни разкрива все повече и повече от Своето тайнствено Триединство и вечното Си величие. Цялостното разбиране на този аспект на Бога – „трима в един“ и „един в трима“, по-късно ще ви помогне повече да цените измерението на Божията любов. За да ви улесни по-добре да схванете величието на Неговата любов, в Библията Бог се разкрива постепенно. 32 Там Той ни се представя като Бог Отец, който същевременно е Бог Син и Свети Дух. И въпреки това Той ни се явява като един Бог, който е вечен. Нашият човешки разум може да прави само повърхностни догадки за такава концепция. И тъй като за човека е невъзможно да се извиси и да намери живия Бог, Сам Той е направил първата стъпка и е позволил на човека да Го познае. Пълното откровение на Божественото величие, светлина и святост е трябвало да остане скрито от очите на Мойсей. Но в личността на Бога Син Елохим е позволил на човека да види Неговата същност толкова, колкото може да разбере и понесе „Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос.“ (2. Кор. 4:6) Забележете, че това е имал предвид Йоан като апостол и свидетел на Умрелия и Възкръсналия, когато е писал: ,,…и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца“. (Йоан 1:14) По-късно Йоан пише за своята съвсем лична среща с Бога, която е издържал, и могъл да ни разкаже само защото Бог му се е явил не пряко, а в човешки образ в лицето на Иисус! Той обаче не оставя никакво съмнение, че това е била среща с Бога на вечността. Тази изключителна среща е можела да бъде чута, видяна и усетена. „Пиша ви за това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което гледахме и ръцете ни попипаха.“ (1. Йоаново 1:1) Този разказ на Йоан не е безлично богословие, а лично свидетелство за неговата среща с живия Бог. Може би ще запитате: „А какво общо има всичко това с мен?“ Йоан не се бави с отговора. „И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост.“ (1. Йоаново 1:4) И сега 33 вие държите в ръцете си тази книга, защото някой е поискал и вашата радост да бъде пълна. Подобна радост може да настъпи в живота ви само като последица от лично и истинско общуване с Бога. Както съобщава Йоан: „Това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас, а пък нашето общение е с Отца и неговия Син Иисус Христос. И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост.“ (1. Йоан 1:3,4) Както светлината ни привлича в тъмна нощ, така и сиянието на Божието величие пригегля хората. Ако искате да узнаете какъв е Бог всъщност, помолете го като Мойсей: „Покажи ми Славата Си!“ Няма да останете без отговор!

fот книгата на Ричард Бенет “Търсене на Бога”

“Каквото посее човек, такова ще получи”.(Галатияни 6: 7) Наистина, човек, който реши да пуши, да шофира безразсъдно или да пилее парите си, трябва да понесе дадени последствия за страданието, което може да причини сс действието си.

Ние можем да понасяме страдания и заради егоистични решения на някой другиго. Несъмнено, хората са отговорни  за най- големите жестокости – от зверствата на нацистите до злоупотребата с деца. Използвайки по неправилен нации свободната си воля, някой вземат решения, които причиняват страдания на другите.

Мария Герасова

Родителите са най-важните хора  в живота на едно дете.Връзката между родител и дете започва още от раждането и има много голямо значение за развитието му.Тя може да помогне на детето да остане това, което иска, но може да му причини и много болка, отчаяние, отчужденост, враждебност и да се отрази по трагичен начин на живота му. Малкото дете се оглежда в очите на родителите и така расте. Много важно е какво му показват тези очи-дали, че го харесват, приемат, обичат или че не е желано.

Ако родителите са грижовни, отзивчиви и обичат детето то детето расте спокойно и щастливо.Често родителите си задават въпроса -„Добри родители ли са?”- дали това което правят за децата си е най-доброто за тях, дали това ще им помогне, когато пораснат да бъдат успешни и щастливи хора, да имат по-добър живот от нас. Не винаги са сигурни че се справят успешно. Много хора мечтаят и планират още от детството си как ще станат родители. Всеки има спомен за малките момиченца който играят с кукли-хранят ги, повиват ги, обличат ги. И все пак кой или от къде се учим да бъдем родители? Много често повтаряме това което сме наблюдавали като модел от нашите родители. Харесваме или не техния модел ние също го следваме.

Когато попитали един от известните психолози от миналото кога започва възпитанието на едно дете, той отговорил: „Някъде двадесетина година преди зачеването му. Когато  неговите баби и дядовци  показват на бъдещите му родители какво означава да бъдеш родител”.

Част от уменията се овладяват и в процеса на общуване с децата. Когато се родят, те някак невидимо започват да ни подсказват какво да правим и ние в движение овладяваме умение за родителство. В живота на всеки родител  съществуват моменти, когато поведението на любимото дете отива в задънена улица. А може би самите възрастни използвайки крайни методи на възпитание, правят неща заради който после съжаляват. Не сме сами в грешките си, всички родители от време на  време грешим

 предоставя  Ивелина Петрова