Monthly Archives: юли 2018

ВЪЗПИТАВАЙТЕ ОТГОВОРНОСТ И САМОСТОЯТЕЛНОСТ БР.214

ОТГОВОРНОСТТА НЕ СЕ НАТРАПВА – ТЯ СЕ ПОДХРАНВА И НАПРАВЛЯВА

Чувството на отговорност е сложно и комплексно чувство, което се формира у детето в резултат на формирането на различни чувства и качества: дълг, любов, самостоятелност. То отразява ценностната система на семейството и на обществото.
Отговорността не може да се натрапва. Тя може да се подхранва и да се направлява. За да бъде отговорността градивна и положителна, тя трябва да се опира на положителните нравствени ценности в семейството или в обществото. Отговорността е тясно свързана с уважението към живота, със свободата, самостоятелността, инициативността и активността на личността.
Ако детето живее сред постоянни упреци и недоверие, то не може да се научи на отговорност. Не смятайте, че детето е отговорно, ако си е оправило леглото, ако си е подредило стаята, ако е изхвърлило боклука. То трябва да проявява отговорност и при вземането на решения и при начина на тяхното решаване. Това детето усвоява чрез подражанието.
Вие не бива да забравяте, че сте обект на постоянно наблюдение от страна на детето. Освен това не се задоволявайте само с преценка на външното подчинение или непокорство на вашето дете, нито само с демонстрацията на любов към него. Нещо повече – не обременявайте детето с прекомерната си любов. Давайте му възможност да бъде самостоятелно, да взима решения, да ги изпълнява и да носи отговорност за това. В противен случай вашата любов ще действа на детската душа като отрова – бавно, но сигурно.
Любовта към детето трябва да бъде действено чувство, което се изразява в уважение, последователна взискателност и умерена доброта. Не се страхувайте да бъдете строги и обективни, когато е необходимо. Взискателността не е тирания. Тя трябва да бъде разумна и доброжелателна. Взискателността не трябва да се смесва с опеката, която само сковава силите на детето.
ПРЕДОЗИРАНОТО ВНИМАНИЕ Е ВРЕДНО – ЛИПСАТА МУ Е ОПАСНА
Избягвайте да привиквате своето дете да получава наготово всичко, което пожелае. Това ще го направи потребител, който не умее да дарява радост на другите. Привиквайки да гледа на вас от позицията на потребител, вашето дете и в общност от връстници ще претендира само за права и няма да иска да изпълнява никакви задължения. То не е в състояние да поема каквито и да е отговорности. Такова дете не иска да прави нищо и от нищо не се интересува.
Прекомерното внимание към детето способства за формиране у него на чувство за изключителност. То надценява своите възможности. В същото време то става безпомощно, безволево и безотговорно.
Когато предугаждате всяко желание на своето дете и бързате да го задоволите, то вие го лишавате от възможността да тренира своята воля и умение да управлява своето поведение. Стремежът да създадете безоблачно детство за своята рожба често омаловажава перспективата на бъдещето.
Запомнете, че детето не може да бъде вечен потребител на радости, поднасяни от вас.Помислете за това, че рано или късно то ще излезе на своя самостоятелен път, където ще трябва да проявява воля, самодисциплина и отговорност за своите действия.
Старайте се още от ранно детство да формирате у детето разумни потребности. Това се постига като преценявате добре всяко негово искане и удовлетворявате най-належащите.
Покажете на детето чрез всички свои действия и поведение, че всички членове на семейството са равни. Така то ще разбере, че не е единствено на света и, че останалите също имат свои желания и потребности, с които трябва да се съобразява. По този начин вие ще формирате у детето чувство на отговорност и дълг пред близките още в предучилищна възраст.
Опитайте се да намерите път до сърцето му и да го спечелите на ваша страна. Това можете да постигнете като проявявате съчувствие и разбиране на неговите проблеми, като се научите да го изслушвате внимателно, като избягвате да употребявате оскърбления, заплахи, обвинения или заповеди.
Създайте условия за доброжелателно общуване и това ще ви сближи с детето. Освен това то ще го научи да проявява отговорност. Ако наред с това създадете благоприятни условия детето да практикува тези чувства и опит,  те ще се превърнат в елемент на детския характер. Поставяйте преднамерено детето в различни ситуации, изискващи от него да прави избор. Така то ще се научи самостоятелно да взима решения. Това го прави по-отговорно.
Поемането на отговорност е тясно свързано със самостоятелността, която трябва да се възпитава още от най-ранна възраст. Това може да се постигне като възлагате задачи, които детето да може да изпълнява само или с малко помощ при неъбходимост. Пряката помощ, „диктуването“ на действията само ще внуши на детето, че то е безпомощно и не може да се справи със задачата.
Помагайте на детето си косвено. Организирайте обстановката, осигурете необходимите материали за извършване на съответната дейност. Можете деликатно да посочите на детето кое време е подходящо за извършване на съответната дейност в зависимост от сезона и от характера на работата.
Ако детето ви предпочита да изпълнява своите задължения близо до вас, не му отказвайте. В същото време не забравяйте да го оставите да работи самоктоятелно.
Не го прекъсвайте с коментари за позата му, за външния му вид (това би трябвало да направите предварително в подходящото време). Никой не обича това, нали? Забележките смущават и разсейват детето. Затова не го прекъсвайте със забележки и заръки, ако това не е наложително.
Ако се наложи да помогнете на детето, то го направете по най-пестеливия и доброжелателен начин. Пестелив от към думи, много търпеливо и с най-добро чувство. Нека детето разбере, че вие искрено желаете то да успее. Посочете начина, пътя за извършване на действието, но оставете детето само да достигне до резултата.
Ако детето не поема никакви отговорности и не проявява самостоятелност, не си служете със закани и натяквания. Те не водят до никакви положителни резултати и с нищо не променят ситуацията. Тъкмо обратното, те създават напрежение – родителите са раздразнени, а детето е изнервено и капризно.
Възможностите на 3-годишното дете за самостоятелни изяви нарастват. То усеща тази промяна и иска да му се даде повече свобода за дейстие. Не пропускайте този момент от живота му. Позволете му да изпитва чувство на индивидуалност и обособеност като му делегирате някои посилни отговорности: да избере само какво и колко да изяде, да се обуе и облече само, да завърже обувките си, да закопчае ципа, да избере приятелите си. В противен случай детето много бързо загубва желание да действа само и започва да очаква вие да свършите всичко необходимо вместо него.
ПРЕКАЛИНИТЕ АМБИЦИИ ЗАДУШАВАТ ДЕТСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Прекалените ви амбиции, отнасящи се до успехите на вашето дете в детската градина и в училище може да го доведе до несъзнателен протест и до понижена отговорност.
Не се вълнувайте прекомерно от учебните му постижения. Или поне не го показвайте. Не го разпитвайте непрекъснато за оценките и не показвайте своето разочарование, ако те не са отлични. Това само накърнява чувството му за независимост и самостоятелност.
Често при такива случаи малкият бунтар започва несъзнателно да не учи и да не се старае като по такъв начин проваля целите на родителите си. Така то сякаш става господар на своите постижения или неуспехи, защото вие не ги харесвате и не ги искате. По такъв начин то се чувства по-самостоятелно.
Както повишеният натиск от ваша страна може да увеличи детското противодействие, така либералното отношение може да бъде изтълкувано като търпимост към безотговорността и незрялостта. Решението на този проблем е много деликатно и се определя от строго индивидуалните особености на вашето дете.
При всички случаи няма да сгрешите, ако съумеете да внушите на детето, че то е самостоятелен индивид, който е отговорен за своите действия и постижения. Дайте му възможност да опознае и преживее себе си като индивид със свои особености и собствени потребности. Така вие ще го накарате да започне да поема отговорност не само за своите постъпки, но и за своя живот.
Помогнете на чедото си да разбере, че животът предявява свои изисквания не само към него, а към всички нас. Това ще го направи по-отговорно.
Не забравяйте, че животът на детето изобилства от ограничения, правила и разочарования, които не винаги са посилен товар за крехката му психика. Затова трябва да потърсите и да му предложите най-добри начини за разтоварване. Един от тях е играта за по-малките. За по-големите това може да е музиката, която да слушат или да изпълняват сами. Проявявайте съчувствие и разбиране на детските проблеми и трудности. Така детето се чувства по-обнадеждено.
Друг похват за повишаване на детската отговорност е даването на джобни пари, ако те не се използват като награда за добро поведение или за участие в домакинската работа. Определете заедно с детето необходимите разходи, които то прави и на тази основа определете сумата. Не отстъпвайте от приетата позиция, ако детето е изхарчило прекалено бързо и необмислено парите. Не използвайте даването на джобни пари за упражняване на натиск върху детето по повод на оценките му или на послушанието му. Поощрявайте спестовността му и оставяйте спестените пари негово притежание. То напълно ги е заслужило.
Децата са особено чувствителни към нашето мнение за техните приятели. Чувството им за самостоятелност се накърнява, ако ние директно се намесим при избора на партньори за игрите. Друг е въпросът, че малкото дете се нуждае от подходящи приятели, които да допълват неговите качества и да споделят неговите чувства.
Организирайте подходяща среда от връстници, но никога не натрапвайте мнението си. Направете така, че детето да си мисли, че е направило самостоятелен избор. Ако приятелите потискат изявите на вашето дете или подхранват неговата агресивност, то тогава е наложително да осуетите тези връзки. Научете детето да се чувства отговорно за избора на своите приятели.
Не обиждайте и не критикувайте необосновано приятелите му. Това особено го засяга и го кара да се противопоставя дори и на най-разумното ви предложение. Вместо това работете с факти – посочвайте различни простъпки и нетолерантност, без да коментирате. Показвайте разбиране и съпричастност към неговите вълнения.
Посилните грижи за по-малко братче или сестриче, или за домашното животно, спомагат също за формиране на чувство за отговорност и правят детето по-самостоятелно. Когато то много силно желае да има свой домашен любимец, не се опитвайте да изтръгнете от него обещания, че то ще се грижи изцяло за животното. Трябва да сте наясно, че ако детето е по-малко, част от грижите и отговорностите остават за вас. Разбира се ще бъде погрешно, ако оставите детето само да си играе и да се забавлява с него. То трябва да изпълнява всички достъпни му грижи.
Предоставянето на самостоятелност и отговорност на детето му осигурява така необходимото за всеки човек чувство за свобода. Използвайте всеки удобен момент, за да разкриете доверието си към неговите способности за взимане на решения и за изпълняване на задачи. Когато сте склонни да поощрите или да разрешите детска постъпка не казвайте просто „да“ или „добре“. По полезно за него е да чуе: „Решавай самичък“, „Това зависи от теб“, „Това е твоя работа“. Така вие ще покажете на детето, че му се доверявате и в същото време ще му осигурите удовлетвореност от възможността да вземе самостоятелно решение. Доверието към детето му носи наслада, но в същото време то засилва неговата отговорност.
http://dete-bg.com/?p=291

Зелето кейл е кралят на суперхраните бр.212

  и действа срещу всички възпаления

от Мария Михайлова   
Зелето кейл е кралят на суперхраните
 Кейлът е зеленчуков вид, събрат на къдравото зеле, който набира все по-голяма популярност в България. На този етап се отглежда повече от любители за лична консумация. Сеят го и в малки, семейни стопанства и се предлага както на фермерски пазари, така и се доставя по заявка. 
Предполага се, че името на зелето кейл произлиза от немското Kohl, което се използва като събирателно на всички видове зеле. Къдравелкото е бил познат още през IV век пр.Хр. в Гърция, консумирал се е и през Средновековието. Счита се, че полезните му свойства и хубавият вкус са били известни на народите отдавна. Още в Древна Гърция и Рим е бил неизменна част от ежедневното меню.
С течение на времето се е разпространил по света и се е видоизменил значително. Днес цветът на листата варира от зелено до тъмнозелено и от виолетово до виолетово-кафяво. Масово се отглежда в Германия, Холандия, Канада, Русия, Виетнам, Тайван, Китай и др. 
Кейлът, освен че е витаминозна бомба и лек за много болежки, се “окичи” с титлата Крал на суперхраните. Наричат го също и “новото говеждо” заради високото съдържание на желязо. Зеленчукът е ценен източник на минерали и хранителни вещества. Той има в състава си още фосфор, магнезий и калий. Листното зеле е богато на витамините А, С, К. Количеството витамин С, което се съдържа в него, е 17 пъти повече от това на морковите и 4 пъти повече от това на спанака. Витамин А пък е 5 пъти повече, отколкото в броколите. Мастноразтворимият витамин К е ключов за регулирането на възпалителните реакции в организма, като спомага за поддържането на по-здрав имунитет. 
Кейлът е мощен антиоксидант. Твърди се, че съдържащите се в него каретоноиди и флавоноиди имат предпазно действие срещу онкологични заболявания. Той е чудесна противовъзпалителна храна. Една чаша съдържа 10% от нужните омега-3 мастни киселини, които помагат срещу артрит, астма и автоимунни заболявания.
Укрепва също сърдечносъдовата система. Приемът на зеленото растение може да доведе до по-ниски нива на холестерола. Голямото количество витамин А пък действа в полза на зрението и кожата. По отношение на калция, в зеленото растение той е повече отколкото в млякото. По този начин човек се предпазва от загуба на мастна тъкан и остеопороза и едновременно с това поддържа здравословен метаболизъм.
Растението е голям приятел на диетите. Съдържа много малко калории, нула мазнини и много фибри. В една чаша, пълна с кейл, има 36 калории и 5 грама фибри.
.https://www.marica.bg/zeleto-kejl-e-kralqt-na-superhranite-Article-141440.html

Браво, Алекс! бр.212

 Пловдивчанка световен шампион в тройния скок

Браво, Алекс! Пловдивчанка световен шампион в тройния скок
Александра Начева е световна шампионка в тройния скок при жените до 18 години. Пловдивчанката скочи 14.18 (+1.6 вятър) на шампионата в Тампере. Втора, след възпитаничката на Стойко Цонов, остана бразилката Мириели Сантос с 13.81 метра. Трета в трапа този следобед е Давислейди Веласко с 13.78 метра.
Само седмица след като стана втора в Европа за девойки под 18 г., пловдивчанката надскочи по-големите си съпернички с нов рекорд на страната ни за под 18 г. – 14.18 м (+1.6 м/сек).
Начева започна състезанието с фаул, но в във втория си опит избухна с рекордните 14.18 м и последваха 13.62 м. Тя пропусна правото си да скача в четвърти и пети опит. А след като стана ясно, че няма кой да я победи пловдивчанката не скача и в последния си опит, а развя българския флаг на стадиона в Тампере.
Ненавършилата още 17 г. Алекс стана втората състезателка на Стойко Цонов, която стига до световна титла за девойки под 20 г. През 2006 г. Тезджан Наимова под ръководството на Цонов триумфира на 100 м и 200 м. Наимова беше и последната ни медалистка от такъв форум до днес. България има общо 12 златни, пет сребърни и седем бронзови медала в 32-годишната история на световните първенства за старша възраст. Първото издание е през 1986 г. в Атина. Дисциплината троен скок пък е най-успешната за страната ни на форума, след като имаме общо шест отличия от сектора. Преди Начева шампионка беше Тереза Маринова, която през 1996 г. в Сидни се наложи със световен рекорд за девойки, актуален и до днес – 14.62 м. Освен шампионските позиции на Начева и Маринова медалите ни в тройния скок са на Здравко Димитров (сребро, 1986 г.), Галин Георгиев (втори, 1988 г.), Николай Раев (трети, 1990 г.) и Ивайло Русенов (втори, 1998 г.).
Подгласнички на Начева в Тампере станаха Мириели Сантош (Браз) с личен рекорд от 13.81 м и Давислейди Веласко (Куба) – 13.78 м. Представителката на Куба беше и единствената освен Алекс, която пристигна с опити на 14 м във Финландия. Тя има 14.08 м, но от 2016 г.
https://www.marica.bg/bravo-aleks-plovdivchanka-svetoven-shampion-v-trojniq-skok-Article-141632.html

Иван Евстратиев Гешов бр.212

  създава европейския образ на вестник „Мари­ца”

Най-богатият българин е първият директор на БНБ, два пъти министър на финансите и министър-председател
ПЛОВДИВ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
от Даниела Арнаудова  08.07.2018 | 6:45  367 прегледа0
Иван Евстратиев Гешов създава европейския образ на вестник „Мари­ца"
Иван Евстратиев Гешов създава европейския образ на вестник „Мари­ца"
Иван Евстратиев Гешов създава европейския образ на вестник „Мари­ца"
Иван Евстратиев Гешов създава европейския образ на вестник „Мари­ца"
Само на метри от площад „Народно събрание”, на бул. „Цар Освободител” в София, навремето се издигала къщата на Иван Евстратиев Гешов. По вътрешното си обзавеждане тя съперничела на двореца на цар Фердинанд. Гешов е живял на това място с многолюдното си семейство. И вероятно точно тук е обмислял някои от новите си финансови закони като премиер на България в началото на ХХ век. 
Днес на мястото на фамилната къща се издига модерен билдинг. И нищо не подсказва, че тук е бил домът на един от министър-председателите на страната ни. 
Пътят на Иван Евстратиев Гешов, най-богатия българин след Освобождението, тръгва от Пловдив. Тук заедно с вицегубернатора на града Тодор Бурмов и с Григор Начович Гешов създава първия ни вестник по европейски образец – „Мари­ца”. В него бъдещият министър-председател на модерна България списва редица статии, дали началния тласък на бъдещата му политическа кариера. И свързани с едни от най-важните закони, които обуславят последвалия ико­номически проспери­тет на страната ни. 
Иван Гешов произхожда от големия род Гешови, чиито корени тръгват от Карлово. Тук, в малкото подбалканско градче, през 70-те години на XVIII век се заселва троянчанинът Гешо Иванов. Той имал трима синове – Иван, Димитър и Стойко, и две дъщери – Трена и Дона. Най-големият от синовете му – Иван, заедно със съпругата си Ана Фратева от Сопот, отглеждат четирима синове – Христо, Евстрати, Димитър и Стефан, разказва потомката на прочутия род Радка Бешкова. От думите става ясно, че още непълнолетни Христо и Евстрати се преместват в Пловдив, където започват търговия с Галац и Браила. И това е само началото на 
Tърговско-банкерската къща „Братя Ив. Гешови”, 
казва Бешкова. Четиримата братя – Христо, Евстрати, Димитър и Стефан, бързо я развиват с предприемчивостта и размаха си. „В самото начало Христо е назначен за писар във фирмата на известни търговци. Когато заминават за Одеса, те препоръчват Христо и Евстрати да продължат търговията им във Виена. Димитър се присъединява към тях, а в 1834 г. там се преселва и Стефан. В 1835 г. Евстрати отваря клон на търговската къща във Виена. В същата година Христо и Стефан откриват клон на фирмата в Цариград. В 1865 г. братя Гешови отварят и клон в Манчестър, който работи до 1872 г. 
Братя Гешови изнасят обработени овчи и кози кожи, коприна, розово масло, памук, а внасят памучни материи, фесове, бои и др. Търговската им дейност далеч надхвърля пределите на Османската империя, а равносметката им за май 1869 г. възлиза на 1 703 974 гроша. Паралелно те развиват и банкерска дейност, като дават заеми на много наши търговци и фабриканти. От тях е получил заем и руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров, припомня Бешкова. Това преуспяване дава възможност на Иван Евстратиев Гешов да замине с баща си за Англия, където Гешов учи 7 години във “Виктория юнивърсити”. В същото време помага на баща си в кантората. На 23 години младият Гешов е със завидно европейско образование и опит в търговско-банкерските дела. Само носталгията го връща в родния Пловдив през 1875 г. Тук се жени за Мария Н. Пулиева. Така между големия карловски род на Пулиеви, от който е и Евлогий Георгиев, и Гешовата фамилия се сключва роднинска връзка. 
По време на Априлското въстание Гешов е поканен да бъде почетен вицеконсул на САЩ в Пловдив и да дава сведения за зверствата над българите при потушаване на въстанието. Той не се възползва от поканата, но предоставя необходимата информация на американския дипломат Скайлър. Турското правителство обаче го следи и на 12 август 1877 г. той е арестуван и хвърлен в затвора с братовчед си Иван Стефанов Гешов. Гешови се разминават със смъртната присъда, за тях се застъпват представителите на Великобритания и САЩ в Цариград. 
Освобождението отваря нова страница в биографията му. Държавникът е първостроител и на двете Българии. Почти няма област от многоликия живот на Княжество България и Източна Румелия, в която Гешов да не влага своя талант, знания, умения и енергия. Иван Гешов е първият директор на БНБ. По това време капиталът на банката е едва 2 000 000 лева. Благ по природа, но неотстъпчив що се отнася до финансовите въпроси, Гешов бързо изготвя нов законопроект. Със Закона БНБ се утвърждава като държавна банка с капитал от 10 000 000 лв. и монополно право да издава банкноти и ипотечни облигации. 
Кариерата на Гешов продължава да е възходяща – той е министър на финансите в кабинетите на Васил Радославов (1886 г.) и на Константин Стоилов (1894-1897 г.). От 1901 г. оглавява Народната партия, а от 1920 г. – Обединената народнопрогресивна партия. Като министър-председател на коалиционното правителство на тези партии той не забравя и книжовните си занимания и е председател на Българското книжовно дружество (1898-1923 г.), което по-късно прераства в Българска академия на науките.
Често свързват полуразрушената къща на бул. „Патриарх Евтимий” 7 в столицата с Иван Ев. Гешов. Само че това е домът на първия му братовчед – дипломата Иван Стефанов Гешов, обяснява Радка Бешкова. Дипломатът е роден в Пловдив, след това е учил в Роберт колеж в Цариград. Иван Стефанов Гешов завършва и Манчестърския университет. Бил е княжески дипломатически агент в Париж (1897-1899), после в Цариград (1899-1903), във Виена (1909-1910) и в Берлин (1910-1913).
„Имаме сведения, че по време на комунизма двете дъщери и синът му вече не живееха на този адрес. Нямаха и наследници”, добавя Бешкова. Така препродавана неведнъж, къщата-паметник на културата е в окаяно състояние. „Много се надявам тя да не се саморазруши. Мисля, че ако не се опази този забележителен паметник на културата, то поне би трябвало да се постави паметна плоча за човека, който го е създал. Защото безобразието става още по-голямо, когато освен къщата се заличи и паметта на видния български дипломат, достойно представял България пред Европа”, допълва тя.
Политическата кариера на Иван Евстратиев Гешов започва в Пловдив – първо в редколегията на вестник “Марица”. От 1878 до 1885 година той е негов главен редактор и има амбицията да го превърне в българския „Таймс”.
След Освобождението, на 25 юли 1878 г. Христо Г. Данов започва издаването на първия български вестник. Първоначално негов главен редактор е Григор Начович. Три месеца по-късно го поема Гешов (от 1878 до 1885 г.), който си поставя висока цел – пловдивската „Марица” трябва да прилича на прочутия лондонски „Таймс”. Бъдещият министър-председател списва редица статии в „Марица”, оформяйки го като вестник с европейски облик, сериозен характер и разнообразно съдържание. В него той публикува и актуални материали като текста за откриване първата сесия на първото Областно събрание на 23 октомври 1879 г.
Ала Гешов се изявява на книжовното поприще още от 1864 г. Той е сътрудник на Петко-Славейковата “Гайда”, пише в “Читалище” през 1872-1875 г., в “Ръководител на основното учение” (1874), в Дановия “Летоструй” (1875). Както и в “Наука” (1881-1884), “Юридически преглед” (1893) и “Мир” (1894-1924).
Авторитетният “Пал мал газет” в Манчестър пък публикувал първата му статия в защита на българската народност на 26 септември 1866 г. Още седем негови материала излезли в “Таймс”, в периода февруари-март 1877 година разкриват зверствата на турците у нас. Тези дописки стават причина за затварянето му в Пловдивския затвор на 12 август 1877 г.
Синовете на Иван Гешов наследяват професията на баща си. Те се развиват във финансовата сфера. Дъщерите му пък се задомяват успешно. Една от тях, най-голямата Харитина, се омъжва за Димитър Яблански. По това време тя е със 17 години по-млада от 39-годишния Димитър Яблански-син на Марко Яблански, едър земевладелец, член на Народняшката партия.
Яблански влиза в историята като кмет на София (1897-1899). Столичани ще запомнят управлението му с това, че именно той сключва споразумение за електрифицирането на София. И подписва доста неизгоден договор с белгийска компания за доставка на първите трамваи. Преди това Яблански завършва офицерската школа в Санкт Петербург, по-късно се образова в Швейцария и Франция, където завършва държавни и стопански науки (1893). Бил е директор на акционерното дружество „Балкан”.
Финансистът строи емблематичната си къща в центъра на София през 1906-1907 г. Вдига палата по проект на австрийския арх. Фридрих Грюнангер, а външната украса поверява на дворцовия декоратор Андреас Грайс. След 9 септември 1944 г. къщата е одържавена и до 1991 г. в нея се помещава китайското посолство. След 1991 г. я реституират, връщат я на наследниците на Яблански, но пък те я продават. С годините собствеността се променя многократно. Днес къщата е реконструирана и отвори врати като елитен столичен клуб.
Днес Иван Гешов трябва да служи за пример на всеки българин, решил да поеме по пътя на политиката. Заможният финансист отпуска средства от своите лични финанси, за да осигури стипендии за бедни, но ученолюбиви младежи.
Със свои пари построява санаториуми и сиропиталища, а за мавзолея в Плевен в памет на загиналите в Освободителната война руски и румънски войници прави сериозно парично дарение.
https://www.marica.bg/ivan-evstratiev-geshov-syzdava-evropejskiq-obraz-na-Article-139924.html

Как се множахме при Тато бр.212

 Държавата отпускаше и 5000 лева младоженски заем с почти нулева лихва

Как се множахме при Тато
Насърчаването на раждаемостта е приоритет по времето на социализма. 
Специален Указ за насърчаване на раждаемостта е обнародван в Държавен вестник бр. 15 от 25 февруари 1968 г. 

Финансовите стимули включват еднократна помощ за раждане на живо дете:
за първо дете – 100 лв.; за второ дете – 250 лв.; за трето дете – 500 лв.; за четвърто и следващо дете – 100 лв. Изплащат се месечни добавки за деца, към трудовото възнаграждение – за първо дете – 15 лв.; за второ дете – 30 лв.; за трето дете – 55 лв.; за четвърто и следващо дете – 15 лв. Месечни помощи за деца в размер на 30 лв., изплащани на жените студентки. 

Отпускът за бременност и раждане е 315 дни – 45 дни преди и девет месеца след раждането. За това време майката получаваше 100% от заплатата си. След това можеше да продължи този отпуск с още две години, но на минимална работна заплата за страната.

С “ергенски” данък се облагат неомъжени, неоженени, и семейни или разведени без деца: 5% върху доходите на лица на възраст от 21 до 30 години, 10% на възраст от 30 до 35 години, 15% над тази възраст. След навършване на 45 години за жените и 50 години за мъжете този данък не се събира. Отменен е едва през 1990 г. 

По времето на соца съществува и т. нар. младоженски заем в размер на 5000 лв.

https://www.marica.bg/kak-se-mnozhahme-pri-tato-Article-141386.html

ЖИТОТО И СИМВОЛА БР.212

Всички житни растения символизират възраждането на живота, възкресение и плодородие. Е ч е м и к ъ т (или пшеничените класове), посят върху тялото на Озирис, покълвал като “нов живот след смъртта”. “Лехите на Озирис” представлявали ечемик или пшеница, посяти върху мокро платно или в съд, поставян върху гробове. Изображения на Озирис са били правени от пръст и еченик/пшеница, и техният растеж означавал неговото възкресение, както и връщането на Пролетта на Земята, разливът на река Нил. Ечемичените/пшеничените класове олицетворяват в мистериалната обредност растеж, плодородие, изобилие, живот, който възниква от смъртта. Те са важна част и от поменалната обредност – силата на мъртвите подхранва тази на живите. Свързани са с Деметра, Артемида, култа на Кибела, Изида, Озирис, Серапис.
Когато младият фараон Тутанкамон бил погребан, изображението на Озирис било напълнено с кал от река Нил, в която били посяти семена на ечемик. Покълването им символизирало възкресението и вечния живот. Тук е открита и статуя-отливка на бог Озирис.
Освен скиптъра и овчарската гега-кривак-владишки жезъл (или кука), другият царски символ в ръцете на Озирис представлява млатило за ръчно вършеене (интересни са синонимите като вършея, удрям, блъскам). Всички те олицетворяват царуването, получената и притежавана власт на владетеля.

Виж: “Египет, Светът на фараоните”, редактиран от Реджейн Шулц и Матиас Сайдел, Американския университет в Кайро Прес, 2009; ”Мифология”, гл. ред.Е. М. Мелетинский, Санкт Петербург, 1996 и др.

Снимка на Irena Yancheva.
Снимка на Irena Yancheva.
Снимка на Irena Yancheva.
 
  Ирена Янчева

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ НИКОЛИНА БАРБУТЕВА БР.212

IMG_20180712_155532_046

Николина Асенова Барбутева е родена в град Пловдив. Завършва средното си образование в град Пещера.През 2011 г. получава бакалавърска степен по история в ПУ ‘‘Паисий Хилендарски ‘‘. От 2012 г. до момента е учител по история в ОУ ‘‘Васил Петлешков ‘‘ гр. Пловдив. Авторката има издадени четири стихосбирки – ‘‘Пътят към любовта, страданието и надеждата ‘‘‚ ‘‘Силата на жената ‘‘, ‘‘Звезда на любовта ‘‘, “Близост”. Освен с поезия, Николина се занимава и с белетристика. В електронен вариант се разпространява романът й ‘‘Афера ‘‘. Има четири издадени авторски песни – ’’Your name’’ , ‘‘Всеки миг ‘‘, “Нощ и ден”, “Take my hand”. Отличавана е в множество конкурси за есе: 2007 г. Трето място в конкурса ”Моите мечти за моя град” , организиран от читалище ”Развитие” гр. Пещера 2010 г. Второ място в конкурса ”Вечността е за любящите души” , организиран от сайта ”Православна младеж” 2010 г. Грамота за участие в конкурса ”Моята мечта за Пловдив” , организиран от ВМРО-НИЕ 2014 г. Почетна грамота за участие в конкурса ”Защо ще гласувам?” , организиран от ГЕРБ Хасково 2015 г. Второ място в конкурса  ”Жив си, Апостоле”, организиран от Съюза на офицерите и сержантите запаса и резерва и Сдружението на офицерите и сержантите, съвместно с Литературен клуб ”Н. Й. Вапцаров” при Военен клуб – гр. Велико Търново 2015 г. Трето място в конкурса  ”Времето на парите у духовността”, организиран от Регионална библиотека ”Любен Каравелов” гр. Русе 2015 г. Грамота за отличие в конкурса ”Как библиотеката промени живота ми?” 2015 г. Грамота за отличие в конкурса ”Любов , дълг, отечество ” 2016 г. Грамота за отличие в конкурс организиран от дружество „Географ“ 2016 г. Второ място в организирания от Славянско дружество конкурс на тема „Читалището – светилник на българското Възраждане“ 2017 г. Трето място в конкурса  организиран от ОИЦ-Пловдив „България в ЕС: 10 години по-късно“ 2017 г. Второ място в конкурса  , организиран от НБ „Никола Фурнаджиев“ – Пазарджик на тема „Моят Левски“ 2017 г. Трето място в конкурса   „Искам да ви кажа“, организиран от дейци на град Търговище

Вечността е за любящите души

„Любовта е дълготърпелива , пълна с благост , любовта не завижда , любовта се не превъзнася , не се гордее , не безчинства , не дири своето , не се сърди , зло не мисли, на неправда се не радва , а се радва на истина ; всичко извинява , на всичко вярва , на всичко се надява , всичко претърпява.’’ ( 1 Коринтяни 13:4-7)

Това е заветът , който Бог ни дава за любовта.Такава е Неговата любов , такава трябва да бъде и нашата любов. Божието царство се печели чрез любовта , която ние имаме в нашите души.Ако имаме любов към Бога и помежду си , значи сме Христови. Вечността или Божието царство обещани от Бога са наистина за любещите души , защото там обитава Бог , а Той е любов.

А каква трябва да бъде една любеща душа?Тя трябва да е себеотрицателна , да умре за себе си и да живее за другите около нея.Любещата душа не осъжда , дори и да си виновен , а прощава.Тази душа дава надежда , когато вярата на някого е отслабнала , привдига те , когато си паднал , плаче с тебе , когато си тъжен , радва се , когато си щаслив , тя не наранява , а утешава.

Вечността е за любещите души , за кротките и смирените по сърце.Бог е решил да възнагради такива души с Вечността , за да не се губи никога любовта , защото тя е от Бога и за Бога.Истински любещите души имат Бога у себе си и търсят доброто в другите.Любовта е чувството , което ще съществува вечно.Тя е равна на простителност. Който обича , той и прощава , както Словото казва за Сина : „Защото Бог не проводи Сина си на света , за да съди света , а да бъде светът спасен чрез него.’’ ( Йоан 3:17) За да бъде светът спасен или още опростен.Самият Бог , Който е любов , реши не да съди грешните люде, а да ги спаси.От любов Той прости и така даде пример и на нас.Ако имаме у себе си любов ще прощаваме.чрез прошката си Бог ни отвори вратите за Вечността и който обича , както Бог иска , той ще пребъдва във Вечността.

Там , където е Вечността , там е и Бога , а тя се обитава от Създателя и любещите го души.А в душите , в които няма Бог , няма и любов.Те имат друг господар.Това са души осквернени от покварата на този свят , нямащи у себе си онази обич , която имат любещите души в Бога. Не за тях Бог е подготвил онази Вечност , която е готова за Неговите.Нелюбещото сърце не прощава , а държи сметка за зло , то не може да утешава , да помага.Студенина има само в него.Нелюбещите души са синове на мрака , а любещите души са синове на светлината.

Имаш ли любещо сърце?Ще наследиш ли Вечността?Кой обитава в твоето сърце?Ако имаш любов към Бога и ближните , то ти имаш любеща душа , която състрадава , имаш радост в Господа и Божията светлина грее в теб.Ти живееш в Бога и Той пребъдва в теб , ти ще имаш Вечността тогава , която ще прекараш в Божието присъствие и любов. Ако усещаш , че такава любов не живее в теб , то пожелай да я имаш , поискай Бог да влее в теб своята любов , да те научи да обичаш и прощаваш , както Той ни обича и прощава – безусловно такава любов ще имаш винаги Божия мир.

II място в конкурса „Любовта е за любящите души“

 Времето на парите и духовността

Наличието на духовност е обусловено от изградената ценностна система, която всеки притежава в една или друга степен. Ценности всеки има. Житейският ни път ги формира. Някои може да претърпят ревизия, но други не подлежат на промяна.

Времето, в което живеем е интересно от всяка гледна точка. Мнозина смятат, че живеем в бездуховност. Така ли е? Не. Духовността има различни измерения. Зависима е и от приоритетите, които си поставяме. Може би като основен приоритет на дневен ред изкача материалното и поради това интересът към нематериалното остава в страни. Индивидуално е. Не смея да правя кардинални, обобщаващи изводи. Смятам, че е редно да споделя моята гледна точка за мястото на парите, духовността и позицията ми за времето, в което живеем.

Първо трябва да дефинирам какво е за мен духовност и какво включва тя. Наличието или липсата на духовност аз премервам в това до каква степен сме човечни, търсим ли доброто и красивото у всекиго, имаме ли любов към хората около нас. Да си човечен и състрадателен към някого без значение дали го заслужава или не е пример за дълбока духовност. Живеем във времето, в което високомерието, което се е загнездило у много хора, им пречи да дадат воля на подобно отношение. Понякога обвиняваме обстоятелствата, че са ни направили по-закоравели, но причината е винаги в нас. Не на всеки е лесно да признае това, но е истина.

Друга черта на духовността за мен е безрезервната любов. Не онази романтична любов по книгите и филмите , а тази , която те обича въпреки теб самия понякога. Не се замисля дали го заслужаваш или не. Просто те обича такъв , какъвто си, защото и в Библията е записано , че ”любовта не търси своето” (Първо послание към Коринтяните, гл. 13, ст. 5). Любов, която е твърда във всяко време , особено в това на изпитания и кризи и то най-вече духовни. Това за мен е мерилото за духовност в хората. Имаш ли безрезервна любов и раздаваш ли я, в теб гори огънят на духовността. Вярвам, че ако някой към момента не изпитва това , то животът ни поднася ситуации , в които прекроява нрава ни и ни дава шансове да станем по-добри, за да имаме един по-пълноценен живот. Сблъсквани ни с хора , състояния и какво ли още не, за да се усъвършенстваме по нашия житейски път.„

А въпросът за парите и как гледам на тях? Да, безспорно те дават възможност за материален комфорт и това е тяхното предназначение. Според мен човек трябва да я наясно какво могат и какво не могат да му купят. Парите също могат да са приоритет и ценност, но за мен са само средство за постигането на материално благоденствие. Любов с тях не мога да си купя, не и истинска. Уважение – също.

Не съм от хората, които имат негативно отношение към парите, но си давам сметка какво място е необходимо да им отредя. Все пак живеем в материален свят, имаме материални тела, които имат материални нужди, но обсебването от парите може да е опасно. Алчността е порок. Той прониква и се загнездва в теб по деликатен начин, но колкото по-деликатно прониква в живота ни, толкова по-трудно сме склонни да го изхвърлим от там, защото съзнанието ни се замъглява. Стигнем ли до извода, че само в парите е щастието, значи степента на духовност в нас се е понижила. Не бива да спираме да си повтаряме в сърцето и в ума, че парите са средство, начин, а не самоцел.

    Живеем в динамично време. Времето на парите и пораждането на духовност от може би нов вид и порядък. Парите и духовността могат да вървят ръка за ръка и да имат някакъв синхрон стига да няма размяна на позициите между двете. Наистина е аномалия, ако някой стигне до положение да прави опити за размяна на местата на любовта и парите например. Не бива да са с разменени места, защото това води до лично объркване в приоритетите на всеки. Любовта е идеал. Нея материята не може да я обхване. Ала любовта може да контролира материята за благородни цели като например да се помогне на някого с нещо.

    Не приемам, че живеем в бездуховност. Ако наречем някого бездуховен, може с негативно отношение наистина да го тласнем към такова състояние, но е винаги по-правилно и благородно да покажем правилния път и с любов да насочим човека към него, отколкото да изтъкваме грешките му и да го виним, че е продукт на време с обърнати ценности или с липсата на такива.

III място в конкурса „Времето на парите и духовността“, организиран от РБ „Любен Каравелов“ – Русе

„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“

Сърцето ни е най-ценното съкровище , което притежаваме. То е огледало на нашата същност , то крие онова , което за хората около нас е невидимо. Същевременно сърцето ни е и най-голямата загадка даже и за нас самите. То е най-чувствителната струна , която имаме и тя е тъй нежна , че ако не я пазим , може да се скъса. Но как да опазим сърцето си , когато всеки миг да бъде наранено , да бъде посадено в него някое пагубно за нас чувство? Да опазиш сърцето си е едно от най-големите предизвикателства , защото от него са изворите на живота. Ако то е наранено , огорчено и озлобено , тези извори секват и потичат водите на злото , а те не носят живот , те носят само духовна смърт. Всеки знае , че неговото сърце е извор на живот. Всеки е усещал това. Наш основен стремеж трябва да бъде желанието да извират от сърцата ни само водите на любовта , мира , прошката , смирението и надеждата. Ако те текат в нас , значи живеем достойно.

Как Бог иска от нас да пазим сърцето си и от какво да го пазим? Отговорите биха били много и различни. Смятам , че заобикалящият ни свят най-силно ни наранява и между него и нас трябва да се изгради защитна преграда. Светът желае да следваме нормите му , ако не го сторим , биваме неоснователно отхвърляни от голяма част от хората. А когато си отхвърлен , си наранен. Бог иска да пазим сърцата си от всяко нещо , с което светът може да ни нарани и уязви. Господар на този свят е дявола. Щом е така извори на живот не могат да потекат от света към нас. Светските критерий не съвпадат с Божиите. Дяволът иска сърцето ни да бъде наранено , а Бог желае да е опазено. Не се изгражда лесно преграда между света и нас. Ние живеем така или иначе в него , но целта ни трябва да не се огъваме пред него по начин, който Бог няма да одобри. Колко често сме били обиждани , отхвърляни , огорчавани , разочаровани , изоставяни , поради света. Колко пъти сърцата ни не са били опазвани и са страдали. Къде са били изврите на живот , които може би някои от нас са дирили в света с надеждата да ги открият , а след това са се чувствали излъгани? Но Бог винаги е до нас , за да превърже и излекува наранените ни сърца, за да ни измъкне от заблудата и отново да ни покаже , че Той и Словото му са истинските извори на живота и ако ги следваме , сърцата ни ще са опазени.

Сърцето ни е предназначено да бъде храм на Бога. В нашето сърце пребивава нуждата ни за Бог , усещането за Него , със сърцето си чувстваме любовта Му и в сърцето на всеки има място за Бог. Но това , че има място за Него , не винаги означава , че абсолютно винаги отдаваме сърцето си на правилната личност и правилните приоритети. Когато Бог живее в сърцето ни , ние сме защитени , тъй като сме осъзнали на кого трябва да служим и Този Някой винаги прави най-доброто за нас. Бог е Пътят , Истина и Животът. Ако Той обитава в нашия вътрешен храм наречен сърце , ще знаем кой път да следваме , ще познаем истината и ще имаме в себе си неспиращите извори на вечния живот. Всяко друго нещо , което бихме поставили пред Бога в сърцата си , не би ни дало и частица от онова , която носи Божието присъствие. С Бога в себе си сърцата ни ще са винаги опазени.

Какво се случва , когато не опазим сърцето си? Болката , която се загнездва там носи силно страдание. Когато се скъса най-нежната струна , която имаме , изпадаме в отчаяние , а отчаянието пречи да погледнем напред , да повярваме в добрия изход на нещата , колкото и трудни да са. Губим почва под краката си , лутаме се между различни ограбващи душата ни състояния , духът ни е сломен , кърви и ридае. Не вярваме , че сърцето ни ще бъде утешено и излекувано от болката. За жалост понякога сме тъй небрежни в запазването на това тъй скъпо за нас съкровище. Но щом Бог ни е дал скъпоценност , как би допуснал вечно да остане в подобно състояние , как би ни оставил сами без да се притече на помощ? Той знае най-добре колко лесно можем да тръгнем в грешна посока и какво би ни донесло това. Затова Той винаги е до нас  за да ни изправи щом сме паднали , за да обнови изворите на живота в сърцата ни и за пореден път да ни покаже колко ценни и обичани сме за Него. Иисус не би бил назидателен в такъв момент , а любящ и грижовен и ще направи така , че да разберем , че е нужно да пазим усърдно сърцето си.

Неслучайно в Словото си Бог ни съветва : „Най-много пази сърцето си , защото от него са изворите на живота. В зависимост от това какво таим в сърцето си и какво извира от него можем да съдим за това как живеем и дали наистина живеем в смисъла , който Бог е заложил в тези думи. Колкото повече опазваме сърцето си , толкова повече ще блика от нас живота с най-красиви краски. Неопазеното и наранено сърце е мъртво сърце , което не може да съществува нито за себе си , нито за другите, нито и за Бог.

Нашето сърце е нашият личен храм на Бога , а Бог сам по себе си е извор на живот , така че трябва да опазим този храм чист , за да се леят неспирно изворите на живота. Пред мъдрия ум стои това прозрение , което води човека към духовни висоти. Пазим ли най-ценния си дар даже ние самите ще сме извори на живот. Винаги ще се случват събития, които ще се опитват да пропукат това наше виждане, но твърдата вяра в Христос и следване на Словото Му , биха възпрели това. Извисени над лъжите , пороците , омразата и устремени към правдата , любовта и мира ние ще съумеем да опазим сърцата си.

Есето е участвало в конкурса на сайта „Православна младеж“ „Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“

предоставя Мария Герасова

 

Операта в Сидни – емблемата на Австралия бр.212

Открита е през 1973 г. от британската кралица Елизабет II под звуците на 9-та симфония на Бетовен
Операта в Сидни, която прилича на кораб с бели платна (Снимка: Shutterstock)
 
Операта в Сидни е една от най-красивите и разпознаваеми сгради в света, превърнала се в емблематичен символ на Австралия.
Определят я като великолепен образец на “застинала музика”, за което говори немският философ Фридрих Шелинг в прословутата си фраза, приписвана на Гьоте:
“Красотата е безкрайност, изразена в крайна форма. Архитектурата е музика в пространство, в което е застинала музика.”
Снимка: Shutterstock
Неин създател е прочутият датски архитект Йорн Уотсън, който получава за проекта най-престижната награда за архитектура – “Плицкер”. От юни 2007 г. Операта в Сидни е включена и в списъка със световното наследство на ЮНЕСКО.
Снимка: Shutterstock
Изграждането на това модерно съоръжение продължава 14 години, след като по средата на този период датчанинът се оттегля, след намесата на няколко близки до правителството архитекти, които решават да променят интериора на сградата, за да спестят пари. Бюджетът в крайна сметка надхвърля 14 пъти предварително планирания и достига сумата от 52 млн. долара. 
Операта е открита през 1973 г. от Кралица Елизабет II, под звуците на 9-та симфония на Бетовен. Любопитен момент е, че британският монарх пътува два пъти до Австралия по този повод, тъй като и през 2006 г. тя открива новото крило на операта, построено така, че да може в сградата да прониква светлина и да открива изглед към пристанището.
Снимка: Shutterstock
Бетонният покрив напомня за огромни издути от вятъра корабни платна (като раковини) и е дело на финландския инженер-конструктор Ове Аруп.  Може да се каже, че световна известност сградата придобива именно, поради своята екстравагантна покривна конструкция. Някои виждат в нея, излязъл на сушата бял кит, но като всички архитектурни шедьоври – Операта в Сидни прилича само на себе си.
Снимка: Shutterstock
Идеята е на британския цигулар и композитор Сър Юджийн Гусенс, който през 1945 г. е поканен в Сидни от Австралийския комитет за телевизия и радио (оглавяван по това време от друг британец Сър Чарлз Моузес), за да дирижира записи за концертен цикъл.  Гусенс бил поразен от безразличието на австралийците към великолепната панорама, на фона на която е разположен градът.
Снимка: Shutterstock
В обявения конкурс участват 223 проекта от 32 страни, но само този,  на датчанина Йорн Уотсън бил концептуално различен. Казват, че целият бомонд на Сидни бил очарован от идеята на победителя.
Но когато първоначалният бюджет бил надхвърлен с над 95 млн. долара, австралийците не харесали новата опера.
С времето отношението към нея се променило и днес Операта в Сидни е един от символите на Австралия. Всяка година се посещава от над 8.2 млн. туристи от цял свят.
Снимка: Shutterstock
Операта в Сидни е заобиколена от вода от три страни и е разположена на площ от 22 хил. кв. метра, с дължина – 185 метра и ширина – 120 метра.
Архитектурният шедьовър разполага с около 1000 помещения, сред които 2 големи зали за оперни спектакли и концерти, 5 театрални, 5 репетиционни зали, 4 ресторанта, 6 бара и търговски обекти, които предлагат безброй сувенири.
Тя е седалище на Операта на Австралия, Театъра на Сидни и на Симфоничния оркестър на Сидни.
В нея се намира най-големият механичен орган в света – с 10 154 тръби.
Снимка: Shutterstock
В Операта в Сидни годишно се изнасят около 2500 спектакъла.
https://impressio.dir.bg/noti/operata-v-sidni-vizitnata-kartichka-na-avstraliya

Уникалният храм Минакши л.212

  е построен не от тухли, а от скулптури

Посветен е на една от жените на бог Шива
 РЕДАКТОР: ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА   
Снимки: Shutterstock
Храмът Минакши е истинска перла
В магическата Индия могат да се видят такива дворци и храмове, каквито никъде другаде по света. Един от тях е Минакши, разположен в самото сърце на старинния град Мадурай.

Наречен е така на името на царска дъщеря. Тя се родила с непривлекателна външност. Някакъв йога обаче й предсказал, че ще се превърне в красавица, когато срещне този, за когото ще се омъжи. Минакши открила своя бъдещ съпруг на свещената планина Кайлас. Това бил самият Шива. Богът й казал, че трябва да се върне в града, където той ще дойде след осем дни под името Сундарешвара или “Властелинът на красотата”. 

Сред безчислените статуи лесно човек може да се загуби. Виждате ли един от тях?
По стените на храма са изваяни много от 330-те милиона богове в пантеона на хиндуистите. Останките на Минакши са отпреди две хиляди години. В сегашния си вид е от времето на цар Тирумала Найяк – 1623 г. Смятан за най – прекрасното произведение на средновековната индийска архитектура и е едно от най-прочутите места за поклонничество в Индия.

Фигурите са се изсичали от камък и украсявали в течение на векове

Храмът има четири входа. Над единия вход се издига кула, висока над 50 м. Гопурата, както я наричат, е изваяна с хиляди фигури на божества. Всеки вход има своя различна гопура. От източния вход се стига до пазарът “Пуру Мандапам”. Сергиите му продължават в тъмни коридори, които отвеждат към вътрешността на храма.

Отвътре храмът е не по-малко впечатляващ

Минакши е истински град в града. Храмът има формата на правоъгълник със страни 258 х 223 м. Има шест концентрични кръга вътре с по-малки гопури. Горната част на една от тях е обкована с чисто злато. През главния вход минават хиляди. Там има безброй сергии, където се продава почти всичко – от лъскави шарени гривни до плодове и огледала. Този вход се нарича “Входът на осемте шакти” или женските божества. Те са изобразени на осем колони от двете му страни. В друг коридор, стоят на пост два живи слона с боядисани в червено хоботи. Хората вземат с пръсти от боята и си поставят “бинди” – червената точка на челата.

В Индия слон можеш да видиш на всяка крачка
Храмът има вътрешен двор с басейн
Кулите на храма през нощта греят в светлини

 https://impressio.dir.bg/arhitektura/unikalniyat-hram-minakshi-e-postroen-ne-ot-tuhli-a-ot-skulpturi

Най-старият град в света бр.212

  е потресаваща гигантска карта на звездното небе

Анри Муо, преоткривателят на Анкгор, остава запленен от сградите, оплетени в корените на огромни дървета
 РЕДАКТОР: ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА / 28 ЮНИ 2018 / 16:12     16371 ПРОЧИТА     1 КОМЕНТАР
 
Древен град в джунглата, подобен на описаните в “Книга за джунглата” на Киплинг и историите за Moугли… Трудно е да си представим, че един пътешественик, изгубен в тропическите гори, внезапно може да се натъкне на красиви древни руини, останали от огромен и очивидно богат град.
Но точно това се случва с френския пътешественик и биолог Анри Муо през 1860 г….
Разтърсен от красотата и величието на сградите, оплетени от корени и клони от дървета, Анри Муо пише за откритието си в автобиографичната си книга “Пътешествие в Кралство Сиам, Камбоджа, Лаос и други райони на Централен Индокитай”, която онагледява със собствените си карти и илюстрации.
Тези бележки и картички показали на европейците великия град-храм Ангкор.
Древният град Ангкор, който се простира върху приблизително 65 км в Северозападна Камбоджа, е бил столицата на Кхмерската империя от 800 до приблизително 1200 г. Той е бил изоставен през 1431 г., след завладяването на кхмерското царство.
Неговите храмове и паметници днес са отворени за пътешественици и туристи и са сред най-известните архитектурни забележителности в света.
Основната сред тях, “Ангкор Ват”, е храмов комплекс, построен в началото на ХІІ в. от крал Суряварман ІІ.
25 000 работници се трудят над 37 години, за да го завършат, но след падането на империята комплексът остава неизвестен за външния свят до въпросната 1860 г.
Изграден във формата на централна кула, заобиколена от четири по-малки кули, той е посветен на индуисткия бог Вишну и целият е украсен с изящни статуи, резби и барелефи, изобразяващи сцени от индуистката митология.
 https://youtu.be/YvWpJKLEwDo

 

Макар и смятан за не чак толкова атрактивен, близкият укрепен град Ангкор Тхом се гордее с “Байон”, последният голям храм, изграден в Ангкор. “Байон” е заобиколен от 54 малки кули, които днес, като всичко в този великолепен религиозен комплекс, са оплетени в гъстата растителност на камбоджанската джунгла.
Изпускащият пара гъсталак и мистериозната игра на светлини и сенки напомнят за атмосферата във филма “Индиана Джоунс и храмът на обречените”.
Към Ангкор активен интерес проявяват холивудските режисьори. Една от местните църкви неофициално е кръстена на Анджелина Джоли.
В него е сниман филмът “Lara Croft: Tomb Raider”, а сред туристите градът са свързани главно с известната филмова звезда. Камбоджанците нямат нищо против – това подпомага бизнеса им със сувенири.
Както се полага, древният Ангкор мълчаливо пази тайните си. При изучаването на града, учените стигат до откритието, че той представлява гигантска карта на звездното небе – мястото на храмовете в града с това на звездите от Съзвездието Дракон.
Валерия КАЛЧЕВА
https://impressio.dir.bg/arhitektura/nay-stariyat-grad-v-sveta-e-potresavashta-gigantska-karta-na-zvezdnoto-nebe