ГЕРТРУД ФУЗЕНЕГЕР /FUSSENEGER GERTRUDE/ /F USSENEGER GERTRUDE/ БР.213
Leave a reply
Monthly Archives: август 2018
САВСКАТА ЦАРИЦА
Съдбата и пътищата на нашите и на евреите праотци се пресичат още в земите на Месопотамия, Сирия, Египет и Палестина, още в зората на историята.От исторически хроники четем: “Хуритите са и химарити, а сред химаритите се натъкваме съвсем неочаквано на наименованието на българското племе Балхарис и така също и на името на царица, носеща същото име Балкис, така наречената Савска царица от царството Саба”. Най- точното име на цирацита е Сава, тъй като тя носи името на подвластният й град- държава. Така е назована тя и в Библията (Трета книга, Царства, глава 10), където ченем: “Савската царица като чу за славата Соломонова в името на Господа, дойде да го изпита с гатанки Тя дойде в Йерусалим с много богатства; камили бяха натоварени с благоговения, с твърде много злато и драгоценни камъни, тя дойде при Соломона и говори с него за всичко, що и беше на сърце”.
Древното предание казва, че Савската царица е сестра на Тимоти- цар на клон на древните българи- худони.И двамата принадлежат на рода Дуло от долината на худоните. При нападението на асирийския цар Адад Нерари (911-891 пр.н. е.) срещу земите на худоните, подвластните племена на двамата водени от Тимоти и неговата войска от древни българи- худони, и следвани от водените от Савската царица древни българи- хурити, придвижвали се във формата на стрела, прекосяват Кавказките планини и се отправят към Азовско море и земите на изток от Дон. По- късно, те отсядат трайно в Манджурия.
Това са праотците на Кубратовите българи-Балхарис, име пренесено от земите на Месопотамия, както и от нашите преки праотци, така също и от нашите събратя- кутиите Балхарис в Средна Азия.
Хуритите Балхарис,предвождани от Савската царица, се обединяват с ирански племена под името сармати и алани.По- късно, когато тя е на пределна възраст тръгват на поход на запад, стигат до река Дунав и срещу нейното течение достига до Австрия.
Оттук, според преданието на Дарий- от смесен брак с майка от рода Дуло и баща от династията на иранците- алани, те прекосяват Алпите и достигат до най- южните земи на днешна Южна Италия, в земите на етрусите. В земите на Италия ,много по- късно участват в построяването на основите на Рим.
д.и.н. Сергей Иванов
предоставя Мария Герасова
КАК СА ЖИВЕЛИ ПЪРВИТЕ ХРИСТИЯНИ
Докато броят на първите християни бил още малък, те живели наедно като членове на една челяд. Имали както се казва “едно сърце и една душа”. Всички се хранели на братска трапеза и имали обща каса, в която всеки внасял според силите си.По- богатите, които притежавали земи или къщи, продавали имота си и и давали парите си на апостолите за общи нужди. Богати и бедни в първата християнска община нямало, защото благотворителността била силно развита. Един на всички и всички за един- ето най- голямото правило, от което се придържали първите християни. Братската обич между вярващите била толкова голяма, че кой колкото изработвал, не го имал за свое, а го давал на апостолите за обща полза, и те се грижели за издръжката на бедни, болни и слаботелесни.
По- сетне, когато броят на християните нараснал, и общите трапези се прекратили, църквата не престанала да развива широко благотворителността. Апостолите и техните приемници проявявали грижи за бедните, престарелите, вдовиците и сираците. Една християнска община облекчавала нуждите и бедствията на друга , както и изпращала пари, хляб или хора, за да помогнат на ония, които се нуждаят. Никой не оставал гладен или жаден. Грижите и помощите, които една община давала на друга, сближавали християните, та те се чуствали като истински братя , които имат общ баща Бога.
Християнската любов спомогнала да се подобри положението на робите, жените и децата.
Според учението на Спасителя няма роби и свободни, а всички са деца на небесния Баща. Христос страда, умря и възкръсна за всички човеци без да се гледа , какво е тяхното положение.Християните, които имали роби веднаги ги освобождавали или ги смятали като членове на своето семейство.Така робството, което всички народи признавало за необходимо, било премахнато от християните.
Жената в езическо време не била на еднаква почит с мъжа. У гърците, тя била робиня, а у римляните макар да се ползвала с уважение, била безправна.Християнството освободило жената от това робство и безправие. Християнската жена изпъква като диакониса, като мъченица за Христовата вяра, като монахиня.
Целият живот на първите християни бил пример за подражание.Те били правдиви, честни, помагали както на свои,тъй и на чужди, било езичници или евреи.В своите молитвени събрания молели се не само за християните, но и за езичниците, за да бъдат те просветени с евангелското учение и да станат членове на Христовата църква.
Християните били и добри гражадни на държавата. Ония от тях, които заемали държавни служби били трудолюбиви, справедливи и достойно изпълнявали работата си, с която били натоварени. Само когато ги карали да вършат несправедливи действия, те отказвали.Предпочитали да страдат, отколкото да станат причина други да страдат.
Добър и свят бил животът на първите християни, затова и така бързо се разпространявало Христовото учение по всички тогавашни страни. Всички живеели според думите на Спасителя:
- Вие сте светлината на света. Тъй да светне светлината ви пред човеците, та да видят добрите ви дела, и да прославят небесния ваш Отец!
предоставя Мария Герасова
ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИКВА – КРЪСТА БР.213
Известно е, че Кръстът на Разпятието е бил на особена почит сред християните. След чудесното му намиране от императрица Елена, майката на Константин Велики, той се превръща в една от най-популярните християнски реликви. Когато е пренесен в Константинопол и издигнат отново в църквата на св. Богородица във Влахерна, за него е учреден специален празник – 14 септември (Кръстовден). Вярвало се е, че частици от Кръста притежават целебна сила, а дори само докосването до него е правело чудеса за болните и за това на празника той е бил изнасян и показван на събралите се вярващи. Това отношение към Светия кръст обяснява и включването на специална молитва към него в свитъка. В нея се е запазил и апокрифният момент – кръстът е наречен “трисъставно дърво”, което е алюзия за произхода му от три райски дървета .
Първата част на молитвата към честния Кръст е заета от една широко разпространена в монашеската книжнина творба – молитвата на мъченик Киприан за прогонване на бесовете. Тя е вдъхновена от Пс. 67:1-2 с начало “Да възкръсне Бог”. Към нея е прибавена и частта, прославяща Кръста. Той се е възприемал като най-надеждната защита срещу бесовете е демоните и отгласи от подобни представи намираме в монашеската книжнина – Скитски патерик, Лимонис, Пролози. В друго житие е запазено следното обяснение: на въпроса кои са трите неща, предадени на християните, от които най-много се боят бесовете, се отговаря, че едното е за ядене, другото за носене на шията и трето – за къпане.
Тълкуванието на тази притча е, че бесовете и демоните се боят най-много от причастието, Кръста и кръщението. Втората част на молитвата към Честния кръст е част от текстове-похвали на Христовия кръст. Тя показва връзка с богослужебните текстове (канон за празника), свързани с 14 септември, празник на Въздвижение на Кръста.
предоставя Мария Герасова
Меркурий – първата от осемте планети бр.213
Меркурий – първата от осемте планети
Меркурий е първата от осемте планети и най-малката. Това е най-близката планета до Слънцето. Тя е кръстена за римски крак римски бог. Меркурий се вижда с просто око от Земята. Меркурий или ще застане в рамките на два часа след залез слънце, или ще се издигне не по-рано от два часа преди Слънцето.
Тя е само малко по-голяма от Земната Луна. Много различни газове обграждат планетата. Има много тънка атмосфера на кислород, калий и натриеви пари.
Най-горещата температура на планетата е 400 ° C по време на Mercurian ден, а най-студеният е -173 ° C по време на Mercurian нощ. Този температурен вариация се дължи на факта, че живакът всъщност няма изолираща атмосфера.
През 1974 и 1975 космическият кораб “Маринър 10″ летеше близо до Меркурий. Повърхността му е покрита със слой счупена скала, наречена “реголит”, и е подобна на повърхността на Луната.
Средното разстояние на Меркурий от слънцето е около 58 милиона километра. Той обикаля около слънцето с по-висока скорост, отколкото всяка друга планета.
Нейната пейзаж включва плоски равнини и дълги, стръмни скали.
Една година на Меркурий продължава 88 дни на Земята. Денят на Меркурий трае около 176 земни дни. Така че един ден е по-дълъг от една година.
До планетата Плутон , Меркурий е една от най-малко изследваните планети в нашата слънчева система.
Гръцкият философ Платон се позовава на отличителния жълт цвят на Меркурий в книгата X на неговата република.
Откриването на воден лед върху Меркурий е направено през 1991 г.
Тази планета няма естествени спътници и следователно не е лесна задача да се определи масата на планетата.
Меркурий получава 7 пъти повече слънчева енергия от Земята. Има магнитно поле многократно по-слабо от земното.
Радиусът на планетата е 2439 км, а диаметърът й е около 4878 км.
Астрономите предложиха версия, която Меркурий има желязно ядро. Предполага се, че е 80% от масата на цялото небесно тяло.
Най-големият кратер, чийто диаметър е 716 километра, е кръстен в чест на Рембранд.
Височината на някои планини на Меркурий може да достигне 4 километра.
Има хипотеза, че Меркурий преди е бил сателит на Венера .
Меркурий има слабо видима опашка, като комета , която е два и половина милиона километра дължина.
Меркурий – първата от осемте планети
Чудесен Меркурий
Слънцето и Меркурий
Зашеметяващ живак
Слънчева система
Великолепен живак
Интересни планети
Изящен Меркурий
Красив Меркурий
Красива Меркурий
Страхотен живак
Атрактивен живак
Удивително Меркурий
https://wanderlord.com/mercury-first-eight-planets/
Венера – ярка планета бр.213
Венера – ярка планета
Венера е втората планета от Слънцето. Наречена е за римската богиня на любовта и красотата. Понякога се появява в небето като вечерната или сутрешната звезда.
Отстоянието му от слънцето е средно около 108 милиона километра и е най-горещата планета в Слънчевата система, въпреки че е много по-отдалечена от Слънцето от Меркурий.
Тази планета е покрита с дебели слоеве облаци, които не позволяват много слънчева светлина да достигне повърхността на планетата.
Температурата на повърхността на Венеция достига около 464 ° С.
Венера е близо до Земята по големина. Физическият й диаметър е 12,104 км, което прави планетата около 95% от размера на Земята. Масата му е равна на 82% от тази на Земята.
Повърхността на Венера е маркирана със стотици големи кратери на метеор. Той има високи планини.
Планетата няма луна.
Една година на Венера трае 225 земни дни и един ден трае около 117 земни дни.
Докато обикаля Слънцето, Венера показва фази точно като Луната и планетата Меркурий. Фазовите промени на Венера са за първи път записани от “Галилео Галилей” през 1610 година.
През 1962 г. космически кораб “US Mariner 2″ минава от Венера. Това беше първият космически кораб, който летеше близо до друга планета. През 1970 г. Венера 7 на Съветския съюз кацна на Венера. През 90-те години на миналия век американската космическа авиокомпания Magellan описва подробно повърхността на Венера.
Венера е “само” на възраст 500 милиона години. Това е планета на гръмотевични бури. Цинк, олово и дори диамант могат да бъдат разтворени в атмосферата на Венера.
Най-високите планини на Венера достигат 11,3 километра. Има хиляди вулкани.
Основният компонент на атмосферата на Венера е въглеродният диоксид.
Почти всички геоложки характеристики на планетата са съставени от лава. Венецианската лава се охлажда много бавно поради високите температури.
На планетата няма сезони.
Венера – ярка планета
Чудесна Венера
Венера увита с облаци
Повърхност на Венера
Зашеметяваща Венера
Слънчева система
Живописна Венера
Фази на Венера
Великолепна Венера
Изящна Венера
Великолепна Венера
Вечер и сутрин Венера
Земята и Венера
Кратер Меад на Венера
Красива Венера
Атрактивна Венера
Удивителна Венера
https://wanderlord.com/venus-bright-planet/
ЗАТЪМНЕНИЕ
В днешния свят преобладава мнението на нормалния човек.За социологическите агенции, средно статистическите граждани имат най- голямата тежест в изборните резултати на политическите партии.Политолозите,анализаторите,специалистите в хуманитарните науки подчертават необходимостта от силно развита средна класа.Точно тя,според тях,гарантира стабилността и развитието на човешкото общество.Най- голямата аудитория на медиите също се формира от „средния“ гражданин.Най- голямото производство и потребление е с „усреднени стойности и параметри“.В такава среда, най- умните стават малцинство, а най-бедните са „безинтересни“ за икономическата и социалната система.
По- подробното и качествено изследване на социалните процеси показва,че най- добрите макар и малцинство,получават най- големи възнаграждения.Те имат най- големи възможности за развитие и допринасят най-много за по-добрия начин на живот.Там, където те не получават адекватната оценка,обществата забавят своя растеж и просперитет.Процесът не е необратим.Ако уважението и респекта към знанието и способностите нарасне,“затъмнението“ може да се превърне в „просветление“ и изостаналите за догонят напредналите.
Theodor von Oppolzer /Теодор Ополцер/ /1841-1886/ е австрийски астроном.Роден в Прага /тогава в Австро-Унгария/, а през 1865 година завършва Виенския университет.В 1875 година става професор в същия университет, а от 1882 година е член на Виенската академия на науките.Основните му изследвания с в областта н астрономията, историята, хронологията. Притежава частна обсерватория.Определя орбитите на комети и планети,слънчеви и лунни затъмнения, занимава се с теоретична астрономия,геодезия,гравиметрия.В периода 1870-80 година публикува капитално произведение в 2 тома за определяне на параболичните и елиптични орбити на комети и астероиди.
В 1887 година излиза фундаменталното му произведение „Канон на затъмненията“.В него обобщава 20 годишните си изследвания за изчисляване и идентифициране на елементите на 8000 слънчеви и 5200 лунни затъмнения случили се в древността.Систематизира ги в единна скала и и ги използва за разшифроване на летоброенето на различни народи от изтока- Египет,Асирия,Китай и Индия.Прилага ги да уточни уточни теорията за движението на Луната,изучаването на астрономическата рефракция,вековото забавяне във въртенето на Земята.
През 1873 година възглавява работите в Австрия,свързани с градусните измервания,които се извършват в Европа по това време.В 1884 година измерва абсолютното ускорение на силата на тежестта, основа на Виенската система на относителните измервания на ускорението на силата на тежестта.Избран е за президент на Международната геодезична асоциация /1886/.
„Канон на затъмненията“ на Ополцер „осветява“ за десетилетия напред изследванията на науката,историята, хронологията на древния свят.
Георги Караджов
Днес честваме Успението на Свети Иван Рилски бр.214
Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър.
Днес от 9:00 часа ще бъде отслужена архиерейска света Литургия в храм „Св.Иван Рилски”, град Пловдив.
От крехка детска въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България.
След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища.
Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд.
След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир “Св. Димитрий” под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години.
Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.
Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в “горната постница”, гдето съставил своето “завещание”.
Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.
Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация.
В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години.
От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г.
А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.
Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.
Източник: Pravoslavieto.com
МАРКОВСКАТА МЕРА
Можем да добавим още няколко думи за характера на марковската мера. В материала си “Марковски чертици”, поместен в “Българска сбирка” (Пловдив 1899, стр 701), Стефан Бобчев пише: “Над Марково е имало градище, някога град крепост, останките му и днес си личат, на име “Кастел”. Тя е създадена на важно стратегическо място”.От себе си ще допълня, че на отсрещния връх се намира старото кале.
“Последната издънка на родопския масив- пише Александър Пеев. (в. “Правда”, Пловдив 18.XII.1922)- е тъй нареченият Калоянов връх. Това е една правилна и самостоятелна конусовидна височина, която се издига между селата Марково, Новосел(Гълъбово) и Белащица. Като отличен стратегически и наблюдателен пункт, той е бил правилно оценен още в най- дълбока древност.На него и днес личат остатъците от старинна кула, градени преди хиляди години. В подножието му се издигал прочутия римски дрям, който е съединявал по- най- къса линия Пловдив с Бяло море. Византийците също тъй са поддържали добре тази първокласна крепост, която заедно с Асеновската крепост при Станимака и кричимските кули са били трите изнесени укрепени позиции за охрана на тракийската столица.
крепостта “Кастел”
предоставя Мария Герасова от книгата на Йордан Семерджиев “100 години дом на духовността”
Бург театър бр.213
На 14 март 1741 г. управителят на театъра Джозеф Селиерс е упълномощен от императрица Мария Терезия да остави свободна банкетна зала до двореца Хофбург до театрални компании. През 1776 г. Teutsches Nationaltheater, както е било наречено, е било поставено под съдебно управление с кралски указ от сина на Мария Терезия Джозеф II. Това отбеляза началото на разцвета на немскоезичния театър във Виена. През 1794 г. театърът е преименуван на К. К. Hoftheater nächst der Burg. След 130 години експлоатация, новата театрална сграда на компанията, проектирана от Gottfried Semper und Karl Hasenauer, отвори врати на булевард Ringstraße на 14 октомври 1888 г., след четиринадесет години строителство.
Burgtheater е последната връзка във веригата разкошни сгради, изградени около Рингщрасе, а великолепната фасада го е превърнала в една от популярните туристически атракции на Виена.
През септември 1922 г. Академията на Лицтрастра е присъединена като допълнителен етап. През последните дни на Втората световна война Burgtheater беше тежко повреден от бомбардировка и огън от неизвестен произход, а компанията се премести в временно пребиваване в театъра “Etablissement Ronacher”. През 1955 г. фирмата се завръща в дома си на Ringstraße, която е възстановена до предишната си слава и оборудвана с модерни технологии.
Днес залата Касино ам Шварценбергплац и Вестибул също са свързани с пистите на Burgtheater и неговата компания.
Известният ансамбъл е най-важният постоянен елемент на театъра и представлява душата на институцията. Виенската публика обича своите театрални звезди и показва своята благодарност чрез редовно посещение. Дори ако днес “Бургтеатър” има съвременна програма и съвременни структури, тя поддържа много от традициите, които се свързват с имена като Паула Уесли, Атила Хорбйгер, Оскар Вернер или Раул Аслан и които са инвестирали институцията в такава митична аура.
В ансамбъла има винаги дойен и дойен, водеща актриса и актьор на театъра – понастоящем това отличие се носи от Елизабет Орт и Майкъл Хелтуа. Важни членове на ансамбъла са почетни членове, много от които получават титлата “Kammerschauspieler”. Когато почетен член умира, ковчегът се издига пред величественото стълбище за мемориалната церемония и след това се пренася около сградата веднъж в тържествено шествие.
В Burgtheater работят 530 души. Те си сътрудничат, за да произвеждат около 20 премиери всяка година, като всяка продукция е ново творческо приключение. Всеки, който работи в Burgtheater, се доближава до работата си като художник – това гарантира стерлинга качеството на нашите продукции.
Burgtheater (построен между 1874 и 1888) е последната от великолепните сгради, построени по булевард Ringstraße. Проектиран от двамата архитекти Gottfried Semper и Karl von Hasenauer, структурата с богато украсена фасада е една от популярните забележителности на Виена. Разполага с бюстове на драматурзи и известни фигури от световната литература, допълнени от двойки фигури, които символизират човешките емоции и качества, както се появяват в много пиеси: любов и омраза, смирение и самочувствие, героизъм и егоизъм. На върха, доминиращ над всички останали, Бог Аполон държи двора с Музея на трагедията Мелпомена вдясно и Музея на комедията Талия отляво.
Ранната работа на Густав Климт обхваща редица картини, които е създал заедно с брат си Ърнст и Франц Мацх в контекста на Künstler-Compagnie (студиен колектив), който са създали. Сред тези ранни работи са таваните, създадени през 1887 г. за големите стълбища на Burgtheater. Въпреки че все още са информирани от традицията на историческата живопис, те вече сочат към символичната фаза на fin-de-siècle във Виена.
През 1886 г. художниците са поръчани да представят историята на театъра по таваните на двете великолепни стълбища. За Künstler-Compagnie, както и за най-възрастния си член Франц Мац, едва 25-годишен през 1886 г., тази комисионна означава окончателен пробив след комисиите в Карлсбад, Фиуми и Рейхенберг.
Густав Клим създава четири от общо десет картини: Тесписрън, Шекспир Глобеттеатър, Олтар де Дионисос (величествено стълбище на страната на Волксгарте) и Театър в Таормина (голямо стълбище на страната Лантман).
