Monthly Archives: август 2018

Секретна снимка доказва бр.213

  съществуването на извънземни сред нас 

извънзмени
През 1995 г. геологът Фил Шнайдер разпространява снимка, за която твърди, че показва един от многобройните извънземни посетители, пребиваващи на Земята
Става въпрос за мистериозния Валиант Тор от Венера, чиято възраст според Шнайдер е цели 500 години. Същият владее свободно всички известни езици и е с IQ, надвишаващо в пъти това на обикновените хора. Освен това той притежава изключително необичайни физически характеристики, сред които неестествена форма на черепа, силно развита челюст, уголемено сърце, един бял дроб, както и има по шест пръста на всяка ръка. Висок е около 1,80 м и тежи приблизително 85 кг, има чуплива коса и кафяви очи.
извънзмени

През 1995 г. геологът Фил Шнайдер разпространява снимка, за която твърди, че показва един от многобройните извънземни посетители, пребиваващи на Земята

Шнайдер твърди, че се среща с мистериозния посетител, докато работят по тайни правителствени проекти, сред които създаване на подземни военни бази, както и такива, свързани с прословутата „Зона 51“.
Твърди се, че с Тор се срещат и двама президенти на Съединените щати – Дуайт Айзенхауер и Ричард Никсън, като за първия дори се говори, че сключва и тайно споразумение за сътрудничество с извънземни същества през 1954 г.
През 1979 г. Шнайдер работи по строителството на секретни подземни правителствени бази в Далси, щата Ню Мексико, където лично се убеждава в съществуването на извънземни. Той дори участва и в битка срещу тях през август същата година, заради което му е позволено да разкаже за тези мистериозни извънземни посетители, показвайки и белезите си от получените рани.
На 17 януари 1996 г. Шнайдер е открит мъртъв в апартамента си, а официалната версия е, че се е самоубил.
https://www.chudesa.net/%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8/

ВЛАДИСЛАВ НЕДЯЛКОВ БР.213


IMG_20170929_085157 (2) – Копие (1)

Владислав Любомиров Недялков е роден на 12 февруари 1979 г. в гр. Перник. Завършва средното си образование в родния си град и следва Икономика в Университета за национално и световно стопанство, където завършва Бакалавърска и Магистърска степен по специалността „Счетоводство и контрол”.
Любовта му към литературата и поезията се заражда още от ученическите му години. Първите си стихотворения публикува в сайта „Откровения” през 2015 г. Участник е в два конкурса „Ерато” на вестник Уикенд с публикации на стихотворенията „Душата ми е като стара къща”, „Отлитат пак ятата от стрехите”, „Самотник на перона” и др.
„Летен облак” е първата му поетична книга, в която хронологично са събрани стихотворения от 2015 г до настоящия момент.
Живее и работи в гр. София.
СВЕТЪТ Е ЖИВ, КОГАТО СЕ ОБИЧАМЕ
Съдбата окова ме в зли окови
и всичко ценно бързичко ми взе.
Изгубвах и намирах все любови,
душата ми накрай тъга превзе.
Тъга изгаряща и тъй неповторима
по обичта ми чезнеща в безплътност,
по парещите ласки на любима
и спомена оставащ до безсмъртност.
– Какво е нужно нам – се питам само –
щастливи да останем ние вечно?
Да стоплиш със дъха си мойто рамо,
и устните да шепнат безконечно.
Животът ни дори днес да ни смазва,
един на друг до края да се вричаме,
светът с любов извечна се опазва,
светът е жив, когато се обичаме!
ДУШАТА МИ Е КАТО СТАРА КЪЩА
Душата ми е като стара къща
все скърца с двери опустяла,
а нощен вятър зъл обгръща
тъгата тук едничка, оцеляла.
Парченцата разбити стъкълца
оставят ли в тъмата ми надежда?
Пустеят празно тъжни стъпала,
в безвремие навътре ме отвеждат…
Дрънчат и пукат старите греди,
излива се вода с пороя черна,
нашепваща за минали беди,
таз сграда е любовница неверна.
Тя спомня ми за мигове в омая,
изпълнени с любовно див екстаз,
на бездната потънал във безкрая
се питам без любов що знача аз.
ПРЕД СТАРАТА ИКОНА
„Рекох в сърцето си: Бог ще съди
праведния и нечестивия;
Защото има време у Него
за всяко нещо и за всяко дело.”
Еклесиаст 3, 17
Стара и прашясала о време,
на стената ми виси икона.
А кандилцето самотно дреме
сгушено дълбоко сред амвона.
Няма кой свещица да запали,
кротичко да моли се смирено.
С пламъци отдавна не играли
по дървото черно и студено.
Няма тук молитва за надежда,
ни за обич, ни за опрощение.
Пак само в тъмата се оглежда
моето лице в изнемощение!
Огънче отнякъде принесох,
тихо се помолих пред амвона.
Сякаш към небето се понесох
с пламъче пред старата икона!
БОЖЕ, ТОЛКОВА МАЛКО МИ СТИГА
Боже, аз за едничко копнея,
две любими очи – топли ружи.
Нежни песни за тях да изпея
та дано ги навеки заслужа.
Боже, толкова малко желая,
да се сгуша в косите меки.
И потънал в блаженост на рая
до гръдта да стихна навеки.
Боже, нека смирен и отдаден
тази моя любов да възславя,
от ръце ѝ да пия все жаден
и с молитви да я благославям!
Боже, толкова малко ми стига
под блажения земен покров,
като песен в гора на авлига
да ме сгрява пак тази любов!
ЗЛАТЕН КАфЕЗ
Не отлитай от моята стая нощес,
птицо моя, любов, теб желая!
Виж, стените ни вече са златен кафез!
Де ще ходиш, отвън е безкрая?
Остани ти при мен, през нощта остани,
мойте песни любовни сънувай!…
От душата ми болката бързо махни
и мечтите ми в цвят нарисувай.
Ще докосна, треперещи, твойте крила,
в златен сън да политнем свободни
и ще помня, че тука в нощта си била
в топло лято под вейките плодни.
А когато небето навън просветлее,
аз през сълзи ще викна: „Излез!”
И разлъчен от теб ще остана да крея
сред железния, празен кафез.
Автор: Владислав Недялков, София
предоставя Латинка Златна

Разликата между смокинг и костюм бр.213

смокинг

Основната визуална разлика между един смокинг и костюм е наличието на сатен. Обърнете внимание на сатенените детайли в смокинга от колекцията “Церемония“ на Desizo Monni. За разлика от костюма, той има сатенено покритие върху реверите, копчетата, филетките на джобовете и сатенена странична лента надолу по крака на панталоните. Костюмите не съдържат сатен и обикновено имат пластмасови копчета, покрити със същия плат като сакото.
Що се отнася до аксесоарите, смокингите са традиционно носени с папийонка и пояс, докато костюмите са традиционно носени с дълга вратовръзка, самостоятелно или с подходяща жилетка.
Смокингът и костюмът са толкова различни, колкото нощта и деня. Смокингът обикновено се носи вечер. Ако сватбата се случи през деня, тогава костюмът би бил по-подходящ. Въпреки това, ако празненствата вървят добре през нощта, тогава можете да носите каквото предпочитате.
По отношение на това дали трябва да носите костюм или смокинг за вашата сватба, Desizo Monni препоръчва да се концентрирате по-малко върху визуалните различия и повече върху посланията, които носят дрехите – костюм или смокинг.
Сватбеният ден принадлежи на Вас и на Вашата бъдеща съпруга, и двамата можете да се облечете както ви харесва. Но истината е, че един хубав костюм не е достатъчен, за да се отличите от присъстващите гости, които също ще носят костюми. Това е мястото, където смокингът влиза в употреба.

Целта на сватбеното облекло не е просто да изглежда най-добре, а да е предназначено специално за тази цел.

Костюмът казва, че сте организиран, компетентен, елегантен и продуктивен член на обществото. Ето защо е чудесен избор за работното място и за други по-малко формални социални функции. Но един смокинг казва повече от това. Смокингът казва: „Дойдох да споделя този момент с теб. Никъде другаде не бих предпочел да съм.“

смокинг
смокинг
Сватбите са значителни моменти в живота на всяка двойка, а мъжете трябва да пожелаят да изглеждат допълнително спретнати на големия ден. За някои смокингът е перфектен, докато други предпочитат класически костюм. Единственото, което наистина има значение, независимо дали ще се ожените или ще отпразнувате ергенското си парти, е да харесвате това, което носите, че се вписва страхотно и се чувствате комфортно.
https://desizomonni.com/2018/07/10/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D1%81%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8E%D0%BC/

20 вкусотии от различни страни

 които трябва да опитате

Вкусната част от пътуването заслужава точно толкова голямо внимание, колкото и забележителностите, които се подготвяме да видим. Ето защо решихме да ви покажем 20 различни ястия, които да имате предвид, когато стягате багажа към някое далечно (или не чак толкова – ето ги къде са Сърбия, Черна гора, Румъния…) местенце по света.
Една от привилегиите по време на пътуването е това, че можете да се радвате на всички тези различни, нови и нетрадиционни за нас храни, вкусове и усещания. Важно е да обръщате внимание на местната кухня. Важно е да опитвате новите неща, които ви заобикалят. Да усетите мястото чрез собствените си сетива е най-хубавата част от всяко пътешествие!

1. ВИЕТНАМ – ФО ГАВиетнамското „Фо Га“ – пилешка супа с нудели. Според някои това е една от най-големите вкусотии, които можете да опитате в тази част от света.

2. СЪРБИЯ – ПЪРЖЕНА РИБА2Противно на очакваната сръбска скара, предлагаме ви прясна риба, току-що уловена от Дунав. Малките ресторантчета по крайбрежието предлагат множество деликатеси, приготвени по традиционно балкански начин – не здравословно, изпържено до златисто и адски ароматно и вкусно.

3. ЙОРДАНИЯ – ХУМУС3Ако сте в Йордания, не пропускайте да опитате типичния арабски Хумус. Приготвена от нахут, сусамен тахан и подправки, хранителната паста изкушава със специфичния си вкус. Предястието е известно из целия Близък Изток, включително и в Турция, където е един от задължителните елементи на трапезата, особено по празници.

4. МЕКСИКО – ЕМПАНАДАС4Оригинални мексикански Емпанадас. Емпанадас не са типичните здравословни разядки, които може би пазещите талия очакват. Напротив, колкото по-вкусно, толкова по-калорично – това е принципът тук. Пухкаво тесто, пълно с бекон, месо, кашкавал, сирене или друга вкусотия, и всичкото това – изпържено до златисто, хрупкаво и ароматно.

5. ИТАЛИЯ – ПИЦА5Разбира се, че пицата е задължителна в Италия. И сладоледа. И тирамисуто. И лазяната. И панакотата. И преди да отидете, поръчайте си лична тренировъчна програма и режим на хранене, които да започнете да  подберете.

6. ТАЙВАН – СПАГЕТИ6-taiwanМоже да се изненадате, но дори италианците, които споменахме току-що, признават превъзходния вкус на тайванските спагети – те са една от визитните кулинарни картички на Тайван.

7. ЧЕРНА ГОРА – ПЕЧЕНО ГОВЕЖДО7Органично чисто, добре изпечено, сочно говеждо месо, което се сервира с доматен сос и е просто невероятно на вкус. Ако не е филе, а прясно изпечен черен дроб, би било дори повече от чудесно.

8. НИКАРАГУА – ГОВЕЖДИ СЪРЦА8Говежди сърца в комбинация със зеленчуци на скара. Апетитът ви пристига дори само от аромата.

9. БУРМА (МИАНМАР) – СУПА9От първата хапка се влюбвате в тази супа от говеждо месо в Бурма. Много различни вкусове и много различно усещане.

10. ФРАНЦИЯ – ОХЛЮВИ10

Печени охлюви, които определено можете да похапнете на един дъх! Толкова са вкусни, че не търпят отлагане.

11. САЛВАДОР – БЕЙБИ СКАРИДИ11Бейби скариди със зеленчуци и ориз – най-крехкото нещо, което някога може да опитате.

12. САЩ – БУРГЕРИ12Крайно нездравословно, но пък крайно вкусно. Всъщност бургерите са изключително изкушение. А пък ако има и гарнитура от пържени картофки, картинката на вкусотията е завършена.

13. КОСОВО – ПЪРЛЕНКА13Една от местните вкусотии прилича на пица, но тестото е доста по-плътно и по-пухкаво, а всичко върху него е въпрос на фантазия. Спрямо нашите вкусови усещания, прилича повече на пърленка, но както и да го кръстите, ще ви хареса.

14. ТАЙЛАНД – КАЛМАРИ И ОКТОПОДИ НА СКАРА14Калмари и октоподи на скара – на визия подобни на нашите шишчета. Месото е крехко, сочно и много вкусно. Задължително опитайте, ако ви се отдаде възможност.

15. ГРУЗИЯ – ХИНКАЛИ15Хинкали и любимото червено вино на Сталин. Хинкалите са тестени, обикновено пълнени с месо. Вкусът им носи усещането за мекота.

16. АРМЕНИЯ – КЕБАП16Най-вкусният кебап на света. Типично за тези ширини на Атласа, кебапът е повече от задължителен, дори и да не сте фенове на месото.

17. КОСТА РИКА – ФИЛЕ ОТ РИБА17Филе от риба, гарнирано със зеленчуци под всякаква форма и маслини. Цветовете на Коста Рика в ръцете ви – какво по-хубаво от това?

18. РУМЪНИЯ – СВИНСКО С МАМАЛИГА18Свинско с мамалига. Ако решите да го сравните с нещо наше, то определено вкусът наподобява на качамак с пръжки. Само че тук свинското е крехко изпечено, а мамалигата се топи в устата ви от сладост.

19. ФИЛИПИНИТЕ – ПЪЛНЕНИ КАЛМАРИ19Регионът е благодатен на морски дарове, ето защо и специалитетите са предимно от тази област на кулинарията. Това, което не бива да пропускате, ако пътувате натам, са пълнените калмари със зеленчуци

20. БЕЛИЗ – БРОНЕНОСЦИ20

Екстрактите от целина потискат коварния артрит бр.213

Коварният артрит е клас с над 100 заболявания, засягащи хора от всички възрасти, пол и раси. Естествената хранителна терапия с целина може да го потисне.

Известната ни целина може да се използва като естествена хранителна терапия при потиснати артритни заболявания за индуциране на остри и хронични болезнени или възпалителни симптоми, предполагат някои учени

При застаряващото население най-честата причина за артрит е дегенерирането на хрущяла, изхабява се гладката повърхност на костите, причинявайки костни ръбци върху костите, предизвиква се болка, подуване и скованост.
В зависимост от тежестта на остеоартрита, пациентите могат да получат симптоми, които обгръщат ставите в ръцете, коленете, бедрата и гръбнака, като болките стават по време на движението или след него, нежност на мускулите и краката, скованост, загуба на гъвкавост. … и особено усещане.
Другите най-често срещани видове артрит са ревматоидният артрит (RA), който е дългосрочно автоимунно разстройство, предизвикващо топли, подути и болезнени стави.
Според статистиката приблизително 50 милиона възрастни и 300 000 деца имат някои форми или видове артрит.
В статистиката на CDC (Центрове за контрол и превенция на заболяванията) от 2013-2015, заявяват, че на около 54,4 милиона възрастни американци (22.7%) на годишна база, някога е лекар им е казал, че те имат някаква форма на артрит, ревматоиден артрит, подагра, лупус или фибромиалгия.
Преобладаващият рисков фактор също зависи от това къде живеете. Например, процентът на възрастните с артрит варира според държавата, като е от 17,2% в Хавай до 33,6% в Западна Вирджиния през 2015 г.
Центърът за артрит Джон Хопкинс предложи данните за проучване на здравето от 1998 г. от 32,322 възрастни в 11 държави за поведенчески рисков фактор с наблюдение (BRFSS), давани всяка година в САЩ, показва, че възрастните с диагноза артрит са със значително по-голяма HRQL (Свързано със здравето качество на живота) увреждане в сравнение с възрастните без артрит.
Целината (Apium graveolens), принадлежащи към семейство Сенникоцветни (Apiaceae). Храната или зеленчуците се култивират по целия свят с търговска цел.
Тя може да нарасне на височина 1/2 м с стъбла (листа отгоре), подредени в конична форма, съединени на обща основа.
Според неотдавнашно проучване, екстракт от семена от целина дава силен ефект за потискане на симптомите на артрита в модел на полиартрит без взаимодействие с приема на лекарства. В сравнение с аспирин, ибупрофен и напроксен.
За разлика от много хранителни добавки, наличните данни сочат, че екстрактите от семената от целина не оказват съществено влияние върху ензимните системи р450 (функция в контакт с приема на лекарства) и по този начин е по-малко вероятно да промени метаболизма на лекарствата, които човек може да приема.
Ортопедичните средства за лечение на артрит и ревматизъм, класифицирани за семена от целина, са по-ефективни от ибупрофен при антиартритни изследвания, без да причиняват стомашно кървене.
Въпреки това, лечението на артрита варира от почти нулева до силно ефективна, в зависимост от определен клас продукти.
Следователно, за максимален ефект, избраните видове екстракти от семена от целина трябва да се предписват само от специалист по артрит.
В подкрепа на горната диференциация, в Университета Songkla се проведе експеримент, като се приложи екстракт от целина, биологично активно съединение, изолирано от семената от целина, срещу оксидативен стрес в черния дроб при модел на артрит, индуциран от адювант.
Резултатите показват, че оралното приложение на AGE (250, 500 и 1000 мг / кг) в продължение на 24 последователни дни намалява симптомите на артрит чрез намален оксидативен стрес в черния дроб и повишени чернодробни антиоксидантни свойства, включващи гостоприемни антиоксидантни ензими глутатион пероксидаза (GPx) и супероксид дисмутаза SOD.
Като цяло приемът на целина може да бъде ефективен за облекчаване на симптомите на артрит чрез свързване с експресията на провъзпалителни цитокини.
По-нататъшно събиране на данни за големи количества проби и многоцентрови клинични изследвания, проведени с човешка консумация по време на изследването, обаче, ще бъде необходимо, за да се допълни картината на целината и нейните биоактивни съединения като защитен ефект срещу артрит.

Екстрактите от целина потискат коварния артрит

Един от начините за консумация на целина освен на салати е на сок. В книгата на д-р Норман Уокер се препоръчва смес от 270 мл сок от моркови да се смеси с 210 мл сок от целина. Това е дневната доза, която е добре да се пие преди ядене.
https://www.chudesa.net/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%82/

Най-важната от всички философии в Древен Египет бр.213

Най-важната от всички философии в Древен Египет е била за живота след смъртта.

Разбирането на процеса за изграждане на гробниците на фараоните, е свързано с най-централната от всички философии, към които се е придържало това общество
Предвид огромната им вяра в живота след смъртта, древните египетски владетели са организирали гробниците си преди евентуалното им погиване; или са били направили препарати за балсамиране след смъртта. Въпреки че нямаме нито една книга или набор от текстове, които дават отговор на този основен въпрос, има писания, картини в гробници и надписи върху храмовите стени, които дават улики за този процес. Най-важната от всички философии в Древен Египет е била за живота след смъртта.
Долината на златото.
Днес 3000 години, след като е била изоставена, „Долината на царете“ остава тържествено и свято място, построените в нея гробници отразяват все още силата на фараоните и позволяват кратко и вълнуващо впечатление в древната египетска душа. Скръб и непоколебима кралската Уади (в някои арабски говорещи страни – долина, дере, или канал, който е сух, освен в дъждовния сезон) е картина на променливост, празнота, смърт; и въпреки това, когато богатството облагодетелства, тя притежава изключителна способност да изненада. Това е мнението на д-р Николас Рийв и Ричард Уилкинсън.
От гробницата на Сети I, богинята Хатор се показва да посрещне царя в подземния свят, а той й предлага козметика като символ на нейната защита. Снимка: Лувъра, Париж.

От гробницата на Сети I, богинята Хатор се показва да посрещне царя в подземния свят, а той й предлага козметика като символ на нейната защита. Снимка: Лувъра, Париж.

Всеки египтофил ще е наясно, че най-централната от всички философии, към които се е придържало това древно общество, е: Живот след смъртта. За народите в тази конкретна култура и наистина много други по света, физическото царство е било ефимерно и преходно. Това, което е в основата на техните системи на духовно вярване в това отношение, е отвъдното. Но имало е списък, в който пишело за това, което е трябвало да се направи преди душата на починалия да стигне до онова чудесно място, била тя на фараон или обикновен човек.
Например, подробен набор от погребални текстове, включващи магии, заклинания, химни, магически думи и религиозни писания, са предназначени да ръководят душата в своето опасно пътуване през Duat / Amenti или Netherworld (египетския подземен свят, царството на мъртвите).
Поглед към "Долината на царете", както се вижда от пътеките на древните работници. Позната е като Ta-sekhet-ma'at или Great Field, започвайки през 18-та династия, това място служи 500 години за кралски некропол. Снимка: Франсиско Анзола

Поглед към „Долината на царете“, както се вижда от пътеките на древните работници. Позната е като Ta-sekhet-ma’at или Great Field, започвайки през 18-та династия, това място служи 500 години за кралски некропол. Снимка: Франсиско Анзола

Формула в Глава 72 на Книгата на мъртвите гласи: Който познава тази Книга на земята или онова, което е написано на саркофага, може да излезе през деня, по какъвто начин той желае. Това е била една от техните философии.
Вярването в живота след смъртта в Древен Египет и отиването на душата на човека в подземния свят е близко до това на вярването на древните гърци. Има някакви разлики разбира се, но общото е, че душата отива в някакво подземно царство на мъртвите.
В гръцката митология, подземният свят е отвъдното, мястото, където душите на умрелите отиват след смъртта. Гръцката идея за неизвестния отвъден живот е, че когато настъпи смъртта, душата на починалия се отделя от трупа, придобивайки формата на предишния човек, и е транспортирана до входа на Подземния свят.
Митологичният бог Озирис, Властелин на подземния свят, датиращ от двадесет и шестата династия. Всеки човек става Озирис в смъртта. Снимка: Лувъра, Париж.

Митологичният бог Озирис, Властелин на подземния свят, датиращ от двадесет и шестата династия. Всеки човек става Озирис в смъртта. Снимка: Лувъра, Париж.

Понякога самият подземен свят известен като областта на ада, е описан като намиращ се или на външните граници на морето или под земята или на някакви хипотетични краища на земята. Смята се, че тъмното царство на мъртвите е противоположно на яркостта на планината Олимп, съответстващо на царството на боговете. Хадес е царство, невидимо за живите, направено единствено за мъртвите, според древните философии.
Непознатия бог.
И така в египетската и в гръцката митология, а и в другите езически религии, имало много богове с различни функции и предназначения. Гърците в древна Атина построили статуи на своите богове и между тях построили и една на незнайния бог. Те предполагали, че има и някакъв друг, който те може да не са забелязали и са го пропуснали, затова издигнали статуя и на такъв един бог. Оказало се, че били прави. Апостол Павел при своите пътувания, когато се отбил в Атина, забелязал, че те се кланят на някакъв непознат бог и започнал да им обяснява, че точно този Бог им проповядва. Описано е в книгата Деяния на апостолите 17 глава.
Така Евангелието достигнало до много набожните тогава атиняни, които научили за единствения и вечно съществуващ Бог, творецът на земята и на живота на нея. Научили от апостол Павел и за това, че наистина има по съвсем друг начин и форма вечен живот след смъртта, но напълно различен от техните вярвания. Благата вест на Библията е, че има надежда за вечен живот за всеки човек, който вярва в Исус и го приеме за Божий син и Спасител от греха и смъртта. Разликата с египетската и гръцката митология е, че човек, когато умре, душата му не отива никъде, защото не е безсмъртна, а както е казал Исус, мъртвите спят в пръстта до деня на Второто пришествие. В книгата Откровение 20 глава е писано, че в този ден ще бъде първото възкресение, а в Първо послание към Коринтяните 15 глава 52 стих се казва, че при възкресението хората ще получат безсмъртни (нетленни) тела.
Популярното учение в християнството, че душата е безсмъртна идва от философската система на Платон. В Библията Бог ни открива, че няма царство на мъртвите и че подобно учения са по скоро демонски и подвеждат умовете на хората към вяра вживот след смъртта, но веднага, след като човек почине и че живите могат да контактуват с мъртвите. Това учение е бесовско и води към спиритизъм (контактуване с демони приемащи образа на починал човек, за когото се представят). Понятията царство на мъртвите и отвъден свят, може по скоро да се използва като украсяване на факта, че някой е починал и не е сред живите, напуснал е този свят, но не и като истина.
Надеждата на човечеството остава в жертвата на Исус на кръста за нашите грехове, благодарение на която за всеки човек е осигурена възможност да стане поданик на Божието царство и да живее вечно в един нов свят. Древните египтяни, гърци и други народи са вярвали, че има друг свят след смъртта, където животът продължава под друга форма, защото в човека е заложено от Бога да живее, без да умира. Така Бог е създал човека да живее, без да умира, според първоначалния му замисъл. Но поради грехопадението смъртта е навлезнала в човешкия род, тя е нещо неестествено за човека.
За да затвърдим нашата вяра в тази надежда за вечния живот, ни помагат библейските писания и по-точно тези, които съдържат пророчества за бъдещето и които са се изпълнили с точност, според дадените години. Те са само няколко. Освен тях научните факти подкрепящи библейския доклад за сътворението и произхода на живота на земята, също ни дават увереност за истините на Библията.
Най-важната от всички философии в Древен Египет е била за живота след смъртта.

Най-важната от всички философии в Древен Египет е била за живота след смъртта.

Както се казва творението със своята сложност само ни подсказва, че има свой създател, защото сложно устроеният животински и растителен свят, точно това ни разкрива. Също и мъртвата материя не може да създаде живот. Животът се поражда само от живота. Дори и да се допусне, че по някаква случайност от само себе си са се създали някакви аминокиселини, основната структура на живите организми, от тях не може да се създаде живот. Археологията също потвърждава истинността на Библията, както е казал Исус, че камъните ще свидетелстват за Него, ако учениците му мълчат – Евангелие от Лука 19 глава 40 стих.
https://www.chudesa.net/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B8-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82/

Непозната древна технология БР.213

за нанасяне на злато и метали изумява учените

  Иван Василев  
Позлатен сребърен съд - период Sasavid - Азербайджански музей – Tabriz.
Учени откриха артефакти с древна технология за нанасяне на злато и други метални покрития, която е трудно да се постигне и днес, и е изпреварила времето си
Древна технология, използвана от занаятчии преди 2000 години за нанасяне на тънки метални филми, включително и от злато върху статуите си, надминава съвременните стандарти за производство на DVD, слънчеви клетки и електронни устройства. Това ни кара да се чудим как са го направили?
Детайл от дрънкалка, 1100-1470 г.сл. Хр, Chimu, северно крайбрежие Перу, от злато или от позлатено сребро - Art Institute of Chicago.

Детайл от дрънкалка, 1100-1470 г.сл. Хр, Chimu, северно крайбрежие Перу, от злато или от позлатено сребро – Art Institute of Chicago.

Доклад за откритието издаден в „Accounts of Chemical Research“ от юли 2013 г. потвърди, че високото ниво на компетентност, постигнато от художниците и занаятчиите от тези древни периоди, които произвеждат предмети с художествено качество, не могат да бъдат подобрени в древни времена и все още не са постигнати в съвременните.
Традиционните техники със загряване на огън за нанасяне на покрития от злато и сребро са процеси на базата на живак, които са били използвани за покриване на повърхността на предмети като бижута, статуи и амулети с тънки слоеве от споменатите метали. Често тези техники са използвани за декоративни цели, но също така и за да заблуди купувачите да вярват, че предметът, който купуват е от по-скъпоценният метал – от злато или сребро.
Как занаятчиите преди векове са постигали сложно покритие със злато, като например златния олтар Свети Амброжио от 825 г., сега излиза наяве. American Chemical Society

Как занаятчиите преди векове са постигали сложно покритие със злато, като например златния олтар Свети Амброжио от 825 г., сега излиза наяве. American Chemical Society

Преди 2000 години древните златари са правили метални покрития, които са били особено тънки, прилепнали и унифицирани – увеличавайки трайността и спестявайки по-скъпи материали. Това ниво на качество все още не е достигнато в съвременния свят.
Позлатени предмети от 11-ти век.

Позлатени предмети от 11-ти век.

Въпреки очевидната им липса на познания за химико-физичните процеси, древните занаятчии са можели да постигнат невероятни резултати, докато обработват метала. Една техника, която те прилагат, е да използват живак като лепило и след това да прилагат тънки филми от благородни металикъм желаните от тях предмети.
Резултатите от изследването могат да помогнат за запазването на миналите съкровища, но те също така демонстрират как древните хора вероятно са имали много по-напреднали знания и умения, отколкото много хора им дават кредит.
Фрагмент от механизма на Антикитера.

Фрагмент от механизма на Антикитера.

Друг пример за напреднали познания на древните хора е 2000-годишният механизъм от гръцкия остров Антикитера, метално устройство със сложна комбинация от уреди, които очевидно работят за изчисляване на слънчевите и лунните затъмнения, както и позициите на небесните тела.
Багдадската батерия също обикновено попада в категорията на древните напреднали знания. Това е глинен съд с железен прът в центъра и меден цилиндър – това може да е най-ранната форма на електрическа батерия.
Позлатен сребърен съд - период Sasavid - Азербайджански музей – Tabriz.

Позлатен сребърен съд – период Sasavid – Азербайджански музей – Tabriz.

Въпреки че нивото на знания и технически умения преди 2000 или повече години може да е объркващо за някои хора днес, това не означава, че такива значими постижения трябва да бъдат игнорирани. Вместо това, нашите исторически книги трябва да аплодират постиженията на древните и да насърчават любопитството за това как и откъде идва древното висше знание.
Има и други озадачаващи постижения на древните хора, които ни учудват с технологията, освен покритията с метали и особено със злато, с които са направени, след като тя е характерна едва за нашето време. Може да се предположи, че някои от знанията на древните жители отпреди Потопа са били запазени по някакъв начин след Потопа, и тук там по света са били разпространени и реализирани.
https://www.chudesa.net/%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F/

Реквием за Мария Калас бр.213

 Беше студена декемврийска ве­чер през 1956 г. На сцената на Метрополитен опера в Ню Йорк се играеше „Лучия ди Ламсрмур“ от Доницети. Току-що бе запо­чнала сцената на полудяването. На върха на високо стълбище, облечена в дълга бяла дреха, се появи Лучия, осветена от слаб бял прожектор. Останалата част от сцената тънеше в мрак.
Бавно слизайки по стълбището, Лучия започваше най-знаменитата колоратурна ария в световната оперна литература. Певицата властно увличаше стъписаната многохилядна публика в зловещ свят на сенки и привидения. В един миг с изумление осъзнах, че тази Лучия пееше най-бравурните колоратурни пасажи с глас, който звучеше изключително драматич­но, а средният й и нисък регистър напомняха чисто мецосопрано. Пред мен бе съвършено нова Лу­чия. Забравих да следя невероят­но трудните в техническо отно­шение пасажи на арията, забра­вих къде завършва каватината и къде започва кабалетата на Лу­чия. Пред себе си гледах и слушах могъща трагическа актриса, коя­то вместо със слово ме зашеметя­ваше със странния си, многоцве­тен и сякаш безграничен глас. Пееше Мария Калас.
Лучия на Калас бе откровение.
На следващата година, 1957-а, пак в Метрополитен отново гле­дах Мария Калас, този път в „Тоска“ на Пучини.
И тук Калас бе­ше тънка, красива, с огромни очи и с магнетично сценично присъст­вие. Вулканичният й драматичен и вокален гений изгаряше всичко по пътя си. Във второ действие, в двубоя й със Скарпия, почти фи­зически усещах как пластовете на цивилизацията, трупани с векове, постепенно падаха от Калас – Тоска и тя се превръщаше пред очите ми в първична, прастара жрица на човешкия род, която мъстеше за поруганото човешко достойнство.
Втората половина на 50-те го­дини бе абсолютният връх в творческата кариера на великата актриса-певица.
За Мария Калас никога ни­кой не може да говори и пише безпристрастно, нито тогава, когато беше в зенита си, нито след смъртта й.
Естествено възниква въпросът: в какво се крие тайната на властната магия на Мария Калас? Да, именно магия, защото хипнотичното й въздействие може да бъде определено само така.
Изкуството на Мария Калас бе тотален театър.
Необикновеният и леко металичен, тъмно оцветен тембър криеше изключителни драматични възможности, които тя използваше неповторимо. Гласът на Калас бе нестандартен и нетрадиционен, той не бе класическият красив и светъл сопран, на който можеш да се любуваш безметежно като на изящен музикален инструмент в ръцете на виртуоз. Гласът на Калас провокираше дръзко и безпокоеше дълбоко. Той можеше да бъде вопъл на де¬те, можеше да звучи кобно, можеше да омайва сластно. Гласът на Мария Калас можеше всичко.
Появата на Калас в средата на нашия век ознаменува качествено нов етап в развитието на световния оперен театър. Изкуството й промени стила на италианското белканто, наложил се в цял свят от началото на XX век. Тя възстанови вокалната традиция от времето на Белини, Доницети и ранния Верди от първата половина на XIX в., т. е. от периода на ранния романтизъм в операта. Не случайно епохалните й постижения са в оперите на Белини, на първо място в „Норма“. „След Мария Кяляс изчезна изкуственото делене в оперния театър па колоратурно, лирично и драматично сопрано. Калас пееше централните партии в „Норма“, „Сомнамбула“, „Пуритани“ и „Пиратът“ на Белини така, както се предполага, че е пяла Джудита Паста, певицата, за която Белини ги е писал навремето. Такъв репертоар изисква огромен гласов диапазон от почти три октави като този на Калас и абсолютно съвършена техника на белкантото, които да отключат драматичната стихия на роли като Норма от Белини и Ана Болейн от Доницети.
Благодарение на удивителното вокално и актьорско дарование на Калас тези две великолепни опери бяха възкресени от забвението и получиха нов, пълнокръвен сценичен живот. След „Норма“ на Калас тази опера е задължително произведение в репертоара на всички оперни театри по света. Мария Калас наложи нов стил в световния оперен театър в духа на традицията на великите певици от XIX век Паста, Мария Малибран и Аделина Пати. Гласовият диапазон и музикалната виртуозност на Калас й позволяваха да пее репертоар с искрящи колоратури като Лучия на Доницети и Джилда от „Риголето“ на Верди, остро драматични партии като Джоконда от едноименната опера на Понкиели, Леди Макбет от „Макбет“ на Верди и принцеса Турандот от „Турандот“ на Пучини до галерията знаменити мецосопранови роли като Кармен от едноименната опера на Бизе и Далила от „Самсон и Далила“ на Сен Санс.
Но Мария Калас не само съживи една бляскава оперна традиция от миналото, когато са творили великите италианци. Калас беше актриса на XX век. Тя изразяваше светоусещането на милиони човешки същества, преминали през катаклизмите на века (самата тя от гръцки произход, бе преживяла ужасите на нацистката окупация на Гърция по време на Втората световна война). Затова тя беше трагичка на нашето време, владееща виртуозно съвременните изразни средства на театъра. Затова Мария Калас възроди така забележително операта „Медея“ на Керубини. Тя тълкуваше ролята на Медея не в стилистиката на класицизма, към който принадлежи произведението, а според естетиката на античната гръцка трагедия. И въздействието на нейната Медея беше потресаващо.
Мария Калас преоткри буквално всички опери, в които участва на сцената или в записи. Затова сега се говори и пише за световния оперен театър преди и след Калас.
Сътрудничеството й с диригенти от класата на Херберт фон Караян в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети и „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, с Тулио Серафим в голям брой оперни произведения като „Норма“, „Трубадур“ от Верди и „Турандот“ от Пучини, с Ленърд Бърнстейн в „Медея“ и с Виктор де Сабата в знаменития й запис на „Тоска“ отдавна е станало синоним на музикално-певческо чудо.
От друга страна, драматичният гений на Калас вдъхновяваше такива крупни режисьори в съвременните театър и кино като Лукино Висконти, Франко Дзефирели и Алексис Минотис. Техните спектакли с Калас се превърнаха в културни явления и прокараха нови пътища в естетиката на съвременния театър като цяло.
ПО ТЕМАТА
Партньори на Мария Калас на сцената и в записите й бяха едни от най-могъщите творчески фигури на века – баритонът Тито Гоби, тенорът Джузепе ди Стефано и басите Борис Христов и Николай Гяуров. След Мария Калас по нейния път тръгнаха суперсопраните: Джоан Съдърланд, Монсера Кабайе и Гена Димитрова.
Бих искал да завърша с думите на американския музикален критик Джон Ардойн, най-авторитетния изследовател на творчеството на Мария Калас: „Тя следваше звездата си неотклонно, а звездата й гореше по-ярко от всяка друга в следвоенния оперен небосклон. Тя заплати висока цена за изкуството си, но кой не би се гордял да каже, че е бил част от века на Калас?“
https://www.jenatadnes.com/hora/rekviem-za-mariya-kalas/

Тази жена е на 37 години, а има 38 деца бр.213

Мириам Набатанзи и децата
Мириам Набатанзи от Уганда често е наричана от съселяни си майката, която ражда по четири, защото е на 37 години, а е дала живот на 38 деца. Дали обаче бащата е един и същ е спорно.
Най-голямото дете на Мириам е на 23 години, а най-малкото е на 5 месеца. Цялото семейство живее в малко село в Уганда, а най-близкият им голям град е Кимбала, който се намира на 50 километра.
Мириам ражда първата двойка близнаци, когато в само на 13 години. Тогава е омъжена за 25 години по-възрастен от нея мъж. Оттогава до сега тя не си спомня период, през който да не е била бременна.
Освен близнаци тя е дала живот на тризнаци и четиризнаци, като всяко едно от ражданията ѝ е било естествено. След шестото ѝ раждане децата вече са били 18.
Тогава Мириам решава да потърси лекарска помощ и са спре с бременностите, но лекарите ѝ съобщили, че има генетична предразположеност да произвежда много яйцеклетки и ако този процес се прекъсне, има голяма заплаха за живота ѝ.
Гинеколозите ѝ предложили да използва обичайните предпазни средства, за да се предпази от нежелана бременност. Въпреки че в началото поела противозачатъчните си по план, след време се отказала, защото твърди, че ѝ ставало зле.
Мириам Набатанзи
Снимка: Daily Monitor
На 25 години тя си прави нови тестове, които показват, че положението не се е променило и тялото ѝ все още произвежда свръхмного яйцеклетки при един цикъл.
Тя продължавала да ражда деца, а това все по-сериозно се отразявало семейното препитание. Мириам напуска първия си съпруг, защото я биел, но очевидно не е останала сама в леглото, защото и след раздялата продължила да ражда деца.
За да се нахранят през деня, на многодетното семейство са необходими 10 килограма брашно и 4 килограма захар. Парите идват от продажбата на билки, а когато в селото има сватбамайката на 38 деца се заема с разкрасяването на булката за допълнителни доходи.
След последното ѝ раждане майката-рекордьор поискала от лекарите да отстранят матката ѝ въпреки рисковете, които крие такава операция за здравето ѝ, защото е категорична, че няма да понесе раждане номер 39.
http://ezine.bg/n15-84118-%D0%A2%D0%B0%D0%B7%D0%B8_%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_37_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8,_%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%B0_38_%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0

ТОЧНОСТТА НА БИБЛЕЙСКИТЕ ПРОРОЧЕСТВА БР.214

Повечето хора изпитват естествено любопитство да узнаят какво ще донесе бъдещето. Библията съдържа някои от най-важните бъдещи събития, като описва много от тях в сложни и смайващи подробности. Сигурно ще запитате: „Как стигате до това убеждение?“ За да отговорим на този въпрос, нека си представим, че предприемате екскурзия в местност, която досега не сте виждали. Картата в ръката ви е единственият пътеводител. Вчера сте установили, че тази карта е напълно надеждна, понеже на нея сте намерили една река и селото, в което сте пренощували. Днес ще трябва да решите по кой път да тръгнете. Пред вас се намира непозната местност, обаче по картата виждате, че ако завиете наляво, пътят води през гора до място, където ще се озовете при голямо езеро. Вие много искате да видите това езеро. Какво ще направите? Смятам, че ще се доверите на картата и ще завиете наляво. Сигурно главната причина за вашата увереност, когато взимате това решение, ще е фактът, че картата вчера се е оказала надежден пътеводител в една непозната местност. Тя ви е показала, преди да отидете там, какво ще намерите на мястото. И това е станало. Едно от най-забележителните доказателства, че Библията е Божие слово, е безпримерната точност, с която тя предсказва бъдещи събития. На нейните страници намираме множество пророчества, за които от сегашния си опит знаем, че са се сбъднали точно така, както са били предсказани преди хиляди години. Тези предсказания се отнасят до една учудващо широка сфера, включват всички народи на земята и съдържат необикновено точни подробности за Израел и Близкия изток.От особено голямо значение и още по-важни са пророчествата, които се отнасят до идването на Месия. Тъй като много от тях вече са станали историческа действителност, ние можем да видим в какви невероятни подробности са описани събитията, свързани с раждането, живота и смъртта на Месия. На основата на всичко това е логично да се приеме, че и бъдещето ще е тъкмо такова, каквото е предсказано в Библията. И всяка година пред очите ни се представят нови доказателства за нейната достоверност. Образно казано, да се чете Библията означава да се чете утрешен вестник. Доктор Уилбър Смит е изучавал Библията през целия си живот. Той изпитвал особено голяма радост да посочва точността на пророчествата, съдържащи се в нея. Повечето от тях са посочени в Стария Завет и се отнасят до Месия. Според Уилбър Смит, ако те се сравнят с други учения, претендиращи за истинност, ще се види, че няма основател на култ, който може да посочи някакъв стар текст, предсказващ неговото идване. Например ислямът не може да се опре на някакво пророчество, в което столетия преди раждането на Мохамед да се говори за това събитие. (Wilbur M. Smith, The Incomparable Book, Minneapolis, 1961, р.10) Сигурно при някои така наречени „пророчества“ не е необходимо Божествено вдъхновение, за да се предскаже нещо точно. С помощта на модерна компютърна техника, анкети относно евентуални резултати от избори и интерпретация на исторически данни информационните служби още преди приключването на изборите могат да предвидят кой ще победи. При наличието на толкова много статистически данни, които са на тяхно разположение, не е много чудно, че те са в състояние да „предскажат“ победителя. Запитайте обаче някой кореспондент кои ще бъдат кандидатите след 15 или 20 години! Запитайте го 20 кой ще победи, а след това – за подробности от живота на победителите, например за родните им места, за житейските им навици, за обстоятелствата, при които ще умрат. Нека направим още една крачка напред и да помолим кореспондента за достоверни сведения по въпроса какво ще се случи след хиляда години в Близкия изток. Поискайте от него да назове градовете, които ще бъдат разрушени през този дълъг период от време. Сигурно ще се съгласите с мен, че с всяко ново предсказание, направено по ваша молба, шансовете то да се сбъдне намалят неимоверно много, освен ако Богът на вечността не му е разкрил бъдещето. Само в такъв случай можем да очакваме журналистът предварително да знае тези неща. Но точно такива подробности и още много други и далеч посложни, обхващащи още по-големи периоди от време, са предсказани в Библията. Историята на древния град Тир е такъв пример за поразително сбъдване на събитията, които Бог е предсказал. Ако желаете, бихте могли да прочетете най-напред пророчествата на Езекиил, глава 26, стихове 3–12, след това да отворите някой речник на думата „Тир“. В двата случая ще получите една и съща информация – единия път като предсказание, а втория – като история. Пророчеството: Дълго време преди да се случат тези неща, Бог е предсказал на град Тир бурно бъдеще. Той е казал: „Ще надигна против теб много народи… Те ще сринат стените на Тир и ще съборят кулите му.“ (Езекиил 26:3,4) Казано е също, че Бог ще помете земята, върху която е било построено това селище, и ще я превърне в гола скала. (Езекиил 26:4) Нещо повече! Предсказва се: „Те … ще съборят стените ти … а камъните ти, дърветата и пръстта ти ще хвърлят сред водите.“ (Езекиил 26:12) Обаче невероятните подробности на това пророчество не свършват 21 тук. Бог е казал какво ще направи от древния Тир – място за простиране на мрежи. (Езекиил 26:14) Историята: Когато четете историческите разкази, ще видите, че Навуходоносор, след като разрушил стария Тир, който бил разположен край брега на морето, наистина срутил и стените, и кулите, както е било предсказано. А по-късно Александър Велики разчистил старите основи на Тир и оставил там голи скали. А изхвърлянето на развалините на града в морето, за да се направи от тях насип към намиращия се пред него остров, означава, че и това пророчествотосе е сбъднало: камъните, дървеният материал и останките наистина били хвърлени в морето. Да, и досега руините на древния град Тир са погребани под морските води. Бог е казал, че това ще стане, и всичко се е сбъднало. Въпреки че днес в Близкия Изток съществува град с името Тир, това не е старият град Тир, чиито последни останки са били окончателно унищожени през 1291 г. Ако можехте да посетите мястото, където се е намирал старият Тир, бихте могли да видите едно още по-изумително сбъдване на пророчеството. Няколко рибарски хижи образуват едно малко село, рибарски лодки плуват в морето, а рибарски мрежи се сушат на голите скали! Би ли могъл човешкият ум да предвиди такова невероятно бъдеще за един процъфтяващ античен търговски град като Тир? Питър Стоунър е сравнил седем пророчества за древния Тир с историческите предания. След като изчислил математическата вероятност да се сбъднат пророчествата на Езекиил, той установил следното: „Ако Езекиил навремето бе направил тези седем пророчества за Тир с човешката си мъдрост, то вероятността те да се сбъднат би била 1:75 000 000. А всички те са се сбъднали до най-малката подробност.“ (Peter W. Stoner, Science Speaks: An Evaluation of Certain Christian Evidences, Chicago, 1963, р. 80) 22 Нека сега разгледаме само едно от многото пророчества за раждането на едно дете. Матей, един пенсиониран данъчен чиновник, споменава четири от най-смайващите пророчества, които са се сбъднали при раждането на Иисус. В едно от тях той се позовава на пророк Михей, израелски пророк, живял около 700 години преди раждането на Христос. Той отправял тежки обвинения срещу неправедните царе на своето време. Сърцето му се късало за това, че народът нямал истински авторитетен владетел. Но Михей видял едно по-светло бъдеще, когато Бог му открил, че ще дойде ден, в който този владетел ще се роди. Той му посочил и точното място, където ще стане това: „А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си твърде малък, за да бъдеш между юдовите хиляди, от теб ще излезе за Мен Един, който ще бъде владетел в Израил, и произходът Му е от начало, от дните на вечността.“ (Михей 5:2) Бог е разкрил, че владетелят, от който се нуждае Израел, ще се роди във Витлеем Ефратов. И точно, както е предсказал Михей, Иисус не е бил роден в града на своите родители, а във Витлеем. Той е бил роден там поради указа на един римски император. За целите на точното определяне на данъците императорът наредил да се извърши преброяване на населението и родителите на Иисус се подчинили на неговата заповед. Те напуснали дома си и заминали за Витлеем, откъдето произхождал родът им. Сигурно никой не е очаквал, че в малкия Витлеем, който е бил само едно от многото градчета в Юдея, ще се роди владетел. Вероятността това да стане точно там е била съвсем малка. И въпреки всичко е станало точно така, както е предсказал Михей. И това е само едно от буквално стотиците изумителни пророчества за живота на Иисус. Бог казва за себе си: „…от началото изявявам края, и от древността – нестаналите още неща, и казвам: Наме- 23 рението Ми ще се извърши, и ще направя всичко, което Ми е угодно.“ (Исая 46:10) И още: „Отдавна обявих предишните неща и от устата Ми излязоха, и Аз ги известих; внезапно ги извърших и настъпиха.“ (Исая 48:3) Историята доказва, че тези дадени от Бога и записани в Библията с абсолютна точност.
Ричард Бенет от книгата “Търсене на Бога”