Monthly Archives: септември 2018

НОВОТО НАЧАЛО

41956094_283409665609994_4864582716542156800_nОт срещата си с господин Христо Боянов научих нещо, което може да ангажира съзнанието на много хора.Той е председател на Кооперация „Инвестиционен Алианс“. Човек с висше образование. Завършил физика.Кооперацията е създадена през месец декември 2016 година от седем специалисти в различни области, все  с висше образование. В екипът са се събрали хора с една цел: “ Да дават, за да направят щастливи тези, които идват при тях.Както се казва: „Дай, за да ти  бъде дадено!“Ако се върнем години назад, тя е била и наново се възражда- кооперацията. Екипът в нея е решил да подпомага хората, за да реализират своите идеи  и да ги направи щастливи.Да внесе в живота им нови краски,  които да   оставят отпечатък от вложения труд. Какво всъщност е всичко това, което се нарича отпечатък.Това е забравеното старо, но възобновено по нов начин. Хората го наричат иновация. Имено те, екипът с председател Христо Боянов, един всеотдаен човек, който работи с много хъс и желание. Това е една мечта, която се превръща в действителност.
Тук ще дам един пример. Идва една жена при тях и казва: „Имам идея да направя Дом за стари хора, от нов тип“. Разбира се, че отговорът е готов. Иска се обаче да се вложи творчество и реализация. Много труд и ходене по мъките, може да се каже така, в буквалния смисъл на думата. Да се намери теренът, което не е никак лесна работа. Да се поставят на него мечтаните  от всеки възрастен човек къщички.  Онези къщички от приказките, където  ще изживеят  дните се  всред  тишина и спокойствие. Тук те ще бъдат обгрижвани и уважавани, като всички останали.Да се почувстват, че заслужават това. Че са дали живота си в служба на хората. Да,  един проект, който е необходим да бъде реализиран.И това е едно, което прави екипа от множество специалисти.  Те  искат да дават, за да виждат радостните очи на тези,  на които са  помогнали,  да осъществят своите идеи.  А останалото е в ръцете на този, който е получил този дар.
Нали, звучи като приказка? Не, не  е това… Това е една действителност. Това е една хуманност. Да помогнат на хората изпаднали в безисходица, да проходят. Това ще рече да ги подкрепят материално, за да реализират своите идеи.Нима това не е прекрасно? Да дойде при теб човекът, който има нужда и една мечта- идеята.
А за хората, които работят тук, имат кооперативен начин на мислене.Всеки член дава своята лепта в дяловия капитал. Имат по един глас, независимо от внесения капитал, включително и  материални активи. Изграден е Иновативен фонд, за развиване на нови  продукти и идеи. Всеки член  ползва всички услуги и отстъпки на кооперацията. И много важно е да се знае, че  който иска да се приобщи и стане член има електронен образец за попълване на документите и подаване.
Не мога да не изкажа своето уважение към труда на тези хора. Чест и хвала.
Дерзайте мили хор! В това е истината. Пак се повтарям: „Дай, за да ти бъде даден”.
 за контакти:gsm-0887033535
на сайта:www.bg-invest.eu
Мария Герасова

ТВОРБА

Живеем във век на масово производство…Всяка година произвеждаме  десетки милиони автомобили,хиляди самолети,милиони компютри В почти всеки дом има телевизор,хладилник,пералня,но това не ни стига.Желаем най- новите смартфони,айподи,лаптопи,информационни системи.Предварително настройваме климатиците си на желаната от нас температура.Записваме на устройствата ни за комуникация предвидените срещи за деня,интересни събития или просто куриозни факти,които са ни направили впечатление.По-късно на спокойствие ги проверяваме,по някога с часове.
Многобройните технологични „джаджи“,които ни заобикалят си имат своите първообрази.Някой умен,подготвен,иновативен между нас е измислил първия им модел.След това някой  други, с не чак толкова богата фантазия но с предприемачески дух, превръща технологичните пробиви в стоки за широка употреба.
220px-Johann_Lucas_von_HildebrandtЙохан Хилдебранд /Hildebrandt/ /1668-1745/ е австрийски бароков архитект.Роден е в прочутата Генуа /Италия/, а учи при великия архитект Карло Фонтана в Рим.Служи,като военен инженер в армията, на един от най-големите пълководци на всички времена,австриеца от френски произход, принц Евгений Савойски. През 1701 година става придворен военен инженер на австрийския император.Показал забележителни способности,той заменя  гениалния Фишер фон Ерлах след неговата смърт, като придворен архитект в австрийския императорски двор.
Завършва главната резиденция на австрийската императорска династия Хабсбург- двореца Шьонбрун, едно от най- забележителните постижения в историята на световната архитектура.Сред по- известните му творби е дворецът Даун-Кински /Виена- 1713-16 година/.Строи много в Чехия и Унгария,тогава част от Австро-Унгарската империя.
Разработва проекта на двореца на принц Евгений Савойски в Рацкив.Благодарение на него, в Австро-Унгария се разпространява влиянието на великия бароков архитект, италианеца Франческо Боромини.Двамата се превръщат в основоположници на архитектурата на късния барок- стил,получил наименованието рококо.
Проектира и изгражда резиденцията на принц Савойски- дворците Горен и Долен Белведере,които се превръщат в един от безсмъртните символи на Виена и Австрия.Сътрудничи с друг голям архитект-Нойман, за изграждането на резиденцията на курфюрста на Вюрцбург.
Творбите на Хилдебранд „захранват“ и до днес световната архитектура и култура.
 Георги Караджов

Девет изчезващи български занаята

“>Девет изчезващи български занаята

Цели поколения българи са създавали и надграждали традиции в различни занаяти, но след индустриалната революция през XIX в., серийното производство на стоки постепенно избутва от пазара ръчно изработените шедьоври на майсторите от малките работилнички. Днес на много от тези занаяти се гледа като туристическа атракция, а други са напът нацяло да изчезнат от нашите земи.
Според наши етнолози, девет от традиционните български занаяти днес са на изчезване.
Яхнаджийство 
се свързва с извличането на сусамово олио и тахан. Този занаят е бил широко практикуван през XVIII и XIX век. Маслодайната култура се отглежда в света от 1600 г. пр. Хр.
Увековечена е и в приказките на Шехерезада – прочутата реплика „Сезам, отвори се!“ е свързана със сусама, чието английско наименование е Sesame. Отразява свойството на растението да разтваря кутийките си със семенца, когато узрее.
Макар някога отглеждането на сусам у нас да е било традиционен поминък, днес е сведено едва до няколко села в Ивайловградска област. И въпреки че е близък до българския вкус, таханът също не е много популярен у нас. Мнозина го свързват с известната тахан халва, която обаче често се приготвя не със сусамова, а със слънчогледова паста.
Тюфекчийството,
наричано още пушкарство, е занаят на ръчно изработване, украсяване и орнаментиране на огнестрелно и хладно оръжие. Бижyтepът Антoн Мapинoв e eдин oт мaлкoтo мaйcтopи в Бългapия, кoитo все още практикуват този занаят. Роден е в Силиcтpa, къдeтo ce oбyчaвa при мecтeн мaйcтop да прави бижута. Пo-къcнo ce мести във Велико Търново.
Запалва се случайно по гpaвиpaнeтo нa opъжия, след като получава paзpeшително зa пpитeжaниe нa личнo opъжиe. Купува си пиcтoлeт и в интернет попада нa aмepикaнcки caйтoвe нa мaйcтopи гpaвьopи.
“Кaтo видях кoлкo ca кpacиви нeщaтa им, ce зaпaлих и peших дa oпитaм и aз. Мaлкo пo мaлкo cи кyпих инcтpyмeнти, някoи oт тях ce нaлoжи дa ми бъдат доставени oт САЩ, дocтa са cкъпи”, paзкaзвa Мapинoв.
Друг наш майстор тюфекчия е Александър Гевгалов от Казанлък – потомствен оръжейник. Той пък е гравирал оръжия за арабския свят, инкрустирал е и личния подпис на Михаил Калашников върху образци от автомат “Калашников АК-47″.
Мелничарството
с право се счита за един от най-старите български занаяти. В древността у нас масово били използвани ръчните хромелни мелници, за което свидетелстват стотици подобни мелници, намерени в пещерите.
Хромелни мелници били открити в царските жилища в първата българска столица Плиска. В древните български столици Плиска, Преслав и Царевец са открити голям брой мелнични камъни е диаметър 60-70 см. Предполага се, че някои от тях са използвани във вятърни мелници.
Първата валцова мелница във Видин е построена през 1899 г. През 1903 г. във Видин се построяват още две такива съоръжения.
Днес в България работят около 50 мелници за брашно, предназначено за търговски цели.
Сарачество
Името на този занаят произлиза от арабската дума сарач – седло. Майсторите изработвали впрегатни и ездитни конски принадлежности, ремъци, каиши, куфари, чанти, колани, паласки, кобури, щавени цървули.
Като основен материал се използват кожите от едър рогат добитък, овце, кози и свине. Днес изделията на сарачите могат да се видят само на специализираните занаятчийски панаири и в някои наши етнографски комплекси.
Шапкарство
Макар и да нямаме вековни традиции за носене на шапки като руснаците и англичаните, в миналото у нас броят на шапкарските ателиета е бил значителен. Преди 1940 година в столицата е имало 18 ателиета за шапки, а в Русе – над 35.
През 1946 г. обаче излиза закон срещу незаконното забогатяване, който засяга банкери, депутати и шапкари. Така на шапкарите е забранено да практикуват занаята си и те се преквалифицират в шивачи.
Много от тях са изгорили калъпите си и занаятът е започнал да се губи. Когато Хрушчов слага меката мъжка шапка, и у нас започват да се изработват такива. Един от най-старите ни шапкари е Георги Колев от Добрич, който се занимава със занаята повече от 70 г. В „Десант“ сме разказвали подробно за този уникален човек, който събира в тетрадки подписи на най-известните си клиенти.
Най-забележителната личност, посетила дюкяна му, е кинорежисьорът Франсис Форд Копола.
Бубарството
се свързва с отглеждането на копринени буби и производството на коприна. У нас се е практикувало още през VII-XI век, но особено силно се развива в края на XIX век. Ако в началото на ХХ век България е произвеждала 1250 тона копринени пашкули на година, но днес този традиционен поминък е почти изчезнал у нас.
Камен Калев
А е имало времена, в които хиляди български семейства са се издържали от бубарство. През 1927 г. например над 2 милиона лева са влезли в българските домакинства с отглеждането на повече от 2038 т сурови пашкули.
Пак в онези години в държавната хазна са постъпили 176 милиона лева от износа на 550 тона сухи пашкули. Даже и в годините на икономическа криза през 30-те години на миналия век отглеждането на копринени буби е било по-доходно от житото, царевицата и гроздето.
До 1989 г. бубарството дава поминък на повече от 50 000 души при мощно държавно субсидиране на цените на суровините. Така произведените в България платове и дрехи от естествена коприна са били евтини и висококонкурентни на световния пазар.
С политическите и икономическите промени след 1989 г. и бързата приватизация на държавните дружества, които се занимават с бубарство, отрасълът е почти унищожен. Много от фирмите за копринени буби са затворени, други са разграбени и унищожени. Трети са обявени в несъстоятелност.
Гайтанджийство
Гайтанът е плетен вълнен шнур, с който се украсяват традиционните народни носии, изработени от аба. От практично средство за заздравяване на ръбовете и шевовете на дебелите вълнени дрехи, тези шнурове се превръщат в сложна рисунка. Първоначално се изработват ръчно. По-късно се използва чекръкът, а производството се механизири.
Силно развитие гайтанджийството получава по време на Възраждането и особено през ХІХ век. След Освобождението българските гайтани продължават да се търсят на турския пазар и това продължава до Първата световна война.
Главни центрове на гайтанджийството са Карлово, Калофер, Казанлък, Габрово, Сопот, Котел, Сливен, Пирдоп.
Заради силната конкуренция на фабричните изделия занаятът запада.
Калайджийството
е занаятът, при който се полага специално покритие върху метални съдове, които имат пряк контакт с огъня – джезвета, казани, тави. Тъй като бързо оксидират, се налага медните съдове да се посребряват или калайдисват. Бакъреният съд се поставя на огъня да обгори отвън и отвътре, като се държи с големи клещи. После с малко сярна киселина и памук се обтрива цялата повърхност и се залива с вода.
В калая се добавя нишадър, който го разтваря, после се добавят солна киселина и цинков прах. Съдът се поставя отново на огъня да се нагрее. Тази процедура се повтаря, докато се калайдиса хубаво целият бакър. Ако работата е качествено свършена, съдът издържа цяла година преди повторно калайдисване.
Мутафчийството
пък се свързва с отглеждането на кози, от чиято козина се произвежда основната суровина. Най-напред се извършва требене – с ръце се прави подбор на козината по цвят и дължина на материала. После козината се разчепква върху дървена дъска, а после се преде на чекрък.
При тъкането има два основни мотива, с които тъканта се украсява – “миши ушички” и “котешки зъбки”. Натуралният ефект при тъкането се постига чрез съчетаването на естествените цветове на козината – бяло, сиво, кафяво и черно. Занаятът запада катастрофално след Кримската война.
http://www.desant.net/show-news/35597

10 начина да бъдеш най-добрият баща

10 начина да бъдеш най-добрият баща

Защо някои татковци часове наред се занимават с децата си, а твоят сякаш е имунизиран срещу бащинство? Ето как да го превърнеш в идеален баща.
Винаги има какво още да желаеш от себе си, за да заслужиш признанието „най-добрият татко“. Дано ти бъдем от полза в начинанието, което продължава цял живот.
1. Бъди активен! Поемай инициативата в свои ръце!
Иначе никога няма да можеш докрай да разбереш от какво се нуждае детето ти – нито сега, когато е толкова малко и беззащитно, нито по-късно, когато порасне.Повтаряй си: „аз мога да се справя“ – и ти действително ще успееш да успокоиш мъничето, да го приспиш, да го изкъпеш, да го нахраниш.Грижи се за малчо – така помагаш на него и на себе си (няма как да не изпиташ прекрасното чувство за пълноценност).
2. Практиката е най-добрият учител.
Ако си мислиш, че жена ти с раждането на бебчо знае как да се грижи и общува с него, то безумно си се заблудил. Просто, за разлика от теб, тя няма избор –всяка минута се учи и пак се учи. Включи се и ти в този тъй важен процес. Никак не е трудно. Нужно е постоянство и практика. Не забравяй, че бащинството не е статус, а работа, която може би има начало, но край няма със сигурност! Във всяка една възраст на малчо има какво да научиш и съответно ти да му предадеш своя опит и знания.
3. Татко не е мама.
Да, това е така. Не се опитвай да замениш мама, като общуваш с детето, копирайки нейните маниери, игри, песнички. Ти имаш своя път – уникален и неповторим. Ако майката изгражда своите отношения с детето на базата на емоционалния контакт, то бащата би трябвало да заложи повече на физическия контакт: активни игри, спортни тренировки. Така детето расте по-уверено, по-самостоятелно, по-успешно.
4.Не забравяй емоционалното общуване.
Игрите с татко са незаменими, но не са достатъчни. Общувай повече с малкото човече, умей да му съчувстваш, да съпреживяваш неговите тревоги и вълнения. Така му помагаш да бъде щастливо и сигурно в себе си.
5.Бъди не само настойник, но и партньор.
Традиционното отношение към бащата като към покровител и настойник е вече в миналото. Активното участие в домакинството, във възпитанието и отглеждането на детето е твоя съвременен облик.
6.Отделяй време за семейството си всеки ден.
Тук се има предвид действително пълноценно прекарано време (дори и 15 минути, но всеки дан) с твоите най-обични същества. Например, откажи се от навика си докато вечеряш да гледаш телевизия. Посвети тези минути да разбереш какво се е случило днес с малчугана – коя нова песничка е научил, с кого си е играл и т.н.
7.Уважавай решенията и мнението на домочадието.
Дори и 3-годишното дете не го изключвай от вашия разговор. От това как се отнасяш към неговото предложение, от реакцията ти към неговите думи зависи формирането на самооценката на детето и по-нататъшните ви отношения. Старай се да не приемаш единствено твоето мнение за най-правилно и безпогрешно. Семейното обсъждане и съветване ще ви донесат много повече доверие и обич.
8.Не се страхувай да признаеш недостатъците си.
Не поставяй себе си на пиедестал. Да бъдеш авторитетен баща съвсем не означава да превръщаш образа си в нещо недостижимо. Научи се да признаваш недостатъците си (със сигурност имаш такива), имай смелостта да признаеш собствените си грешки, не се страхувай да се извиниш на детето си.
9.Възпитавай преданост у дома.
Семейните отношения трябва да са най-важните пред всички останали. В трудни и конфликтни ситуации навън, винаги вземай страната на малкото и изисквай от него аналогично отношение към себе си и близките. А кой е прав и виновен, изяснете по-късно в семеен кръг.
10.Раздялата с жена ти, не трябва да означава нереализиран баща.
За съжаление разводът в съвременността е твърде срещано явление. Но това не би трябвало да означава и раздяла с детето. Има много начини и способи, за да съхраниш връзката с него. Срещи, разходки, културни мероприятия, разговори по телефона… всичко това не е невъзможно, нали? Просто не прави най-голямата и най-честата грешка: при развод не използвай детето като заложник. Каквото зависи от теб – направи го! Ти си оставаш баща и си отговорен за своя наследник.
http://www.moetodete.bg/mama-tatko/10-nachina-da-budesh-naj-dobriyat-bashta.html

ПОНЯТИЕ ЗА БРАК И СЕМЕЙСТВО

Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак. Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството. Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със закон.”1
Бракът като социален, икономически и сексуален съюз между две и повече лица е разпространен в почти всички култури в света. Сватбените обичай и правила обаче се различават в зависимост от културните различия в народите и в резултат на това бракът има няколко разновидности. Като най -разпространени форми на брак са моногамия, полигиния, полиандрията и груповия брак, а като по-рядко срещани форми са символичен, несексуален, фиктивен и хомосексуален. В общества съществуват и различни правила регулиращи и ограничаващи избора на брачен партньор както и начините на сватосване.
Сексът и възпроизводството са както биологични, така и културни явления. Във всички народи съществуват обичай, определящи как и при какви обстоятелства да се практикуват те. Бракът има най-важна роля в тези обичаи. Принципно хората се женят за да легитимират своя сексуален съюз и да улеснят отглеждането на децата си. Независимо от това в причините за встъпване в такъв съюз не са еднакви сред различните общества.
Но днес, с напредъка на цивилизацията и бурното развитие на технологиите, живота става все по-забързан и динамичен. Хората са обладани от кариеризъм и преследват докрай своето професионално израстване. Нежният пол увлечени в борбата за равнопоставеност с мъжете загърбват своите първични функции. Мнението, че съпружеските отношения установени с договори и закони “само развалят връзката” и, че бракът е отживял метод за поставяне на “окови” и ограничаване на свободата е преобладаващо сред съвременните общества. Негативно отношение към брака винаги е съществувало, но днес споделящите това се увеличават прогресивно. Съвременните поколения го приемат по различен начин. Мъжете са по големи привърженици на съжителство без брачен съюз за разлика от жените. Нежният пол по-трудно приема такъв тип отношения което се дължи на факта че бракът за тях е сигурност и опора, а сключването на “договора” ги осигурява за по дълго време и по този начин ги затвърждават допълнително. Силният пол обаче гледа на брака по-скоро като желанията и очакванията на своите половинки, родители и приятели. Те се женят не толкова заради самите себе си колкото за останалите. За това и по-лесно го отхвърлят. Но въпреки това, според социологически изследвания, свободните връзки без брак напоследък се оказват дори по-успешни. Причината за това е, че хората днес притежават друг манталитет и начин на мислене. Те държат изключително много на свободата си и равнопоставеността. За това и подобен тип отношения ги задоволяват напълно. Днешната младеж много добре съумява да прецени възможностите и силите си и не се нуждаят от допълнителни гаранции каквито осигурява брачната институция.
http://www.referati.org/semeistvo-i-brak-1/86240/ref/p3

Мистерии в България

   вижте тайните на подземните градове

Мистерии в България
Мистерии в България тормозят умовете на любителите на нерешените загадки
Мистерии в България от години занимават умовете на любопитните хора. Една от най-добре пазените тайни в България е тази на подземните градове и мистериозните тунели, които се намират край Ловеч, Етрополе, Плевен, Лесидрен и Самоков
Мистерии в БългарияВсе още обаче никой не е в състояние да каже с каква цел са направени и какво е било предназначението им. Безспорно най-известният сред тях е т.нар. Обект 17, както е по-известна базата в близост до Лесидрен. Местните разказват, че легендите разказват за пещера, скрита зад оградата на базата. В която са излети тонове бетон, с чиято помощ е изградена верига тунели с една единствена цел – да се създаде нещо като мини Пентагон, чиито стратегически център се намира на около 30 километра от въпросния Обект 17.
Въпросите на любопитните си остават без отговор. Всеки, позволил си да влезе в периметъра на базата, бива помолен да напусне незабавно. Дори и бившият външен министър Соломон Паси споделя, че преди 10 години е бил арестуван на това място.
https://www.chudesa.net/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF/

10 любопитни факта за Иван Вазов

 ВЕСЕЛА АНГЕЛОВА   
10 любопитни факта за Иван Вазов
Годината е 1850, а денят – 9 юли. В градчето Сопот, в средно заможното семейство на Минчо Вазов се ражда малкият Иван. Бащата е търговец, радетел на движението на младите. Той стои твърдо зад идеите на българското Възраждане, а по-късно подкрепя и идеята за националното освобождение на България. Съба Вазова – майката на Иван Вазов е българска поетеса, писателка и председател на женското дружество „Постоянство“. Тя изиграва много важна роля за оформянето на Иван и като личност, и като творец.
1. Семейство
Израснал сред дивната природа, Иван Минчов Вазов още от дете се възхищава от неповторимите гледки, изпълва се с благоговение пред величието на Стара планина и истински обиква българското. Строгата патриархална атмосфера, която цари в дома му, изгражда неговия характер.
10 любопитни факта за Иван Вазов
Родът на Вазов е български род, основан от Кирко (Киро) Иванов Арнаудов от гръцкото село Яновени, който се преселва в Сопот в края на 18 век по време на управлението на Али паша Янински.
В семейството на Минчо и Съба Вазови се раждат седем момчета – Иван, Георги, Кирил, Владимир, Никола, Борис и Михаил и две момичета – Въла и Ана. Бащата мечтаел да остави на първородния си син Иван търговията, но вместо да изписва тефтерите с цифри, той ги запълвал със стихове.
Минчо Вазов е жестоко заклан от турците, които нападат и опожаряват Сопот през 1877 година по време на Руско-турската война. Тогава е убит и братът на Вазов – Михаил.
2. Първото признание
През 1870 година, когато Вазов е на 20, излиза първото му печатано произведение – стихотворението „Борба“ в „Периодическо списание“ на Браилското книжовно дружество. През 1872 година издава стихотворението „Борът“, което е първото му публично коментирано стихотворение.
3. Творчество
10 любопитни факта за Иван Вазов
Иван Вазов е наричан „патриарх на българската литература“. Творчеството, му е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България.
Той притежава над 22 тома творчество и неизчерпаема творческа сила. Вазов твори в трите литературни рода с изключително жанрово разнообразие. Доразвива и обогатява съществуващите преди него литературни жанрове, но създава и нови. В лириката: стихотворение, елегия, ода, сонет, балада, поема. В епоса: разказ, повест, роман, очерк, пътепис, фейлетон, публицистика.
Вазов е автор на първия български фантастичен разказ – „Последният ден на ХХ век“, останал и единственото му фантастично произведение.
Някои от псевдонимите, които Вазов използва, са: Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев.
4. Делото за кучето
10 любопитни факта за Иван Вазов
От март 1879 година до септември 1880 година Иван Вазов е председател на Берковския окръжен съд. Интересно за неговата съдийска кариера се оказва делото за кучето на Михаил Първанов, което умъртвило 19 от агнетата и яретата на Еленко Атанасов.
Решението по делото е прецедент за съдебната система. Съдията обаче ще стане известен по-късно с нещо съвсем различно от правната си дейност – той е Иван Вазов. Делото се следи с голям интерес от жителите на Берковица – знае се, че собственикът на кучето Михал Първанов е близък до местните властници. Делото освен това трябвало да се гледа бързо, за да се заровят веднага убитите агнета и ярета.
След дълго изслушване на свидетели, съдия Вазов диктува решението си: „Кучето на Михал Първанов да се убие…“
По-късно с това дело от интерес се занимава и Алеко Константинов. Като млад адвокат му е интересно, защото съдът стоварва наказание на кучето. За тази история самият Вазов не пише разказ, както за други случки от Берковския край. Тя е достигнала до нас от документи и спомени на съвременници.
5. Обществен живот
10 любопитни факта за Иван Вазов
Още в пловдивския си период Иван Вазов взема дейно участие в обществения и културен живот на Източна Румелия като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. През 1884-1885 година е подпредседател на Областното събрание от същата партия.
След падането на Стамболовия режим и възстановяването на Народната партия Вазов се включва активно в нейната дейност и е избран за народен представител от Казанлък през 1894 и 1896 година.
6. Министър Вазов
От 7 септември 1897 година до 30 януари 1899 година Иван Вазов е министър на народното просвещение в третото правителство на Константин Стоилов. След това се оттегля от активния политически живот, но през 1911 година отново е депутат в V Велико Народно събрание.
7. Любовен живот
10 любопитни факта за Иван Вазов
Първите любовни трепети поетът изпитва едва на 19 години към 30-годишната Катерина. Катерина е покръстена еврейка, а мъжът ѝ Васил Кьорооглу, я е грабнал от Солун, като сам, оставайки да работи във Влашко, е поверил грижата за нея на родителите си.
Според мнозина голямата любов на Вазов е Зихра. Тя е била жена на турски бей, който пиян се удавя. След това неин покровител става руски офицер.
Първата истинска любовна драма на Вазов е с българката Пелагия. Пелагия била изключително красива и фатална жена, а страстта на Вазов към нея е вулканична. Тя обаче приела брачното предложение на руски полковник и разбила сърцето на поета. Той дори мислел да посегне на живота си след края на връзката си с нея.
Вазов минава под венчило с племенницата на митрополит Климент (писателят Васил Друмев) – Атина Болярска. Бракът им продължава едва 15 месеца. За неговия крах съвременниците винят майка му Съба, но самият Вазов отрича това. Разводът между двамата отнема 30 години.
И накрая идва последната и най-голяма любов на Вазов – Евгения Бончева-Елмазова, с литературен псевдоним Евгения Марс. Техният роман продължава 16 години – до самата смърт на поета през 1921 г. Когато се срещат тя е на 28 години, а той на 55. Евгения е омъжена за първия български дипломиран зъболекар д-р Елмазов и майка на двама сина. Той ѝ посвещава лирическия цикъл „Трендафилите“.
8. Награди
10 любопитни факта за Иван Вазов
През 1895 година Иван Вазов става носител на “Орден за гражданска чест и заслуги”. Увенчан е и с уникална сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „Славянска Беседа“. През 1896 година е награден е със златен медал за наука и изкуство. През 1917 година е номиниран от граждански комитет, начело с проф. Иван Шишманов за Нобелова награда за литература.
От 21 октомври 1920 година е почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1920 година става първият носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий с лента и звезда“. Същата година е награден със златен часовник с рубини от министър Стоян Омарчевски. Става носител на неприсъждано никога повече звание “Народен поет” с указ на Парламента, подписан от Цар Борис III. През 1920 година става почетен гражданин на София и почетен член на БАН.
9. Смърт
10 любопитни факта за Иван Вазов
Иван Вазов издъхва в семейната трапезария от масивен инфаркт в ранния следобед на 22 септември 1921 година. Сестра му Въла Вазова е описала подробно последните мигове на поета. На следващия ден при направената от д-р Кубрат Каракашев в присъствието на д-р Стоянов аутопсия, сърцето и мозъкът са затворени и съхранени в стъкленици, тялото е балсамирано и изложено за всенародно поклонение в храма „Света Неделя“ от 24 до 28 септември.
Иван Вазов завещава цялото си имущество на един от своите братя, който се намира в затруднено материално положение. След смъртта му обаче министър-председателят Александър Стамболийски прокарва специален закон за създаване на музей на Иван Вазов, с който къщата в София, авторските права и цялото движимо имущество на писателя са национализирани, без компенсация. Вещите, намиращи се в трети лица, трябва да бъдат предадени незабавно, като нарушителите са заплашени с отговорност по закона за разбойничеството.
10. Памет
10 любопитни факта за Иван Вазов
Името на Иван Вазов носи морският нос „Вазов“ на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.
Иван Вазов е изобразен на банкнотата от 200 лева, емисия 1992 година, която е в обращение от 1 ноември 1992 до 31 декември 1999 година.
Името на Иван Вазов носи Народния театър от 1976 година.
На негово име са наречени улици, булеварди, читалища, училища, библиотеки, жилищен квартал в София.
Името му носи най-високо разположената хижа в България, в планината Рила, над местността Седемте рилски езера, където Вазов пише своето произведение „Великата рилска пустиня“.
https://www.10te.bg/obshtestvo/10-lyubopitni-fakta-za-ivan-vazov/