Мистерии в България тормозят умовете на любителите на нерешените загадки

Мистерии в България от години занимават умовете на любопитните хора. Една от най-добре пазените тайни в България е тази на подземните градове и мистериозните тунели, които се намират край Ловеч, Етрополе, Плевен, Лесидрен и Самоков

Все още обаче никой не е в състояние да каже с каква цел са направени и какво е било предназначението им. Безспорно най-известният сред тях е т.нар. Обект 17, както е по-известна базата в близост до Лесидрен. Местните разказват, че легендите разказват за пещера, скрита зад оградата на базата. В която са излети тонове бетон, с чиято помощ е изградена верига тунели с една единствена цел – да се създаде нещо като мини Пентагон, чиито стратегически център се намира на около 30 километра от въпросния Обект 17.

Въпросите на любопитните си остават без отговор. Всеки, позволил си да влезе в периметъра на базата, бива помолен да напусне незабавно. Дори и бившият външен министър Соломон Паси споделя, че преди 10 години е бил арестуван на това място.

https://www.chudesa.net/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF/

Годината е 1850, а денят – 9 юли. В градчето Сопот, в средно заможното семейство на Минчо Вазов се ражда малкият Иван. Бащата е търговец, радетел на движението на младите. Той стои твърдо зад идеите на българското Възраждане, а по-късно подкрепя и идеята за националното освобождение на България. Съба Вазова – майката на Иван Вазов е българска поетеса, писателка и председател на женското дружество „Постоянство“. Тя изиграва много важна роля за оформянето на Иван и като личност, и като творец.

1. Семейство

Израснал сред дивната природа, Иван Минчов Вазов още от дете се възхищава от неповторимите гледки, изпълва се с благоговение пред величието на Стара планина и истински обиква българското. Строгата патриархална атмосфера, която цари в дома му, изгражда неговия характер.

Родът на Вазов е български род, основан от Кирко (Киро) Иванов Арнаудов от гръцкото село Яновени, който се преселва в Сопот в края на 18 век по време на управлението на Али паша Янински.

В семейството на Минчо и Съба Вазови се раждат седем момчета – Иван, Георги, Кирил, Владимир, Никола, Борис и Михаил и две момичета – Въла и Ана. Бащата мечтаел да остави на първородния си син Иван търговията, но вместо да изписва тефтерите с цифри, той ги запълвал със стихове.

Минчо Вазов е жестоко заклан от турците, които нападат и опожаряват Сопот през 1877 година по време на Руско-турската война. Тогава е убит и братът на Вазов – Михаил.

2. Първото признание

През 1870 година, когато Вазов е на 20, излиза първото му печатано произведение – стихотворението „Борба“ в „Периодическо списание“ на Браилското книжовно дружество. През 1872 година издава стихотворението „Борът“, което е първото му публично коментирано стихотворение.

3. Творчество

Иван Вазов е наричан „патриарх на българската литература“. Творчеството, му е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България.

Той притежава над 22 тома творчество и неизчерпаема творческа сила. Вазов твори в трите литературни рода с изключително жанрово разнообразие. Доразвива и обогатява съществуващите преди него литературни жанрове, но създава и нови. В лириката: стихотворение, елегия, ода, сонет, балада, поема. В епоса: разказ, повест, роман, очерк, пътепис, фейлетон, публицистика.

Вазов е автор на първия български фантастичен разказ – „Последният ден на ХХ век“, останал и единственото му фантастично произведение.

Някои от псевдонимите, които Вазов използва, са: Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев.

4. Делото за кучето

От март 1879 година до септември 1880 година Иван Вазов е председател на Берковския окръжен съд. Интересно за неговата съдийска кариера се оказва делото за кучето на Михаил Първанов, което умъртвило 19 от агнетата и яретата на Еленко Атанасов.

Решението по делото е прецедент за съдебната система. Съдията обаче ще стане известен по-късно с нещо съвсем различно от правната си дейност – той е Иван Вазов. Делото се следи с голям интерес от жителите на Берковица – знае се, че собственикът на кучето Михал Първанов е близък до местните властници. Делото освен това трябвало да се гледа бързо, за да се заровят веднага убитите агнета и ярета.

След дълго изслушване на свидетели, съдия Вазов диктува решението си: „Кучето на Михал Първанов да се убие…“

По-късно с това дело от интерес се занимава и Алеко Константинов. Като млад адвокат му е интересно, защото съдът стоварва наказание на кучето. За тази история самият Вазов не пише разказ, както за други случки от Берковския край. Тя е достигнала до нас от документи и спомени на съвременници.

5. Обществен живот

Още в пловдивския си период Иван Вазов взема дейно участие в обществения и културен живот на Източна Румелия като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. През 1884-1885 година е подпредседател на Областното събрание от същата партия.

След падането на Стамболовия режим и възстановяването на Народната партия Вазов се включва активно в нейната дейност и е избран за народен представител от Казанлък през 1894 и 1896 година.

6. Министър Вазов

От 7 септември 1897 година до 30 януари 1899 година Иван Вазов е министър на народното просвещение в третото правителство на Константин Стоилов. След това се оттегля от активния политически живот, но през 1911 година отново е депутат в V Велико Народно събрание.

7. Любовен живот

Първите любовни трепети поетът изпитва едва на 19 години към 30-годишната Катерина. Катерина е покръстена еврейка, а мъжът ѝ Васил Кьорооглу, я е грабнал от Солун, като сам, оставайки да работи във Влашко, е поверил грижата за нея на родителите си.

Според мнозина голямата любов на Вазов е Зихра. Тя е била жена на турски бей, който пиян се удавя. След това неин покровител става руски офицер.

Първата истинска любовна драма на Вазов е с българката Пелагия. Пелагия била изключително красива и фатална жена, а страстта на Вазов към нея е вулканична. Тя обаче приела брачното предложение на руски полковник и разбила сърцето на поета. Той дори мислел да посегне на живота си след края на връзката си с нея.

Вазов минава под венчило с племенницата на митрополит Климент (писателят Васил Друмев) – Атина Болярска. Бракът им продължава едва 15 месеца. За неговия крах съвременниците винят майка му Съба, но самият Вазов отрича това. Разводът между двамата отнема 30 години.

И накрая идва последната и най-голяма любов на Вазов – Евгения Бончева-Елмазова, с литературен псевдоним Евгения Марс. Техният роман продължава 16 години – до самата смърт на поета през 1921 г. Когато се срещат тя е на 28 години, а той на 55. Евгения е омъжена за първия български дипломиран зъболекар д-р Елмазов и майка на двама сина. Той ѝ посвещава лирическия цикъл „Трендафилите“.

8. Награди

През 1895 година Иван Вазов става носител на “Орден за гражданска чест и заслуги”. Увенчан е и с уникална сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „Славянска Беседа“. През 1896 година е награден е със златен медал за наука и изкуство. През 1917 година е номиниран от граждански комитет, начело с проф. Иван Шишманов за Нобелова награда за литература.

От 21 октомври 1920 година е почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1920 година става първият носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий с лента и звезда“. Същата година е награден със златен часовник с рубини от министър Стоян Омарчевски. Става носител на неприсъждано никога повече звание “Народен поет” с указ на Парламента, подписан от Цар Борис III. През 1920 година става почетен гражданин на София и почетен член на БАН.

9. Смърт

Иван Вазов издъхва в семейната трапезария от масивен инфаркт в ранния следобед на 22 септември 1921 година. Сестра му Въла Вазова е описала подробно последните мигове на поета. На следващия ден при направената от д-р Кубрат Каракашев в присъствието на д-р Стоянов аутопсия, сърцето и мозъкът са затворени и съхранени в стъкленици, тялото е балсамирано и изложено за всенародно поклонение в храма „Света Неделя“ от 24 до 28 септември.

Иван Вазов завещава цялото си имущество на един от своите братя, който се намира в затруднено материално положение. След смъртта му обаче министър-председателят Александър Стамболийски прокарва специален закон за създаване на музей на Иван Вазов, с който къщата в София, авторските права и цялото движимо имущество на писателя са национализирани, без компенсация. Вещите, намиращи се в трети лица, трябва да бъдат предадени незабавно, като нарушителите са заплашени с отговорност по закона за разбойничеството.

10. Памет

Името на Иван Вазов носи морският нос „Вазов“ на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.

Иван Вазов е изобразен на банкнотата от 200 лева, емисия 1992 година, която е в обращение от 1 ноември 1992 до 31 декември 1999 година.

Името на Иван Вазов носи Народния театър от 1976 година.

На негово име са наречени улици, булеварди, читалища, училища, библиотеки, жилищен квартал в София.

Името му носи най-високо разположената хижа в България, в планината Рила, над местността Седемте рилски езера, където Вазов пише своето произведение „Великата рилска пустиня“.

https://www.10te.bg/obshtestvo/10-lyubopitni-fakta-za-ivan-vazov/

 представя Мария Герасова

представя Мария Герасова

Дали египетските пирамиди са били построени само с цел да бъдат гробници или са имали и друго предназначение? В тях са открити находки с древни технологии!

Световно признатите историци ще ви кажат, че Великата пирамида в Гиза е била прославена гробница за египетските фараони. Единственият паметник, оставен от първите седем чудеса на света. Тази структура е създадена безупречно с математическа прецизност и уникален загадъчен подвиг на строителството и инженерството. Египетските пирамиди и днес изумяват учените с това как са били построени и дали целта е била да бъдат гробници или са имали и друго предназначение.

Има само един проблем, че Великата пирамида няма нито една от характеристиките на останалите, включително екстравагантни артефакти. Украсените входни улични стени оформят ковчези и дори самите мумии са били построени с уникални материали. Същите материали, които се използват днес за електропроводимост.

Тези факти подбуждат все повече и повече историци да смятат, че пирамидите може би са имали много по-различна цел освен, че са била гробници.

Важно е да разберете огромните усилия, положени в създаването на тези паметници. Пирамидите в Гиза са сред не по-малко от 118 от тези структури само в Египет и това дори не включва подобни пирамиди в други части на света. Като се има предвид настоящото ни разбиране за това как ранните цивилизации са изграждали паметниците си, би било необходимо не по-малко от 20 години, за да се изградят така наречените гробници, и това е, ако се използва трудът на не по-малко от 20 000 работници, които да работят ежедневно деня на завършването им.

Историците все още не могат да докажат как и кога са били построени египетските пирамиди, макар че има достатъчно добре издържани хипотези. Също има и древни египетски писмени сведения за строежа на някои от тях. Например Голямата пирамида и Сфинксът са претърпели голямо наводнение и може да се предположи, че са по стари от другите – преди малко повече от 2500 г. пр. Хр. Това време ни отвежда отпреди библейски потоп, според библейското летоброене, а хората преди потопа са имали все пак някакви древни технологии, може би като нашите днес или по-различни.

Самите внушителни размери на египетските пирамиди ни карат да се питаме какво място за почивка на мъртвите би могло да бъде толкова важно, че да гарантира толкова феноменално усилие и време и точно инженерство. Дори и без да знаете, че нямат нищо общо с редовните гробници, трябва само да стоите пред тях, за да разберете, че това е много работа за един труп.

Египетските пирамиди може би са имали и друго предназначение, освен за гробници на фараоните

Естествено, ние правим заключения въз основа на предположението, че древните цивилизации са по-примитивни от нас, но какво би станало, ако интелектуалната еволюция не винаги е линейна, може е миналото да е била изгубена някоя напреднала технология.

Технологиите преоткрити векове по-късно е възможно да са били известни на някоя древна култура, която да е познавала и използвала електрическа енергия за определени цели.

Със сигурност можем да разгледаме друг случай, когато с технологията за производство на електроенергия. Изглежда, че е бил използван и след това забравен.

Знаем, че Едисон и Тесла са разработили технологиите за електричеството за обща употреба, използващи се в 20-ти век. И все пак в Ирак през 1934 г. са открити три артефакта заедно с керамичен съд, медна тръба и желязо, които при комбиниране с течна киселина, може да се използва за създаване на химични реакции, които произвеждат електрически заряд.

 

Откритият артефакт е известен като багдадска или партянска батерия, тези материали датират отпреди 2000 години. Десет години след откриването им, някой използващ гроздов сок с подобни материали, успешно генерира няколко волта електроенергия. Този процес оттогава е демонстриран в програмата на Discovery Channel Mythbusters (разбиване на митове в програмата на ТВ Дискавъри), където и лимоновият сок активира електрохимична реакция между медта и желязото, произвеждащи 4 волта електроенергия.

Днес можете просто да търсите онлайн, за да намерите инструкции как да създадете своя собствена батерия, като използвате тези химични принципи. Но историците отдавна приемат, че преди хиляди години е нямало никаква информация за тази технология и че тази археологическа находка е просто съвпадение.

Въпреки, че отдавна учените се чудели за артефактите със сложно златно покритие, което изисква електричество, за да бъде създадено много лесно, много просто.

Производството на енергия се случва в резултат на прости химически свойства и може да бъде направено от всеки, който има четири основни материала.

В египетските пирамиди е имало огромни врати, които тежат не по-малко от 20 тона. Но по чудо беше толкова добре измислено. Вратата може да бъде преместена, за да влезе човек с натискане на ръка. Тъй като някога египетската гробница не е била направена достъпна, то какъв е бил интересът им?

Да се продължава посещението на мумиите или може ли такава врата да е служила на целта да може да съдържа и изолира пространството вътре. Макар че може би не сте знаели, че Големите пирамиди в Гиза някога са били покрити с бял полиран варовик.

Разфасовките, направени в този отразяващ камък, са перфектно подравнени, така че да имат гладък плосък вид. Това би направило гигантските структури ярко да отразяват светлината на Слънцето като огледало. Те също са били направила с добра изолация вътре в структурата а голямо земетресение през 1303 г. разруши камъните на корпуса.

В египетските пирамиди са открити находки направени с древна технология

И те са били отстранени, за да се използват на други структури днес, всичко останало е вътрешното ядро ​​на пирамидата. Невероятното количество светлина, което би се отразило от паметника, повишава любопитството, както и причината за изолацията е била, за да се привлече вниманието към мъртвите, за да се запазят мумиите топли или хладни, или може би за нещо друго. Материалът доломит се е използвал за вътрешните повърхности.

https://www.chudesa.net/%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B4%D0%B8/