Monthly Archives: октомври 2018

Изпепеленото минало на Тютюневия град

Тютюневия град
Една от най-развитите и модерни за времето си фабрики, с машини внесени от Европа, е тази на Карло Вакаро, който през 1909-та учредява Безименно акционерно дружество “Съединени тютюневи фабрики”, по-късно приело названието “Картел”-а

Паулина Гегова

Винаги съм харесвала калдъръмите. Не знам точната причина. Може би, защото не ходя с тънки токчета и те не се забиват в процепите. Може би защото носят аромат на история. Може би, защото знам, че вървя ли по калдъръмена улица тя непременно ще ми предложи впечатляваща архитектура от миналите векове. Каквато улицата, такива и сградите! Улица “Иван Вазов” е един от онези калдъръмени участъци, които ухаят на история, които предлагат забравени чудеса на всеки ъгъл. Пробвали ли сте се да вървите по паветата ѝ? В средата ѝ? Сега това е възможно, след като части от нея са отцепени заради рушащи се сгради. Аз вървя в средата ѝ. Вървя и си представям как всяка секунда до нозете ми може да се разбие мазилка от издигащите се като прогнили чудовища тютюневи складове. Някога забравени чудеса, сега изпепелено минало. Но не си представям само разрухата. Нищо, че преди две години бях част от барикадата срещу багерите, нищо, че наблюдавах пожара от няколко метра разстояние. Още си спомням мириса на огън, танца на пламъците – опустошителни и в същото време красиви. Напомнящи, че животът и всичко в него е преходно, непостоянно, смъртно, дори и историята, дори и тухлите…
И все пак, вървейки по паветата си представям и онова славно минало, в което вместо падащи като куршуми мазилки, вятърът в Тютюневия град е разнасял глъч на хора. В което е разнасял шума от работата на стотици пловдивчани. Благоуханието на различните сортове тютюн. Тежък труд е тютюнопроизводството, но е изхранвало множество семейства под тепетата. Същите онези, чийто призраци още можеш да забележиш в сенките на необитаемите сега постройки.
Тогава, когато едва 15-годишният бакалин Магърдич Томасян открива специално отделение в бакалницата си за рязане на тютюн. Когато през 1872-ра се създава съюзът между себе си и Кеворк Гарабедян. Така на бял свят излиза първата тютюноработилница “Златен лъв” на М. Томасян и Сие. Двама приятели, а скоро след това и двама роднини след сключен брак между Кеворк Гарабедян и сестрата на Магърдич Томасян. За тяхно щастие бизнесът потръгва, а двата хавана, с които разполагат до сега, стават недостатъчни. Така се внася машина за рязане на тютюн с ръчно колело, която през 1903-та се заменя с резачка с мотор. Цигарите “Томасян” се радват на нечуван успех. На Международно изложение в Лондон печелят златен медал за качество. Производството на предприятието функционирало на пълни обороти. За една смяна са се произвеждали по един милион цигари. Нещо невиждано до сега в страната. Много европейски държави като Англия, Франция, Германия и Швейцария са внасяли тютюневите си продукти именно от България. Цялата тайна на успеха на цигарите била в смазката, която използвали при производството и в начина на ферментирането на тютюна. Тайна, която и до сега си остава загадка, но която издигнала фирмата във висините на бизнеса. Колаборацията между двете семейства напомняла професионално смазан механизъм, който продължил да функционира до кончината на основоположниците. През 1922 година наследниците на Гарабедян – Киркор и Ервант Тютюнджиян създават собствена фирма, която поглъща “Златен лъв” и на нейно място се ражда фабрика “Пловдив”.
Тютюневия град
До 1923 година в града съществуват 30 тютюневи склада, а до 1930-та тютюнопроизводителите минават 100. След Балканската война пловдивският регион се нарежда на първа позиция по засети площи – 59 190 декара тютюн.
Една от най-развитите и модерни за времето си фабрики, с машини внесени от Европа, е тази на Карло Вакаро, който през 1909-та учредява Безименно акционерно дружество “Съединени тютюневи фабрики”, по-късно приело названието “Картел”-а.
Освен по ул. “Иван Вазов”, тютюневи складове са се разполагали и по бул. “Руски”, бул. “Васил Априлов”, “Коматевско шосе”, ул. “Гладстон”, ул. “Борис III”, по Данов хълм, Етнографския музей и на още много ключови градски места.
Един от най-внушителните складове е построеният в 20-те години на миналия век склад на “Ориент табако” на фамилия Чапрашикови на ул. “Одрин” 8. Той е със статут на недвижим културен паметник, част от ансамбъл с културна ценност. Именно този склад е вдъхновил великия български писател Димитър Димов за романа “Тютюн”. В него са снимани и сцени от едноименния филм. След навлизането на модернизма, складът става част от комбината “Родопи”, след това се присъединява към Булгартабак Пловдив. Интересно решение на собствениците е била аптеката, заемала първия етаж от помещенията, чийто стени художникът Вълчан Петров изрисувал с картини, посветени на медицината и фармацията. Сега, голяма част от тези стенописи са на парчета…
Изгорелите складове също са културни центрове, дарени преди десетки години от благодетеля Димитър Кудоглу. Дарение, достойно за уважение. Техните фасади са се отличавали с прекрасни орнаменти, представляващи гипсови цветя. На короната на един от тях, пък, е била скулптирана глава на Хермес. Вдъхновяващата им визия била увековечена дори на пощенска картичка. Тези орнаменти вече не могат да се видят. Главата на бога на търговията е погребана отдавна в забвение, прах и пепел. Складовете са архитектурни бисери, които едва ли някога ще засияят повторно.
Разходката ми по калдъръма е към своят край. Колкото по-навътре в града навлизам, толкова повече илюзията и въображението се изместват от реалността. Чувам шум от бормашина и трясък от счупено стъкло. Трябва да внимавам и вместо да се захласвам по фасадите, да гледам нагоре, че да не ми падне някой къс история върху главата. Уви, доживяхме такива времена, в които дори Тя умира…
Тютюневия град в наши дни

Пловдив посреща Вазов като национален герой

Градът чества Патриарха на българската литература трети път за 120 години
Автор: Евелина ЗДРАВКОВА
Уникална сребърна лира с венец и позлатена панделка – подарък от пловдивчани по случай юбилея на Вазов през 1895 г.
Автор на снимката: Евгени Цветков
Сребърна лира с позлатена панделка от 1895 г.,  диплом, изписан на ръка, с който Иван Вазов става почетен гражданин на Пловдив през 1920 г., сребърен маслинов венец, уникални снимки, картини от живота на Патриарха на българската литература превръщат Данчовата къща в музей на Дядо Вазов. На втория етаж на възстановения възрожденски храм в Стария град е подредена изложба “Иван Вазов: Пловдивски хроники”. Експозицията разказва в предмети и документи живота на писателя в нашия град, посрещането му като национален герой и уважението на хората към делото му. 

Две са националните юбилейни чествания на Вазов. Първото е през 1895 г., когато Пловдив му дарява сребърна лира с венец и позлатена панделка. Върху листата на венеца са гравирани заглавията на негови стихове. Лаврите са неговите книги и тази пластика говори за отношението на хората в Пловдив към личността на Вазов, коментират от Националния къща-музей “Иван Вазов”, където се пази реликвата. 

След втория юбилей в София Вазов гостува в Пловдив. Голямото тържество е през ноември 1920 г. Това е исторически празник за града. Пристига на железопътната гара, където го посреща целият град. Файтонът му е затрупан с цветя, впрегнати са бели коне, народът ликува. Вазов минава по улица “Станционна” като на парад. На днешния площад “Централен” му съобщават, че улицата вече ще се казва “Иван Вазов”. Признателната пловдивска управа го удостоява с титлата “Почетен гражданин на Пловдив”, диплома изписва собственоръчно Харалампи Тачев – най-добрият декоратор на Пловдив. Този документ – картина, е показан в изложбата. 

От онзи легендарен период е поздравителен адрес – книга-кутия с илюстрация от поемата “В царството на самодивите” и благодарствени думи от Дружеството за поддържане на изкуството в България с председател Иван Шишманов. 

В съседната витрина са оригинали от ръкописи на Вазов – думи със синьо мастило, надиплени като мъниста, с почерк на изящен човек, цъкат с език ценители. Това са спомените “В Източна Румелия”. 

Има много портрети на поета. Един от тях е рисуван от Ян Вацлав Мърквичка. Показан е позив – афиш за официално честване на рождения ден на Вазов, изписан от дядо Недко Каблешков. Изключително любопитен е шарж на Александър  Добринов, в който авторът изобразява Вазов като Дон Кихот с писалка-копие, чието остро перо е готово да прободе нечистите тъмни сили в онези времена. 

В изложбата е и носна кърпичка, извезана със сърма от почитателка. Бил е красив мъж, с големи сини очи, засукан мустак, естет, харесвали са го жените. Имал годеница от Пазарджик, която не пожелала да се омъжи за него, защото професията му била неблагонадеждна, и пристанала на военен, който станал генерал. 

Покрай истините за един знаменит човек, много от тях украсени, се раждат и много легенди. Факт е, че притчите за Вазов разказват все страхотни неща за един много достоен човек, казва в заключение енциклопедията на Пловдив Владимир Балчев.

Иван Вазов умира като светец. Сестрите му са запазили всичко за него, а потомците му са истински патриоти, казват в заключение от музея. 

ПЛОВДИВСКИ ХРОНИКИ 

636

Иван Вазов с майка си,братята и сестрите си, от ляво на дясно: прави – Владимир, Кирил, Въла, Георги, Борис; седнали – Анна, Иван Вазов, баба Съба, Никола, 1906 година.
Иван Вазов идва в Пловдив през 1881 г. Първоначално живее в къща на върха на Джамбаз тепе. После си купува къща в Орта Мезар. Когато разчистват основите, намират останки от турски гробове. По този повод пише стихотворението си “Оживелите кости”. Там живее до 1886 г. После се устройва в София. 

Къщата, която си купува, е на улица Бетовен. През 30-те години на ХХ век я събарят, но доскоро стоеше табела. В първите години на новия век барелефът изчезна. На мястото има нова кооперация. Стари пловдивчани питат къде е бюстът на Иван Вазов – дело на скулптора Александър Дудулов.

https://arhiv.marica.bg/%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B9-(%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8)-news300640.html?fbclid=IwAR0bNVvP32B1_0zX2ls83Fpq8W93V51VBkAT_s4lUKA4NT3UOt8ha54kAlY

Св. преподобномъченица Параскева Римлянка бр.216

Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много поместни църкви. На нея са посветени и много храмове. Редно е, обаче, да различаваме

Преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век (чествана на 14 октомври). Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи църква почивали в църквата “Св. Петка Търновска” във Велико Търново. След вековни странствания те били положени през 1641 г. в катедралата в Яш (Северна Румъния) – място на поклонници от цял свят.

Великомъченицата Параскева Иконийска (28 октомври), родом от Икония (Мала Азия), отдала живота си на милосърдие и проповед, посечена след много мъчения също с меч по време на гонителя Диоклетиан през 303 година.

Преподобномъченицата Параскева Римлянка живяла през II век и по апостолски проповядвала на езичниците дори в Рим, столицата на империята. Посечена с меч след жестоки и дълги мъчения, св. Параскева обърнала със смелостта и чудесата си мнозина във вярата. Мощите й по-късно били пренесени в Цариград.

Снимка на МАРИЯ ГЕРАСОВА.

КОДЕКСЪТ НА ХАМУРАПИ ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Месопотамците прокарали закони главно, за да прекратят побоищата.Ето защо, те смятали – и с право-че ако някой се изкуши да употреби насилие, може би ще се въздържи , ако си спомни, че което причини другиму , ще сполети и него. Те също ясно осъзнавали , че за да имат възпиращ ефект, наказанията следва да се изпълняват незабавно и без надежда за милост. Гледна точка, която ги кара да смятат мотивите за несъществени, тъй като разследванията на обстоятелствата  и мотивите отнема време и дава възможност  някои предумишлени престъпления  да останат ненаказани , ако престъпникът знае как да се защити. Що се отнася до принципа  “купувачът да внимава” , той също имал за цел да спре саморазправата , тъй като купувачът знаел , че има права и ще бъде наказан., ако се опита да присвои такива.
Като се има предвид  тези практически измерения на месопотамското правораздаване , трябва да се отчита , че Кодексът на Хамурапи  не е напълно чужд  на идеята за справедливост. Въпреки, че настояването на букварната отплата  несъмнено е жестоко , но не е напълно лишено  от идея за справедливост. , тъй като “око за око” във всеки случай е по- справедливо, отколкото глава за око, или око за нос.Второ, на определени места на Кодекса на Хамурапи са заложени абстрактни етични принципи.Например, тъй като месопотамците вярвали , че децата трябва  да уважават родителите си, зокон 195 от Кодекса гласи:” Ако син удари баща си, да му се отсече ръката” най- накрая в отделни случаи, държавата се задължава  да осигури благосъстояние , а не само да съди и наказва.Най- възвишеният аспект на Кодекса като “социална държава” , се проявява в закон 23 , който гласи, че ако някой бъде ограбен , а крадецът не бъде открит , ” градът…,в границите на който  е извършен грабежът , възстановява на потърпевшия  загубената собственост”. Виждаме, че Хамурапи действително е искал да бъде признат за “Цар на справедливостта” и според критериите на неговото време , той е бил точно такъв. Нищо повече, въпреки че  западните концепции  за справедливост, по- късно ще претърпят огромно развитие , повече от принципите , които Кодексът на Хамурапи  съдържа, ще стане изходна точка за голяма част от това бъдещо развитие.
д.и.н. Сергей Иванов 
 предоставя Мария Герасова

РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ПРАВОСЛАВИЕ, КАТОЛИЧЕСТВО И ПРОТЕСТАНСТВО

Учението на Иисус Христос в неговата първоначална чистота е запазено само в Източно православната църква.Тя го е приела направо от апостолите и го е опазила неизменно през всички векове.
Православната църква учеи, че глава на Църквата  е Спасителят Иисус Христос. Той едничък  е учител, ръководител и началник на Църквата.
Православие и католичиство. В XI век  Църквата се разделила  на източно- православна и западно- католическа.Католическата църква признала папата за върховен глава на църквата , а по- късно почнала да учи , че папата е непогрешим, когато тълкува християнските истини. Това католическо учение е неистинско, защото всеки човек  колкото и образован да е, може да греши. Грешили са и много папи  и били осъждани  за неправилно тълкуване на вярата.
Ние, православните признаваме, че непогрешима е само  Църквата в нейната цялост, защото тя се ръководи от Светия Дух. Когато изникнат спорове,  разрешава ги Вселенският събор, в който участват  представители от всички църкви Каквото реши съборът, това се приема от всичики за непогрешимо, а не каквото каже отделно лице, макар да е то най- издигнатият и посветен духовник.
Православната църква учи , че Дух Светий изхожда  от Бога Отца. Католическата църква  въпреки осмия член от Символа на вярата  учи, че Дух Светий  изхожда не само  от Отца, но и от Сина.
Православната църква признава, че за да се спаси човек, потребна е не само вяра, но и добри дела.Потребно е чистосърдечно разкаяние  и искрено служене на Бога. Без това, човек не може да очисти греховете си  и да се възроди за нов, праведен живот.Католическата църква учи,че грехове могат да се опростят  и с пари(внасяне на такси , подаряване на имоти и пр). 
Католическата църква е направила  и други отстъпления  от истинското  Христово учение а именно:
а) Създала е учение за чистилището- място, различно от ада и рая, гдето душите на починалите се очистват от греховете, преди да влязат в царството на блажените.
б) Кръщението се извършва чрез поръсване , а не чрез потапяне във вода.
в) Светото причастие  се извършва с пресен, а не с квасен хляб. При това, миряните се причистват  само с тялото Христово, а причастие с хляб и вино се дава  само на духовни лица.
г)  В католическата църква , освен икони има и статуи , при богослужението   е въведена и инструменална музика.
Следва

КАКАФОНИЯ

Подсъзнателно се стремим към подредените неща.Предварително подготвяме работния си график за деня.Съгласуваме програмата си с другите членове на семейството.Планираме отпуската си съобразно с тази, на останалите служители на работното ни място.Стремим се да организираме информацията на нашия компютър така че да я ползваме най-лесно.Подредеността е станала неотменна част от начина ни на живот. 
Ами, ако не всичко е така подредено.Имаме плаващо работно време.Можем да работим не само в офис,но и в собствения си дом или ако графика ни е толкова натоварен,че не сме в състояние дори да си починем между две срещи?.Истинска какафония.                                         
arnold-shenberg-biografiya-i-tvorchestvo-kratko-foto_6Арнолд Шьонберг/Schoenberg//18741951/е  австриец по произход. Той е композитор,учител,музикален теоретик,писател,художник.Лидер на Втората виенска школа и основоположник на додекафонията.Създава атоналността-12 тонова скала,изградена от 12 ноти в хроматична гама.Той е първият модерен композитор,който развива музикалните мотиви без централна идея.Развива способа на вариацията- вариациите се получават от развитието на съществуващия музикален материал.
Нацисткият режим в Германия отхвърля музиката му,като нямаща нищо общо с музикалното изкуство.Великият композитор и диригент Паул Хиндемит я нарича „сонични оргии“ и резултат на „декадентски интелектуални усилия“.Същевременно заразява с нея много последователи,които творят и до днес.Сред студентите му са големите Албан Берг,Антон Веберн,Джон Кейдж.
Той въвежда иновативни музикални форми за представяне на своите произведения,които преобръщат представите за музикално възприятие през 20 век.Дава теоретична обосновка на подхода си към музикалното творчество.
Шьонберг доказва,че какафонията е един от съществените елементи на музиката и музикалното изкуство.
 Георги Караджов

 

 

Съвместен културен проект „Археология и скулптура“

„Обединяване на целите на археологията и скулптурата за представяне на древната история на град Пловдив „

За творческия дух на град Пловдив
По случай представянето на града като столица на културата  Пловдив 2019, се извършва мащабно разкриване на историческите архитектурни артефакти.Това е ярко свидетелство за силата на хилядолетният жив социален и творчески дух на град Пловдив, който винаги е намирал начин, да води развитието на този град, като социален и културен център на Тракия през вековете .Знаем ,че градът е бил сцена на драматични промени. На разцвет и упадък . Тук е била съхранена паметта на милионите хора, които са живели на това място поколение след поколение. Те са получавали своите житейски уроци и са вграждали своята придобита мъдрост във културата на града . Изграждали са този град ден след ден. Ние не можем да видим, как точно е изглеждал живота на хората през различните епохи. Но можем да кажем ,че са се справяли добре. Това го знаем,защото същият творчески дух на този град и днес ръководи нашата социална дейност, умело и многостранно. Според задачата и нивото на нашето ново време.
Представяне
Скулпурът, Тома Ненов предлага на вашето внимание скулптурната колекция „Трансформация.“ Това е скулптурно изследване и представяне на еволюцията на духовната сила на съвременния човек . От античността, през днешните дни и към бъдещето. Обединява в една фигура символа на времето, което трансформира формата и силата на интелигентността , която движи и развива съвременния човек. Представя ви скулптурата Отворен ум. Тя изразява силата на интелигентния дух на човека,като творец и знаещ индивид предложение Предлага се, да се обединят целите на археологията и скулптурата за представяне на древната история на град Пловдив. Скулптурата винаги е била съставна част от архитектурния облик на античния град. Тя винаги е пресъздавала и е изразявала идеалите на своето време. Имала е своето централно място на античния площад или сграда . Те е високо ценена и поради този факт не е останало много от нея при разкопките на античните пластове. На практика, не е останало много и от архитекттурата. Виждаме само основите на града.Тогава,защо да не помислим по един друг начин, как да представим силата на духа на този град. Казахме , че той и днес ръководи нашите съдби. Защо да не го изобразим чрез скулптура и не я сложим покрай разкопките на античния град. Може тази скулптура да съдържа само част от античната традиция на изобразяване, но е съвременна форма на творческия дух на града На практика, той е вдъхновявал и ръководил социалния живот във различните епохи, както и това се случва и в днешния съвременен град. Ако помислим малко, няма да има голяма разнородност. Когато гледаме скулптурата след разкопките ще усещаме и ще можем по лесно да си представим как е изглеждал античния град. Поради неговата духовна сила. Накрая, нека да си припомним какво остава в нашите спомени от едно място ,което ние сме посетили . Остава спомена за красотата му, по точно за силата и енергията му, която ни е впечатлила тогава. Авторът предлага да се направи предложение за съвместна среща с проектанти , архитекти и археолози. За евентуало намиране на едно общо решение при одобрение. за автора Тази скулптура е родена от житейския опит на своа автор. Той е роден в град Пловдив през 1955г. Завършил е Националната Художествена Академия през 1984г. През 1989 замина за Италия ,за да повиши своята квалификация . Негови работи са представени в Англия и други европейски страни.
Както се казва ; – „ По добре е да видиш веднъж, отколкото да чуеш хиляди пъти“ Тома Ненов – скулптор.  
4000 Гр. Пловдив Тел. 032 668885 , 0884 441                                                           предоставя Мария Герасова
P1070523P1070524

 

P1070521P1070522

P1070523 (1)

Димитровден е.Честит празник на всички именици! БР.216

Резултат с изображение за димитровден

На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитрий Мироточиви и Преподобна Димитра Доростолска.
Според народния календар Димитровден бележи началото на зимата. Поверие гласи, че в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.
Според народните вярвания от деня, известен още като Митровден или Разпус, започва подготовката за т.нар. “миши празници” на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед.
Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил – покровителят на отвъдния свят. В съботата преди празника е една от най-големите задушници – Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината започват годежи и сватби.
На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.
Свети Димитър бил роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно – на 26 октомври 306 г., нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.
Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и в Македония. Днес мощите на Свети Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото.
Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространила по целия Балкански полуостров и особено на Света Гора (Атон), където се съхраняват частици от неговите мощи. В иконографията е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.
Името на Св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 г., по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на Свети Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.
На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димо, Дима, Митко.  
/news/view/2018/10/26/230151/димитровден-е/?fbclid=IwAR1dilqNfRjHNNold1UQVy6BbZNRvJrWqWuQ_bl02d3a80yVLjR-3lDcLkY  

КОДЕКСЪТ НА ХАМУРАПИ

Той е каменен документ и се базира на шумерските правни принципи, с примеси на семитски нововъведения. Но тъй ката учените не могат да се споразумеят за това, кои принципи са шумерски и кои семитски, най- разумно е да разгледаме целия текст, като най- пълния стигнал до нас писмен документ на “месопотамското право”. В него липсва съвременното схващане на “всички са равни пред закона”. В Кодекса на Хамурали, робите нямат никакви права и получават жестоко наказание за най- невинни провинения. Освен робите, откриваме наличието на два класи “мъже, под което ясно се разбира  аристократи, и всички други, които не са нито “мъже”, нито роби, към които законът се отнася зле, но на които все пак дава някакви права. Престъпленията на “мъжете” срещу по- ниско стоящите от тях, но не роби, се наказвали с по- малка строгост, от престъпленията на “мъже” срещу “мъже”, а наказанията на престъпленията на “мъже” срещу роби се свеждали до заплащане на “имуществени щети” на собственика на роба.
Двата най- известни принципа, залегнали в Кодекса на Хамурапи, са “око” за “око”  и “купувачът да внимава”. На пръв поглед и двата изглеждат ужасно примитивни.Като предлага буквална разплата(ако някой извади някому окото, неговото око ще бъде извадено), (ако някой счупи някому кост, неговата кост ще бъде счупена). Кодексът не допуска  случайно нанасяне на вреда и е смразяващо настоятелен в причиняването на болка и унижение.
Приниципът”купувачът да внимава”, не е толкова смразяващ, но пък едва ли прилича на закон.Откъде на къде държавата се произнася в правен закон, че продавачът е свободен, да си продава номерата.? Кодексът на Хамурапи става по-разбираем, ако осъзнаем,че тогавашното правораздаване е имало различни цели от съвременното.
 д.и.н.Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова

ВСЕЛЕНСКИ СЪБОРИ И БОРБА С ЛЪЖЛИВИТЕ УЧЕНИЯ

Докато били живи апостолите, всички християни разбирали учението  на Иисус Христос.Ако понякога се явявали  разногласия, апостолите  се намесвали и уяснявали Христовото учение, което те знаели направо от Учителя- и така прекратявали споровете.
Но минало време, апостолите и всички, които били свидетели на Спасителната проповед, не били вече между живите, а християнството се разпространявало по далечни страни, и мнозина започнали да го тълкуват не така, както е проповядвал Неговият основател, Иисус Христос.На някой места между християните се явили остри препирни, които извикали смутова в църквата и заплашвали нейното единство.
За да се тури край на всички спорове и за да се установи веднъж за винаги, кое е истинското Христово учение, ръководителите на църквата свикали вселенски събор, на който присъствали епископи от християнския свят(цялата вселена). Такива събори имало седем.
Първият вселенски събор бил свикан от император Константин Велики в град Никея, през 325 година сл. Хр.На тоя събор било осъдено  лъжливото учението на александрийският свещеник Арий,който учел, че Иисус  Хростос не е Бог, че Той е получил живота си от Бога Отец.
Вторият вселенски събор бил свикан от император Теодосий Велики в Цариград през 381 година, за да осъди лъжливото учение на цариградският епископ Македоний, който учел, че Св. Дух е получил живот от Бога Отца и затова стои по- долу от Отца и Сина и е тем подчинен.
Отците на църквите, които заседавали на тия два събора, осъдили лъжливите учения на Ария и Македония, и изработили Символа на вярата, в който са изложени точно главните истини на православното учение на вярата.
Символът на вярата се състои от дванадесет члена и е задължително за всички православни църкви през всички времена. Той се чете тъй:
1. Вярвам в един Бог, Отец, Вседържател, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. Вярвам и в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлината, Бог истинен от Бог истинен, роден  несътворен, Който е единосъщен от Отца и чрез Когото всичко е станало.
3.Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплати от Дух Светаго и Дева Мария, и стана човек.
4.И биде разпнат за нас от Понтия Пилата  и страда, и биде погребан.
5.И възкръсна в третия ден според Писанието.
6.И възлезе на небето, и седна отдясно на Отца.
7.И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ещ има край.
8.Вярвам и в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим на равно с Отца и със Сина, който е говорил чрез пророците.
9 Вярвам в една света вселенска и апостолска Църква.
10-Изповядвам едно кръщение за опрощение на греховете.
11.Чакам възкресение на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век. Амин.
предоставя Мария Герасова