Една от най-развитите и модерни за времето си фабрики, с машини внесени от Европа, е тази на Карло Вакаро, който през 1909-та учредява Безименно акционерно дружество „Съединени тютюневи фабрики“, по-късно приело названието „Картел“-а
Паулина Гегова
Паулина Гегова
Две са националните юбилейни чествания на Вазов. Първото е през 1895 г., когато Пловдив му дарява сребърна лира с венец и позлатена панделка. Върху листата на венеца са гравирани заглавията на негови стихове. Лаврите са неговите книги и тази пластика говори за отношението на хората в Пловдив към личността на Вазов, коментират от Националния къща-музей „Иван Вазов”, където се пази реликвата.
След втория юбилей в София Вазов гостува в Пловдив. Голямото тържество е през ноември 1920 г. Това е исторически празник за града. Пристига на железопътната гара, където го посреща целият град. Файтонът му е затрупан с цветя, впрегнати са бели коне, народът ликува. Вазов минава по улица „Станционна” като на парад. На днешния площад „Централен” му съобщават, че улицата вече ще се казва „Иван Вазов”. Признателната пловдивска управа го удостоява с титлата „Почетен гражданин на Пловдив”, диплома изписва собственоръчно Харалампи Тачев – най-добрият декоратор на Пловдив. Този документ – картина, е показан в изложбата.
От онзи легендарен период е поздравителен адрес – книга-кутия с илюстрация от поемата „В царството на самодивите” и благодарствени думи от Дружеството за поддържане на изкуството в България с председател Иван Шишманов.
В съседната витрина са оригинали от ръкописи на Вазов – думи със синьо мастило, надиплени като мъниста, с почерк на изящен човек, цъкат с език ценители. Това са спомените „В Източна Румелия“.
Има много портрети на поета. Един от тях е рисуван от Ян Вацлав Мърквичка. Показан е позив – афиш за официално честване на рождения ден на Вазов, изписан от дядо Недко Каблешков. Изключително любопитен е шарж на Александър Добринов, в който авторът изобразява Вазов като Дон Кихот с писалка-копие, чието остро перо е готово да прободе нечистите тъмни сили в онези времена.
В изложбата е и носна кърпичка, извезана със сърма от почитателка. Бил е красив мъж, с големи сини очи, засукан мустак, естет, харесвали са го жените. Имал годеница от Пазарджик, която не пожелала да се омъжи за него, защото професията му била неблагонадеждна, и пристанала на военен, който станал генерал.
Покрай истините за един знаменит човек, много от тях украсени, се раждат и много легенди. Факт е, че притчите за Вазов разказват все страхотни неща за един много достоен човек, казва в заключение енциклопедията на Пловдив Владимир Балчев.
Иван Вазов умира като светец. Сестрите му са запазили всичко за него, а потомците му са истински патриоти, казват в заключение от музея.
ПЛОВДИВСКИ ХРОНИКИ
Къщата, която си купува, е на улица Бетовен. През 30-те години на ХХ век я събарят, но доскоро стоеше табела. В първите години на новия век барелефът изчезна. На мястото има нова кооперация. Стари пловдивчани питат къде е бюстът на Иван Вазов – дело на скулптора Александър Дудулов.
Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много поместни църкви. На нея са посветени и много храмове. Редно е, обаче, да различаваме
Великомъченицата Параскева Иконийска (28 октомври), родом от Икония (Мала Азия), отдала живота си на милосърдие и проповед, посечена след много мъчения също с меч по време на гонителя Диоклетиан през 303 година.
Преподобномъченицата Параскева Римлянка живяла през II век и по апостолски проповядвала на езичниците дори в Рим, столицата на империята. Посечена с меч след жестоки и дълги мъчения, св. Параскева обърнала със смелостта и чудесата си мнозина във вярата. Мощите й по-късно били пренесени в Цариград.
„Обединяване на целите на археологията и скулптурата за представяне на древната история на град Пловдив „