Monthly Archives: декември 2018
5 любопитни факта за коледуването за декември бр.217
Мирела Жаблянова
Коледуването е един от традиционните български обичаи, характерен с празнично облекло, украсени калпаци и коледарски песни. Зимен обичай, в който коледарите обикалят домовете на хората и пеят обредни песни с различни мотиви, а стопаните на къщата ги даряват с пари, сланина, боб, вино и така нататък. Тази фолклорна традиция е неотменима част от коледните празници и тъкмо заради това сме Ви подготвили 5 любопитни факта свързани с коледуването.
Коледуването е обичай с езически корени
Произлиза от римската дума calendae – първите дни на месец януари. Традицията датира отдавна, а основната задача на младите мъже е да прогонят злите духове и да пожелаят здраве през годината. Въпреки че не е християнски ритуал, коледуването е неотменим обичай от българските коледни празници.
Времето за коледуване е точно определено
Коледарите започват подготовката си от Игнажден (20 декември). Разучават песни, създават коледарски групи и избират техен водач, който според обичая е по-възрастен и най-вече женен. Водачът стои най-отпред и наставлява обиколките. От полунощ до изгрев слънце на Коледа е времето, през което момците пеят пред домовете на хората. В народните представи тогава се появяват същества със свръхестествени сили – вампири, таласъми, караконджули и други, а само коледарите със своите песни имат способността да ги прогонят.
Коледарите отпращат отвъдните създания
Смята се, че по този начин светът се преражда, а хаосът, който цари наоколо се превръща в космос. Специални коледарски рефрени желаят на стопаните здраве, благополучие и много разбирателство в дома през цялата година. Първата песен, която изпълняват коледарите е за най-възрастния човек от къщата, а след това пеят за останалите членове на семейството. Интересен факт е, че традицията повелява обиколката да започне от дома на чорбаджиите, кмета, учителя или попа. Коледуването завършва, когато настъпи денят, а в някои села коледарите отиват в центъра на селото и се надпяват.
Коледари по улиците на „Етъра“
Коледарите са само мъже
Коледарските групи се създават от 10 – 15 души, но само мъже. Празнично облечените млади момчета обхождат домовете на хората, като винаги тръгват в източна посока. Момците обикновено са ергени, сгодени или по-млади, а най-малките от тях са наречени котки, като тяхна задача е да се движат пред коледарите и да известяват стопаните за тяхното пристигане. Водачът на групата се кръщава различно, според ролята му в самото коледуване. Той се явява посредник между мъртвите и живите, между старата и новата година. Според традицията той трябва да бъде в разцвета на силите си и да е много речовит, за да благославя и желае здраве и успех през годината. В самата коледарска дружина има и маскирани лица, а най-разпространена е двойката старец-невеста.
Стопаните на къщата приветстват коледарите
Обикновено стопаните на къщата даряват коледарите с пари, брашно, кравай, боб, мед, питка и други продукти. След като групата изпее коледните песни, водачът, който държи в ръце подарения кравай, изрича коледарска благословия. Прието е стопаните също да отвърнат с добри пожелания, а т.н. трохобер от групата събира даровете. Интересно е, че на някои места ако в къщата има девойка за женене, тя подготвя писан кравай за любимия си. Всички писани краваи се излагат на видно място, стойността им се оценява и започва наддаване. Всяко момче купува кравая на момичето си.
https://bulgarianhistory.org/fakti-za-koleduvaneto/
Притча за двете делви бр.217
Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била напълно здрава. В края на дългия път от извора до къщата спуканата делва пристигала наполовина пълна.
Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.
Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.
След тези две години служба спуканата делва казала на жената:
- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
Възрастната жена се усмихнала:
- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва?
Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.
Всеки от нас има своите недостатъци и пукнатини. Но именно те правят живота ни заедно интересен и пълноценен. Затова е важно да приемаш всеки човек такъв какъвто е, и да търсиш доброто в него.
https://www.obekti.bg/chovek/pritcha-za-dvete-delvi
Много често допускани бр.217
досадни и дразнещи грешка в ежедневното общуване:
|
Мийхил Адрайанзоон де Рьойтер бр.217
24.03.1607- 29.04.1676г.)
Рьойтер е най-успешният адмирал в холандската история и може би най-забележителният военноморски командир за целия XVII век. Победите му срещу англичани и французи утвърждават Нидерландия като водеща морска сила през периода. Рьойтер е обичан от своите екипажи, които се обръщат към него с почтителния прякор Бестевер(старохоландски за „Дядо“)
Мийхил е роден във Флисинген през 1607г. в семейство на Адрайан Мийхелзоон, който бил производител на пиво и Аахйе Янсдохтер. За ранния му живот се знае малко, но вероятно става моряк още като малко момче. За първи път служи в армията като мускетар през 1622г., когато участва във вдигането на обсадата на Берген оп Зоом под команването наМаурис Насау. Следващите десет години прекарва на борда на търговски кораби, които често акостират в Дъблин. От там, Мийхил се научава да говори перфектен ирландски. По време на търговските си плавания често пътува и до Берберския бряг, където получава прякора „де Рьойтер“, произлизащ от холандския глагол „рьойтен„, който означава „грабя, извършвам рейд“.(1)
Първото си военно назначение във флота получава през 1637г., когато му е даден кораб, с който да разчисти пиратско леговище край Дънкирк, от където каперите тормозели холандските търговски кораби. В продължение на три години Рьойтер успешно се справя със задачата. В последствие отново е назначен като капитан в холандската флота, която се сражава редом с португалците срещу испанските кораби в Атлантика. През 1641г. участва като трети капитан в първото си голямо сражение край нос Св. Винсент, където холандската флота се справя испано-дънкиркска ескадра. През 1642 и 1643г. отново се занимава с търговия, но вече на борда на свой собствен кораб, с който пътува до Мароко и Западните Индии. По време на тези пътувания натрупва богатство и престиж и често откупува пленени християни, спасявайки ги от робство. Когато през 1650г. втората му съпруга умира и Мийхил се жени за трети път, морякът решава че е време „да пусне котва“ и си купува ферма в Зеландия. Съдбата имала други планове за него.
Когато през 1652г. избухва Първата Англо-холандска война, Рьойтер, макар и с доста резерви се завръща във флота и поема неформалния пост на комодор под командването на Маартен Тромп. Първата му победа е в битката при Плимът, където Рьойтер изненадващо побеждава английския флот под командването на Дьордж Айск. Следват битките при Кентиш Нок и Габард, в които за пореден път се проявява таланта му да командва. Смъртта на Тромп в битката при Шефенинхен войната приключва. Де Вит, де факто лидер на Нидерландия, кани Рьойтер да поеме върховното командване на флотта, но Мийхил отказва, заявявайки, че не е подходящ за поста. Въпреки това, през 1654г. приема поста вице-адмирал и заедно със семейството си се мести в Амстердам през 1655г.
Между 1655 и 1665г., де Рьойтер служи в поредица от мисии, свързани с опазването на холандския търговски флот в Средиземно море, както и в помощ на датчаните по време на войната със Швеция (Втората Северна война 1655-1660г.). По време на кампаниите в Балтика, Рьойтер участва в деблокирането на Данциг и във връщането на Нюборг на датчаните. за втората акция Мийхил получава рицарска титла от датския крал Фредерик III.
През 1664г., година преди да започне Втората Англо-холандска война, Рьойтер атакува английския флот в Западна Африка и успява да възстанови на Нидерландия част от местните търговски постове, които англичаните са отнели по-рано. В последствие Мийхил поема към Северна Америка където атакува английските колонии. През 1665г. атакува английската морска база в Барбадос, но въпреки че потопява част от съдовете на соите опоненти, Рьойтер не успява да преодолее бреговите фортификации и е принуден да се оттегли.
След завръщането си в Европа, през 1655г. е назначен за Лейтенат-адрмирал на холандския флот, което го превръща във върховен главнокомандващ по море. През юни 1666г. нанася тежко поражение на англичаните в Четиридневната битка, но два месеца по-късно избягва на косъм разгром в Битката в деня на Св. Джеймс. През 1667г., де Рьойтер ръководи рейдът към Мидуей, в рамките на който холандската флота достига почти до Лондон и унищожава част от английските арсенали в устието на Темза. Загубата е сериозен шамар за английското самочувствие и още същата година англичаните подписват мира от Бреда. През следващите 4 години, Мийхил не плава заради забраната, наложена му от Де Вит, който иска на всяка цена да опази живота на своя най-талантлив адмирал.
Когато през 1672г. Франция, подкрепена от Англия започва Холандската война (Третата Англо-холандска война), Рьойтер отново застава начело на флота. Победите му над обединените англо-фреснски флоти при Солбей (1672г.), Схоонефелд (1673г.) и Тексел (1673г.) осуетяват опита на съюзниците да дебаркират в Холандия. През 1673г., новият щатхолдер Вилем III създава специално за де Рьойтер поста Лейтенант-Адмирал-Генерал.
През 1674г. експедицията до Мартиника, водена о де Рьойтер се проваля заради болести, проблеми с времето и добре укрепената френска позиция. Две години по-късно, де Рьойтер поема на последната си експедиция. Начело на комбинирана холандско-испанска ескадра, Мийхил потегля към Месина, където местното население, подпомогнато от френски експедиционен корпус отхвърля испанската власт и заплашва да откъсне Сицилия от Испания. В две последователни битки холандците доказват своето предимство над французите, но не успяват да постигнат стратегическите си цели. По време на второто сражение при Агоста, гюле отнася крака му и той умира два дни по-късно.
През 1677г. в Амстердам му е организирано грандиозно официално погребение. Тялото му е положено в Ньойе Кирх в Амстердам.
(1) Немалка част от берберските пирати се командвали от холандски капитани, които заради дългия мир с Испания (1606-1621г.) започнали да използват берберските пирати с цел да грабят католическите флоти в Средиземно море без формално да нарушват мира между Мадрид и Амстердам.
Хронология:
24.03.1607г. – Роден във Флийсен, Зеландия
1622г. – Служи като мускетар при вдигането на обсадата ан Берген оп Зоом
1637г. – Получава първото си военноморско назначение и воюва с пиратите от Дънкирк
1641г. – Сражава се в битката при нос Св. Винсент
1652г. Назначен е в холандкия флот по време на Първата Англо-холандска война.
26.08.1652г. – Побеждава англичаните при Плимът
1652г. – Участва в битката при Кентиш Нок
1-4.06.1666г. – Побеждава англичаните в Четириденвната битка
04.08.1666г. – Победен от англичаните в Битката в деня на Св. Джеймс
9-14.06.1677г. – Командва рейда срещу Мидуей
28.05.1672г. – Отблъсква английската флота при Солбей
юни, 1673г. – Побеждава англо-френския флот при Схонефеелд
21.08.1673г. – Побеждава англо-френския флот при Тексел.
08.01.1676г. – Сражава се в битката при Стромболи
22.04.1676г. – Тежко ранен в битката при Агоста. Умира два дни по-късно.
https://belizarius.wordpress.com/biographies/deruyter/
МЕРКИ ЗА ОБХВАЩАНЕ БР.217
И ПРИОБЩАВАНЕ НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ
-
Изготвяне на предписание/предложение за помощ в натура /вместо парична помощ/;
-
Предприемане на конкретни мерки за обща и допълнителна подкрепа;
-
Предоставяне на информация на кмета на общината за констатирани нарушения с цел налагане на наказания по реда на чл. 347 от ЗПУО;
-
Предложение до дирекция „Социално подпомагане“ за предоставяне на помощ в натура вместо парична помощ;
-
Допълнително обучение по български език на ученици, за които той не е майчин език;
-
Допълнително обучение по учебни предмети, по които учениците имат затруднения;
-
Определяне на учители наставници и ученици наставници;
-
Включване на учениците в занимания по интереси, съобразно образователните им потребности и способности и в групи по проекти /осигуряване на постоянен достъп до спортната база на училището, до компютърните кабинети, зала по интереси и училищната библиотека/;
-
Кариерно консултиране
-
Включаване на учениците в учебно-тренировъчни практики
-
Провеждане на алтернативни родителски срещи /мобилни, изнесени, на адрес/ с родителите на изоставащите ученици и учениците в риск от отпадане;
-
Кариерно ориентиране към професионално обучение;
-
Осигуряване на общежитие;
-
Осигуряване на еднократни стипендии;
-
Осигуряване на безплатен транспорт;
-
Осигуряване на безплатна закуска;
-
Осигуряване на безплатни учебници;
-
Индивидуална работа на психолог/педагогически съветник с ученици с над 10 отсъствия по неуважителни причини;
-
Включване на родители в Родителски клуб;
-
Организиране на „Училище за родители“ по проблемите на отговорността за възпитанието и образованието на децата и учениците;
-
Допълнителни консултации по всички учебни предмети, които се провеждат извън редовните учебни часове. Изготвяне на корективни програми с личностнозначима информация по учебните предмети за ученика;
-
Участие на изоставащите ученици и учениците в риск от отпадане в дейностите от спортния и празничния календар на училището;
-
Изграждане на постоянна училищна комисия за приобщаване и задържане на подлежащите на задължително обучение ученици;
-
Полагане на допълнителни грижи от доверен учител (учител, на който детето вярва) в съответствие с изготвено от училищната комисия и съгласувано от педагогическия съвет поименно разпределение на съответните доверени учители;
-
Работа по социализация на децата и учениците от ромски произход, приобщаването им към училищния живот с помощта на социални партньори и посредници/медиатори.
-
Подобряване на физическата среда.
-
Посещение на адрес.
-
Осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителските функции, по проблеми свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата. http://setmodels.net/polezno/merki-za-obhvashchane-i-priobshchavane-na-decata-i-uchenicite
ОТКРИХА ТРАКИЙСКА КОЛЕСНИЦА БР.217
С ДВА КОНСКИ СКЕЛЕТА НА 2500 ГОДИНИ
Амелия Понд
Археолози откриха останки на тракийска колесница и 2 коня, които изглежда са били погребани заедно с техния собственик.
Двуколката и конските скелети са на 2500 години и бяха открити край село Свещари в Североизточна България в тракийска гробница заедно с редица украшения.
Проф. Диана Гергова от Националния институт по археология при Българската академия на науките, ръководител на разкопките, каза: „Находката е уникална, колесницата не наподобява нито една от тези, датиращи от времето на траките откривани досега в България.“
Откриването на колесницата е неочаквано, тъй като иманяри са разграбили много от древните могили в региона в търсене на злато, въпреки забраната на ЮНЕСКО за подобна дейност.
Тази могила се намира в близост до Омуртаговата могила, където същият екип археолози откри златно съкровище миналата година.
„Има още две тракийски колесници, това е третата, но е първата двуколка“, уточни проф. Диана Гергова. „Очевидно става дума за могила, свързана със засипване на част от, бих казала, инвентара и следите, участвали в погребалната процесия в централното погребение в Голямата Свещарска могила, което свързваме с Котела и където миналата година намерихме сандъчето със златните находки”.
Подобна колесница с погребани коне, но датирана от по-късен период бе открита край село Борисово през 2010.
Предполага се, че е принадлежала на член на тракийската аристокрация от 1 век, съдейки по предметите намерени в околните гробове.
Повечето от намерените тракийски погребални могили са със 7 погребални структури и 2 ями, едната от които е за притежаваните колесница и коне.
Специалистите смятат, че новооткритата колесницата е поставена в тесния отвор и конете са я издръпали до крайната точка, след което са били убити.
„Върху колесницата има бронзови обкови, открити са и железни шини. Тя е била теглена от два жребеца, на 4 и 5-годишна възраст. Конете са поставени в специално изкопани за тях продълговати ями, а главите им са положени на по-високо ниво, върху каменни възглавници”, обясни проф. Гергова. Находката се проучва, тя е много крехка, предстои фина, специализирана работа по укрепването на откритите елементи, за да се съхранят в добър вид.
Колесницата от Борисово пък бе прикрепена с големи камъни, които да я задържат на позицията ѝ.
В дуга гробница наблизо е открит скелет на куче, в близост до гроба на воин, заедно с колесница, пълна с всичките му оръжия, медикаменти и мастилница, заради което се предполага, че е бил добре образован.
Археологът Веселин Игнатов, който е участвал в откриването на друга колесница близо до с. Караново в Югоизточна България, каза, че около 10 000 тракийски могили – част от тях обхващаща монументални каменни гробници – са разпръснати из цялата страна.
Г-н Игнатов добави, че около 90 на сто от гробовете в региона са били напълно или частично унищожени от иманяри, а намерените ценности са изнесени контрабандно в чужбина.
А какво ще се случи с новото откритие? „Идеята е колесницата да бъде запазена на място, но има сериозни проблеми с консервацията и с укрепването на всичко, което откриваме”, казват от екипа.
„Резерватът „Сборяново” трябва да се проучва, той има потенциал и в научно отношение и като възможност за консервация, за експониране и социализация на неизвестни и непознати от други части на страната ситуации“, категорична бе проф. Диана Гергова.
https://www.chr.bg/zhivot/otkriha-trakijska-kolesnitsa-s-dva-kon/
Жабурене с олио премахва всички токсини в тялото бр.217
Ralica Ilieva Молим,
Техниката за жабурене с олио е изключително стара и се практикува от хиляди години в Индия
Методът за пречистване на тялото чрез жабурене с олио е аюрведична практика, която се фокусира върху превенцията на заболяванията.
В Аюрведа използването на олио – вътрешно и външно, е често срещана практика.
Каква е техниката за жабурене с олио?
Това е една от най-лесните техники за детоксикация, която не изисква особена подготовка- само 1 с.л олио и 20 минути от времето ви.
Идеята е да се жабурите с олиото – да го прекарвате между зъбите, през венците и небцето.
Сутрин, преди да измиете зъбите си, вземете 1 с.л нерафинирано слънчогледово олио и жабурете устата за 15-20 минути.
Не правете гаргара и в никакъв случай не го гълтайте, тъй като съдържа токсини, които трябва да се отстранят от тялото.
След края на процедурата олиото ще има бял цвят, подобен на мляко и гъста консистенция.
Изплюйте го в тоалетната, НЕ го плюйте в мивката, ако не искате да я
запушите!
Изплакнете добре устата с топла вода, след това със студена.
Измийте зъбите.
Усетете чистотата и свежестта!
За жабурене олиото трябва да бъде растително – слънчогледово, сусамово, кокосово, нерафинирано.
Няма точно правило за това колко точно олио да използвате, въпросът е да се чувствате комфортно по време на процедурата.
Техниката за жабурене с олио е изключително стара
Понякога може да се нуждаете от няколко опита, преди да успеете да стигнете до 20 минути, но не се притеснявайте, с течение на времето ще свикнете.
Мислете за процедурата като за пречистване на устата.
Ефектът е удивителен – освен, че премахва всички останки от храна в устата ви и прави зъбите ви бели, като сняг, премахва плаката , помага за премахване на всички токсини от тялото и помага за лечението на поне 30 заболявания.
Лошото състояние на зъбите, венците и устата като цяло е води до проблеми със здравето и увреждане на други органи и системи.
Жабуренето с олио помага за изчистване на кожата, изчистване на синусите и секрета, който се е събрал в носоглътката.
Жабуренето с олио повишава имунитета и ни предпазва то инфекциозни заболявания.
Хората с голямо количество „лоши“ бактерии в устата, често пъти страдат от атеросклероза, втвърдяване на артериите и риска от появата на сърдечно-съдови заболявания и злокачествени образувания.
Според учените ежедневното жабурене с олио е толкова ефикасно, както и това с вода за уста съдържаща хлорхексидин, използвана срещу лош, дъх, плака, кървящи венци и премахвам бактериите предизвикващи кариеси, като Streptococcus mutans, гъбички (Candida) и всички други токсични вещества, които се намират в устата.
https://www.chudesa.net/%D0%B6%D0%B0%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D1%81-%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE/
Този експеримент ще заснеме бр.217
призрачни частици през Земята, ще отговорим защо имаме
От Дон Линкълн, старши научен сътрудник, Лаборатория по национален ускорител Ферми;Съпътстваща професор по физика в Университета в Нотр Дам |
Този протодонден детектор беше запълнен с 800 тона течен аргон.
Изучаването на субатомния свят революционизира нашето разбиране за законите на Вселената и даде на човечеството безпрецедентни прозрения в дълбоки въпроси. Исторически тези въпроси са във философската област: Как се е появила вселената? Защо вселената е такава? Защо има нещо, вместо нищо?
Е, преминете към философията, защото науката е направила решаваща стъпка в изграждането на оборудване, което ще ни помогне да отговорим на такива въпроси. И това включва стрелба на призрачни частици, наречени неутрини буквално през Земята на разстояние 800 мили (близо 1300 километра) от една лаборатория по физика до друга.
Международна група от физици обяви , че са видели първите сигнали в кубовиден детектор, наречен ProtoDUNE. Това е много голям етап в експеримента DUNE, който ще бъде водещата научноизследователска програма за физика на частиците в САЩ за следващите две десетилетия. ProtoDUNE, който е размерът на триетажна къща, е прототип на много по-големи детектори, които ще бъдат използвани в експеримента DUNE, а днес (18 септември) обявяването показва, че избраната технология работи. [ 18-те най-големи неразрешени мистерии във физиката ]
Детекторите DUNE ще бъдат разположени в Националната лаборатория за ускоряване на Fermi (Fermilab), малко извън Чикаго, и в Sanford Underground Research Facility (SURF), в олово, Южна Дакота. Когато експериментът започне да тече, мощният ускорителна частиците в Fermilab ще направи интензивен лъч от субатомни частици, наречени неутрини, да ги застреля буквално през Земята и да бъде открит в SURF.
Неутрините са призраците на субатомния свят, способни да преминат през цялата планета с почти никакви взаимодействия. Неутрините многократно са изненадвали учените в миналото. От безпрецедентната им способност да преминават през материята без да взаимодействат, с факта, че те третират материята и антиматерията много различно, до способността им да се променят от една версия в друга, неутринотата продължава да очарова световната научна общност. Това са последните две свойства, които експериментът DUNE ще разследва.
Антиматерията е нещо, което звучи като научна фантастика, но това наистина е реално. Антиматерията е противоположна на материята; носят материя и антиматерия заедно и ще унищожат в чиста енергия. Антиматерията е предложена през 1928 г. и за първи път е била наблюдавана през 1931 г. През следващите десетилетия учените (включително мен) я изучават в изнервящи подробности. Обикновено се разбира, с една много трескава оставаща мистерия. Когато превръщаме енергията в антиматерия, правим еднакво количество материя. Това е утвърдена наука. Това не е проблемът.
Проблемът е, че ако комбинираме това наблюдение с идеята за Големия взрив, нещо не остава заедно. В крайна сметка, малко след Големия взрив вселената беше пълна с енергия, която трябваше да се превърне в материя и антиматерия еднакво. И все пак нашата вселена се състои изцяло от материя. И така, къде отиде този антиматерия ? Този въпрос не е отговорен; но може би едно внимателно изследване на материята и неутроните на антиматерията може да разкрие разликата. [ Голям взрив на цивилизацията 10 събития от невероятно произведение ]
Подобно на други субатомни частици, неутрино и антиматерия неутрино, наречени antineutrinos, имат количество, наречено spin, което има пропуск, макар и несъвършена, прилика с малки въртящи се топки. Неутрините и антинеутрините се въртят в противоположни посоки. Ако заснемете нетриновия лъч, така че той идва към вас, можете да се вгледате в оста на въртене на неутрино; ще ги видите да се въртят по посока на часовниковата стрелка, докато antineutrinos върти в обратната посока. Тъй като спинът на неутрините и антинеутрините са обратното, това идентифицира разликата между двете. Може би тази разлика е знак, че изучаването на материята и анатомите на антиматерията на неутрините ще хвърлят светлина върху тази мистерия.
Има друго свойство на неутрино, което ги прави интересни в загадката на липсващия антиматерия … те могат да се променят от една идентичност в друга . Учените са открили три различни типа неутрино . Един тип е свързан с електрони и се нарича електронутрини. Двата други са свързани с две други субатомни частици, наречени муон и тау, които са тежки братовчеди на електрона.
Ако започнете с куп електронни неутрино и след това ги погледнете малко по-късно, ще откриете, че има по-малко електронни неутрино, отколкото сте започнали, но има достатъчно мион и тау неутрино, за да компенсират дефицита. Неутроните не се разпадат; те се променят един в друг.
Сякаш имаше стая, пълна със 100 кучета, и когато погледна по-късно, имаше 80 кучета, 17 котки и три папагала. Ако погледнете дори по-късно, миксът все още ще е различен.
Морфирането, което учените наричат трептене, на неутрино е и утвърдена физика. Изследователите го подозират от 60-те години на миналия век; те са били доста сигурен, че е реално през 1998 г., и те сключиха аргумента, през 2001 г. Neutrino трептене се появява и неговото откритие е награден с 2015 Нобелова награда за физика .
В ДЮН експеримента има няколко изследователски цели , но може би най-неотложните е първо да се измери на трептенията на неутрино, а след това на трептенията на antineutrinos. Ако те са различни, може да е, че разбирането на този процес по-подробно ще ни помогне да разберем защо вселената е направена единствено от материята. Накратко, това може да обясни защо изобщо съществуваме.
В ДЮН експеримент се състои от две детекторни комплекси, по-малък в Fermilab, и четири по-големи, разположени в SURF. Гредата неутрино ще напусне Фермилаб и ще се насочи към далечните детектори. Пропорциите на различните видове неутрино ще бъдат измерени при детекторите както в Fermilab, така и в SURF. Разликите, причинени от трептенията на неутрино, ще бъдат измерени и след това процесът ще бъде повторен за антинеутрино.
Технологията, която ще бъде използвана при експериментите на DUNE, включва големи вани с течен аргон , в които неутрините ще взаимодействат и ще бъдат открити. Всеки от по-големите детектори, намиращи се в SURF, ще бъде висок и широк като четири етажна сграда и по-дълъг от футболно игрище. Всеки ще съдържа 17 000 тона течен аргон.
Detector ProtoDUNE е много по-малък прототип, състоящ се само от 800 тона течен аргон. Обемът е достатъчно голям, за да обхване една малка къща.
Сътрудничеството на учените на DUNE е в световен мащаб, привличайки изследователи от цял свят. Докато Fermilab е приемащата лаборатория, участват и други международни лаборатории. Едно такова съоръжение е лабораторията за европейска физика на частиците CERN , разположена точно извън Женева, Швейцария. Детекторът ProtoDUNE се намира в CERN, като по този начин се укрепват дългите отношения между лабораториите – например Fermilab отдавна участва в изследванията, използвайки данните, записани от CERN Large Hadron Collider. DUNE е първата инвестиция на CERN в експеримент, провеждан в лаборатория в САЩ.
Днешното съобщение е голямо, доказващо, че технологията с течен аргон, която ще формира сърцето на експеримента DUNE, е добър избор. Втори детектор ProTone ще дойде онлайн след няколко месеца. Втората версия използва малко по-различна технология, за да наблюдава парчетата частици, причинени от редките взаимодействия на неутрините. Резултатите от тестването на тези два детектора ще насочат учените към решение за окончателното проектиране на компонентите на детектора.
DUNE ще бъде построена през следващото десетилетие и първите модули за детектори ще бъдат пуснати в експлоатация през 2026 г.
Първоначално публикувано на Live Science .
Дон Линкълн е изследовател по физика в Fermilab . Той е автор на “ Големият адронен колайдер”: Извънредната история на “Хигс бозон” и други неща, които ще надуят ума ви ”(Johns Hopkins University Press, 2014) и той произвежда редица видеоклипове за научно образование
авторизиран превод Мария Герасова
Свръхпроводниците, които удивляват физиката бр.217
