Димитър Петров
ТЕСТ: Какво знаете за управлението на цар Калоян? бр.219
Leave a reply
Monthly Archives: февруари 2019
ПРАВОГОВОР БР.219
Вие заета ли сте / заети ли сте довечера?
Сия Колковска
Съгласуването по число в учтиво изказване, с което се обръщаме към някого чрез местоимението Вие, поражда редица затруднения и грешки в говорната практика. Най-рядко се греши при съгласуването по число между местоимението и прилагателно име в състава на сказуемото. Вероятно малцина биха направили комплимент с израза Госпожо, Вие сте прекрасни вместо правилното Госпожо, Вие сте прекрасна! В този случай правилото за съгласуване изисква прилагателното да бъде в единствено число.
Много повече проблеми създава съгласуването в учтиви изказвания, в които в състава на сказуемото се включва минало страдателно причастие със завършек -н или -т или минало деятелно причастие със завършек -л.Трудността идва от това, че според граматичната норма в тези два случая действат различни правила. В състава на учтиво изказване глаголните форми на –н и –т се употребяват в единствено число. Коректни са изразите Господине, Вие сте одобрен за участие в конкурса (а не: Вие сте одобрени…) и Госпожице, Вие заета ли сте довечера? (а не: заети ли сте).
Най-много грешки се наблюдават при спазване на третото правило, според което в състава на учтиво изказване причастията на –л се употребяват в множествено число. Единствено в този случай глаголната форма се съгласува по число с местоимението Вие. Коректен е изразът Господине, Вие сте казал, че… (а не: сте казали, че…). Правилната форма на учтив въпрос към непозната жена е Госпожо, бихте ли посочили адреса си? (а не бихте ли посочила…).
Коректният езиков изказ в случаите на съгласуване в учтива форма изисква не само езиков усет, но и знания по езикова култура и поради това е показател за по-високо равнище на владеене на българския език.
http://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/vie-zaeta-li-ste-zaeti-li-ste-dovetchera/
Витамини за кучето – кога, защо и как бр.219
Магазините за хранителни стоки и аптеките са пълни с най-различни витамини, предназначени за хората. С толкова много възможности за нас е напълно логично да се чудим дали нашите домашни любимци също могат да се възползват от някои от тези добавки.
Нуждаят ли се кучетата от витамини? Има ли някакви рискове за любимците ни, ако започнем да им даваме такива? Също така трябва да се запитаме какви витамини трябва да даваме на кучето си.
Преди да дадем отговори на тези въпроси, нека първо разгледаме какво точно са витамините. Това са органични съединения, които са необходими за поддържане на живота. Повечето се срещат естествено в храната. Телата на кучетата се нуждаят от витамини за растеж и поддържане, също както и тези на хората.
Ние, както и четириногите ни любимци, се нуждаем еднакво от витамин А, витамините от група В (биотин, фолиева киселина, ниацин, пантотенова киселина, рибофлавин, тиамин, витамин В6 и витамин В12), витамин С, витамин D, витамин Е, витамин К и холин.
Кучетата се нуждаят и от тези витамини, въпреки че е много важно да разберем, че количествата, които трябва да даваме на любимците ни, са съвсем различни.
Кучетата се нуждаят от витамин А, за да имат по-добро зрение. Той е важен и за растежа, развитието на плода, имунната функция и функцията на клетките.
Витамините от група В също са много важни за здравето на вашето куче. Тиаминът спомага за регулирането на енергийния и въглехидратния метаболизъм и активира йонните канали в нервната тъкан. Рибофлавин, В12 и ниацин спомагат за улесняване на ензимната функция.
Витамин В6 е особено важен. Отговорен е за образуването на глюкоза, функцията на червените кръвни клетки и нервната система, регулацията на хормоните, имунния отговор, синтеза на ниацин и активирането на гена.
Пантотеновата киселина спомага за енергийния метаболизъм. Фолиевата киселина играе роля в метаболизма на аминокиселините и нуклеотидите и в синтеза на митохондриални протеини.
Витамин С е важен антиоксидант. Той изхвърля потенциално вредните свободни радикалиот кучешкия организъм и може да помогне за намаляване на възпалението и когнитивното стареене. Кучетата всъщност могат да синтезират витамин С сами в черния си дроб, но в някои случаи добавките могат да допринесат за допълнителни ползи за здравето.
Витамин D, или слънчевият витамин, позволява на тялото на кучето да балансира минерали като фосфор и калций за здравословния растеж на костите. Без него кучето ви няма да може да се развива правилно или да поддържа здрави мускули и кости.
Витамин Е е една от защитите на вашето куче срещу окислително увреждане. Този мастноразтворим витамин също е от съществено значение за клетъчната функция и метаболизма на мазнините. Недостигът може да доведе до дегенерация на очите и мускулите и репродуктивни проблеми.
Витамин К е мастноразтворим витамин, който подпомага активирането на способността на кръвта да се съсирва и правилното кръвообращение въобще.
Холинът е необходим компонент на мембраната на фосфолипидните клетки. Поддържа здрави мозъчна и чернодробна функция на кучето.
Вашето куче получава витамини от храната си. Повечето специализирани кучешки храниса добре балансирани и съдържат достатъчно минерали и хранителни вещества, от които се нуждае кучето.
Все пак ако кучето ви се нуждае от допълнителни витамини, посъветвайте се с вашия ветеринар. Той ще ви препоръча правилните добавки и пропорции и начина, по който да ги дадете на любимеца си.
https://miau.bg/n32-100830-%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE_%E2%80%93_%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0,_%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE_%D0%B8_%D0%BA%D0%B0%D0%BA
Бертран дьо Геклен бр.219
1320-1380г.
Наричан още Орелът на Бретан или Черното куче от Бросельонд*, Бертран дьо Геклен е един от най-успешните френски пълководци в Средновековието. Той е един от малцината дребни аристократи, издигнали се до позицията на конетабъл на Франция, която по принцип се присъждала само на висшите благородници.
Геклен е роден в Брон, Бретан, през 1320г. Баща му, Робер дьо Геклен, сеньор на Брон е от бретонски произход. Според семейната легенда, родът Геклен произхождал от древен мавърски крал, който достигнал до Франция с армиите си по време на ислямската експанзия.
Първата му служба на бойното поле е под знамената на Шарл дьо Блоа, херцог на Бретан. Шарл води продължителна война със своите братовчеди от рода Монфор за наследството над Бретан, продължила от 1341 до 1364г. и останала в историята като Войната за Бретанското наследство. Дьо Блоа получава подкрепата на френските крале, докато зад рода Монфор застават англичаните и конфликта се слива с продължаващата Стогодишна война (1337-1453г.). През 1354г., Бертран получава своето рицарство на бойното поле, след като частта му разбива един противников отряд, опитващ се да превземе замъка Монморан. През 1356-7г., дьо Геклен ръководи отбраната на обсадения Рен, сражавайки се успешно с англичаните и прилагайки „партизанска“ тактика, свързана с изненадващи рейдове и отказ от открито сражение. По време на обсадата, дьо Геклен е призован на двубой от противниковия рицар сър Уилям Бамбъроу. Французинът излиза победител и убива своя опонент.
През 1364г., Шарл V става новия крал на Франция. Той отдавна е забелязал талантливия Геклен и го поставя начело на една от своите армии, чиято цел е да сломи съпротивата на Шарл II Наварски, който се опитва да отнеме херцогство Бургундия от французите. Дьо Геклен не разочарова своя господар и в битката при Кошерел (16,V,1364г.) разгромява напълно англо-наварската армия, командвана от сър Жан дьо Грале, каптал** на Блох. Ала съдбата не е на страната на дьо Блоа и неговата фракция. При Оре (29,IX.1634г.), Шарл дьо Блоа е убит, а армията му разбита. Бертран продължава да се съпротивлява на победителите още известно време но е принуден да счупи меча си в знак че се предава. В последствие, крал Шарл V Валоа го откупва за 100 000 франка.
През 1366г., Бертран дьо Геклен успява да обедини около себе си водачите на множеството наемнически групи, които плячкосват френските земи след прекратяването на военните действия с Англия (договор от Бретини). Начело на тази нова сила, дьо Геклен навлиза в Кастилия, където се съюзява с Енрике де Трастамара в борбата му срещу Педро I Жестокия от дома Ивреа. Де Геклен превзема поредица от ключови крепости, сред които и столицата Бургос, където Енрике е коронясан за крал на Кастилия и Леон, а самият Бертран получава номиналната титла „крал на Гранада“, макар тази провинция да си остава в ръцете на маврите до 1492г.
Година по-късно, силите на Енрике и Бертран са рабзити от армията на Педро I, подсилена с английки контингент и командвана от Едуард, Черния принц. Двете армии се срещат при Нахера. Англо-испанските сили излизат победители, а дьо Геклен попада в плен. Шарл V, който смята своя генерал за безценен отново плаща откупа му. На следващата 1368г., Черният принц, болен от дизентерия и останал почти без войници (всеки 4 от 5 англичани умират по време на кастилската кампания) е принуден да напусне Иберия. Останал сам, Педро I е разбит от Енрике и дьо Геклен при Монтиел. След битката, Педро I се свързва с Бертран, предлагайки му подкуп за да пропусне беглеца през своите постове. Бертран приема, но казва за плана на Енрике, който му предлага повече пари и земи ако доведе Педро в кралската шатра. Срещата на двамата полу-братя преминава бурно и те започват да се бият с ками. В последния миг, преди Педро да убие Енрике, Бертран, който до тогава не се намесва, просва Педро на пода, давайки шанс на Енрике да прониже до смърт своя опонент. Дьо Геклен става херцог на Молина, а френско-кастилския съюз е циментиран.
През 1369г., конфликтът между Англия и Франция е подновен и Шарл V отзовава Бертран от Кастилия. Дьо Геклен е издигнат в ранг конетабъл*** на Франция и веднага повежда своята армия срещу англичаните, разбивайки ги при Понтвален. Победата дава шанс на Бертран да завземе провинциите Поату и Сентонж и да принуди Черният принц да напусне Франция. През 1372г., френско-кастилската флота разгромява английските кораби при Ла Рошел. Англичаните губят над 400 рицари и 8,000 други воини. Бертран използва победата за да организира свой собствен флот, който започва да води пиратски набези по английските брегове. През 1373г., дьо Геклен побеждава англичаните при Шизе, с което на практика подчинява Бретан на френската корона.
Бертран дьо Геклен умира през 1380г., по време на кампания в Лангедок, където се разболява тежко. Погребан е в Сен Дени, в гробницата на френските крале, а сърцето му и до днес се пази в Сен Севур в Динан, Бретан.
https://belizarius.wordpress.com/biographies/bertrand-du-guesclin/
РЕЦЕПТИ БР.219
Картофите (1 кг) се сваряват, обелват и пасират. Към полученото пюре се добавят изварата (200 г), едното яйце, галетата (4 с.л.), босилекът, пиперът, солта, чесънът (4 бр). Всичко се омесва и оставя за половин час да престои. От картофената смес се оформят кюфтета. Топят се в разбито яйце, в галета и пак в яйце, и се пържат в предварително загрято олио до готовност. Поднасят се както топли, така и студени, гарнирани със салата от печени червени чушки с чесън или зеленчуци на пара.
КАРТОФИ ОГРЕТЕН НА ФУРНА (СЪС СИРЕНЕ И КАШКАВАЛ)
1 кг картофи
250 г сирене
2 мариновани краставички
3 яйца
1/2 л. прясно мляко
50 г кашкавал
сол
кимион
чесън на прах
2 с.л. олио
Направете
Картофите (1 кг) се сваряват, обелват и намачкват.
В намазнена правоъгълна форма за печене се нареждат на пласт половината от картофите. Върху тях се нанася на равен слой смес от натрошено сирене и мариновани краставички, нарязани на кубчета. Поръсва се с подравките. Нареждат се останалите картофи.
Яйцата(3 бр) се разбиват заедно с прясното мляко (1/2 л.) и с тях се залива оргетенът.
Слага се в предварително загрята фурна и се пече до получаването на златиста коричка. В самия край на печенето, тавата се изважда и оргетенът се поръсва с настърган кашкавал (50 г).
ЗАПЕЧЕНИ КАРТОФИ СЪС СИРЕНЕ, БРОКОЛИ, ГЪБИ И КАШКАВАЛ НА ФУРНА
Продукти
1 кг картофи
400 г броколи
300 г гъби
300 г сирене
200 г кашкавал
1/2 ч.л. черен пипер
4 с.л. масло
сол
Направете
Картофите (1 кг) се измиват, обелват и нарязват на полумесеци или кубчета. Сваряват се в подсолена вода до омекване.
Докато картофите се варят, в тенджера се сипва вода, добавя се сол и щом кипне, в нея се пускат за 4 минути розичките броколи (400 г). Щом поомекнат, броколите се изваждат с решетъчна лъжица и се потапят в леденостудена вода. Това се прави, за да запазят свежия си зелен цвят.
В друга малка тенджерка за 10 минути се варят гъбите (300 г), разполовени на две. След това се изваждат с решетъчна лъжица.
В тавичка се поставят сварените картофи, сварените гъби, бланшираните броколи, натрошеното сирене (300 г), маслото (4 с.л.) и подправките. Ястието се поръсва обилно с настърган кашкавал (200 г) и се запича за 15 минути в силна фурна. Сервира се горещо.
от интернет
10 неща, които древните хора са практикували бр.219
но които са напълно ОТКАЧЕНИ в наши дн
Използвали олово и сяра, за да боядисат косата си
Хората оцветявали косите си от древни времена, но липсата на знания в областта на химията и неправилното използване на някои вещества, понякога завършвало зле. Древните използвали растителни материали, но ефектът не бил дълготраен. Случвало се е гърците и римляните да си приготвят постоянна боя за коса, която се е състояла от различни химикали, включително сяра.
През 1700г. италианците започнали да напояват дългите си коси в коризивни разтвори на луга, за да получат златист цвят. Много европейски дами използвали шафран и сяра на прах за постигане на добрия вид на косата си. Афганистанците пък вярвали, че боядисването на косата им с различни цветове, лекува главоболие.
Използвали за гръдни импланти стъклени топчета от смлян каучук
Още от древността жените са използвали различни методи за подобряване на визията си. И тогава, гърдите не са били изключение. Някои дами прилагали на гърдите си тропически лечения или домашно приготвени „кремове за растеж”. Други са се масажиралаи с кокосово масло. Първата операция за уголемяване на бюста е извършена през 1895г. от Винсент Черни. По-късно лекарите използвали различни материали за увеличаване на гърдите, сред които били слонова кост, стъклени топчета, залепен каучук и други чудати пълнители.
Използвали за животински изпражнения с медицинска цел
Да, в наши дни това звучи отвратително. Но е факт: древните използвали животински тор за лечение на различни болести. Например, жените в древна Гърция вярвали, че тор от крокодил може да се използва като мощен контрацептив. В древен Египет са пилагали животинска тор на раните си. Овцете се използвали в шотланската народна медицина за лечение на едва шарка, а прясна тор от прасета – за спиране на кървене на носа.
Лекарите пробивали дупки в главите на пациентите, за да „освободят злите духове”
Лекарите винаги са били много любопитни към човешкото тяло и са използвали няколко „доказани” методаза лечение на много заболявания. Трепанът – пробиване на дупки, бил един от тях. Лекарите вярвали, че могат да лекуват заболявания като конвулсии, главоболия и инфекции. Мислели, че различни болести са причинени от зъл дух, хванат в човешката глава, и така те пробивали дупки, за да оставят духа навън. За щастие тази практика е била почти напълно изоставена до края на Средновековието. Изследванията на някои изкривени черепи показват, че някои пациенти дори са успели да оцелеят след този екстремен метод на лечение
На жените не им е било разрешено да плачат на погребения
Обичайно погребение в древен Рим започвало с шествие по улицата. Колкото повече хора присъстваили на погребението, толкова по-уважаван бил човекът. Понякога семейството на починалия наемало специални жени, които да плачат, за да впечатлят тълпата. За да направят своята тъга правдоподобна, жените разкървявали бузите си и скубели косите си. По-късно тази традиция започнала да се смята за твърде крайна и отрицателна. Хората не са имали право да наемат професионалисти за плач, защото „тези действия са довели до силни емоции и са несъвместими с идеята за спокойния живот на гражданите”.
Бащите има ли право да убиват любовниците на дъщерите си
Бащите са имали много силно влияние върху цялото си семейство и особено върху дъщерите си. Всъщност, те имали право да изберат добър съпруг за тях. Правилата били много строги и една дъщеря нямала право да има интимна връзка с никого преди брака си. Баща та има законното право да убие любовника на дъщеря си (и дори нея), ако ги улови да прелюбодействат. Любопитен факт е, че римлянките винаги са принадлежи на семейството на баща си, дори след брака.
В древeн Рим бащите са могли да продават синовете си в робство, но само 3 пъти Бащата е бил главата на семейството и притежавал абсолютна власт над жена си, децата и домакинството. Бащите също имали правото да решат дали да задържат новородените в семейството.
На бащите е дадено правото да продават синовете си в робство. Ако човекът, който купи „роб”, вече не се нуждаелл от него, той се връщал в бащиния си дом. Въпреки това, той можел да направи това само 3 пъти, в противен случай той се смятал за лош родител.
Лекарите са използвали чесън вместо тест за бременност
Липсата на подробни медицински познания в анатомията не позволявали на лекарите да кажат със сигурност защо някои жени могат да забременеят, а други не могат. Въпреки това, те използват няколко естествени методи за тестване за бременността. През 1350г. пр. Хр на жената се препоръчвало да навлажнява семена на пшеница с урина. Ако семената покълвали, тя била бременна. Друг начин за извършване на тест за бременност включвал поставяне на скилидка чесън или лук в нейната вагина. Трябвало да престои една нощ. На следващата сутрин лекар „тествал” дъхът на жената – ако е с аромат на чесън, то значи тя била бременна. Слава богу, днес имаме съвременна медицина!
В древен Египет хората обръсвали веждите си, когато страдат по починалата си котка
Хората в древен Египет почитали котките като любими животни и вярвалит, че котките са носели късмет на семействата, с които са живели. Бастет, богинята на дома, котките и плодородието, е изобразена като котка или като жена с глава на котка. Котките са свещени и всеки, който им е причинявал страдания, е бил осъден на смърт. Когато домашният любимец починел, семейството си обръсвало веждите в знак на траур. Тялото на котката било балсамирано и поставяно в семейна гробница.
В древeн Рим имало обществени тоалетни
Вече знаете, че хората в древния Рим са използвали всички възможни средства, за да се грижат за личната си хигиена. Те редовно посещавали обществени бани, тоалетни и използвали ексфолиращи почистващи препарати и тоалетни гъби. Само много богатите хора обаче могали да си позволят да имат собствена баня или тоалетна в къщата си. Другите 95% от населението използвалиобществени тоалетни, изработени от дълги редици от масивен камък или дърво с дупка. Постоянната течаща вода от ваните изплаквала отпадъците в канализационната система.
https://debati.bg/10-neshta-koito-drevnite-hora-sa-praktikuvali-no-koito-sa-napalno-otkacheni-v-nashi-dni/
КРАСИВИ ПИТИ БР.219
подбра Мария Герасова
ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.219
ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН
Пък да му мислят
- Ей, защо- си кахърен, мой човек? Гемиите ли ти са потънали?
- Как да не съм кахърен? Булката кривна, па ела да видиш!
- Какво да видя, Димка?
- Ами, хванах ги дибюдис, голи, на наща спалня.
- Как тъй?
- Ами тъй. Представяш ли си ква наглотс, пък баш в къщи.
- С кой, бе?
- Ами с Павката. Нали го знаеш? Дето се шляе, като муха без глава по улиците.
- За него къща няма ли си?
- Май си няма, щом ходи по чуждите.
- Е хей… Да му се наслаждаваш на завалията.
- Ум си няма, горкият! Май умът му паднал в гащите!
- Как в гащите?
- Ами тъй. Все по чуждите булки ходи.
- Нали си има булка?
- Има, няма, той си знае своето. Знаеш, едно магаре свикнало ли е да реве, се си реве.
- Аха… Хем реве, хем бере.
- Какво бере, бре Димка?
- Бере в чуждото лозе.
- Тъй, тъй, брат ми.
- А ти, не го ли натупа едно хубаво, та да види къде се е наврял?
- И да го натупам и да не, той си знае своето.
- Значи, тъй ще го оставиш?
- Намислил съм друго. Па нека тогава да се оплаква на арменския поп.
- Казвай, казвай!
- Ще го хвана някой ден без да очаква. Ще го съблека дибюдис гол и ще го разкарвам из мегдана.
- Виж, това ми харесва.
- Чакай, чакай да довърша! Ще взема касетофона и ще му пусна кючеци. Тогава нека се кълчи.
- Страхотна картинка, брат!
- Хем ще се кълчи, хем ще му доведа селското магаре, Марко. Да го подгони из мегдана, па тогава да види как се ходи по чужди булки.
- За смях ще стане пред цялото село, Димка.
- Тъй му се пада! Има си такава засукана булка, а на чуждите налита.
- Какво се чудиш? Такива времена настанаха, та никой не ти мисли за морал. Не се знае, кой при кого ходи. Кое е чуждо, кое е твое.
- Май повече на чуждото налита!
- Нали знаеш? Чуждата кокошка е ярка. Па е по-сладка.
- Хъ. Каква ти ярка? Пак си е кокошка. Да не е по-различна?
- Да. Ама за него е по-различна. Щом като търси другите.
- Ще го пипна, аз! Па нека да види тогаз, на кого ще налита… Не се ли види на кво мяза.
- Направи го, брат, направи го! На таквиз като него, така им се пада! Дето развалят чуждите семейства. Семейството е голяма работа. То трябва да се тачи. Мъжът трябва да е за пример на децата.
- Тъй, тъй, на какво е заприличало? Любов, хм. Любовта трябва да е в семейството. Другото какво е? Не е ли проституция? Все едно, даваш тялото си под наем.
- Ей, ей, по-тихо, че ако те чуят другите!
- Какво като ме чуят? Не е ли вярно? На всяка крачка, ги засичам. Като Павката.
- До къде стигнахме! Затова са разводите.
- Тъй е, я… Хората се женят вече по сметка, а любовта хич я няма. И да я търсят, няма да я намерят. Да са мислили на времето, като са се женили!
- Затова и децата тръгнаха по улиците. Защото я няма любовта. И я търсят там, сред дим от цигари и наркотици. Сред безразборен секс.
- Да, да. Тъй е. И абортите станаха толкова много, че не могат да се преброят. А после…
- И после, не можели да имат деца.
- Ох, стана ми тъжно на душата, като си помисля.
- Тъй е, брат. Ако не си вземат от поука, се ще е така. Пък, животът им бил виновен…
- Хайде сега. Остани си със здраве! Пък да му мислят!
Дай, Боже
- Е хей! Къде така бе, мой човек? Май забравяш, че стъпваш на земята, а? Тази земя е твоя, в нея си се родил.
- Кой си ти да ме съдиш? Забрави ли откъде си дошъл?
- Да бе, да бе. Знам откъде съм дошъл, ама ти май не знаеш кой съм аз?
- Аз ли да не знам? Ти си оня, дето не почита нит майка, нит баща. А да не говорим за другите.
- Кой бе, а ти знаеш ли? Аз поне съм човек, ама ти забрави какво е да бъдеш човек.
- Я стига, де! Че като те подхвана, на решето ще те направя! Е, хей… Пък и се заканваш, тъй ли?
- Кой се заканва? Аз ли? Та ти не знаеш кой съм аз!
- Тъй ли! Че ти си от ония, дето много говорят, а всъщност са едно нищо.
- Ти пък да не ме познаваш? Аз кат те гледам тъй… Май и ти си едно нищо.
- Да бе. Аз съм едно нищо, а ти си нещо без съдържание.
Мислиш се, че като си сложил тия черни очила, никой не може да те познае?
- Аз ли?
- Ти, ами.
- Ей, внимавай какво говориш, че…
- Аз внимавам, ама ти не се пиши на толкова голям…
- Разбира се, че съм голям. Я виж!
- Аха.
- Ах, твойта… Благодари, че са предните ми зъби!
- Айде, разкарай се от тук, че ми писна от теб!
- Айде, чао, и дай, Боже, да не те срещна пак!
- Ти да не ме заплашваш? Хич не ми пука! Знаеш ли колко съм срещал като теб?
- Срещал си, не срещал си, айде, чупката!
- Явно няма да се разберем, ама си тръгвам, щото да не стане по- лошо. Виждам, че си от улицата и на улицата ще си останеш. Затуй си тръгвам. А ти си чукай главата! Къвто си бил, такъв ще си останеш. Нямаш желание да се промениш, а?…
Те се срещнаха на улицата съвсем случайно и си размениха такива думи, че на човек му става жал за тия двамата. Какво да мислим ние? Такъв е животът. Не искам да бъде такъв, бе! Не искам да мисля, щото главата ме боли от много мислене. Ох, боли ме, бе, боли ме, като гледам какво е наоколо. Хората са станали толкова апатични, безчувствени и вулгарни. Само грубиянщина и побоища.
Такова е времето, а животът е красив, но няма кой да го оцени. И ние сме в крак с времето. А бе, може да дойдат по-хубави времена. Дай, Боже!…
писателят сатирик Весела Будилкова
Semira Gama бр. 219
