ВАЗИ БР.222
Вашият коментар
Месечни архиви: май 2019
Фред Астер – джентълменът, който преобрази мюзикъла
Американски танцьор, певец и шоумен, Фред Астер е най-големият майстор в жанра на мюзикъла и заема достойно място сред великите актьори в киното от началото на XX век. Неговата театрална и кинокариера обхваща период от над 70 години, през които се снима в 31 музикални филма. Освен че преобръща представата за жанра на музикалната комедия, Фред Астер е и джентълмен като визия и поведение – винаги безупречно елегантен, винаги галантен кавалер в танца.
“Do it big, do it right and do it with style” – тази крилата фраза на Фред Астер отлично изразява неговото джентълменско отношение към работата и живота и се е превърнала във визитна картичка за личността му.
Фредерик Аустерлиц е роден на 10 май, 1899 г., в Омаха, Небраска, в семейство на емигранти с австрийски и германски корени. Талантливото момче танцува заедно със сестра си Адел от 5-годишен и блестящият, вълшебен свят на танца, на театъра и киното, е неговата голяма мечта. Изявите на младия тандем във водевила са с променлив успех, докато не попадат на сцените на Бродуей с пиесата Over The Top през 1917 г. – тогава Астер се запознава с Джордж Гершуин, което поставя началото на дълготрайната им дружба, оказала влияние върху кариерата на двамата артисти.
През 20-те и 30-те години Фред и Адел се появяват на сцените на Бродуей и Лондон в спектакли като Lady Be Good, Funny Faces, The Band Vagon и получават признанието на публиката от двете страни на океана. След като творческата им двойка се разпада, Фред продължава своята кариера и отправя поглед към „меката“ на киното – Холивуд.
Пътят му към успеха не е лесен и е изпълнен с разочарования и отхвърляне, но като истински джентълмен той работи упорито и не се отказва. „Не може да пее. Не може да играе. Леко оплешивяващ. Умее малко да танцува“. Това са отзивите, които Астер получава на едно от първите си прослушвания. Въпреки своите умения, той не винаги печели ролите си с лекота. Уверен в таланта си и най-вече силно мотивиран да се развива, все пак успява да пробие в голямото кино. Това се случва през 1933 година, когато Астер пленява с майсторския си танц звездата Джоан Крофорд и режисьора на филма „Танцуваща дама“. Младежът с огромни изтъркани обувки, възкъси панталони, износено не по мярка сако и стара шапка се оказва брилянтен танцьор и изискан кавалер – истински джентълмен от класа.
Следващият филм на Фред Астер „Излитаме за Рио” (1933 г.), не само го представя като добър актьор, но и поставя началото на емблематичния му тандем с Джинжър Роджърс. Фред получава възможност сам да избере партньорката си. Прослушва десетки актриси, но не одобрява нито една. Тогава продуцентът Джак Оуен му представя Джинджър – миловидна блондинка, играла вече в няколко водевила. Танцът „Кариока”, който е кулминацията във филма, става най-популярният в Америка. Появяват се стотици Фред и Джинджър. Одри Хепбърн заявява: „Астер научи Джинджър да разбира езика на танца, а тя придаде на този танц чувствена красота”. Но и още нещо – двамата са прекрасни на сцената, защото дълбоко в себе си той носи духа на джентълмена, а тя – на дамата. От 1934 до 1939 г. Фред и Джинджър се снимат в 9 филма и стават легендарна екранна двойка. Зад необикновената лекота на движенията им, която прави силно впечатление, се крие дълъг и тежък труд. Веднъж, репетирайки часове наред, Джинджър показва окървавените си обувки. В буквалния смисъл на думата успехите им се дължат на много пот и кръв. Астер е енергичен и амбициозен и държи да изпипва ролите си до последния детайл, защото истинският джентълмен винаги прави нещата така, както трябва, и се ръководи от една висша цел – да се развива, за да еволюира и средата.
Като джентълмен с щедър дух, той държи и на друго – да предаде своето изкуство на повече хора и да популяризира красотата на мюзикъла. Затова отваря своя школа, която се разраства с филиали по цял свят, а името му става нарицателно за жанра на мюзикъла. Стилът му е вдъхновение за поколения млади изпълнители, сред които и Майкъл Джексън.
Фред Астер е джентълмен и в личния си живот – той е отдаден съпруг и грижовен баща на две деца. Въпреки изкушенията на звездния живот в Холивуд, повече от 20 години остава верен партньор и спътник на съпругата си Филис Потър и проявява едно от най-важните качества на джентълмена – отговорност към близките.
Като класически джентълмен, Фред Астер е безупречно елегантен и това е причината да бъде включен в класация на Vanity Fair за най-елегантните личности на всички времена. Подобно на филмовите му герои, стилът на Фред е отчетливо американски. В повечето си роли е с фрак, като е забележително, че успява да съчетае определена степен на небрежност със строга елегантност. Г. Брус Бойер, автор на Fred Astaire Style, нарича Астер „майстор на небрежната елегантност“, който придава на класиката модерен стил. Разбира се, фраковете му от Anderson&Sheppard са шити специално за него с подходящи извивки и дължини, за да може да танцува. Фред предпочита ризи с мека яка, широки панталони с висока талия и маншет. Избира сака с широки ревери, двуредно закопчаване и силует, който разширява горната част на тялото и прибира талията. Тази кройка му осигурява необходимата комбинация от класическа елегантност и лекота на движение. Стилът на Фред се смята за повлиян от американския collegiate prep style от 20-те и 30-те години, а използването на шал или стара вратовръзка като заместител на колан отразява това –дори в зряла възраст Астер все още носи този акцент. Бутониерите са негова запазена марка, с която освежава тоалетите си. Цилиндърът е почти винаги на главата му като реверанс към класическата мъжка елегантност от XIX век. А понякога го заменя с борсалино, което е особено популярно в средите на Холивуд в началото на миналия век.
Фред Астер не само е облечен със стил, но се отличава с елегантни маниери и кавалерство, които актьорът смята за задължителни за един джентълмен. „За днешните деца няма по-трудна задача от това, да се научат на добри маниери, защото не виждат около себе си и следа от такива обноски“, казва той.
Великият шоумен танцува за последен път на 77 години в мюзикъла „Развлечението” и сякаш има нещо символично в името на постановката – майсторът на танца посвещава живота си на забавлението в неговия най-красив и артистичен смисъл.
НЕРАЗГАДАНИТЕ БР.222
КАКВО ЗНАЕТЕ ЗА ТЯЛОТО СИ! БР.222
1. Колко кости има в тялото на възрастен човек?
а. 156
б. 186
в. 206
г. 226
2. Нокътят на кой пръст на ръката расте най-бързо?
а. на палеца
б. на безименния
в. на кутрето
г. на средния
3. Кои имат най-много коса?
а. блондинките
б. брюнетките
в. червенокосите
г. чернокосите
4. Кой е най-дългият вътрешен орган в човешкото тяло?
а. трахеята
б. тънкото черво
в. дебелото черво
г. пикочният канал
5. Колко косъма губим от главата си на ден?
а. 10 – 40
б. 40 – 60
в. 60 – 100
г. над 100
6. Кое сме в състояние да храносмелим?
а. пластмасова чашка
б. ножче за бръснене
в. четка за зъби
г. порцелан
7. Каква е скоростта на предаване на нервните импулси?
а. 10 м/сек
б. 120 м/сек
в. 230 м/сек
г. не може да се измери
8. Каква е общата дължина на кръвоносните съдове в човешкото тяло?
а. 10 – 50 км
б. 100 – 500 км
в. 1000 – 5000 км
г. 50 000 – 100 000 км
9. Кое от следните твърдения за сърцето е вярно?
а. мъжете са по-малко предразположени към инфаркт от жените
б. женското сърце е по-тъмно от мъжкото
в. сърцето на жената бие по-бързо от това на мъжа
г. формата на мъжкото и женското сърце е различна
10. При кое действие се достига най-висока скорост?
а. при мигане
б. при усещане на болка
в. при кашляне
г. при кихане
11. Колко е голям пълният пикочен мехур?
а. колкото бейзболна топка
б. по-малък от стъклено топче за игра
в. колкото топка за голф
г. не по-голям от топче за тенис на маса
12. Колко различни миризми може да възприеме човешкият нос?
а. над 150
б. до 1000
в. между 1000 и 5000
г. до 10 000
13. Колко мускула се задвижват, за да направим една-единствена крачка?
а. 10
б. 50
в. 100
г. 200
14. Космите на коя част на тялото растат най-бързо?
а. на лицето
б. под мишниците
в. на краката
г. на главата
15. Кое е вярно?
а. слюнката е в състояние да разложи метал
б. има хора, които не произвеждат слюнка
в. със слюнката, която човек отделя през живота си, може да се напълнят два плувни басейна
г. жените харесват повече от мъжете “мокри”, богати на слюнка целувки
Отговори: 1-в, 2-г, 3-а, 4-б, 5-в, 6-б, 7-б, 8-г, 9-в, 10-в, 11-а, 12-г, 13-г, 14-а, 15-в
https://www.obekti.bg/chovek/test-kakvo-znaete-za-tyaloto-si
Още думи със специфичен правопис бр.222
Източник: STILLFX / Shutterstock. Адаптация: Obekti.bg
Цветелина Велчева
Когато стане дума за граматика, всеки обича да се изказва относно чуждото ниво на грамотност, като най-често обаче самият той допуска грешки. Ако приемем, че езикът е национално определящ белег, а за нашия народ – и свръхценност, помогнала ни да оцелеем и да се съхраним като нация през нелеките исторически процеси, то не е ли важно да го уважаваме, да го ценим и най-вече – да го познаваме? Решихме да подготвим за Вас някои кратки учебни статии, с които да си опресните знанията по български език, а от време на време ще Ви даваме възможност да проверявате наученото и чрез тестове. Да учим и да се забавляваме!
Днес ще обогатим списъка на думи със специфичен правопис или просто такива, които се грешат често.
Запомнете, пише се:
темперАтура (а не темперетура)
споделям нещо С някого (а не на някого), но: доверявам нещо НА някого
отивам ВЪВ Варна (а не НА Варна)
пътувам за/към София (а не на София)
бомбаРдирам (а не бомбандирам)
експлОдирам (а не експлоадирам)
нямаш представа (а не на представа)
става въпрос (а не става на въпрос)
имам предвид (а не впредвид/напредвид/изпонапредвид и т.н.)
между другото ( а не помежду другото)
оценявам ( а не оценям), преценявам (а не преценям)
двойствен (а не двойнствен)
двОеточие ( а не двуеточие)
анцуг (а не анцунг)
матерИАлен (а не материялен)
офицИАлен (а не официялен)
италИАнски (а не италиянски)
сицилиански (а не сицилиянски)
Особеност: христИЯнски и софИЯнски
самарЯнин (а не самариянин)
пИАно (музикален инструмен) – пИЯно (нетрезво състояние)
пропускАтелен пункт (а не пропусквателен)
унИверситет (а не уневерситет)
стИпендия ( а не степендия)
Преговор:
Влязох (а не влезнах); влязохме (а не влезнахме)
Излязох (а не излезнах); излязохме (а не излезнахме)
Открити в платото на планината Тенес! бр.222
Описание
В бившото морско дъно с милиони брахиоподи, са открити в платото на планината Тенес!
Брахиоподите („armfeeters“) са морски безгръбначен с подобен на черупка вид с гръбначна и по-куполообразна коремна повърхност. Устата е оградена от двойка спирално навити, ресничести ръце, които завихрят суспендирани вещества и планктон за хранене. Подслушвателите имат затворена система от кръвоносни съдове и тричастна средна телесна кухина. Групата, която е много разнообразна в епохата на палеозоя (те са едни от най-старите вкаменелости от периода на Кембрий и се считат за водещи вкаменелости), днес съдържа само няколко вида, сред които „мидите“ като „живи вкаменелости“.
Възраст
Камбрият започва преди около 542 милиона години и завършва преди около 488 милиона години. С камбрия, наред с други неща, чрез формирането на резистентни скелети е внезапното разгръщане на разнообразна флора и фауна, сред членестоногите, особено на трилобитите, от които са известни почти 1800 вида.
Колекция :Рудолф Путц Голинг
© Мазилка Рудолф
© Мазилка Рудолф
© Мазилка Рудолф
авторизиран превод Мария Герасова
Ето как се развиват мускулите в човешкото тяло бр.222
Мускулите ни помагат да се движим и да извършваме физически натоварвания, както и свързват останалите части от тялото ни заедно със съединителната тъкан. Независимо дали посещавате често фитнеса или не, мускулите ви се нуждаят от постоянно внимание, защото натоварването, което поставяте върху тях ежедневно, определя дали ще растат или ще отслабват.
Представете си, че стоите пред една врата и трябва да я отворите. Мускулите и мозъкът ви работят в съвършен синхрон, за да постигнете това. Най-напред, мозъкът изпраща сигнали до моторните неврони в ръката ви и когато те ги получат, невроните реагират, карайки мускулите да се свиват и разпускат. Това пък води до движението на костите в ръката и генериране на нужното движение. Колкото е по-голямо предизвикателството, толкова по-силни са сигналите от мозъка и толкова повече моторни единици участват в извършването на задачата.
Но какво ще стане, ако вратата е прекалено тежка?
Тогава мускулите на ръката няма да са достатъчни, за да създадат необходимото за отваряне напрежение. Затова мозъкът ви се обръща за помощ към други мускули. Забивате здраво стъпалата в земята, стягате корема и обтягате гърба, генерирайки достатъчно сила, за да отворите вратата. Така нервната ви система успява да събере достатъчно ресурси.
Докато всичко това се случва, мускулните влакна претърпяват друг вид промени на клетъчна основа. Когато ги напрягате, те търпят микроскопични увреждания, което обаче в този случай е нещо добро. В отговор, наранените клетки изпускат възпалителни молекули, които активират имунната система, за да поправи тя пораженията. В този момент започва „напомпването на мускули“. Колкото по-големи са уврежданията, толкова повече тялото се напряга, за да ги възстанови. Така получилият се цикъл от увреди и възстановявания започва да прави мускулите по-силни и по-големи.
Тъй като тялото ни е адаптирано към ежедневните дейности, не не произвеждат достатъчно стрес, за да стимулират растеж на мускулите. Затова клетките ни трябва да бъдат подлагани на по-високо напрежение, а ако не го правите достатъчно, те започват да се свиват – процес, наречен мускулна атрофия.
Но физическото напрежение не е единственото, от което се нуждаят мускулите. Необходима е още правилна комбинация от почивка, хормони и хранителен режим. Протеините в храната ни запазват мускулната маса, а за това помагат и хормони като тестостерона. Полът и възрастта също оказват влияние, затова младите мъже имат по-голям шанс да развият мускулите си.
https://www.obekti.bg/nauka/eto-kak-se-razvivat-muskulite-v-choveshkoto-tyalo
ТЕСТ: Какво знаете за управлението на цар Калоян? бр.222
Димитър Петров
Настоящият тест е посветен на един от най-далновидните и успешни средновековни български владетели – цар Калоян. Със своите управленски умения, той успява да издигне политическия престиж на България по забележителен начин и да я превърне във важен фактор на Балканите. Приятно решаване!
Откъде идва изразът „сизифов труд”? бр.222
Shutterstock
Сизиф е митически основател и цар на Коринт около 1400 г. пр. н.е., син на тесалийския цар Еол и жена му Енарета, съпруг на плеядата Меропа (плеядите в древногръцка митология са седемте дъщери на титана Атлант и океанидата Плейона). Известен е като ловък хитрец и измамник, а в старогръцката митология се определя като типичен герой трикстер (трикстер означава митичен или фолклорен герой, който има положителни качества). Разгневил веднъж Сизиф Зевс и Гръмовержецът заповядал на Танатос, господаря на подземното царство, да го окове в ада, но той го измамил, като го накарал първо да пробва оковите на себе си. Арес освободил Танатос и изпратил Сизиф в Тартара (дълбока бездна, появила се от Хаос, най-мрачното място в подземния свят, затвор за победените богове и титани, място за наказаните от боговете). Сизиф предупредил жена си да не го погребва според традициите, за да може да се оплаче на Персефона (единствената дъщеря на Деметра, богинята на плодородието и нейния брат Зевс. Тя е царицата на подземното царство, съпругата на Хадес), че не са изпълнили над него необходимите погребални ритуали. Пуснат обратно в Коринт да поправи стореното с порицание, той отказал да се върне. Коринтският цар успял в несъмнено трудните дела, защото Царството на мъртвите имало едно основно правило: да не пуска обратно веднъж навлезлите в пределите му. На Сизиф му се удало да се подиграе с началата, с изконните неща – с първия сред боговете, със смъртта, с отвъдния живот. Заради своите хитрини и неуважение към йерархия и ред той бил наказан да изкачва голям скален камък по нагорнището на един хълм, а когато стигнел до върха – камъкът да се търкулва отново надолу и Сизиф пак да бъде принуден да го избутва. Целта на коринтския цар е непостижима, обречена и невъзможна.
Оттук произлиза и изразът „сизифов труд“, който означава напразна, безсмислена, вършена нахалост работа. Името му е станало нарицателно за човек, който преживява големи мъки и влага огромни усилия в работа, която изначално е невъзможна и обречена на провал.
https://www.obekti.bg/misterii/otkde-idva-izrazt-sizifov-trud
Модата в Пловдив преди 50 години бр.222
Елегантните пловдивчанки слагали в малкия си джоб софийските кокони
Пловдивчанки винаги са се славели с елегантност и завиден нюх за мода, а в много отношения слагали в джоба си софийските кокони. Не зависимо дали отива в завода, до бакалията или просто ще се разхожда по Главната, пловдивчанката винаги е изглеждала на ниво.
Как се е случвало това преди половин век, когато фризьорските салони са се брояли на пръсти, нямало е бутици за дрехи, а в магазините са продавали по 2-3 модела обувки?
Тъй като по онова време не е имало интернет и фейсбук, дамите са посвещавали част от свободното си време на външния си вид. За специални случаи – сватба, рожден ден, банкет – жените са ходели на т.нар. ондулация (прическа). Там ги изсушавали и къдрели косите им на ролки. Буклите са били най-разпространената фризура. Дългокосите пък са вдигали косите си на кок. През останалото време дамите си навивали ролките вечер вкъщи. Модата в прическите по онова време се налага от киноактрисите, певиците, тв говорителките и някоя по-засукана дама от държавния апарат.
Повечето представителки на нежния пол не са си позволявали да излязат и без грим. Те са ползвали задължителната пудра, червило и аркансил. Това е черна вакса, с която са описвали веждите, миглите и очите. Понякога са ползвали и молив за вежди. Маникюрът – в бадемовидна форма, лакиран в различните нюанси на червения цвят. Всяка дама сами си правела грима, тъй като гримьори по онова време е имало само в театъра и телевизията.
Епилацията също не е чужда на жените преди половин век. Веждите са били почиствани с конец, а малко по-късно, през 60-те, се появила и пинсетата. А кола маската… захар, разтопена на котлона. Карамелът е бил нанасяна на парче плат, които задължително е бил хасе. Малко по-късно е започнато производството на кълъпи с коламаска.
Масово бельото е било от памук. По-заможните са ползвали жарсе или коприна. Под всяка рокля или пола дамите са слагали комбинезони. Най- суетните са ползвали коприна в съчетание с дантела.
Жартиерите са били неизменна част от бельото. Чорапогащите още били непознати и дамите са използвали копринени чорапи. Към краят на 60-те за първи път се е появил съвременният чорапогащник. Той обаче се продавал само в магазините на КОРЕКОМ или международните шофьори носели на съпругите си или близки, когато се връщали от командировка от чужбина.
Нито една себе уважавана пловдивчанка не си е позволявала да тръгне с бримки по чорапите. Затова са били измислени ателиетата за „ловене на бримки”. Само срещу 50 стотинки, нежеланата дупчица е била поправяна на ръка само е една игла. Жените са се редели пред ателиетата, само и само да изглеждат максимално добре.
По онова време има повече магазини за платове, отколкото за дрехи. Продават се както евтини, така и с доста скъпи вносни платове – памучни, вълнени, изкуствени в разнообразни десени. Моделът и кройката се избират от списание, като във всяко ателие има по няколко броя „Прамо“ и „Бурда“, които тогава са модните библии на жените.
Дамите избирали между няколко модела поли – права, клош (разкроена) и трапец ( 4 парчета), в зависимост от фигурата си. В края на 60-те и началото на 70-те години се появява и провокативния минижуп.
Като материи са използвали вълна, тропикал, кашмир и кадифе. През лятото полите били от жарсе. По това време в гардеробът на дамите влязъл и костюма.
Естествено е имало и магазини за дрехи, но там предлагали еднотипни облекла с евтини материали. Роклите и полите са били за всеки ден, предимно от памук или басмени. Конфекцията се е откроявала с пъстрите цветове, разнообразни шарки, цветя и точки.
Нито една дама обаче не си е позволявала да отиде на театър, опера или дори на разходка по Главната с такава рокля. За тези места са се вадили най-красивите, шити по поръчка дрехи. Перлите са били неизменна част от стайлинга на пловдивчанки.
В края на 60-те години и в Пловдив, макар и плахо се промъква влиянието на хипивълната, която тогава залива Европа. Младежите започват да носят панталони „Чарлстон“ – плитки отгоре и широки долу. Момичетатат също като бродират по тях цветя, орнаменти, кантове. С течение на времето обаче, бавно но сигурно, широките панталони са изместени изместени от дънките. Първите се появяват в България през 60-те години и отначало са забранени, като упадъчна дреха , вредна за високия социалистически морал. След това обаче много български фабрики започват да ги шият за износ и духът е изпуснат от бутилката.
През 70-те години всеки младеж задължително има поне един чифт дънки, по възможност – вносни.
Положението с обувките било сравнително просто. Имало два вида – кожени обувки с гьон за студено време и официални случаи, и платнени гуменки (или кецове) за останалото време. Всеки има задължителните бели или сини китайски гуменки. Жените носели също и велурени обувки с различни цветове и дизайн.
За разлика от сега, когато обущарите вече са изчезващ вид, тогава навсякъде имало обущарски работилнички, в които сменят изтъркани подметки или поправят скъсани и протрити горнища. Правели са се също и обувки по поръчка, по модел от списание.
Какво би била една дама, ако няма шапка и дамска чанта. Дамите са ходели на шапкари, за да се сдобият с барета или капела. Чантите са били малки, предимно квадратни, с дълги дръжки. Естествено от кожа.
