Месечни архиви: юли 2019
Сваленото НЛО, ангелите на Монс и други загадки Първата световна война бр.224

Съществува легенда, според която Червения барон (вдясно) свалил неидентифициран летящ обект, а легион от божествени воини се притекъл на британските войници по време на сражение с немците.
По време на Първата световна война особено често постъпвали съобщения за загадъчни и необясними събития.
Някои от тези невероятни свидетелства са намерили своето отражение в книгата на Найджъл Уотсън „НЛО на Първата световна война“.
Известен германски пилот на изтребител, станал най-добрият ас в годините на Първата световна война, се явявал Манфред фон Рихтхофен, по-известен с прозвището Червения барон.
В небето той нямал равни както сред пилотите, така и очевидно сред пришълците. През пролетта на 1917 година, по време на провеждане на сутрешна мисия, прелитайки в небето над Белгия, Рихтхофен успял да забележи неидентифициран летящ обект, който изглеждал като обърната сребърна чиния с оранжеви огньове.
Вторият пилот на барона – Питер Вайцрик, също станал очевидец на явлението, разказвал: „Бяхме изплашени, тъй като нищо подобно не бяхме виждали по-рано. Баронът незабавно открил огън по обекта и той започнал да пада към гората, чупейки върховете на дърветата.
Сторило им се, че изпод отломките на летателния апарат се измъкнали двама и се скрили в гората. Вайцрик и ескадрилата му първоначално смятали, че този летящ обект се явявал секретен самолет разузнавач на американските ВВС. Но след запознаване с отчета, където се давало описание на „летящата чиния“, поставили под съмнение видяното.
Манфред фон Рихтхофен според слуховете свалил „летяща чиния“ при патрулиране на небето над Белгия.
Случаят бил огласен чак 80 години след загадъчното произшествие, а статия за него излязла през 1999 г. във в. TheWeekly World News. „Според мен няма никакви съмнения, че баронът свали някакъв космически кораб, дошъл от друга планета, а момчетата, които се скриха в гората, бяха космически пришълци“, разказвал Вайцрик.
-
Уестълското НЛО остава загадка вече 50 години
Но историците поставят под съмнение тази история, като се аргументират с това, че трипланът FokkerDr. I, с който баронът извършвал полета, бил въведен в експлоатация през август 1917 година, тоест чак след този инцидент.
Изчезналите войници
По време на Дарданелската операция около 4000 войници от Кралския норфолкски полк изчезнали безследно от бойното поле в гъст облак сив дим при придвижване в долина.
На 21 август 1915 година трима войници от състава на новозеландското подразделение видели как няколкото стотин британски войници се движели към височина 60 край залива Сувла в Турция.
Боен отряд на батальона на Норфолкския полк на британската армия, според слуховете, бил похитен от извънземни при злополучна кампания под Галиполи.
Тяхното изявление, направено през април 1965 г., гласи: „На върха на хълма забелязахме плътна, почти твърда мъгла, около 250 метра дълга, 60 метра висока и 60 метра широка. Британският полк без колебание влезе право в нея, но нито един от войниците така и не се появи на височина 60 и не взе участие в сраженията. Около час след като последната група войници изчезна в мъглата, тя леко напусна земята, сля се с останалите мъгли и всички те заедно заплуваха в северна посока.“
-
Мистериозно изчезналата армия
-
Екипажът, изчезнал във въздуха
-
Загадъчните изчезвания в историята
Когато примирието било подписано, Великобритания поискала да ѝ върнат полка, който бил обявен за „изчезнал безследно“, но Турция отвърнала, че никога не е пленявала този полк, не е влизала в бой с него и изобщо не подозирала за неговото съществуване.
Докато мнозина смятали това твърдение за чиста лъжа, впоследствие то било потвърдено от окончателния доклад на Дарданелската комисия, чиито материали били събрани през 1917 и разсекретени през 1967 година.
Ангелите на Монс
Някои вярват, че това събитие е било някакъв знак, означаващ, че Бог по време на Първата световна война е бил на страната на Великобритания.
По време на отстъпление на британските войници под Монс през 1914 година на бойното поле неочаквано започнали да се появяват странни фигури, които не позволявали на немците да се придвижат напред.
Появата на ангели, уж спасили от смърт френските и британските войници по време на битката при Монс (Белгия) в Първата световна война.
След това сред хората започнали да обикалят слухове, че войниците тогава видели свети Георги, Архангел Михаил или армия от ангели войници. Вестта за това чудо се разпространила толкова бързо, че за нея била отпечатана дори статия в Тhe Evening Standard. Но мнозина уфолози смятат, че „ангелите“ не са били нищо друго, освен гости от Космоса – представители на извънземни цивилизации, приели облика на войници.
-
Ангелите на космонавтите
Експертът в областта на изучаването на НЛО Кевин Гудман отбелязал: „В годините на Първата световна война хората още нищо не са знаели за НЛО, затова войниците може да са свързали тази свръхестествена намеса само с посланици на Бога.“
https://megavselena.bg/svalenoto-nlo-angelite-na-mons-i-drugi-zagadychni-yavleniya-ot-pyrvata-svetovna/
Пигментни петна и как да се избавим от тях? бр.224
д-р Ралица Иванова

Източник: iStockphoto
Неравномерната пигментация по кожата, когато тя не е свързана с някакъв болестен процес в организма, представлява повече козметичен проблем, отколкото отнасящ се до здравето. Независимо от това, пигментните петна трябва да бъдат наблюдавани, защото макар и рядко, не е изключено тяхното преминаване в неопластична форма (рак).
Най-често пигментацията се получава по откритите области на тялото – лице, шия, деколте, както и кожата по ръцете. По отношение на големина и цвят се наблюдават вариации, но най-често са с размер от 3-4 мм до 1 см в диаметър, а цветът е от светло до тъмно кафяв. Тяхната поява се дължи на увеличения синтез на меланин в кожата, което е във връзка с излагането на пряка слънчева светлина, особено без използването на слънцезащитен крем. Меланинът се натрупва неравномерно и се съсредоточава върху определени участъци
Освен от влиянието на УВ-лъчите пигментните петна могат да бъдат и резултат от някои хормонални промени в организма. Такива се наблюдават особено при бременни в последен триместър, когато нивото на прогестерона и естрогените е завишено. Някои медикаменти – противозачатъчни средства, както и козметични съставки – етерични масла също могат да представлват етиологичен фактор за появата на пигментации по кожата.
Към факторите, свързани с появата на пигментни петна по кожата, се числят замърсеният въздух, неправилните хранителни режими, употребата на цигари, алкохол и други.
Появяващите се по време на бременност пигментации се разполагат основно по лицето и са познати под наименованието мелазма или още хлоазма. По-често се отчита появата им при брюнетки и се засилват основно през летния сезон.
Какви са методите за премахване на неравномерната пигментация?
Най-основното разделение е на лекарствени и механични. При лекарствените се използват различни депигментиращи продукти, които в зависимост от състоянието, се прилагат като монотерапия или като комбинация от няколко. Най-често прилаганите са салицилова киселина, резорцин, локални кортикостероиди, гликолова киселина, витамин А и други. От значение е по време на терапията излагането на слънце да бъде сведено до минимум. Причината се крие в това, че слънчевите лъчи могат да предизвикат дразнене, сърбеж, както и да засилят пигментациите.
Пилинг-методът също е предпочитан, като чрез него се прави едно финно излющване на най-горния слой от повърхността на кожата, следствие на което се постига изравняване на тена. Това се осъществява чрез прилагането на киселини, които имат абразивен ефект върху кожата. Самата процедура е безболезнена, а обработената кожа постепенно се възстановява, чрез обновяване на излющения повърхностен слой от епидермиса.
По-агресивна процедура е абразиото, което е свързано с инструментално отнемане на повърхностен слой от кожата. За сметка на това методът е значително по-ефективен, но не се препоръчва при лица с тънка или проблемна кожа.
Лазерното лъчение намира приложение и в терапията на пигментни петна, тъй като насочените лъчи разрушават меланоцитите (клетки, произвеждащи пигмента меланин) в пигментните петна и съответно се осигурява изравняване на тена. Нужно е избягването на пряка слънчева светлина, поради което процедурите не се извършват през летните месеци.
Прилагането на течен азот е метод, който се използва не само в лечебната дерматология, но също и в козметичната. Методът представлява вид изгаряне и изпаряване на пигментните клетки, което има като резултат изравняване на тена. По време на самата процедура участъкът, който се обработва се усеща изтръпнал, студен, но без наличие на болка.
От значение е преценката на специалист по отношение на пигментните петна и установяване на етиологична връзка с появата им. Например Адисоновата болест е заболяване на надбъбречната жлеза, което е свързано с появата на тъмнокафяви петна по кожата, които имат склонност за сливане помежду си и генерализиране. В този случай основното лечение е заместителна терапия на дефицита от хормони, който причинява състоянието. 3960
https://www.puls.bg/aktualno-c-6/pigmentni-petna-i-kak-da-se-izbavim-ot-tiakh-n-24941
Османският харем – тайни и митове бр.224

© Сн.: Guliver / Getty
Толкова много загадки остават около темата за харемите на султаните (поради недопускането в тях на външни лица), че и до днес, каквото и да се каже винаги ще остане още нещо за разгадаване.
Но когато част от историята се превръща в роман, онова време сякаш оживява пред нас и оставяме неразкритото без повече въпроси, защото разказаното ни дава много повече – за отношенията, за особеностите на онова време и място.
Ето някои любопитни неща за харемите и митовете около тях:
Дом на щастието
Самата дума харем има арабски произход и означава забранено, свещено място. До приемането на исляма турците не познавали многоженството, но през X в. вече приели от арабите тази традиция. По времето на османските султани харемът се наричал дом на щастието.
Мястото
До XVI в. султанският харем се разполагал в стария дворец (на пл. „Баязид“) – Топкапъ бил по-скоро мястото, където се решавали държавните дела. Именно съпругата на Сюлейман Великолепни Роксолана, героинята на книгата „Харем“, е първата, която уговорила султана да й разреши да се пренесе в двореца Топкапъ заедно със своите робини. По-късно, по времето на султаните Селим II и Мурад III, били построени нови помещения и харемът се превърнал в голям комплекс с 400 стаи. За цялото време на съществуване на харемите (до началото на XX в.), през харема в двореца Топкапъ са минали около 400 красавици, родом от различни страни и племена.
Кой ставал част от харема
Отначало това били предимно отвличани красавици или купувани робини, докарвани от различни точки на света. Защо? Ислямът забранява поробване на мюсюлманки, затова в харема влизали представителки на други култури и религии (като после приемали исляма). Но постепенно в харемите започнали да влизат и малки момичета, продавани там от собствените си родители – било дори престижно, защото това осигурявало височайша закрила на момичетата и доживотна издръжка. Там те били обучавани (на танци, музика, етикет, основи на исляма, литература, а и на изкуството да доставят наслада на мъжете) и с времето се превръщали в наложници на султана. Харемът бил ръководен от майката на султана (Валиде Султан), но Великият везир подбирал кои от жените в харема са достойни за владетеля. А ако ги изберял, а после и султанът ги харесал, можели да станат негови съпруги. След смъртта на султана, неговите жени, които имали дъщери, трябвало да се омъжат за високопоставени чиновници или да се преместят заедно с майката на умрелия владетел в стария дворец. А любимите жени на султана, родили мъжки рожби, оставали завинаги в харема.
Освен съпруги, султанът имал и фаворитки в харема – те били равни по ранг на съпругите му. Ако някоя фаворитка забременеела, скоро можела да получи статут на съпруга на султана, но това не било спазвано винаги.
Пазителите
За сигурността и управляването на харема се грижели евнусите, които били лишени от възможност да имат интимни контакти с жените. Главният евнух можел да купува робини за харема, трябвало да следи поведението на жените в него. Именно той давал съвети на султана за наказанията и издигането в харемната йерархия. Валиде Султан и главният евнух имали основна задача: продължаването на рода на султана по мъжка линия. И всичко в харема се въртяло най-вече около това. Поради тази причина в харемите се заформяли невероятни интриги и заговори, в които често били включвани евнусите, везирът, а и външни за харема хора (например военни).
Митовете и истината
• Имало е периоди в историята, кога-то различни посланици, посетили султана, разказвали, че едва ли не той има няколкостотин наложници и спи с всички тях. С времето много неща се изяснили и се оказало, че най-голямото количество жени в харема е имал Сюлейман Великолепни – над 160, като всъщност той живее в моногамен брак с Роксолана (въпреки че всеки султан имал право на 4 официални съпруги). А и по принцип съвсем не всички жени в харема стигали до интимност със султана.
•Представата, че жените в харема по цял ден само са чакали да бъдат повикани в спалнята на султана – не са правели нищо, пък и не са получавали нищо – не е вярна. Истината е, че всички жени от харема са имали някакви задължения в двореца. И им се е плащало доста добре. С разпределянето на заплатите на жените от харема се занимавал главният евнух. Жените в харема не били затворнички – те излизали от двореца не само из града, но и извън него. Например Роксолана е съпровождала султана на лов, почивка, а и посещавала и други места, където били изпратени като султански представители нейните синове.
•На Запад обичали страшните истории за това, как непослушните наложници се зашиват в кожени чували и се хвърлят през прозорците на харема в Босфора. Но дворецът Топкапъ е далеч от водата. А и вече има достатъчно доказателства, че всъщност за прегрешения наложниците били наказвани с доста по-меки наказания – държане в подземие, бой с пръчка по петите, а най-тежкото било изхвърлянето от харема (като обикновено на такива наложници им намирали съпруг).
• Съдбата на султанските наложници, които така и не стигали до султанската спалня, не била тежка – напротив: ако за 9 години престой в харема, жената нямала интимни отношения със султана, я освобождавали. Някои оставали да служат в администрацията, като получавали много добро заплащане и уважение. Но повечето получавали дом, издръжка и високопоставен съпруг. А османските велможи мечтаели за такава съпруга – красива, с прекрасно възпитание. Пък и подобен брак бил висша милост от султана и начало на кариерен ръст в империята.
Османските хареми престават да съществуват като институция в началото на миналия век, когато Османската империя се разпада и Турция се модернизира.
https://story.rozali.com/sadbi/osmanskiiat-harem-taini-i-mitove.html
20 СЪВЕТА, С КОИТО ВИНАГИ ЩЕ СЕ РАДВАТЕ БР.224
НА ДОБРИ ОТНОШЕНИЯ С ХОРАТА
-
категория: Изкуството на общуването
Общуването е важна част от живота ни и много често неуспешните и „нездравословни“ отношения с хората около нас могат да ни поставят в напрегнати, а често и конфликтни ситуации.