Месечни архиви: юли 2019

Смърт няма – тя е илюзия, твърди професор бр.224

 Антония Михайлова
Повечето учени отричат съществуването на задгробен живот. Но има и такива, които твърдят, че са способни да докажат факта за съществуване на живот след смъртта.
Така, според професор Робърт Ланза от Медицинската школа към университета на Северна Каролина, това може да се докаже с квантовата физика, по-конкретно с теорията на биоцентризма, според която смъртта е илюзия, създадена от нашето въображение.
„Ние смятаме, че главните условия за живот са активността на въглерода и молекулите. Ние живеем, докато те са активни, а след това умираме и гнием в земята”, отбелязва ученият
Всички хора, както твърди Ланза, вярват в идването на смъртта, защото така са научени или защото в съзнанието на човека животът се асоциира с работата на вътрешните органи. Хората са придобили навика да мислят линейно и да наричат небето синьо, затова и такова го виждат.
Но ако се повлияе на рецепторите в човешкия мозък, може да се накара той да възприема небето червено или зелено. Тази теория на биоцентризма обяснява следното: смъртта вероятно изобщо не е това, което хората са свикнали да разбират под този термин.
Концепцията за биоцентризма, което в превод от гръцки означава „център на живота”, се класифицира като теория на всичко. Професорът смята, че в реалността животът и биологията заемат централно място и че именно животът твори Вселената, а не обратното. Това означава, че формата и размерът на обектите, съществуващи във Вселената, определят съзнанието на човека.
„Всичко, което виждате, не може да съществува без вашето съзнание – обяснява Ланза. – Смисълът на света е в нашето съзнание.”
От гледна точка на теорията на биоцентризма пространството и времето са „прости инструменти на нашия ум”. Приемането на тази теория ще помогне на човека да разбере, че смъртта не съществува.
Както отбелязва Ланц, съществува теория за наличието на паралелни вселени, събитията в които протичат синхронно, но различно. Ланза настоява, че смъртта не се явява абсолютно приключване на живота, а по-скоро представлява преход в паралелен свят.
Ланза пояснява, че всичко, което трябва да се случи, се случва в определен момент между всички тези вселени, а това говори за невъзможност за съществуване на смърт.
Според учения животът на човека прилича на многолистно цвете, което се разтваря, за да разцъфти в Мегавселената.
https://megavselena.bg/smyrt-nyama-tya-e-ilyuziya-tvyrdi-profesor/

Сваленото НЛО, ангелите на Монс и други загадки Първата световна война бр.224

Съществува легенда, според която Червения барон (вдясно) свалил неидентифициран летящ обект, а легион от божествени воини се притекъл на британските войници по време на сражение с немците.
Антония Михайлова
По време на Първата световна война особено често постъпвали съобщения за загадъчни и необясними събития.
Някои от тези невероятни свидетелства са намерили своето отражение в книгата на Найджъл Уотсън „НЛО на Първата световна война“.
Известен германски пилот на изтребител, станал най-добрият ас в годините на Първата световна война, се явявал Манфред фон Рихтхофен, по-известен с прозвището Червения барон.
В небето той нямал равни както сред пилотите, така и очевидно сред пришълците. През пролетта на 1917 година, по време на провеждане на сутрешна мисия, прелитайки в небето над Белгия, Рихтхофен успял да забележи неидентифициран летящ обект, който изглеждал като обърната сребърна чиния с оранжеви огньове.
Вторият пилот на барона – Питер Вайцрик, също станал очевидец на явлението, разказвал: „Бяхме изплашени, тъй като нищо подобно не бяхме виждали по-рано. Баронът незабавно открил огън по обекта и той започнал да пада към гората, чупейки върховете на дърветата.
Сторило им се, че изпод отломките на летателния апарат се измъкнали двама и се скрили в гората. Вайцрик и ескадрилата му първоначално смятали, че този летящ обект се явявал секретен самолет разузнавач на американските ВВС. Но след запознаване с отчета, където се давало описание на „летящата чиния“, поставили под съмнение видяното.
Манфред фон Рихтхофен според слуховете свалил „летяща чиния“ при патрулиране на небето над Белгия.

Манфред фон Рихтхофен според слуховете свалил „летяща чиния“ при патрулиране на небето над Белгия.

Случаят бил огласен чак 80 години след загадъчното произшествие, а статия за него излязла през 1999 г. във в. TheWeekly World News. „Според мен няма никакви съмнения, че баронът свали някакъв космически кораб, дошъл от друга планета, а момчетата, които се скриха в гората, бяха космически пришълци“, разказвал Вайцрик.
  • Уестълското НЛО остава загадка вече 50 години
Но историците поставят под съмнение тази история, като се аргументират с това, че трипланът FokkerDr. I, с който баронът извършвал полета, бил въведен в експлоатация през август 1917 година, тоест чак след този инцидент.
Изчезналите войници
По време на Дарданелската операция около 4000 войници от Кралския норфолкски полк изчезнали безследно от бойното поле в гъст облак сив дим при придвижване в долина.
На 21 август 1915 година трима войници от състава на новозеландското подразделение видели как няколкото стотин британски войници се движели към височина 60 край залива Сувла в Турция.
Боен отряд на батальона на Норфолкския полк на британската армия, според слуховете, бил похитен от извънземни при злополучна кампания под Галиполи.

Боен отряд на батальона на Норфолкския полк на британската армия, според слуховете, бил похитен от извънземни при злополучна кампания под Галиполи.

Тяхното изявление, направено през април 1965 г., гласи: „На върха на хълма забелязахме плътна, почти твърда мъгла, около 250 метра дълга, 60 метра висока и 60 метра широка. Британският полк без колебание влезе право в нея, но нито един от войниците така и не се появи на височина 60 и не взе участие в сраженията. Около час след като последната група войници изчезна в мъглата, тя леко напусна земята, сля се с останалите мъгли и всички те заедно заплуваха в северна посока.“
  • Мистериозно изчезналата армия
  • Екипажът, изчезнал във въздуха
  • Загадъчните изчезвания в историята
Когато примирието било подписано, Великобритания поискала да ѝ върнат полка, който бил обявен за „изчезнал безследно“, но Турция отвърнала, че никога не е пленявала този полк, не е влизала в бой с него и изобщо не подозирала за неговото съществуване.
Докато мнозина смятали това твърдение за чиста лъжа, впоследствие то било потвърдено от окончателния доклад на Дарданелската комисия, чиито материали били събрани през 1917 и разсекретени през 1967 година.
Ангелите на Монс
Някои вярват, че това събитие е било някакъв знак, означаващ, че Бог по време на Първата световна война е бил на страната на Великобритания.
По време на отстъпление на британските войници под Монс през 1914 година на бойното поле неочаквано започнали да се появяват странни фигури, които не позволявали на немците да се придвижат напред.
Появата на ангели, уж спасили от смърт френските и британските войници по време на битката при Монс (Белгия) в Първата световна война.

Появата на ангели, уж спасили от смърт френските и британските войници по време на битката при Монс (Белгия) в Първата световна война.

След това сред хората започнали да обикалят слухове, че войниците тогава видели свети Георги, Архангел Михаил или армия от ангели войници. Вестта за това чудо се разпространила толкова бързо, че за нея била отпечатана дори статия в Тhe Evening Standard. Но мнозина уфолози смятат, че „ангелите“ не са били нищо друго, освен гости от Космоса – представители на извънземни цивилизации, приели облика на войници.
  • Ангелите на космонавтите
Експертът в областта на изучаването на НЛО Кевин Гудман отбелязал: „В годините на Първата световна война хората още нищо не са знаели за НЛО, затова войниците може да са свързали тази свръхестествена намеса само с посланици на Бога.“
https://megavselena.bg/svalenoto-nlo-angelite-na-mons-i-drugi-zagadychni-yavleniya-ot-pyrvata-svetovna/

Пигментни петна и как да се избавим от тях? бр.224

д-р Ралица Иванова  
Пигментни петна и как да се избавим от тях?

Източник: iStockphoto

Неравномерната пигментация по кожата, когато тя не е свързана с някакъв болестен процес в организма, представлява повече козметичен проблем, отколкото отнасящ се до здравето. Независимо от това, пигментните петна трябва да бъдат наблюдавани, защото макар и рядко, не е изключено тяхното преминаване в неопластична форма (рак).

Най-често пигментацията се получава по откритите области на тялото – лице, шия, деколте, както и кожата по ръцете. По отношение на големина и цвят се наблюдават вариации, но най-често са с размер от 3-4 мм до 1 см в диаметър, а цветът е от светло до тъмно кафяв. Тяхната поява се дължи на увеличения синтез на меланин в кожата, което е във връзка с излагането на пряка слънчева светлина, особено без използването на слънцезащитен крем. Меланинът се натрупва неравномерно и се съсредоточава върху определени участъци

Освен от влиянието на УВ-лъчите пигментните петна могат да бъдат и резултат от някои хормонални промени в организма. Такива се наблюдават особено при бременни в последен триместър, когато нивото на прогестерона и естрогените е завишено. Някои медикаменти – противозачатъчни средства, както и козметични съставки – етерични масла също могат да представлват етиологичен фактор за появата на пигментации по кожата.

Към факторите, свързани с появата на пигментни петна по кожата, се числят замърсеният въздух, неправилните хранителни режими, употребата на цигари, алкохол и други.

Появяващите се по време на бременност пигментации се разполагат основно по лицето и са познати под наименованието мелазма или още хлоазма. По-често се отчита появата им при брюнетки и се засилват основно през летния сезон.

Какви са методите за премахване на неравномерната пигментация?

Най-основното разделение е на лекарствени и механични. При лекарствените се използват различни депигментиращи продукти, които в зависимост от състоянието, се прилагат като монотерапия или като комбинация от няколко. Най-често прилаганите са салицилова киселина, резорцин, локални кортикостероиди, гликолова киселина, витамин А и други. От значение е по време на терапията излагането на слънце да бъде сведено до минимум. Причината се крие в това, че слънчевите лъчи могат да предизвикат дразнене, сърбеж, както и да засилят пигментациите.

Пилинг-методът също е предпочитан, като чрез него се прави едно финно излющване на най-горния слой от повърхността на кожата,  следствие на което се постига изравняване на тена. Това се осъществява чрез прилагането на киселини, които имат абразивен ефект върху кожата. Самата процедура е безболезнена, а обработената кожа постепенно се възстановява, чрез обновяване на излющения повърхностен слой от епидермиса.

По-агресивна процедура е абразиото, което е свързано с инструментално отнемане на повърхностен слой от кожата. За сметка на това методът е значително по-ефективен, но не се препоръчва при лица с тънка или проблемна кожа.

Лазерното лъчение намира приложение и в терапията на пигментни петна, тъй като насочените лъчи разрушават меланоцитите (клетки, произвеждащи пигмента меланин) в пигментните петна и съответно се осигурява изравняване на тена. Нужно е избягването на пряка слънчева светлина, поради което процедурите не се извършват през летните месеци.

Прилагането на течен азот е метод, който се използва не само в лечебната дерматология, но също и в козметичната. Методът представлява вид изгаряне и изпаряване на пигментните клетки, което има като резултат изравняване на тена. По време на самата процедура участъкът, който се обработва се усеща изтръпнал, студен, но без наличие на болка.

От значение е преценката на специалист по отношение на пигментните петна и установяване на етиологична връзка с появата им. Например Адисоновата болест е заболяване на надбъбречната жлеза, което е свързано с появата на тъмнокафяви петна по кожата, които имат склонност за сливане помежду си и генерализиране. В този случай основното лечение е заместителна терапия на дефицита от хормони, който причинява състоянието. 3960

 https://www.puls.bg/aktualno-c-6/pigmentni-petna-i-kak-da-se-izbavim-ot-tiakh-n-24941

Османският харем – тайни и митове бр.224

Османският харем - тайни и митове
 © Сн.: Guliver / Getty
Толкова много загадки остават около темата за харемите на султаните  (поради недопускането в тях на външни лица), че и до днес, каквото и да се каже винаги ще остане още нещо за разгадаване.
Но когато част от историята се превръща в роман, онова време сякаш оживява пред нас и оставяме неразкритото без повече въпроси, защото разказаното ни дава много повече – за отношенията, за особеностите на онова време и място.
Ето някои любопитни неща за харемите и митовете около тях:
Дом на щастието
Самата дума харем има арабски произход и означава забранено, свещено място. До приемането на исляма турците не познавали многоженството, но през X в. вече приели от арабите тази традиция. По времето  на османските султани харемът се наричал дом на щастието.
Мястото
До XVI в. султанският харем се разполагал в стария дворец (на пл. „Баязид“) – Топкапъ бил по-скоро мястото, където  се решавали държавните дела. Именно съпругата на Сюлейман Великолепни Роксолана, героинята на книгата „Харем“, е първата, която уговорила султана да й разреши да се пренесе в двореца Топкапъ заедно със своите робини. По-късно, по времето на султаните Селим II и Мурад III, били построени нови помещения и харемът се превърнал в голям комплекс с 400 стаи. За цялото време на съществуване на харемите (до началото на XX в.), през харема в двореца Топкапъ са минали около 400 красавици, родом от различни страни и племена.
Кой ставал част от харема
Отначало това били предимно отвличани красавици или купувани робини, докарвани от различни точки на света. Защо? Ислямът забранява поробване на мюсюлманки, затова в харема влизали представителки на други култури и религии (като после приемали исляма). Но постепенно в харемите започнали да влизат и малки момичета, продавани там от собствените си родители – било дори престижно, защото това осигурявало височайша закрила на момичетата и доживотна издръжка. Там те били обучавани (на танци, музика, етикет, основи на исляма, литература, а и на изкуството да доставят наслада на мъжете) и с времето се превръщали в наложници на султана. Харемът бил ръководен от майката на султана (Валиде Султан), но Великият везир подбирал кои от жените в харема са достойни за владетеля. А ако ги изберял, а после и султанът ги харесал, можели да станат негови съпруги. След смъртта на султана, неговите жени, които имали дъщери, трябвало да се омъжат за високопоставени чиновници или да се преместят заедно с майката на умрелия владетел в стария дворец. А любимите жени на султана, родили мъжки рожби, оставали завинаги в харема.
Освен съпруги, султанът имал и фаворитки в харема – те били равни по ранг на съпругите му. Ако някоя фаворитка забременеела, скоро можела да получи статут на съпруга на султана, но това не било спазвано винаги.
Пазителите
За сигурността и управляването на харема се грижели евнусите, които били лишени от възможност да имат интимни контакти с жените. Главният евнух можел да купува робини за харема, трябвало да следи поведението на жените в него. Именно той давал съвети на султана за наказанията и издигането в харемната йерархия. Валиде Султан и главният евнух имали основна задача: продължаването на рода на султана по мъжка линия. И всичко в харема се въртяло най-вече около това. Поради тази причина в харемите се заформяли невероятни интриги и заговори, в които често били включвани евнусите, везирът, а и външни за харема хора (например военни).
Митовете и истината
• Имало е периоди в историята, кога-то различни посланици, посетили султана, разказвали, че едва ли не той има няколкостотин наложници и спи с всички тях. С времето много неща се изяснили и се оказало, че най-голямото количество жени в харема е имал Сюлейман Великолепни – над 160, като всъщност той живее в моногамен брак с Роксолана (въпреки че всеки султан имал право на 4 официални съпруги). А и по принцип съвсем не всички жени в харема стигали до интимност със султана.
•Представата, че жените в харема по цял ден само са чакали да бъдат повикани в спалнята на султана – не са правели нищо, пък и не са получавали нищо – не е вярна. Истината е, че всички жени от харема са имали някакви задължения в двореца. И им се е плащало доста добре. С разпределянето на заплатите на жените от харема се занимавал главният евнух. Жените в харема не били затворнички – те излизали от двореца не само из града, но и извън него. Например Роксолана е съпровождала султана на лов, почивка, а и посещавала и други места, където били изпратени като султански представители нейните синове.
•На Запад обичали страшните истории за това, как непослушните наложници се зашиват в кожени чували и се хвърлят през прозорците на харема в Босфора. Но дворецът Топкапъ е далеч от водата. А и вече има достатъчно доказателства, че всъщност за прегрешения наложниците били наказвани с доста по-меки наказания – държане в подземие, бой с пръчка по петите, а най-тежкото било изхвърлянето от харема (като обикновено на такива наложници им намирали съпруг).
• Съдбата на султанските наложници, които така и не стигали до султанската спалня, не била тежка – напротив: ако за 9 години престой в харема, жената нямала интимни отношения със султана, я освобождавали. Някои оставали да служат в администрацията, като получавали много добро заплащане и уважение. Но повечето получавали дом, издръжка и високопоставен съпруг. А османските велможи мечтаели за такава съпруга – красива, с прекрасно възпитание. Пък и подобен брак бил висша милост от султана и начало на кариерен ръст в империята.
Османските хареми престават да съществуват като институция в началото на миналия век, когато Османската империя се разпада и Турция се модернизира.
https://story.rozali.com/sadbi/osmanskiiat-harem-taini-i-mitove.html

20 СЪВЕТА, С КОИТО ВИНАГИ ЩЕ СЕ РАДВАТЕ БР.224

20 съвета, с които винаги ще се радвате на добри отношения с хората
  НА ДОБРИ ОТНОШЕНИЯ С ХОРАТА
  • категория: Изкуството на общуването

Общуването е важна част от живота ни и много често неуспешните и „нездравословни“ отношения с хората около нас могат да ни поставят в напрегнати, а често и конфликтни ситуации.

Следвайте тези прости съвети и ще се превърнете в желан събеседник и перфектен приятел и партньор. А това непременно ще се отрази на качеството ви на живот.
1. Подкрепяйте и хвалете хората при всеки удобен случай. Одобрението винаги действа стимулиращо.
2. Не се присмивайте и не унижавайте.
3. Говорете за хората само добри неща. Ако не можете да кажете нищо положително, по-добре замълчете.
4. Проявявайте интерес към заниманията на хората около вас, така ще имате повод да ги похвалите, а не да ги ласкаете.
5. Не критикувайте. Ако все пак го правите в някои случаи, то нека критиката да е насочена към постъпките, а не към личността на човека.
6. Не демонстрирайте превъзходство над другите. Така може да си навлечете неприятели. Оставете хората да чувстват собствената си значимост заедно с вас.
7. Обръщайте внимание на собствените си грешки и се извинявайте.
8. За да се вслушват във вас, по-добре предлагайте, отколкото да се разпореждате.
9. Раздразнението много често е сигнал за това, че човек се нуждае от подкрепа и помощ. Затова се отнасяйте с разбиране към хора в подобно състояние.
10. Бъдете добри слушатели и говорете по-малко.
11. Понякога оставяйте „аплодисментите“ от добрата идея за другите, независимо че е ваша. Все пак по-важното е идеята да работи, а не на кого е.
12. Ако в разговор смятате, че човекът срещу вас не е прав, не го прекъсвайте. Докато не се изкаже, той така или иначе ще настоява на своето.
13. Ако искате да избягвате споровете, научете се да казвате, че е възможно и да не сте прави. Така ще изчезне причината за конфликта, а и самият спор.
14. Често правете подаръци без повод. Така ще доставяте на хората радост всеки ден, а не само за празници.
15. Ако нещо ви раздразни, почакайте известно време, помълчете и оставете емоциите да се уталожат. Просто оставете човека да се изкаже и обърнете внимание на тези моменти, които ви импонират, а в края на разговора кажете на своя събеседник, че ще помислите над казаното.
16. Опитайте се повече да се интересувате от хората, отколкото вие да предизвиквате техния интерес.
17. Усмихвайте се.
18. Обръщайте се към човека по име и използвайте пълното му име, а не съкращения или прякори. Така демонстрирате уважение.
19. Опитвайте се винаги да приключвате разговор така, че човекът до вас да остане в добро настроение.
20. Научете се да прощавате.
https://www.gnezdoto.net/izkustvoto-na-obshtuvaneto/2366-20-syveta-za-dobri-otnoshenia-s-horata

Има ли значение от коя религия си?

  Всички религии ли водят до Бога?

Отговорът на Библията
Не всички религии водят до Бога. Библията споменава много религии, които той не одобрява. Те спадат към две основни групи.
1 група: Поклонение на фалшиви богове
Библията описва поклонението на фалшиви богове с изрази като „лъх“ и „нищожни неща, от които няма никаква полза“. (Йеремия 10:3–5; 16:19, 20) Йехова * Бог наредил на израилтяните от древността: „Да нямаш други богове освен мене!“ (Изход 20:3, 23; 23:24) Когато те се покланяли на други богове, ‘гневът на Йехова пламвал’ против тях. (Числа 25:3;Левит 20:2; Съдии 2:13, 14)
Йехова гледа по същия начин на поклонението към „така наречените богове“. (1 Коринтяни 8:5, 6, „Библията, преработка „Верен“, 2000 г.; Галатяни 4:8) Той нарежда на служителите си да спрат да общуват с онези, които изповядват фалшива религия, като казва: „Излезте измежду тях и се отделете.“ (2 Коринтяни 6:14–17) Ако всички религии водят до Бога, тогава защо Бог би дал такава заповед?
2 група: Поклонение към истинския Бог, принасяно по начин, който той не одобрява
Понякога израилтяните се покланяли на Бога, като заимствали вярвания и обичаи от други религии. Но Йехова отхвърлил този опит да се смеси истинската религия с фалшивата. (Изход 32:8; Второзаконие 12:2–4) Исус осъдил религиозните водачи от първи век заради начина, по който се покланяли на Бога. Те външно показвали, че са религиозни, но всъщност лицемерно ‘пренебрегвали по–важните неща от Закона: справедливостта, милостта и верността’. (Матей 23:23)
По подобен начин и днес единствено религията, която е основана на истина, води до Бога. Тази истина се намира в Библията. (Йоан 4:24; 17:17; 2 Тимотей 3:16, 17) Но религиите, чиито учения противоречат на Библията, отдалечават хората от Бога. Много от ученията, които се смятат за библейски, като например за Троицата, за безсмъртието на душата и за мястото на вечни мъки, всъщност произлизат от фалшивото поклонение. Такова поклонение „е напразно“, или безсмислено, тъй като заменя Божиите изисквания с човешки традиции. (Марко 7:7, 8)
Бог ненавижда лицемерието в религиите. (Тит 1:16) За да помогне една религия на хората да се приближат до Бога, не е достатъчно да изисква от тях да спазват формални обичаи. Тя трябва да влияе на ежедневния им живот. Например в Библията се казва: „Ако някой смята, че се покланя на Бога по правилен начин, и въпреки това не обуздава езика си, но заблуждава сърцето си, то поклонението на този човек е напразно. Поклонението, което е чисто и неопетнено от гледна точка на нашия Бог и Баща, е следното: да се грижи човек за сираците и вдовиците в неволята им и да се пази без петно от света.“ (Яков 1:26, 27) В „Превода на крал Джеймс“ (англ.) за това чисто и нелицемерно поклонение се използва изразът „чиста религия“.
от интернет

Способността да виждаш по различни начини бр.224

  себе си, света и хората около теб.

 Диляна Колева
Според възприемането на живота, изградените житейски ценности и стратегии, в съответствие с избрания или приетия начин на живот, у всеки има изградена житейска позиция ; система от убеждения, кое е правилно и кое не, към какво трябва да се стреми.
„Никой на никого нищо не дължи“ ; „Най-силният печели“, „Всичко зависи от мен“ или „не можеш да вярваш на никого“ – най – често срещаните житейски вярвания. В зависимост от стабилността на жизнената философия, тя е ефективна или не, благоприятства развитието на личността или го стопира.
Философията на живота може да бъде както положителна, така и отрицателна, оптимиста или песимистична, с акцент върхусебе си или върху други хора, с различена житейска позиция (творец, потребител, паразит, романтик), насочена към развитие или създадена, като психологическа защита.
Житейската философия, добре прозира при изработване на лична метафора за живота.
Елементи на житейската философия
1. Общия поглед за живота
– животът е само един или твоят Аз пребивава от живот в живот, като преминава в различни тела
– животът е радост или тъга или преминаващ от едното състояние в другото
2. Вярванията за себе си и другите
– когато аз съм добре и ти си добре, заедно сме силни или Всички са врагове, не трябва да се доверяваш на никого
– аз съм малък човек, умея малко неща, не претендирам за нищо ….. или жизнената философия на Победителя “ Светът ми принадлежи“
3. Преимуществена жизнена стратегия, житейски способи и принципи.
– позицията на Жертвата или позицията на Автора
Ако мислите, че вашите проблеми е длъжен да разреши някой друг, а не вие самия, то вие работите с неуспешната житейска философия, с нея много трудно ще вървите по пътя на живота. Учете и насочвайте себе си към позицията на Автора – „Аз го мисля – аз ще го направя“, след това, между другото, ще ви бъде много по – лесно да общувате и да си сътрудничите с другите. Хората могат да ви помогнат , това е прекрасно, но могат и да ви използват, в това няма нищо страшно
 
Промяна  на философията на живота
Как мога да променя своята житейска философия? Да общувате с хора, чиято житейска философия ви харесва и да опитате да прерисувате своята Лична житейска метафора. Може да изглежда невероятно, но възприятието за живота може да бъде променено, картината нарисувана от всеки от нас може да бъде заменена с друга. Чрез работата с Житейската метафора, може да промените не само своята жизнена философия, но и тази на другия човек, ако той няма нищо против.
http://www.beinsadouno.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/d0bfd181d0b8d185d0bed0bbd0bed0b3d0b8d18f-d0b8-d0bfd181d0b8d185d0bed182d0b5d180d0b0d0bfd0b8d18f/%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-r606/

Децата, на които преподавам…бр.224

Искам да ви кажа как се отразява на децата ни фактът, че отнемаме цялото им време (а то им е необходимо, за да пораснат) и ги принуждаваме да го прекарват, ангажирани с абстракции. Трябва да чуете това, защото всяка реформа, която не се занимава с изложената по-долу патология, е бутафорна.
1. Децата, на които преподавам, не проявяват никакъв интерес към света на възрастните. Това влиза в безпрецедентен разрез с хилядолетия човешки опит. Младите винаги са се вълнували силно от това, което правят големите. Днес обаче никой не иска децата да порастват, още по-малко самите деца; кой би могъл да ги вини за това? Играчките – това сме ние.[1]
2. Децата, на които преподавам, не проявяват любопитство към почти нищо, а когато проявят, то е краткотрайно и преходно. Те не могат да се съсредоточат за дълго дори и когато става въпрос за неща, които сами са избрали. Забелязвате ли връзката между постоянното биене на звънеца за смяна на кабинета и това явление – вечното губене на концентрация?
3. Децата, на които преподавам, имат много неясно чувство за бъдещето, за неразривната връзка между утре и днес. Както вече казах, те живеят в едно непрекъснато настояще: границите на съзнанието им не напускат текущия момент.
4. Децата, на които преподавам, нямат отношение към историята: те ни най-малко не си дават сметка как миналото определя днешния им ден, ограничава избора им, формира ценностите и живота им.
5. Децата, на които преподавам, са жестоки едно към друго; те не изпитват никакво съчувствие към изпадналия в нещастие; те се надсмиват над слабостта; те презират хората, чиято нужда от помощ е твърде явна.
6. Децата, на които преподавам, не реагират добре на близост или откровеност. Те не могат да понесат истинската интимност, защото цял живот са градили навик да се крият в себе си. Те пазят в тайна истинската си личност, а пред външния свят демонстрират персоналност, взета назаем от телевизията или придобита с цел да манипулират учителите. Тъй като на практика не са хората, за които се представят, тяхната дегизировка бива поставена на изпитание от прекалена близост; ето защо тези деца гледат да избягват интимни взаимоотношения.
7. Децата, на които преподавам, са материалисти и следват примера на своите учители, които подхождат към всичко материалистично, като от край до край го „оценяват”, и на телевизионните си ментори, които се опитват да продават де що може, независимо дали е стока, или не.
8. Децата, на които преподавам, са зависими, пасивни и плахи, когато са изправени пред непознато предизвикателство. Тази плахост често се прикрива с демонстративно перчене, гняв или агресия, зад които има само въздух под налягане и липсва каквато и да е вътрешна сила, и увереност.
Бих могъл да говоря и за още неща, с които ще трябва да се занимае училищната реформа, ако искаме да спрем упадъка в нацията, но смятам, че казаното дотук е било достатъчно, за да разберете идеята ми, независимо дали я приемате, или не.
Изброените патологични състояния би трябвало да се дължат или на училището, или на телевизията, или и на двете. Става въпрос за елементарна аритметика: цялото време на децата е завзето от тези две неща: училището и телевизията. Извън тях не им остава време да преживеят каквото и да било друго, което да успее да окаже значимо влияние в живота им.
Джон Гатоу, „Училището-психопат“
След като преподавах училищен манталитет през целия си съзнателен живот, стигнах до заключението, че единственото учебно съдържание на масовото образование се крие в неговия метод. Не се заблуждавайте, че най-важното за образованието на детето ви е да има добра учебна програма, оборудване или учители.
Всички патологични състояния, които разгледахме, се дължат до голяма степен на факта, че училищните уроци пречат на децата да осъществят важните срещи със себе си и своето семейството, от които се учат уроците за лична мотивация, упоритост, самостоятелност, смелост, достойнство и любов. Тук спада и един от най-важните уроци на семейния и социалния живот – как да се грижиш за другите и да им бъдеш полезен.
Преди трийсет години децата все още можеха да научат тези уроци след училище. Днес обаче телевизията им е отнела тази възможност. Почти цялото време, прекарвано със семейството, е погълнато от телевизията и напрежението, нервите и стреса, типични за семействата, в които и двамата родители работят или родителят е само един. Децата ни не само няма кога да израстнат като пълноценни човешки същества, а и се налага да го правят на неблагодатен, пустинен терен.
Джон Гатоу, „Седемте училищни урока“
  Аз обаче съм убеден, че в процеса на самообучаване те ще се превър­нат в учители сами на себе си – а единствено самообучени­ето има трайна стойност.
В момента отнемаме от нашите деца цялото време, ко­ето им е необходимо, за да развият способността си да учат самостоятелно. На това трябва да се сложи край. Налага се да изобретим училищни преживявания, които да им вър­нат голяма част от това време.
Трябва да създа­дем програма, която да дава възможност на всяко дете да развие самостоятелно своята уникалност и да израсне уве­рено, че може да разчита на себе си.
Трябва час по-скоро да дадем на децата време за незави­сими занимания, защото те са истинският ключ към самос­тоятелното учене. Освен това трябва да ги въвлечем отново в реалния свят колкото се може по-бързо, за да може да не прекарат самостоятелното си време в абстрактна дейност.
Самостоятелно, независимо учене, общественополез­на дейност, приключения и преживявания, големи дози уединение и личен живот, чиракуване на хиляди места (за по един или повече дни) – всичко това са добри, евтини и ефективни начини да се сложи началото на реална училищ­на реформа.
Трябва да се даде възможност за съвместна дейност на родители и деца по време на училище, за да се заздравят семейните връзки.
 http://zpg-sandanski.com/blog/2013/02/%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bc/

6 знака, че бракът ще е дългогодишен бр.224

Бракът е съюз за цял живот. Поне в това вярват някои хора.
Невинаги обаче бракосъчетанието между двама човека остава за цял живот. Дефиницията за брак е различна в различните култури и исторически периоди. 
Хората често се питат какво поддържа един брачен съюз здрав и силен, пишат от Edna.bg.
И понякога няма еднозначен отговор, при всяка двойка е различно.
Но все пак американско проучване установява 6 ясни знака, че брачните партньори ще бъдат един до друг до живот.
Истината е, че бракът е непрестанна работа, не е само любов… И за да получаваш, първо трябва да отдадеш – емоции, загриженост, обич, себедоказване.
Дори когато сте само двамата, в компанията един на друг никога не ви е скучно.
Дори когато сте само двамата, в компанията един на друг никога не ви е скучно.
https://www.vesti.bg/lyubopitno/6-znaka-che-brakyt-shte-e-dylgogodishen-6095609

Най-старата известна печатна книга в света бр.224

  „Диамантената сутра“

В някой страни по света будизмът и будистката религиозна литература играят водеща роля в обществения, културен и духовен живот. Едно от главните произведения на будисткия канон, най-почитаният будистки текст в традицията на далечния изток, е “Ваджраччхедика Праджняпарамита Сутра”, известна в Европа като “Диамантената сутра”. Това е и най-ранният запазен до наши дни с точна датировка печатен документ.
Образното й название е “Сутра за Съвършената мъдрост, разсичаща (тъмнината на невежеството) като удар от мълния”. В сутрата се описва поведението, начина на говорене и мислене на “встъпилите в стаза бодхисатва”, т.е. онези, които всецяло са се посветили на духовното усъвършенстване. За онези, които са решили да поемат по този път, сутрата препоръчва да трупат добродетели, най-ценните от които са заучаването на това произведение, медитация върху мъдростите му и разпространяването на текста.
Сутрата е много авторитетна – преведена е на всички езици на “северния будизъм”.
През 1900 година в една от пещерите на Дунхуан (западен Китай) е открито копие на “Диамантената сутра”. Текстът е датиран от 868 година. Книгата е издадена стотици години, преди в Европа да се появи аналогична техника за печатане. Днес това копие се намира в колекцията на Британската библиотека в Лондон. “Диамантената сутра” е най-ценният предмет от експозицията, посветена на изкуството и културните традиции на “Пътя на коприната” – пътят, свързал изтока и запада.
Книгата представлява хартиен свитък със сивкав цвят. Отпечатан е с йероглифно писмо и се навива около дървена основа. Археолозите са установили, че при изработването на книгата е използван именно печатарски начин, за да могат да се отпечатат няколко копия. Този начин на отпечатване на няколко копия дава на будистите преимущество в разпространяване на религията, затова и подобна техника на печат започва да се използва все по-често.
Откритото копие е отпечатано от човек на име Ван Джие на 11 май 868 година по поръчение и от името на неговите родители. И преди това в Китай са използвани хартията и печатарството, но “Диамантената сутра” е първото известно издание, за което се знае точната дата на появата му.4
http://historynakratko.blogspot.com/2015/05/blog-post_90.html