Monthly Archives: септември 2019

Кухата Земя и подземните цивилизации бр.227

 

Каменна врата на входа на подземния град Йозконак, Турция. Bernard Gagnon/Wikimedia Commons
Антония Михайлова
В безброй предания, митове и легенди на народите по света се говори за подземни градове и подземни цивилизации, за обширна мрежа от свързани тунели по цялата планета.
Митовете за кухата Земя свидетелстват за тези подземни портали. Спомнете си загадъчните истории за тунели и галерии в пещерите в Куева де лос Тайос в Еквадор или разказите за входове в подземни светове, разположени в Андите, Хималаите, пустинята Гоби, Турция и дори под Сфинкса в Гиза.
Кухата Земя и експедицията в Арктика
Теорията за кухата Земя твърди, че Земята се явява куха планета, а входовете към подземния свят са разпръснати по цялата ѝ повърхност, включително около двата полюса. Тази теория била известна от древни времена и учените, по-конкретно Едмънд Халей, я защитавали през цялата история.
От 1818 година американецът Джон Клийвс Симс страстно отстоявал тази теория. По думите му във вътрешността на нашата планета се намира подземен свят, осветен от малко слънце, там има планини, гори и езера. Симс организирал национална кампания за събиране на средства, необходими за експедиция в Арктика за търсенето на вход към подземния свят.
Той дори се обърнал към Американския Конгрес с намерението да получи помощ от правителството. За жалост починал преди правителството да задели средства.
Експедиция на Северния полюс е организирана през 1838 година, макар че целите ѝ не били толкова алтруистични. Всъщност правителството искало да изследва района, тъй като това била още незавоювана от света територия, както и Южният полюс.
Експедицията под ръководството на Чарлз Уилкс продължила четири години и изследвала обширни територии от Арктика, но не били открити никакви признаци за входове под земята.
Входът към подземния свят, от гледна точка на Симс, ако се наблюдава с телескоп от Луната. Илюстрация в сп. Harper’s New Monthly Magazine, октомври 1882 г.
 
И все пак идеята на Симс останала в умовете на някои писатели, които обичат търсенето и се стремят да въплъщават нереалистични мечти. По такъв начин Едгар Алън По, Жул Верн и Хауърд Лъвкрафт са отдали дължимото на теорията за кухата Земя.
Илюстрация на Едуард Риу към романа „Пътешествие до центъра на Земята“ на Жул Верн, 1864 г.
През ХХ век също имало такива, които се опитвали да получат достъп до този тайнствен свят под земната кора. Например някои от нацистките лидери, любители на древните митове и окултисти в Германия проявили особен интерес към тази теория.
История на теорията на кухата Земя
Едмънд Халей (1656–1742), английски учен, който открил и изучавал кометата, носеща неговото име, вероятно е бил първият, издигнал научна хипотеза за кухата Земя. След серия наблюдения на магнитното поле на Земята Халей стигнал до извода, че наблюдаваните аномалии могат да бъдат обяснени само с това, че Земята се състои от две сфери – външна твърда и вътрешна куха, като всяка от тях има своя магнитна ос.
Халей с рисунката, илюстрираща теорията му за кухата Земя (1736 г.)
По-късно американският учен Сайръс Тийд заявил, че математически е невъзможно да се различи дали се намираме вътре или извън пределите на сферата. По такъв начин е възможно ние да живеем във вътрешността на куха Вселена. В центъра са Слънцето с планетите и звезди, които са ярки само за нас, тъй като слънчевата светлина се отразява от повърхността на огънатата Земя.
Тази земя била наречена Кореш – на негово име в превод от иврит. Тийд дори основал църква и нейните привърженици активно защитавали тази идея поне до 1982 година.
В зората на ХХ век учените Уилям Рийд и Маршъл Гарднър търсили доказателства за съществуването на подземния свят. Те привеждат един от най-любопитните факти – температурата на въздуха и водата се повишават с приближаването към Северния полюс. Те дори твърдели, че мамутите не са измрели, а още обитават недрата на Земята.
Модел на мамут в кралския музей на Британска Колумбия във Виктория, Канада. © FunkMonk
Някои нацистки лидери също подкрепяли теорията за кухата Земя. Адолф Хитлер вярвал в нея, но при условие че това е място само за чистите и идеални арийци. Немското езотерично общество Туле издигнало подобна хипотеза, свързана с легендите за подземните царства Агартха и Шамбала.
Впрочем първият човек, прелетял над Северния полюс през 1947 година – Ричард Бърд, в доклада си написал, че е „огледал около 26 000 км около и зад полюса“. Въз основа на тези му думи – „зад полюса“ – защитниците на теорията за кухата Земя обвинили правителството на САЩ, финансирало полета на Бард, в укриване на факти.
Те смятали, че Бард се е отправил във вътрешната Земя. В своя дневник преди смъртта си Бърд написал, че е „видял земята зад полюса – това е център на великото неизвестно“.
Арктичният континент или Хиперборея в Gerardus Mercator Atlas 1595 г.
 
Шамбала и Агартха
Митовете са стари колкото самото човечество, включително и митовете за същества, които населяват дълбините на Земята. За разлика от ангелите небесни, традиционно се смята, че под Земята обитават демони. Ярък пример за това е християнският ад.
За разлика от християните будистите в Централна Азия вярват, че под земята се намира прекрасна страна – Агартха или Агарта. Хората там са красиви и доста по-мъдри от нас, там управлява цар, умеещ да чете човешките души.
В продължение на хилядолетия тибетските учени са говорели за подземен свят, като казвали, че те се намират в контакт с царя на подземното царство, който е и върховен владетел на цялата планета.
Те говорят и пишат за тунел, свързващ Тибет с вътрешния свят (който те охраняват), и отбелязват, че има много други входове, разпръснати по цялата Земя, например под великите пирамиди на Египет и Южна Америка. Входове в подземните градове, както казват, съществуват и около огромния басейн на Амазонка, например съединяващи загубения град Ел Дорадо с останалия древен свят.
Столица на този вътрешен свят и следователно – на целия свят – както казват, се явява Шамбала, където се намира владетелят на света в обкръжението на висши същества, които учат представителите на човечеството на наука, изкуство, религия и философия.
Древният град на маите Тикал в Гватемала. Според древните тибетски митове под пирамидите в Централна и Южна Америка се намира мрежа от тунели, съединяващи древните градове със свещеното царство Агартха.
Духовното правителство на човечеството, намиращо се в Шамбала, може де се намира в непосредствена близост от бившия афганистански Балх – „майката на градовете“, както пише известният учен тибетовед Александър Дейвид-Нийл. След мюсюлманското завоевание на Афганистан започнали да наричат Балх на персийски език Шамс-и-Бала (Високата свещ), название, изглежда, образувано от санскритската дума „Шамбала“.
https://megavselena.bg/kuhata-zemya-i-podzemnite-tsivilizatsii/

Белите петна на историята: открития без обяснение бр.228

Антония Михайлова  
Понякога в земята и скалите изведнъж се откриват неща, чийто произход никой не може да обясни. За тях дори е измислен специален термин – неидентифицирани изкопаеми обекти (НИО).
Паралелепипедът на извънземните
На 1 ноември 1885 г. Исидор Браун, огняр във фабрика, разположена в австрийския град Шендорф, разцепвал поредната буца въглища, добити в мината Волфзеге, и за негово изумление вътре открил странен метален предмет, напомнящ паралелепипед, с размери 67x62x47 мм и тегло 785 грама.
Странната находка била симетрична и имала прилежна бразда в центъра. Откритият предмет бил подарен на музея на Каролина Августа в Залцбург и получил името „Залцбургския паралелепипед“.
Учени и изследователи се заинтересували от странната находка, тъй като откритият артефакт се намирал във въглища, чийто произход се отнася към терциера (преди 25–65 млн. г.).
През 1886 г. минният инженер Фридрих Гулт изнесъл доклад на заседанието на Обществото по естествена история на Рейнска област и Вестфалия. Той заявил, че откритият във въглищата предмет се явява метален, в състава си има нищожен процент никел и притежава твърдост на стомана.
Той издигнал версията, че Залцбургският паралелепипед се явява метеорит. Но паралелепипедът нямал характерните следи от топене, които се появяват на метеоритите при навлизането им в атмосферата, освен това имал прекалено правилна форма, която е възможна само при изкуствена обработка.
Всички тези факти предизвикали доста спорове в научните среди, но учените така и не могли да определят откъде във въглищата се е появил Залцбургският паралелепипед.
През 1919 година американският писател Ч. Форт предположил, че този предмет е направен от извънземни. След това се появила хипотеза, че това е древен чук, а браздата служела за прокарване на въже, с което той се прикрепвал към дървена ръкохватка.
Развитието на науката не е помогнало да се разгадае тайната на този артефакт. През 60-те години на ХХ век „Залцбургският метеорит“ бил изследван с метода електронно-лъчев микроанализ. Оказало се, че този предмет еднозначно не е метеорит, но това е всичко, което успели да изяснят учените.
Остава загадка какво представлява той, как е попаднал във въглищата и кой може да го е изработил преди много милиони години.
Дръжка от злато
Това е още един от случаите на откриване на загадъчни артефакти. Доста преди Залцбургския паралелепипед бил открит праисторически пирон. Той бил открит през 1844 г. в кариера в Англия. За находката съобщил на научния свят известният физик Дейвид Брюстър. Възрастта на скалите, в които се намирал ръждивият метален прион, била няколко милиона години.
В същата кариера била открита метална дръжка от кофа с дължина 23 сантиметра. Възрастта на дръжката е около 12 милиона години. Интересно е, че точно такава дръжка, но от злато, била открита в древни кварцови скали на една от калифорнийските мини.
През 1934 г. в скалите около Лондон, щата Тексас, бил открит чук, враснал във варовик, на възраст около 140 милиона години.
древен чук на 140 млн. години
Дървената дръжка на чука била фосилизирана отвън, а отвътре се превърнала във въглища. Металът, от който бил направен самият чук, се състои от 96,6% желязо, 2,6% хлор и 0,74% сяра – такъв чист състав на метал не е получаван и до днес.
През 1851 г. златотърсачът Хайръм Уит открил много голям къс самородно злато. Когато го разчупили, вътре имало пирон и – което е интересно – почти недокоснат от ръждата.
Същата година около американския град Дорчестър се провеждали взривни работи. Сред отломките скали работниците открили два къса метален предмет, разполовен при взрива. Когато ги съединили, то станало ясно, че разрушеният предмет представлява камбана с цветни рисунки, изпълнени от сребро. Предметът бил изваден от скали, които преди взрива се намирали на дълбочина 4,5 метра – тоест той е попаднал там преди милиони години.
През 1852 година в парче въглища, добити във Шотландия, бил открит железен инструмент с необичаен вид, чието предназначение така и не било изяснено.
През 1869 г. в американския щат Невада в парче от меч, изваден от голяма дълбочина, на която скалите са от порядъка на 15 милиона години, бил открит метален болт с дължина около 5 сантиметра
.
През 1851 и 1871 г. в Илинойс в мина били открити няколко плоски кръгли бронзови предмета, подобни на монети. Възрастта им е около 15 милиона години.
През 80-те години на миналия век в рудник в ЮАР били разкопани метални топчета. Открили ги в залежи на пирофилит – минерал на възраст около 1 милиард години.
Сиво-сините топчета представлявали приплеснати сфери с диаметър от 2,5 до 10 сантиметра. Те били изработени от сплав, която не се среща в естествено състояние в природата. Някои топчета били разполовени и вътре имало странен насипен материал, изпаряващ се при контакт с въздуха.
Но най-необичайни в тези топчета било това, че ако се поставят на равно място, то те бавно се въртят около своята ос, извършвайки пълен оборот за 128 дни.
Хранилище на антиматерия
На територията на СНГ също били открити загадъчни артефакти. Например на Урал геолозите често се натъквали на странни обекти в дълбоките скали. Най-загадъчни от тях се явяват спирали с размери от няколко милиметра до 3 сантиметра. Те са изработени от сплав от мед, волфрам и молибден.001Находките били изучавани от видни институции и било установено, че са изработени с високи технологии, каквито при нас не съществуват. А възрастта на спиралите се оценява на около 300 000 години.
През 1975 година в Украйна била открита не по-малко интересна и загадъчна топка, направена от материал, напомнящ черно непрозрачно стъкло. Тя била открита на дълбочина 8 метра при копаене на яма и била изпратена за изследване в лабораторията.
Пластът глина, в която била открита топката, бил на възраст 10 милиона години. Характерът на наносите върху повърхността на топчето говорел, че тяхната възраст също е 10 милиона години.
С помощта на рентген в топчето било открито ядро със своеобразна форма, пълно с някакво вещество. Анализът на размера на топчето показал, че неговите създатели са ползвали не десетична, а двадесетчетвъртична бройна система, която никога не се прилагала в нито една известна земна култура.
Опитите да се определи плътността на ядрото дали сензационни резултати – оказало се, че тя била отрицателна. Според изследователите това може да се обясни само с предположението, че топката съдържа в себе си антиматерия.
Но след това изследванията били прекратени, тъй като се появил багеристът и си поискал находката обратно.
https://megavselena.bg/belite-petna-na-istoriyata-otkritiya-bez-obyasnenie/

Десетте изобретения, които промениха света бр.227

изобретения
 Димитър Димитров
 
Известен факт е, че хората са изобретателен вид. Въпреки че обитаваме планетата от сравнително кратко време, ние сме създали невероятни неща.
От момента, в който някой е ударил камък в земята, за да го заостри, през измислянето на колелото, до изпращането на роувъри на други планети, човешката раса винаги се е старала да надхвърля възможностите си. Вижте десетте най-важни изобретения, превърнали човечеството в това, което е сега.
Колелото
колело
Преди изобретяването на колелото през четвъртото хилядолетие преди новата ера хората били изключително затруднени в пренасянето на вещи на дълги разстояния. Всъщност самото колело не е било най-трудната част от „изобретяването на колелото“. Според Дейвид Антъни (David Anthony), който е професор по антропология в колежа Хартуик, най-сложният етап бил скачването на неподвижна каросерия с подвижни цилиндрични колела.
„Искрата на брилянтност е прехвръкнала при създаването на концепцията за колела и оси“, казва Антъни. „Но направата на такова превозно средство била трудна.“
Но тежкият труд, който са положили нашите предци, се е отплатил. Каруците и талигите улеснили земеделието и търговията, позволявайки транспортирането на стоки на далечни разстояния. В наши дни колелото е неизменна част от живота ни. Използваме ги навсякъде – от часовници до автомобили и вятърни турбини.
Пиронът
пирон
Без пирони определено нямаше да има човешка раса. Това ключово изобретение е на повече от 2000 години и вероятно е замислено, чак след като нашите предци са се научили да обработват различни видове метали.
До началото на XIX  век пироните са правени на ръка – ковач нагрявал правоъгълен железен прът и го оформял, така че да се получи връх, казват от Вермонтския университет. Тогава се появили и първите машини за пирони. Технологиите за направа на пирони продължили да се развиват и сега производството е напълно автоматизирано.
Компасът
Древните мореплаватели се ориентирали по звездите, но този метод не работел през деня или в облачни нощи, което се явявало сериозна опасност.
Китайски компас. Typo | Creative Commons

Китайски компас. Typo | Creative Commons

Китайците изобретили първия компас някъде между IX и XI век. Техният компас бил направен от магнетит – естествено намагнетизирана желязна руда – чийто свойства били изучавани от векове. Скоро технологията стигнала до европейците и арабите. Компасите позволявали на мореплавателите да се ориентират точно, което в крайна сметка подпомогнало търговията и допринесло за Великите географски открития.
Печатната машина
Германецът Йоханес Гутенберг изобретил печатната машина през 1440 г. Създаденият от него машинен печат с подвижен набор поставя началото на революция в печатането.
MatthiasKabel | Creative Commons

MatthiasKabel | Creative Commons

Благодарение на тази нова технология печатането станало значително по-бързо и книгите излизали в доста по-големи тиражи. До началото на XVI век в Европа вече били напечатани повече от 20 милиона книги.
Двигателят с вътрешно горене
При тези двигатели запалването на гориво изпуска нажежени газове, които с разширяването си притискат бутала и по този начин се получава задвижване.
Zephyris | Creative Commons

Zephyris | Creative Commons

Това означава, че двигателите превръщат химична енергия в механична работа. Десетилетия наред инженери и учени се опитвали да подобряват технологията за двигатели с вътрешно горене, която е такава, каквато я познаваме някъде от втората половина XIX век.
Тези двигатели поставили основите на индустриалната епоха и позволили създаването на голям набор от машини, включително автомобили и самолети.
Телефонът
Въпреки че няколко изобретатели са работили по електрическо предаване на звуци от разстояние, Александър Греъм Бел е първият, който получил патент за създаването на електрически телефон през 1876 г. На схемата горе се вижда изобретението, за което Бел е получил патента.
telephone-invention
Той наричал телефона „електрическа машина за реч“. Изобретението се прочуло бързо и направило революция в бизнеса и комуникациите. Когато на Александър Бел починал на 2 август 1922 г., телефонните услуги спрели за една минута в чест на великия изобретател.
Електрическата крушка
Когато разполагате само с естествена светлина, сте ограничени от продължителността на деня. Електрическите крушки променили света, позволявайки ни да бъдем активни и през нощта.
електрическа крушка

Terren | Creative Commons

Според историците около десет души са допринесли най-много за създаването на крушки с нажежаеми жички. Смята се, че най-голям принос имал Томас Едисън, който през 1879 г. успял да създаде напълно функционираща осветителна система, включваща генератор и окабеляване.
Осветителните крушки успели да променят дори човешкия сън. Преди тях хората си лягали с настъпването на нощта, а сега имаме възможността да си лягаме, когато пожелаем, защото имаме възможност да виждаме дори в най-тъмните часове на денонощието.
Пеницилинът
age-1238315_640
Това е едно от най-известните открития в историята на човечеството. През 1928 г. шотландският учен Александър Флеминг забелязал, че изложена на въздух, една от лабораторните му стафилококови култури хваща плесен. Там, където имало плесен, вече нямало бактерии. От тази плесен учените разработили лекарството пеницилин, което унищожава голям брой бактериални инфекции, без да наврежда на самия човек.
Пеницилинът се произвежда масово от 1944 г. Около 1 на всеки 10 души има алергия към пеницилин според проучване, публикувано през 2003 г. в сп. Clinical Reviews in Allergy and Immunology. И въпреки това повечето хора развиват толерантност към лекарството в крайна сметка.
Противозачатъчни
birth-control-pills
 
Противозачатъчните хапчета и презервативите не само разпалили сексуална революция в развития свят, позволявайки на мъже и жени да правят секс и за удоволствие вместо само за възпроизвеждане, но и значително намалили броя на децата на глава от населението в държавите, в които тези средства се използват. По-малкото гърла за хранене дали възможност на модерните семейства да си позволят по-добър стандарт на живот и да отгледат децата си по-добре.
Интернет
интернет таблет
Интернет наистина няма нужда от представяне. Глобалната система от взаимно свързани компютърни мрежи, позната като интернет, се използва ежедневно от милиарди хора по света. Безброй хора са помогнали за разработването му, но човекът, който се споменава най-често, е компютърният специалист Лорънс Робъртс.
През 60-те години екип компютърни специалисти, работещи за ARPA (агенция към Министерството на отбраната на САЩ), създали комуникационна мрежа, която свързвала компютрите на министерството. Мрежата, наречена ARPANET, е бащата на интернет.
https://megavselena.bg/desette-izobreteniya-koito-promeniha-sveta/ 

ТЕСТ: Какво знаете за живота и управлението на княз Александър I Батенберг? бр.227

Image result for Александър батенберг

Настоящият тест е посветен на първия български владетел след Освобождението –княз Александър I Батенберг. Една личност, която неведнъж е поставяла интересите на България над своите собствени и ще остане завинаги в паметта на българите с участието си в едно от най-значимите събития в родната ни история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия и неговата дипломатическа и военна защита. Пожелаваме ви успех и приятно решаване!
1.

В кой европейски град е роден Александър Батенберг?

 
 
 
 
2.

На коя дата Александър Батенберг е избран за български княз?

 
 
 
 
3.

С помощта на кой руски офицер княз Александър  извършва държавен преврат и въвежда т.нар. „Режим на пълномощията“ ?

 
 
 
 
4.
Коя висша държавна институция е създадена от княз Батенберг по време на Режима на пълномощията“ ?
 
 
 
 
https://bulgarianhistory.org/test-aleksandar-batenberg/

Високият идеал бр.227

Природата обича само онези, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувства изоставен от Бога, от Природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него – няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си; всеки може да излезе от забравената изба на Природата. И най- последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и няма да се мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава Природата ще каже: “Ето едно от моите възкръснали деца!” Какво представя смъртта и какво – възкресението? – Смъртта има отношение към забравените деца в избите на Природата, т.е. към децата без висок идеал. Възкресението има отношение към децата, които излизат от дълбоките изби на материалния свят, т.е. към децата с висок идеал. А за да излезеш от такава изба, се изисква воля и безпримерна вяра.
Често слушате да се говори: “Аз ям каквото ми попадне, не правя избор в храните; обличам се с всякакви дрехи, не правя избор нито в цвета, нито в качеството на материята”. Той иска да се представи за скромен човек, който се примирява с условията. Не е така. Който яде безразборно всякаква храна, той е човек без идеал или с нисък идеал. Така яде и всеядното животно, но човек се отличава от животното. Когато ядеш, трябва да правиш избор в храните. Природата е създала много храни, но ти ще избереш най-чистата и доброкачествена, която действа благоприятно върху твоя организъм. Това е човек с висок идеал!
 
Природата познава кои от нейните деца имат висок идеал и кои нямат идеал. Всеки момент тя ги поставя на изпит. За да познае какво се крие в гънките на човешката душа, какво се крие в дълбочината на човешкия ум и на човешкото сърце, какви пориви и стремежи го вълнуват, тя го пуща в своята градина, насадена с множество плодни дървета, окичена с различни плодове, от различни качества и внимава на кой от тях ще посегне. Ако откъсне от най-хубавите плодове, Природата пише в книгата си: “Ето едно от моите умни деца, с висок идеал. От него човек ще стане!” Обаче, ако види, че го мързи да се качи на дървото и си откъсне плод от ниските клонове, Природата вече има особено мнение за него. Тя пише в книгата си: “От тебе човек няма да стане! Ти нямаш висок идеал”. – “Какво трябва да правя?” – Да се качиш на дървото и оттам да откъснеш плод. – “Много е високо, ще падна”. – И живота да ти коства, трябва да се качиш. Тогава Природата ще пише: “Смело е това дете – от него човек ще стане!” Някой погледне нагоре към върховете, посегне с ръката си, но се уплаши и погледне надолу, към ниските клонове, или на земята, дето е паднал някой плод, наведе се и го вземе. Природата и за него пише: “Ето едно от забравените деца в моята изба – от него човек няма да стане!”
 
Помнете: Природата спира вниманието си върху вътрешните стремежи на човека. Тя само констатира фактите, наблюдава ги и каквото вижда, това отбелязва. Следователно, ако е отбелязала най-доброто, причината за това сте вие. Ако пък е хроникирала нещо, което не ви препоръчва, причината за това пак сте вие. Тя отбелязва фактите както са, нито ги увеличава, нито намалява и от тях вади своите заключения. Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили.
 
Една млада египтянка на име Елтамар, дъщеря на беден селянин, се отличавала от своите другарки по това, че носела висок идеал в душата си. Тя било умна и интелигентна, добродетелна и скромна. Когато постъпила в училището, учителят я запитал: “Ще се ожениш ли, Елтамар, или девица ще останеш?” Тя отговорила: “Аз имам само един идеал в живота си и според него ще живея. Ако се женя, то ще бъде само за царския син. Всеки друг, ако не е царски син, ще го върна. Тоя е моят избор: или за царския син ще се оженя, или девица ще остана”. Ще кажете, че този избор е глупав. Не е глупава тая мома, тя има висок идеал.
В какво се заключава приложението на високия идеал в Живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение, ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си, всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал. Духът ти да бъде мощен, да бъде син на Истината.
 
Кой е синът на Истината? Той е царският син, идеалът на всяка душа. Ето защо, ако излезеш сутрин рано да посрещнеш Слънцето, бъди там на време, преди да се е показало то на хоризонта. Посрещни първия лъч на изгряващото Слънце. Той е най-важният, той е царският син, той е синът на Истината. Той крие в себе си силата и мощта на Слънцето. Не възприемеш ли първия лъч, ти си изпуснал изгрева на Слънцето. Приеми първия лъч и спокойно се върни у дома си. Първият лъч носи богатството на всичките лъчи. Първият лъч е първият плод на изгряващото Слънце, на великото дърво на Живота. Останалите лъчи са последните плодове на това велико дърво. Каже ли някой, че може да посрещне Слънцето в кой и да е момент, или може да го наблюдава в кой и да е час през деня, Природата казва за него: “От тебе човек няма да стане!”
Ако се качваш на планина и ожаднееш, не пий каква да е вода. Спри се на пътя, огледай се и намери най-чистия извор. Наведи се, гребни с ръката си и пий от чистата планинска вода. Ако постъпваш така, ти си човек с висок идеал. На тебе може да се разчита. Кажеш ли, че можеш да пиеш и оттук, и оттам, отдето ти попадне, Природата пише, че си човек без характер, с нисък идеал – на тебе не може да се разчита.
Окултният ученик се отличава с висок идеал. Като отидеш при планинския извор, каквито мъчнотии и да срещнеш, ще се наведеш и ще пиеш от средата, от най-чистата вода. Като се качиш на планината, не бързай по-скоро да слезеш, но избери най- красивото място и седни там да си починеш. Разгледай цялата местност около себе си и запази дълбоко в душата си впечатление за красивата картина. Като слезеш в долината, носи спомен в съзнанието си за живата картина, за живия връх, на който си възлязъл. Високите планински върхове, чистите извори са живи и остават вечни, незабравими образи в съзнанието на човека.
Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? – Такива картини срещате всеки ден в живота си. Достатъчно е да наблюдавате хората, да видите как ядат, каква храна употребяват и кога ядат, за да имате обикновени картини пред очите си. Обаче, ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна. Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник – на художник с висок идеал. Когато избирате приятел, ще спазите пак същия закон: ще изберете най- умния, най-интелигентния, най-добрия, най-чистосърдечния. Когато мъж избира жена или жена избира мъж, пак трябва да се ръководят от високия идеал. Който отстъпва от високия идеал, той сам става причина за нещастията и страданията в живота си.
Сега ние говорим за идейното в Живота, за принципите, които трябва да се прилагат всеки ден. Ще каже някой, че идеалът му не е прав, не води към добър край. Ако сегашният ти идеал не е прав, изправи го. Следващият момент е в твоите ръце – избери си друг идеал. Така ще дойдеш до идеала на своята душа, който е вечен и води човека в правия път – в Пътя на Любовта. Ако днес изпуснете първия лъч на Слънцето, на другия ден можете да го посрещнете. Ако и на другия ден го изпуснете, денят ви е изгубен. Посрещнете ли днес първия лъч, и останалите дни можете да го посрещнете. Само така можете да подобрите живота си. Най- светлата мисъл, най-възвишеното чувство, най-красивото действие съдържат в себе си първия лъч на Слънцето, който прониква в човешката душа.
Как може да се изправи човешкия живот? – Хвани най-голямата и най-малката си погрешка и ги дръж в съзнанието си, докато се освободиш от тях. И години да ги държиш в себе си, не отстъпвай пред тях. Най-после грешките ти ще кажат: “Ние имаме пред себе си човек с характер, който заслужава да живее. Отстъпваме ти своето положение и ставаме твои слуги. Ти ще вървиш напред, а ние след тебе”. Някои ученици пропадат на изпитите, претърпяват неуспех в живота си и бързо се отчайват. Те напущат полесражението, отричат се от своя идеал и казват: “От нас няма да стане нищо”. – Това са хора без идеал.
Защо иде човек на Земята? За угощение ли? – Човек е извикан на Земята като в опитно училище, да изпита характера си, да познае своя ум и сърце, да познае себе си. Като седнеш пред трапезата да се храниш, Природата отваря широко очите си и наблюдава как държиш вилицата и лъжицата, как ядеш, с каква кърпа си служиш и от всичко това заключава какво може да стане от тебе. Ако си поканен за втората смяна и ядеш от същата чиния, в която е ял друг някой, мислиш ли че си човек с висок идеал? Какво прави човекът с висок идеал? Той носи в чантата си чиста чиния, лъжица и вилица, и ако не сменят нечистата чиния с чиста, той казва: “Ще ми позволите да си послужа със своя чиния, със своя лъжица и вилица”. Така трябва да постъпва окултният ученик.
Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най- спретнатия фурнаджия. След това ще покриете трапезата с бяла, чиста покривка и пред всеки гост ще сложите по една чиста чиния и парче от прясната пита. В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една круша. Гроздето ще бъде донесено от най-хубавото лозе, изложено на чисто, добро място. Ябълките и крушите ще бъдат от дървета, отгледани по високия идеал. След това гостите ще насядат тихо и с разположение пред трапезата и ще се нахранят. Всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият водата на чистия извор. Това е угощение по новия начин.
Срещате богати хора, крайно взискателни към храната, но в умствения и моралния си живот нямат висок идеал. Те допущат и лъжата, и кражбата в живота си, като обикновени неща. Те започват добре, свършват зле. На физическия свят те се водят от някакъв идеал, но в духовния – никакъв идеал не ги движи. За такъв човек Природата пише: “От тебе човек няма да стане!” Каже ли някой, че може да люби кого и да е, той не говори истината. Досега не съм срещнал човек, който може да люби кого и да е. На думи всичко е възможно, но в действителност не е така. Любовта се изпитва в Живота. Като кажеш “Любов”, трябва да почувстваш вътрешното й съдържание и смисъл. Който чувствува Любовта, той може да преобрази живота си в един момент.
Кого може да люби човек? – Бога. Първо ще любиш Бога, после ближния си, а най-после себе си. Това е Великата истина в Живота. Който не започва живота си с Любов към Бога, от него човек не може да стане. Ако искате да се уверите в истинността на моите думи, проследете историята на човешкото развитие и вижте има ли човек на земята да е отрекъл Любовта към Бога и да е станал велик. Великите хора, гениите, светиите и Учителите на човечеството са хора, които любят Бога. Някои възразяват: “Ако се проповядва Любов към Бога, ще забравим хората и отношенията си към тях”. – Няма да забравим хората, но ще внесем в живота им висок идеал. Ако всички се стремяха към първия лъч на Слънцето, към великата Божия Любов, съвременният свят, ще се развива правилно. Съвременните хора щяха да се радват на здраве, сила и богатство.
Мнозина казват за себе си, че имат широко сърце, което включва всички хора, даже и цялото човечество. Това са само думи, които не отговарят на истината. Да любиш човека, значи да го познаваш. Да любиш човечеството, значи да познаваш всички хора. Обаче, само онзи познава ближния си, който може да изправи погрешките му. Следователно, ако любиш всички хора, ти си в състояние да изправиш техните погрешки. Така ли е всъщност? Ти казваш, че любиш цялото човечество, а не можеш да търпиш жена си, която е член от това човечество. Имаш син и дъщеря, но не се разбираш с тях. Невъзможно е да познаваш човека, да го обичаш и да не се разбираш с него. Значи, твърдението, че обичаш всички хора не е право, не отговаря на истината. Кога можеш да познаеш човека? – Когато любиш Бога. Любовта към Бога води до познаване на ближния и на самия себе си. Това прави човека щастлив и готов да изпълни Божията Воля.
Както и да се говори на съвременния човек за Любовта, той я смесва с чувствата и настроенията си и казва: “Моето сърце гори от любов, познавам любовта”. Това, което гори и изгаря, не е Любов. Това са лъчите на черната светлина, която носи смърт и разлагане; тя опетнява и изопачава човешката душа. Мислите ли, че Великият Творец на вселената може да се излъже от любовта на хората? Мислите ли, че проявите на разумната Жива Природа могат да се объркат с човешките прояви? Бог познава своето, т.е. Божественото, дето и да е. Бог на вечното благо люби в човека Доброто и Истината. Казано е в Писанието: “Възлюбил си истината в човека”. Най-възвишеното, най- чистото, най-красивото в човека, това е Истината.
Някой иска да знае дали разумният свят се интересува от неговия обикновен живот. Хората могат да се интересуват от обикновените неща в живота, но не и Разумните Същества. Ако си пръв слуга при един богат господар и десет други слуги ти услужват, трябва ли и господарят ти да се грижи за тебе? Той знае, че другите слуги имат предвид твоите нужди и ги задоволяват. Един от слугите чисти дрехите ти, друг – обувките, трети нарежда стаята ти и т.н. – “Доволен ли е господарят ми от моите лъснати обувки?” – Господарят не обръща внимание на твоите обувки, но той се интересува от оня слуга, който ги е лъснал. Ако той се е водил от високия идеал и лъснал обувките на своя ближен по всички правила на своето изкуство, той спира вниманието на господаря си, който казва: “Идея има този човек, на него може да се разчита!”
 
Как ще приложите високия идеал в живота си? Ако жената иска да ушие риза на мъжа си и се задоволи с първата материя, която й попадне на ръка, и я ушие както и да е, тя няма висок идеал. Щом иска да ушие риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, докато намери плат, който отговаря на изискванията на високия идеал, и да я ушие по всички правила на изкуството. Това е жена с висок идеал. И мъжът трябва да постъпи по същия начин: щом иска да купи плат за рокля на жена си, не трябва да се задоволи с първия, който му попадне, само да залъже жена си, но да направи усилие, да намери най-хубавия плат и да го занесе на най-добрата шивачка да го ушие. Ако и жената, и мъжът постъпват по правилата на високия идеал, Природата пише и за двамата: “Ето хора с характер, които имат висок идеал и правят най-добър избор!”
 
Имаш приятел и желаеш да му подариш една книга за четене. Ще обиколиш всички книжарници, за да избереш най-ценната книга, най-съдържателната, да я чете, да се повдига и да я помни цял живот. Твоето приятелство се основава на високия идеал. Искаш да напишеш няколко мисли за спомен на своя приятел. Какво ще направиш? Ако препишеш каквото ти попадне, ти не си човек с висок идеал. Ще препишеш нещо от Петко Славейков за парата: “Парице, парице, всесилна царице”, и ще се задоволиш. Парата не е идеал и не може да движи човечеството. Една мисъл ще напишеш, но опитана, преживяна. Ще извадиш тая мисъл от дълбочината на душата си. И като я чете, приятелят ти ще се възхищава и ще ти благодари. А Природата ще пише: “От тебе човек ще стане”.
Някой казва, че обича някого. Защо го обича? – За хубавите му очи и вежди. Друг обича приятеля си за хубавата му уста, трети – за хубавия му нос. Това е неразбиране на Любовта. Любовта не се предизвиква от някакво външно качество. Да обичаш някого за неговите външни качества, това показва, че имаш нисък идеал. Да обичаш приятеля си, това значи да виждаш в него една добра черта в характера му, която го отличава от всички хора. Тая черта е неизменна – на нея може всякога да се разчита. Добрата черта в човешкия характер не е нито в красивите му очи, нито в красивата му уста или в красивия нос. Тя е на най-високото място, на върховете на неговия живот. Като намериш добрата черта в своя приятел, ще я откъснеш, ще я държиш в себе си като свещен дар. И тогава Природата пак пише: “От тебе велик човек ще стане!”
 
Имаш учител, възхищаваш се от него и казваш: “Моят учител знае много науки – физика, химия, математика, астрономия – учен човек е той”. Знанието не определя човека. То не прави човека учен. Друго нещо характеризира учителя. Многото знание, необработено, представя излишен товар, с който малцина се справят. Външното знание е само украшение на шапката; същественото е шапката, а не панделката й. Учител казва на ученичката си: “Ще си купиш най-хубавата шапка, но без никакви украшения”. Тя отива с другарката си да си купи шапка. Купува си най-хубавата шапка, но шапкарката й казва, че без панделка шапката не представя нищо особено. – “Учителят ми каза да си купя шапка без украшения”. – “Той не разбира от шапки. Ако турите една панделка, шапката ще стане по-хубава”. Другарката й настоява за още една панделка. И тук ученичката отстъпва – туря още една панделка на шапката си и казва: “Учителят ще бъде вече доволен от шапката ми”. Не, шапката изгуби своята цена. Защо? – Защото отговаря на чужди идеали.
 
Представи си, че си писател и получиш от твой приятел хубава писалка със златно перо. Дойде един твой познат, вижда писалката ти и закачва на нея един голям скъпоценен камък. Дойде друг, закачва още един скъпоценен камък. Ти искаш да пишеш с писалката си, но изпитваш затруднение – скъпоценните камъни тежат на писалката ти, а постепенно и мисълта ти се затруднява, не се лее леко, плавно, както по-рано. Какво представят украшенията в Живота? – Това са временните, преходните идеали на съвременното човечество, на съвременните ученици и религиозни. Те не разбират силата на Божественото, което прониква в човешката душа като искра и възпламенява вечния огън в нея. Казват: “Дано се намери човек да ми закачи един диамант на врата, макар да не отговаря на високия идеал”. Не е така. Има смисъл да закачат диамант на врата ви, но да бъде най-големият, най-красивият, най-чистият. Такъв трябва да бъде вашият идеал. Ако някой иска да закачи на врата ви малко, едва видимо диамантче, не се поддавайте. Каквото носите вън и вътре в себе си, трябва да отговаря на висок идеал или да не се занимавате с него. Стремете се към най-великото, най-красивото, най- доброто, най-чистото в света. Това е Истината, която трябва да вложите в душите, в сърцата и в умовете си.
 
Да се говори на хората за високия идеал, това значи да се върви по течението на великата река на Живота. Накъде отива тая река? Тая вечер и аз ви говоря за високия идеал, изразен чрез най- великото, най-красивото, най-чистото, най-доброто в света. Това е първият лъч, който излиза от Божественото Начало. Ако схванете тоя лъч, вие ще станете ученици и човеци. Вие сте от онези, които разбират Истината като висок идеал на своята душа. Ако закъснеете и не възприемате първия лъч, ще изпаднете в положението на забравените деца в дъното на избата. Тая изба е за обикновените деца, а не за необикновените, т.е. за Божествените. За тези деца, именно, е създаден великият свят.
Всеки говори за това, което живее в него. Човекът с висок идеал говори за високия идеал, любещият говори за Любовта, истинолюбивият – за Истината, мъдрият – за Мъдростта. Значи, любещият говори за Любовта, а страхливият – за страха. Кой от двамата печели? – Който говори за Любовта. Умният говори за мъдри неща, а глупавият – за глупави. Умният гради, а глупавият – руши; умният пише, а глупавият – преписва. Кой от двамата печели? – Умният печели, а глупавият – губи. Някой богатски син казва, че се научил да се разписва на записите, пращани от баща му. Животът на мнозина се заключава само в разписване. Те само се разписват, че от този, от онзи взели нещо. Когато Природата погледне на човек, който само взема, а нищо не дава, тя пише: “От това мое дете нищо няма да стане! То се е научило да се разписва, а само нищо не може да напише”.
Какво се иска от съвременния човек? – Да следва пътя на Възвишените същества, на Белите Братя, на учениците на Всемирното Братство. Те носят велик идеал в душата си. Те мислят, чувстват и действат според изискванията на тоя идеал. Когато някое от тези Същества реши да слезе на Земята, всички го съветват да отиде между най-добрите хора, т.е. между тези, които се стремят към висок идеал. При кого отива Учителят? – При онзи ученик, чиято душа трепти за Учителя си. Той ще го посети и ще си каже: “Тук живее един от учениците ми, който има висок идеал!” Мине ли покрай къщата на ученик, който няма връзка с Учителя си, последният ще каже: “Тук живее един от забравените ученици”. Той ще мине и замине край дома му, без да му остави нещо.
 
Само няколко думи изразяват идеята за високия идеал: най- възвишеното, най-красивото, най-правдивото, най- истинолюбивото – всичко от първа степен. Вложете високия идеал в душата си, да видите как ще се подобри вашият живот. Прилагане е нужно. Кажеш ли, че сърцето ти е празно, ще знаеш, че Любов нямаш. – Какво да правя, за да придобия Любовта? – Ставай всяка сутрин рано и излизай вън да посрещаш Слънцето. Хванеш ли първия лъч, ти си отворил вече сърцето си за Любовта. Първият лъч подразбира първата мисъл, първото чувство, които минават през ума и сърцето ти. Като ставаш сутрин от сън, напиши си първата мисъл и първото чувство, които са те занимавали. В това отношение Природата е крайно взискателна. Като се събуди едно дете от сън, тя се спира пред него със затаен дъх и се вслушва с трепет да разбере какви са първата мисъл, минала през главата му, и първото чувство, раздвижило детското му сърце. Ако и ти, дете на Живота, още със ставането си от сън, помислиш първо за Бога, за Неговата Любов, която изпълва душата ти и буди благодарност за всички блага, които ти се дават, тя пише: “От това дете велик човек ще стане!”
http://www.beinsadouno.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/d0b7d0b0-d183d187d0b8d182d0b5d0bbd18f-d0b8-d183d187d0b5d0bdd0b8d0b5d182d0be/%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BB-r1/

10 емблематични цитата на Гоце Делчев бр.227

Гоце Делчев е една от най-важните фигури на българското освободително движение в Македония. Благодарение на неговите усилия ВМОРО се сдобива със своята четническа армия, привлича в редиците си способни войводи и разгръща активна дейност в Одринска Тракия. Делчев остава завинаги в сърцата на македонските българи и не една-две народни песни възпяват подвизите му и невероятното въздействие, което има върху хората около себе си.
1. „Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани.“
2. „Едно знай, патриотизмът не е патентован, делото се нуждае от помощи, това е олтар – поглъщающ жертвите на всички чисти преносители, без разлика на богати и сиромаси, на върховни и Тюфекчиеви.“
3. „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование на народите.“
4. „Труд и постоянство, това е силата, с помощта на която човек става най-велик при всеко начинание.“
5. „След като сме се обрекли да загинем млади, трябва да вършим само добро като Исус, за да може нашият любим народ да ни се отплати с добро.“
6. „У децата нема слабостите и пороците на възрастните. И в любовта, и в омразата си те са по-непосредствени, по-силни и по-чисти от нас.“
7. „Където и да се намираме ние живеем духовно свързани един с друг, свързва ни общият дълг към нашия поробен народ, комуто доброволно сме се обрекли да служим.“
8. „Трябва да се надяваме само на себе си, само на своите гърди и мишци, само на своята воля и сила.”
9. „Пустата му слава!…Всеки иска да блесне, па не знае и фалшът на тоя блясък.“
10. „Нека видят, нека знаят, че и аз съм като всички хора. Ям, пия, пуша, приказвам, смея се, шегувам се, греша, волнича, обичам да слушам музика и всичко, както другите. Да не мислят, че аз и другарите ми сме свръхчовеци.“
https://bulgarianhistory.org/gotse-delchev-citati/

Героите бр.227

Срещи с родители. Срещи с психолог. Срещи с директор. Срещи с педагогически съвет. Те са нашите звезди. Лошите момчета и момичета. Обръщаме им повече внимание, отколкото на всеки друг. Те го усещат и това им харесва.  Костват ни огромни усилия за да държим системата на границата и в някакъв работен режим, но онзи скрития морален разпад никой не може да го спре.
Хиляди минути загубено време. Разговори, доклади, комисии за борба. И за какво? Процентите, на които ще променим посоката, не си струват усилията. Останалите ще са завлекли след себе си много повече в тази ситуация на работа на празни обороти. Прекаленото внимание, отстъпките с надеждата, че нещо ще се промени и липсата на навременни наказания си е чиста победа в зоната на това малцинство от рушащи и неприемащи правилата.
Ние си мислим, че те не са на улиците, и родителите си го мислят. Спасили сме ги от лошата среда. Измамни мисли. Телефонната свързаност е постоянна и те са си непрекъснато там. И идиличния свят на смелите им по бандитски герои, на които всичко е позволено. А какво става след училище, бедни са ни фантазиите, или просто не искаме дори да си го помислим.
И така, те вършат подривната си дейност точно там, където има най-голям шанс да успеят. В училище. Там са в ролята на герои. Разминава им се прекалено често. Действията им разяждат умовете на съучениците им. Системата се разбива,  дори когато само няколко индивида играят извън правилата . Спиралата на по-малкото усилия, на интересчийството, на преписвачите, на премахнатите скрупули и липсата на морал започва да господства все по-често. Дори в главите на добрите, успешно привнесена от звездното ни малцинство.
Обърната и объркана система. Изядено време, което добрите ни ученици не са получили като внимание от нас. Дали е прекалено късно. Определено е. Ние няма да ги променим. Моментите са били на територията на едни други дестинации. Границата от 5 клас е отдавна премината. След нея следва само ограничаване на щетите. Ние само можем да спасим добрите. Като ги отделим от лошото влияние на това влиятелно малцинство. Време е да се стигне до този извод – с отстъпки, с говорене и убеждаване няма да стане. Това време вече е минало.
Отдавна си ги знаем. Става въпрос за по-няколко ученици в клас. В някои класове ги няма, но заразата прониква безпрепятствено и понятието клас не е никаква граница. Моралната зараза и идеята, че лошите действия и мързелът може да ти се разминат е най-страшната поразия от всички останали. Идеята, че всеки задължително трябва да бъде ученик е добра, но с подобни ученици системата само губи и се разпада.  И така – нужни са ни училища, в които спазването на правилата е задължително, а не препоръчително.
Ясно е, че всичко започва от върховете и нишката се е прекъснала там. Обратната спирала трябва да се задейства с огромна порция правила и справедливост. Ще мине много време, но спазването на закони и правила трябва да започне, защото в един момент никой няма да може да спре този разпад. Мнозинството с готовност ще влезе в правилният коловоз. Ще го направи с желание. Само едно активно малцинство трябва да се пребори с друго активно малцинство и да задейства правилната система.
http://zpg-sandanski.com/blog/2019/03/%d0%b3%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b8%d1%82%d0%b5/

НОСТРАДАМУС СКРИЛ ПРОРОЧЕСТВАТА СИ САНДЪКА БР.227

нострадамус

Историческият трилър на Марио Рийдинг „Предсказанията на Нострадамус” разнищва една от големите мистерии в историята на човечеството – истината за прочутите четиристищия на астролога Мищел дьо Нострадам. Известно е, че най-известният труд на Нострадамус „Предсказания“ излиза през 1555 г., но в него липсва голяма част от написаното от французина. Книгата е издавана многократно, а описаното в нея става повод за всякакви интерпретации, често плод на грешно тълкуване или лош превод.
Като цяло преобладават мрачните прогнози, особено на фона на днешния ден, свързани с войни, болести и близкия край на света. Остава обаче въпросът къде са останалите ръкописи и защо ги е скрил Нострадамус? Именно на него се опитва да даде отговор Марио Рийдинг, известен английски изследовател на предсказанията на астролога. Той е публикувал няколко книги, плод на научни и творчески търсения, а историческият трилър „Предсказанията на Нострадамус” има естественото си продължение в романите „Кодът на маите” и „Третият Антихрист”. Трилогията е издадена в 32 страни, където оглавява класациите и е бестселър.
 
Рийдинг сътворява един наистина шеметен трилър, в който се намесват легенди, тайни организации, циганска кръв и френската полиция. Отправна точка на романа е твърдението, че тайнственото завещание на великия Нострадамус, или част от пророческите му четиристишия, са били скрити в два сандъка. Пророкът ги завещава на най-голямата си дъщеря с думите, че „никой друг не може да види нещата, които е поставил вътре”. Защо не е публикувал тези четиристишия, какво съдържат и защо е решил да не ги разкрива пред хорските погледи? Негови изследователи и познавачи от години се мъчат да разбулят тайната. Сред тях е и американският писател Адам Сабир, който предполага, че именно те съдържат предсказанията за края на света и третия Антихрист.
Млад циганин предлага на Сабир да купи липсващите четиристишия, но американецът смята, че го пращат за зелен хайвер. Скоро циганинът е убит, а Сабир тръгва по следите на тайнствените ръкописи, които от столетия наистина се съхраняват в циганска фамилия. Оттук започва и секващата дъха надпревара в издирването на неизвестните пророчества, в която се включват френската полиция и древно тайно общество. Циганската общност също не бездейства и битката за мистериозното знание за тайните отвъд нашето познание е на живот и смърт.
Марио Рийдинг: Използвам истинското завещание на астролога

Нострадамус действително е завършил само 942 четиристишия от 1000, които трябвало да представят 10 групи от по 100 четиристишия. Оставащите 58 четиристишия са изчезнали и не са открити до ден-днешен. Завещанието, което използвам в тази книга, е истинското последно завещание на Нострадамус (на старофренски с мой превод). Съсредоточавам се най-вече върху момента, че Нострадамус завещава два тайни сандъка на най-голямата си дъщеря Мадлен със завета, че „никой друг не може да види нещата, които той е поставил вътре“. Това са исторически факти. Циганските поверия, език, обичаи, имена, привички и митове, описани в книгата, са реални. Само съм смесил обичаите на няколко различни цигански племена за по-лесно развитие на сюжета. До момента няма открити категорични доказателства за съществуването на Корпус Малефикус, но това не означава, че организацията не е някъде там.
http://svetovnizagadki.com/%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d0%bc%d1%83%d1%81-%d1%81%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%bb-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%80%d0%be%d1%87%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d0%b2/

10 ФАКТА ЗА МОЗЪКА, КОИТО ДОКАЗВАТ, ЧЕ СМЕ СПОСОБНИ НА ВСИЧКО БР.227

ЧЕ СМЕ СПОСОБНИ НА ВСИЧКО

Мозъкът е удивителна машинка. Може да ни помогне да покорим всеки връзка, да сбъднем най-съкровените си мечти и постигнем и най-високата цел. И все пак, ако искаме да постигнем, всичко това трябва да знаем как работи.
1. За мозъка ни няма разлика между реалност и въображение  
Мозъкът реагира на всяка мисъл и не различава фактите от фантазиите. Ето защо хората, които гледат на света през розови очила, се чувстват по-щастливи, ето защо организмът приема плацебото като истинско лекарство.
2. Умствената работа не изморява мозъка
Чувството за умствена умора е резултат от нашите емоции. Съставът на кръвта, протичаща през мозъка по време на активна работа, остава непроменен. За сметка на това кръвта във вените на човек, който е работил физическа работа, се променя значително.
3. Обикновено мозъкът работи автоматично
Повече от половината от днешните ни мисли са от вчера. Ето защо е толкова трудно песимистите да променят погледа си към света. Те буквално трябва да „прочистят“ мозъка си и да го накарат да реагира на положителни стимули по-често.
4. Виждаме това, за което мислим
Ако си мечтаем за пътешествие в Париж, ще виждаме напомняния за града навсякъде около себе си. Ако мислим неприятни неща за себе си, ще виждаме потвърждения на всяка крачка. Променете мислите си и вижте около себе си една малко по-различна реалност.
5. Мозъкът има нужда от тренировки, точно както мускулите
Ученето, упражненията на чист въздух, здравословното хранене, здравия сън, пътуването на нови места, новите дейности, записките в дневник, танците и дори играта на Тетрис – всичко това е полезно за мозъка ви.
6. Мозъкът никога не почива
Дори когато спим, мозъкът се труди здраво. Нещо повече, активността му по-време на сън е по-висока, отколкото през деня.
7. Понякога е жизнено важно да „изключим“
За да потънем в хиляди отрицателни мисли, понякога имаме нужда да „изключим“ и да се махнем от всички грижи, за да дадем почивка на имената си система. Не забравяйте активната почивка – тя е най-полезната релаксация за мозъка.
8. Забравянето поддържа нервната система в изправност
За да запази новите спомени, мозъкът трябва да се освободи от излишното. Щеше да е чудесно, ако решаваме съзнателно какво да запомним и какво да забравим. За да го направим, трябва да използваме информацията, която искаме да запазим, по-често.
9. Мозъкът е нечувствителен към болка
Мозъкът ни реагира на болка, но самият той не я чувства, защото няма необходимите рецептори. Това обаче не се отнася за множеството кръвоносни съдове, тъкани и нерви, които го обгражадат.
10. Можем да променим мозъка си
Всеки вид дейност кара мозъка да генерира нови невронни връзки. Когато едно преживяване или мисъл се повтаря достатъчно често, в мозъка се изгражда устойчива нервна верига. Явлението е известно на учените като невропластичност – определени дейности водят до измерими физически изменения в мозъка. Всяко действие или мисъл може да се превърне в част от вас, ако го упражнявате редовно.
инфо: obekti.bg
http://svetovnizagadki.com/10-%d1%84%d0%b0%d0%ba%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%b7%d1%8a%d0%ba%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%b4%d0%be%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d1%87%d0%b5-%d1%81%d0%bc%d0%b5/

УНИКАЛНИТЕ СВОЙСТВА НА ЯБЪЛКОВИЯ ОЦЕ ОРГАНИЗМА БР.227 ВИ

оцет

Ябълковият оцет елиминира токсините от тялото и действа диуретично, извеждайки от организма излишното количество вода. Освен това оцетът засилва метаболизма и стимулира горенето на мазнините, като резултатът е постепенно отслабване.
Ябълковият оцет е отлична храна с лечебно действие. Той е способен да прочиства и ревитализира тялото на човека благодарение на изобилието от ценни хранителни вещества в състава си. Съдържа витамини А и В, есенциални мастни киселини, ензими и много минерали, сред които калций, фосфор, калий, магнезий, сяра, цинк, желязо и силиций.
Основното му достойнство се състои в способността да извежда от тялото токсините – ефект, който се дължи на съдържанието на сяра и въздействието му върху важен орган като черния дроб.
Оцетът стимулира също и метаболизма. Премахва излишните мазнини в тялото, което спомага процесът на отслабване да върви плавно и леко.
Ябълковият оцет е и отличен диуретик. Подпомага на тялото в процеса на освобождаване от излишно задържаните течности, които нерядко ни създават дискомфорт и усещане за подутост. Освен това идва на помощ и в моментите, когато имаме проблем със запека. Защото този оцет притежава способността да подобрява чревната микрофлора.
Ключът към лечебните му свойства обаче е – правилната употреба. Пийте по 1 суп. л. ябълков оцет половин час преди всяко хранене. Съчетавайте приема с 1-2 чаши топла вода. А ако страдате от киселини, може да добавите и малко сода бикарбонат, тъй като тя действа като алкализатор и балансира pH на тялото.
Много важно е да знаете също така, че ябълковият оцет представлява органичен продукт с много високо качество. И за да бъде наистина ефективно лекарство, желателно е да го приемате суров и не пастьоризиран, за да извлече така максимума от полезните му свойства.
инфо: zdrave.to
http://svetovnizagadki.com/%d1%83%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%b2%d0%be%d0%b9%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%8f%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d1%86%d0%b5/