Института по история на българската емиграция в Северна Америка“
Доктор Иван Гаджев е роден на 23.12.1937 година в град Неврокоп /Гоце Делчев/.Баща му Илия Тодоров Гаджев е учител в Неврокоп и секретар-касиер на Околийския комитет на ВМРО /1924-1934/.Убит е без съд и присъда от комунистите на 5.10.1944 година
Иван Гаджев завършва гимназия в родния си град /1954-55/ и изкарва трудова повинност /1956-57/.До 1962 година му е отказано да следва в българско учебно заведение.1960 година с помощта на лекар симпатизант на ВМРО се записва в Старозагорския ветеринарен техникум.
Става студент по ветеринарна медицина в София,където завършва през 1967 година.За кратко време е главен ветеринарен лекар на 3 ТКЗС та в Гоцеделчевско-Сатовча,Кочан,Слащен.
Бори се за преразглеждане случая на убийството на своя баща.По тази причина влиза в остър конфликт с ръководството на БКП и ДС в Гоце Делчев.Принуден е да премине нелегално строго охраняваната българо-гръцка граница на 3.07.1968 година.
Пристига в град Детройт-САЩ на 22.12.1968 година.Дипломира се като първия български ветеринарен лекар в САЩ.1973 година се жени за Флоранс Христова-българка,родена в САЩ.Имат 5 деца- Катерина,Илия,Тодор,Христо,Мария.Собственик е на модерна ветеринарна лечебница за домашни любимци в Детройт до пенсионирането си /1974-2002/.
В Детройт става член на Македонската патриотична организация /МПО/.А по личната препоръка на великия българин Иван Михайлов е избран за секретар на МПО.Най- големите групи български емигранти в нея са от три тежки периода в българската история- Илинденско-преображенското въстание, Балканските войни,след 9.09.1944 година.Емигрантите са от Егейска,Вардарска и Пиринска Македония.
Поради тежък конфликт с Иван Михайлов във връзка с управлението на МПО подава оставка,като секретар на МПО.С помощта на много влиятелни нейни членове създава Македоно-български научен институт „Св.Климент Охридски“ в специално помещение в дома си в Детройт /1976/.
След промяната на 10.11.1989 година института се преименува на „Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“.Със собствени средства закупува парцел до родния си дом в Гоце Делчев,където пак на собствени разноски изгражда специална сграда,завършена през 2000 година.От Америка там са изпратени над 60 тона книги,снимки,архиви.Иван Гаджев издава 12 книги и спонсорира много изследователи на историята на Балканите,Балканския полуостров и българите в Северна Америка.
Получава редица награди:
2004- номинация от в.“24 часа“ за „Достойните българи“
2004-паметен медал „Иван Вазов“ от Държавната агенция на българите в чужбина
2005- „Будител на годината“-ВМРО-Гоце Делчев
2007,2008,2009,2010- „Българин на годината в САЩ“ по инициатива на Международния институт по антропология- Солт Лейк Сити-САЩ
2014- най- високото отличие на Министерството на външните работи на България- „Златна лаврова клонка“
2017-посмъртно „Награда за хуманност-Георги Марков“ по инициатива на Международния институт по антропология Солт Лейк Сити- САЩ
по мтериали на д. р Иван Гаджев
Най-старата зимна пързалка в Пловдив е била на мястото на сегашните Пеещи фонтани в централната градина.В началото на 20 век естественото блато е оформено с по-стръмни брегове за по-голяма вместимост.След летните забавления с лодки през зимата източвали една част от водата,за да се оформи безопасна ледена пързалка,в която населението се забавлявало с обувки,чехли,дебели чорапи,импровизирани и истински кънки за лед.
Най-първото точно заснемане на града е направено от френския инженер-геодезист и пътешественик Гийом Лежан през 1867 година.Той прави изключително точен план на Пловдив,който изумявал с прецизността си.
Античната синагога открита в района на сегашната църква „Света Петка, е най-старата синагога в територията на древната провинция Тракия.Тя е с богати мозаични подове с еврейски символи и една от малкото в Европа с толкова богата орнаментация.
Най-„павираната“ улица в Пловдив е „Иван Вазов“.Съдържа над половин милион сиенитни павета,добити от скалите на града около 1900 година.Улицата е проектирана и построена,за да свърже града с жп станцията,която по време на пускането на железницата на барон Хирш от Цариград до Белово през 1873година, е била доста отдалечена в полето.По улицата са пътували файтоните,превозващи заможните пътници от гарата до града.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“