Monthly Archives: ноември 2019

МЕРИДИАНИСТ

Меридиализъм се нарича научното направление,което се занимава с проучването и изследването на икономическите и социалните въпроси на Южна Италия.След обединението на Италия се откроява сериозното социално-икономическо изоставане на южната част от страната, в сравнение със Северна Италия.Меридианисти се наричат учените и изследователите,които се занимават с тази проблематика.Такъв проблем има не само Италия.От години,района на Северозападна България е разглеждан, като най-изостанал в нашата страна.
downloadFrancesco Saverio Nitti е един от най-известните италиански меридианисти.  Икономистът и политик, Франческо Саверио Нити /1868-1953/ е роден в Мелфи /Базиликата/.Завършва право в Неапол,след което се отдава на журналистиката.Става един от отговорните редактори на реномираното издание „Кориере де Наполи“/Неапол/. Придобива национална известност с произведението си „Католически социализъм“/1891/.В труда си „Населението и социалната система“/1894/, подлага на сериозна критика теорията за населението на големия английски икономист, Томас Малтус.През 1898 година става професор по финанси в Университета на Неапол.През 1904 година е избран за депутат в италианския парламент от Радикалната партия.През 1911-14 година е министър на селското стопанство,индустрията и търговията.През 1919-1920 година е избран за министър-председател на Италия.Голямото постижение на правителството му е въвеждането на задължителната защита при безработица,инвалидност и пенсионна възраст.Неспособен да се справи с масовото недоволство след неблагоприятния за Италия договор от Версай, се оттегля като премиер.
Отявлен критик на Бенито Мусолини, той емигрира от родината си /1924/.В класическото си изследване „Болшевизъм,Фашизъм и Демокрация“/1927/ разкрива съществените прилики между болшевизма и фашизма.
Връща се в Италия след Втората световна война.Избран е в Сената от Либералната, а по-късно и от Независимата лява партия.
Изявява се,като опонент на християнската демокрация,пропагандирана от Християн-демократическата партия.Противопоставя се на влизането на Италия в НАТО.
Меридианистът Нити вярва, че само демокрацията и свободната инициатива са способни да преодолеят пропастта между богатството и бедността.
Георги Караджов

 

 

ПО ПО НАЙ НАЙ НАЙ

 Първото официално честване на Ботев е в Пловдив.То се случва в църквата „Св.Георги“ на 2.06.1884 год.Не е минала и една година от нейното завършване и освещаване.
В този храм в Пловдив за пръв път след Освобождението е отслужена панихида в памет на Ботев и загиналите за свободата на България. Произнесени  са прочувствени слова от видни политически дейци на Източна Румелия-Иван Стоянович и д-р Константин Стоилов.
На следващата година 1885 на същата дата, Ботевия празник отново започва с панихида.След словото на перущинския поборник Атанас Патев, голямо народно шествие се насочва към тогавашния център на Пловдив.По пътя е издигната триумфална арка с надпис „Тоз,който падне в бой за свобода-той не умира“.
Клепсидрата,единствения известен воден часовник в България е била построена от римляните в Пловдив.Уникалното градско съоръжение,  измерващо времето с изтичаща течност се намирало на източните скали на Дановия хълм, близо до официалния вход на Античния стадион- където сега е водната каскада по стълбите на площад „Каменица“.Името идва от гръцки и метафорично значи „Крадец на вода“.От разчетен на това място надпис става ясно, че часовника е изграден с лични средства от неизвестен гражданин по времето на император Каракала.
В малка красива каменна сграда е сложено гениално инженерно изобретение-воден часовник.Твърди се, че Юлий Цезар при един от походите си е бил удивен от факта,че клепсидрата е позната в града.По предположения, той е бил от типа на изработваните от александрийския механик Ктесибий.При неговите модели, водата върти колело, а то придвижва други механизми.В крайна сметка, гражданите наблюдавали статуя на малко момченце,което с показалец сочело точния час.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“  

ТЕОЛОГ

Богословие или теология е съвкупност от религиозни доктрини за същността на божието слово и учение,което се основава на текстове, приети за свещено откровение.То има по-дълга интелектуална история от науката и научните изследвания.В древността, големите мислители не са разграничавали науката от теологията.Постепенно, бурното развитие на научното познание разтърсва някои от основните догмати на религиозната доктрина и особено през 18 и 19 век възниква влиятелно научно разбиране,което слага ясна и отчетлива граница между божието слово и учение, и научния изследователски подход.През 20 и 21 век се наблюдава обратната тенденция- на примиряване и дори откриване на взаимовръзки между богословието и последните научни открития.Теолозите и богословите не са били случайни хора.
Лука Пинели /1542-1607/ е италиански йезуит и теолог.Негов най-прочут потомък е Лука Пинели,който работи днес за компанията „Третият мост“ със седалище в Ню Йорк,която се занимава с перспективни научни изследвания.Роден е в Мелфи /Базиликата/, в благородническа фамилия от Генуа.През 1562 година е приет в Йезуитския орден,където преподава теология и философия.
Изпратен е в Германия и Франция,за да се бори срещу протестантизма. Преподава теология в прочутите университети в Инголщад /1575-77/ и Понт а Мусон /1577-80/.Под неговото въздействие, двата университета приемат като учебник за преподаване, Summa Theologica на Тома Аквински- основополагащ труд на католическата религиозна доктрина.Изключителен успех, ако се вземе предвид, че точно в районите,където се намират университетите протестантизма има особено голямо разпространение и влияние.
Той се завръща  в Италия,където е последователно ректор на колежите във Флоренция,Перуджа и Палермо.Там написва и по-голямата част от религиозните си творби.Водещи теми в творбите му са значението на светата литургия и пътищата за духовно израстване и достигане до божието благословение.
Това е Лука Пинели, един теолог
Георги Караджов

ПО ПО НАЙ НАЙ

Най-старата използвана и до днес обществена настилка в Пловдив е на повече от 2000 години.И днес, жителите и гостите на града,които преминават през най-атрактивния подлез „Археологически“ стъпват по същите камъни,по които са вървели траки и римляни в началото на новото летоброене.Съвсем сигурно е,че по тези огромни плоски камъни са стъпвали минимум четирима римски императори.Каменните блокове,с които е застлана бившата улица са с размери до метър и нещо /по дължина/ и са дебели до 50 см.Изгладени са до блясък от преминаването на милиони хора върху тях за последните 20 века.
Първият градски часовник в Османската империя е Часовниковата кула на Дановия хълм /Сахат тепе/ в Пловдив.Тя е издигната през 16 век  и е една от най-старите подобни кули в Европа.Реставрираното съоръжение и до днес дава звуков сигнал на всеки час.Служила е за модел при изграждането на часовниковите кули в Трявна,Карлово и Карнобат.През 1927 год.кулата е обявена за народна старина, а през 1995 год. за архитектурно строителен паметник на културата.Първата часовникова кула на това място е била с дървена конструкция  и е издигната още в периода 1578-1611 год.Часовниковият механизъм бил изработен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата.Времето се измервало не с  циферблат, а с камбанен звън.В началото на 19 век дървената конструкция е унищожена от пожар.През 1809 год. започва строителството на кулата от камък.В сегашния си вид е завършена през 1812 год. и е висока 17.5 м.През 1883 год. в нея е поставен нов голям часовник,изработен във Виена.През 1909 год. каменния градеж е ремонтиран от бригада брациговски майстори.
Първият обществен часовник в сегашните български земи е съществувал в Пловдив още през първи век след Христа.Около 160 година на скалите на Сахат тепе е имало слънчев часовник с мраморна плоча с римски цифри за часовете.Циферблатът на това съоръжение е запазен и до днес в Археологическия музей.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

 

 

 

ЛЕГЕНДА

Легендите превръщат живота в интересно преживяване.Независимо дали почиват на действителни герои и събития или са плод на човешкото въображение, те ни разкриват нови,неподозирани области на познанието и самопознанието.Какво биха били „Илиадата“ и „Одисеята“ на Омир без непобедимия Ахил,жертвоготовния Хектор,хитрия Одисей,самонадеяния Агамемнон?А можем ли да си представим човешката история без неподражаемия Александър,гениалния Наполеон,великия Берцелиус?!Световният град Генуа дава на света вълшебника на цигулката Паганини,откривателя на Новия свят Христофор Колумб,бащата на отечеството Андреа Дориа.
Andrea_DoriaАндреа Дориа /30.11.1466-25.11.1560/ е италиански пълководец, наемник и адмирал на Генуезката република. Принадлежи към прочутата генуезка благородническа фамилия Дориа Останал сирак на невръстна възраст, превръща войната в свой занаят. През1503 година,когато се сражава на остров Корсика,като командир в генуезкия флот,взема участие във въстанието на генуезците,което принуждава французите да напуснат Генуа.
Няколко години ръководи флотата на Генуа,която се бори срещу турците и берберските пирати в Средиземноморието.Разгромява последните в битката при Пираноза.Става наемник на френския крал Франсоа I ,който го прави капитан-генерал.С войските си освобождава Марсилия и завладява Генуа.Истински воин на честта напуска службата си при френския крал,заради пренебрежителното отношение към него.Започва да служи на другия голям монарх на епохата, КарлV/1528/.Заминава за Генуа,където с помощта на няколко видни граждани изгонва французите и възстановява републиката под протектората на император Карл. Реформира конституцията в полза на благородниците,прекратява фракционните борби и установява господството на 28 благородни фамилии /сред тях Грималди-създателите на княжество Монако/.Получава титлите Освободител и Баща на отечеството.Като флотоводец претърпява няколко тежки поражения от отоманския флот.Но именно, той поставя основите на изграждането на модерния европейски флот,който по-късно под ръководството на пра племенника му нанася съкрушително поражение на турците при Лепанто.През 1531 година, благодарният Карл го удостоява с титлата принц на Мелфи /Базиликата/.Тя престава да съществува със смъртта на последния пряк потомък на фамилията Дориа-Памфили-Ланди през 2000 година.
Това е Андреа Дориа- една истинска легенда.
Георги Караджов

СТРАННОСТИ ПРИСЪЩИ НА ГЕНИИТЕ БР.229

Когато обикновените хора чуят думата “гений”, те си представят  изключителен човек, който е далеч от реалността. Въпреки това психолозите твърдят, че много гении са имали навици и странности, които се срещат и сред нормалните хора. Може би, след като прочете този материал, някой ще разпознае истинския гений в себе си или сред близките си.
Кратък сън – Никола Тесла
Да бъдеш тип бухал не винаги е лошо. Лекарите единодушно твърдят, че трябва да се спи между седем и осем часа всяка нощ, но гениите рядко следват това правило. Известният изобретател Никола Тесла споделя, че е спял само по два часа на денонощие и понякога работил по 84 часа. Историците казват, че Леонардо да Винчи въвел израза „Мечта на свръхчовека” (учените наричат това явление многофазен сън) – той е спял по 20 минути на всеки четири часа.
Любов към котките – Ърнест Хемингуей
Оказва се, че много интелигентни и креативни хора през цялата човешка история са били любители на котките. Например пухкавите домашни любимци обожавали Салвадор Дали, Анри Матис и Ернест Хемингуей. Проучванията показват, че собствениците на котки имат по-висок коефициент на интелигентност и по-добро образование.
Нехайство – Марк Твен
В кабинетите на гениалните хора често цари пълен безпорядък. Едно скорошно проучване на психолози показа, че претрупаната маса може да доведе до по-креативно мислене и небрежните служители са много по-склонни да предлагат нови проекти и задачи. Например Марк Твен е известен с нехайството си към реда.
Нечетлив почерк
Ако някой каже на човек, че почеркът му е нечетлив, това трябва да се приеме като комплимент. Проучванията показват, че талантливите хора често имат ужасен почерк, защото мозъкът им работи по-бързо от ръцете.
Атлетично телосложение – Питагор бил боксьор
Стереотипът за спортист, който не може да свърже две думи, не винаги е вярно. Например Питагор бил боксьор. И не случайно Древна Гърция е родното място на много философи и на Олимпийските игри: гърците вярвали, че атлетичната физика е знак за добър лидер. Аристотел също смятал, че спортът или игрите са най-близо до „съзерцанието”, защото били полезни, а не средство за постигане на цел.
Кафе сутрин – Бенджамин Франклин
Няма съмнение, че Бетовен е бил музикален гений, но той имал много специфични изисквания: сам отброявал точно 60 кафе на зърна, за всяка чаша. Бенджамин Франклин често прекарвал свободното си време в кафенетата, а Балзак описал зависимостта от кафето в творбите си.
Любов към самотата – Джейн Остин
Почти всички гении са интроверти, а някои искрено вярват, че смислените неща могат да бъдат създадени само в самота. Писателят Джейн Остин съзнателно оставял вратата с много скърцащи панти, така че никой не можел да влезе внезапно и да прекъсне процеса на създаване.
Дълги разходки – Пьотър Чайковски
Някои от най-добрите идеи споходили великите мислители, като Сорен Киркегор и Чарлз Дикенс, докато вървели. Киркегор бързал да се прибере у дома за да напише мислите си. Бетовен винаги носел на разходките си молив и тетрадка. Чайковски развил навика да върви два часа всеки ден и дори вярвал, че ще се разболее, ако пропусне поне една разходка.
Личен дневник – Волфганг Амадеус Моцарт
Леонардо да Винчи, Волфганг Амадеус Моцарт, Вирджиния Улф и много други талантливи хора били известни с това, че записват своите мисли и коментари. Френският художник Юджийн Делакроа веднъж казал за своя дневник: „Аз отново се ангажирах да водя дневника си след дълга пауза. Това е начин за мен да успокоя нервното вълнение, което ме притеснява толкова дълго. ”
Любов към музиката – Леонардо да Винчи
Леонардо да Винчи е свирел на няколко музикални инструмента и дори е изобретил свой собствен. Галилео свирел на лютня, а музиката го вдъхновила да създаде философски творби.
Любов към природата – Робърт Фрост
Ралф Уолдо Емерсън, Хенри Дейвид Торо и Робърт Фрост изпитвали дълбоко възхищение към природата. Някои от техните най-добри творби били написани на открито.
http://svetovnizagadki.com/%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%8a%d1%89%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%b5/

Флавий Валерий Лъв бр.228

Лео I Лувър Ma1012 n2.jpg

Флавий Валерий Лъв (на латинскиFlavius Valerius Leo), известен като Лъв I Тракиец (на гръцкиΛέων ο Θράξ), също още и като Лъв Бес, или Лъв Велики е римски император, управлявал Източната Римска империя от 457 до 474 година. Поставя началото на т.нар. Тракийска династия.
Родом от тогавашната провинция Дакия Аврелиана (предишната провинция Мизия) със столица дн. София, родът на Лъв произхождал от романизираното тракийското племе беси. Идвайки в Константинопол на младини първоначално отворил месарница където работил заедно с жена си Верина и получил прозвището Макела (месаря), но по-късно постъпил в армията. Преди възкачването си Лъв служи в столичната гвардия и заема длъжността комит.
Лъв Тракиец е последен от серията императори, дошли на власт благодарение на алана Аспар (военен магистър), който посочва за наследник именно Лъв, един от своите подчинени, тъй като разчитал той да управлява съгласно волята му. Опрян на варварските наемници, Аспар е скритата сила зад трона, но сам той няма изгледи да бъде признат за император, понеже е с неримско потекло, а и изповядва арианската ерес.
Коронацията на Лъв за владетел е първата която включва църковна церемония. Тя е извършена на 7 февруари 457 г. от константинополския патриарх Св. Анатолий I. Преди този акт традицията повелява владетелят да получи диадема от по-висш военен, да е вдигнат на щит или акламиран от войската, народа и сената. Новата церемония на „венчание за царството“, при която главата на Църквата, т.е. патриарха, увенчава с корона новия владетел, става неотменна при встъпването на трона на следващите императори, а и на всички християнски самодържци, за да има легитимност и божествено изхождение на властта им
Управление
В първите години позицията на Аспар е много силна, но Лъв I е несъгласен да остане задълго негова марионетка на трона и сключва съюз с полунезависимото анадолско племе на исаврийците, населяващо планините на Северна Сирия. Лъв включва много от исаврийците във войската и започва да ги фаворизира и ги противопоставя на готските наемници, с което в крайна сметка императорът успява да намали влиянието на Аспар. Цената на този съюз е сватбата на дъщерята на Лъв I – Елия Ариадна за Тарасикодиса, лидер на исаврийски клан. Под името Зенон той става военачалник и впоследствие наследява императорската власт през 474 година.
При император Лъв Тракиец е реформирана и дворцовата охрана на владетеля – предишната гвардия на палатинските схоли е заменена с нова такава, а именно тази на екскубиторите (лат. excubitores), или ескувити, съществувала сл. ок. 468 г. докъм средата на VIII век и първоначално попълвана главно от исаврийци.
По време на управлението на Лъв I Балканите са опустошавани няколко пъти и отново от хуните (ок. 466 г.), а по-късно и от вестготите. Все пак тези нападатели са неспособни да превземат Константинопол благодарение на стените му, които са възстановени и подсилени от умели инженери при управлението на Теодосий II. В началото на 70-те г. се водят и няколко второстепенни конфликта в Кавказ и на арабската граница.

 

Изображение на magister militum Аспар и неговият син Ардабур

Управлението на Лъв I също е забележително и заради влиянието му в разпадащата се Западна Римска империя, белязано с назначаването на Антемий за император на Западната империя през 467 г., след период на междуцарствие. Лъв се опитва да отбележи политически успех с мащабна военноморска експедиция срещу вандалите в Северна Африка, организирана през 468 г., съвместно със Западната империя. Това е един от най-големите военноморски десанти в историята на човечеството. Въпреки това обаче вандалите побеждават чрез коварство неспособния шурей на Лъв – командващия похода Василиск. Провалът на акцията е катастрофа, която лишава империята, както от военна сила и пари, така и от способноста през следващите десетилетия да действа активно срещу варварите в Средиземноморието. Близо половината боен флот на империята бива унищожен. Загубите възлизат на 9 млн. златни солида и 600 кораба.
Борба с готската фракция[редактиране | редактиране на кода]
Вътрешното спокойствие на Източната Римска империя през 70-те г-ни на 5 в. бива нарушено от борбите между различни фракции във войската, след като Лъв I Тракиец предприема решителни мерки, за да намали политическото влияние на готско-аланските наемници и военния магистър Аспар. Тази политика не съвпада с очакванията на неримските войски които съставляват по-голямата част от имперската армия, особено в придунавските провинции (Мизия), където готите имат неформалнен статут на независимо население.
През 470 г. Аспар успява да принуди императора да обяви сина му Патрикий за цезар, зет и престолонаследник, но това води до бунт сред народа на Хиподрума в столицата, понеже Патрикий е арианин и полу-варварин. Това се случва не без одобрението и подбудата от страна на имперското правителство. Не след дълго (471 г.), Аспар и синът му Ардабур са издебнати и убити от придворни евнуси в императорския палат, безспорно като резултат на заговор от страна на императорския двор. Този атентат, последван от гонение на арианите, поддържащи Аспар, скоро довежда до открит бунт сред варварските федерати. На Балканите се разразява истинска вътрешна война между имперските сили, подкрепени от исаврийски контингенти, срещу войските на готската фракция. В 471 г. готите под ръководството на Теодорих Страбон опустошават околностите на Филипопол и превземат Адрианопол преди да бъдат спрени от пълководците Зенон и Василиск.
Безмилостната разправа на императора с опонентите му спечелва прякора Macellus (ὁ Μακέλλης, „Касапинът“) сред жителите на Константинопол.
Късен период на управлението[редактиране | редактиране на кода]

 

Римска западна и източна империя ок. 460 г.

Голямото влияние на император Лъв на Запад проличава отново когато остготският крал Теодорих Велики е призован на съд в Константинопол. Там той влиза в дворцовите кръгове, усвоява римската култура и военна тактика, като след години се връща в Италия, за да стане остготски крал.
Междувременно, поради провала на войната срещу вандалите, западният император Антемий е свален от варварските наемници на Рицимер през 472 г., а в Италия цари безвластие – тронът остава незает и за кратко време там се изреждат няколко от т.нар. „призрачни императори“ – поставени от варварските армии самозванци, притежаващи малко или никаква власт. През 474 г. Лъв I назначава за приемник на запад управителя на Далмация – Юлий Непот, който също е прогонен от варварите в следващата година.
Лъв I умира от дизентерия на 73 години на 18 януари 474 година. Наследен е от петгодишния си внук Лъв II. Византийските хронисти считат Лъв Тракиец за един от сполучливите владетели на империята, въпреки многобройните пропуски на управлението и личността му.
Православната църква почита император Лъв I като светец на 20 януари, под името Лъв Велики, Изповедник. Споменава се като съвестен труженик и войн, но и ревностен християнин. На неговата заповед дължим утвърждаването на неделята като неработен ден. Според легендата, когато бил още войник Лъв среща слепец на когото дава вода и той проглежда; Лъв чува тайнствен глас, който му казва че ще стане император и ще издигне храм на мястото. С това чудо възниква християнското честване и храма на Свети Животворен Източник (Теотокос) отбелязван на 4 април по православния църковен календар.
 от уикипедия

Какво представлява методът “Гайд” бр.229

“Методът Гайд” е доказана методология за разчитане на древни писмени кодове и артефакти, чрез по-късна аналогична писменост, позната в научните среди.
През 2006 г. д-р Стефан Гайд разчита тракийската писменост по нашите земи, чрез хилядолетия по-късните от нея египетски йероглифи. Подобно Шамполион превежда йероглифното писмо през 1822 г. в Париж на база Розетския камък от гръцкия надпис върху него. През 2017 г. акад. Цветан Гайд в своята книга „Мистериите на Самотраки и Руническата Книга на Тайните“ от поредицата „Тракийското Писмо – Декодирано“ в продължение на трудовете на д-р Стефан Гайд и Института по Т-Наука, разчита по същия метод древните рунически знаци през по-късния им еквивалент в келтската (галска) писменост на друидите, наречена от тях „огам” или Дървесна писменост.
Освен в лингвистиката и тракологията Методът Гайд е приложим също в различни области на културата и изкуството,  както и в различни сфери на науката като антропология, теология, етнология, психология и психоанализа и др.
Методът Гайд
https://guidefoundation.org/metod-guide/

Сакралната Плочица от с. Караново бр.229

Караново - Тракийското Писмо - Декодирано, д-р Стефан Гайд
Пиктографските знаци и тук са сравнително ясно отчетливи на плочицата (фиг.А), и могат да се представят в компютърно-обработен вариант и схематично по начина показан на съответно на фиг. Б и фиг. В. Забележете, че знаците под хоризонталната линия тук са инверсирани (т.е. с главата надолу и плочицата трябва да се завърти диаметрално противоположно (на 180°), за да може и вторият ред да се прочете.
(И тук както при Оброчната Плочица от с. Градешница е възможно някои допълнителни знаци да са достигнали до нас изличени, или да не се открояват добре на находката, поради което да не са взети в предвид при този изследователски прочит)
Обработени снимки на плочицата
Компютърно обработените и схематично представените пиктографски знаци от фиг. Б и фиг. В, биха изглеждали като йероглифния надпис на фиг. Г, когато се напишат с по-късния и по-стилизиран пиктографски скрипт, който е известен от пирамидните текстове на Древен Египет, тук изразен с компютърния му калиграфски вариант.
Стилизиран йероглифен препис на плочката от Караново
Фиг. А Фотография на сакралната плочица
Фиг. Б Компютърно обработена фотография на плочицата
Фиг. В Схема на първия ред на сакралната плочица
Фиг. Г – Прочит на първия ред. Стилизиран йероглифен препис на плочица
Вторият диаметрално противоположен ред под хоризонталната линия на плочицата е преписан тук в “коригиран” (необърнат) вид, за по-лесен прочит. Става очевидно, че текстът представен на фиг. Б, фиг. В и фиг. Г, е един и същ текст – едно към едно – и двата калиграфски стила (ранно-тракийският и късно-египетският) изразяват един и същ идентичен пиктографски скрипт, достигнал до нас във вида си показан на фиг. А.
 
Стилизиран йероглифен препис на плочката от Караново
Фиг. А Обърната фотография на сакралната плочица
Фиг. Б Компютърно обработена фотография на плочицата
Фиг. В Схема на втория ред на сакралната плочица
Фиг. Г – (плочката е обърната за прочит на втория ред) Стилизиран йероглифен препис на плочица
Изводи
Изводът и тук, както при предния случай е ясен:
1. Писмото използвано върху плочицата намерена в земята ни – Древна Тракия и това използвано върху подобни плочици и в пирамидните текстове на Древен Египет е едно и също писмо.
2. Намерената Тракийска Плочица от Караново предхожда по давност подобни плочици намерени в Египет поне с едно хилядолетие. От това следва, че скриптът на писмото им е възникнал първо в Тракия и е пренесен и разпространен по-късно в Египет. Не е напълно изключена и възможността скриптът да е възникнал първоначално другаде и елитите на Тракия и Египет да са го приели зависимо или независимо едни от други – от този трети източник, но данни за такава трета възможност до сега не са установени.
3. Скриптът в Тракия вероятно е останал с ограничено ползуване, само като таен свещен език за посветения елит, защото не са намерени досега данни за масова всестранна употреба и стилизация от рода на тези, които настъпват по-късно в Древен Египет.
Какво пише на плочицата
Текстът на Сакралната Плочица от Караново може да се чете в посока отдясно-наляво или отляво-надясно, защото пиктограмите са разположени симетрично около централна ос, и преводът му, ако следваме известните преводни правила за пиктографското писмо употребявано в Египет, е със следното или близко на него смислово съдържание, ред по ред както следва:

Плочката от Караново - фрагмент от йероглифен запис

Земният (долният) човешки свят е отделен чрез гроба и Пазача (на Възкресението между живите и мъртвите) от огнения (горния) божествен свят, или Чрез Смъртта и Възкресението, земният човек става небесен божествен човек.
Плочката от Караново - фрагмент от йероглифен записВ долния свят царува Лъжата (Неправдата), а в горния царува Истината (Правдата), или Посветеният е сменил короната си от долния свят с корона от горния свят и е преминал от Лъжата (Неправдата) в Истината (Правдата), чийто висок жречески жезъл (тирс) е в ръката му.
N.B. Забележете, че поради нашето “коригиране” (обръщане) на долния ред на Скрипта, се загубва създаденото нарочно от Автора на Плочицата огледално разположение на Неправдата (Лъжата) точно под Земния свят, и на Правдата (Истината) точно под Горния свят, което е било и причина за диаметрално противоположното изрисуване на образите в оригинала.
Ако трябва да представим горния изказ на Плочицата на по-съвременен език, както бихме се изразили днес ние, преводът би бил по-близък до следния:
(1) Който е преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението, Той е новороден и е с Ново Божествено Естество.
(2) Той е оставил Лъжата и е познал Истината, и царува с короната и жезъла на Правдата в този свят и в отвъдния.
За отбелязване е също фактът, че и при тази плочица фонетичното произношение на горния текст не става автоматично ясно от пиктографския скрипт, тъй като с изключение на символа йероглиф, който представлява определителен член (представка или наставка) за женски род (та, тя, ти) и има фонетично значение в Древно-Египетския език на звука “т”, като се чете в случая в една от вариациите: “та”, “ти”, “тя”, “ет”; другите пиктографски знаци са само идеограми и биха могли да имат фонетично произношение идентично, диалектно различно (с малки разлики от Египетския, както при съседни диалекти), или дори напълно различно от това в Древния Египет. Тази особеност на древното пиктографското писмо, както вече казахме, очевидно го е поставяло в позицията на универсален наднационален език за разбиране дори и между разно-езични народи, (за каквото например служат международните пътни знаци в частност при регулацията на глобалния авто-транспорт днес).
Текстът от Сакралната Плочица от с. Караново много напомня смислово гръцкия линеен текст върху някои други археологически находки, които макар от много по-късно историческо време, могат да хвърлят повече светлина върху употребата и значението на нашия артефакт. Такива са орфическите костени пластинки от Олбия, открити през 1951 г. и датирани към 5 век пр. Хр. Подробно описание на пластинките се дава в книгата “Тракийския Дионис, Назоваване и Вяра”(стр. 200, Нов Български Университет 2002) от проф. Александър Фол, който казва: “Първата (от петте) пластинки е гравирана от едната си страна с формулата “живот-смърт-живот-истина, под което личи ΔΙΟΡΦΙΚΟΙ. На етносен орфически език не може по-добре да се каже, че животът е смърт и смъртта е живот Отвъд, където е познанието (истината), т.е. че смъртта открива (пътя към) истинното познание… Всяко колебание изчезва при втората пластинка. Върху едната й страна са врязани “мир-война-истина-лъжа”, а под този ред – ΔΙΟN … Абсолютно ясно е убеждението, че истинното Познание, което е вече постигнато в смъртта, е и Мир, в противовес на Войната и на Лъжата, които са враждебни на учението…”
За повече подробности читателят може да направи справка с първата книга от тази поредица: “Тракийското Писмо Декодирано – I”.
Още плочици от този род
Плочките от Градешница и Караново, обаче, не са единствените по рода си намерени на територията на Древна Тракия. Има множество други подобни плочки известни на археолозите, които са от същия по-широк географски ареал и се отнасят приблизително към същия исторически период от време (5-то до 4-то хилядолетие пр.н. ера). Разбира се, точното периодизиране никак не е толкова лесна работа, защото изисква употребата на методики с множество технически подробности, някои от които са в различна степен противоречиви и затова нерядко оспорвани от едни или други учени, които изтъкват едни или други находки като по-древни или по-ранни от останалите с по няколко столетия. Това обаче по-често не е меродавното мнение на повечето специалисти, и затова ние няма да се впускаме в този род технически подробности в нашата работа.Достатъчно е тук да уточним, че намерените плочки в Тартария (днешна Румъния) са очевидно представители на същата Тракийска Писменост, която бе разчетена за първи път върху плочките от Градешница (Врачанско, България)  и Караново (Новозагорско, България) и от самото начало станаха обект на интерес за разчитане от мен и моя екип към Института по Трансцендентна Наука.
 https://guidefoundation.org/karanovo-sakralna-plochica/

РЕТРО МОДА БР.229

Снимка на Dawn Wall.
Jeanne Paquin…1907. Metropolitan Museum of Art
 Снимка на Laura Weston.
 
 Embroidered chiffon evening dress by Doeuillet, Paris, 1910, for Queen Alexandra
Снимка на Debra Givens.
Worth reception dress, Ca.1900’s
Снимка на Dawn Wall.
Edwardian Dress…Silk and Gilded Lace…Purple and Ecru
Снимка на Vera Radvila.
актриса Олга Гeовская
,Снимка на Debra Givens.
Evening Dress, Ca.1910s.
Снимка на Debra Givens.
Beautiful Orientalist evening cape, Ca.1912
Снимка на Debra Givens.
Day Dress, silk and cotton, Pierre Bulloz designer, French, Ca.1910.
Снимка на Margaret Crabtree.
Evening dress,1912, in mustard colored silk
Снимка на Margaret Crabtree.
Филип Wolfers, медальон-брошка, 1904
Снимка на Debra Givens.
Day dress by Emile Pingat, Ca.1890s.
silk flowers. c1916
Снимка на Debra Givens.
Evening dress belonging to V. V. Karakhan. Made by Callot Soeurs, Paris. Ca.1911-12.
Снимка на Laura Weston.
Lace Evening Coat, ca. 1909-14
Снимка на Laura Weston.
Two white linen summer dresses c.1908
Снимка на Eliane-Martine Francoual.
Delhi Durbar in 1902, Kedleston Hall.
Снимка на D'Artagnan.
1913 trip to New York
Снимка на Marina Kulish.
Снимка на Ana Thiebaut.
“Les Modes” , December 1910. 
Снимка на Ana Thiebaut.
circa 1912, Walking costume
Снимка на Ana Thiebaut.
Lady Curzon, 1902 by William Logsdall (1859-1944)
 Снимка на Debra Givens.
Overdress. Ca.1908-9. Made of Net, velvet, lace, trimmed with silk tassels, metallic thread and paste jew
Снимка на Dawn Wall.
Gladys Cooper, Actress…1888-1971
Снимка на Debra Givens.
~Evening dress House of Worth (French, 1858–1956) Ca.1906. French, si
 Снимка на In Pretty Finery.
1894, Francе
 
 Снимка на Dawn Wall.
Paris Winter Fashion…1912
Снимка на Toshiyuki Takagi.
Carroll McComas, 1905
Снимка на Debra Givens.
Woman’s dress and jacket made between 1910 and 1915. Indianapolis Museum of Art
Снимка на Debra Givens.
1914 Снимка на Marina Kulish.
Снимка на Debra Givens.
 Edwardian age. Ca.1905.
 Снимка на Margaret Crabtree.
Lucile Lady Duff Gordon Beaded and Appliqued Silk Gown
от Oh, Art Nouveau!