ОБУВКИ БР.229
Leave a reply
Monthly Archives: ноември 2019
УНИКАЛНИ ЛАМПИ БР.229
подбра Мария Герасова
Необичайните ай-ай са единствените примати, развил и допълнителен пръст бр.229
Най-интересния малък примат става още по-необичаен, благодарение на откритието на малък допълнителен пръст.
Anthropology, учени от Щатския университет на Северна Каролина откриват, че ай-ай имат малки “псевдопалци”, които може би им помагат да хващат предмети и клони, докато се движат между дърветата. Това е първият допълнителен пръст откриван някога при примати.
Ай-ай са изключително редки лемури, известни с постоянно нарастващите си резци, големи уши и необичайни предни крайници, като най-особен е тънкият и удължен среден пръст, който те използват за откриване и улавяне на червеи в дърветата.
“Пръстите на ай-ай са еволюирали толкова специализирани, твърде специализирани, всъщност, че не им помагат особено при придвижването между дърветата. Когато ги гледате как се движат, изглеждат като странни лемури, ходещи върху паяци”, обяснява Адам Хартстоун-Роуз (Adam Hartstone-Rose), професор по биологични науки в Щатския университет на Северна Каролина и водещ автор на изследването.
Хартстоун-Роуз и постдокторанта Едуин Дикинсън (Edwin Dickinson) изучават сухожилията в необичайните крайници на приматите, когато откриват, че едно от тях се отклонява към малка структура на китката. Прилагайки дигитални техники за сканирани върху шест ай-ай, учените откриват, че въпросната структура е съставена от кост и хрущял и има мускулатура, която й позволява да се движи в три направления, подобно на човешките палци.
“Използването на тези дигитални техники ни позволява да визуализираме триизмерно тези структури и да разберем организацията на мускулите, която осигурява движението на пръста”, пояснява Дикинсън, който създава дигиталния модел на анатомията на крайника.
“Псевдопалецът е повече от просто израстък”, обяснява Хартстоун-Роуз. “Той има кост и хрущял и го задвижват три отделни мускула. Псевдопалецът може да се свива и да прилага сила, еквивалентна на почти половината тегло на ай-ай. Така че едно от тях се отклонява към малка структура на китката. би бил много полезен за хващане.” Прилагайки дигитални техники за сканирани върху шест ай-ай, учените откриват, че въпросната структура е съставена от кост и хрущял и има мускулатура, която й позволява да се движи в три направления, подобно на човешките палци.
Екипът изследва ай-ай и от двата пола, от млади до възрастни и откриват същата структура и на левите и на десните предни крайници при всички тях.
Екипът изследва ай-ай и от двата пола, от млади до възрастни и откриват същата структура и на левите и на десните предни крайници при всички тях.
Според Хартстоун-Роуз и Дикинсън, ай-ай може би са развили псевдопалеца, за да компенсират за другите си свръхспециализирани пръсти.
“Други видове, като пандите например, са развили подобен допълнителен пръст, за да се захващат, защото лапата на другите мечки е твърде права, за да позволи необходимата сръчност за залавяне”, разказва Хартстоун-Роуз. “Къртиците и някои изчезнали плуващи влечуги имат допълнителни пръсти, които правят крайника по-широк и ефективен при копане или плуване. В този случай, крайника на ай-ай е толкова специализиран за търсене на храна, че допълнителният пръст а подвижност е станал необходимост.”
“Някои други видове примати са с намален брой пръсти, което помага на придвижването. Ай-ай са първите примати, които развиват повече пръсти, вместо да ги намаляват. И е невероятно, че е присъствал през цялото време при тези не обичайни примати, но досега никой не го е забелязал.”
https://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_138492.html?preview=ok&fbclid=IwAR2wSBd91eblO1HIMDTX-dqDHQsbTf1ggWDRYoj16PAtj4UjgvjqDfXS4f4
Българин успя да разкрие математическа загадка на 50 години бр.229
Александър Стойчев, възпитаник на Американския университет в България, и Владимир Сухой откриват нов алгоритъм
Владимир Сухой (отляво) и Александър Стойчев (вдясно) с извода на алгоритъма – отговор на 50-годишен загадка в обработката на сигнали.
Решение на 50-годишна научна загадка ще доведе до създаването на изцяло нови цифрови приложения и подобрение в работата на настоящите. Този научен подвиг е дело на Александър Стойчев, доцент по електронно и компютърно инженерство в Държавния университет на Айова заедно с неговия докторант Владимир Сухой.
Двамата прекарват последните три години в търсене на нов алгоритъм, който да извършва обратната операция на бързото преобразуване на Фурие. Благодарение на него всеки ден милиарди хора по целия свят могат да гледат и слушат аудио и видео съдържание, предавано по интернет.
Обратната бърза трансформация на Фурие (IFFT-inverse fast Fourier transform), заедно с FFT (fast Fourier transform) алгоритъма представлява ядрото на обработката на цифровия сигнал. През 1965 г. е разработена по-универсалната обобщена версия, наречена трансформация chirp-z, но досега нямаше обратно решение за нея.
В продължение на половин век никой не успява да намери алгоритъма за обратната операция.
Задачата предизвика любопитството на доц. Стойчев и Владимир Сухой и те се заемат с намирането на алгоритъм за обратната трансформация.
Алгоритъмът за обратно chirp-z-преобразуване на Александър Стойчев и Владимир Сухой, наречен ICZT (inverse chirp z-transform), е представен в статия, публикувана в списание Scientific Reports.
В своята статия те оценяват модификациите, които подобряват неговата числена стабилност за подмножество от пространството на параметрите. Принципът на работа на тази двойка алгоритми може да се сравни с действието на система от две призми, където едната разделя светлината в цветен спектър, а втората я преобразува обратно в бяла.
Така алгоритъмът на Стойчев и Сухой извежда изхода на CZT (алгоритъмът на FFT) обратно към своя вход, като съответства на изчислителната сложност или скорост на втория, така че да може да се използва с експоненциално разпадащи се или нарастващи честотни елементи, за разлика от CZT, за което е проверен за числова точност.
Това е голям научен пробив.
“Научното откритие ще доведе до пренаписването на учебниците и лекционните курсове в областта на цифровата обработка на сигнали”, се казва в прессъобщението за откритието на Американския университет в България (АУБ).
https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Balgarin-uspia-da-razkrie-matematicheska-zagadka-na-50-godini_138689.html?fbclid=IwAR1Iw3JyPCrXN6arqxQBIjsIp_bpUxGDgSk7qeiNUHvmWt4ZAatUZGPl3sI
Инженери доказаха, че проект на Леонардо да Винчи бр.229 за мост е осъществим
Името на Леонардо да Винчи е синоним на гений в много области. Освен художник, учен и изобретател, Леонардо е създал и проект на мост, който за съжаление никога не е бил построен. Днес учените доказват, че конструкцията би издържала натоварванията.
През 1502 г. султан Баязид II иска да свърже Истанбул с Галата с мост, който да минава през залива Златния рог. Юстиниан Велики стори там мост през 6-ти век, но Баязид иска да свърже централните части на двата града с мост, минаващ над по-широка част на залива.
Леонардо да Винчи намира решение на това инженерно предизвикателство, създавайки проект на мост с един отвор, достатъчно висок, за да може да преминават кораби под него. Това е можело да бъде най-дългият мост в света за времето си.
Оригиналната скица на Леонардо и моделът на Карли Баст и Мишел Сиун, изграден от 126 части.
Плановете на Леонардо са били изгубени, но след като са повторно открити през 1952 г., през 2001 г. инженери решават да построят умален вариант в Осло, използвайки съвременни материали. Има дори проект да се построят повече мостове на различни места по света. Иронично, едното предложение е отхвърлено, защото моделът е “твърде модерен”.
Мостът на да Винчи в Осло.
Не всички са смятали обаче, че дори проектът да е бил одобрен, да Винчи е можел наистина да го реализира с технологията на онова време.
Карли Баст (Karly Bast) от Масачузетския технологичен институт (MIT) проучва материалите, които са били достъпни по времето на Леонардо, методите за изграждане в епохата и дори геологията на мястото. Дори да се предположи, че ученият не е успял да създаде нов метод за изгрдаждане, което според неговите записки той вероятно е направил, Баст заключва, че мостът е щял да бъде устойчив, ако е построен от камък. Другите варианти пред Леонардо – тухли или дърво – нямаше да са достатъчно здрави.
Иновацията на да Винчи е била да замени поредиците от полукръгли арки, използвани да поддържат мостовете по онова време, с една единствена разтеглена арка с дължина 280 метра.
“Това е изключително амбициозно”, обяснява Баст. “Това е около 10 пъти по-дълго от стандартните мостове по онова време”.
Баст построява модел в мащаб 1:500 със 126 3D-принтирани блока и представя своите проучвания на научна конференция в Барселона.
Самата форма на съоръжението на сплесната арка разпределя равномерно напреженията в цялата конструкция и те са само на натиск. Това е изключително благоприятно за достъпните по онова време материали като камък и тухли, които не издържат на натоварвания на опън.
Другата голяма иновация на проекта е формата на бреговите устои, които стабилизират моста срещу хоризонтални сили, подход, който вече доказа своята ефективност при моста в Осло и бе достатъчен да удържи при сериозни земетресения.
Източник: IFLScience - Leonardo Da Vinci Once Designed The World’s Longest Bridge, Engineers Just Proved It Would Have Worked
https://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/Inzheneri-dokazaha-che-proekt-na-Leonardo-da-Vinchi-za-most-e-osashte_138116.html
КЪЛБОВИДНА МЪЛНИЯ БР.229
Кълбовидната мълния е вид мълния с все още неизяснена същност, най-вероятно атмосферно явление, свързано с електричество. Представлява светещ, обикновено сферичен обект, чийто размер варира от няколко милиметра до няколко метра. Обикновено се наблюдава по време на буря, но за разлика от обикновената мълния (светкавицата), кълбовидната мълния може да съществува в продължение на много по-дълго време – от няколко секунди до 2-3 часа. В много редки случаи се появява и при хубаво време. Цветът на мълнията може да е всякакъв, като най-често е червен, оранжев, или жълт. Понякога може да си изменя и цвета и размера.
Основните трудности при изучаване на това явление са липсата на техника, с която то да се възпроизведе в лабораторни условия. При отсъствие на възпроизводими експериментални данни, цялата информация се основава на разкази на очевидци или в редки случаи на фотоматериали.
Интересно е поведението на кълбовидната мълния. Най-често тя се движи хоризонтално на около метър над земята и хаотично променя посоката. В някои случаи може да е неподвижна, или пък да възникне на голяма височина. По-рядко се движи вертикално. Проявява тенденцията да влиза в помещения и да се промъква и през най-малките отверстия. Често е съпроводена със звукови ефекти, а от краищата си изпуска искри.
Засега това, което се знае със сигурност за кълбовидната мълния е, че по един или друг начин е свързана с електричеството или по-точно с електрическите явления в газове. Много важно е наличието на силно електрично поле, създаващо газов разряд. Ясно е също така, че във вътрешността на мълнията има област с много висока температура, поради което се появява светенето. Очевидно тази област се състои от плазма и поради сравнителната стабилност на системата тази плазма се разпада бавно.
ПоведениеРедактиране
При среща с кълбовидна мълния не бива да се извършват никакви движения, защото тя следва създаденото въздушно течение, и може да последва човек, особено ако се опитва да избяга.
Не трябва да се докосва с каквито и да било предмети, защото има опасност да се самовзриви, да нарани и дори да убие хора в близост до нея. Ако изходът е близо, трябва бавно да се излезе и да се затвори вратата. Ако мълнията се насочи към човек, той трябва незабавно да легне по корем на земята и да сложи ръцете си на тила. Като предпазна мярка от кълбовидна мълния трябва да се затварят всички врати и прозорци на жилищата, но понякога това не я спира да се промъкне вътре. Препоръчително е да се изключат всички електронни уреди, защото понякога тя се придвижва покрай електроразпределителната мрежа.
от уикипеди
БОСИЛЕК БР.229
Антиоксидантите от босилека, са важна част от здравословното хранене и здравословния начин на живот, защитават организма от свободните радикали, предотвратяват стареенето на клетките и образуването на някои видове рак.
Богат е на бета-каротин, който се превръща в организма във витамин А. Това предотвратява окисляването на холестерола, защитава сърцето и кръвоносните съдове. Бета-каротинът е отличен за предотвратяването на заболявания, такива като астма, ревматоиден артрит и остеоартрит, които се дължат на свободни радикали.
Чудесен е за сърцето и кръвоносните съдове
Босилекът има много витамин В6 и магнезий. Витамин В6 предпазва от натрупване на опасното вещество хомоцистеин , а магнезият подпомага укрепването на сърдечно-съдовата система. Отпуска и мускулите на кръвоносните съдове на притока на кръв и намалява риска от аритмия.
Естествен антибиотик и протектор на сърцето
Босилекът е известен също така и като естествен антибиотик. Според научни изследвания босилекът има антибактериални и антисептични свойства, така че той действа срещу различни инфекции и по този начин стимулира имунната система.
Босилекът в готвенето
Босилекът се използва в различни кухни по целия свят. Той обикновено се използва пресен и има силен аромат.
Босилекът също се консумира и като чай. Той е изключително здравословен и вкусен. Сипете гореща вода на няколко нарязани листа от босилек, покрийте тенджерата и оставете в продължение на 8 минути. В крайна сметка, много ще му се насладите!
https://dnevno.bg7.eu/340224/?fbclid=IwAR2gZo0HfJ4O66T37uEu24xDeBLmbgBi6c_np_p5GzAF8Zgr2FkmMpbENEk
Балканите – люлка на човечеството? бр.229
Две находки на вкаменелости могат да преобърнат теорията за африканския произход на съвременния човек. Учени твърдят, че праисторическият човек се е разхождал най-напред по земите на днешна България и Гърция.
Отделянето на еволюционната линия на човека от тази на маймуните вероятно е започнало няколко стотици хиляди години по-рано, отколкото се предполагаше досега. И това може да е станало в Европа, а не в Африка, както гласи най-разпространената теория.
Революционното откритие е на международен научен екип от Зенкенбергския Център за човешка еволюция и палеонтология. Резултатите от тяхната изследователска работа бяха поместени снощи на страниците на едно от най-авторитетните в света научни издания – специализираното списание PLOS One. Ръководител на групата изследователи е проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, Германия. Учените са изследвали отново и са предатирали две находки – челюст и зъб от грегопитек, древен предшественик на човека - открити съответно в Гърция и България.
В началото бе маймуната
В Южна Африка бяха открити останките на две човекоподобни същества на възраст близо два милиона години. Находката е уникална. Тя запълва важна празнина в научните изследвания за произхода на човека. (10.04.2010)
Сензационна находка – нов прачовек
Най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Досега се предполагаше, че тяхната еволюционна линия на развитие е започнала да се разделя преди около 5 до 7 милиона години в Африка. Научният екип под ръководството на проф. Бьоме е изследвал отново двете находки на изкопаемия хоминид (представител на човешкото семейство). Към хоминидите спадат човекът, заедно със своите измрели предшественици и човекоподобните маймуни.
Източна Африка или Европа?
Анализът на двете находки карат учените да предполагат, че при грегопитека става дума за непознат досега праисторически човек. Така например корените на зъбите му са в голяма степен слети, което е характерен белег за човека и неговите предци. При човекоподобните маймуни това не е така. “Самите ние бяхме страшно изненадани от откритието, тъй като съществуващите находки на праисторически хора досега бяха от Африка, южно от Сахара”, казва Йохен Фус, член на екипа учени.
Този зъб на грегопитек учените са открили в България
След проучване на седиментните скали, където са открити фосилите, учените са датирали долната челюст на 7,175 милиона години, а зъба - на 7,24 милиона години. Това означава, че фосилите са със шест до седем милиона години по-стари от досега откритите останки от праисторически човек в Африка. От това учените вадят заключението, че разделянето на родословието между шимпанзето и праисторическия човек е станало по-рано – при това не в Африка, а в източното Средиземноморие. Възможно е това да е било предизвикано от драматични промени в климата.
Европа е приличала на савана?
В седиментните скали, където са открити находките, учените са се натъкнали на фин червеникав пясък, характерен за пустинните райони. Учените предполагат, че произходът му е от Северна Африка. Освен това е открито и голямо съдържание на различни соли.
“Тези данни могат да докажат за първи път, че преди 7,2 милиона години Сахара се е разширила и пясъчните бури са разпространили червен, богат на соли прах чак до северното крайбрежие на Средиземно море”, казва ръководителката на научния екип Мадлен Бьоме.
Учените твърдят, че климатичните промени са довели до образуването на савани и в Европа. В седиментните скали те са открили следи от типични за саваната растения, както и от бушували пожари. “Общата картина говори за условия, типични за саваната. Към това се прибавя и фактът, че заедно с фосилите на грегопитека са били открити и вкаменелости от далечни предци на жирафи, газели, антилопи и носорози”, казва съавторът на изследването от БАН проф. Николай Спасов.
https://www.dw.com/bg/%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D1%8E%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE/a-38946710?maca=bg-Facebook-sharing&fbclid=IwAR1ke4w8u2Z1gajgE46ux6AN-ic4JhhBvUjEIN_apWd9cEyvUa1FFUfcYhE
Традиционното българско облекло в миналото бр.229
Венци Дянкова
Традиционното българско облекло на предците ни, постепенно изчезвало през годините, днес съвсем отсъства от ежедневието и бита ни. За него можем да съдим единствено по разказите на нашите баби или да го видим в музеите.
Един от основните елементи при традиционните одежди, както на мъжете, така и на жените, била ризата. Тя имала Т-образна форма, с процеп отпред, често с бродерия, а дължината й варирала. До прасците при жените и до коленете при мъжете. Никога не се ходело само по риза. Дори през лятото невестите слагали поне престилка отгоре, а мъжете я запасвали в потурите. Ризите били изработвани най-често от памук, от лен или от коноп, а по-заможните носели ризи от тънка коприна.
В ризата била вложена доста от символиката на човешкото битие. Бялата риза символизирала, както чистотата, така и мъжествеността. Във фолклора хайдутите и юнаците отивали на смърт в бяла риза, а самодивите бродели в бели премени.
При празник се шиела нова риза, богато украсена с бродерии, направо върху плата или с пришити везани разноцветни „кенета“.
Освен ризата, основен за облеклото на мъжете бил панталонът. Най-разпространени били потурите (широки горе и по-тесни в долната си част). Изработвали се от дебел вълнен плат (шаяк) в тъмни цветове, черно, кафяво, тъмносиньо. Шалварите пък имали по-широки и надиплени крачоли от потурите. Разпространени били и чеширите, с по-малки дъна и с плътно прилепнали крачоли. В средата на 19 век от Европа в българския бит навлезли „опънатите“ панталони, наричани с различни имена, бечви, кишире, беневреци, димии, в зависимост от кройката и цвета им. Тези „модни“ панталони винаги имали украса, най-вече гайтани, с които били обшивани джобовете, шевовете и долната част на крачолите.
Според традицията върху основния елемент, ризата, жените винаги трябвало да обличат някаква връхна дреха. Най-разпространен бил сукманът (права или разкроена рокля с деколте, без или с къси ръкави, обикновено в тъмен цвят). По пазвата и полите той се украсявал с гайтани или бродерии. Разновидност на сукмана е саята, вид туника с разрез отпред. Някои моми пък връзвали върху ризата си една или две престилки (една отпред, една отзад).
Друг вид женско облекло са, забунът (бяла дреха от домашен вълнен плат с широки ръкави), аладжата (дреха с цветен или раиран десен), а през 19 век, под влияние на европейската мода, се появили и фустаните (облекла с прилепнала горна част и набрана долна фуста, изработвани от различни вълнени, памучни или копринени материи).
В традиционния костюм и мъжете, и жените се „препасвали“ с колан или пояс. В зависимост от местната носия коланът при жените придържал предната и задната част на дрехата, двете престилки или просто пристягал талията. При мъжете, освен да крепи панталоните, поясът пазел и кръста от настиване. Освен това, поради липсата на джобове, коланът служел за скриване или пък за демонстрация на кесия, нож, пищов. Препаските обикновено били изработвани от вълна в червен, тъмноморав и по-рядко син цвят. Те достигали дължина около 2 метра и се увивали около кръста 4-5 пъти.
Задължителни за българското облекло в миналото били калпакът за мъжете и кърпата за жените. Калпакът, независимо от разнообразието от цветове, големина и видове, бил отличителна черта на българите не само помежду им, но и за съседските народи. Обикновено се изработвал от овча кожа с руното навън и предпазвал, освен от студ и настинки, така и от лоши очи. Калпакът до такава степен гарантирал защита, че се свалял единствено при влизане в църква, при лягане за сън и в знак на голяма почит към някого.
Еквивалент на калпака за мъжете била кърпата за жените. Освен социалния статус на жената (за омъжените тя била задължителна), показвала и нейното материално състояние.
Най-често жените се забраждали с широк бял или цветен квадратен плат, сгънат по диагонала. Друг тип забраждане се правел с месал (2-3 метрово платно, украсено с шевици и ресни). В някои райони под или над кърпата се слагали диадеми или специални косичници.
При различни поводи се носели различни кърпи. Празничните кърпи често били украсени с бродерия, с пришити мъниста или парички, с пискюлчета или ресни.
Що се отнася до краката българският селянин носел най-вече цървули. Всяко семейство само си ги изработвало от кожата на коледното прасе, която се изсушавала, омотавала се около крака и се стягала с върви.
Хората в града носели, по турски образец, чехли (еминии) с разнообразни модели, изработени от фина кожа и богато украсени. Като влияние от Европа се разпространил съвременния вид обувки, наричани калеври и кундури. Думата „обувка“ навлиза в езика много по-късно.
https://www.bulgarkamagazine.com/%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%be-%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d0%bb%d0%be-%d0%b2-%d0%bc%d0%b8/
Символи на семейството и рода в изкуството на традиционната българска шевица бр.229
Изкуството везане води началото си от древната история на човешкото общество. Позната и на праславяните, везбата се развива в продължение на две хилядолетия. Творческият процес на българското везбарско изкуство е проява на народния дух, неразривно свързан с материалната ни и духовна култура. Поколения наред се създават неповторими образци на красота, колорит и техническо изпълнение. В тези творби, плод на труд и търпение, българката влага любов към своя дом и към българската природа. Тя везе върху домашни тъкани от коноп, лен, вълна, памук и коприна, с всички видове конци местно производство, в богата гама, а също така със златна и сребърна сърма, с пайети и мъниста.
В българското приложно изкуство са запазени отлично традициите за украсяване на престилки, сукмани, килими и други произведения на народното творчество. По-задълбоченото вглеждане във фигурите, орнаментите и формите, изобразени по тях, дава богата информация за техния символичен смисъл. Всички народи запазват своя духовен и житейски опит чрез фолклора. Българският е особено богат във всичките му направления.
Художественото оформление на традиционните български костюми е едно от най-ценните достойнства с непреходна стойност. То е най-убедителното свидетелство за богата душевност, за високо художествени заложби, за нестихващ стремеж към красота. Украсата на облеклото, дело на българката, носи отпечатъка на семейно – родовите традиции, на мирогледа и нравите. Именно тя се отличава с най-пълноценна етническа натовареност, с роля на социален регулатор.
Неповторимите художествени качества на костюма са постигнати чрез умело прилагане на орнаменталната украса, изразена във вида на тъканта, в шевицата, в апликацията или плетивото.
Основна роля в българската шевица играят цветовете. Това са червеният и зеленият цвят върху бяла основа.
Червеното символизира майчината кръв и продължението на живота. То пази от уроки и „зли очи“. Затова невестата носи червено було; новороденото се повива първо в червена пелена; с първото червено яйце, боядисано за Възкресение Христово, се намазват децата за здраве; с червена нишка се закичва дома, за посрещането на Баба Марта, което води до пролетното съживяване.
Зеленото е възраждащият се живот и се свързва със Световното дърво на живота – универсален символ на Всемира.
Златото също има свое проявление и символно значение във везбата. Свързва се със Слънцето, огъня и светлината, с благоденствието на хората. В златните води на вълшебната река, според народната приказка, магьосницата позлатила добродетелната девойка.
Бялото разкрива силата на чистотата, нетленността, неопетнената младост и божествената светлина. Стъпили на бяла вълна се венчават младоженците; бяла вълна заприда булката в сватбения обред; с „бяла“ пара лекува баячката; в „бели“ менци наливали мълчана вода за обредните хлябове.
Двете основни етнографски области на България, Източна и Западна, се характеризират с известна разлика, както в орнаментите, така и в цветовете. Както вече стана ясно червеният и зеленият са основни, но в шевиците на районите от Западна България, (като Видински, Врачански, Софийски, Кюстендилски, Троянско – Севлиевски, Плевенски и други), се наблюдава преобладаващ червен цвят и неговите по-светли нюанси в комбинация със синьо и зелено. Докато в районите на Източна България (Разградски, Русенски, Елховски, Карнобатски и др.) червеният цвят е съпътстван от тъмни тонове (тъмносиньо, кафяво, черно), с изключение на Сливенски и Старозагорско – Казанлъшки райони, чиито шевици се характеризират с яркост и многоцветие.
Бодове на българската народна шевица
Типичен елемент в българската народна шевица е ромбът. Той е старинен символ, част от изобразителното изкуство на човечеството и се свързва с Богинята Майка, със земното и женското плодородие. Ромбът е сред най-важните елементи от везбата на българската национална носия. Престилката с ромбовидни фигури маркира детеродната част на женското тяло. Носено от полово зрелите девойки и невестите, тя е знак, че те вече могат да раждат деца и да участват в биологичното възпроизводство на рода.
Ромбът се среща и при мъжкото облекло, носейки пожелание за плодовитост. Бродира се върху горната част на ризата, върху рамото и представлява квадратен или правоъгълен мотив, от който се спускат две прави тесни ивици. Орнаментът е изграден от ромбоидни изображения с реснички, кукички и вписани по-дребни ромбчета в тях.
Една от най-често срещаните теми във везбата на предците ни, е темата за семейството, плодовитостта и благоденствието на рода. Чрез везането се изразяват серия от пожелания към сродниците. И днес е запазена традицията на „Годеж“ или „Сватба“, при сродяване да се даряват престилки, препаски, кърпи и т.н.
Още докато е тъкала своя чеиз, дарове за бъдещите роднини, булката е влагала своите наричания към членовете на семейството на своя годеник и бъдещ съпруг, както и към нейния род. Самото везане или тъкане е било подчинено на строгата пожелателна символика, според която младата невеста е дарявала всички присъстващи на годежа или сватбата. В даровете тя е вплитала фигурите на Маказ, Канатица и Бабица с техните разновидности.
Маказът се везе за годеж. Тази фигура представлява интерпретация на ромб, съставена от два триъгълника, чиито остри върхове се докосват. Допирането им е съприкосновение, начало на контакта, тоест годеж в половата символика. Т.е. символът на Маказа означава Сродство, Сродяване. В древната символика два триъгълника, свързани с острите си върхове са знак на мъжкото и женското начало, на божественото и земното, на хармонията и уравновесеността.
Голям Маказ означава Сватба – триъгълниците са проникнати един в друг. Те символизират реализирания вече годеж, т.е. половото тайнство на младоженците е осъществено. Големият Маказ е символ на Съпружеството, на Бащата и Майката в тяхното свещено единство на бъдещи родители.
Канатица или Семейство се илюстрира с два малки триъгълника от двете страни на основното тяло на Маказа. Или Бащата и Майката са осъществили на дело своята способност да раждат – детето. Изпълнена е напълно главната цел на създаването на семейството. Триъгълничетата илюстрират две деца, момче и момиче, но те не са полово означени.
Голямата Канатица е Родът (фигурата се разраства с още един триъгълник отстрани) – когато първото поколение има свои наследници.
Велика Канатица – Народ. Тук виждаме утроеният символ на раждаемостта, разрастването на рода, което символизира създаването на народност, на един генетически свързан в родове и общо битие народ или племе.
Вече имаме един народ, един етнос, една генетически и кръвно свързана група от хора, принадлежащи на своята кръвна връзка. Този народ е свързан от семейства и родове. Тук вече сродството не е между двама души, а между големи групи от хора. Фигурите на двата триъгълника вече се допират при големите си страни и образуват Ромб – знакът за единство на родовете.
Бабица или сродени семейства. Към основната фигура на ромба прибавят два насочени навън триъгълника. Те илюстрират не децата от семейството, а членовете на рода, които са осъществили сродяване, създали са семейства с членове на друг род. Насочените навън триъгълници означават напускане на родовото коляно, на родовата генетика и присъединяване към друго такова. Символът на Бабица може да нараства до Голяма Бабица – сродени родове и сродени племена.
снимка: igranka.com