Пламен Иванович

 Коя всъщност е тя?

 Родена  е през 1896 година в семейството на военния Тодор Кръстев. Баща й е бил фелдфебел в Пловдив, но тъй като за известно време полка му е бил във Видин получава прякора Видинлията, което впоследствие се модифицира в променената му фамилия Видински. Тя се носи и от дъщеря му.

Пелагия получава солидно образование за времето си, завършвайки Солунската гимназия. Именно там научава френски и немски, които впоследствие ще й бъдат полезни в работата. Финансовите й възможности позволяват да пътува до Париж, където се запознава с най-новите модели на „Ланвен“ (най-старата местна модна къща) и „Шанел“.

Първоначално ателието на Видинска се намира на петия етаж на една от представителните сгради по улица „Граф Игнатиев“ в столицата, като дори изгражда малък подиум, на който се провеждат модни ревюта. Тя на няколко пъти ще сменя неговата локация, преди да се установи на „Леге“ 6. Видинска ясно съзнава, че парижката мода е неприложима в българските условия, но това не й пречи да се възхищава на местните дизайнери. „Модата днес е изкуство, в което се твори“, категорична е тя в интервю за вестник „Моден журнал“, който се явява притурка на списание „Домакинство и мода“. Затова дизайнерката се обръща за вдъхновение към един от характерните елементи в традиционната българска култура – шевицата.

През ноември 1928 година в кино „Роял“ е организирано ревю, на което са представени 20 дрехи. В първата част манекените дефилират с носии, като всеки модел има свое име –  „Македония“, „Син Охрид“, „Ловеч“, „Шоп“, „Болярка“ и др. Втората минава под знака на аксесоарите от парижката мода: „утринни пенютри, следобедни, вечерни, бални и сватбени тоалети“. Сценографията и музикалният фон са издържани в духа на народното изкуство. Според Видинска нейните рокли с български мотиви се харесват в Париж и дори е получила поръчка за бродерии в народен стил от известна френска модна къща.

Самата тя не прави компромиси и използва само най-висококачествени тъкани –  крепдешин, креп марокен, креп сатен, жоржет, муселин, вълнен жоржет и др. Поради това сред нейните клиентки личат имената на Царица Йоана, оперетната прима Мими Балканска и Люба Йоцова, която печели първото издание на конкурса Мис България през 1929 година именно с тоалет на Видинска.

Звездата на българската музика Лея Иванова прави дебюта си на сцената на „Казиното“ (днес Софийска градска художествена галерия) с направената специално за нея „черна карирана поличка с бяла блузка и шалче“. Съпругите на водещи политици, банкери и адвокати също се доверяват на вкуса на Пелагия Видинска.

Племенницата на именитата дизайнерка Лиляна ни оставя едно много живо нейно описание: „Тя държеше на линията на дрехата. Когато облече клиента на заключителна проба, ще го огледа от всички страни и ще нанесе корекциите с карфичка, за да бъде всичко както следва. Нейните дрехи и тези на моята майка Димка още са актуални за тези, които ги пазят…

Леля ми се носеше много изискано – костюмче, рокля. Нищо изхвърлящо се. Скромно, но фино. Не носеше панталон. Някой път у дома се намяташе с хубав шал. Шапка, ръкавици, чанта – неотменно. Аз, която бях момиченце, девойка, не излизах дори до ъгъла на улицата да купя вестник на баща ми, без да съм с чорапи, с ръкавички и с шапка. Това бе немислимо за нашия кръг хора.“

След 9 септември 1944 година Пелагия Видинска остава без своята модна къща, но продължава да работи в тези среди. Създава костюмите на Държавния фолклорен ансамбъл (впоследствие наречен на името на Филип Кутев), а впоследствие е главен майстор в шивашкото ателие на Народния театър. Водещата дизайнерка на Царство България умира през 1960 година, но оставя зад себе си цяла епоха в развитието на българската мода.

https://bulgarianhistory.org/pelagia-vidinska/

Пламен Иванович

На 27 декември православната църква почита паметта на първия християнски мъченик – свети първомъченик и архидякон Стефан. Това е третият ден на Коледа и последният църковен празник за годината.

Св. архидякон Стефан е създател на първата християнска общност. Той бил известен като ревностен последовател на вярата и разпространител на Божието слово. Юдеите, които се надявали след разпването на Иисус неговото слово да умре, били притеснени от влиянието на дякона Стефан сред хората. Те го изправили пред Синедриона, обявили го за измамник и го убили с камъни. Единствената, която се молела за него, била св. Богородица.

Денят е един от най-популярните празници в България. Името Стефан носят над 50 хил. души. Празнуват също Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня.

Ладо ле, ладо

В народната традиция един от основните обичаи, свързани със Стефановден, е ладуването. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче, пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.

Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини. Най-често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.

На Стефановден се спазват обичаите за т.нар. във фолклора Мръсни дни – през този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.

На 27 декември православната църква почита паметта на първия християнски мъченик – свети първомъченик и архидякон Стефан. Това е третият ден на Коледа и последният църковен празник за годината.

Св. архидякон Стефан е създател на първата християнска общност. Той бил известен като ревностен последовател на вярата и разпространител на Божието слово. Юдеите, които се надявали след разпването на Иисус неговото слово да умре, били притеснени от влиянието на дякона Стефан сред хората. Те го изправили пред Синедриона, обявили го за измамник и го убили с камъни. Единствената, която се молела за него, била св. Богородица.

Денят е един от най-популярните празници в България. Името Стефан носят над 50 хил. души. Празнуват също Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня.

Ладо ле, ладо

В народната традиция един от основните обичаи, свързани със Стефановден, е ладуването. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче, пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.

Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини. Най-често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.

На Стефановден се спазват обичаите за т.нар. във фолклора Мръсни дни – през този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.

Първите християни-мъченици в българските земи са живели и са били убити в Пловдив. 37 млади мъже били екзекутирани на Трихълмието за разпространение на християнството по времето на римския император Диоклециан- 304 година. Това е станало близо до мястото, където сега се намира църквата „Св.св. Константин и Елена“.

Най-ранни образци на българския барок са резбованият трон и позлатения иконостас в църквата „Св.св.Константин и Елена“,които са били създадени от майстора резбар Иван Пашкула от с.Мецово, Дебърско по „виенски образец“.

„Св.св.Константин и Елена“ е най-старият православен храм в Пловдив.Първият строеж е още през 4 ти век. Между екзекутираните 37 млади мъже на това място са били и знатните граждани Север и Мемнон.

Според Козма Апостолидис тя отначало се е наричала „Св.св.Север и Мемнон“ и едва по-късно била преименувана на канонизирания римски император и майка му.

На Трихълмието е имало представителство на свещения за християните град Йерусалим.През 18 век сградата му била в двора на църквата „Св.св. Константин и Елена“ и я наричали Божигробски метох.

Църквата „Сурп Кеворк“ в Пловдив първоначално е била източноправославна и е била посветена на Св. Георги Победоносец.През 1149 година в двора на църквата е бил погребан с почести знатния епископ Алвизиус от Арас, изпратен със специална мисия от френския крал Луи VII в двора на византийския император Мануил I Комнин в Константинопол. Това се случва по време на втория кръстоносен поход.

Още през 1767 година тя е била преотстъпена от българите на Пловдивската арменска епархия. Това е единственият такъв храм със странични отделения освен централния кораб: една за жените и друго за мъжете. Към църквата е бил построен параклис.След няколко реконструкции  храмът добива днешния си вид.

Най- известните строители на християнски храмове в България- майсторите от Брациговската строителна школа работят предимно в Пловдив през Възраждането.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

„ИВАН ЕВСТРАТИЕВ ГЕШОВ – ВЕЛИК ПЛОВДИВЧАНИН, СТРОИТЕЛ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

На 26 септември 2019 г. (четвъртък) от 10:00 часа в конферентната зала на Градски дом на културата „Борис Христов” ще се проведе юбилейна научна сесия на тема „Иван Евстратиев Гешов – велик пловдивчанин, строител на съвременна България”. Във форума ще вземат участие: чл. кор. Константин Хаджииванов – зам. председател на БАН, Александър Държиков – зам.кмет „Култура и туризъм” на Община Пловдив, доц. д-р Даниел Вачков – директор на Институт за исторически изследвания на БАН, проф. Йорданка Гешева от Институт по исторически изследвания и гл. ас. д-р Стефан Шивачев – директор на Регионален исторически музей – Пловдив. Събитието се организира от Община Пловдив, Българска академия на науките, Регионален академичен център – Пловдив и Регионален исторически музей – Пловдив по повод 170 години от рождението на Иван Евстратиев Гешов – министър-председател на България (1911 – 1913 г.), депутат в 13 народни събрания, директор на Българска народна банка (1883 – 1886 г.), председател на БАН от 1898 до 1924

 на пъпа на Пловдив преди 100 г.?  

 Голяма е отговорността да бъдеш център на внимание. Наблюдават всяка твоя крачка, внимателно преценяват действията ти, критиците и недоброжелателите следят всяка твоя грешка.Не можеш да се надяваш на снизхождение или дори разбиране.А какво да кажем за населените места-средища.Те са наследници на дълга и богата история, имат подходящи климатични условия, играли са и играят значима и незаобиколима роля в развитието на своите страни и народи. Такова селище е Пловдив- най-стария жив град в Европа и един от най-старите в света.Приносите му в българската и световната история са неизброими.Не случайно стана първия град,където се пише на кирилица, Европейска столица на културата 2019 година.

Да погледнем неговия „партньор“ ,като Европейска културна столица-Матера и провинция Базиликата /Италия/- истински кръстопът на различни вярвания, религии,култури.Тук са живели най-древните жители на Апенинския полуостров.

Античният Метапонт е една от люлките на европейската наука,философия и култура. Разкриваме невероятната история на Матера. Градът с богата история поставен на ръба на оцеляването, но „отказал“ да умре.

Разхождаме се по улиците на италианския Йерусалим-Маратеа. Трябват ни дни и седмици, за да разгледаме десетките църкви и параклиси. Поразяват ни гледките на една от най-красивите брегови ивици на Средиземно море. И сякаш, това не е достатъчно. Заставаме под знаменитата статуя на Христос, втората по големина след тази в Рио де Жанейро.

Продължаваме на север- територията,където някога е била границата на Византийската империя с другите кралства на Апенините. Докосваме се до Мелфи- една от „столиците“ на конституционализма в Европа.

Ето,пред нас е замъкът, притежаван столетия от прочутата генуезка фамилия Дориа. В съзнанието ни се оформя образа на най-знаменития неин член- Андреа Дориа- един от най-големите „екшън“ герои на Средновековието.

И необходимо ли е след това пътешествие да задаваме въпроса- Защо Матера и Базиликата бяха избрани от Италия да бъдат Европейска столица на културата?

Континент, орисан да има такива „средища“ културни и духовни опори, не може да „изгуби“ идентичността си. Той е обречен да бъде в центъра на вниманието.

 Георги Караджов

На 18 декември 2019 година в 10 часа, председателят на Съюз „Духовно възраждане- България“ г-жа Мария Герасова и неговият секретар г- н Георги Караджов се явиха пред Експертен съвет по ТСУ към Община Пловдив.Г-жа Мария Герасова се изправи пред членовете на Експертен съвет, за да защити една част от проекта на Съюза „Улица Иван Вазов- Възраждане“- Изграждането на монумент  на консулствата, които са съществували до 1944 година в град Пловдив Предложението е да е близо до тротоара в градинката до Народна библиотека „Иван Вазов“. След продължителен дебат, членовете на Експертен съвет харесаха проекта и решиха да бъде предвижен по етапния ред. Последно да се внесе в Общински съвет.

 Монументът ще бъде с изправени ръце на горе, които ще държат книга, в която ще се четат консулствата- на два езика и улицата на която са се намирали.

Мария Герасова

Теодор е роден на 5 септември 1963 година в Пловдив, в семейството на видния  педагог,  музикант и обществвник, Агоп Дайджанян.Завършва техникума  по финна механика. Започват да   го вълнуват  художествените творби на редица автори , като Микеланжеро, Моне, Рембранд. Но неговата любима творческа личност си остава Микеланжело.Това го  подтиква да отиде при големите пловдивски художници,като Минчо Панайотов, Поповски,Шекерджиев и др., за да се научи да рисува. Започва сам да се усъвършенства и постига добри резултати. Голяма част от живота си се занимава с вътрешен дизайн. И сега, както казва той: „Дойде времето да се заема сериозно да започна да рисувам.“ Той не желае да се влияе от произведенията на другите художници. Има изграден собствен, индивидуален,стил. Теодор е самобитен и автентичен художник. Част от картините му са изложени в кафе- аператив „Лилия“на 200 метра  от зала С.И.Л.А. Той е реализирал неговия вътрешния дизайн и реклама.

Аз самата харесвам неговите картини. Когато  се запознах с него, силно ме впечатлиха.   

 Мария Герасова