Почина старият Басини и в завещанието му намериха написано:”Оставям всичко на свещеника, за да  позлати англът върху камбанарията на църквата! Да блести така отгоре, за да мога  мога да видя, къде е моето село!”

Ангелът бе на върха на кулата и от долу не изглеждаше нищо особенно, защото кулата бе висока. Но кога направиха скеле и се качиха се видя, че е с почти човешки ръст и ще трябва доста злато за да се позлати!
Пристигна един специалист от града и се покатери по скелето за да проучи работата, но не остана дълго горе. Слезе и след няколко минути беше много впечатлен:
– Това е статуя на архангел Габриел от кована мед – обясни на Дон Камило,той – при това извънредно красива! Автентична творба от дванадесети век!
Дон Камило трябваше да наведе глава за да погледне човечето.

- Как може да е от дванадесети век, щом църквата и камбанарията са на не повече от триста години – възрази той.
– Върша тоя занаят от четиридесет години и съм позлатил хиляди статуи!   - Ако тази не е от дванадесети век, ще ви го позлатя безплатно!
Дон Камило бе човек който стоеше най-добре стъпил на земята, но работата го заинтригува дотолкова, че се покатери заедно с човечето по скелето до покрива на камбанарията и погледна в лице ангелът!
Остана с отворена уста, защото бе невероятен! Недоумявайки, как е могло да се озове на върха на камбанарията нещо така красиво.
Дон Камило слезе и дълго рови в архивите на църквата, за да намери някакво обяснение на загадката! Но не намери абсолютно нищо!
На следващата сутрин, специалиста се върна от града с още двама господа, които също се качиха на кулата. И когато слязоха повториха пред Дон Камило това, което беше вече казано:
– Eдин автентичен шедьовър от дванадесети век.
– Много е красив! – прехласваха се те – Един ангел от дванадесети век върху камбанарията на тази бедна църква, това е голяма чест за цялата община!
След обяд дойде и един фотогроаф, които се качи горе и фотографира ангелът от всички страни.
А на сутринта в градския вестник се появи дълга статия придружена с три фотографий в която ставаше дума за ангелът! Като накрая се заключваше, че е истинско престъпление да се остави горе да гние под дъжда и снега, този шедьовър на изкуството. И, че културното наследство принадлежи на цивилизацията и трябва да се вземат мерки! Нещо което накара да пламнат ушите на Дон Камило!
– Ако онези от града мислят да ни взмат ангела, много грешат – сподели той със строителите, който подсилваха скелето!
– Разбира се, че грешат – отвърнаха му те – няма да дадем да го пипнат!
Дойдоха още хора, всички важни клечки, дори от страна на епископа, всички се качиха да видят статуята и като слязоха казаха на Дон Камило, какво ужасно престъпление е да остави на открито на дъжда и студа един такъв шедьовър!
– Добре ще му купя дъждобран – изкрещя накрая Дон Камило, но го укориха, че това не е начин да се разсъждава за подобни сериозни дела и той вече не се сдържа:
– Във всички градове на света има статуи, истински произведения на изкуството, който от векове стоят по улиците и площадите! Под дъжда и снега и на никому не му идва на ум да ги прибере на закрито. Защо ние трябва да го направим с нашият ангел?
Ако идете в Милано и им кажете да свалят Мадоната от Дуомо* от горе и да я приберат на сухо за да не се съсипва, ще ви подберат на ритници нали?
– Мадоната от Дуомо е съвсем друго нещо – отговори един от важните господа, на което Дон Камило многозначително отвърна :
– Обаче ритниците са съвсем същите като в Милано!
И понеже събралата се тълпа взе много при сърце думите му, ония се отказаха да настояват и си тръгнаха.

Градският вестник обаче не закъсня да атакува отново!
– Да се остави една прекрасна статуя от дванадесети век, един ангел толкова красив на произвола на съдбата, върху кулата на камбанарията в едно забутано селце на Васса е истинско престъпление!
И не защото някой иска да вземе ангелът на селото, а защото самото селце би могло да спечели и то много, използвайки го като туристическа атракция!
Стига статуята да бъде поставена на някое достъпно място.
Дори най-запаления любител на изкуството, не би се помръднал да иде в някакво затънтено селце в Васса. Само за да види от площада полускритата статуя на ангела на върха на високата кула.
Виж съвсем различно щеше да е ако ангелът бе в църквата! На върха на кулата можеха да поставят едно позлатено копие, което да го замести!
Хората прочели статията започнаха да мърморят, че наистина докато статуята остане там горе, никой не може да види колко е хубава! Виж, в църквата всички ще могат да й се възхитят, а камбанарията пак щеше да има своя ангел!
Точно като стария и то позлатен !
Важните клечки от църковното настоятелство дискутираха надълго  с Дон Камило и накрая, той бе принуден да признае ,че е грешал още от началото!
Когато свалиха долу ангелът се събра огромна тълпа, бяха дошли хора и от съседните общини! Всеки искаше да го види и дори да го пипне, защото се бе пуснал слух, че ангелът е чудотворен!
Когато обаче се наложи да се направи матрица за изливане на копието, Дон Камило бе непреклонен:
– Статуята не мърда от тук! Донесе си инструментите!
Старият Басини беше оставил достатъчно пари да се позлати не един, а десет ангела и част от тях бяха използвани да се излее бронзовото копие!
Когато то пристигна, всички казаха че е прекрасно! Дори провериха и мериха сантиметър по сантиметър и се убедят че е абсолюто еднаква с оригинала!
– Ако и истинската беше позлатена, никой не би могъл да ги различи!
Тогава Дон Камило го замъчиха угризения:
– Ще позлатим и истинската статуя, останаха още пари!
Тук отново се намесиха всезнайковците от града и изтъкнаха стотици аргументи, защо оригиналната статуя не трябва да се позлатява, но за Дон Камило всичко бе ясно:
– Тук изкуството няма нищо общо! Тук става дума за стария Басини който остави парите си на мен за да позлатя ангелът от камбанарията.
А ангелът от камбанарията е този. Ако не го направя, значи не изпълнявам последното желание на мъртвия.
Новият ангел беше вдигнат и поставен на камбанарията, а специалистите се заеха да позлатяват стария и бързо го свършиха. Внесоха го в църквата и го настаниха в една ниша близо до входа.
Всеки, който го видеше оставаше с отворена уста!
Нощтта след откриването Дон Камило не упя да заспи. Към десет стана и слезе в църквата да види своя златен ангел!
– Дванадесети век – заговори  той с ангела – а тази църква е на не повече от триста години! Значи, ти си съществувал четиристотин години преди построяването й! Как си се озовал на камбанарията? Кой те е донесъл?
Дон Камило погледна големите криле на архангел Гавраил, после изтри потта от лицето си, как е възможно един ангел от мед да долети на върха на камбанарията!
Бяха направили голяма клетка от бронирано стъкло с ключалка, за да предпазва статуята и Дон Камило трескаво разрови в джоба си за да намери ключът.
Един ангел свикнал да бъде на свобода, не можеше да остане заключен в тази кутия! Беше сигурен, че му липсва въздух!
Спомни си за завещанието на стария Бассини:
– “Оставям всичко на свещеника, за да позлати англът върху камбанарията на църквата! Да блести , така ще мога да видя отгоре, къде е моето село!”
Обаче сега, той нямаше да види от горе да блести своя ангел – помисли си Дон Камило – щеше да види да блести един фалшив ангел! А бе пожелал да вижда този тук……И тогава осъзна, че не е постъпил честно!
Дон Камило коленичи пред спасителя: – Защо измамих стария? Защо послушах ония дръвници от града?
Но спасителя не му отговори, и той се върна при ангелът:
– От триста години, ти гледаш тези ниви и тези хора. От триста години, ти си на стража над тая земя и на тия хора. Или дори от седемстотин, защото този църква е построена върху основите на една стара църква. Спасявал си ги от войни, глад, болести! Колко ли мълний  си отклонил надалече.
Колко ли бури си укротил?
От триста години или дори от седемстотин си изпращал с последно сбогом на небето душите на мъртвите!
Твоите крила са трептели с ударите на камбаните.
Тъжни камбани на скръб и весели камбани на радост.
Векове на болка и щастие са затворен в твоя метал.
А сега си затворен тук без въздух в тази тази позлатена клетка и няма да видиш повече слънцето и няма да видиш повече синьото небе.
На твоето място е един фалшив ангел, който идва от леарната, в неговия метал са затворени само псувните на леарите отровени от политика!
Някой озарен от вярата творец , те е създал с удари на чука си върху металът ти! Моделирал те е милиметър по милиметър. Докато другият е отлян от чудовищни машини.
Във всеки твои милиметър има от вярата на незнайния артист, който те е създал през дванадесети век.
Докато в другия има само студения метал на машините въпреки, че е точно като теб.
Как би могъл да ни защити един такъв студен и безразличен фалшив ангел!
Какво ще го интересуват нашите ниви и нашите хора!
Беше вече единадесет през ноща,. Една мрачна и мъглива нощ, но Дон Камило излезе и тръгна в тъмното.
************************
Пепоне слезе веднага и изгледа на зле Дон Камило!
– Трябваш ми – каза кратко – облечи се и ела с мен!
Влязоха в църквата, Дон Камило посочи блестящия на светлината на свещите ангел и каза:
– Защитавал е теб, твоя баща, твоята майка, бащата на твоя баща и бащата на твоята майка. За да може да защити и твоя син, трябва да се върне на мястото си!
– Пепоне изгледа Дон Камило:
– Да не сте полудял?
– Да – отвърна свещенникът – но колкото и да съм полудял, няма да успея да направя сам лудостта която съм намислил. Необходима ми помощта на още един луд като мен!
Скелето стоеше още около кулата, Дон Камило си напъха расото в панталоните, а Пепоне се върна да вземе полистастът.
Баха само двама, но бяха луди и силни за шестима. Освободиха фалшивият ангел от пиадестала, завързаха го и свалиха на земята. После на ръце го вмъкнаха в църквата. Извадиха истинския ангел от клетката и го поставиха на неговото място. След това с полиспаста вдигнаха горе истинския ангел. За да го закрепят на пиедестала и то през деня бяха необходими петима мъже, те го направиха само двамата.

Смъкнаха се от скелето и влязоха в стаята на Дон Камило, бяха вир вода от пот и мъгла! Не си чустваха ръцете! Дадоха си сметка, че е пет часа сутринта!
Тогава се замислиха какво са направили и чак се изплашиха!
Разсъмваше.
Отидоха да погледнат през прозореца и видяха ангелът горе.
– Защо – не се стърпя Пепоне – защо ме накарахте да направя това? Какво по дяволите имам общо аз с вашите проклети дела!
– Това не са проклети дела – отвърна Дон Камило – има твърде много фалшиви ангели наоколо, който работят за силите на злото! Имаме нужда от истински ангели,за да ни защитят!
Пепонер направи гримаса на отвращние:
– Обичайните глупости на църковната пропаганда – и си тръгна без да се сбогува!
Обаче когато стигна до вратата на къщата си, нещо го накара да се обърне и погледне върха на камбанарията, където огрян от първите лъчи на слънцето, блестеше ангелът!
– Здравей другарю – промърмори Пепоне сваляйки си шапката!
– А през това време Дон Камило, коленичал пред спасителя казваше:
– Господи, не знам как успяхме да го направим!
Стасителят не отговори, но се усмихна защото той знаеше.

* Мадоната от Дуомо е позлатена статуя от кована мед върху най – високата кула на миланската катедралата Дуомо (Дуом ди Милан на диалект)!
Създадена е 1774 година от Giuseppe Perego и от тогава е символът на Милано. Използва се израза – “под сянката на мадонна”!*
Джованино Гуарешки
Превод Контадин Кременски