Открита Библията на Прорицателите. За наша радост и удивление, до наши дни са достигнали някои много древни ръкописи на Библията на Бохарски диалект, които съдържат почти в цялост книгите на Новия и Стария Завет
За наша радост и удивление, до наши дни са достигнали някои много древни ръкописи на Библията на Бохарски диалект, които съдържат почти в цялост книгите на Новия и Стария Завет, което позволява да се направи един доста подробен езиков анализ на този диалект, тъй като езикът на различните книги на Библията е уникален с това, че за разлика от други документи (напр. философски или научни трактати и др.), тя представя изключително пълноценно и детайлно именно живия говорим език от времето, в което всяка от тези книги е писана или превеждана. Множество такива древни ръкописи на Бохарския диалект, между които почти всички книги на Новия и Стария Завет на Библията на Бохарски и Славянски, се съхраняват и до днес в манастира Св. Екатерина, издигнат в подножието на Синайската Планина в Египет, като някои постройки на този манастир датират от около 330 г. след рождението на Христа. След Ватиканската Библиотека, библиотеката на Св. Екатерина е втора по важност и големина по отношение на древните свещени текстове и съдържа над 3000 ръкописа.
За мен е чест да представя пред своите читатели някои цитати именно от Новия Завет на Бохарската Библия, и по-точно някои от най-известните строфи на Св. Евангелие според Св. Ап. Йоан, за да може да се докосне всеки един до красотата на този уникален език и родствената му близост до някои производни диалекти в българския език (богарски език – езика на Бога). Нека да започнем с най-силните думи написани за всичкия времена:
В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог. ~ ап. Йоан Св. Евангелие според Йоан 1:1
Това, което веднага грабва вниманието от Бохарския текст на първата строфа от Евангелието на Йоан е, че той предлага една много уникална разновидност на значението на думата “Слово”, която в случая е “Писание”, т.е. “Писаното Слово”. Това ни кара веднага да направим сравнение на този пасаж със съответствуващите му пасажи в други славянски преводи на Библията:
“В начале было Слово, и Слово было у Бога, и Слово было Бог.”
Руски
“Споконвіку було Слово, а Слово в Бога було, і Бог було Слово.”
Украински
“У почетку би’ла е Рьеч и Рьеч би’ла е у Бога и Рьеч би’ла е Бог.”
Xърватски
Интересен е за отбелязване фактът, че на хърватски “Слово” е преведено с думата “Реч” (“Изговореното Слово”), а на руски и украински се използува по-общата дума “Слово”, както в съвременния български превод (богарски език – езика на Бога). Какво е положението при латинския и гръцкия вариант на същия текст?
“In principio erat Verbum, et Verbum erat apud Deum, et Deus erat Ver”
Латински
Латинският преводач е предпочел “Verbum” (“Изговореното Слово”), докато в гръцкия вариант Логос
гръцки(“Логосът”) е с по-обобщено значение.
В заключение можем да кажем очевидното, че докато останалите преводачи се колебаят между “Словото” (в по-общ и абстрактен смисъл) или “Изговореното Слово” (“Речта”), една единствена версия на Св. Евангелие от Йоан държи на своето, а именно, че в началото не е било кое да е друго “слово”, но “Писаното Слово” (“Писанието” – “Писажи”) и това е Бохарската Библия! Защо точно Писаното Слово на Бога? Разгадаването на този мистичен “ребус” е невъзможно без помощта на оригинални орфически текстове, които да ни изяснят Тайната на Божественото Слово. Във Второто Съборно Послание на Божия Слуга Михаил от Сборника “Тракийските Послания” четем: “Словото, което Бог е говорил и говори, е Речта на Сътворението и вечността. Неговите Език и Писменост са Невидимите Сили, излезли от Дъха на Устата Му като Видими Образи сътворени от Ръката Му. Негов подпис е цялото създание…” (гл.2: 47, 48); “Така всяка Жива Буква от Азбуката на Живота е част от Този, Който е и Алфа и Омега.” (гл.3: 32); “И всички невидими, от които произлизат всички видими, заедно изпълват Книгата на Живота, чиито букви, думи и изречения са едновременно Дела Господни и Негови Служители, които като нетленна дреха, крият Неговото Същество.” (Второ Съборно Послание на Божия Слуга Михаил, гл. 3: 33) От това става ясно, че посветените са разбирали творението на целия космос, като един вид Теофания на Словото, като презентация на Изреченията на Бога, манифестация на Неговите Думи, написани-въплътени в книгата на Живота на всичко съществуващо! Това Писание има в предвид Иисус, когато отговаря на прелъстителя с думите: “…Писано е…” (Св. Евангелие според Матей, гл. 4: 4,7,10), а другаде: “… и написаното не може да се наруши…” (Св. Евангелие според Йоан гл.10: 35) Т.е. Думите на Бога Вездесъщ всеприсъстват в творението като негови ненарушими и неизменими закони, управляващи видимите и невидими светове.
Интересен е и друг забележителен принос на този откъс на Бохарския текст, и той се състои в специфичната дума използувана в него за означаване концепцията за “Началото”.
Думата
(произнася се “архе”) на бохарски е съставена от представката
(“ар”), която грубо отговаря на българската представка “раз” (като в “раз-виделяване”) и корена
(“хе”), който означава “вечност, съизмерима с времето”* (за разлика от “космическата вечност извън времето и пространството”). Следователно, точният превод на думата
от бохарски би трябвало да бъде най-близко до концепцията за “начало на вечността, в която за пръв път се появява време (и пространство)”, т.е. нещо като “в началното раз-временяване на вечността”. Гръцката версия на същия пасаж използува наготово от бохарския същата дума
, но в гръцкия език тя вече не означава нищо повече от просто “началото” (или “древното начало”, “първичното начало”). Този факт е особено любопитен, тъй като става прецедент за съмнение относно това, дали оригиналът на Св. Евангелие от Йоан е бил записан на гръцки език, след като гръцкият взаимствува дума от друг древен вариант наготово, и губи част от задълбоченото оригинално значение на тази дума, такова каквото е в бохарския.
Тези и други особености на текста ни карат да се замислим по посока на версията, че бохарските текстове на някои части на Новия Завет може да се окажат по-стари от гръцките и е възможно да са самият оригинал. Това никак не би трябвало да ни учудва, тъй като е всеизвестен фактът, че Св. Апостол Павел започва своята мисионерска дейност в Европа именно от териториите на Тракийската диаспора (по-конкретно гр. Филипи), а Св. Апостол Йоан живее и твори в гр. Ефес, в които територии тракийското население с неговия говорим бохарски диалект е преобладаващо през този период. Но да видим какво още можем да научим от някои от следващите строфи от същото бохарско евангелие, показани по-долу по следния начин:
I. с буквите на древната Бохарска азбука и как звучат тези думи, когато ги четем написани
II. на по-късната Кирилица,
III. на съответствуващия им стар български (богарски – езика на Бога) диалект
IV. и най-накрая за сравнение на модерен книжовен български (богарски – езика на Бога) език:
С какво ни обогати този трети стих (строфа) от Бохарското Евангелие на Св. Апостол Йоан? Очевидно с още една основополагаща концепция относно сътворението на света, защото в бохарския глаголът
(“шопе” = “що-бе”) означава много повече отколкото “който е” и дори от “стана” в съвременния български (богарски – езика на Бога) език. Особено в йероглифния му вариант
(“шопе”), присъствуващ широко в Египетските преписи на тракийски текстове, този глагол означава “този който самосътворява себе си и света чрез трансформации”, и в случая точният превод на думата от бохарски би трябвало да бъде “е било сътворено чрез трансформации от Себетрансформиращия Се” вместо просто “станало” или “което бе”! Т.е. единствено на Тракийски език се разкрива Божественият “начин” на сътворение на вселената от светове, появата на видимата физическа вселена като еманация от Бога-Словото. Това “произтичане” или низходящо трансформиране на Речта от Божествения Й Извор – Личността на Бога-Син, обяснява разумния строеж на космоса, неговата подредена структура и закономерности, на които той неумолимо се подчинява, понеже е следствие и изява на Словото. Ето, че Тайната на Божествената “технология”, чрез която е създаден светът, Ап. Йоан е закодирал в началните строфи от Евангелието, за да бъде разбрана само от посветените в Божественото Учение.
