Кой се страхува от тъмнината?Кой не се страхува от нея!?Тя „поглъща“ цветове,форми,възприятия.“Влизаме“ в нея и сякаш губим своята самоличност.Какво да кажем за тайната.Тайнственото излъчване на човешки поглед може да ни развълнува,ужаси или остави безмълвни.

А някъде между тях „дреме“ полусянката,която понякога наричаме потайност.Там, предметите са с неясни контури,човешките лица губят формата си и се превръщат в съновидения, а съзнанието ни навлиза в сумрачната зона на сънищата.Казват, че в нея- на границата между реалността  и съзнанието се намира областта на творчеството.

Затварям очи и пред вътрешното ми зрение изплува Jean Josephe Sue-баща /1710-1792/- потомствен лекар и хирург от времето на крал Луи XIV.Отварям очи, защо точно той?И тогава си спомням- той е професор в Кралския колеж по хирургия и в Академията по живопис и архитектура.В 1750 година създава новата научна дисциплина- дисекцията с класическия си труд „Изкуството на дисекцията“- доскоро неговото име беше неизвестно за мен, а за Вас?.

Синът му Jean Josephe Sue /1760-1830/ следва професията на баща си и става доктор по медицина от Кралския медицински колеж в Единбург /Шотландия/.Заема професорското му място по анатомия в Академията по живопис и скулптура /Париж 1789/.Представете си- противопоставя са на използването на новото изобретение- гилотината за изпълнение на смъртни присъди.1800 година става главен медик на консула,по-късно император Наполеон Бонапарт.Запазва завидното си положение и след падането му-назначен е за личен хирург на  Луи XVIII.Аз обаче още съм в зоната на здрача и се чудя,защо тези „забравени“ от историята лица са важни за мен.И…тогава си спомням за третия Sue-внук на първия и син на втория-Eugene Sue /1804-1857/.

Излизам от полусянката.Eugene също става хирург в армията и флота до 1829 година- смъртта на баща му.Наследява голямо състояние,премества се в Париж и намира своето призвание.Създава най- известните потайности- „Парижките потайности“/1842-43/ и най- известния скитник- „Скитникът-евреин“-/10 тома 1844-45/.Това са най-продаваните литературни произведения на 19 век.Те са и в основата на понятието „масовата литература“,която ни залива днес.Заради социалистическите си идеи и съпротивата срещу преврата на бъдещия император Наполеон III е изгонен от Франция и умира в Савоя.Гложди ме една мисъл- защо откривателя на тайните на Париж „пренебрегва“ тайните и потайностите на собствената си прочута фамилия? Но нека не задълбаваме!

Да се насладим на творчеството и на твореца- „потайния“ Eugene Su

Георги Караджов

Той е Вапцаровски випуск на Морско училище (1948-1953 )

Васил Дачев е роден е на 14 януари 1932 г в град Бургас. Завършил е гимназия в родния си град, а през 1953 г. – Висшето Военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров,“ със специалност инженер-корабоводител.Бил е капитан е далечно плаване в басейна на река Дунав и щурман далечно плаване по морета и океани.Плавал е с кораби на Българско речно плаване, Български морски флот и пътническото параходство „Балканшип“. С пасажерски кораб „Варна” е посетил всички значими пристанища от Шпицберген до екватора.

В стопанския живот е бил заместник-генерален директор на Научно-производствен комбинат за радионавигационна апаратура „Черно море“. Васил Дачев е заслужил деятел на плувния спорт, главен секретар на Български Морски съюз.

Автор е на стихосбирките: „Деветата вълна„, „Сол и хляб„, “Ах, този Нептун!…”, “По гребени и в бездни на вълните”, “Песъчинки в прибоя” и “Риба на сухо”.

Неговият многотомник „По сините алеи на планетата“ включва пътеписите „Великото море на залеза„, “Солените перли на Атлантика„, „В лоното на викингите” “Под ледената шапка на планетата“ и “Черната перла“.

В етап на последна редакция са книгите: „По талвега на великата река“ и „На море всичко се случва„

Автор и изпълнител е на песни за морето, изпълнявани на фестивала „Море и спомени“.

Получил е много награди на наши и международни литературни конкурси, посветени на морето и морските труженици.

Литературните, обществените и спортни изяви на капитан Васил Димитров Дачев са широко отразени в медиите. В Интернет има повече от 150 връзки към страници, свързани с неговото име.

През 2010 година Васил Дачев е приет за член на Съюза на българските писатели.

РАЗСТРЕЛЪТ

На Никола Вапцаров

„Разстрел, и след разстрела” – Знаме

и Зов и Песен за човека,

и Слово – неугасващ пламък

изгрял в сърцата ни вовеки.

„Разстрел, и след разстрела” – Вечност.

Любов и Вяра не умират!

Безсилни са за теб картечи

бунтовно чедо на Пирина.

Затуй е „просто и логично”,

че няма за герой забрава,

че все по-крепко се обичаме

с любов по-жарка от жарава.

СПОМЕН ЗА ВАПЦАРОВ

Откърмен си с повелите на горди мури,

с комитските пароли на Пирин

и в ласките, и яростта на морски бури

на родното море стана достоен син.

Аз помня твоите звезди над Фамгуста

„и трюмовете пълни с лепкав мрак”,

и майката осъмвала край пруста,

но не дочакала бунтовника моряк.

Проклинам залпа проехтял в тунела,

коварството на гузния свинец

и славя Вярата пред смърт чело не свела,

и Словото ти мъдро на светец.

Днес чувам твоя глас в прибоя,

защото в бурите сме пак със теб,

десницата ти търся във Двубоя

с разкапания в злоба свят свиреп.

Видях сълза в зрънце от твойта Вяра

и бриз бунтовен в душните простори,

и тръгвам с тебе да запаля фара

за свят под слънцето да се преборим.

Васил Дачев

 предоставя Мария Герасова

Розовите какадута (Eolophus roseicapilla), наричани също гала, са вид средноголеми птици.

Разпространени в почти цяла Австралия, главно в открити местности без гъста растителност, те са едни от най-често срещаните какадута. 

Достигат дължина 35 сантиметра и маса 270 – 350 грама и имат характерна розова окраска по гърдите, главата и гребена, а гърбът им е сивкав.

Нещо любопитно ни разкриват от National Geographic – те са се приспособили идеално към средата и успяват да оцеляват, зъбирайки семенца, с които се хранят.

Могат да утоляват жаждата си със солена вода.

Интересен факт е, че тези птици образуват двойки за цял живот. Събирането на пясък от процепи и пукнатини заздравява връзката им. 

 https://www.vesti.bg/lyubopitno/kakvo-ne-znaem-za-rozovoto-kakadu-video-6102109

  са открити кости от зубър, камила и турук

„>

Автор: Десант

През 2017 г. при разкопките на крепостта Русокастро бяха открити кости от тур, популярен и като диво говедо. Това лято на обекта археолозите намериха останки от още животни, които разкриват каква е била природната среда, в която са живели средновековните хора.

Анализът на откритите на територията на крепостта животинските кости е направен от бургаския учен д-р Георги Рибаров. Той показва, че в онези далечни векове мястото е било обитавано от европейски зубър, известен още като европейски бизон. Той достига тегло до над 1 тон и дължина над 3 метра.

Особено важни са намерените останки от камила, вероятно едногърба. Досега от периода на средните векове от България са известни подобни останки единствено от крепостта Туида при днешния град Сливен. От римския и късноантичния период са откривани кости от камили само в Кабиле, при дн. Ямбол, и Никополис ад Иструм, до дн. Велико Търново.

Според д-р Рибаров откритата камилска кост в Русокастро показва значението на средновековния град като търговско средище, понеже през средните векове камили са се използвали единствено за керванна търговия и по-рядко – при пътуващите циркове.

От дивите бозайници са открити кости от благороден елен, елен-лопатар, чакал, лисица, дива коза, вълк, дива свиня, див заек. Важни са останките от дивата коза – вид, който обитава високите части на планините и е особено труден за ловуване.

Представителите на дивите птици, от които се намират кости в Русокастро, са: колхидски фазан, яребица, кеклик, голяма дропла, сив жерав, лебед, черноврат гмурец, патица лопатарка, скален гълъб, голяма бяла чапла, обикновен мишелов. Костите от ястреб-мишелов вероятно трябва да се свържат с отглеждането им като животни, с които благородниците са ловували, смятат специалистите.

Домашните бозайници са представени с домашна свиня, овца, коза, кон, магаре, катър, муле, куче, котка, говедо, бивол. Най-много са костите от домашно прасе, следват тези от овца и от коза.

Отглежданите тук през Средновековието домашни птици са кокошка, патица и гъска, като доминират, и то чувствително, костите от кокошки.

Особен интерес представляват останките от водните обитатели. Сред морските видове са есетра и паламуд, като последният е достигал до 2.5-3 кг. Освен тях, са открити и черупки от паури, зелен морски рак и четири вида морски миди.

От сладководните обитатели са документирани каракуда, шаран, сом, бяла риба, сладководна мида.

Открити са и останки от два вида сухоземни костенурки, които са консумирани изпечени заедно с черупките.

Прави силно впечатление, че през 2019 г. 32,2% от откритите в Русокастро кости са на диви животни – тоест, една трета от месната диета на обитателите на замъка в средновековния град е дивеч.

Разкопките на крепостта Русокастро се изпълняват от Регионален исторически музей – Бургас и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България.

http://www.desant.net/show-news/51445?fbclid=IwAR1ANuQrZ9B9FaRgl-PsAMJPF8VkIJrlj1OZjb8ccC1-fdUF8WVU7De6vAo

Изследователите създават въртящ се кондензат Бозе-Айнщайн до критична скорост, поставяйки основата за създаване на гигантски свръхтечен вихър.

Кондензатите на Бозе-Айнщайн (BEC) са колективни квантови състояния, които се образуват при охлаждане на атомите до почти абсолютна нула. Тези състояния често проявяват необичайно поведение на флуид с нулев вискозитет (свръхфлуид), като например образуването на вихри с квантован ъглов импулс. Теоретиците са предвидили, че ако се въртят достатъчно бързо, вихрите ще се слеят в един гигантски квантован вихър в центъра на системата. Сега, като стъпка към експериментално създаване на този гигантски вихър, Хелен Перин и колегите му от Френския национален център за научни изследвания (CNRS) и Парижкия университет 13 са формирали прогнозирания предшественик етап на вихъра – въртящ се свръхтечен пръстен.

За да създадат този свръхтечен пръстен, изследователите хванали BEC, състоящ се от 100 000 атома рубидий в яйцевиден потенциал, който те произвеждат, използвайки радиочестотни полета. Завъртането BEC произвежда малки вихри в по-голямата си част. Отвъд критичната скорост на въртене, в центъра се образува дупка, която прави системата да наподобява въртящ се, свръхтечен понч. Малките вихри започнаха да мигрират към тази дупка, която се разшири, когато изследователите увеличиха скоростта на въртене на BEC. Най-бързо квантовата течност се движеше с 18 пъти по-висока скорост на звука в средата. Системата запази пръстеновидната си форма за повече от минута, през което време изследователите изкривиха формата на капана, за да създадат по-малки възбуждания в пръстена. Свойствата на тези по-малки възбуждания не са съгласни с настоящата теория, така че екипът има за цел да проучи несъответствието, за да разбере по-добре свръхтечен поток в диапазон от критични скорости на въртене. В крайна сметка те се надяват да създадат теоретично предвидения гигантски вихър.

–София Чен

Sophia Chen е писател на свободна практика със седалище в Тусон, Аризона.

https://physics.aps.org/synopsis-for/10.1103/PhysRevLett.124.025301?fbclid=IwAR0Dh4mMDjtBGA-EFa1wDJQ5rO648wamLifnVdyETXD6DilMzPKaTvONJZs

Ако обичате сладкишите, тогава със сигурност ще се зарадвате на любимия десерт на Кейт Мидълтън, който, между другото, е много популярен и се харесва и на кралица Елизабет II.

Рецептата за кралския десерт е споделена от бившия главен готвач на британското кралско семейство Дарън Макгрейди. Според него пудингът с шоколад се приготвя доста лесно и е чудесно лакомство за студените зимни дни.

Необходимите продукти:

 (за 6 порции)

За пудинга:

170 г фурми без костилки (нарязани на 8 части)
 1 ч.л. сода
240 мл гореща вода
60 г масло 
170 г захар
225 г тъмен шоколад
1 яйце
230 г брашно
1 ч.л. ванилова есенция
1 ч.л. бакпулвер 

За соса: 

312 г тръстикова захар
200 г масло
125 г тъмен шоколад
9 с.л. сметана (33% масленост)

Смесете всички съставки за соса в тенджера, кипнете сместа на силен огън и варете около 4 минути. Оставете соса да изстине, като предварително сте го разделили на две части: едната (около 350 мл) оставете за пудинга, а втората – за украсата.

Поставете фурмите във врялата вода, като добавите содата. Разбъркайте, докато содата се разтвори и оставете да изстине.

Разбийте с миксер маслото и захарта до гладка смес, добавете яйцето и ваниловата есенция и продължете да разбивате. Добавете брашното и бакпулвера, след това отцедените фурми и шоколадовите стърготини. Разбъркайте всичко до еднородна смес. Пресипете сместа във формички върху изстиналия сос за пудинга.

Печете пудинга на водна баня за около 1,5 часа. Когато пудингът е готов, загрейте останалия сос. Сервирайте пудинга в чиния и залейте със соса. Сервирайте с бита сметана или сладолед.

интернет

John Goodenough, M. Stanley Whittingham и Akira Yoshino бяха отличени с тазгодишната Нобелова награда по химия „за разработване на литиево-йонни батерии.“ Тримата изследователи бяха признати за разработването на леки, здрави батерии, захранващи мобилни телефони , пейсмейкъри, лаптопи и електрически автомобили. Литиево-йонните батерии също могат да съхраняват енергия от възобновяеми източници, като слънчева и вятърна енергия, проправяйки пътя към един по-устойчив свят.

https://physics.aps.org/2019-nobel-prize-in-chemistry

През 50-те години на миналия век, в един от най-големите физически експерименти на своето време, двама физици откриват неутрино – частица, постулирана от теоретиците четвърт век по-рано.

Катедра по физика, Унив. на Калифорния, Ървайн

APS е пуснал целия архив на Physical Review онлайн, към 1893 г. Фокус ориентирите съдържат важни документи от архива.

Неутриното е живяло четвърт век като теоретично предложение преди откриването му през 50-те години, както се съобщава в две статии на Physical Review . Идентифицирането на неуловимата частица изисква система за откриване с безпрецедентен размер, свързана с гениален анализ на данните, за да издърпа мъничък сигнал от шумния фон. Откриването на неутрино с корени във военния проект на Манхатън бележи нарастващото значение на „големите научни“ проекти, които все повече ще доминират във физиката на частиците.

През 1930 г. Волфганг Паули предлага, че неоткрита частица – нарича я „неутрон“ – се излъчва заедно с позитрон при радиоактивен бета-разпад. Тази нова частица би обяснила някои озадачаващи аспекти на данните от ядрения разпад. По-късно Енрико Ферми нарича частицата на Паули „неутрино“, за да я разграничи от познатия вече неутрон, открит през 1932 г. Смята се, че неутрино рядко взаимодейства с други частици и затова би било много трудно да се открие.

В началото на 50-те години Фредерик Рейнс и Клайд Коуан от Националната лаборатория в Лос Аламос в Ню Мексико проектират детектор за идентифициране на неутрино при интензивния изблик на частици и радиация, излъчван при тест за ядрена бомба. Но те се отказаха от този план, когато измислиха по-чувствителна схема, която може да работи с по-малката, но по-стабилна емисия на неутрино от реактор.

Рейнс и Коуън се фокусираха върху реакцията, при която неутрино удря протона, създавайки неутрон и позитрон. (Всъщност входящата частица е антинейтрино, но теоретиците все още не знаеха дали неутрино и антинейтрино са различни частици). Резервоар, съдържащ 300 литра вода, доставяше изобилие от протони. Всеки позитрон, генериран във водата, бързо би се забавил и унищожил с електрон, създавайки двойка откриваеми гама лъчи.

Но тези открития биха били много по-големи от позитрони, създадени от други емисии на реактора, както и космически лъчи. За да открият също неутроните от неутрино-протонни реакции, Рейнс и Коуан разтварят кадмиев хлорид във водата – до 40 килограма на сто литра. Водата забавя бързи неутрони, което им позволява да бъдат улавяни от кадмиеви ядра във възбудено състояние, което се разлага чрез излъчване на MeV фотон. Само когато този ядрен гама лъч последва анигилираща двойка с няколко микросекунди, експериментът регистрира неутрино-индуцирано събитие.

Използвайки този метод на „забавено съвпадение“ на сайта Ханфорд в щата Вашингтон, Рейнс и Коуън обявиха „вероятното“ откриване на неутрино през 1953 г. във Физическия преглед . След това те се преместиха в по-мощен реактор в река Савана, Южна Каролина, където използваха два 200-литрови резервоара за откриване, обградени с още по-голям апарат за откриване и с по-добро екраниране на други емисии от реактора. След като натрупаха 100 дни работно време, те обявиха в Science неутрино открития със скорост 3 на час [1], следвайки подробен отчет във Физическия преглед през 1960г.

Приемайки дял от Нобеловата награда за физика за 1995 г. (Коуан почина през 1974 г.), Рейнс отбеляза, че преди работата му и Коуан, „голям“ експеримент по физика може да използва еднолитров детектор. Това е техният опит в изследванията на оръжия, предполага Франсис Халцен от Университета на Уисконсин, Мадисън, който облекчава Рейнс и Коуан да се справят с такова голямо увеличение на експерименталния мащаб. Халцен, главен изследовател на планираната обсерватория за неутрино на IceCube на Южния полюс, припомня разговор, в който Рейнс подчерта колко важно е да се приближи до откриването на неутрино с теория на теорията – защото един опитен експериментатор би казал, че няма шанс за успех.

–Давид Линдли

Дейвид Линдли е писател на свободна наука в Александрия, Вирджиния.

https://physics.aps.org/story/v19/st13