Антонио Вивалди бр.232
Leave a reply
Monthly Archives: февруари 2020
РОКЛИ БР.232
подбра Мария Герасова
Окситоцинът бр.232
Елена Страхилова
Окситоцинът е хормон, който се синтезира от паравентрикуларното ядро в хипоталамуса, след това преминава в задния дял на хипофизата, където се складира, и оттам се отделя в кръвния поток.
Често е наричан „хормон на любовта“, тъй като е свързан с чувствата и емоциите, но в действителност неговата роля е много по–сложна. Той е свързан с регулирането на раждането и кърменето. Преминавайки през плацентата, майчиният окситоцин достига до мозъка на плода и предизвиква действието на определени невротрансмитери за възбуждане на инхибиторите на плода. Така мозъкът на бебето се подготвя за момента на раждането.
Изследователите са открили, че жените, които кърмят, са много по-спокойни в ситуация на стрес или физическо натоварване за разлика от майките, които не са кърмили. Изглежда, че този хормон помага за снижаване нивата на стреса и намаляване на общото безпокойство при хората.
Освен при бременността, подготовката на раждането, контракциите, производството на майчина кърма и майчиното поведение, окситоцинът играе роля също при:
– Свързването между партньорите. Окситоцинът, изпускан от мозъка при жените по време на сексуална активност, е важен за формирането на моногамна двойка с техния сексуален партньор;
– Сексуалната активност. Окситоцинът има връзка с мъжката ерекция и еякулация;
– Повишаване на доверието и намаляване на страха. Високите нива на окситоцин способстват за появата на чувство на доверие, за общата психологическа стабилност и за превъзмогване на евентуални психосоматични страхови пристъпи.
– Аутизъм. Изследване от 1998 г. установява значително по–ниски нива на окситоцин в кръвната плазма при децата с проблеми от аутистичния спектър. Впоследствие през 2003 г. проучване отчита намаляване на аутистичния спектър при терапия с окситоцин.
https://nauka.bg/oksitocinat/
Ренесансът бр.232
Напред по пътя с поглед, вперен в древността
През ХІV столетие в Европа започва период на културен разцвет, известен под името Ренесанс (от френски – “прераждане” или “възраждане”). Той се характеризира с интерес към античното минало и представлява синтез между древногръцкото и римското изкуство, архитектура и литература и съвременни за тогавашната епоха идеи. Модели на ренесансовите художници стават героите на древността, които пресъздават сцени от Евангелието в древноримски декор, а фигурите на библейски персонажи скулптурите извайват в стил и пози, репликиращи античните произведения на културата.
Ренесансът възниква във Флоренция в края на Средновековието под меценатската грижа на фамилията на Медичите. През следващите векове се разпространява в Централна, Западна и Северна Европа. В по-общ смисъл понятието Ренесанс се използва и за историческия период от ХІV до ХVІІ в. Тогава общественото и културно развитие на европейските страни излиза от ерата на Средните векове и се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация.
Обновителните процеси започват около ХІІІ в. в Италия и продължават през следващите векове. В този изключително динамичен процес се зараждат специфични обществено-стопански отношения, сформират се съсловията на буржоазията и интелигенцията. Това е периодът на революционни постижения. Превратни в развитието на обществото са успехите в сферите на книгопечатането, новите източници на енергия, Великите географски открития, изобретяването и усъвършенстването на огнестрелното оръжие и пр. Това е времето, в което Европа става водеща сила в икономическо, политическо и културно отношение.
“Атинската школа” от Рафаел Санцио
В края на ХV – началото на ХVІ в. Великите географски открития и хелиоцентричната система на Николай Коперник променят представата за размерите на Земята и нейното място във Вселената. А работите на Парацелз и Андреас Везалий полагат началото на научната медицина и анатомията.
Големи промени настъпват в обществените науки. В творбите на Жан Боден и Николо Макиавели историческите и политически процеси за първи път се разглеждат като резултат от взаимодействието на различни групи от хора и техните интереси. Едно от най-забележителните постижения е новото отношение към историята заради възродилата се жажда за изучаване на античното минало.
Ренесансът в областта на литературата започва с Данте, продължава с Петрарка, Джовани Бокачо и мн. др. Апогеят на развитието на западноевропейската литература са шедьоврите на Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир, Франсоа Рабле и др. В Европа се разпространяват печатни машини, които разполагат и с гръцката азбука. Това дава възможност да се отпечатват в пълен обем древните текстове, започвайки с произведенията на Вергилий през 1420 г., Омир – 1488 г., Аристотел – 1498 г. и Платон – 1512 г. Прогресът на ренесансовите хуманитарни науки рефлектира в творбите на Томас Мор, Еразъм Ротердамски и др.
Ренесансът в архитектурата започва от 1420 г. и продължава до средата на ХVІ в., преминавайки през проторенесанса с обособяването на Сиенската школа. В строителството се акцентира особено на обществените сгради, дворци, градски къщи и други такива със светски характер. Ордерното разчленяване на стените, аркадите, колонадите, куполите, логическата съразмерност, хармоничността и ясната тектоника са основани на законите на перспективата и пропорциите. Силно развитие получава градоустройството, проектират се мащабни архитектурни ансамбли, подчинени на цялостен художествен замисъл.
В областта на изобразителното изкуство Ренесансът създава цяла плеяда от бележити творци – Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ботичели, Рафаело и много други. Няколко поколения скулптори, писатели, архитекти и художници творят в стил, който Европа ще експлоатира следващите 200 години до появата на Барока.
“Раждането на Венера” от Сандро Ботичели
Променя се светоусещането – светът вече се възприема не като изпитание и преход към един по-добър живот, а като място, където си заслужава да се живее. Антропоцентризмът или поставянето на човека като висша ценност на битието разглежда неговата предприемчивост, амбиция и лични качества. Така се заражда Хуманизмът, в чийто център се поставя именно човек.През Ренесанса се възражда античната калокагатия, т. е. идеалът за всестранно развита, хармонична личност, чиито добродетели се определят не от наследствени благороднически привилегии, а от делата, ума, таланта и заслугите пред обществото; през тази епоха е стимулиран индивидуализмът и по този начин всеки човек започва да се стреми да показва най-доброто от себе си, да открива, знае и може нови неща.
Не е определена точна дата за края на Ренесанса, но от средата на ХVІ в. постепенно започва преход към по-голям реализъм (в изкуството) и до началото на ХVІІ в. настъпва краят на ренесансовата ера. Изключително разнообразна и плодотворна, епохата на Възраждането е и най-романтичният период от историята на човечеството. Нейните възгледи и величави стремежи стават основата на съвременната Западна цивилизация.
Момчил Лазаров
https://momichetata.com/retro/renesanst-napred-po-ptya-s-pogled-vperen-v-drevnostta
6 навика, които да промените за по-добър метаболизъм бр.232
Лидия Делирадева
Снимка: Pexels
Със сигурност сте чували, че е добре да пиете повече течности и да се движите повече, за да ускорите метаболизма си. Но все още има цял списък от фактори, които му влияят и върху които трябва да се замислите.
1. Ядете недостатъчно млечни продукти
За растежа на мускулите и загубата на тегло е важно да консумирате повече мляко, особено кисели млечни продукти: извара, кисело мляко, кефир и др.
2. Спите в прекалено топла стая
Проучванията показват, че ако зададете температурата в спалнята да бъде не по-висока от 18 – 19 градуса, така наречената кафява мазнина, която се използва за затопляне на тялото, ще се изгаря по-активно.
3. Напълно елиминирате въглехидратите
По принцип диетите с ниско съдържание на въглехидрати са по-полезни от диетите с минимум мазнини, но не бива да ги премахвате напълно, особено ако спортувате. Мускулите изискват гликоген, който се произвежда от въглехидратите, в противен случай просто няма да имате енергия.
4. Неправилен избор на малки закуски
Няма нужда да ядете нискокалорични оризови бисквити, предпочитайте ядки. Мастните киселини в тях помагат за изгарянето на мазнините по-бързо, което означава и за повече калории през деня.
5. Неправилни тренировки
Интензивните интервални тренировки в течение на 20 минути са по-полезни от обичайната тренировка, дълга 40 минути.
6. Не се разхождате сутрин
Упражненията или ходенето през деня е важно за правилния метаболизъм. В допълнение – сутрешните активности помагат да се поддържа циркадният ритъм и да се спи по-добре.
https://momichetata.com/momicheshki-taini/6-navika-koito-da-promenite-za-po-dobr-metabolizm
В апартамента на Коко Шанел бр.232
Апартаментът на Коко Шанел, намиращ се над прочутия бутик на улица „Камбон“ 31, и до днес съществува във вида, в който го е оставила неговата собственичка. Коко обичала да твори, заобиколена от красота и от малките символични предмети, които за нея имали огромно значение. Тя била ужасно суеверна и из цялото жилище и до днес има житни класове, фигурки на лъвове, символи на числото пет и други, важни за Коко знаци.
Историята разказва, че в този апартамент Коко работела, приемала гости, давала интервюта, тук се правели ревютата на модна къща Chanel. Самата Коко до края на живота си нощувала в хотел „Риц“. Благодарение на усилията на самия Карл Лагерфелд в момента апартаментът на Коко е част от модна къща Chanel, която пази спомена за своята основателка и разказва за великата Мадмоазел повече от всяка книга. Ето някои от най-интересните предмети и тяхната история.
Прочутите огледални стълби. Тайната им е, че когато Коко сядала на тях, можела да гледа ревютата на модната си къща без гостите в салона да я виждат. За целта тя трябвало да седне точно на петото стъпало – пет било любимото й число, белязало цялото й творчество.
Полилеят бил изработен през 1920 година по поръчка на самата Коко. В него има зашифровани всички важни за нея символи – числото 5, буквата “G“ – от рожденото й име Габриел – и двойното „С“, което е емблема на Chanel и до ден днешен.
Знаменитият диван, също купен от Шанел през 1920 година. За онова време това била скандално различна мебел – първо диванът бил огромен за тогавашните стандарти и освен това никой не правел мебели в толкова светли цветове, защото нямало как да се почистват.
Лъвовете-защитници, които са и зодиакалният знак на Шанел, са навсякъде. Те и до днес присъстват като символи в бижутата на модната къща.
Коко събирала книги и паравани. Тя нямала възможност да се образова добре като дете и цял живот се опитвала да навакса, като четяла много и намирала в книгите вдъхновение за работата си.
Иконата върху библиотеката останала на Коко за спомен от връзката й с Игор Стравински. Това била единствената ценна вещ, която той успял да изнесе при бягството си от Русия. Стравински я подарил с благодарност на Коко, а тя я запазила до края на живота си.
https://momichetata.com/retro/v-apartamenta-na-koko-shanel
Изстрадана красота бр.232
Нито книгите, нито театърът, нито дори модните списания не са извършвали такива метаморфози с женската външност, както киното.
В нямото кино филмовите звезди са бледи и приличат повече на мумии. Причината за това се крие в несъвършенството на оборудването. Тогавашните филмови камери просто не са успявали да уловят разнообразието от полутонове, характерни за реалния живот. За да не изглеждат лицата във филма като размазани светли петна, актрисите са били гримирани по възможно най-контрастния начин. Като маски на Пиеро. Това, което е изглеждало красиво на екрана, в живота е било истински плашещо: събрани устни, избелена кожа, очи, силно подчертани с черен туш. Но модерните жени в онези времена не са се спирали пред това – те са искали да изглеждат именно като героините от екрана. Те са искали да бъдат част от филма и точка.
Оттогава е все така. Киното предлага на публиката модели за подражание. За да има на кого да приличаме. Днес папараците постоянно улавят в кадър „невзрачните“ звезди, отиващи до кварталния фитнес в спортно облекло или притичващи до ъгъла за кафе и сандвич. В златния век на Холивуд това обаче е било немислимо. Богините е трябвало да бъдат богини двадесет и четири часа в денонощието. Тяхната красота е била измислена и внимателно проектирана.
За да постигнат идеала, филмовите икони са премахвали зъби, пристягали са се в задушаващи корсети, отстранявали са ребра, избелвали са лицата си с агресивни химикали и са се борили с бръчките, опъвайки косата си нагоре до болка.
Пухкавият сфинкс
Грета Гарбо – призната за еталон на женската красота в Европа – в началото не се вписва в холивудския свят. Шефът на Metro-Goldwyn-Mayer – Луис Б. Майер, наричан просто L. B., е бил доста строг с нея: „Тук не харесваме дебеланките!“. Актрисата е била принудена да свали четиринадесет килограма и напълно да подмени гардероба си.
За да се създаде аристократичния ù образ, лицето ù е било избелвано, като на японска гейша. Променена е естествената форма на веждите ù до високо заоблена – за по-тайнствено излъчване. А за да засили ефекта на мистериозност, Грета е нанасяла под веждите си бели сенки. Именно Гарбо внася в модата дългите изкуствени мигли, които почти припокриват веждите. Вярно е, че самата актриса не използва такива, защото нейните естествени са толкова дълги, че един от първите оператори, с които работи, дори предлага леко да ги намалят, което той по-късно си спомня като светотатство. Така се ражда образът на „шведския сфинкс“: порцеланова кожа, остри скули, тънки устни, вежди като струни и всеразбиращ циничен поглед.
Пухкавият сфинкс
Адриана Будевска – българската Сара Бернар бр„232
“>
По време на 11-годишното изгнание на примадоната в Аржентина в дома й цъфтят латинки, чиито семена са събрани от бащиния й двор в Добрич
Автор: Огнян Стамболиев
Адриана Будевска – една от личностите, положили основите на професионалния театър у нас, е родена преди 134 години в сърцето на Златна Добруджа, Добрич. Великата българска актриса е дъщеря на „буйния като кон и силен като Крали Марко” тревненец Кънчо Будевски. Едва седемнадесетгодишна, след като завършва с отличие Девическата гимназия във Варна, тя има шанса да получи стипендия за Москва – да учи за актриса.
В комисията на Министерството на просвещението са Иван Вазов, проф Иван Шишманов и Иван Мърквичка. Като вещ ценител на младите таланти, Дядо Вазов веднага оценява дарбата и хубостта й. След време тя ще играе с особена любов в неговите пиеси на сцената на Народния театър.
За четири години в Москва, в школата на прочутия Малий театър при прочутия педагог Александър Ленски, изключително интелигентната и упорита млада жена ще усвои много от тайните на актьорския занаят. В руската страна тя ще има щастливи, паметни срещи с именити руски театрали от ранга на Качалов, Олга Книпер-Чехова и Савицкая. Ще се запознае дори с великия Чехов.
И въпреки че получава няколко покани да остане в Русия, Будевска ще се върне веднага в родината си. В миналото – далечното, а и по-близкото – нашите драматични и оперни артисти винаги се връщаха в България. Водени от чувството си за дълг и от любовта си към Родината, те пренебрегваха дори Скалата, Гран опера и Ковънт гардън, докато днес немалко от тях или бягат, или пък са прогонени от държавата, която нехае за изкуството и дори ни натрапи за министър на хилядолетната българска култура едно напълно неподходящо лице.
Адриана Будевска дебютира през 1889 г. на сцената на театър „Сълза и смях” в ролята на Василиса във „Василиса Мелентиева” на Александър Островски. А след това и като Доня Долорес в мелодрамата „Отечество” на Викториен Сарду. След няколко години постъпва в трупата на Народния театър и скоро се утвърждава като абсолютната примадона. За по-малко от четвърт век тя подготвя повече от 100 роли.
Наистина, една изумителна работоспособност и раздаване на сцената! Школата й е великолепна, владее до съвършенство както тялото, така и гласа си. Актьорският й диапазон е впечатляващ – тя се превъплътява еднакво успешно и в Рада от „Под игото”, и в Костанда от „Свекърва”, и в лейди Макбет на Шекспир, и в библейските Юдит и Далила. Освен тях, изпълнява роли от Островски, Гогол, Чехов, Молиер, Расин, Корней, Ибсен, Шоу, Кнут Хамсун, Иван Вазов, Васил Друмев, Антон Страшимиров, Пейо Яворов, Кирил Христов.
Будевска бързо става любимка на публиката, омагьосана от вдъхновените й изпълнения, нейната безспорна красота и женско очарование на сцената.
Театралните критици от епохата признават, че Адриана Будевска е „най-забележителната българска трагическа актриса, равна по талант на най-големите европейски актриси днес”. Сравняват я с французойката Сара Бернар, италианката Елеонора Дузе, а в по-късна възраст и с рускинята Ермолова.
Сред големите й постижения, а те са толкова много, не могат да се отминат Офелия от „Хамлет”, Луиза от „Коварство и любов”, Амалия от „Разбойници”, Мила в „Полите на Витоша” и може би на първо място Ибсеновата Нора от „Куклен дом”. Тя е първата изпълнителка на тази сложна роля. Нейните съвременници я определят като връх в блестящата й кариера.
„Личното страдание в моя живот ми помагаше да разбера своите героини и да ги пресътворя на сцената”, споделя самата тя. А животът й е труден още от самото начало. Горчивини и мъки я спохождат непрестанно. В детството си бъдещата актриса е нежно и слабо момиченце, което все пак оцелява, след като тежка заразна болест отнася в гроба двете й по-големи сестри.
През 1901 г. Адриана Будевска се омъжва за Христо Ганчев, талантлив артист и човек със силен дух. Но за съжаление, остава млада вдовица. Тя е едва 34-годишна, когато го изгубва. Той умира от тиф като участник в Балканската война през 1912 г.
След няколко месеца Адриана ще роди единственото си момиченце, което скоро ще умре.
В Торино, Италия, ще загине и големият й син Гани, студент по химия последна година, който участва в социалистическото движение за сваляне на правителството. След това ще преживее и съдебен процес срещу по-малкия – Вили, също социалист-бунтар, но той ще успее да избяга в Аржентина. В Южна Америка Вили Ганчев ще стане един от най-добрите пилоти.
При него по-късно Будевска се приютява за цели 11 години, след като през 1926 година, в творческия си апогей, е… уволнена от Народния театър. А предишната година й е устроен национален юбилей и получава орден от Борис Трети.
С нея от театъра е уволнен и нейният партньор – великият актьор и основател на трупата, Васил Кирков. С него тя играе в драмите на Шекспир, Шилер, Вазов, Яворов. Чувствителният и честолюбив Кирков обаче няма да издържи на унижението и обидата и не след дълго ще се разболее нелечимо и ще напусне този свят.
Будевска остава цели десет години извън сцената и това е голямо страдание за нея, докато накрая, изгубила надежда, че ще се върне в театъра, емигрира в далечна Аржентина, където намират приют много български емигранти.
„Останах без криле, без дух, без красота, слънце и въздух!” – възкликвала покрусена Адриана Будевска пред най-близките си приятели. Мястото й в Народния театър ще остане завинаги празно. С времето името й ще се превърне в легенда. Днес гордо го носи Бургаският драматичен театър, един от най-добрите у нас, със славна история и прекрасна трупа. На нея са кръстени и много улици и читалища в страната. За срам на Добрич родната й къща, която е със статут на музей от 1978 година, сега е оставена да се руши, а двора й превземат двуметрови бурени!
На 20 август 1937 г. когато заминава с кораб от Хамбург за Южна Америка, Будевска взема с малкото дрехи и лични вещи и пликче със семена на цветето латинка от бащиния си двор в Добрич.
Засява ги в дома си в Буенос Айрес и това е веществената сантиментална връзка с родината, която тя обожава и за която дълбоко страда. След години нейните внуци донесоха в Добрич от латинките, които е отглеждала, а също и друга скъпа реликва – българската мартеничка, с която се е закичвала всеки 1 март през годините на изгнанието си. Тогава тя не е вярвала, че ще може да се върне на родна земя. Неин горещ почитател обаче се оказва вождът Георги Димитров и за щастие той я кани да се завърне в родината.
Може определено да се каже, че стъпването й на българска земя на 22 юни 1948 г. е триумфално. Тържествено я честват в Народния театър. Тогава получава златен орден за наука и изкуство и златен пръстен на изкуството.
Животът я напуска на 9 декември 1955 г. Но завинаги остава заветът на великата българска драматична актриса, записан в тетрадките й – „Научи се да бъдеш истински горд, а не случайно издигнат човек !”
Откриха нови гигантски изображения на платото Наска
“>
Някои от тях са много странни.Учени от университета в Ямагата, Япония, различиха на знаменитото перуанско плато Наска още над сто и четиридесет неизвестни досега на науката геоглифи.
Общо специалистите са преброили 143 гигантски рисунки върху почвената повърхност. Сред колосалните очертания, различими единствено от голяма височина, се различават изображения както на познати на човечеството животни, така и на редица странни фантастични същества.
Откриването на новите геоглифи е станало възможно чрез съчетаването на няколко изследователски метода, в частност триизмерен анализ на почвата за нуждите на селското стопанство, и разчитането им с помощта на изкуствен интелект. Специални дронове са позволили на учените да направят въздушни снимки с висока резолюция.
На тях може да се видят „портрети” на змиеподобни твари с две глави, както и на рогати същества и такива с квадратни глави.
Според специалистите, геоглифите са създадени в периода между I век пр. Хр. и IV век.
Как са създадени тези огромни рисунки и какво е тяхното предназначение засега остава неясно.
Една от хипотезите е, че това са символични изображения на небесни съзвездия.
http://www.desant.net/show-news/51569
Покладе бр.232
един старинен български обичай от Западните покрайнини
