извадиха от строя най-известния турски крайцер

Капитан ІІ ранг Димитър Добрев

Торпилирането на „Хамидие“ е едно от най-важните събития от военноморската ни история

Автор: Дарин Канавров Исторически музей-Балчик

Две събития от морската летопис на България заемат централно място в историята на военноморския ни флот. Несъмнено двата най-значими акцента в нея са торпилирането на крайцера „Хамидие” през Балканската война и морският бой при Балчик през Първата световна война.

И докато изваждането от строя на най-известния турски военен кораб на ХХ век вече сто лета се радва на заслужена популярност, то морската битка, разразила се край Балчик, стана обществено достояние едва през последните петнайсетина години.

Все пак, тъй като в началото на ноември се навършиха 100 години от торпилирането на крайцера „Хамидие”, ще съсредоточим вниманието си повече върху подробностите от тази славна страница в нашата военна история.

На 30 октомври 1912 г. началникът на флота подполковник Руси Лудогоров донася в Щаба на действащата армия (ЩДА), че в Кюстенджа (дн. Констанца) се товарят 80 оръдия за Турция. Той иска разрешение да действа с миноносците. Генерал Иван Фичев му разрешава и го окуражава с напомнянето, че флотът ще извърши велико и героично дело.

На 7 ноември 1912 г. българското морско командване е известено, че египетските кораби „Акдениз” и „Карадениз”, натоварени с военни материали, потеглят от  пристанището в Кюстенджа за Цариград. Около 22,30 ч миноносците „Летящи”, „Смели”, „Строги” и „Дръзки”, под командването на капитан II ранг Димитър Добрев, излизат от военноморска база Варна, за да ги пресрещнат.

Веднага е обявена бойна тревога. Моряците от екипажите заемат бойните си постове. Малко след полунощ, в района на нос Калиакра, те забелязват силует на военен кораб, който се оказва крайцерът „Хамидие”.

Между 43 и 45 минути след полунощ „Летящи”, „Смели” и  „Строги” изстрелват последователно по едно торпедо срещу противника. Първите два миноносеца нанасят ударите си, без да са заели най-удобната  позиция за стрелба. Третият стреля преждевременно под остър ъгъл. Неприятелят остава невредим.

Последен за нанасяне на торпеден удар се насочва „Дръзки”. Противникът е вляво от него. Под остър ъгъл българският миноносец с две последователни пресичания на курса на “Хамидие” ляга на контракурс на десен борд и сближавайки се с турския крайцер, от 50-60 метра, почти в упор, изстрелва торпедо в него, улучвайки го в носовата част.

Противниковият боен кораб получава пробойна с размер около 10 кв. м и е закаран на буксир до Цариград. Убити са 8 души от екипажа му, а 32 са ранени. От българските моряци е ранен само един артилерист от „Смели”. А материалните ни щети се изчерпват с пробиването от един шрапнел на димохода на „Дръзки”.

Още същия ден цар Фердинанд, впечатлен от успешната торпедна атака, телеграфически награждава началника на отряда миноносци – капитан ІI ранг Димитър Добрев, с военен орден за храброст III степен. Това отличие се дава един-единствен път на офицер от флота през цялата Балканска война.

Според спомени на очевидец от „Хамидие”, по време на атаката на борда му се намира  командирът на отряда турски кораби с щаба си. Веднага след торпилирането на крайцера те се качват на спасителни лодки и се прехвърлят на други турски кораби. Преди това посъветват командира на „Хамидие”, капитан I ранг Хюсеин Рауф, също да го напусне, тъй като морският съд потъва. Той обаче не се съгласява, а успокоява екипажа и с изкусни маневри, на заден ход, успява да се добере до Босфора. Според същия очевидец убитите на борда на крайцера са деветнадесет.

Към мястото на атаката се приближават турски бойни кораби, които влизат в артилерийски двубой с оттеглящите се български миноносци. Стреля се от всички страни. Очертават се силуетите на ескадрените миноносци „Самсун” и „Ядигер Миллет”. Артилерийската стрелба става безредна. Нашите миноносци губят ориентировка. Те се разбъркват с неприятелските кораби. Отвсякъде се мяркат движещи се силуети.

Морето като че ли гъмжи от кораби.

Стрелбата на корабната артилерия се води хаотично по всички посоки. Между дългите силуети на турските есминци сноват българските миноносци. За торпеден изстрел не може да се мисли. Корабите бързо се появяват и изчезват по най-различни направления. Създалата се бойна обстановка – загуба на фактора тактическа внезапност, разбъркване на строя на атакуващия отряд и пристигане на нови неприятелски сили към мястото на сблъсъка, възпрепятства организирането на повторна торпедна атака.

За успеха на българските военни моряци допринасят и грешките на неприятелското морско командване. Корабите на противника преминават недалеч от военноморска база Варна през нощта – най-благоприятната част от денонощието за нападение от страна на  миноносците ни.

Крайцерът „Хамидие” и останалите 4 турски бойни кораба, взели участие в стълкновението (според някои данни това са есминците „Яр Хисар”, „Ядигер Миллет” и минният крайцер „Берк и Сатфет”, а според други – ескадрените миноносци „Ядигер Миллет”, „Самсун” и минните крайцери „Пейк и Шефкет”, „Берк и Сатфет” и два неназовани есминеца), разполагат общо с 54 оръдия и 13 торпедни тръби, а българските миноносци – с 8 малокалибрени оръдия и 12 торпедни тръби. Резюмирайки тактико-техническите характеристики на корабите от двете противостоящи сили, може да се обобщи, че по брой на оръдията противникът има почти седемкратен превес.

По отношение на торпедното въоръжение, чиято употреба решава изхода на сблъсъка, като цяло силите са почти равни, а спрямо турския крайцер българското превъзходство е шесткратно. Що се отнася до скоростта, възможностите на миноносците и на 3 от турските кораби („Хамидие”, „Берк и Сатфет” и „Пейк и Шефкет”) са равни, докато другите два кораба на неприятеля, участващи в стълкновението („Ядигер Миллет” и „Самсун”), са по-добри от българските по този показател.

Но в нападението срещу турския крайцер по резултатен начин нашите военноморски сили използват един основен принцип на военното изкуство – внезапността. Атаката е извършена през нощта. Нападателите взимат инициативата. Противникът е изненадан. Той трябва да действа бързо, в неясна обстановка, при което за кратко време търпи сериозни загуби. Сред екипажа на „Хамидие” настъпва смут, който сковава неговите действия.

Любопитно е да се отбележи автентичното свидетелство, което ни е оставил очевидец на атаката от екипажа на миноносец „Дръзки”: „Като излязох по-късно на палубата, ясно видях със собствените си очи, че артилерийската прислуга около оръдията на „Хамидие” е по бели гащи”.

Обстоятелството, че от строя е изваден голям турски боен кораб, морално травматизира личния състав на противника и понижава бойния му дух. Общо от бреговата артилерия преброяват 152 оръдейни изстрела, които са дадени и от двете страни. Неприятелският огън е хаотичен и се води не по една, а по четири цели. Излишно е да коментираме каква е точността на стрелбата, извършвана от психологически деморализирани артилерийски разчети по неясни, движещи се в тъмнината силуети.

Следва да изтъкнем, че до Балканската война българските военни моряци нямат нужния опит в боравенето с материалната част. Проведените учебни плавания, в навечерието й, често са съпътствани от инциденти и аварии.

По време на учебни торпедни стрелби се достига и до непредумишлена злополука, при която загива един подофицер. При плаване на отряда миноносци, седмица преди атаката срещу крайцера „Хамидие”, става ясно, че техническото им състояние не позволява да  развият максималната си скорост.

Поради неумело маневриране се стига и до сблъскването на кораби, което довежда до изваждането им от строя. Предвид  създалата се сложна ситуация назначаването на капитан II ранг Димитър Добрев за неин командир се оказва изключително правилно и добро кадрово решение.

Морски офицер с доказани професионални качества, с натрупан боен опит от Руско-японската война, той се ползва с неоспорим авторитет сред командирите на кораби и моряците от екипажите. Буквално за броени дни той успява да им вдъхне решителност, да повдигне бойния им дух, да ги постави на бойна нога и да ги амбицира до краен предел за извоюване на успех срещу многократно по-силния противник.

Затова и постигането на тази първа и наистина забележителна победа на българското морско оръжие при описаните твърде неблагоприятни обстоятелства, още повече повишава нейната стойност. Торпилирайки „Хамидие”, убедително показва на дело, че високият боен дух и волята за победа са в основата на всеки военен успех и че, както сполучливо се изразява капитан I ранг Рашко Серафимов: „Прашката на Давида е всякога готова в ръката на българина, когато има да се бори със своите Голиати”.

http://www.desant.net/show-news/25839

  в църквите да се служи на български език

Паметника на Иван Селимински в родния му Сливен

На 24 декември се навършват 220 години от рождението на видния български възрожденец, обществен деец, учен и лекар

Автор: Атанас Коев

Иван Селимински е изявен български възрожденец – обществен деец, учен и лекар. Той е виден участник в просветното движение, църковно-националните и революционните борби на народа ни. На 24 декември се навършват 220 години от неговото рождение.

Големият наш възрожденец е роден на тази дата през 1799 г. в Сливен, в семейството на богат търговец. Първоначално учи в родния си град, където завършва килийно училище.

Едва 14-годишен пътува със своите родители до Йерусалим. Гимназиално образование получава в град Кидония, Мала Азия, в тамошното гръцко училище, където юношата се включва активно в гръцките тайни революционни организации на освободителното движение Фелики етерия, като поддържа тесни връзки с неговите водачи.

През 1823 г. Иван Селимински се установява в румънския град Брашов и за кратко е частен учител. Той взема дейно участие в превръщането на града в един от първите организирани центрове на българската емиграция.

През 1825 г. сливенският възрожденец се завръща в родния си град и основава частно училище. По това време той създава първата българска тайна революционна организация „Братство“. Тя е строго конспиративна и провежда своята дейност главно чрез еснафските сдружения и училищата в Града на стоте войводи. Главна цел на организацията е освобождението на България от османско робство чрез въоръжено въстание.

В навечерието на Руско-турската война (1828-1829 г.) „Братството“ на Селимински започва да въоръжава своите хора и да създава въоръжени отряди. След като войната избухва, революционната организация подпомага в значителна степен действията на руските войски. Когато тя приключва, Иван Селимински участва в специална делегация до руското главно командване, целяща да издейства права за българския народ.

Той проявява голяма гъвкавост в преговорите между Русия и Турция за българските бежанци, като съдейства активно на гръцкото духовенство да подпомогне Високата порта за връщането на българските бежански маси обратно по родните им места.

Селимински напълно подкрепя идеята за образуване на автономно българско княжество в Добруджа. Във връзка с това той прави всичко възможно за изпращане на наша делегация в Цариград. Въпреки положените големи усилия от негова страна, опитът за автономия завършва с неуспех. 

През 1829 г. видният сливналия се преселва в Румъния, като става учител в Букурещ. Там той създава първата българска емигрантска организация. Същевременно подпомага големия брой наши бежанци да се устроят във Влашко.

В периода 1840 –1844 г. Иван Селимински следва медицина в Атина, а след като се дипломира като лекар, специализира в Сиена, Италия.

В гръцката столица той възобновява дейността на славяно-българското ученолюбиво дружество и полага основите на 25-членна организация, която да се бори за българска просвета и за независима наша църква. Мнозина от членовете на тази организация по-късно стават изтъкнати възрожденски дейци.

Селимински активно поддържа започнатото от Васил Априлов дело в нашите училища и църкви да господства говоримия български език. Той съдейства за изпращането на български младежи на учение в Русия и се бори против католическата и протестантската пропаганда, които според него разединяват народа ни.

В Атина написва своето „Политическо верую“, в което излага възгледите си като революционен демократ и прогресивен обществен деец. През 1843 г. взима участие  в образуването на „Трако-славянски комитет“, обединяващ българската и сръбската емиграция в гръцката столица. Тази организация изиграва голяма роля за националното осъзнаване на редица българи в Гърция.

След като завършва медицина, Селимнски заминава за Румъния, където започва работа като лекар и прави редица здравни реформи в Букурещ и Браила. През 1845 г. се отправя за Париж и там с голяма група българи, подвизаващи се по това време във френската столица, обсъжда въпроса как да се помогне на народа ни след Нишкото въстание.

На следващата година участва в написването на специално заявление до турския султан Абдул Меджид, в което се искат изборни български свещенослужители и служене в църквите ни на български език.

Сливенският възрожденец е един от организаторите на „Българското народно дружество“ в Букурещ, което изпълнява редица просветни задачи.

Иван Селимнски е един от главните ръководители на Българската браилска община във всичките и начинания. Той участва дейно в подготовката по създаването на Браилското книжовно дружество, предшественика на дн. БАН.

По време на Кримската война (1853-1856 г.) е сред главните организатори на български доброволчески отряди, достигащи до 2000 души. Той е сред основателите на Букурещкия български комитет, който осъществява връзка с руското главно командване по време на войната по въпросите отнасящи се до България.

Иван Селимински активно участва в църковно-националните борби на българския народ, както и в просветното движение. Като изявен българин е изпратен на тържествата във Велеград, Чехия по повод 1000-годишнината от създаването на славянската азбука. Там той достойно представя страната ни.

Изработването устава на Централното българско болградско училище е главно негово дело.

Иван Селимински умира на 21 юли 1867 г. в Измаил, като завещава имуществото си на българските училища. Той ни оставя редица  свои съчинения в областта на социологията, философията и историята, написани предимно на гръцки език. Впоследствие те се отпечатани посмъртно на български в „Библиотека на д-р Иван Селимински“.

Бележка на редакцията: Името на бележития възрожденец днес носи болницата в Сливен, както и основно училище в родния му град, а също и улици в София и Варна.

http://www.desant.net/show-news/51814

Пилешка супа с бутчета, моркови и фиде

Сгряваща пилешка супа за студеното време къкри на котлона на Dazzle Spoon. Традиционната пилешка супа с фиде е разнообразена от добавката на кисело мляко вместо застройка и освен като предястие може да се сервира като леко основно. 

За начало почистете бутчетата, кипнете вода, добавете в нея обелкки от лук, моркови, целина и подправки по желание – дафинов лист, бахар и черен пипер на зърна. Сварете бутчетата и прецедете бульона. Следва да кипнете половин литър вода и да добавите в него наситнени моркови и лук. През това време пилешкото ще се е охладило и ще можете да го почистите от костите и да накъсате на хапки. Добавяте и него в тенджерата, заливате с бульона и оставяте да къкри половин час.

На финала на готвенето слагате в супата фиде и наливате разбито кисело мляко. Разбърквате и оставяте за още 10 минути на огъня. После сервирате топла, по желание с поръска от наситнен пресен магданоз или листенца целина (керевиз).

Пилешка супа топчета с грах и моркови

Необходими продукти:

400 г пилешка кайма (или пилешко месо, ако имате месомелачка у дома си – така можете да комбинирате бяло месо с месо от бутчета)

1 голяма консерва грах

2 моркова

2 глави лук (една за запръжката и една директно за супата)

сол и пипер на вкус 

Начин на приготвяне:

1. Смелете си пилешкото, ако използвате цели мръвки. Прекарайте през месомелачката и главата лук. Ако не – пропуснете тази крачка.

2. Готовата кайма смесете с 1 глава наситнен или смлян лук и с подправки на вкус.

3. Кипнете 1,4 л. вода и щом заври, оформяйте с мокри ръце топчета и ги пускайте във водата.

4. Рендосайте морковите на ситно ренде и ги прибавете към супата.

5. Лука наситнете и изсипете в тенджерата.

6. Добавете отцедения грах от консервата. Опитайте бульона и по желание добавете още подправки. Можете да заложите и на готови миксове за супа или кубчета бульон, но и да сложите сол и пипер пак ще е вкусно.

7. Сервирайте топлата супа с наситнен пресен магданоз.

Източник: lozhka.su

От Иво 

Най-възвишеното, най-благородното, най-красивото нещо в живота е молитвата. Човек, който се моли има велико бъдеще. Общество или народ, който се моли се развива. Човек, който не се моли, боледува и изсъхва. Народ, който не се моли, изчезва от картата на Земята.

Моли се, за да те обичат. Моли се, за да ти съдейства Природатата във всичките ти разумни начинания.

Ама как да се моля? Не питай как да се молиш, а просто се моли. Питаш ли как да се храниш или как да дишаш или как да се обличаш? Майката пита ли как да обича детето си? Дърветата питат ли как да растат към небето? Слънчевият лъч пита ли как да свети в простора? Ти може би си мислиш, че не знаеш как да се молиш, но най-истинската ти същност знае. Остави молитвата да излезе от дълбочината на душата ти. Така молитва има сила, такава молитва носи всички условия за твоето развитие.

Любовта е най-естествената молитва. Радостта, милосърдието, красотата могат да се явяват само на човек, който се моли.

В молитвата са скрити всички тайни на бъдещето. Тя носи всички условия на настоящето и всички поуки от миналото.

Молитвата направена с любов се приема. Молитвата е диханието на душата. Както тялото има нужда от въздух, за да живее, така и душата има нужда от молитва. Както дъждът напоява изсъхналата и зажадняла почва за живот, така и молитвата носи свобода и простор за душата.

Силен човек може да бъде само този, който се моли.|
Умен човек може да бъде само този, който знае как да се моли.
Красив човек може да бъде само този, който обича да се моли.

Ама за какво да се моля? Човек трябва да е много умен, за да знае за какво да се моли. Да се молиш за това, което можеш и сам да свършиш, не е истинска молитва. Моли се да имаш сила да разрешиш задачите на своята душа. Моли се твоите братя, да се обичат. Моли се да ти се даде най-потребното за настоящия момент. Моли се да примириш притовиречията в себе си. Моли се за здраве и сила, за да можеш да служиш. Моли се вечните, непреходни неща, тях търси. Моли се за това, което никой друг не може да ти даде. Моли се за невъзможното, защото невъзможното за човека е възможно за Бога. Моли се съзнанието ти да бъде будно, да не изпуснеш добрите условия на настоящето. Моли се да имаш сили да преодолееш изпитанията и трудностите. Моли се да имаш пламтящо от любов сърце, светъл като слънцето ум и разумна воля. Моли се това, което се дава за теб, да се даде и на твоите ближни. Моли се да научиш и изпълниш волята Божия и тогава ще имаш и всичко друго. За когото мислиш, такъв ставаш.

Няма по-красива молитва от благодарността. Да благодариш означава да разбираш дълбоките причини, от които произтича живота.
Благодари за въздуха, който дишаш.
Благодари за светлината, която приемаш.
Благодари за топлината, която те изпълва.
Благодари за тялото, което ти служи.
Благодари на птиците, които пеят за теб.
Благодари на слънцето, което грее за теб.
Благодари на вятъра, който вее за теб.
Благодари за хляба, който е приготвен за теб.
Благодаря за покрива, който е построен за теб.
Благодари на небето, което те закриля.
Благодари на земята, която те отглежда.
Благодари на онзи Източник, от който произлиза Живота.
Само така ще можеш да се наречеш Човек

http://www.beinsadouno.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/d0b7d0b0-d183d187d0b8d182d0b5d0bbd18f-d0b8-d183d187d0b5d0bdd0b8d0b5d182d0be/%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-r538/

В човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество. Тя още не е проявена с всичката си красота.

Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по – малко, за няколко мига или за повече. И веднага тя донася със себе си сила, радост, вяра, чистота, мир, любов. В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага. Той чувства тогава връзките си с целокупния живот. В този момент за него всички са братя, сродни, близки и мили. Това са минути на вдъхновение. Тогава идват идеи.

Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта? Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен. Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите.

В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея.

Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма.

Във всеки човек живее една божествена искра. В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това? Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел!”

Учителят казва: „Човешката душа е космос. Тя е океан. Ние още не сме познали себе си. Не сме се познали и едни други. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние.” „Когато срещнете някой ваш приятел, прочетете поне един лист от неговата свещена книга.” „Дали човек е млад, розрастек или стар, Божественото в него не се изменя. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намерите, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си. Душата е скъпоценен камък в човека. В нея се крият условията за неговото развитие. Чрез нея човек се свързва с божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Цялото!” „Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък. Тя е излязла от Божественото дихание. Това трябва да считате като закон.” ”3наете ли, колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. А нежността, благостта, които тя притежава, това са качества на Безграничния.”

Чистотата на планинските върхове и езера, красотата на пролетните цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните светове живеят в глъбините на човешката природа.

Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се проява. Това става в течение на развитието. Последното има за цел проявата на Божественото, на спящите сили, които се крият в човешката душа и в цялата природа.

Това е смисълът на човешката история. Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката душа.

Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие. У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила. Днес тя приготвя условията за своето проявление. Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.”

В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата. Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда. Това може да се долови и по много факти в днешния живот. Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече. Една духовна вълна се издига днес в съвременната култура. Тая вълна можем да наречем пробуждане на душата. Вечно младото, красивото и чистото в човешката душа отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си. Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот – минути на подем, доброта, прощение, любов – това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това се нарича разцъфтяване на човешката душа.

Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено! Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат.

Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката душа. Божественото у детето, което е истинската, висшата му природа, е главният фактор, който действа отвътре. Това трябва да се има предвид при възпитанието и обучението. Възпитателят трябва да има разбирания за красивото и чистото, за доброто, за оня свещен кът, който се крие в човешката душа. Учителят казва: „Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по - високо място.” „Казват, че трябва да се изучи детската душа, но в душата не вярват. И когато попитат: „Какво е душата?” те отговарят: Това е сбор, някакъв сбор. Но този сбор има ли единство?” Човекът в потенциално състояние има непроявени сили. Той е много повече от това, което проявява. Учителят казва: „Всички хора са даровити потенциално. Всички хора трябва да са даровити кинетически. Не мислете, че сега трябва да придобиете доброто. То е вложено във вас. Изискват се само благоприятни условия, за да се прояви. Не мислете, че във вашата душа нещата тепърва ще се създават. Не, у вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. Тъй че възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, да се прояви с всичката си красота доброто, което е вложено в детето.”

Има психолози които казват, че децата са крадливи, злобни, отмъстителни, егоисти и пр. Тия качества са на повърхността на детското естество, но в глъбините му живее възвишеното, чистото и святото. И както слънчевите лъчи стопяват ледовете и снеговете, така и подходящите педагогически методи могат да превърнат тия наследени или придобити отрицателни склонности и навици, за да се изяви чистото и доброто на детската природа.

 От Донка

Детската природа

 http://www.beinsadouno.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/d0bfd0bed183d187d0b8d182d0b5d0bbd0bdd0b8-d0b8d181d182d0bed180d0b8d0b8-d0bed182-d183d187d0b8d182d0b5d0bbd18f/%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-r617/