Философията на живота бр.232
Leave a reply
Monthly Archives: февруари 2020
МУЛТИКУЛТУРЕН ДИАЛОГ БР.232
. ИЗГРАЖДАНЕ НА МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА, ТОЛЕРАНТНОСТ И УВАЖЕНИЕ.
Обучението разглежда модели на взаимодействие сред различни по етност и принадлежност звена, изграждане на комуникационни канали и положителни нагласи сред учениците, методи за изграждане на канали за взаимодействие и техники за създаване на постоянно надграждащи се положителни взаимоотношения. Теники за въздействие на изолирани звена, приобщаване на изолирани звена и изграждане на съпричастност, уважение и усещане за принадлежност към класа.
Развиват се теми като ефективно управление на емоциите, техники за мирно решаване на конфликти , развитие на саморефлексия и разбиране на “другия”, методите за идентификация на рискови звена, както и техники изграждане на мултикултурни групи. Игрови технологии за пречупване на нагласи и идентификация на лидерите на мнение. Методи за работа с лидери на мнение и създаване на екипи.
Изграждане на ефективно сътрудничество и комуникация между учители, родители, местна общност. Изграждане на нормална работна среда сред хора от различни групи и уязвими звена.
Практическа насоченост. Към обучението могат да бъдат предвидени допълнителни консултации.
Обучението е подходящо за управленски екип, педагогически колективи, класни ръководители и ръководители проекти.
http://setmodels.net/obuchenie/multikulturen-dialog-izgrazhdane-na-multikulturna-sreda-tolerantnost-i-uvazhenie
Мостът на Ханибал бр.232
В Hannibal мост е римски мост (… -III век пр.н.е. (?)) разположен на Corso del Titerno, в община Cerreto Sannita в Кампания.
Не бива да се бърка с едноименния древен мост (от който остават някои руини), разположен също в Кампания, по протежение на Калоре Ирпино между общините Лугогасано и Сан Манго сул Калоре в Ирпиния, в сегашната провинция Авелино.
Мостът е сниман от течението на река Титерно
ИСТОРИЯ И ЛЕГЕНД
Според легендата по моста прочутият картагенски водач Анибале щеше да мине заедно със слоновете си по време на спускането на полуострова по време на втората пуническа война, за да скрие военните си плячки на близкия Монте Синьо
При пристигането на Ханибал или не в тези области историците на древността имат противоречиви мнения: Тит Ливий разказва, че Анон, генерал от Ханибал, се е докоснал до Cominium Cerritum Samnite, докато Полибий казва, че Ханибал е минавал през тези земи.
Мостът е построен през римско време и впоследствие няколко пъти е реновиран, особено след земетресението от 5 юни 1688 г., въпреки че е запазил първоначалния си вид през вековете.
Блясък на римския мост в Анибале в Серето Санита (Bn).
ОПИСАНИЕ
По пътя на провинцията Серето Санита - Кусано Мутри железен паметник ( 2004 ), изобразяващ някои слонове, поставя началото на пътя, водещ към моста. Този път завършва в зона за паркиране, оборудвана с пейки и от която започва пътеката, водеща към древна архитектура.
Мостът, изграден изцяло с използването на местен камък, се състои от единна кръгла арка, която гледа към течението на река Титерно.
Мостът е дълъг 13 метра, има ширина около 1,50 метра и разстояние от 9,15 метра.
Години наред в град Серето Санита се представя проект за възстановяване на пътека, която достига до Форре дел Титерно от моста, пресичайки гората на Монте Ербано.
ХОМОНИМИЯ: Друг мост на Анибале се издига по поречието на река Меландро в Кампания.
авторизиран превод Мария Герасова
Седмицата на модата в Ню Йорк започна бр.232
Най-интересното от първите дни.
https://www.vesti.bg/galerii/foto/modata-zavladia-niu-iork-vizhte-naj-interesnoto-9389
Защо брак, защо семейство бр.232
От старейшина Д. Тод Кристоферсън
От Кворума на дванадесетте апостоли
Семейство, изградено върху основата на брак между мъжа и жената, предоставя най-добрата среда, в която да процъфтява Божият план.
Над западна врата на известното Уестминстърско абатство в Лондон, Англия, стоят статуите на 10 християнски мъченика от 20-ти век. Един от включените сред тях е Дитрих Бонхофер, гениален немски теолог, роден през 1906 г.1 Бонхофер става явен критик на нацистката диктатура и отношението й към евреите и други хора. Той е хвърлен в затвора за своето дейно противопоставяне и в крайна сметка е екзекутиран в един концентрационен лагер. Бонхофер създава множество произведения, като някои от неговите най-известни творби са писма, които състрадателни пазачи от лагера му помагат да изнесе от затвора, и които по-късно биват публикувани като Писма и есета от затвора.
Едно от тези писма е до неговата племенница преди сватбата й. To включва следните забележителни прозрения: „Бракът е повече от любовта ви един към друг. … В любовта си, вие виждате единствено вас двамата в света, а в брака, вие сте брънка от веригата, свързваща поколенията, които Бог прави да идват и да си отиват в славата Му, и които повиква в царството Си. В любовта си вие виждате единствено небето на личното си щастие, а в брака вие сте поставени на една отговорна позиция към света и човечеството. Вашата любов си е ваше собствено притежание, а бракът е много повече от нещо лично – той е статут, позиция. Така както короната прави царя, а не просто желанието да се владее, така и бракът, а не просто любовта ви един към друг, е това, което ви свързва заедно пред Бог и човека. … Така че любовта идва от вас, а бракът от небесата, от Бог“.2
По какъв начин бракът между мъжа и жената надминава любовта им един към друг и собственото им щастие, за да се превърне в „една отговорна позиция към света и човечеството“? В какъв смисъл той идва от „от небесата, от Бог“? За да разберем, трябва да се върнем в началото.
Пророците откриват, че първо сме съществували като интелекти, и че ни е била дадена форма, или с други думи духовни тела от Бог, превръщайки се така в Негови духовни чеда – синове и дъщери на небесни родители.3 В това доземно съществуване на духовете идва момент, в който, поради по-нататъшното изпълнение на Неговото желание „да мо(жем) да бъд(ем) възвисени с Него“,4 Небесният Отец подготвя даващ възможности и способности план. В Писанията този план носи различни имена, включително „планът за спасението“,5 „великия план на щастието“,6 и „планът за изкуплението“.7 Двете основни цели на плана са обяснени на Авраам със следните думи:
„И стоеше сред тях един, който беше като Бог, и каза на онези, които бяха с Него: Ще слезем, защото има място там, и ще вземем от тези материали, и ще създадем земя, на която тези да могат да живеят.
И с това ще ги изпитаме, за да видим дали ще вършат всичко, което Господ, техният Бог, ще им заповяда.
И на тези, които опазят първото си състояние, ще им се прибави; … и на тези, които опазят второто си състояние, ще им се прибави слава върху главите во веки веков“.8
Благодарение на нашия Небесен Отец, ние вече сме се били превърнали в духовни същества. Сега Той ни предлага начин, по който да завършим или усъвършенстваме това същество. Добавката на физическия елемент е от съществено значение за пълнотата на съществуване и славата, на които Самият Бог се радва. Докато сме се намирали с Бог в доземния свят на духовете, при съгласието си да участваме в Неговия план – или с други думи, да „опаз(им) първото си състояние“ – на нас „(ни) се прибав(я)“ физическо тяло, идвайки да живеем на земята, която Той е създал за нас.
Ако тогава, по време на нашето смъртното съществуване, изберем да „върш(им) всичко, което Господ, (нашият) Бог, ще (ни) заповяда“, ние ще „опаз(им) второто си състояние“. Това означава, че посредством нашите избори, ние ще засвидетелстваме пред Бог (и пред себе си) решителността си и способността си да живеем според Неговия вечен закон, докато се намираме извън присъствието Му и във физическо тяло, с всичките му сили, апетити и страсти. Можем ли да обуздаем плътта, така че тя да стане инструмент, а не господар на духа? Могат ли да ни бъдат поверени божествени сили в този живот и във вечността, както и силата да създаваме живот? Като отделни личности, можем ли да преодолеем злото? На онези, които успеят „ще им се прибави слава върху главите во веки веков“ – като много значима част от тази слава е едно възкресено, безсмъртно и прославено физическо тяло.9 Не е учудващо, че сме „възклицава(ли) от радост“.10
Нужни са поне четири неща за успеха на този божествен план:
Най-напред бива създадена земята за наш дом. Каквито и да са подробностите по процеса на създаването й, ние знаем, че тя не е плод на случайност, а че сътворението й се ръководи от Бог Отец и осъществява чрез Исус Христос – „Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“.11
На второ място е условието за смъртност Адам и Ева действат от името на всички онези, които избират да участват във великия план за щастие на Отца.12 Тяхното падение създава условията, нужни за нашето физическо раждане и за смъртното ни преживяване и обучение извън Божието присъствие. С Падението идва и осъзнаването на добро и зло и дадената ни от Бог сила да избираме.13 И най-накрая, Падението довежда до физическата смърт, нужна да направи времето ни в смъртността преходно, за да не живеем завинаги в греховете си.14
На трето място е изкуплението от Падението. Ние виждаме ролята на смъртта в плана на Небесния ни Отец, но този план не би бил изпълним, ако няма начин най-накрая да преодолеем както физическата, така и духовната смърт. И така, Изкупителят, Единородният Божий Син, Исус Христос, страда и умира, за да извърши единение за прегрешението на Адам и Ева, като по този начин предоставя възкресение и безсмъртие за всички. И тъй като никой от нас не ще бъде съвършено и постоянно послушен на евангелския закон, Неговото Единение ни изкупва и от нашите собствени грехове при условие, че се покаем. С единителната милост на Спасителя, носеща ни опрощение на греховете и освещаване на душата, ние можем да се родим отново духовно и да се помирим с Бог. Нашата духовна смърт – отделянето ни от Бог – ще приключи.15
На четвърто и последно място, са условията за нашето физическо раждане и последвалото духовно прераждане в Божието царство. За да може Неговото дело да успее ние „да бъд(ем) възвисени с Него“,16 Бог постановява мъжете и жените да сключват брак и да създават деца, като така, в едно с Бог, създават физически тела, които са централна част от изпитанието на смъртността и съществени за Неговата вечна слава. Той също постановява родителите да изграждат семейства и да възпитават децата си в светлина и истина,17 водейки ги към надежда в Христос. Отец ни заповядва:
„Свободно да обучаваш децата си на тези неща, казвайки, че:
… тъй както бяхте родени на света чрез вода и кръв, и духа, който Аз съм създал, и тъй от пръстта станахте жива душа, тъкмо тъй трябва да бъдете родени отново в небесното царство от вода и от Духа, и да бъдете очистени чрез кръв, тъкмо кръвта на Моя Единороден, за да можете да бъдете осветени от всеки грях и да се радвате на словата на вечния живот на този свят, и на вечен живот в идния свят, тъкмо на безсмъртна слава“.18
Знаейки защо напуснахме присъствието на нашия Небесен Отец и какво се изисква, за да се завърнем и да бъдем възвисени с Него, става много ясно, че нищо свързано с времето ни на земята не може да бъде по-важно от физическото раждане и духовно прераждане – двете изисквания за вечен живот. Това, по думите на Дитрих Бонхофер, е „позицията“ на брака, „отговорна(та) позиция към света и … човечеството“, която заема тази божествена институция „от небесата, от Бог“. Това е „брънка от веригата свързваща поколенията“ както тук, така и след това – според небесния ред.
Семейство, изградено върху основата на брак между мъж и жена, предоставя най-добрата среда, в която да процъфтява Божият план – среда за раждането на деца, които идват чисти и невинни от Бог, и средата за научаване и подготовка, от която те ще се нуждаят за един успешен смъртен живот и вечен живот в предстоящия свят. От съществено значение за оцеляването и процъфтяването на обществото е нужният брой семейства, изградени в подобен брак. Това е причината общества и народи, като цяло, да насърчават и защитават брака и семейството, като привилегировани институции. Никога не е ставало въпрос само за любовта и щастието на възрастните.
Социалната наука по категоричен начин потвърждава колко съществени са браковете и семействата, начело с мъж и жена“.19 И така, „предупреждаваме, че разпадането на семейството ще донесе на отделните хора, общностите и нациите бедствията, предсказани от древните и от съвременните пророци“.20 Но нашите твърдения за ролята на брака и семейството не се осланят само на социалната наука, а на истината, че те са създадени от Бог. Той е Този, който създаде в началото Адам и Ева по Свой образ, мъж и жена, и ги събра като съпруг и съпруга, за да станат „една плът“ и да се размножават и напълнят земята.21 Във всеки един човек е заложен божественият образ, но чрез брачния съюз между мъж и жена в едно, ние се сдобиваме с вероятно най-пълното значение на това да сме създадени по Божий образ – мъж и жена. Нито ние, нито което и да е друго смъртно същество, може да измени този божествен ред на брака. Това не е човешко творение. Подобен брак е наистина „от небесата, от Бог“ и също толкова значима част от плана за щастие, колкото е и Падението и Единението.
В доземния свят, Сатана се възпротивява на Бог и Неговия план, а неговото противопоставяне само увеличава силата си. Той се стреми да саботира брака и създаването на семейства, а там където се сформират бракове и семейства, той прави всичко възможно да ги разбие. Той напада всичко свято свързано с човешката сексуалност, като я изтръгва от контекста на брака с привидно безкрайна гама от неморални мисли и дела. Той се стреми да убеждава мъжете и жените, че приоритетите на брака и семейството може да бъдат пренебрегвани или изоставяни, или най-малко да станат подвластни на кариери, други успехи и стремежа към самоизява и лична независимост. Със сигурност противникът е доволен, когато родителите не учат и възпитават децата си да имат вяра в Христос, да се обърнат във вярата и духовно да се родят отново. Братя и сестри, има много добри неща, много от тях са важни, но само някои са съществени.
Заявявайки основните истини, свързани с брака и семейството, не означава да пренебрегваме или подценяваме жертвите и успехите на онези, за които този идеал не е съществуваща реалност. Някои от вас са лишени от благословията на брака поради причини, включващи липсата на подходящи кандидати, привличане към същия пол, физически или умствени увреждания или просто поради страх от провал, който, поне за момента, побеждава вярата. Или може да сте сключили брак, който да е приключил, и да сте останали сами да се справяте с това, което заедно едва успявахте да изтърпите. Някои от вас, които са сключили брак, не могат да имат деца въпреки съкрушителното желание и умоляващи молитви.
Дори да е така, всеки има дарби; всеки има таланти; всеки може да допринася за осъществяването на божествения план във всяко поколение. Много от доброто, от същественото – дори понякога всичко, нужно за сега – може да бъде постигнато в по-малко от съвършени обстоятелства. Толкова много от вас дават всичко от себе си. И когато вие, които носите най-тежкото бреме на смъртността, се изправяте в защита на Божия план за възвисяване на Неговите чеда, всички ние можем да вървим напред. Ние свидетелстваме с увереност, че Единението на Исус Христос е предвидило и, в крайна сметка, ще възнагради цялото лишение и всяка загуба на хората, които се обръщат към Него. Не съществува човек, който да е предопределен да получи по-малко от всичко онова, което Отец е приготвил за Своите чеда.
Една млада майка наскоро ми довери притеснението си, че се чувства несъвместима с това най-важно от всички призования. Аз сметнах, че въпросите които я притесняват, са незначителни и не беше нужно да се притеснява; справяше се добре. Но знаех, че тя единствено се опитва да угоди на Бог и да почете Неговото доверие. Аз й поднесох думи на увереност и в сърцето си помолих Бог, нейния Небесен Отец, да я усили с любовта Си и с израз на Своето одобрение, докато тя върши дело Му.
Това е моята молитва за всички нас днес. Нека всички открием одобрение в Неговите очи. Нека браковете процъфтяват и семействата просперират, и независимо дали нашата съдба е пълна с тези благословии в смъртността или не, нека Господната благодат носи щастие сега и вяра в сигурните обещания, които следват. В името на Исус Христос, амин.
https://www.churchofjesuschrist.org/study/general-conference/2015/04/why-marriage-why-family?lang=bul
Таблицата на елементите на Менделеев бр.232
не бе първата, но бе най-добрата
На 6 март 2019 г. се навършват 150 години от формулирането на Периодичната таблица на химическите елементи. ООН обяви 2019 година за Международна година на Периодичната таблица на химичните елементи (Year of the Periodic Table of Chemical Elements – IYPT 2019)
Менделеев не е първият, който предлага подобна таблица.
През 1864 г. немският учен Юлий Лотар Майер публикува таблицата си, съдържаща 28 елемента, подредени в шест колони, според техните валенции.
Опит за свързване на свойствата на елементите с атомното им тегло е предложен през 1866 г. от английския химик Джон Александър Нюландс, който също проектира идеите си и под формата на таблица. Дмитрий Менделеев е бил добре запознат с тези таблици, но неговата работа е различна.
Преди него са правили опити само за класификация на химичните елементи, а .Менделеев открива периодичност в свойствата на елементите и това, което съставя, не е просто таблица, а система, която показва закономерности и има предсказваща сила. Благодарение на периодичния закон на Менделеев може да се определи не само мястото на познатите елементи в нея, но и на неоткритите до този момент елементи като се предскажат и свойствата им.
В Периодичната система на Менделеев елементите са организирани по атомно тегло, но мястото на всеки химичен елемент в нея се определя и от свойствата му. Затова Менделеев успява да коригира стойностите на атомните маси на 9 елемента и предсказва съществуването като изчислява атомните маси и описва свойствата на общо 11 неоткрити до тогава елемента.
Менделеев. Ръкописът на “‘Опит за система на елементите въз основа на тяхното атомно тегло и химическа прилика”, първата версия на периодичния закон. 17 февруари (01 март) 1869. Източник: wikipedia
Въпреки легендата, че таблицата му се е присънила, големите открития все пак не стават без усилия, а по-скоро са резултат на упорита работа. Въз основа на огромното количество фактическата информация, която е събрал за специфичните тегла и състав на силициевите съединения, Менделеев стига до по-широки обобщения, до концепцията за мястото на един елемент в периодичната система като комбинация от неговите свойства в сравнение със свойствата на други елементи, количествените съотношения на масата му и качествените характеристики на веществото.
Благодарение на откритите от Менделеев закономерности, той коригира атомните маси на 9 елемента (берилий, индий, уран, и т.н.). В статия от 29 ноември 1870 г. прогнозира съществуването, изчислява атомните маси и описва свойствата (цвят, точка на топене и др.) на три неоткрити дотогава елементи – “екаалуминий” (открит през 1875 г. и наречен галий), “екабор” (открит през 1879 г. и наречен скандий) и “екасилиций” (открит през 1885 г. и наречен германий). След това, той прогнозира съществуването на още осем елемента, в това число “двителур” – полоний (открит през 1898 г.), “екайод” – астат (открит през 1942-1943 г.), “екаманган” – технеций (открит през 1937 г.), “двиманган”- рений (открит през 1925 г.), “екацезий” – франций (открит през 1939 г.)
По-късно, през 1900 г. Менделеев и Уилям Рамзи стигат до заключението, че е необходимо да се включи в периодичната система на елементите нова група – нулевата група на благородните газове.
Стенна мозайка на Периодичната таблица в музея в Санкт Петербург през 1932 г.
Днес вече таблицата на Менделеев се разшири значително и съвременните учените се питат докъде ще стигне и дали не се нуждае от редизайн.
Все пак, Периодичната система, завършена преди 150 години, макар и несънувана, а плод на многогодишен труд, е една гигантска крачка в стремежа на човека на вникне в закономерностите на природата и да открие още една хармония в градивните елементи на Вселената.
https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Tablitcata-na-elementite-na-Mendeleev-ne-be-parvata-no-be-naj-dobrata_123302.html
Слънцето може да причини мини ледников период тази година
Предстои голям слънчев минимум, който може драстично да засегне селскостопанското производство на земята, според някои учени.
Активността на Слънцето има 11-годишен цикъл и промените в активността причиняват явление като слънчев минимум и слънчев максимум. По време на слънчевия максимум Слънцето ще бъде силно осеяно с петна, което води до повече топлина и енергия, достигащи до Земята. Но по време на слънчевия минимум енергията на нашата звезда ще бъде много ниска и това може да причини различни ефекти върху Земята.
Валентина Жаркова (Valentina Zharkova), професор по физика в Университета Нортумбрия, смята, че тази година слънцето може да има голям слънчев минимум (GSM – grand solar minimum). Тя също така смята, че глобалната температура ще спадне с един градус по Целзий през 2020 г. Въпреки че това застудяване изглежда малко, специалистите смятат, че може да окаже отрицателно въздействие, особено в селскостопанското производство.
Жаркова предупреждава, че този период на слънчев минимум може да продължи през следващите три десетилетия, което означава, че Земята ще премине през мини ледников период до 2050-те години.
“На слънчевата повърхност ще се образуват по-малко слънчеви петна и по този начин ще се излъчва по-малко енергия и радиация към планетите и Земята. Намаляването на температурата ще доведе до студено време на Земята, влажно и прохладно лято, мразовита и с обилни валежи зима. Евентуално ще има големи студове, както се случва сега в Канада, където се наблюдават температури от -50С “, коментира Жаркова пред Express.co.uk.
Жаркова съобщи още, че последният голям слънчев минимум се е случил преди около 400 години, през 17 век.
Въпреки това скептиците смятат, че този спад от един градус по Целзий няма да причини забележими ефекти върху глобалния климат или времето.
Причината за слънчевия минимум и максимум
Преди няколко месеца доклад от проучване, публикуван в списанието Solar Physics, представи доказателства, че причината за 11-годишния слънчев цикъл се намира не в Слънцето, а в неговите планети. Приливните сили на Венера, Земята и Юпитер въздействат на нашата звезда, те привличат горещата плазма на нейната повърхност, подобно на Луната, чиято гравитация влияе на приливите и отливите на Земята. Екипът смята, че редовното подреждане на планетите на всеки 11.07 години поддържа темпото на слънчевия цикъл.
Съвпадението в периодите на изравняване на планетите и слънчевия цикъл е известно отдавна, но приливните сили, упражнявани от планетите на повърхността, се смятаха за нищожни в сравнение с огромните сили във вътрешността на Слънцето. Но изследователите откриват, че магнитното поле в плазмата може да бъде дестабилизирано от малки колебания при определени условия.
Физическият ефект, известен като нестабилност на Тейлър, може да се види в симулацията на екипа. Малка сила може внезапно да промени спиралата на слънчевата плазма, течаща или по посока на часовниковата стрелка, или обратно на часовниковата стрелка.
Слънцето представлява над 99 процента от масата на Слънчевата система, но въпреки размерите си все пак може да бъде повлияно от планетите. Например Юпитер е достатъчно голям (2,5 пъти по-голям от масата на всички останали планети заедно) и достатъчно далеч, така че центърът на масите на системата Юпитер-Слънце всъщност е извън Слънцето, което означава, че Юпитер не обикаля около Слънцето, а около точка на около 50 000 километра от повърхността на Слънцето.
https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Slantceto-mozhe-da-prichini-mini-lednikov-period-tazi-godina_143696.html
ОТКРИХА ГРОБА НА ГЕОРГИ ДИПЧЕВ – СИН НА РАЙНА КНЯГИНЯ БР.232
Виждате фотография на Райна Княгиня със синовете й, направена в София през 1913 г. На снимката голямата панагюрка е с първата си снаха Дафина и първата си внучка – Райна Иванова Дипчева, по мъж Филова. Зад тях от ляво на дясно са синовете на Райна Княгиня – Владимир, Георги, Асен и Иван Дипчеви. Кадърът е от семейния архив на Здравчо Здравчев – правнук на Райна Княгиня.-Откриха гроба на Георги Дипчев – син на Райна Княгиня, създадател на бургаския Механотехникум и първи директор на училището в крайморския град. Дълги години липсваше информация къде са положени останките на тази емблематична за историята на Бургас личност. Инициатор за издирването на мястото е художника Митко Иванов.Дипчев се установява в Бургас след Първата световна война и е един от създателите и пръв директор на Механотехническото училище. До края на кариерата си остава учител в същото училище.Той е вторият син на Райна Княгиня. Името му остава завинаги в летописа и на българската военна история. Бил е машинистът на миноносеца “Дръзки” при най-значимата военноморска победа на България при атаката на турския военен кораб “Хамидие”.Райна Княгиня отглежда до пълнолетие общо четирима синове. Всички те са герои от войните за национално обединение, при това в най-големите български победи при Одрин, Чаталджа, Дойран и Тутракан. Носители са на много ордени за храброст.Георги умира в Бургас, и в продължение на няколко десетилетия паметта за него е изличена.С помощта на Анастасия Попова и на управителя на “Обредния комплекс” – Бургас – Магдалена Карастоянова, беше открит общият семеен гроб на фамилията на Георги Дипчев, в който днес са положени и неговите останки. Той се намира в парцел 37, ред 15, гроб 5, съобщава Митко Иванов във ФБ…За нерадостната съдба на синовете на Райна Княгиня става дума и в книгата “Поздравъ отъ Панагюрище”, том 1.-Това е Ретро Панагюрище - нашето общо минало на панагюрци. Тук събираме архивни фотографии, фоторепортажи, пощенски картички, изгледи и стари визуални материали за Панагюрище, разглеждаме ги подробно и ги коментираме.
ретро Панаюрище
Исторически дневник бр.232
Еволюция на линейката и спешната медицинска помощ
Древен свят
Най-старите описания на спешни състояния се срещат в различни източници на Древния свят. Исторически сведения има в месопотамските клинописни глинени плочки, в древнокитайските медицински текстове и в древноиндийски писания. В древноегипетския медицински папирус на Смит (наречен на американския археолог Едуин Смит), известен още като Хирургичен папирус и датиран от ХVІ век пр.н.е., се съдържат 48 параграфа с описания на травми, от които 27 на главата, както и тяхното третиране. В папируса на Еберс (наречен на немския професор Георг Еберс) се описва лечение на астматичен пристъп и т.н. В папируса на Хърст се описва помощ при различни видове ухапвания (от човек, прасе, лъв, крокодил). В Бруклинския медицински папирус (450 г. пр.н.е.) се дават лекове при ухапване от 38 вида змии, скорпиони и тарантули. За приноса на древногръцките медицински школи към овладяване на спешните състояния свидетелстват множество текстове, включително трудовете на Бащата на медицината Хипократ (460 – 377 г. пр.н.е.), както и графични и релефни изображения. В Римската империя спешна медицина се практикува главно от военните лекари в пехотните легиони, също и в гладиаторските школи. Найизвестният римски лекар от гръцки произход Клавдий Гален (129 – 200 г.) усъвършенства своето медицинско изкуство, като лекува тежки животозастрашаващи травми на гладиаторите в град Пергам, преди да стане придворен лекар на император Марк Аврелий в Рим.
Средновековие
Редица епидемии отнемат хиляди човешки животи в средновековна Европа. Лечебната помощ в епидемична обстановка е неразривно свързана с потребността от подходящ транспорт. Като санитарен транспорт за извозване на болните и починалите служат каруци. През 1098 г. рицарите кръстоносци от ордена „Св. Лазар” създават лазарети за превозване и лечение на заразноболни. През 1099 г. рицари създават ордена „Св. Йоан“ и лекуват болни и ранени поклонници по пътя към Светите земи, поради което стават известни като рицарите хоспиталиери.
Средновековната арабска медицинска школа също допринася за развитието на спешните грижи. Персийският лекар Разес (Абу Бакр Мухамад ибн Закария ал-Рази, 865 – 925 г.) посвещава една от книгите си на спешните състояния; въвежда гипсовата превръзка за счупени кости. Обобщавайки и доразвивайки постиженията на античната медицина, в своите книги животоспасяващо лечение описва и най-известният арабски лекар Авицена (Абу Али Хюсеин ибн Абдала ибн Сина, 980 – 1037 г.).
ХVІІІ век
През 1774 г. в Лондон е създадено Общество за възстановяване на удавници. Двамата лекариоснователи (William Hawes, Thomas Cogan) са провокирани от ежегодно нарастващите случаи на удавяне в река Темза, главно на работници в търговията, чийто брой през 1773 г. достига 123. Те обявяват възнаграждение за всеки, който спаси удавник или донесе при тях току-що удавен, прилагат и усъвършенстват техники за възстановяване на дишането и сърдечната дейност. Тяхната инициатива прераства в основаването на Кралското хуманно общество в Англия. По време на Наполеоновите войни, през 1792 г. Доминик Жан Ларей – главен хирург в армията на Наполеон Бонапарт, въвежда т. нар. „летящи линейки“ за извозване на ранените от бойното поле, които представляват файтони с коне. С тях значително се съкращава времето от раняването до оказването на медицинска помощ, което увеличава шанса за спасяване на живота. Тези линейки са адаптирани в зависимост от терена: с камили за пустинята в Египет и с мулета за планините в Испания, Полша и Русия. Същият лекар въвежда термина „триаж“ – сортировка на ранените според степента на тежест на състоянието и потребността от срочна намеса. Линейките са оборудвани с турникети, превързочни материали, ампутационни кутии, задължителните червени одеала, който, заради психологичното състояние на ранения, да прикриват размера на загубата на кръв.
Линейките на барон Доминик Жан Ларей
ХІХ век
В Лондон и Париж по време на холерната епидемия през 1832 г. се използват носилки и карети за болните (линейки за пациенти) и на починалите (трупни линейки).
Първата в света организация за женска помощ във военна обстановка е Крестовоздвиженская община сестёр попечения о раненых и больных – създадена през 1854 г. в Санкт Петербург по инициатива на великата княгиня Елена Павловна Романова, по повод Кримската война (1853 – 1856). Групата е обучена и ръководена от руския хирург Николай Пирогов. На 9 ноември 1854 г. първите 28 милосърдни сестри потеглят към фронта в Севастопол, а до края на войната броят им става 202. Сестрите оказват първа помощ, правят превръзки, асистират при операции, участват в разпределянето на ранените според степента на тежест и полагат еднакви грижи както за руските, така и за пленените турски, английски и френски войници.
В Кримската война, от другата страна на фронтовата линия, във военномедицинската служба на английската армия в Скутари (Турция) помагат 38 сестри доброволки, организирани от англичанката Флорънс Найтингейл (1820 – 1910), призната за основателка на съвременната сестринска професия. Забележителният руски хирург Николай Иванович Пирогов (1810 – 1881) доказва своите животоспасяващи умения във военна и в мирна обстановка и има огромен принос към спешната медицина и военно-полевата хирургия. През 1847 г. в Кавказката война той за първи път оперира с етерна наркоза на бойното поле и прилага своите виждания за медицинска сортировка. Когато е на 67-годишна възраст е призован от руския император Александър ІІ в България като главен хирург на руската армия и организатор на медицинските грижи по време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.). Пирогов пристига в България на 10 октомври 1877 г. във военно-полевата болница в село Горна Студена, Плевенско. До края на войната посещава много населени места и лекува както войниците, така и местното българско население.
През 1864 г. Американският конгрес приема първия Закон за създаване на единна система от линейки в армията на Съединените щати – линейките са карети. Първата гражданска служба за спешна помощ със собствена линейка-карета е създадена през 1865 г. към болница в Синсинати (Охайо, САЩ). По-късно такива са създадени и към болници в други американски градове.
Санитарни влакове за превозване на ранени и болни подпомагат триажирането и спешната помощ през Гражданската война в САЩ, Руско-турската война и Първата световна война. Първият руски санитарен влак потегля на 8 май 1877 г. от Николаевската гара в Санкт Петербург, за да участва в Руско-турската война. Пожар във Виенската опера на 8 декември 1881г. причинява смъртта на 479 души, много пострадали са с тежки изгаряния и травми. През януари 1882 г. професор Яромир Мунди, свидетел на пожара, представя на император Франц-Йосиф I проект за създаване на Общество на спасителите доброволци. Обществото е учредено през април и в него участват лекари и студенти по медицина. Първата станция за бърза помощ на тази организация е открита на 1 май 1883 г. В нея професор Мунди работи едновременно като управител, лекар и кочияш. През 1877 г. в Лондон е основана St John Ambulance Association за обучение на доброволци и санитарен транспорт. През 1887 г. е създадена St Jonh Ambulance Brigade за оказване на първа помощ при големи обществени събития. Сред най-многолюдните събития, където организацията се включва, е юбилеят на кралица Виктория през 1887 г. Първата станция „Бърза помощ“ на територията на Руската империя е създадена през 1897г. във Варшава. Впоследствие аналогични станции са изградени в Москва и Санкт Петербург.
В самия край на ХІХ век се появяват първите моторизирани линейки, които заменят теглените от жива сила карети: през 1899 г. – първата линейка електомобил към болница в Чикаго, през 1900 г. – шест линейки електромобили към болници в Ню Йорк.
ХХ век
Първият травма-център е разкрит през 1911 г. в Университетската болница в Луисвил (Кентъки, САЩ), който в модернизиран вид функционира и днес. Неговият създател – хирургът Арнолд Грисуолд, през следващите години оборудва автомобилите на полицията и пожарната и обучава техните служители да оказват първа помощ на пострадали в инциденти. През 1961 г. четирима американски лекари напускат частната си практика и стартират непрекъснато 24-часово спешно медицинско обслужване – това е първото истинско спешно отделение, създадено в град Александрия (Вирджиния, САЩ). Официалното признаване на специалността „спешна медицина“ като самостоятелна медицинска специалност е през 1979 г. в САЩ.
Спешно телефонно повикване
Първият спешен телефонен номер 999 започва да функционира в Лондон на 1 юли 1937 г. През 1946 г. в Лос Анджелис стартира спешен телефон 116. Спешен номер 111 е въведен в градовете Мастъртън и Картъртън в Нова Зеландия на 29 септември 1958 г. През 1959 г. спешен номер 999 е възприет в град Уинипег в Канада. През 1961 г. за по-големите населени места в Австралия е въведен номер 000, който през 80- те години на ХХ век покрива цялата страна. За първи път спешният телефон 911 започва да се използва на 16 февруари 1968 г. в щата Алабама (САЩ). Постепенно отделните държави въвеждат свои номера за спешни повиквания.
Ползван материал с автор доц. д-р Лора Георгиева, д.м.
П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е
За учредяване на Президентска награда Вапцаровска международна премия
„Морето и машините”
За стимулиране развитието на науките за морето,образованието и възпитанието на морски кадри,
постижения в областта на безопасността на корабоплаването
През 2019 година човечеството ще отбележи 110-та годишнина от рождението на Никола Йонков Вапцаров – Моряка, поетът, който прослави нашата Родина далеч зад нейните географски граници.
В историческото развитие на България – държавата на духа, в защита на българския народ в плътен строй стоят езикът, писмеността, литературата, по думите на академик Дмитрий Сергеевич Лихачов.
За утвърждаване авторитета на Република България в глобализиращия се и дигитален свят като държава на духа, неоспорим принос има и поетът Никола Йонков Вапцаров – Моряка, което се илюстрира с редица международно признати доказателства:
1) Световният съвет на мира през 1952 г. присъжда на Никола Вапцаров най-престижното отличие – Международната награда за мир. През 1953 г. тя е връчена на неговата майка Елена Вапцарова на многохилядно тържество, на което участват поети и писатели от десетки държави.
2) За изключителен принос в европейската и световна култура Никола Вапцаров е обявен за личност на ЮНЕСКО за 2009 г., по случай 100 годишнината от рождението на поета.
3) С Указ на Президента на Република България Георги Първанов № 243 от 6 юли 2004 г. (ДВ, бр. 64, 23.7.2004 г.) в памет на великия поет Моряк Никола Вапцаров на Антарктида е наречен връх на неговото име – Вапцаров Връх (410 м, координати 62°37’15″ ю.ш., 59°54’25″ з.д.) – разположен върху планинската верига Тангра, остров Ливингстън от архипелага Южни Шетлъндски острови.
На тържественото събрание в град Варна на 7 декември 2009 година по случай 100 годишнината от рождението на Никола Вапцаров президентът на Република България, който пръв получи току що излязлата монография „Никола Йонков Вапцаров Моряка”, заяви: „Когато връщаме лентата назад, стигаме до 1949 година, когато академичната общност на Морското училище приема за свой патрон най-достойния си възпитаник Никола Йонков Вапцаров и предлага да бъде учредена международна морска премия на неговото име.”
http://www.president.bg/news.php?type=3
http://old-www.naval-acad.bg/Bg/arhiv/arhiv-09/slovo-prezident-7-12.htm
4) През 1979 г. с Указ на Държавния съвет за 70-годишнината от рождението на поета е учредена Международна награда за литература „Никола Вапцаров“. За лауреати се удостояват известни автори от Виетнам, Германия, Гърция, Испания, Италия, Индия, Куба, Никарагуа, Норвегия, Полша, Португалия, Русия, САЩ, Сърбия, Франция и др. Наградата е връчвана през 1984 и 1989 г. През 2009 година за 100 годишнината от рождението на Никола Вапцаров наградата е възстановена от кмета на град Банско с друг статут и формат.
5) По най-нови данни, публично оповестени в печата през 2014 г., произведенията на Вапцаров са преведени в 92 страни на 64 езика и се четат по всички континенти на Земята. Голяма част от преведените творби на поета са в билингвистични публикации (на български език и на чужд език).
6) За Никола Вапцаров са написани и продължават да се пишат многократно повече литературни творби, отколкото той самият е създал.
В издадената през 2009 г. антология „За него, живота” Никола Вапцаров е определен като велика творческа личност, безсмъртен и неповторим художествен талант, бихме добавили творчески Гигант и поетичен Титан!
На него са посветени стихотворения, песни, есета и поеми от 75 автори, като 1/3 от тях са чуждестранни творци. За Вапцаров са се изказвали или са го превеждали десетки световно известни поети и писатели, включително двама носители на Нобелова награда за литература – италианският поет Салваторе Куазимодо и полската поетеса Вислава Шимборска.
Мануел Муньос Идалго е автор на поемата „Смъртта на Никола Вапцаров“ и театралната пиеса за Вапцаров по повод 100-годишнината от рождението на българския поет “Вапцаров – кървавата бразда”, която се публикува на испански, английски, шведски и български език.
Могат да се посочат още много национални и международни доказателства за безсмъртния и неповторим художествен талант на поета Никола Йонков Вапцаров – Моряка и световното признание на неговата светла и велика творческа личност.
7) В подкрепа на гореизложеното като свидетелство за националната и международната значимост на творчеството на поета са и двата Биобиблиографски указателя „Никола Йонков Вапцаров 1909-1942” (309 страници) и „Никола Йонков Вапцаров 1980-2009” (336 страници) – биобиблиографска справка от 645 страници, а това е колосално за един поет! Те са издадени от Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” съответно за 70-годишнината и 100-годишнината от рождението на поета и съдържат Вапцаровите произведения и литературата за него от 1926 година до 2009 година и са красноречиво научно доказателство за едно духовно богатство с планетарни мащаби, което тепърва предстои да бъде оценено.
Всичко това дава основание за следното предложение:
1) Да се учреди Президентска награда: Вапцаровска международна премия „Морето и машините”.
Целта на държавната премия е да стимулира развитието на науките за морето, образованието и възпитанието на морски кадри, постижения в областта на безопасността на корабоплаването.
Океанът е люлката на живота на планетата. Нашите океани са нашето бъдеще – над 90 % от всички стоки по света се превозват по море. Същевременно човешкият фактор причинява от 80% до 90 % от всички морски инциденти! За овладяването и полезното използване на морските ресурси са необходими добре обучени и културни кадри в различни морски специалности. Българската образователна система в средното професионално и висше морско образование и следдипломната квалификация предлагат обучение по много от тях.
Президентската награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините” ще бъде мощен стимул в националното и световното морско образование. Наградата ще способства за издигане морския престиж на Република България, ще активира разработването на националната морска стратегия, е популяризира морската индустрия сред младите хора и ще ги окуражава да предпочитат морските професии при избора на своето бъдещо образование и кариера.
Кариерата в морската индустрия предоставя уникални възможности за развитие на идните поколения. Младежите имат вълнуващ и динамичен професионален път в една от най-важните за световната икономика индустрии.
Президентската награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините” ще способства за активиране на конвергенцията между науката и технологиите, за изграждане на ново отношение „Човек-Машина”, респективно „Екипаж-Кораб”, за превръщане на техногенната безопасност, в т.ч. и безопасността на корабоплаването в част от ценностната система на човека и неговия морал.
2) С Президентската награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините” ежегодно в навечерието на 7 декември – рождената дата на поета, да се удостояват изявени личности, учебни заведения и институции в Република България и чужбина, с доказан принос в развитието на науките за морето, образованието и възпитанието на морски кадри, постижения в областта на безопасността на корабоплаването.
Президентската награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините” представлява почетен знак с лента с лика на Никола Йонков Вапцаров Моряка, грамота, диплом, плакет, вимпел, статуетка, парична премия.
При оценката на номинираните кандидати от морските университети, акцент да се постави върху техния принос за формирането на духовността и развитието на ценностната система на морските специалисти и тяхната духовна връзка с морето и машините!
Статутът и редът за връчване на Президентската награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините”, регламентът за връчването й, определяне на журито, степените и размерите на премията, се уреждат в съответствие с нормативно-правната уредба за духовно стимулиране в Република България.
Аргументи, правни и научни основания:
Първо: Правните основания на предложението за учредяване на Президентска награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините” се съдържат в правната уредба на действащата наградна система в Република България, отразена в Конституцията и Указите за духовно стимулиране.
В близката история са съществували практики държавният глава да удостоява с почетни звания „Лауреат на Международната Ботевска награда”, „Лауреат на Международната награда „Кирил и Методий” и други награди.
Има и съвременен опит в удостояването с Президентска награда. Функционират ясни Правила за провеждане на инициативата на Президента на Република България Награда „Джон Атанасов“ и Грамоти „Джон Атанасов“ – по категории:
https://www.president.bg/docs/1525767603.pdf
Учредената през 2003 година Президентска награда “Джон Атанасов” на млади учени в областта на компютърните науки се посреща радушно в системата на образованието и научните среди, има позитивна обществена подкрепа.
Наградата насърчава личните постижения на младите български изследователи, работещи в сферите на информатиката и комуникационните технологии, създава благодатна и подкрепяща среда за развитието на младите таланти в тези сфери, подкрепя развитието на информационните и комуникационни технологии в България.
Второ: Научните основания на предложението за учредяване на Президентска награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините” се съдържат в научните изследвания за силата на човешкия дух, морето и машините, нарастващата роля на човешкия фактор в корабоплаването и са документирани не само в научните трудове, а и в практиката на модерни морски компании:
а) Карл Густав Юнг разработи проблематиката за феномена на духа в науката и изкуството.
б) Духовността на космонавта, летеца и моряка е техният водещ резерв в рисковата им професия, който им помага да преодоляват страха от височината, водата е дълбочината, от огромния риск. До този фундаментален извод достигна руският учен професор Владимир Александрович Пономаренко в своя уникален научен труд „Психология на духовността на професионала” през 2004 г., за което беше удостоен със специална премия в областта на науката и техниката.
Теорията за духовността на професионалистите с опасни професии (летци, моряци, космонавти) разкрива същността на Душата на летеца, на моряка и на космонавта, открива съдържанието на емоционалната и духовната интелигентност.
в) Учените продължават да търсят отговор на въпроса „Имат ли корабите и машините душа?”, издават книги (John Tracy Kidder. The Soul of a New Machine. 1981; Daniel Sekulich. Ocean Titans: Searching for the Soul of a Ship. 2006), получават високи международни отличия за своите творби – съответно (The Pulitzer Prize) и (UNESCO Prize)!
Важното е да се подчертае, че 50 години преди тях, Никола Вапцаров – Моряка е сред първите в света поети, които възпяха и одухотвориха машините. Гениалният поет Вапцаров с литературното си творчество през първата половина на XX век свърза духовно хората, морето и машините, вдъхна на машината ДУША.
г) За японската корабоплавателна компания Кавасаки Кисен Кайша Лтд. секретът на новия подход през XXI век е Духът на компанията (K-Line): Умение, Професионализъм, Интелект, Отговорност, Иновация, Екипна работа!
Трето: В издадената през 2009 година монография „Никола Йонков Вапцаров–Моряка” са разкрити художествените приноси на поета, който сроди морето и машините с човешката душа и възпя вярата и любовта, свободата и мира. В монографията глава II е посветена на „Духовната връзка между хората, морето и машините в поезията на Никола Вапцаров – Моряка”.
Вапцаровата поезия е немислима без идеите за морето и машините, които са част от вътрешния психологически свят на поета Моряк, от неговата духовна същност. За наша национална гордост Никола Вапцаров е сред първите в света поети, които възпяха и одухотвориха машините.
Никола Вапцаров възпя машините като прогрес на човешкия ум и като източник на вяра и надежда за човека в борбата му за свобода и по-добър живот.
Модерната концепция „Човек-Машина” ще става все по-актуална във връзка с разширяването на космическите полети, покоряването на Световния океан, нарастване възможностите на изкуствения интелект и роботите в корабоплаването.
Настана времето да се направи нещо ново в национален и световен план, за да се оцени научния и художествен принос на Никола Вапцаров за изграденото от него ново отношение към одухотворените от него машини!
В Приложение № 10 на монографията е направено предложение за учредяване на Международна морска премия на името на Никола Вапцаров, която да се връчва на преподаватели и морски университети за най-високи резултати в подготовка на новите морски командни кадри с висше образование – лидерите на моретата и океаните на XXI век! От 2010 година до сега тази идея беше обсъждана на национални и международни научни форуми и публикувана в десетки научни и популярни издания у нас и в чужбина.
Идеята за учредяване на Международна морска премия на името на Никола Вапцаров получи силна подкрепа и от Международната научна конференция „Технологии и наука за устойчиво морско развитие” през месец май 2015 година във Варна и състоялия се форум на Черноморските асоциация на морските институции (Black Sea Association Of Maritime Institutions, BSAMI), пред който аргументирано беше докладвано предложението. Докладът е публикуван в научния сборник на форума:
- Технологии и наука за устойчиво морско развитие : Международна научна конференция – Варна, 13-14 май 2015 г., с. 181-186. Издателство: ВВМУ Н. Й. Вапцаров, 2015. ISBN: 978-954-8991-80-3
От 2010 година до сега идеята за премията беше популяризирана и подкрепена на много научни форуми, периодични и ежедневни медийни издания у нас и в чужбина – Великобритания, Русия, САЩ, Украйна, Черноморската асоциация на морските институции (BSAMI). Организацията Black Sea Association Of Maritime Institutions (BSAMI) е създадена през април 2010 г. в Истанбул от шест висши учебни заведения: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция, Украйна.
Три от шестте черноморски държави, членуващи в BSAMI, публикуваха доклада „New ideas on safety culture in navigation and the necessity of establishing a Vaptsarov International Maritime Prize” в свои научни списания:
- България: Списание „Българска наука”;
- Русия: Списание „Вестник государственного морского университета имени адмирала Ф.Ф.Ушакова”, Държавен морски университет “Адмирал Ф.Ф.Ушаков” в Новоросийск;
- Украйна: Sea-Review, The International Maritime Journal of the Nautical Institute of Ukraine, който е член на Nautical Institute London – Одеската национална морска академия в Одеса.
Отчитайки всички тези обстоятелства, знаменателни събития, мотиви и аргументи, целесъобразно е да се учреди ежегодна индивидуална и колективна Президентска награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините”, която да се връчва на преподаватели и морски университети за най-високи резултати в подготовката на новите морски командни кадри с висше образование – световните лидери на моретата и океаните през XXI век!
110-годишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров Моряка през 2019 година е прекрасен повод за първото удостояване на лауреатите на Президентската награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините” – изявени личности, учебни заведения и институции в Република България и чужбина, с доказан принос в развитието на науките за морето, образованието и възпитанието на морски кадри, постижения в областта на безопасността на корабоплаването.
Литература (Приложения):
1. Пеев, И.П. Никола Йонков Вапцаров – Моряка. Поетът, който сроди морето и машините с човешката душа и възпя вярата и любовта, свободата и мира. ИК „Стено”. Варна, 2009, 224 с.. ISBN: 9789544494506
Рецензент на монографията – професор д.ф.н. Милена Георгиева Кирова, СУ „Св. Климент Охридски”.
Хужник на монографията – Сияна Илиева Струнчева, художник-педагог, гр. Варна (http://sss-bg.com/portfolio).
2. Пеев, И.П. Никола Йонков Вапцаров Моряка – талантлив възпитаник на Морското училище (1926-1932) и негов патрон от 1949 година, ярко поетическо дарование в световната духовна култура и морячеството
Във вестник „Вапцаровец”. Юбилеен вестник. Издание на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, посветено на 135-годишнината на флотската Алма Матер, месец Май 2016 г. Варна, стр. 16-17. ISSN 1311 – 1868.
3. Пеев, И.П. Нови идеи за културата на безопасност в корабоплаването и потребността от учредяване на Вапцаровска международна морска премия.
4. Peev, I.P. NEW IDEAS ON SAFETY CULTURE IN NAVIGATION AND THE NECESSITY OF ESTABLISHING A VAPTSAROV INTERNATIONAL MARITIME PRIZE
Източник: