Monthly Archives: април 2020

Комарите убиват по 3 милиона души годишно бр.234

Вярвате или не, но оказва се, че най-смъртоносните животни в света е „нищожният“ на пръв поглед комар. Може и да изглежда невъзможно нещо толкова миниатюрно да убива толкова много хора, но е факт, защото световната здравна статистика твърди, че повече от 2,7 милиона душа по света годишно умират в следствие на инфекциозни заболявания предизвикани от ухапване от комар. По-голямата част от тези смъртни случаи се дължат на малария.
Дори СЗО алармира, че между 300 и 500 милиона случая на същата се появяват всяка година. За това заболяване виновник е женският вид Anopheles. Но не самият комар е този, който убива човека, а маларийният паразит, който носи. Той попада в кръвообращението на индивида след ухапване от насекомото. И макар комарите да са основните разпространители на маларийната инфекция, то те далече не се ограничават само с нея.
Други видове болести, причинени от тях, са не по-малко застрашаващите живота – Западнонилската и Денга треска. Първото е заболяване, с което насекомите се сдобиват, кръвосмучейки от заразени птици. То засяга нервната система и подобно на маларията, може да бъде много опасно, особено при хора с понижена имунна система. Денга треската пък сигнализира за присъствието си посредством обриви, непоносими мускулни и ставни болки. Тя може да бъде фатална, ако не се лекува правилно.
С времето е доказано, че комарите също така се явяват вектор и на други тежки диагнози като чикунгуня, жълта треска, филариоза, туларемия, дирофилариоза, японски енцефалит, енцефалит Сейнт Луис, Зика и много други. Това е така, тъй като комарите се явяват носители на различни по рода си патогени, като тук не е задължително насекомото да е инфектирано с тях. То просто може да се явява носител.
Женският комар в случая е този, който пренася Plasmodium falciparum Plasmodium malariae, Plasmodium ovale и Plasmodium vivax – протозоите, причиняващи маларията. Известно е също така, че някои други видове от летящите досадници са в състояние да паразитизират в хора или бозайници, използвайки комарите като междинни гостоприемници, в които да снесат яйцата си. Крайният резултат, рефлектиращ върху хомосапиенс, е заболяването миаза. Например бръмбарите от рода Dermatobia hominis прикрепят яйцата си в долната част на комара и когато той влезе в контакт с човек или животно, от телесната топлина на гостоприемника се предизвиква излюпването на ларвите, явяващи се инфекциозен агент. Миазата от своя страна, е доста неприятно заболяване, чиято клинична картина се определя от това къде е локализиран причинителят.
В този смисъл в медицинската практика се различава кожна форма на диагнозата, засягаща откритите части на тялото. Тук, в рамките на часове, след като ларвата е попаднала в кожата, се появават болезнени промени при еритема.
На по-късен етап формираните лезии се трансформират в изключително болезнени фурункули.
При раневата миаза ситуацията е доста по-различна, тъй като некротичната тъкан, формирана в раната, се явява храна за ларвите. Поради тази причина се стига до невъзможност за зарастване на нараняването, вторични инфекции, силни болки и фебрилитет. Изключително опасно е, когато ларвите попаднат в органите на зрението, тъй като се засягат засягат очите, орбиталните и периорбиталните тъкани. Обичайните клинични признаци при очната миаза, освен болка, са появата на оток на клепача, увеличени лимфни възли, конюнктивит.
Миазата може да засегне както носа и ушите, така и урогениталната и чревна системи. Някои видове комари могат да бъдат носители и на паразити от семейство Filarioidea, причиняващи състоянието, наричено „елефантиаза“ (лимфатична филариоза), характеризиращо се с подуване на части на тялото. Макар заболяването да се счита за рядкост и за такова, характерно за коренно различни географски ширини от родните, това никак не дава гаранция, че то ще остане там, където е, поради простата причина, носеща името миграция.

Загадката на златните конуси бр.234

  от бронзовата епоха, открити в Европа

През последните 170 години, при различни обстоятелства, европейските археолози са открили четири красиво украсени златни конуси от бронзовата епоха. Те са създадени в един и същи стил, но с неизвестно предназначение (HiddenTruth.site).
Първият е намерен в Германия през 1835 г. и получава името Златната шапка на Шиферщад. Вторият е открит в Авантон (Avanton), Франция през 1844 г. и получава името Авантон Вен.
Третият е открита в немска Бавария през 1953 г. и носи името Златната шапка на Ецелсдорф-Бах. Четвъртият е наречен Берлинската златна шапка, но дата и мястото на откриване са неизвестни (вероятно Германия или Швейцария). Той е открит на търг за антики през 1996 г. и се озовава в музей.
Както показват имената, в археологията тези предмети се наричат ​​“шапки“, но в действителност тяхното предназначение остава неизвестно и до днес. Възрастта и на четирите артефакта се оценява на 3-4 хиляди години.
Много коментатори в интернет предполагат, че те са древни ритуални фалоси, но учените не са съгласни с тази версия. Първо, защото всички тези „шапки“ са кухи, тоест те са покривали нещо, и второ, три от тях имат заострен връх.
По дължина конусите са между 29 см до 88 см, тежат от 285 до 490 грама, изработени са от тънко листово злато.
Изображенията, покриващи тези „шапки“, също са много необичайни. Те не са само визуално красиви, но имат симетрия и подреденост.
Особено необичайни са моделите на Шапката на Ецелсдорф-Бах, където има изображения на кръгове (слънце?) и колела със спици. За моделите на Берлинския конус дори има версия, че е изобразен уникален астрономически календар, който отчита лунни и слънчеви дни.
Още по-любопитен е фактът, че шарките на „шапките“ са много подобни на моделите на така нареченото Твърдо наметало от Уелс, създадено от листово злато преди около 3,5 хиляди години, тоест, около същите векове на златните „шапки“.
Това „наметало“ е открито през 1833 г., на хълма Bryn yr Ellyllon, което се превежда като „Хълмът на феите“ или „Хълмът на гоблините“. „Наметалото“ е било върху скелета на човек, но от скелета било останало много малко.
Както „шапките“, така и „наметалото“ показват, че са създадени от една и съща, и богата култура. По всяка вероятност прото-келтска, за която се знае много малко.
Има артефакти със същия стил на изработка, които са намерени също в Германия – така нареченото Еберсвалдското съкровище, състоящо се от 8 златни купи с шарки и много тънки златни гривни от тел за ръце и крака.
Съкровището на Еберсвалд се счита за една от най-важните европейски археологически находки от бронзовата епоха. Сега, то се съхранява в Русия, където е изнесено от Германия след края на Втората световна война.
Привържениците на алтернативната история свързват златните „шапки“ с древните каменни структури от неолита във Великобритания и други европейски страни. Според тях, в структури като Стоунхендж (Stonehenge) и Нюгрейндж (Newgrange) има специални дупки в камъните, в които тези „шапки“ вероятно са били слагани.
Конусите, поставени в тези дупки, били „презаредени с енергията на камъните“ и можели да създават красиво златисто сияние, което обгръщало тези каменни структури и им придавало мистично красив вид.
За какво всъщност са служили тези златни „шапки“, все още не е установено със сигурност нищо …
http://hiddentruth.site/%d0%b7%d0%b0%d0%b3%d0%b0%d0%b4%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%83%d1%81%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%b1%d1%80%d0%be%d0%bd%d0%b7/

Човешката цивилизация бр.234

  Тип Нула, според Скалата на Кардашев

Човешката цивилизация е Тип Нула, според Скалата на Кардашев …
Скала на Кардашев е понятие предложено през 1964 г. от руския астроном Николай Кардашев. Това е система за определяне на вида цивилизации в зависимост от тяхното технологично развитие (HiddenTruth.site).
Тази система помага да се разбере докъде може да се издигне човешкият вид въз основа на общото количество енергия, което може да получи и да консумира
Този тип цивилизация разполага с цялата енергия на планетата. Тя е в състояние да събира и съхранява енергия, а също така може да манипулира природни явления, като вулкани, бури, земетресения и т.н.
Тип 2 – Междупланетно общество
Тази цивилизация може да използва цялата енергия на една звезда. Те имат цялостна Сфера на Дайсън (Dyson sphere). Могат да колонизират множество планети и синтезират енергия. Те са „имунизирани“ срещу изчезване, поради огромното количество енергия, с което разполагат.
Четете още: Най-голямата тайна в историята – Анунаките от Нибиру (видео)
Тип 3 – Междузвездно общество
Този тип цивилизация притежава познания за цялата Вселена. Представителите й могат да се движат свободно из Галактиката, улавяйки енергия от звездите, докато колонизират други планети. Те имат способността да се самовъзпроизвеждат и разпространяват в цялата Галактика.
Тип 4 – Междугалактическо общество
Те са в състояние да оформят структурата на пространството и времето, и могат да контролират енергията, генерирана от Вселената. Тази цивилизация е онова, което можем да наречем „богове“ или „божествени същества“.
Тип 5
Последният тип е добавен наскоро и това е, което можем да наречем „Master Race“. Те могат да използват и контролират силата на множество Вселени. Цивилизацията им е толкова напреднала, че може да манипулира между Мултивселени с различни форми на материя, физика и пространство-време.
Къде се намира нашия вид според Скалата на Кардашев?
Отговорът е лесен – Тип Нула, но се смята, че преходът от Тип Нула към Тип 1 ще се случи след 100 – 200 години.
 http://hiddentruth.site/%d1%87%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%88%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%86%d0%b8%d0%b2%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b5-%d1%82%d0%b8%d0%bf-%d0%bd%d1%83%d0%bb%d0%b0-%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80/
 

През последните 20 хиляди години бр.234

  човешкият мозък е намалял със 17 %

Изглежда е доказан факт, че човешкият мозък става все по-малък. Учените смятат, че това по никакъв начин не е свързано с развитието на съвременните технологии (HiddenTruth.site).
Факт е, че тенденцията човешкият мозъка да намалява е започнала преди около 10-20 хиляди години. Ново научно проучване показва, че през това време, обемът на мозъка намалява средно с около 17,4 %.
Учените, водени от проф. Майкъл Хофман от Холандския институт по невробиология, откриват това, като сравняват мозъчните отливки на древни и съвременни черепи. В същото време, промяната в размера на мозъка се случва много бавно. Тоест, при съвременните хора и хората, живели преди няколко века, обемът на мозъка не се различава.
През последните 20 хиляди години човешкият мозък е намалял със 17 %
Защо мозъкът ни е склонен да намалява? Защо хората губят сива материя? Може би ставаме по-малко интелигентни? Или напротив, ставаме „по-оптимизирани“?
Проф. Хофман казва:
„Това не означава, че сме по-малко интелигентни от нашите изкопаеми предци.“
Изследователката Анна Хеншел, магистър на науките, работеща в Лабораторията Social Brain In Action в Университета в Глазгоу, споделя:
„Всъщност, размерът на мозъка изобщо не е показател за коефициент на интелигентност. Това съотношение в най-добрия случай е слабо свързано. При определяне на фактори като интелигентност и сложност на поведението, относителният размер на мозъка може да бъде по-важен от абсолютния.
Но. отново, това не винаги е така. Имаме относителна мозъчна маса спрямо тялото около 2 %, което е повече от много други бозайници. Но мозъкът на умствено изостанал човек може да съставлява до 10 % от цялата му телесна маса.“
Професор Хофман допълва:
„Размерът не е цялата история. Има много повече. Важно е да се разгледа невронната организация на мозъка, как работи и как е организирана невронната мрежа. В тази връзка, можете да сравните мозъка с компютър: по-големият обем не означава непременно, че е по-мощен или по-бърз.
Добър пример е разликата в размера на мозъка между мъжете и жените. Въпреки, че жените имат значително по-малки мозъци от мъжете, няма разлики в интелигентността между половете. Просто се оказва, че мъжкият и женският мозък са организирани по различен начин.“
, защо изобщо се променя размерът на нашия мозък? Окончателен отговор няма. Поне все още.
В продължение на много години, учени и изследователи предлагат различни теории, свързвайки размера на мозъка с всичко, което можем, включително отсъствието на агресия и живота в големи групи.
Професор Хофман казва:
„Най-вероятно това се дължи на намаляване на средния размер на човешкото тяло през последните 10 хиляди години. Това също може да бъде следствие от промените в климата, диетите, хищниците и наличната храна след последната ледникова епоха.“
Размерът на мозъка наистина често зависи от размера на тялото, защото по-голямото тяло изисква по-голяма нервна система, за да функционира. Следователно, на фона на намаляване на тялото, мозъкът също намалява.
Намаляването на размера на човешкото тяло може да се дължи на по-топлите условия на Земята от последната ледникова епоха. Знаем, че в по-студените страни, често имат по-големи тела, защото задържат топлината по-добре.
Други предполагат, че мозъкът ни е станал по-малък в отговор на това, че хората стават по-малко агресивни и по-общителни. Многобройни проучвания показват, че това съшо важи за животни, които живеят в дивата природа, в сравнение с подобни домашни животни.
Някои учени наричат ​​случващото се идиокрация. Тъй като обществото става все по-сложно, мозъкът става все по-малък, защото хората трябва да бъдат по-малко интелигентни, за да оцелеят, и могат да разчитат на помощта на другите.
Едно проучване от 2014 г. предполага, че може да има връзка с културното развитие. Тъй като по-голямата част от нашата памет и културна информация се съхраняват външно – например, в произведения на изкуството или книги, това значително променя мозъка ни.
Много учени предполагат, че има смисъл мозъкът ни да става все по-малък. В крайна сметка, цената за поддържане на мозъка е висока – изисква много енергия за работа. Едно проучване от 2005 г. предполага, че размерът на мозъка намалява чрез естествен подбор, когато разходите надвишават ползите.
Друго изследване сочи, че въпреки, че някои големи животни имат повече неврони в мозъка, във всеки даден момент може да има по-ниска плътност на нервната активност. По-малкият мозък може да означава по-малко неврони като цяло, но да е налице едновременна работа на по-активни неврони.
Способността да подобрим мозъка си е една от основните теми на научната фантастика. Редица компании в момента работят за стимулиране, подобряване и разширяване на мозъка ни чрез технологията. Един от примерите е предприемачът на Neuralink – Илон Маск (Elon Reeve Musk).
Мъск твърди, че компанията може да включи малки устройства в мозъка, което ще ни позволява да взаимодействаме по-добре с технологиите около нас. Но, тези проучвания все още са в началния си етап.
Хеншел казва:
„Ефективността на тези устройства наскоро беше поставена под въпрос от научната общност. Повишената активност в една област на мозъка може да отнеме активност в друга област на мозъка. Различните части на мозъка не функционират изолирано.“
Причината тази тема да е интересна и еднакво объркваща е същата причина, поради която не знаем точно защо мозъкът ни намалява или защо експертите смятат, че да „поправим“ мозъка си с помощта на технологиите може да бъде рисковано.
Все още човешкият мозък крие много загадки. И, може би, е необходим съвсем различен подход.
По материал на Metro.co.uk.
http://hiddentruth.site/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7-%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-20-%d1%85%d0%b8%d0%bb%d1%8f%d0%b4%d0%b8-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d1%87%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%88%d0%ba/

ЗАГАДКА-продължение

Шейтdнташ, южно от Джендема, е хълмче наполовина разположено в двора на днешния Стоматологичен факултет.През него минава оградата на днешното учебно заведение.Същият немски инженер Хохщетер още в1869 год. ясно е очертал на топографска карта отделен хълм южно от Джендем тепе.На друга карта от края на 19 век същото място е означено,като Шейтанташ- в превод Дяволски камък.В други старинни скици и карти е отбелязвано и с име Сарай тепе.
Съдбата на хълма Каменица, или още Петреница, е известна и печална.Като награда за участие в Освободителната война общината е дала право на всички опълченци от Пловдив да добиват безплатно и неограничено камък от него.Хълмът е разрушен напълно през 1882 год. и на мястото е изградена Пивоварна „Каменица“.
В зората на 20 век започва унищожаването на Лаут тепе.След 1915 година последните сиенитни останки от възвишението са използвани за настилането на Станимашко шосе.
Малкият хълм /Валери тепе/ срещу баня Старинна се вижда ясно на фотографии от средата на 20 век.Хълмът е бил много удобен за камено-добив.Със сиенитните късове от него е строена сигурно и близката  старинна баня.Днес от него стърчат няколко самотни скали до самото кръстовище.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“  

Учени сензационно обявиха, бр.233

  че планетата Земя вече има втора луна!

Астрономите, участващи в това невероятно откритие, туитнаха новината със заглавие: „ГОЛЯМА НОВИНА”. Земята е придобила нова малка луна, казват учените.
айнственият обект е привлечен към земната орбита и сега лети до нашата планета около Слънчевата система. Той се държи точно като добре познатата ни и много по-голяма Луна.
Новата луна бе открита на 15 февруари от астрономи от Института за изследването на небето Каталина в Аризона.
 
Размерът на Новата луна е между 6,2 и 11,5 фута в диаметър, а неговият особен блясък предполага ,че е богата на въглерод.
Официалното потвърждение на втора луна дойде на 25 февруари.
 източник:Xzona.biz
http://hiddentruth.site/%d1%83%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d0%b5%d0%bd%d0%b7%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%bd%d0%be-%d0%be%d0%b1%d1%8f%d0%b2%d0%b8%d1%85%d0%b0-%d1%87%d0%b5-%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%b0/ 

Медицината в Древен Египет бр.234

Имхотеп (ок. 2750 пр.н.е.) е висш чиновник от времето на III египетска династия. Той е навярно първият гений, за чието съществуване има достоверни данни. Имхотеп e бил върховен жрец, астроном, мъдър съветник, архитект, лекар и първосвещеник, предполага се, че има заслуги за въвеждането на календара. В по-късните епохи е почитан като бог на лечението, а гърците пренасят култа към него и го свързват със своя бог на медицината – Асклепий. Имхотеп бил един от малкото хора с неблагороден произход, които били обожествени. Древните египтяни изпитвали към него такова уважение и възхищение, че по-късно го обявили за покровител на писарите. (http://bg.wikipedia.org/wiki/Имхотеп)
Нивото на развитие, постигнато в областта на медицината в Древен Египет, е доста изумително. Откритията, направени по време на разкопките, изумили както археолозите, така и историците, тъй като нито един историк не очаквал една толкова силно развита технология у цивилизация, живяла 3,000 години преди новата ера.
Било разкрито, посредством рентгенови анализи върху мумиите, че в Древен Египет е била практикувана мозъчна хирургия. При това тези операции са били провеждани с помощта на високопрофесионални техники. Когато били изследвани черепите на мумиите, които са били подложени на операция, можело да се види, че оперираните страни са били разрязани много правилно. Били открити дори зараснали черепни кости, което доказва, че тези хора са живели след мозъчната операция.
Друг пример пък са някои лекарства. Благодарение на бързия напредък в експерименталната наука през 19-и век бе направена и голяма крачка в областта на медицината. Откриването на антибиотиците бе едно от най-големите постижения, направени през този век. Думата ,,откритие” обаче не е много правилна, защото много от тези техники вече са били известни на древните египтяни.
По време на разкопките били разкрити също така и множество медицински техники и инструменти, използвани от древните египтяни преди 5,000 години, освен тези за мумифициране. Можем да изброим множество подробности във връзка с това:
♦ Жреците, заангажирани с медицина в Древен Египет, лекували всички видове болести в своите храмове. Точно както днес, египетските доктори са се били специализирали в различни сфери на медицината. Всеки един доктор притежавал свой собствен клон. От очни лекари до зъболекари, множество специализирани лекари оказвали услуги на народа.
♦ Лекарите в Древен Египет били ръководени от държавата. Ако пациент не успеел да се възстанови или умре, то държавата разследвала причините и определяла дали методът на лечение, който бил използван от доктора, противоречал на правилата или не. Ако по време на лечението бил допуснат някакъв пропуск, това се установявало и докторите били наказвани в рамките на закона.
♦ Всеки един храм притежавал добре оборудвана лаборатория, в която били приготвяни и съхранявани лекарства.
♦ Първите стъпки на фармакологията и примери за употреба на превръзки и компреси датират от времето на Древен Египет. Папирусът на Смит описва как лепкави ленти, направени от лен, са били използвани за лечението на рани. Ленът също така бил и идеален материал за извършването на превръзки.
♦ Археологическите открития са разкрили подробна картина на медицинската практика. Освен това били открити и имената и титлите на повече от 100 лекари, специализирали се в собствените си сфери.
♦ В релеф на стената на храм в Ком Омбо имало направена дупка, а в нея била поставена кутия с хирургически инструменти. Тази кутия съдържала голяма метална ножица, хирургически ножове, триони, сонди, шпатули, малки куки и клещи.
♦ Използваните техники били многобройни и разнообразни. Счупвания и пуквания били съединявани, били използвани шини и отворени рани били зашивани. Счупвания, излекувани с голям успех, могат да бъдат забелязани при повечето мумии.
♦ Въпреки че по мумиите не били открити никакви следи от хирургически шевове, в папируса на Смит (който изцяло е посветен на медицината) съществуват 13 справки за шиене на рани. Това показва, че египтяните са умеели правилно да зашиват рани, при което бил използван ленен конец. Иглите по всяка вероятност са били направени от мед.
♦ Египетските лекари са можели да правят разлика между стерилни рани и инфектирани такива. Те използвали смес от козя мас, масло от ела и счукан грах за почистване на инфектираните рани.
♦ Откриването на пеницилина и антибиотиците бе направено относително неотдавна. Древните египтяни обаче използвали първия органичен вариант на тези терапии. Нещо повече, египтяните били запознати с различните видове антибиотици. Те пишели рецепти, подходящи за различните видове болести.
http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php

Лекарите-магове натрупвали знания в т. нар “школи на живота” – едновременно храмове, болници и университети. Там те научавали всичко, което им било необходимо, за да пазят човешкото здраве. Лечението в Древен Египет било смесица между медицина и богослужение.
В Египет натрупва медицински знания и самият Хипократ, най-великият медик на древността. Той отишъл в долината на Нил през 458 г. пр. Христа и останал там на тригодишно обучение. По-късно наученото Хипократ предал на западните цивилизации.
Много изрази, използвани днес, са доказателство за това, че съвременната медицина дължи невероятно много на Египет. Така например, думата “фармация” идва от pharmaki, което на египетски означава “този, който гарантира сигурност”. “Фармаки” е и едно от 300-те имена на бог Тот.
 
 
Развитата металургия в Древен Египет

В най-общ смисъл металургията е научен и технологичен дял, който включва рафиниране от сурови материали, оформяне и запазване на метали и техните сплави. Проучване, проведено върху древноегипетската цивилизация, показва, че преди 3000 – 3500 години египтяните са станали експерти в извличането и обработването на различни метали и минерали, и особено на злато, мед и желязо. Тяхната високоразвита металургия показва, че древните египтяни са били напреднали в откриването, извличането и обработването на руди и са имали развити познания по химия. 

Археологическите проучвания са разкрили, че древните египтяни са извършвали изчерпателни изследвания върху медната руда и са произвеждали метални сплави преди около 3400 г. пр.н.е. По време на Четвъртата династия (около 2900 г. пр.н.е.) минните проучвания и операции са били контролирани от много старши по чин служители и е известно, че са били ръководени от синовете на Фараона.

Фината изработка на бижутата показва, че са били използвани изключително прецизни златарски инструменти. При липсата на едно такова оборудване фина изработка като тази би била невъзможна. Качеството и изтънчеността на египетското златарство е равно на това, което съществува днес.

Освен мед древните египтяни често използвали и желязо. За създаването на бронз бил използван калай, а за оцветяване на стъклото – кобалт. Метали, които не се намирали в Египет по естествен път, били докарвани от други региони и по-специално от Персия.

Техният най-често използван и най-високо оценяван метал бил златото. В Египет и в части от днешен Судан са открити хиляди златни мини. Един папирус, датиращ отпреди XIV век пр.н.е., който съдържа плановете на златна мина близо до Аполинополис, разкрива професионализма на древните египтяни в това отношение. Папирусът описва строителството на повече от 1300 къщи около мината само за осигуряване на подслон на работниците в нея. Оттук става ясно и значението на златарството и бижутерството в Древен Египет. Всъщност хилядите декоративни златни предмети, открити по време на археологическите разкопки, са показател за това, че древните египтяни са били специалисти в миньорството и металообработката.

Това също така ни показва, че древните египтяни са притежавали научното знание и технология, необходими за разпознаване на металните слоеве, извличане на руда от тях, рафиниране на извлечените метали и смесването им с цел получаването на сплави.

 https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?topic=309.0

Радиусът на Шварцшилд бр.234

 или гравитационен радиус 

е термин от астрофизиката, характеризиращ всяко физическо тяло, което има маса.  Представлява радиусът на такава сфера, че ако всичката маса на даден обект се компресира в тази сфера, втората космическа скорост на повърхността ѝ би била равна на скоростта на светлината. Ако компактна звезда колапсира до или под този радиус, светлината не би могла да излезе от обекта и вече не би била видима отвън, така образувайки черна дупка.  Това е характерен радиус, свързан с всяко количество маса. Наречен на името на немския учен Карл Шварцшилд, който първи го е изчислил в рамките на Общата теория на относителността.
Радиусът на Шварцшилд се извежда от формулата

{\displaystyle r_{s}={\frac {2GM}{c^{2}}}}

 

{\displaystyle r_{s}={\frac {2GM}{c^{2}}}}

където G е гравитационната константаM е масата на обекта, а c е скоростта на светлината 
от Уикипедия

Карл Шварцшилд бр.234

Карл Шварцшилд(нанемски:KarlSchwarzschild)е германски астроном и  физик, допринесъл с математическите си решения за развитието на теорията на относителността и квантовата теория. Той е баща на астрофизика Мартин Шварцшилд.
Биография
Роден е на 9 октомври 1873 г. във Франкфурт на Майн, в еврейско семейство. До 11-годишна възраст посещава еврейското основно училище в родния си град. Още преди да навърши 16 години Карл публикува две статии относно небесната механика. Продължава образованието си в Страсбург и Мюнхен, като получава докторска степен през 1896 г. От 1897 г. работи като асистент в  обсерваторията Kuffner във Виена.
От 1901 до 1909 г. той е професор в престижния институт в Гьотинген, където има възможността да работи с някои значими фигури, включително Давид Хилберт и Херман Минковски. Шварцшилд става директор на обсерваторията в Гьотинген.
През 1909 г. се жени за Елзе Позенбах, дъщеря на професор по хирургия в Гьотинген, а по-късно същата година се премества в Потсдам, където поема поста на директор в обсерватория Astrophysical. Той и Eлзе имат три деца – Агате, Мартин (който, става професор по астрономия в Университета в Принстън) и Алфред.
През 1912 г. Шварцшилд става член на Пруската академия на науките. При избухването на Първата световна война през 1914 г. той се присъединява към германската армия, въпреки че е над 40-годишна възраст. Служи на западните и източните фронтове и се издига до ранг лейтенант от артилерията.
Докато служи на фронта в Русия през 1915 г., той започва да страда от рядко и болезнено автоимунно заболяване на кожата, наречено пемфигус. Въпреки това успява да напише три важни документа – две по теория на относителността и един по квантова теория.
Шварцшилд не успява да се пребори с болестта и умира на 11 май 1916 г. в Потсдам на 42-годишна възраст.
от Уикипедия

ЕЗИКЪТ НА ТЯЛОТО БР.234

  ПРИ ЖЕНИТЕ – ЖЕСТОВЕ И СИГНАЛИ ЗА УХАЖВАНЕ

Жените използват повечето от основните жестове , с които си служат и мъжете, включително приглаждане на косата, пооправяне на облеклото, жеста с едната или двете ръце на хълбоците, изнасяне на стъпалото и извръщане на тялото по посока на мъжа, продължителния интимен поглед и по-честния визуален контакт.
Вълнението и интересът карат зениците на женските очи да се разширяват, а бузите да зарумяват.
Ето и техники за ухажване:
Отмятане на главата – главата се отмята назад, за да се разпилее примамливо косата по раменете или в страни от лицето.
Излагане китката на показ – сексуално заинтригуваната жена постепенно излага все повече и по-често гладката си кожа на китката пред погледа на потенциалния партньор. Открай време областта на китките се смята за една от най-силните ерогенни зони на женското тяло.
Разтворени крака – когато мъжът излезе на сцената, жената разтваря краката си малко по-широко от нормалната им стойка, в която са били преди появата му. Жената прави този жест независимо дали е седнала или стои права.
Полюляване на ханша – при наличие на сексуална заинтересованост жената полюлява ханша си малко по-подчертано, когато върви за да привлече вниманието.
Къси погледи – с полупритворени клепки жената задържа погледа на мъжа достатъчно дълго, за да привлече вниманието му , после бързо отмества очи в страни. Тези погледи събуждат съблазнителното чувство, че скришом наблюдаваш нещо вълнуващо и същевременно тебе също те наблюдават скришом.
Влажни открехнати устни – те действат като сексуална покана.
Червило – използването на червилото техника, позната от хилядолетия, чиято цел е да привлича внимание и да въздейства под текстово на мъжа.
Игра с цилиндричен предмет – поглаждането и обгръщането с пръсти на цигара, столче на чаша на вино, ръцете или какъвто и да било друг предмет ясно и недвусмислено издава, както се върти в подсъзнанието на жената.
Кос поглед през рамо – заедно с това действие може да се добави разширените зеници, влажните открехнати устни, отмятане на главата, изложена на показ китка и много други действия, като всичко това има за цел да събуди интерес.
Женските пози с кръстосани крака – при насочване на коляното единият крак е сгънат под другия, а коляното е обърнато по посока на мъжа, от когото жената се интересува. Със своята непринуденост и отпуснатост тази поза премахва напрежението и омекотява официалното звучене на разговора, пък и дава възможност за мимолетен показ на бедрата. Игра с обувката също издава непринудена и отпусната нагласа, а последователното пъхване и извеждане на краката , подлудява някои мъже. Други сигнали, които жените използват са бавното кръстосване и разкръстосване на краката пред погледа на мъжа, придружено от леко поглаждане на краката. Когато използва тези жестове, жената говори по-бавно, по-тихо и с по-нисък глас.
https://hristinayosifova.com/2017/01/24/%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%8F%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5/