(РЕДАКЦИОНЕН ПРИЗИВ)

На редакционния екип на Електронен вестник „Сияние“ в гр. Пловдив

По повод на X Международен ден на моряка 25 юни 2020 г. и Кампанията на Международната морска организация „Моряците са ключовите работници в глобалната криза” (Day of the Seafarer ‘2020 Campaign – Seafarers are Key Workers)

 

В брой 236 от 15 юни 2020 г. Електронен вестник „Сияние“ в гр. Пловдив публикува статията на капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев от Варна „Възхвала към моряците и моряшките семейства в условията на световната пандемия COVID-19”, посветена на X Международен ден на моряка 25 юни 2020 г. и на моряците като ключови работници в глобалната криза Day of the Seafarer ‘2020 Campaign.

Пловдивската общественост е съпричастна към тази тема. Не случайно от Поречието на Марица, Пазарджик и Пловдив има толкова много моряци – в миналото река Марица е била плавателна река. Духът на речните моряци от Марица е жив. Марица очаква своите нови смели проекти.

Статията „Възхвала на моряците и техните семейства” на нашия земляк капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. Илия Пеев, родом от Жребичко и възпитаник на механотехникума в Пазарджик, стимулира научно-изследователската, проектантската, опитно-конструкторската, технологичната и икономическата дейност на тема „Марица – водната „магистрала” на Тракия – минало, настояще, бъдеще!”

Международната организация на труда (МОТ), Международната организация за морски транспорт (ИMO) и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) призовават правителствата да действат за улеснeние на смените на екипажите и придаване на „ключов статут“ на транспортните работници.

Нека действително да използваме Международния ден на моряка 25 юни 2020 г. и с основание да направим следното иновативно обръщение към целия свят, на което се поставя акцент в статията:

– Моряците и моряшките семейства призовават всички държави-членки на ООН и на ИМО да насочат, мотивират и стимулират мирния труд, науката и технологиите главно към Световния океан, който има потенциала да осигури благополучен и щастлив живот на многократно по-голямо население на Земята!

Идващото Десетилетие на океана и науките за окена са в полза на тази иновация. На 5 декември 2017 г. ООН обяви Десетилетие на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.).

България има нужда от развитието на синята икономика и от своите морски магистрали, в т.ч. и Тракийската водна магистрала по поречието на река Марица.

Присъединяваме се към призива на българските интелектуалци: Обединените усилия на България, Гърция и Турция може да превърнат река Марица във Водната магистрала на Балканите, каквато е била в миналото!

 

Редакционен екип на Електронен вестник „Сияние“ в гр. Пловдив

Съюз “Духовно възраждане-България”

Национално движение “Туй що е българско се е наше”

Световен център “Възраждане”

Световно движение ” Духовното пречистване- път за спасение на човека“

 

Литературна справка по темата:

1)

https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=94194

(събота, 31 Януари 2015 / брой: 24)

С КОРАБИ ПО МАРИЦА – ФАНТАЗИЯ ИЛИ РЕАЛНОСТ

Обединените усилия на България, Гърция и Турция може да превърнат реката във Водната магистрала на Балканите, каквато е била в миналото

Петра Ташева

2)

https://podtepeto.com/besedka-za-grada/marica-vodnata-magistrala-na-trakiya/

(25 август, 2016)

Марица- водната „магистрала” на Тракия

Забравеният град

Преди 150 години по реката превозвали годишно 200 000 тона стоки

В средата на XIX век замисляли да пуснат кораби по Марица

Владимир Балчев

От  ХVI нататък Марица постепенно се наложила като основна магистрала на Тракия. Почти всичко се превозвало по вода – ненадминатият по качество ориз от Пловдив и Пазарджик, чудесна пше­ница, масло и сирене, зоб за султанските конюшни, желязото, добивано в Самоков и Софийско (го­дишно по реката се превозвали около 24 000 тона метал).

3)

https://lostinplovdiv.com/bg/articles/s-korab-po-reka-maritza

Източник: Под тепето

С кораб по река Марица

В средата на XIX век замисляли да пуснат кораби по Марица

4)

https://pan.bg/view_article-3-22405-Marica-e-bila-plavatelna-reka-korabi-akostirali-v-syrceto-na-Trakiq.html

(06 апр 2014 | 22:03), pogled.info

Източник: Стандарт

МАРИЦА Е БИЛА ПЛАВАТЕЛНА РЕКА – КОРАБИ АКОСТИРАЛИ В СЪРЦЕТО НА ТРАКИЯ

Прочети цялата статия тук: Марица е била плавателна река – кораби акостирали в сърцето на Тракия – Поглед Инфо

5)

https://pogled.info/bulgarski/maritsa-e-bila-plavatelna-reka-korabi-akostirali-v-sartseto-na-trakiya.53399

(25.03.2014, 06:38)

МАРИЦА Е БИЛА ПЛАВАТЕЛНА РЕКА – КОРАБИ АКОСТИРАЛИ В СЪРЦЕТО НА ТРАКИЯ

Константин Събчев

6)

http://www.desant.net/show-news/31871

(18 Юни 2018, Понеделник)

КАК НЯКОГА КОРАБИ АКОСТИРАХА НА ПРИСТАНИЩЕ ПЛОВДИВ

Камен Колев

Иван Богоров, 1868 г., първият български пътепис: „Няколко дена разходка по българските места”:

– Пловдив е пристанище на Марица, по което търговците изпращат със салове дори до Енос жита, орис, чамови дъски от дървета, отсечени в Доспад и нарязани на дъски в Батак. От Пловдив до Енос се пътуваше 10-12 дни.”

 Мария Герасова- издател и главен редактор на  в.“Сияние“ председател на Съюз „Духовно възраждане- България“

 

В историята на обществата, едно от най-важните отношения е това между твореца и властта.От управлението на определена страна, в най-голяма степен зависи нейното развитие.Но за да бъде движението в правилна посока е необходим и капацитет за осъзнаване,идентифициране и преодоляване на проблемите.Обикновено,тази експертиза се осъществява от интелектуалците,специалистите,творците.Това взаимодействие е трудно за балансиране.От една страна твореца трябва да има необходимата свобода и автономия да предложи най-качествените разрешения.От друга властта също има своите ограничения.Не винаги най-доброто решение може да се приложи незабавно.Опитът на двама братя грузинци с управлението на бившия Съветски съюз, би бил полезен в тази сфера.

Elephter Androniuashvili /Елевтер Андроникашвили/1910-1984/ е грузински физик.Произхожда от стара грузинска дворянска фамилия и е роден в Ленинград /днес Санкт Петербург/.Завършва Политехническия институт там, а от 1942 година работи в Института по физика на Грузинската академия на науките /негов директор от 1950/.Избира изследователска област,която има малко допирни точки със социалния и обществен живот-физика на ниските температури.В нея се превръща във водещ експерт без конкуренция в страната.Извършва пионерско изследване в световен мащаб на свръхфлуидността на изотопа хелий II,с което потвърждава теорията на великия физик Лев Ландау/по-късно Нобелов лауреат/.Получава Сталинска награда и световна известност,което му позволява сам да избира областите си на изследване.В 1961 година създава първия в Съветския съюз нискотемпературен контур за облъчване и изследване на вещества при температури близки до абсолютната нула.Получава Държавна награда на Съветския съюз за създаване на нов метод за изследване на биологични молекули-сканираща микрокалориметрия.Методът му позволява да измери топлината на вътремолекулната течност на ДНК и РНК.Брат му Ираклий Андроников /1908-1990/ се гмурва в културния и обществен живот.Става писател и един от най-големите майстори на разказа в съветската литература.Крупен учен той си избира „безопасна“ тема на изследване- живота и творчеството на високо ценения в СССР велик руски поет Михаил Лермонтов. В 1931 година е арестуван за контрареволюционна дейност но освободен,поради „недоказаност на обвинението“.Той не само става най-големия изследовател на творчеството му,но и получава най-голямата награда-Ленинска за критическите си студии и филми за Лермонтов.Десетилетия води най-качественото културно предаване по централната съветска телевизия.

Така, братя Андроникашвили намират своето място в една силно рискова среда.

 Георги Караджов

Пловдив справедливо носи европейската титла за най-дълга пешеходна зона в Европа,след като защити от автомобили прекрасна пешеходна зона от грандхотел „Пловдив“ до централния площад,при Военния клуб.Общата дължина на пешеходното пространство е 1750 м.

Градът взе короната от столицата на Дания- Копенхаген,където има такъв участък за пешеходци с дължина 1500м.Става дума за района Стрьогет,където има общо четири улици за шопинг и разходки.”Saint Catherine” в Бордо Франция, също остава подгласница на пловдивското „ларго“.Голямо разширение към пешеходната зона даде и квартал „Капана“, с неговото ново предназначение за арт изяви.

Куршум хан е строен от Шахабедин паша в периода 1445-1450.Входът на грамадната каменна постройка бил откъм днешната улица „Райко Даскалов“.Първото кафене в града се намирало в средата на вътрешния двор на хана,който бил застлан с големи каменни плочи.Но то се появява като заведение за предлагане на черната течност чак към края на века.Поради простата причина,че първото кафене в Турция е открито в „Кива хан“ през 1475 год., а маниерите за смъркане на кафе в Пловдив идват именно от Константинопол.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най „

Фамилията Лобковиц е чешка благородническа фамилия,която възниква през 14 век и е една от най-старите бохемски дворянски фамилии. Първите Лобковиц са били земевладелци в североизточна Бохемия в края на 14 век.

За техен създател се смята Mikulas Chudy z Ujerda /1378-1435/- беден дребен собственик на земя от Ujerd Бохемия.Завършва Карловия университет в Прага и става писар в Кутна гора.Крал Венцеслас IV го възнаграждава за службата му с титла и селището Лобковиц,като започва да се нарича Николас от Лобковиц.В 1417 година става върховен писар на кралство Бохемия.Под ръководството на краля превзема няколко замъка,притежавани от бунтовни благородници.Един от тях става негово наследствено владение.

Двамата му синове също се отличават и получават благородническата титла лорд през 1459 година от император Фридрих III.

Фамилията Лобковиц  има много забележителни представители- дипломати,канцлери,предприемачи,меценати.Един от тях става патрон на великите композитори Йозеф Хайдн и Лудвиг ван Бетовен.

В наше време техен представител е бил министър на отбраната на Чешката република през 1998 год.

  

Георги Караджов

На днешния ден преди 170 г. е роден Патриархът на българската литература Иван Вазов.

Знаете ли, че:

– Внушителен портрет на поета може да видите в постоянната експозиция на художника Златю Бояджиев, намираща се в къщата на д-р Стоян Чомаков в Стария град.

 В УСЛОВИЯТА НА СВЕТОВНАТА ПАНДЕМИЯ COVID-19 

Посвещава се на X Международен ден на моряка 25 юни 2020 г.

и на моряците като лючте работници в глобалната криза

Day of the Seafarer ‘2020 Campaign  

Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев, Варна 

Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето.

От Марка Свето Евангелие, 21, гл. 5.

Живеейки край морето хората стават мъдри. Те не са заключени в планините и не са свързани с монотонна равнина. Морето има простор за очите. Вероятно това помага на хората да мислят свободно.

Annika Thor, (born July 2, 1950), Sweden, Göteborg

„О, колко е неуместно да наричаме тази планета Земя, когато тя очевидно е Океан“, Сър Артър Чарлс Кларк (16.12.1917 – 19.03.2008)

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ МОРЯЦИТЕ – КЛЮЧОВИТЕ РАБОТНИЦИ В ГЛОБАЛНАТА КРИЗА (БРЯГ-МОРЕ)

На 25 юни 2020 г. за десети път целият свят чества Международния ден на моряка, който ежегодно се провежда под егидата на Международната морска организация (IMO). Празникът популяризира престижността на морската професия, отдава почит на морячеството, запознава хората с приноса на търговското корабоплаване за осигуряване на техния живот, прави равносметка и чертае морското бъдеще на нашата цивилизация.

Върху тазгодишния моряшки празник и корабоплаването в Световния океан, траен отпечатък оказва обявената на 11 март от Световната здравна организация (СЗО) глобална пандемия от COVID-19 (The COVID-19 pandemic), която блокира световната икономика, скова от страх социалния живот по всички континенти и хвърли в невиждана паника милиарди хора по света.

Светът се оказа неподготвен за глобалната война с коронавируса 2019 (2019-nCoV)! Животът като че ли „замря” – хората се затвориха и изолираха в домовете, които се превърнаха в своебразни „вирусоубежища”. Медиите започнаха надпревара със зловещи новини. Активира се виртуалната комуникация и дигиталното образование. Прекъсна се културният и спортният живот. Затвориха се промишлени предприятия и училища, институти и университети, дори самолетите спряха да летят, опустяха летищата и улиците.

Градовете обезлюдяха и потънаха в страх, а в тоталната вирусна обсада много хора възприеха изолацията и социалното дистанциране като „тримесечна робинзонада”. Изплуваха много спомени за „чумавото  и чумата” през различните векове, маската стана неизменен атрибут и символ на урбанизираната градска среда. Сякаш за днешната ситуация преди повече от век (1916 г.) норвежкият живописец Едвард Мунк (12.12.1863 – 23.01.1944), е изплакал болката си:

– Видях всички хора зад техните маски – видях през тях и видях страдание.

– I saw all the people behind their masks – I saw through them and there was suffering.

Една внимателна интроспекция във вътрешния свят на човека чрез художествената литература и изобразителното изкуство, ни помага да разберем пандемията COVID-19 като екзистенциална базова тревога и вик на душата от загубата на всички котви, които ни свързват със света. Достатъчно е да застанем пред картината „Вик” (озаглавена в началото „Очаяние”), в който и да е от четирите й варианта (маслена версия 1893 и 1910, пастел 1893 и 1895), на ненадминатият гений в дисекцията на човешката душа Едвард Мунк, за да почувстваме човека в състояние на екзистенциална криза, изправен пред вселена, която не разбира и може единствено да изпадне в паника. Приликата с човека пред пандемията COVID-19 е повече от очевидна.

Цялата тази гранична екстремална ситуация ще влезе в историята като гигантска хуманитарна катастрофа!

Всичко това още повече ни задължава да благодарим и направим нисък поклон на моряците и моряшките семейства. В непознатата до сега по мащаби глобална епидемиологична криза от новия коронавирус 2019-nCoV (SARS-CoV-2), с възхищение виждаме една съвършено нова и невиждана до сега героика – трудовата героика на моряците и корабните екипажи, на семействата, които ги очакват на брега.

Още от началото на кризата смелите моряци продължиха и продължават да плават. С всичките рискове за екипажите корабните винтове се въртят и осигуряват живота на сушата със стоки от първа необходимост. Над 90% от всички стоки се превозват по море, Повече от 500 000 моряци са постоянно в морето, а пандемията затрудни редовната смяна, в резултат което около 400 000 моряци в края на май очакваха смяна, а това означава и високо социално напрежение в половин милион моряшки семейства, които стоически и героически понасят трудностите заедно със своите близки в Океана.

В условията на пандемията COVID-19 държавите-членки на IMO признаха мореплавателите като ключовите трудови хора на света и възприеха за девиз на моряшкия празник „Кампания ‘2020 – Моряците са ключови работници” (Campaign ‘2020 Seafarers are Key Workers).

Моряците са на първата линия на пандемията COVID-19 и играят водеща роля за поддържане на потока от жизненоважни стоки, като храна, лекарства, медицински консумативи и мн. др.

Кризата обаче доведе до редица усложнения в работа за моряците, включително несигурност, затруднен достъп до пристанищата, трудности в снабдяването, смяната на екипажите и връщането в отечеството, което мотивира търсенето и осигуряването на „зелени коридори“ за връщане и заминаване на сменните екипажи на корабите.

В тази свръхтежка ситуация, моряците в Световния океан изпитват остра нужда от подкрепа от брега. На 20 април 2020 година Генералният секретар на IMO Китак Лим изпрати до всички корабни екипажи своето лично, пламенно и трогателно послание „Вие не сте сами“:

Искам да знаете, че не сте сами.

Не сте забравени.

Бъдете силни.

Искрено Ваш,

Китак Лим, Генерален секретар на IMO

 

С това емоционално лично послание Китак Лим се обърна и към държавите-членки на IMO, ООН, корабоплавателните компании и пристанищата, да признаят моряците като ключови работници (Seafarers are Key Workers) в условията на пандемията COVID-19 и да им оказват всестранна подкрепа, за да не се чувстват самотни и в изолация. След това вълнуващо моряшко послание на Китак Лим последваха стотици декларации, петиции, обръщения и практически мерки на морски институции и асоциации, пристанища и корабоплавателни компании в подкрепа на морячеството. Всичко това дава духовна енергия на корабните екипажи, вдъхва им Вяра и Надежда, подхранва куража и храбростта на моряците, а излъчваната от брега Любов към тях в морето им показва като маяк обратния път до дома. Сякаш за днешния ден през януари 1883 година Иван Вазов е прозрял, че „Една звездица – и тя тоже моряка води сред морето” при любимите хора на брега.

 

МОРЯШКОТО ПОСЛАНИЕ КЪМ СВЕТА (МОРЕ-БРЯГ)

Световният океан, съвкупността от всички океани и морета на Земята, е люлката на човешката цивилизация. Над 71% от повърхността на Земята е покрита с вода, но едва 10% от тази територия е изучена. Седемдесет процента от кислорода, който дишаме, се осигурява от океанската растителност.

Тайните на Световния океан, наричан още Великият неизвестен, можем да оприличим с тайните на човешкия мозък и човешката душа. По съвременни научни оценки около 70% от всички форми на живот на Земята се намират в океаните.

С основание в „Капитан Немо, XVIII четири хиляди левги под Тихия океан”, Жул Верн (08.02.1828 – 24.03.1905) пише:

– Вижте тоя океан, господин професоре, не е ли досущ като живо същество? Тук е истинският живот. И аз мога да допусна създаването на морски градове, селища от подводни къщи, които като „Наутилус“ ще възлизат всяка сутрин на повърхността на морето, за да дишат, свободни градове, ако е имало някога такива, големи, независими градове.

Океаните и моретата винаги са примамвали хората със своите загадки и тайни, със своя необуздан характер и невъобразима красота. Над водата и под водата си дават среща три души, три характера, които образуват една мощна синергетична триада: на океаните и моретата, на корабите и на моряците.

Световната пандемия COVID-19 постави отново въпроса за здравето, изхранването и благополучието на населението на Земята. В процеса на настъпилата криза в публичното пространство „изплува” учението на английския пастор Томас Робърт Малтус (1766—1834), известен най-вече с трудовете си по въпросите за регулиране на населението с цел преодоляване на материалната бедност. Припомняйки неговия „Очерк върху принципа за населението и влиянието му върху бъдещото подобряване на обществото“, към страховете от пандемията COVID-19 беше добавен още един страх – човечеството е обречено на беднотия и полугладно съществуване.

Международният ден на моряка 25 юни 2020 г. ни дава основание да направим следното иновативно обръщение към целия свят:

– Моряците и моряшките семейства призовават всички държави-членки на ООН и на ИМО да насочат, мотивират и стимулират мирния труд, науката и технологиите главно към Световния океан, който има потенциала да осигури благополучен и щастлив живот на многократно по-голямо население на Земята!

Перспективите, изчисленията и прогнозите в тази посока граничат с фантастичните проекти на Жулн Верн и Артър Кларк:

– Само водата в Атлантическия океан съдържа толкова хранителни вещества, колкото биха осигурили условно 20 000 плодородни урожая, събрани за една календарна година на сушата.

– Моретата и океаните могат да осигурят поминък и прехрана за десетки пъти по-голямо население на Земята.

– Океаните са огромно хранилище на минерални богатства, само златото се изчислява на 6 000 000 тона.

Богат се оказва Световният океан, но човечеството тепърва предстои да усвоява науката и технологиите за ползване на неговите ресурси, без да се нанася вреда на природата и обществото.

На 5 декември 2017 г. ООН обяви Десетилетие на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.). В хармония с тази програма, на своята 122-та сесия Съветът на IMO определи световната морска тема за 2020 година „Устойчиво корабоплаване за устойчива планета” (Sustainable shipping for a sustainable planet).

Без мореплавателите – ключовите трудови хора на света (Seafarers are Key Workers), не може да има нито устойчиво корабоплаване, нито устойчива планета, нито успешно Десетилетие на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.).

Затова от все сърце, на X Международен ден на моряка 25 юни 2020 г.,  отправяме благодарност и признателност към мореплавателите и се прекланяме пред техния героичен и всеотдаен труд за благото на човечеството и просперитета на човешката цивилизация.

Нека по всички морета и океани прозвучи празничното прочувствено послание към целия свят:

– Да отдадем своята почит и да отправим към морячеството по всички морета и океани, нашите най-топли поздравления и да изразим възторжената си възхвала към моряците и моряшките семейства!

Професор д.пс.н. Илия Пеев

Павел Калпакчиев-собственик на тухларната в Пловдив от началото на 20 век е първият българин извън София,който си купува железопътен локомотив.Понеже фабриката произвеждала повече тухли,отколкото потребявал градът по онова време Калпакчиев изнасял продукцията из цяла България.До тухларната му фабрика в южните покрайнини на Пловдив била прокарана железопътна линия за товарене на вагони с тухли.За да може обаче да бъде по-оперативен и да спести пари за услуги от железниците, Павел закупил собствена тяга-локомотив,с който да маневрира с вагоните и да ги подрежда,както на него му е нужно,преди да нареди на държавните железници да ги превозят да други части на страната.

Собственикът на тухларната „Калпакчиеви“ имал идеи за бизнеса,за които светът ще се сети много десетилетия по-късно.За празника на фабриката /Илинден/ собственикът Калпакчиев организирал голямо празненство за работниците си.Нещо повече-той лично със синовете и другите си роднини готвели и сервирали на стотиците работници на този ден.

Но това било само едно от добрите му дела.В двора на фабриката Калпакчиев вдигнал общежитие,столова,баня,здравна служба и детска забавачница.Открил и хранителен магазин,където работниците пазарували на ниски цени срещу специални купони.Работниците получавали безплатно и тухли,с които можели да си построят къщи на територията на самата фабрика,която непрекъснато се разраствала.

Фабриката е отворена през 1894 година и се казвала „Първа тухларна фабрика Остромила“.Намирала се между днешните улици „Лазо войвода“ и „Райчо Кирков“ на мястото на кино „Тракия“.Калпакчиев подарил тухлите,с които била построена Станцията- железопътната гара на града.Изградил и въздушен мост над железопътната линия,за да минават каруците безпрепятствено.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

Древните определяли знанието,като сила.Във всички времена и епохи широките познания и обща култура дават предимство в конкуренцията за постове,позиции,влияние.Класиците в литературата,изкуството,науката дори когато нямат системно образование се отличават с огромните си познания в областите,които ги интересуват.Често, те са постигнати с упорито и системно самообучение.Но критериите за образована личност се променят с течение на времето.Големите през 19 век се отличават с  владеене на повече от един чужд език,широка обща култура,познаване на историята не само на своя,но и на чужди народи.А днес, в 21 век кой определяме за образован човек?Когато гледам изявите на съвременните интелектуалци не ме напуска усещането,че значително отстъпват на своите предци.

Кой е чувал за Huan Karamuel y Lobkowicz/Хуан Карамуел и Лобковиц /1606-1682/.До съвсем скоро и аз не знаех нищо за него.Но както се казва, винаги може да научиш нещо ново. Тази изключителна личност принадлежи към една от най-прочутите чешки благородни фамилии- Лобковиц с многовековна история.

Лобковиц получава докторат в един от най-реномираните за времето си университети в Европа-Льовен/Фландрия-Белгия/.В светлината на  строгата специализация днесь той е широко скроена личност-математик,логик,философ,езиковед и цистерциански монах.Една проповед го прави любимец на испанския крал,който заедно с папата, съществено допринася за кариерата му на висш духовник. Последният му пост е епископ на Виджелано /Италия/.Публикува 262 труда в широк диапазон- от поезията до астрономията и аскетизма.През 1663 година издава в Рим-Primus Calamus-един от шедьоврите в областта на езикознанието.В него разглежда метаметриката,ритъма и вариациите на езиковите структури в испанския,италианския,френския и германския език.

Метаметриката изследва многопосочно и многопластово границите на поезията отвъд линейната метрика.Разглежда лабиринта от нива и пластове на пораждане на метафорични значения и смисъл в множество прочити,както и различното прекомпозиране на изказа и текста.

Хуан има горещата кръв на благородните си предци.Ръководи група свещеници при отбраната на Прага от нападенията на шведската армия/1648/,за което императора го награждава със златна огърлица.

Оказва се, че знанието е сила и в пряк, и в преносен смисъл.

Георги Караджов

 

Максим Стаменов