Първото напълно безотпадъчно производство в България е свързано с печалното рушене на хълмовете на града за правене на павета и бордюри.Около 1906 год. в резултат на скандално дадена концесия за добив на камък е построена фабрика за павета „Изида“ под Джендем тепе.Керамичното дружество „Изида“-регистрирано в Елин Пелин,разполагало със специална машина за цепене на сиенита.Ситните и по-едри отломки се събирали в чували и се изнасяли за Великобритания.Там били използвани за настилки на паркови алеи.
Най-старата запазена къща в Стария град на Пловдив е „Клианти“,която наскоро отвори врати след тежка и сложна реставрация,продължила повече от десетилетие.
Сградата е построена през 1816 год. и е една от най-старите запазени къщи в страната от епохата на Българското Възраждане.През 1848 год. тя е била изцяло реконструирана,като приземния етаж е разширен в северна посока,оформяйки покрития двор.През 1882 год. западната част на къщата била разрушена и с разделянето на сградата се обособяват две отделни къщи.
Най-кратко работилата кариера за ломене на камъни от хълмовете през 20 век е тази на Джамбаз тепе- откъм Понеделник пазара.Полакомил се за по-бързо производство ръководител на обект наредил да се заложи повече взривно вещество в дупките.Експлозията била по-силна и грамаден къс се откъртва от височината,преминава отцепената зона и…убива една циганка.Възбуденото дело за убийство по непредпазливост е катализатор на масовите протести на пловдивчани срещу повсеместното и масово рушене на хълмовете.Кариерата при Понеделник пазара е затворена първа, а после и другите-на Марково тепе,на Бунарджика и на Джендема.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“
Всяко живо същество има собствено излъчване и характер.Различните човешки дейности също.Това е езикът на науката.Но животът ни не е само научни понятия и хипотези, а и…поезия.Тя ни удивлява, очарова, депресира или просто успокоява.Ако я слушаме със затворени очи звуците на думите сякаш се сливат в една мелодия…поетичната мелодия.Науката също има своята поетична страна.Да сте чували за астеросеизмологията?Спокойно и аз не бях чувал за нея.Това е науката,която изучава трептенията на звездите…
Не можете да си представите колко информация носят те.Чрез тях можем да разчетем структурата,светимостта,температурата на космическите обекти- много близка е до хелиосеизмологията,която изучава звездните трептения в слънцето.С учудване разбрах,че тя носи информация,която не би могла да бъде събрана с други научни методи.Когато затворих очи,за да си представя тези флуктуации сякаш чух… мелодията на звездите.Човешкото излъчване също носи уникални информационни потоци,които не могат да бъдат събрани по друг тачин.
Белгийката Кони Аертс /Conny Aerts/1966/ е първомайсторката на астросеизмологията. Защитава доктората си в най-реномирания университет на кралство Белгия- Католическия в Лувен.Като използва телескопи тя измерва звездните осцилации,за да определи вътрешното въртене на звездите.Разработва методология,която използва класификацията на великия математик Карл Гаус,за да анализира натрупаните от изследванията база данни с цел изясняване на звездната структура и проверка на различните звездни модели,разработени на основата на теорията за еволюцията на звездите.Прави поредица от открития в областта на звездната структура и еволюция,включително отклонения във въртенето в гигантските звезди.Звездните модели,които изгражда позволяват определяне с голяма точност на тяхната възраст.
2007 година става професор в университета на Лувен.По-късно е избрана за директор на Института по астрономия към него и за ръководител на групата по астросеизмология в Университета Радбаунд- Нидерландия.2011 е избрана за член на Белгийската академия на науките, а 2016 става Командор на ордена на Леополд.2019 година астероид 415033 получава нейното име,като признание на постижения й.
Така, чрез астрофизиката, Кони Аертс започва да разчита песента на звездите.
Аз съм на 95 години и ще си позволя да добавя стари истории за него, ако има хора, които да се интересуват. Ползвам спомените и писмата му от другата му сестра Милка Маркова.
Разбира се в света има хиляди, които са работили за успеха на авиацията и електрониката, но и Асен Йорданов има донякъде и своя дял.
1. Асен Йорданов се обучава като пилот в школата на Блерио в Париж, който успява да прелети Ламанша. Нещо световно известно преди 110 години. В неговия пръв самолет в България през 1915 г. той донякъде използва френския опит.
2. Като конструктор и летец идва в САЩ заедно с Гавраил Стоянов да участват в полета през Атлантика след Първата война. Състезанието се отлага защото се приема, че е убийство. Много години по късно Линдберг го прави.
3. Като проектант той участва в САЩ в създаването на един от първите пътнически самолети Дъглас DC3. По късно е известен у нас с версия като Илюшин ИЛ-2.
4. В Popular Science се пише за участието му в проекта на Едисон за летящ Аутожир. От там започват хеликоптерите.
4. Той е в групата на хората които създават първото не военно летище на САЩ в Ню Йорк. Неговият проект е оригинален. Пистите се издигат в средата.
При кацане самолета трябва да се изкачи и се забавя. При излитане се засилва надолу. При двата случая се печели площ за по късо летище.
С напредъка на моторите и добавяне клапите на крилете това става излишно. Но кмета на Ню Йорк Ла Гуардия го включва като един от създателите на летището. А American Airlines му издават билет за пътуване по всички техни линии.
4. Той пише десет книги за подготовка на хората ползващи самолети, които се превеждат на седем езика. С това, според някои военни автори, докато индустрията през време на войната e доставяла хиляди самолети Асен Йорданов e доставял бързо и ефикасно нужния човешки материал. С това е скъсил войната с седмици.
5. Асен Йорданов не е забравен в България. Издаде се специална монета за неговия пръв български самолет и българските авиолинии предложиха летището Враждебна да се нарече Jordanoff Airport. Интересно, неговата книга “Вашите криле” се преиздава даже след 80 години и може да се купи от Амазон, защото законите за летенето са все същите. Има я и на български. Рекорд за техническа книга.
5. След края на войната Йорданов използва знанията си от различни разработки и вижда раждането на електрониката. Той предлага с лампови усилватели и високоговорители да се правят конферентни разговори на няколко групи с телефони. Той прави първите записи с електронни лампи на желязна тел наречен Джордафон (Около десетина години по късно това се прави с лента с метален прах и се нарича магнетофон). Неговата компания, в центъра на Ню Йорк е била на няколко етажа на един небостъргач на Медисън авеню. Само на една улица от сегашния хотел на Тръмп.
6. За съжаление телефонната компания БЕЛ тогава не позволява да се ползва тяхната мрежа за Джордафона, защото имат патента за телефона и телефонната мрежа. Йорданов също има патент и завежда дело в съда. Юридическата процедура продължава години и той не доживява решението с което се ограничава монопола за телефоните и се позволяват апарати да се свързват и по телефонната линия. Това решение носи неговото име Jordaphone docket с което се установяват техническите изисквания за електронна връзка по телефонната мрежа. Според както пише в спомените си Бил фон Алвен, директор на съобщенията в FCC, с решението за Джордафона се отваря голямата порта за създаването на интернета.
Разбира се Йорданов не е създателя на интернета. Той е само една брънка от многото стъпки за това.
Петър Атанасов
Общото между Боинг, въздушната възглавница и телефония секретар е техния създател – Асен Йорданов.
Името му е вписано в Книгата на почетните граждани на Ню Йорк, неговият портрет се намира в „Залата на Славните“ в нюйоркското летище „Ла Гуардия“, в Ер Спейс Музеум има негови вещи.
„Дeвeтдeceт нa cтo oт пoзнaниятa cи пo aвиaция щaтcĸитe лeтци дължaт нa господин Джopдaнoф“, пишат видни aмepиĸaнcĸи aвиocпeциaлиcти. Първият човек, стъпил на Луната – Нийл Армстронг заявява, че е получил знанията си от учебниците на Йорданов.
Асен Христов Йорданов е роден 1896 година, а през 1915 година създава първият български самолет „Експрес“. Датата 10 август 1915 се счита начало на българското самолетостроене.
След Ньойския договор на България е забранено да има собствена авиация, което слага край на мечтите на Асен Йорданов за развитие в България.
През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от един милион долара.
Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. С парична помощ от българското правителство и с одобрението на министър председателя Александър Стамболийски двамата българи пристигат в САЩ, но конкурсът не се провежда, защото други страни не участват. С разрешение на правителството Асен Йорданов остава в САЩ.
Всяко начало е трудно и Йорданов работи различни неща, но след време пocтъпвa като чepтoжниĸ в ĸoнcтpyĸтopcĸoтo бюpo нa зaвoдитe „Kъpтиc“, а по-късно cтaвa лeтeц-изпитaтeл. След време е нaзнaчeн зa глaвeн ĸoнcтpyĸтop нa зaвoдитe. Πpoдължaвa дa yчи и зaвъpшвa aepoинжeнepcтвo, xимия, физиĸa и paдиoинжeнepcтвo.
Πpeз 1941 г. Aceн Йopдaнoв ocнoвaвa своя фирма, чиято дeйнocт e свързана с вoeннaтa oтбpaнa нa CAЩ и е cтpoго ceĸpeтна. Нeгoвaтa пoпyляpнocт нapacтвa, ĸoгaтo oтĸpивa aвиaциoннo yчилищe, което се пpeвpъщa в нaй-aвтopитeтнaтa шĸoлa, ĸoятo пoдгoтвя пилoти зa гpaждaнcĸaтa aвиaция нa CAЩ. Той конструира няколко различни модела на самолетите “Боинг”, гордостта на американското авиоинженерство.
C ĸpaя нa вoйнaтa Йорданов е пpинyдeн дa cпpe paбoтaтa cи в cфepaтa нa aвиaциятa и ce нacoчвa ĸъм нoви oблacти. Πpeз 50-тe гoдини нa минaлия вeĸ Йopдaнoв paбoти въpxy cигypнocттa пpи aвтoмoбилитe и e eдин oт cъздaтeлитe нa въздyшнaтa възглaвницa. Рaбoти и въpxy aпapaтa Джopдaфoн – пpародител нa днeшния тeлeфoнeн ceĸpeтap. Ha 19 oĸтoмвpи 1967 г. cвeтoвнитe инфopмaциoнни aгeнции c пpиcĸъpбиe cъoбщaвaт: „Aceн Йopдaнoв — пиoнep нa aвиaциятa, лeтeц-изтpeбитeл, aвиoĸoнcтpyĸтop нa Бoинг и Дъглac, пoчинa нa 71-гoдишнa възpacт.”
На негово име в София има булевард „Асен Йорданов“ – по пътя за летището.
На американците им е простено да не знаят кой е Асен Йорданов, срамно е, че деветдесет процента от нас не знаят кой е той !
Най-скандалният кмет на Пловдив вероятно е Деньо Манев,който по време на своето кметуване се прочува с това,че започва павирането на пловдивските улици.И една от първите направени по този модерен начин е неговата,на която живеел.А най-странното е,че тази улица,където е къщата му и до днес, е именувана по-късно на „Божидар Здравков“-на името на най-успешния и почтен кмет на Пловдив.
Деньо Манев е роден в средата на 19 век в с.Розовец.Родът му е обгърнат в криминални деяния и антибългарска слава.Дядо му Дене Манев е стигнал дотам в своеволията си из Средна гора,че е осъден на смърт от Добри войвода за тормоз и издевателства над сиромасите от района.Не по-добър имидж има и баща му,който се прочува като главатар на банда от цигани и българи,която активно участвала в преследване на четата на Хаджи Димитър.
След Освобождението Деньо Манев започва като писар в Брезовския околийски съд.По-късно с хитрости и нагаждачество успява да стане народен представител.От края на март 1914 до 4 юли 1918 е кмет на Пловдив.Две години след мандата му Манев е осъден за злоупотреба с общински средства и работна ръка за своя изгода.Осъден е и за получаване на подкуп в размер на 10 000 тогавашни лева.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“
Физиката,като наука достига своя апогей през 20 век.След теорията на относителността на Айнщайн за най-голямо нейно постижение се счита разработването на квантовата теория и основаната на нея квантова механика.Основополагащата фигура в изграждането и разбирането на квантовия свят е легендарният датски физик Нилс Бор.По-малко хора знаят, че той е имал и забележителен син със сериозен принос в науката.
Нилс Бор /Niels Bohr/ /1885-1962/е датски физик.Баща му е професор по физиология в Копенхагенския университет.От рано показва забележителния си талант.По време на следването си по физика в университета,получава златен медал на Датската академия на науките, за изследванията си върху повърхностното напрежение на водата.След защита на доктората си специализира в Кеймбридж при прочутия Ърнест Ръдърфорд,за първи път прилага квантовата теория в разработения от него атомен модел /1913/,като прави революция във физиката на 20 век. През1920 година основава прочутия Институт по теоретична физика в Копенхаген,където специализират много от най-големите физици на века и се разработва Копенхагенската формулировка на квантовата механика,която е приета от по-голямата част от физичната общност днес.През1922 година получава Нобелова награда по физика за своите открития.С разработените от него принцип на съответствията и принцип на допълнителността, се превръща в един от най-големите философи на науката.
Синът му Оге Бор/Aage Bohr/1922-2009/тръгва по стъпките на именития си баща.Учи физика в Копенхагенския университет,когато през 1943 година е принуден да емигрира с баща си в САЩ.Там заедно с него, участва активно в Манхатънския проект- проекта за създаване на първата атомна бомба.След войната двамата се връщат в Дания.През1949 година се завръща в САЩ,където работи в прочутия Принстънски институт за перспективни изследвания.Там, съвместно с Джеймс Рейнуотър започва изследвания върху структурата на атомното ядро.Въз основа на капковия модел на ядрото,разработен от баща му /1936/ и слоистия модел на ядрото на Мария Гьоперт Майер и Ханс Йенсен /1949/, разработва заедно с Бен Мотелсон обобщения или колективен модел на ядрото.В него повърхността на ядрото се държи като капка,но слоистата структура е подложена на деформации,които на повърхността се проявяват,като осцилации и ротации.С новия ядрен модел,се обясняват гама излъчването на ядрото и радиоактивността.През1975 година, Бор,Мотелсон и Рейнуотър получават Нобелова награда по физика.
Историята не познава условното наклонение- ако.Можем да размишляваме какво би станало, ако България бе спечелила Междусъюзническата война или не бе участвала в Първата световна война.Но България участва и в двете войни и претърпява две национални катастрофи.Защото както казва големия американски генерал от Втората световна война Омар Брадли във войната не извоюваш сребърен медал- или губиш, или печелиш.Но да оставим историята за историците и да се предизвикаме на литературното поприще.Мнозина и днес си задават въпроса,възможно ли е било Германия да спечели Втората световна война?
По отношение на своето въоръжение по това време, тя е била страховита сила.Херберт Алоис Вагнер /Herbert Alois Wagner/1900-1982/ е австрийски учен с многобройни изобретения и открития в аеродинамиката,конструкцията на самолетите и насочващите оръжия.Функцията на Вагнер,която описва нестабилността на крилете на самолета при сериозна въздушна турбуленция е основополагаща за самолетната аеродинамика.Дефинира я в защитената от него докторска дисертация в университета на Берлин.През 20- те години на 20 век той разработва метод,който носи неговото име,за конструиране на самолетни структурни компоненти върху листове метал.Един от най-важните способи за конструиране на 20 век.Той е водещата фигура в изработването на първия в историята реактивен двигател,за заводите на конструкторското бюро на Юнкерс в Германия.Поради конфликт се премества в конкурентната фирма Хеншел.Там помага на пионера на компютърното програмиране на 20 век Конрад Зюсе в неговия проект,за създаване на първата комютърна система в света.
През1940 година започва да работи върху контролираните и насочващи се оръжия.В1943 година изобретява за първи път в историята насочваща се ракета,която доказва ефективността си на бойното поле.С нея е извършено първото потапяне на военен съд от дистанционно контролирано оръжие.Следващата му конструкция за Хеншел е първата ракета земя-въздух- истинска революция в ракетостроенето.
След войната е първият германски учен доведен от Германия в САЩ,в рамките на секретна операция, по откриване и извеждане на видни германски учени към страните победителки.В САЩ, Вагнер има огромен принос в разработването на най-модерните механизми за управление на ракети в света,които се използват и до днес.През1957 година се завръща в Германия,където създава собствена фирма и получава най-големите награди, за „изключителния му принос към авиационното инженерство“.
Какво ли би станало, ако Вагнер бе не на губещата, а на печелившата страна!
Първото постижение, за което ще ви разкажем е Шестият сърдечен тон, дело на българина Иван Митев. За да си представите важността на това постижение, ще ви разясним малко повече за сърдечните тонове. Това са звуците, които се чуват от биещото сърце при изпомпване на кръв. Те се използват в кардиологията като едни от най-добрите диагностични показатели. През 1972 година д-р Митев, по време на преглед на свой пациент, забелязва особен шум между първия и втория сърдечен тон. Така през 1974 година с разработена научна статия потвърждава откритието, което е направил.
Румен Антонов
Следващият ни разказ ще бъде за Румен Антонов. Вероятно някои за първи път чуват това име, но изобретението, което е направил ще ви изуми. В моделите на едни от най-известните марки коли като „Тойота”, „Пежо”, „Рено” и „Хонда”, се поставят автоматични скоростни кутии, дело именно на българина Румен Антонов. Постижението му е уникално, защото кутията е безстепенна и е приложима за малки коли, което води до слабото нарастване на разхода на горивото. По-късно изобретява и 6-степенна кутия, определяна като по-малка, по-лека и по-икономична.
Райна Касабова
Нека обърнем внимание на едно коренно различно постижение. То не е в сферата на науката и е дело на жена. Името на тази българка е Райна Касабова, а в историята остава като първата жена в света, участвала в боен полет. По време на Балканската война (1912 – 1913 година) Райна Касабова е на 15 години и е доброволка в полевата болница край Одрин. На 30 октомври 1913 година тя жената, взела участие в боен полет със самолет „Воазен”, с командир подпоручик Стефан Калинов. Така Райна Касабова записва името си в световната история като жената-пионер в авиацията.
Валя Балканска
Представяйки ви български достижения, няма как да не споменем родния фолклор. През 1977 година американските космически апарати „Вояджър 1” и „Вояджър 2” са изпратени в космоса в търсене на живот. Прикрепена към двата апарата е и „Златната плоча на Вояджър”. Тя съдържа множество снимки и музикални произведения, както и поздравления на 55 езика. Сред тях се нарежда и българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин”, изпята по невероятен и изключително вълнуващ начин от Валя Балканска.
Асен Йорданов
Ще продължим разказа си, като ви представим постиженията на авиатора Асен Йорданов. Освен че конструира първия български самолет, благодарение на него можем да оставяме съобщения на телефонния секретар, защото именно той стои зад изобретяването му. За жалост, малко познато е и другото му достижение – създаването на първата въздушна възглавница, спасила много човешки животи. Стои в основата на развитието на американската авиация през първата половина на XX век.
Георги Боршуков
Надали има човек, който не е гледал или поне чувал за филмите „Матрицата” и „Мисията невъзможна 2”. Но малко са тези, които знаят, че зад впечатляващите визуални ефекти, които всъщност правят толкова успешни тези филми, стои българинът Георги Боршуков. Той е роден през 70-те години на миналия век. Завършва Софийската математическа гимназия, след което продължава образованието си в чужбина.
Следващият ни разказ, с който ще ти изумим, е за създаването на т.нар. „космическа храна”. Тя е дело на българските учени от Института по криобилогия и лиофилизация, които разработват съвременни биотехнологии за студено консервиране и изсушаване на биологични материали във вакуум. Характерно за този вид храни е, че те имат продължителност на съхранение до 5 години. В основата на това българско изобретение стои ст. н. с. Цветан Цветков и неговият екип.
Петър Петров
Поредната малко позната история е за българския изобретател Петър Петров. Роденият в малкото село Брестовица учен е считан за един от най–продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсяванията, телеметрични устройства за измерване на замърсяванията и метеорологични и комуникационно сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и още много други апарати
Академик Георги Наджаков
Надали има човек, който поне веднъж седмично да не опира до услугите на фотокопирните машини. Дали сме се замисляли някога кой стои зад този удобен за всички ни уред? Създаването на тази техника става възможно благодарение на откритието на фотоелектретното състояние на веществата, направено през 1937 година от академик Георги Наджаков. Следващият път, отивайки до ксерокса, с гордост ще си спомните, че технологията, използвана в тази машина, е дело на българин.
Последният ни разказ ще бъде за друго творение, за чийто създател предполагаме, че не сте чували. Изобретението е дело на тогава 23-годишния български студент Лъчезар Цветанов, учещ в САЩ. Момчето от София печели първа награда в конкурс за създаване на модел на дигитална говореща книга за незрящи. Моделът му е избран като най-добър сред 146 проекта на студенти от 28 висши училища по дизайн. Самата книга достига размера на нормална такава, а различните по форма бутони по ръбовете ѝ позволяват на слепите читатели да разлистват страниците.
Николай Стефанов Тошкович се смята за първият български автор на патенти и първиятбългарскиизобретател. Сведенията за него са твърде оскъдни, като не разполагаме дори със снимка на лицето му!
Роден е най-вероятно в Одеса през 1830 или 1831 г. в семейството на известния калоферски търговец Стефан Тошкович от известното българско семейство Тошкови. Семейството се преселва в Одеса през 1819 г. Николай учи в Технологическия институт в Петербург. По-късно живее в Одеса, където се ползва с голям авторитет – подпомага много българи да учат в тамошните училища. Никола Тошкович е член (от 1855 г.) на Селскостопанското дружество в Южна Русия и работи в областта на парните машини. Починал е през 1893 г. в Одеса.
През 1855 г. Тошкович заминава в Париж, където започва обучение в заводите на известната френска компания ,,Жан-Франсоа Кай и с-ие“ – един от най-големите производители на парни локомотиви, селскостопански машини и др. – за да изучава ,,художеството как се правят машините, които действат с пара, а особено ония машини по железните пътища“ (цит. по: Сава Филаретов, ,,Цариградски вестник“, бр. 330, 25.V.1857) – тоест парни локомотиви, а и други машини. Париж е мястото на най-плодотворна творческа дейност за Николай Тошкович – там през 1857 и 1859 той получава два патента, с което се превръща в първия български патентопритежател, а според световните принципи на техническата история това го прави и първия официално признат български изобретател. Също така, през 1860 г. тук завършва и ръкописа си ,,Практически бележки за параходите“.
Никола Тошкович завършва Тexнoлoгичecĸия инcтитyт в Πeтepбypг.
Както знаем, през средата на ХІХ век парният двигател е най-високотехнологичният и разпространен източник на тяга за влакове и кораби, но в средата на онова столетие парната машина все още е твърде далеч от онзи си вариант, в който век и нещо по-късно започна да напуска и последните си владения върху релсите. Но затова пък тогава тя най-стремително се усъвършенства и нейният принос за общото развитие на техниката е огромен. Важно е, че младият изобретател Николай Тошкович се захваща не да съживява отживели времето си търсения, а здравото му чувство за съвременност го насочва към територии с голямо бъдеще и с възможности за усъвършенстване.
Постоянна цел на тогавашните конструктори конструктори на парни двигатели е да получат по-високо КПД с по-малък разход на гориво и от по-малък двигател, като подобрят конструкцията – напр. на буталото, което да се уплътнява добре към цилиндъра независимо от степента на налягането, а същевременно с това и да не се изхабява от триенето при движение в цилиндъра. Тогава парният цилиндър бил най-слабото място на парната машина, и то най-вече поради недоброто уплътнение на буталото, което бързо се износва и заедно с това поврежда и самия цилиндър.
Първият български патент има решение за проблема – накратко казано, той предлага бутало, чийто натиск върху парния цилиндър се регулира автоматично чрез нова конструкция с вградени пружини. Пружините са хитро решение, защото те притискат двата пръстена, от които се състои буталото, и така компенсират износването. Задачата не била никак проста, ако се съди и по това, че при хоризонталния парен цилиндър, за разлика от вертикалния, износването става едностранно отдолу. Двата бутални пръстена са съставени от по осем сегмента. Буталото на Тошкович можело да се центрира без разглобяване на машината след работа.
Рaзлични видoвe гpeбни витлa, aнaлизиpaни в тpyдa нa Hиĸoлaй Toшĸoвич.
Какви са били възможностите на Тошкович да построи прототип на своята идея, е трудно да се предполага. Но от следващите данни в съобщението на Сава Филаретов – че новото бутало постига икономия на пара и гориво от 16 до 18 процента – можем да съдим, че данните са получени експериментално. Филаретов дава и някои икономически показатели за изобретението – буталата на Тошкович са 3 пъти по-евтини от всички тогавашни бутала.
Преглед и оценка на изобретението са направени от сериозни френски институции – Дружеството за подкрепа на националната промишленост и Комитетът за механични изкуства. За изобретението което описахме по-горе, на 17 януари 1857 г. на името на Николай Тошкович е издаден френски патент № 30585. Toвa e пъpвият извecтeн пaтeнт, дaдeн нa бългapин. Интересно е, че той има и съпритежател – френският механик Франсоа Жерар – но в получения на 17.І.1857 документ за патента приносът на Николай Тошкович е несравнимо по-голям, защото името му стои на първо място.
Второто изобретение на българина е от 1859 г. и тук патентът вече е само на негово име. Става дума за корабна част – гребно витло с двойно действие от нов вид – което има непозната дотогава ефективност. Както е описано в патента, разработената от Тошкович конструкция е много по-икономична и с нея ,,получавате печалба за хода на кораба и за горивото, която общо е поне 25 %“. Това е мощна стъпка напред в сравнение с познатите дотогава витла. За него на 12.ІІІ.1859 г. Тошкович получава на свое име френски патент № 40180. Изобретателят разработва и чертеж, показващ принципа и някои от параметрите на съоръжението. Нещо повече, той създава и опитно устройство, на което корабен модел се движи както с дотогавашно, така и с неговото ново витло, и на практика доказва предимствата на изобретението си.
Ръкописът на Тошкович ,,Практически бележки за параходите“ от м. май 1860, останал неиздаден, е първото българско техническо изследване по корабостроене. Родолюбивият автор го подарява на младия Софийски университет още в края на ХІХ век, за да подпомогне развитието на българската наука и техника. Ръкописът е бил положен в специално шкафче в Университетската библиотека с отбелязан върху капака надпис ,,Pъĸoвoдcтвo и плaнoвe пo мexaниĸa“, съдържащи още бележки. ,,Бележките за параходите“ са caмoбитeн нayчeн тpyд, който пpaви oпит дa paзглeдa в пo-гoлямa пълнoтa пapнaтa тягa във вoдния тpaнcпopт, ĸaтo ocoбeнo пoдpoбнo ca изcлeдвaни гpeбнитe витлa. Hиĸoлaй Toшĸoвич пpaви oпиcaниe и aнaлиз нa пoзнaтитe дo мoмeнтa гpeбни винтoвe и ce cпиpa нa тexнитe пpeдимcтвa и нeдocтaтъци. Haлицe e дoбpa epyдиция зa мaтeмaтичecĸи и xидpoдинaмичeн aнaлиз, тpyдът e изпълнeн c пpeцизнo изpaбoтeни чepтeжи. А прогнозите на изобретателя за бъдещия ефект от противоположно въртящите се съосни гребни витла се потвърждават от историята на корабостроенето в следващите десетилетия.
Практическо устройство на гребното витло с двойно действие на Тошкович – вторият патент.
Според нас първият български изобретател Николай Тошкович е един истински иноватор на ХІХ век – умът му е погълнат от търсенето на новото, от съдружието на човека с техниката. Този човек е пример за това какво може да постигне една талантлива личност, когато попадне в силно напреднало общество и делова среда, която му допада и стимулира творческото мислене на личността. Със сигурност той не би бил първи български изобретател, ако не бе успял да достигне до един от най-големите производители на двигатели и машини в тогавашния свят, защото във фабриката на Кай намира достойно място за изобретателския си ум. Едва ли в България от средата на ХІХ век Тошкович би намерил тези възможности. Но понякога е нужно да извадиш диаманта от глухото местенце, в което е скрит, за да заблести той със своя неповторим блясък. Самият Тошкович винаги е заявявал своя български произход, помагал е на българите навсякъде, където е живял, с любов е оставил диря в първите години на българското университетско образование и заслугата на първи български изобретател никой не може да му отнеме.
Никак не е изключено бъдещето да донесе нови сведения за този ако не пръв, то сред първите българи — машинни инженери. Тогава навярно ще можем да знаем повече за твореца на нашето възрожденско новаторство.
Накрая ще цитираме част от съобщението на Сава Филаретов в „Цариградски вестник“ от 1857 година, с което нашият възрожденец се опитва да направи достояние на българските читатели вестта за първия патент на Николай Тошкович. Интересно е равнището на техническите познания на българина по онова време. В българския език тогава липсват дори най-обикновени технически термини (известно е, напр., че Иван Богоров нарича една от частите на парахода ,,тръкало“), та Сава Филаретов е принуден да обяснява патента така:
„Известно е, че най-голямата мъчнотия за сичките фабриканти и механици е била тази част на машината, която се нарича „паровой поршень“ (поршень е и оная дръжка, ръчица от тулумбата, която без- престанно пъхат и вадят тулумбаджиите в една друга по-голяма вита и валчеста металическа дръжка (цилиндър), за да сгъстяват с това въздуха, от налягането на който правят да се повдига водата и да стреля накъдето щат).
Безпрестанно се появяваха поршени, направени по нов начин, остроумно извъртени, разположени хитро, скачени с всякакви дъсчици и завъркулки; всичко това се приема, изпитва се и като гледат, че не влиза в работа, оставят го настрана и така си се и забравя. Николай Тошкович измислил сега такъв поршень, който отстранява тази мъчнотия: направата му е таквази, що той може да се употребява с години, защото колкото от една страна той се изтрива, толкова пък от друга страна, така да речем, от само себе си се разширочава и сичко си остава гладко и чисто…
Светът е лош, защото аз не съм добър. Когато аз стана добър, то и светът ще се оправи.
Много е важно човек да осъзнава своята немощ и да бъде искрен в отношенията си с Бога. Например да каже на Бог: „Господи, прости ми, отегчен съм и ми е трудно да се моля“. Господ много обича искреността, добросъвестността, отговорността у човека. Но много често ние отиваме при Бог не такива, каквито сме, а навличаме върху себе си много скъпи одежди от своите оправдания.
Както знаем, Адам и Ева са изгубили Рая не защото са съгрешили, а защото са започнали да се оправдават.
Старецът Паисий казва страшни слова: този, който постоянно се оправдава, има демон за свой старец.
Когато се обръщаме към Бог с такива думи: „Господи трудно ми е да се моля, защото жена ми се държи странно, защото моя колега ме подразни, защото децата не ме слушат и така нататък“ – ние прехвърляме отговорността на когото ни е удобно, но не и на самите себе си.
Някои светии казват съвсем друго: „Светът е лош, защото аз не съм добър. Когато аз стана добър, то и светът ще се оправи“. Добрият Бог очаква от всеки един от нас, не това което ние не можем, а това, което сме в състояние да направим. Господ няма да изисква от нас това, което Той не е посял. Той няма да пита куция човек, защо не е станал спринтьор, неграмотния – защо не е станал писател.
Началото на духовния живот – това е да поправим себе си, това е „да създадем фабрика за добри помисли“, както казваше старецът Паисий…
Това е Мери Андерсън, тя изобретява чистачките за коли! Идеята за великото откритие й хрумнала докато пътувала с влак от Алабама за Ню Йорк в зимата на 1903г. Тя се изнервила, защото машинистът спирал често-често, за да чисти предното стъкло от снега. Според друга версия същото се случило, докато обикаляла с кола из Ню Йорк, но първопричината не е толкова важна. Това провокирало Мери и тя седнала и нахвърлила чертежа на бъдещите автомобилни чистачки. Кръстила ги “устройство за миене на прозорци”. Решила, че стават не само за коли, но и за други превозни средства. Андерсън продължила да усъвършенства своята идея и през 1904г. патентовала “извиваща се ръка с гумен ръб”. Първоначално идеята й била скептично приета. Това вероятно се дължи на факта, че тя мислела твърде напредничаво за времето си. През 1922 г. Кадилак става първият производител на автомобили, който въвежда чистачките като стандартно оборудване.
